Демонът от селото скрито в листата

3: Сделката

Когато Наруто и спътниците му се отправиха към границата, той беше много развълнуван, че е само на ден и половна път. Щом Кенджи забави, за да си вземат почивка, той се обърна към русокосия.
- Е, хлапе, за последните три дни в които пътуваме заедно, всеки път когато спрем ти изчезваш и не те виждам поне за час. – каза, усмихвайки му се.
Наруто беше започнал да харесва възрастната двойка, те изглежда наистина се интересуваха от другте хора. Можеше само да си мечтае, че жителите на селото биха се отнасяли с него толкова мило, както тези двама пътници. Когато сграбчи свитъка, той реши, че ще е по-добре да го препише другаде за свое лично ползване. Той също реши, че да разнася свитъка ще е прекалено подозрително и че трябва да се остане под радара на останалите, като се отърве от него.
След около час той приключи с преписването на всичко и реши да изгори свитъка. Когато беше слязъл от каруцата, той се беше отправил към пустинята, далеч от превоза му. Когато преближи една малка гориста площ, той се зае да събира дърва с които да запали огъня. Точно в този момент три чунина и една АНБУ нинджа от Коноха го обградиха.
- Добре момче-лисица, дай ни свитъка или ще го вземем от теб насила и ще те върнем в селото наполовина мъръв. – каза един висок чунин.
- Нокаутирайте го и вземете свитъка! – каза АНБУ-то.
- Shadow clone jutsu – извика Наруто. Когато клонингите атакуваха се оказа, че те не са равностойни на нинждите.
- Ние сме далеч над твоята класа, копеленце. – каза един от чунините и се появи зад него, удряйки го в задната част на врата. Когато Наруто се строполи на земята, наполовина в безсъзнание, той ги чу да говорят за възрастната двойка в каруцата, която започнала битка с тях и по случайност се наложило да ги убият. Русокосия изгрещя с всичко сила. Дори и тук, далеч от селото, жителите му, му отнемаха всяко човешкото присъствие. Двойката която го приемаше за приятел му беше отнета, връщайки го в самотата и отчаянието.
- Защо? Те не направиха нищо друго освен да ми помогнат, давайки ми подслон. Те не виждаха в мен чудовище, а момче. – извика той още по-силно.
- Мълчи! Може би ние бяхме оръжието, но вината да са мъртви е само твоя. – каза чунинът с наднормено тегло(така пише). Наруто затвори очите си и се върна в изоставената фабрика. Когато стигна до портата, където бе затворена Лисицата, той погледна към демона, който също се обърна към него.
- Дай ми сила с която ще победя тези нинджи, дай ми сила с която ще ги смажа. Дай ми я, дай ми всичката! – извика Наруто.
- Значи искаш моята сила, за да унищожиш враговете си. Стани едно с мен и твойте врагове ще са мои, а моите – твои. Ние ще управляваме всичко и никой няма да може да ни спре. Ще бъдем едно истинско джинчурики. Обедини се с мен Наруто!
Когато Наруто се изправи, завързан и пребит, той започна да чувства такава сила, каквато до сега не беше усещал. Сякаш цялото му тяло беше наелектризирано, всеки мускол беше много по-силен. Всичките му сетива бяха супер изострени. С лекота успя да скъса въжето с което бе вързан. Когато нинджите го погледнаха, можехада кажат, че нещо в него коренно се е променило. Заради чакрата, която злизаше от него, дишането им беше затруднено. Когато един от чунините погледна Наруто, той освободи рояк от буболечки, които прати по него, за да изядадт чакрата му. в момента в който те докоснаха чакрата му,която беше около него, те паднаха мъртви на земята. Наруто нанасяше ударите върху контролиращия буболучките с такава скорост и сила, че чунинът започна да плюе кръв.
- Направи го Наруто, довърши ги. Не оставяй жив и един от тях или после ще дойдат, за да те убият. – викаше Кюби.
АНБУ нинджата опита да направи бърз знак с ръка, за да спре Наруто. Но русокися се движеше толкова бързо,че преди да може да довърши знаците си, Наруто бързо слупи врата му с омраза. Докато другите двама чунина гледахакакво става, те решиха да работят като отбор, за да победят Наруто. Когато го атакуваха с кунаите си, той се придвижи между тях със скоростта на опитен нинджа, зграбчи ръката на по-тежкия шиноби и я счупи без никакви усилия. Наруто повали нинджата на земята, докато крещеше от болка(нинджата) и счупи врата му с едно бързо движение на крака си. Другият нинджа, виждайки това избяга ужасено, не искайки да бъде убит от демон. Наруто се наведе и взе меча на убития шноби и като светкачивчно се придвижи, хващайки бягащия мъж и бързо отряза един негов краг и ръка. Докато той крещеше агонизирайки, русокосия само го гледаше.
- Убий ги, почувствай страха му, живей от него, дишай чрез него. Не го оставяй така, след като е последния останал. Имаш силата да го накарш да се ужасява от теб. – каза Кюби.
- Не, ще му позволя да се върне в селото си и да разкаже на всички, че джнчурикито ще се завърне, за да унищожи селото. Това е истински ужас. – очите на Наруто бяха станали кърваво червени.
- Усещам как силата и генава ти са по-глеми дори и от моите, ти, Узумаки, си моя дух на омъщение, а аз – твоята сила. Две души, които ползват това тяло го правят нечупливо. Научи повече джуцота, така че да можем да оправляваме нинджа-свето. Намери Орочимару и се учи от него. После намери Мадара Учиха и се учи и от него. Когато научиш достатъчно от и от него ще го убием, както и Орочимару. Първо трябва да станем наистина силни, после в очите им ще бъдем оръжие което ще искат да притежават. Но ние също ще бъдем оръжието, което ще се обърне срещу тях. – каза Кюби и прехвърли още силата си в Наруто. Когато русокосия я почувства, той не можеше да повярва, че тя е била в него през цялото това време, чакайки да бъде освободена. Когато силата престана да се влива в него, той се насочи към каруцата. Щом се приближи, той видя мъртвите тела на новите си приятели оставени в каруцата. Това накара гневът на Наруто да нарастне още повече, та те просто се опитваха да помогнат на едно безпомощно дете. Той вез телата им от каруцата и ги изгои на няколко ментра от нея. Наруто се върна в отправната си точка, не знаейки на къде да отиде. – Продължи направо Узумаки и ще си се насочил направо кък Синакагуре. Ние ще започнем да търсим информация за Орочимару от там, а ти ще подобриш уменията си, защото тази цел е само началото на нашата съдба. – говореше Кюби в главата на Наруто.

~~~
Докато Хината се прибираше удома със Саске и Сакура, тя не можеше да повярва, че са минали четири дни откакто никой не знаеше къде е Наруто. Тя забеляза, че повечето възрастни не се интересуваха от този факт и че децата им бяха почти като тях. Беше, сякаш за тях той бе проклятие донесено на селото, но никой не казваше защо се чувстват по този начин.
- Саске, мислиш ли, че Наруто е предател? Въпреки че е само слух, никой не го потвърждава или отрича. – проговори Хината.
- Слухът е че липсва някакъв свитък, нали? Да, чух го, но не го вярвам. Как би могъл да се промъкне в имението на Хокаге и да открадне нещо толкова важно и да не бъде хванат? Хващам се на бас, че е просто някоя от поредните му шеги която е изиграл на някой на когото не трябва и се е изплашил от това и е избягал от селото докато нещата не се поуспокоят. – Саске се усмихна извинително сякаш казваше, не ме питай нищо повече.
- Защо си толкова притеснена за него? Той няма родители, а и да имаше те биха били ужасто засрамени от него. – Сакура продължаваше да говори негативни неща за Наруто. Изведнъж Саске я погледна с отвращение.
- Той се държи така, защото е самотен. Това е ад, който не пожелавам наникого. Махни се от мен, досадна и неприятна си ми. – каза и пое по в различна посока. Розовокосата стоеше на мястото си наранена и объркана. Беше достатъчно лош, че Саске каза всички тези злобни неща, но да го направи пред Хината беше прекалено унизително.
- Хината-чан, Саске не мислеше наистина всички неща, които каза. Той е Учиха, а ти си чувала за начина по който се държат, така че не го приемай навътре. – каза Хината, усмхвайки се на Сакура. Зеленооката се замисли за всичките пъти в които Наруто почти я умоляваше за малко от нейното внимание и как тя винаги беше изключително груба към него. Започна да се чуди, дали и той е изпитвал същото което и тя, когато Саске се отнесе с нея по този начин. Тя си обеща, че когато той се върне ще промени отношението си към него.
- Моля те, Наруто-кун, върни се в селото, по някаквъ причина вярвам, че твоята съдбата е да спасиш хората от Коноха. Върни се здрав и читав и аз ще стоя до теб, като твой истински приятел. – Хината си каза тази малка молитва на себе си, надявайки се той просто да се върне.

Следва: 4: Посветен на обучението си

Докато Наруто наближаваше Суна, той се чудеше какво ще представлява селото. Въпреки че дрехите бяха много различни, той се чудеше за храната и музиката. Когато мина половината от оставащия му път до селото той видя, че навсякъде има разлепени обяви показващи, че някой се издирва. Наруто взе една от тях и видя лицето си на нея. Русокосия беше благодарен, че така и не пожела да му направят снимка, защото сега тя щеше да е на мястото на тази рисунка и краткото му описание. Той започна да се панира малко, защото се обръщаше огромно внимание на русата му коса и ярко сините му очи, а останалата част от лицето му беше описана във възможно най-подробни детайли.
- Няма начин да мина през стражите, с това лице и коса съм си чист мъртвец. Трябва да намеря друго село, където да отида. Някъде, където дори и Коноха няма да може да ме стигне. – Наруто започна да мисли, че няма да е в безопастност, където и да отиде.
- Не се притеснявай, вземи огледалото от раницата си и се виж в него. – каза Кюби. Когато момчето изпълни зареченото и се вгледа в отражението си той видя как цвета на косата му започва да се променя, а рожденните му белези – да изчезват. Докато стоеше и гледаше, той забеляза че цвета на очите му също се е променил. Когато трансформацията завърши той беше шокиран, че косата му беше станала черна, а очите – по-тъмни от нощта. Въпреки че беше шокиран, той си искаше стария вид. Желанието му беше Коноха да види истинския Наруто, а не фалшив. – Не се притеснявай, винаги можеш да се върнеш към предишния си вид, но засега задърж този и целите ни ще бъдат постигнати. – каза Кюби.
Щом се върна в каруцата, той подкара конете и скоро стигна входната порта. Пазачите там го спряха и започнаха да му задават всякакви възможни въпроси, от къде идва, кого познава в селото и т.н. Понеже той отговаряше на всеки един с помоща на Кюби, накрая го пуснаха да мине. Докато се усмихваше на успеха си, той видя как един от стражите тича към каруцата.
- Слез веднага и ме последвай. – каза мъжът. Докато ходеха, Наруто започна да усеща лек страх, а междувременно те се доближиха до един много силен шиноби, който се загледа в него.
- Кое е това хлапе? – нинджата погледна Наруто, като на лицето му беше изписана погнуса.
- Мисля, че това е хлапето, което се издирва от Селото в листата. – той се изправи леко, усмихвайки се на по-високо стоящата от него нинджа(като ранг), очаквайки одобрение за труда си.
- Ти, идиот такъв, погледни го, той не притежава и частица от харектеристиките които ни дадоха. Той дори и няма предпазител, така че кажи ми глупако, да не би да виждаш знаци подобни на мустаци по лицето му? Виждаш ли руса коса и сини очи? Пусни момчето да си върви и престани да идваш тук с подобни безсмислици. – каза главният.
- Но той пътуваше сам...
- Аз съм от селото Бай-линг, селото скрито в сърцето. Кенджи и Ария са мои кръстници и те пътуват с братовчедите ми до всички села, за да търгуват. Искаха да дойда тук, за да ходя на училище, аз исках да пътувам с тях, но не искаха и да чуят.
- Познавам ги, имат къща на хълма, но никога не остават за дълго в селото, може би за седмица или две. Взели са правилното решение, като са те пратили да се обучаваш тук. Добре дошъл в селото и се извинявам за глупавия задник, който те задържа толкова дълго, генин е и иска да се докаже. Довиждане и да се пазиш. – Наруто беше щастлив, че бе обърнал внимание на Ария и беше запомнил историите й за това как тя и Кенджи пътуват с месеци. Докато яздеше, той погледна към хълма и видя къщата, която нинджата посочи. Беше малка, но изолирана, така че Наруто беше благодарен.
- Сега започни да тренираш! Трябва да подобриш силата и уменията си. Трябва ти омраза и гняв, за да бъдеш по-силен от колкото си сега.- говореше му Кюби.
- Сам съм, трябва ми спаринг партньор. Видя какво стана с нинджите от Коноха. Имах нужната техника, но не еи нужния опит, за да я зползвам на ниво. Това е като да играеш шоги, мога да разчета и разбера всички възможни стратегии като гледам дъската, но ако има един ход, който не ми се връзва аз съм загубен., точно както и с нинджити – всеки един от тях използваше набор от техники, които до сегане бях виждал. Не успях да се адаптирам достатъчно бързо и ти трябваше да се намесиш. – каза Наруто.
- Добре, аз ще ти бъда опонент, ти само направи сенчест клонинг и отстъпи назад – реши Кюби. Когато Наруто изпълни каквото му беше казано, един по-тъмен Наруто се появи и погледна истинския. Докато вниманието на истинския беше заето с това да го наблюдава и беше леко разсеян, фалшивия се затича към него с много висока скорост, удари го и го запрати на поне два метра назад. Когато Наруто погледна клонинга, той осъзна, че това всъщност е Кюби, който му помага, партнирайки му чрез клонинг. Русокосият се съвзе бързо и започна да отвръща на ударите, използвайки всичките си знания върху тойджуцу научени от свитъка. Щом той атакува клонига, той се придвижи със скорост, която бе невъзмогжна за проследяване и на Наруто му беше доста трудно да разчете движенията му. Клонингът продължаваше да го напада и русокосия можеше да почувства как тялото му натежава от всички тези ритници и удари.
- Концентрирай се или никога няма да можеш да си отмъстиш. – каза клонингът, звучейки като Кюби. Двамата тренираха около час, когато Наруто легна на земята пребит, но с добро настроение, разбирайки, че щом тренира с някой силен, то и той ще стане по-силен. Едва способен да стане, Наруто погледна клонинга, който му кимна одобритено, преди да изчезне – Страхотна тренировка за днес. Сега донеси всичко което преписа от свитъка и започни да учиш и нинджуцото. – още на пръв поглед момчето можеше да каже, че поне шест от техниките са изключително трудни. Така че, той направи стотина клонинги и всеки един от тях погледна разпръснатите листове, проследявайки номерацията, който беше следната:

1. Сенчесто джуцу клониране
2. Сенчест танц
3. Експлодиращи клонинги-сянка
4. Вятърният меч на ангела (само за потребители на елементавятър)
5. Light to dark step jutsu (не изисква знаци с ръка, само много чакра и сили)
6. Раценган 2 ниво за джунини (единствени ползващи: създателят Минато Намиказе - Четвъртият Хокаге и Джирая, Жабешкия отшелник)
Когато клонингите погледнаха списъка, те решиха че ще е най-добре дазапочнат с Експолодиращото джуцу, след катоНаруто вече бе овладял пърото. Докато те тренираха, Кюби се усмихваше в главата на Наруто. – Е, пале, ти наистина си добра гледка, още преди да навършиш осемнайсет ще си надминал Четвъртия Хокаге. Ти ще ми донесеш главата на Мадара Учиха, защото се опита да ме контролила с очите си преди дванайсет години в Коноха, Мадара ти ще видиш възмездието ми. – смеха на Кюби отекваше в главата на Наруто.

~~~
Когато Хината доближи баща си, тя се чудеше как да попита за Наруто.
- Татко, може ли да те попитам за Наруто Узумаки? – щом каза това, тя наведе главата си на долу, цялата засрамена от поведението си.
- Защо искаш да знеш нещо за него? Той не е важен в момента и селото има много повече грижи, за да се притеснява за безопастността му. – каза Хиаши.
- Той е в опастност? – казвайки това, Хината вдигна главата си и срещна погледа на баща си. Хиаши погледа очите на дъщеря си и въздъхна дълбоко.
- Не и от селото, но извън стените е опасно. Наруто ще бъде намерен и върнат обратно в безопастност. Той е важен за селото и трябва да бъе върнат.
- Важен? Това от къде? – попита Хината.
- Да кажем, че той има завещание тук. – отвърна баща й, и продължи по пътя си, игнорирайки следващите й въпроси. Хината гледаше как баща й си отива итя продължаваше да мисли за последната му реплика „завещание”. Да не би Наруто да принадблежеше към някой клан от Коноха? Какво завещание имаше?
Когато Хината напусна имението „Хюга”, тя отиде да разследва и да види дали Наруто може да бъде намерен през някои от докладите на Ирука. Щом стигна до болницата, тя бе изненадана да види Ирука лошо ранен и едва способенда стои в съзнание. Хината не знаеше, че той е в толкова лошо състояние. Щом Ирука я видя той забеляза, че е доста упляшена. Той й махна да се приближи, виждайки, че тя има нещо което иска да обсъди с него.
- Какво има Хината? Не се тревожи, не е толкова зле колкото изглежда,ще съм на крака преди да се усетиш. – каза, правейки се на по-силен от колкото беше.
- Съжалявам Ирука-сенсей, знам, че сте ранен, но Наруто-кун още не се върнал в селото и ива прекалено много слухове, които се разпростират като горски пожар. – каза Хината.
- Наруто не се е завърнал! Не може да бъде! Да не би Мизуки да е убил Наруто! – Ирука заочна да се изправя и махна някои от тръбичките, които бяха свързани с тялото му. всяка сестра и лекар нахлуха вътре, за да успокоят и върнат обратно в леглото. Колкото повече се опитваха, толкова повече той се съпротивляваше. Хината гледаше цялата ситуация с ужас, Ирука лошо ранен, а Наруто може би убит от Мизуки-сенсей? Тя едва повярва на ушите си, когато учителят й каза това. Лекарите я накараха да излезе и тогава тя почувства, че вече е видяла зелената светлина, получавайки новините. Тя реши да види дали ще може да се задълбае още повече и да научи истината за изчезването на Наруто.тъмнокосата знаеше, че има нужда от помощ затова реши да отиде за помощ при единствения човек, който не харесваше Наруто толкова много, Сакура Харуно.
Минаха няколко дни и всички в селото говореха само за АНБУ нинджата и чунина, умрели по време на мисия. Другите двама се бяха завърнали в окайващо състояние, единия с липсващи ръка и крак, а другия – парализиран от кръста надолу. Онзи, чиито крайници липсваха, сега беше в психиатричното отделение, а другия не можеше да си спомни нищо друго освен, че може би Наруто го е ударил със зашеметителна скорост. Всички АНБУ бяха опитали да го хипнотизират с надеждата, че той ще си спомни нещо, но нямаха резултат. Колкото повече двете момичета търсиха информация, толкова по-малко намираха, понякога нямаха нинакъв наредък. Сякаш всичко за Наруто бе изтрито и бе направено с най-голяма прецизност. Сакура започна да себезпокои за Наруто, вярно че той не беше любимия й човек, но да бъдеш заличен сякаш никога не си съществувал беше ужасно. Хината реши, че ще продължи с търсенето и се замисли за Шикамару, той беше нещо като приятел на Наруто, а и тя бе чувала, че е много умен и може би тримата биха могли да върнат Наруто обратно в Коноха.