Последната целувка

Аз съм едно момче от Маями. В отбора по баскетбол съм. Това означава, че не съм нисък и хилъв.
С тъмна коса съм и със зелени очи. Не съм от онези надутите момчета, които търсят само слава,
мисля, че това е глупаво.
Един ден в нашия квартал се появи едно весело и щуро момиче. Имаше нещо особенно в нея.
В неделя когато тя беше дошла, мама ме изпрати да им занеса пай за новодошли в квартала...
Почуках на вратата и тя отвори:
Беше с дълга черна коса която приятно се спускаше по раменете и, очите и бяха светло зелени, напомниха ми на езерото
където ходехме с баща ми преди да почине.
–Здравей, аз съм Шейн приятно ми е!
–Здрасти аз съм Ема. Много се радвам, че един се престраши да дойде до нас, всички ме мислят за особнячка.
–Аз не съм такъв. Вав вторник моята група ще свири в едно кафене, искаш ли да дойдеш?
–Ще се радвам да дойда.
–Ако искаш да те разведа в града?
–Ами добре само да си взема якето...
Докато тя си взимаше якето чух да се кара с майка си... Като, че ли имаха някаква тайна която не
трябваше да се разкрива и майка и се беше вманиячила в това.
Тя излезна и тръшна вратата, беше разтроена...
–Къде да те заведа първо?
–Незнам, ако искаш да отидем да изпием по едно кафе някъде?
–Знам едно много хубаво заведение само на две преки от тук.
Седнахме в кафенето тя си поръча дълго кафе, а аз нормално.
–От къде си?
–Аз съм от Атланта. Там на мама не и харесваше и решихме да се преместим тук в Маями.
–Ако искаш след като свършим тук мога да те заведа на плажа, знам едно много приятно място.
–Ами добре, но първо разкажи нещо за теб.
–Ами аз съм 12 клас, миналото лято баща ми почина, откриха му левкимия.
–Съжалявам!
–Много ми е трудно защото той беше единственият човек който ме разбираше, сега постоянно се карам
с майка ми...и наистина ми липсва.
–Аз пък имам по-голяма сестра която ми лази по нервите, викаме си за всичко.
–Ако искаш може да излезем някой път отново?
–Ще се радвам да е по-скоро!
Изпратих я до тях и тя ми каза чао и ме целуна по бузата... Беше толкова мила и добросърдечна.
На другия ден станах и отидох на даскало, в коридора я видях, оказа се че ще е в моят клас. Казах и, че може да седне
до мен... и учителката влезе.
Ема стана и се представи на класа, когато идваше вече да сяда Ерик я блъсна и тя падна. Отидох и и помогнах да стане.
Седнах до негодника и му казах:
–Изобщо не си и помисляй да я закачаш повече! Обещавам ти, че докоснеш ли я още веднъж ще ти разбия мутрата
пред цялото даскало, знаеш, че мога нали?
Върнах се при Ема и я попитах как е. Чувстваше се зле. Хванах я за ръката и я изведох навън, казах и да се успокои
но тя се разплака.
–Спокойно той няма да те закача повече.
–Не искам да ме защитаваш, мога и сама!
Каза това и просто си тръгна.
Останах и я гледах докато вече неможех да я видя... Аз ли бях направил нещо или тя просто си беше такава? Отидох
до тях, но нея я нямаше, помолих майка и да ми даде монерът и.
Звъннах и но телефонът и беше изключен.
Прибрах се но не спирах да мисля за нея, затварях си очите и пред мен изскачаше нейното лице!
На другата сутрин я видях да излиза от тях и я настигнах:
–Ема съжалявам за вчера!
–Аз съм виновна, не трябваше да ти викам така, ти се опита да ме защитиш. Искаш ли да отидем на плажа?
–Добре, ще ти покажа едно хубаво място!
И така тръгнахме, по пътя тя ме хвана за ръката. Беше много мило.
–Харесвам те Шейн. Никога не съм го казвала на момче.
–Аз също те харесвам.
–Искам да ти кажа нещо, но не се стряскай. И ми обещай, че няма да избягаш като друхите.
–Добре.
–Ами всеки месец при пълнолуние, се превръщам във фея.
–Но защо ми го казваш толкова рано?
–Защото днес е пълнолуние, и не искам да се оплашиш когато ме видиш да се смалявам, ушите ми да се изострят и
да ми растът крила. Мислех, че ще е по-добре да те предопредя за това което ще се случи след около 20 минути.
–Обещавам няма да казвам на никого за това което ще се случи! Ще ми е приятно да те видя как се преобразяваш.
И защо човек ще бяга от това, толкова е интересно.
–Всички които знаят за това ме мислят за грешка на природата.
–Аз мисля, че това е изумително.
–Когато кажа на някого за мен, и когато ме види като фея трябва да му дам един амолет, с който той може да прави
каквото си поиска. Амолетът изпълнява желания.
–Единственото ми желание е баща ми да се върне.
–Съжалявам, не може да ти изпълни това, амолетът не е толкова силен.
И когато каза това тя се превърна във фея, беше изумителна: със една зелена рокличка която подчертаваше сияйните и очи,
косата и беше сплетена красиво назад, крилата и обгръщаха цялото и тяло. Беше много красива.
–Ема как си? Какво е чушството да си фея.
–Ами не е по различно от това да си човек само, че можеш да летиш!
Тя се засмя, имаше най-прекрасната усмивка, тя озаряваше тъмното небе. Стоях там и я гледах без да отместя
поглед от нея.
–Колко време ще си фея?
–Когато луната се скрие. После пак ще съм човек. Ето ти амолета.
–А с този амолет мога ли да стана като теб?
–Да можеш, затвори очи и го пожелай силно.
–Добре.
*Амолетът започна да блести и той започна да се смалява.*
–Готово отвори очи... вече и ти си малък човек.
–Искам да поговорим... искаш ли... ами.... да...
–Защо не ме целунеш?
Тя разбра какво имах предвид, целунах я. Тя се целуваше толкова сладко и с такава страст.
–Трябва да ти кажа нещо, няма да ме има 3 седмици. Майка ми ще ходи на някаква конференция, трябва да я
придружа.
–Разбирам, ще те почакам, не е толкова дълго.
Останахме цялата нощ на плажа. Прегърнах я, легнахме на окапалите есенни листа и гледахме как
луната бавно се движи. На сутринта като се събудих, Ема още спеше... беше като ангел.
Още не можех да осъзная какво беше станало снощи. Истина ли беше или илюзия? Наведох се и я целунах.
Беше прекрасна.
–О, Шейн станал си? От кога си буден?
–Преди малко се събудих. Знаеш ли когато спиш си като ангел! Мисля, че започвам да се влюбвам в теб Ема.
–Аз също. Шейн ти си толкова естествен и не си като другите момчета които искат само секс. В теб има
нещо различно. Ти знаеш как да говориш с едно момиче и как да я караш да се смее.
–Все пак имам по-малка сестра и трябваше аз да се грижа за нея докато мама беше по командировки. Научил съм
доста неща от нея.
–Това е страхотно. Значи си и грижовен.
–Искаш ли да останем още тук на плажа? Много е приятно.
–Да искам. А искаш ли да поплуваме?
–Добре, който стигне последен е магаре!
Започнахме да бягаме към вълните, оставих я да ме изпревари. Плувахме, пръскахме се, беше много забавно.
Тя дойде до мен и започнахме да се целуваме, после се преместихме на пясъка и продължихме с целувките...
Когато вече се прибирахме чувството, че вече не си сам беше неописуемо. Знаеш, че човекът който е до теб и
те държи за ръката ти вярва. И можех да и кажа всичко.
На другия ден майка ми ме събуди и каза да си приготвям багажа, защото тръгваме.
Приготвих се и отидох да кажа чао на Ема. Почуках на вратата, излезе сестра и и каза, че я няма.
Тръгнах с майка ми без да се сбогувам с Ема.
Когато присигнахме в Ню Орлианс (там беше конференцията) и звъннах.
–Ало, Ема трябваше да заминем спешно, идвах до вас за да ти кажа но те нямаше.
–Радвам се, че ми се обади. Страшно се притесних за теб. Ще ми липсваш, какво ще правя
без теб цели 3 седмици?
–И ти ще ми липсваш! Знаеш ли след 3 семици е рожденният ми ден. Искам да излезем тогава, подготвил съм
една изненада за теб.
–И аз ще ти приготвя изненада... Искам аз да избера мястото.
–Е добре. Ще се радвам да видя къде ще ме заведеш!
–Аз ще трябва да затварям защото влизам в час.
–Чао, ще се чуем по-късно.
–Чао.
Малко ме притесняваше това, че тя ще е сама сред онези говеда.
Знаех, че ще се случи нещо, но вярвах, че тя ще се справи с онзи глупак Ерик. Той е голям глезльо, баща му е богат
и той си мисли, че всичко се купува с пари. Всички момичета го харесват заради парите му и той си мисли, че
може да притежва всичко. Голям идиот е.
Най-добрия ми приятел се казва Кенън, но всички му викаме Кени. Той също е в отбора по баскетбол, с руса коса е и със
сини очи. С него сме приятели от деца. Помня като бяхме малки и баща ми беше направил къщичка за нас
на едно дърво в гората, която се намира на около 1 километър зад нашата къща. Тогава Ерик постоянно се
заяждаше и от тогава не сме в добри отношения.
Мисля да звънна на Кени да му кажа да наглежда Ема. Знам, че тя ще е против, но няма да я оставя сама.
–Ало. Кени ти ли си?
–Да кажи.
–Ами в моя клас нали знаеш, че има нова ученичка, казва се Ема. С нея сме заедно. Моля те наглеждай я.
Нали знаеш пази я от Ерик.
–Добре, няма проблеми. Ти замина ли вече?
–Да, когато се върна ще излезем.
–Да разбира се.
–Благодаря ти, че ще наглеждаш Ема.
–Ще затварям.
–Чао.
А докато мен ме нямаше в училището стваше нещо...
Ерик:–О, Ема беше нали?
Ема:–А ти си Ерик нали?
Ерик:–Я виж ти тя била отворена.
Ема:–Да нещо напротив?
Ерик:–Ей кучко затваряй си устата, да не ти разбия сладката усмивка.
Ема:–Не ме е страх от теб.
Ерик:–А трябва, вече го няма твоят пазач Шейн!
Ема:–И какво, не се притеснявам от това, че го няма и не ми е пазач.
Ерик:–Ти май си търсиш боя, а?
Кени:–Пусни я!
Ерик:–Ооо, ето го и приятелчето на Шейн.
Кени:–Пусни я.
Ерик:–Добре, но ще се биеш с мен след часа.
Ема:–Не, остави го това си е моя работа...
Ерик:–Малката иска да се защити сама? Ха Ха Ха
Кени:–Ема остави аз ще се справя с него.
Ерик:–Добре разбрахме се, в двора на училището.
Ема:–Ема ела да си поговорим.
Кени:–Добре.
Ема:–Ти ли си приятелят на Шейн?
Кени:–Да аз съм Кени, приятно ми е.
Ема:–Не трябваше да се месиш, сега ако ти се случи нещо ще се чувствам виновна.
Кени:–Спокойно нищо няма да ми се случи. Той само си говори. Дори може да не дойде.
Ема:–Дано си прав.
След часа:
Кени:–Ема казах ти, няма да дойде.
Ема:–Не, ето го. Моля ви не правете нищо за което после ще съжалавате!
Кени:–Спокойно, знаем какво правим. Правя го заради Шейн, бих направил всичко заради приятел като него.
Ерик:–Ха, истинско приятелство няма...
Кени:–Много си заблуден за да смяташ така. Само човек който никога не е имал приятел може да го каже.
Ерик:–Е ще говорим ли или ще действаме?
Ема:–Моля ви недейте...
След боя разговорът между Ема и Кени:
–Казах ти, че нищо няма да ми направи.
–Да но ти насини окото, поне дай да се погрижа за теб. Ела да ти сложа лед на окото.
–Радвам се, че Шейн си е намерил толкова добро момиче. Той заслужава най-доброто.
–Аз ще се прибирам, отново благодаря. Чао.
–Чао.
Реших да се обадя на Ема да я питам как е, да и кажа, че вече ми липсва много. Но после се сетих за амолета.
Нали можеше да прави това което му кажа. И реших да опитам да се телепортирам при Ема... и няма да
повярвате но стана. Бях точно пред тях. Почуках и тя отвори.. Много се зарадва като ме видя.
–Шейн какво правиш тук?
–Дойдох да те видя, липсваш ми.
–Нека да позная-амолетът който ти дадох нали?
–Да, сетих се за него. И реших да те изненадам.
–Хайде да отидем на нашето място, на плажа. Имам да ти казвам нещо.
–Нещо сериозно ли е? Изглеждаш притеснена.
Когато отидохме там тя ми разказа всичко, толкова се ядосах. Наистина бях благодарен на Кени за
това което беше направил.
–Не се притеснявай Кени много ми помогна. Ако не беше той днес, сигорно онзи Ерик щеше да ме пребие.
–Ще го убия. Заклевам се, че ще му направя нещо много лошо.
–Хайде да го забравим.
–За сега ще е така но като се върна, ще си плати за стореното.
–Вече измислих каква ще е изненадата за теб.
–Ооо, така ли? И какво ще бъде?
–Нали е изненада, няма да ти кажа, колкото и да ме гъделичкаш!!!
–Добре отказвам се.
–След малко трябва да се връщам защото майка ми ще разбере, че ме няма.
–Добре, тръгвай но дай една последна целувка...
Трябваше да я оставя, но поне имаше кой да я защитава. Знаех, че не е сама.
Когато си лягах, през цялото време мислех за нея... Не можех да заспя затова станах и написах стихотворение
за нея. Тя ме беше вдъхновила за да започна пак да пиша. Преди пишех, но когато се случи това с баща ми
бях спрял, и мислех че никога повече няма да пиша.
Ето какво написах:
Когато те погледна знам, че те обичам.
Не мога да дишам когато знам, че не си добре...
Животът ми е изпълнен с радост и красота когато си до мен.
Когато погледна високо в небето и видя самотна звезда се сещам, че
аз бях като нея преди да те срещна и преди да те обикна...
За Ема!
Мисля да и го дам като се пеибера.
*Майка му влезе в стаята при него!*
–Мамо сега ли се прибираш?
–Шейн имам лоши новини. След като се приберем след 3 седмици после след 1 месец ще трябва да дойдем да
живеем тук половин година.
–Не можеш да ми причиниш това. Аз няма да дойда, ще остана там. Мога да се грижа за себе си!
–Шейн моля те, разбери ме.
–Не ме интересува няма да се върна тук отново.
–Добре но, не мога да те оставя сам.
–Достатъчно голям съм мамо.
След дълго чакане монаха 3 седмици и беше време да се връщаме. Когато се върнахме, Ема и Кени ме чакаха
пред нас. Бяха довели и други мои приятели. Когато слезнах от колата извикаха Честит рожден ден!
Много се радвах да ги видя всички заедно.
Първо дойде Ема и ме прегърна, после Кени и всички останали. Майка ми стоеше до колата и ни гледаше, май
разбра защо не искам да си тръгна от тук за половин година!
–Приятели благодаря за всичко това което сте направили за мен. Страхотно е!
–Има и още...
–Какво си намислил Кени?
–Знаем колко обичаш партитата!
–О не стига де! Не ми казвайте, че е на плажа?
–Не, на къщичката на дървото е!
–О не вие сте луди. Там ще е много тясно няма да се поберем всечки.
–Не и след ремонта, докато те нямаше решихме да разширим това място малко.
–Приятели вие сте върхът.
Когато отидохме до къщичката беше невероятно. Те наистина я бяха направили по-голяма и по приятна.
Качихме се и започнахме да лудуваме.
Когато всичко свърши останахме само аз и Ема.
–Мерси изненадата беше страхотна.
–Това не беше моята изненада. Тя сега предстои.
–Не ми казвай, че има и още.
–О, да има чакай да ти покажа...
И тя така започна да ме целува.. и аз се дисетих каква е нейната изненада.
Започна бавно да ме съблича, свали ми ризата и я метна на земята, после свали и колана ми.
Спря, и започна да сваля блузата си...
–Не, искам аз да те съблека.
–Добре, твоя съм.
Започнах да и свалям блузката, а отдолу се откриваха едни прекрасни гърди.
После и свалих сутиена и и целувах гърдите, беше красиво.
Тя легна върху мен и започна да разкопчава панталонът ми, а аз смъкнах бикините и.
Когато дойде моментът тя ми каза:
–Бъди нежен девствена съм.
–Спокойно, ще бъде прекрасно.
И когато вече наистина го направихме тя потрепна.
–Моля те не спирай имам чувството, че ще се взривя. Много е хубаво продължавай.
Тогава я хванах за дупето и проникнах още по дълбоко. Тя започна да вика от удоволствие, беше най-хубавото чувство което
бяхме изпитали.
След като всичко свърши се отпуснахме и се прегърнахме.
–Шейн беше страхотно. Това беше първият ми път и много исках да е с момче което наистина обичам.
–Много се радвам, че съм ти първият. Това е голяма чест за някое момче.
И така прегърнати заспахме на къщичката.
На сутринта тя ме събуди с целувка. И както още бях сънен тя бръкна под одеалото и...
–Шейн искаш ли да го направим пак?
–Да но ще можеш ли?
–Само гледай.
След тези думи тя скочи върху мен и започна да ме целува, аз започнах да я галя по гърдите.
Легнах върху нея и започнах да я целувам по корема, като отивах все по-надолу и по-надолу като стигнах там където
исках, започнах да я галя...
Ема се ентусиазира и започна да ме придърпва нагоре и да ми повтаря "хайде вече".
Когато дойде моментът, аз започнах и тя така силно изпъшка и ме привлече още по-близо,
започнах да я целувам, а тя ме хвана и започна да ме придърпва по близо.
Беше толкова хубаво и неописуемо. Ема толкова се развълнува и свърши. Толкова е възбуждащо да доставяш
удоволствие на някого.
След това решихме вече да тръгваме.
Аз се прибрах у нас и отидох да кажа на мама, че Ема може да е при мен докато нея я няма. Тя се съгласи.
На същия ден излезнахме с Ема и и казах за това, тя веднага се съгласи да остане при мен. Разбрахме се тази
вечер аз и маика ми да отидем у тях за да кажем нa майка и.
Отидохме и казахме на майката на Ема какво мислим да правим. Първо се дърпаше, но в последствие я убедихме, че
нищо няма да и се случи. Просто за компания.
След това оставихме майките ни да си говорят и излезнахме навън.
Вън беше студено и дадох на Ема якето си.
–Е мама се съгласи, да не повярваш!
–Да майка ми може да е доста убедителна.
–Искам да те целуна.
–Ами давай.
И започнахме да се целуваме. Както стояхме на терасата пред тях и изведнъж някой подхвърли бележка
от храстите. Скочих да видя кой е но избяга.
Отворихме бележката и пишеше:
"Ема незнам кога и как но ще те причакам сама някъде и ще те убия!!!"
Ема видимо се притесни...
–Аз никога няма да те оставя сама, спокойно това сигорно е Ерик. Ще го смачкам. Недей да плачеш няма смисъл
заради него не си заслужава.
–Но той може да ти направи нещо, нали видя как насини окото на Кени, може да ти навреди по-сериозно.
–Аз ще се оправям с него, само не се притеснявай.
–Съжалявам, че те забърквам в такива работи.
–Не си виновна ти, ние от много време сме врагове.
Майка ми тъкмо си тръгваше и майката на Ема я викаше да се прибира. Казахме си чао и тя се прибра.
Взех бележката и си я сложих в джоба.
На другия ден в училище намерих Ерик и му натъпках бележката в устата. Призна си, че е той. Казах му
да не досажда повече, защото ще си плати.
Дните минаваха и вече беше време майка ми да заминава.
Изпратих я до гарата, сбогувахме се и тя замина.
Същата вечер беше пълнолуние, а Ема щеше да идва да спи у нас. Гледахме филм, бихме се с възглавници, после си направихме
сандвичи и пак гледахме телевизия. Беше много хубаво.
–Ема хайде да си лягаме вече.
–Чакай малко, сега ще се преобразя.
–Ами тогава аз също.
Станахме малки хора и легнахме да спим.
Когато се събудих нея я нямаше, превърнах се пак в човек и слезнах долу да я търся, чух от кухнята:
–Защо не спиш до по-късно щях да ти нося закуска в леглото.
–Не трябваше да си правиш труда, щяхме да закусим навън.
–За теб винаги ще се старая, ако не за теб, за кой друг? Обичам те!
Толкова се беш постарала, че беше написала върху палачинките "обичам те" с шоколад. И беше отишла до магазина за сок.
Опитах палачинките, не бяха хубави, но бяха от сърце.
Опитах се да я питам в какви отношения са с майка и, защото не ми изглеждаха добри.
Тя веднага се развика и каза повече да не и говоря за това, излезна и тръшна вратата.
Много се ядоса, но какво толкова е станало? Все повече исках да науча. Но реших, че когато дойде моментът
тя сама ще дойде при мен и ще ми каже.
Реших да не я чакам да се прибере и отидох на тренировка по баскетбол.
Там се заприказвахме с Кени, разказах му какво стана.
И той каза, че е забелязал че е твърдоглава и че е голям инат.
Тъй като вече взех да се тревожа за нея, започнах да и звъня, но телефонът и беше изключен.
Кени ми каза да не се притеснявам, но онази бележка не ми излизаше от главата...
Така, че тръгнах да я търся. Обикалях квартала, но никъде я нямаше, сетих се, че може да е отишла на къщичката
или на плажа, затова първо проверих на къщичката. Оказа се, че е там, когато я видях се успокоих.
–Ема търсих те навсякъде повече не ме плаши така, и моля те не си изключвай телефона, може
някой път да си в беда. И като не вдигаш как ще разбера. Знай, че страшно много те обичам и съжалявам
за това което стана, ще те разбера ако не искаш да говориш с мен сега, но моля те не ме плаши така.
–И аз те обичам, но ми трябва време за да ти кажа какво стана.
Прегърнах я и и казах, че ще и дам цялото време на света.
Мина една седмица от както живеехме заедно, но постоянно се карахме за нещо.
Накрая решихме, че ще е по добре да се разделим за една седмица, и на двамата ни трябваше време да свикнем един
с друг.
Когато почти беше минала тази седмица, Ема спря да идва на училище и аз се притесних за нея. Отидох да я
потърся у тях, но майка и ми каза, че е в болницата.
Когато чух това веднага отидох до болницата и я намерих.
Влезнах при нея и:
–Здравей Ема, как си?
–За сега съм добре, но още не знаят какво ми има.
–Боже, ами ако е нещо сериозно? Аз съм виновен не трябваше да се караме.
–Никога не го казвай повече. Не си виновен ти, разбра ли?
–Но, ако ти се случи нещо няма да си го простя!
–Не говори така, може нищо да ми няма. Сега чакам изследванията и ще ми кажат какво ми има.
–Надявам се да си добре. Обичам те, съжалявам за кавгите.
–Спокойно. Аз също много те обичам.
Стоях там до нея и чакахме, беше най-дългото чакане в живота ми.
Мислех единствено за нея и, че ако и се случи нещо аз ще умра.
Ема:–Изследванията са готови, отивам да ги взема.
Шейн:–Добре, да дойда ли с теб?
Ема:–Не моля те изчай тук, искам да отида сама.
Шейн:–Добре, не се бави, и знай че те обичам.
Когато влезе през вратата беше разплакана и много разтроена, направо изтръпнах при мисълта, че мога да я изгубя.
Дойде седна до мен и ми каза:
–Миличко, незнам как да ти го кажа, но трябва да го знаеш. Аз умирам!
*След тези думи той се разплака!*
–Моля те не говори така. Ще направим нещо няма да те оставя да умреш.
–Не мога да се излекувам имам рак! Разпространява се прекалено бързо. Съжалявам, обичам те.
–Ще направим нещо. Знай, че ако теб те няма аз няма да мога да го понеса, по добре аз да умра, отколкото ти!
–Моля те искам аз като си отида, да си намериш някое момиче като за теб и да бъдеш щастлив.
–Няма да мога да направя такова нещо, никога няма да обикна друго момиче. Винаги ще обичам само теб.
–Не говори така, знам че си силен и вярвам, че ще продължиш напред без мен.
Цялата нощ останах при нея. Не можех да спя и я гледах през цялото време. Тя спеше и изглеждаше толкова
невинна, с какво беше заслужила да умира? Защо точно тя, и защо сега?
Не беше честно.
На сутринта когато Ема се събуди докторът дойде и ме извика навън. Каза ми, че не и остава много, само няколко седмици,
около 2 седмици.
Не можех да повярвам, че ще я изгубя. Беше толкова жестоко, някой отгоре се подиграваше с нас...
Бях тъжен и ядосан. Исках да се развикам на някого.
Влезнах при нея и докторът каза, че може да се прибере.
Взех я и тя искаше да я заведа за последно на палажа.
–Шейн искам да отидем на плажа.
–Ема ще направя всичко което поискаш.
–Обичам те слънце мое, не искам да те оставям и това да свърши. Искам да си с мен. Страх ме е.
–Винаги ще съм до теб, не се страхувай няма да те оставя и за минута сама. Можеш да ми вярваш. Няма да те предам.
–Вярвам ти.
–Обичам те!
–Аз също те обичам.
*Той паркира колата на пясъка*
–Пристигнахме. Чакай ще ти помогна.
–Благодаря ти, че се грижиш за мен, но не искам да съм ти в тежест.
–Ти никога няма да си ми в тежест. Правя го защото искам.
Заведох я на нашето място. Седнахме и аз я прегърнах. Тя ми се усмихна и сложи глава на рамото ми.
–Как се чувстваш?
–Добре съм.
–Ако искаш нещо само кажи.
–Искам да си до мен, нищо повече, никой не ме е разбирал до сега както ти ме разбираш. Ти си ми най-ценния човек
толкова много, много те обичам. Не искам да ме пускаш.
–Няма да те пусна. Нека се прибираме трябва да си почиваш.
–Не искам да си почивам искам да съм с теб.
–Аз пак ще съм до теб.
–Добре нека да вървим.
Тръгнахме и по пътя не казахме нито думичка.
Когато пристигнахме я свалих от колата и я заведох до стаята и. Оставих я на леглото и майка и дойде да види как е.
Аз излезнах и ги оставих да си поговорят. Аз се обадих на Кени и му казах лошата новина, той също се растрои,
и ми предложи да се видим някъде, но аз му отказах, исках да прекарам цялото време с Ема.
Вече беше минала една седмица, с всеки изминал ден тя се чувстваше по зле. Бях при нея когато вече си заминаваше:
–Шейн, искам да ти дам нещо.
–Какво?
–Искам да ти дам една последна целувка.
И тя ме целуна, беше много тъжно, след целувката тя издъхна в ръцете ми.
Идеше ми да се извикам, за да ме чуе целия свят. Беше много жестоко.
*На другия ден беше погребението. Шейн се качи в колата си и тръгна към мястото където щеше да се състои
церемонията. Беше разтроен и караше много бързо. Когато вече наближи мястото пред него изскочи един автобус
и той се вряза в него.
Беше загинал на място!
На другия ден погре*аха и него... Сърцата им сигурно са заедно, защото тяхната любов беше толкова силна, че
и смърта не може да ги раздели!*