*Съдба*

Това е поредния фик който пиша, но просто нямам смелост да ги качвам... ще се радвам ако ви хареса... Критики приемам всякъкви ... :)


В стаята цареше хаос. Имаше навсякъде разпиляни листи. Смячкани, празни или изрисувани. Химикалите й също бяха разпиляни навсякъде - по земята, по бюрото, по шкафовете и къде ли още не. Дрехите покриваха по-голямата част от стаята й. Нямаше кътче в което да няма някоя нейна дреха. Тя си пое дълбоко въздух. Искаше да запомни този аромат. Огледа се много добре в тази до болка позната бъркотия. Доближи се до леглото си и взе плюшена играчка наподобяваща на мече.Да. Това беше мече. За някои това бе просто един плюшен мухльо, но за нея това значеше много. Елизабет постави плюша на земята. Започна да рови из един стар скрин за дрехи и от там извади комплект свещи. Ароматни. И тях остави до мечето. Поогледа се вляво, после вдясно и няй-края погледа й се спря на лампата й. Спомни си, че там бе оставяла едни от най-хубавите си спомени. Покатери се върху леглото и протегна ръка към абажура. Поразрови и откри една обикновена сребриста на цвят химикалка. Прицели се и тя се озова при другите неща. След това отвори нощтното си шкафче и от там изкара един ароматизиран лист и него остави при свещите, химикала и плюша. Преди да приключи със събирането на нещата тя отвори гардероба си. Погледна я. Толкова беше красива. Извади я и я махна от закачалката. Черна,елегантна и секси. Точно от това се нуждаеше Лиз сега. Тя се съблече и отиде да си вземе душ за последно. Влезе в банята. Наведе се до ваната и завъртя синьото кранче. След като ваната бе готова, Елизабет се потопи в наслада и релакс.
След като с ободряващия душ и се облече и подсуши косата си тя разчисти леглото си. Отвори комплекта със свещите и подреди така, че да не й пречат. Взе мечето и го постави на края на възглавницата. Беше ред на най-трудната част. Това беше частта с листа и химикала. Взе и двете. С едната си ръка се държеше изправена, а с другата пишеше.
Ели слезе долу и постави бележката на кухненския плот и след това се качи обратно в стаята си. Беше забравила едно нещо. Тя изтича до спалнята на майка си и доведения й баща. Започна да търси нещо и определено го намери. Извади една и я запали. Тичайки я постави в една малка дупчица точно над главата на плюшеното мече. Идеално. Сега тя трябваше да приключи с това веднъж завинаги. Отвори единственото чекмедже на бюрото й коеот не беше запълнено с глупостите й и извади нещо. Това нещо бе увито в хартия. Елизабет махна покриващата го салфетка и се настани удобно на леглото си. Вдиша за последно и направи последен оглед на стаята си. Стараеше се да запомни всичко това, защото там където отиваше определено нямаше да го има. Много неща щяха да се променят оттук - нататък. Тя допря студения метал до гърлото си и бавно започна да рисува. Рисуваше ли рисуваше.
Ръката й се отпусна бано. Отстрани Лиз изглеждаше като порцеланова кукла. Рижите й къдрави коси се бяха разпилели навсякъде, а този те*еширен цвят на кожата й я правеше още по-красива и неестествена. Това бе нейната мечта да отиде някъде където никой няма да я открие. Да отиде някъде където никой няма да я обижда и потъпква. Тя просто искаше да бъде свободна и го постигна. Сега тя летеше към рая. От сега нататък това щеше да бъде нейния дом.