She`s gone

Колко е трудно да стоя отстрани
и да знам, че не мога да ти кажа остани.
Остани, прегърни ме и забрави
грешките, които допуснах преди.

Защо? Защо не те усещам? Какво се случи? Къде изчезна? Какво стана с нас?
Ти си част от мен. Ти си моята муза. Ти си всичко, което имам. Ти си тази, която може да твори. Тази, която пише...
Не мога да разбера какво се случи... Бяхме неразделни. Аз бях Теб и Ти беше Мен, но сега... Сега ни дели нещо, приличащо на стабилна, но прозрачна, стена, която колкото и да се опитвам няма да мога да преодолея. Сега не мога да те усетя до мен, да почувствам подкрепата ти... Да знам, че винаги ще си до мен.
Но теб те няма... Ти ме напусна, а след теб остана празнина, която нищо няма да може да запълни.
Ние бяхме едно цяло.
Ти беше всичко, което аз не бях, но същевременно с това беше всичко, което съм харесвала в себе си. Ти беше идеалната мен...
Но сега си прекалено далечна. Прекалено чужда. Опитвах се да те задържа при мен. Опитах се да предотвратя изграждането на стената, но очевидно някъде съм сбъркала.
Сега имам нужда от теб, но ти само седиш и ме гледаш. Не правиш нищо.
Толкова ли е лесно да забравиш тази, която те създаде? Толкова ли е лесно да забравиш себе си, да се откажеш от това, което си... Не мисля.
Кажи ми къде сбърках. Кажи ми какво да направя, за да се върнеш при мен.
Как да съборя тази ужасна стена, която ни разделя? Как да направя така, че отново да се сдобия с онова шантаво момиче, което даваше лудите идеи? Как...
Не мога да намеря отговори на хилядите въпроси, които имам. Само ти беше способна да ги дадеш, но сега те няма. Затова... Затова, ако някога поискаш да се върнеш ще те чакам, но искам да знаеш, че без теб няма да мога да бъда същата.