Палави желания

Съб Ное 27, 2010 10:03 pm

Палави желания

Няма да издавам много от сюжетната линия. Надявам се да ви се хареса и най - вече да го завърша.

ГЛАВНИ ГЕРОИ :

Мири Чиро

Мири е седемнадесетгодишна млада дама от висшето общество на Токио.
Винаги е имала всичко, което пожелае, но това само я е натъжавало, поради липсата на вечно заетите й родители.
Тя е пълен оптимист, и се старае да намира положителното и в най – лошият момент.
За нея важат думите: „ Нищо не е по-ценно от днешния ден!”

Руй Маса

Палави желания Xzca5dr3vxcat93b1zca33n

Руй Маса е двадесет и две годишен, абсолютен егоцентрик, който се води само от собствените си желания и цели.
Не цени човешката личност и не се притеснява да смазва противника с леко махване на дланта.
Няма нещо, което да не му се отдава.
За него важат думите: „Роден под щастлива звезда!”

Даи Райден

Палави желания Mikehe14

Даи се осемнадесетгодишен, дързък хулиган и момче, което прави това, което му хрумне, в мигът, в който му хрумне.
Мистериозен и опасен, в гимназията, за него се знае много малко, но пък се говори постоянно.
Смята се за лидер на побойниците в училището, нарекли себе си „ SHING”, което значи „буен”
За него важат думите: „Нищо не е такова, както изглежда"

Съб Ное 27, 2010 11:00 pm

Аз съм от типовете, които момичетата мразят до смърт. Идиотът, който винаги мами жените.
Аз съм този, който има жена в къщата си, но тя не му е достатъчна и затова си има любовница!
Ще те погубя, ще те накарам да се чувстваш безсилна…
Ще те накарам да плачеш и да викаш „Господи!”, но той няма да може да те чуе!

Червенокосата жена, коленичи пред младият мъж, и забързано поде да разкопчава колана на черните му дънки. За момент повдигна поглед към черните му очи, които светеха със задоволство от това, да я гледат на колене, готова да му достави удоволствие.
Облиза сочните си устни бавно, дарявайки му малко материал за размисъл, относно това, което възнамеряваше да прави с тях.
Той се усмихна самонадеяно и й позволи да разкопчае копчетата на дънките му.
Жената изгаряше от желание да задоволи гладът му, а след това, да задоволи и своят, със сексапилното му тяло.
Какъв късмет да се чука със синът, точно на погребението на бащата!
Трябваше да се възползва от този красив жребец, който обичаше да подчинява.
В него имаше нещо страховито, някаква прикрита агресия и нужда да остави кървави следи по кожата й , само с устни.
Когато жената пое задачата си в уста, младият мъж облегна глава на стената , и се усмихна със задоволството на Сатана, хванал в ръцете си ангел. Вплете грубо пръстите си в разкошната й, свободно падаща коса, и я принуди да го поеме целият, давейки се от внезапната проява на агресия, която той не бе демонстрирал в началото.
Не можеше да каже, че да стои на колене пред красавец като него, унижавана от начина, по който се разполагаше с устата й, не я правеше доволна, но имаше някаква прекалена дързост в ръцете му, и в начина, по който я караше да се подчинява на желанието му, да я прави едно нищо, доставящо му цялата наслада на света.
Жената, която бе живяла с десет години повече от него, сред човешките подлости, заскимтя умоляващо за пощада, но учудена на себе си, не посмя да прекъсва задачата, която моментният й господар й бе възложил.
Изведнъж, достигнал някакво ниво на задоволство, мъжът отпусна хватката около красивите къдрици, но само за секунда, колкото да обхване повече от тях, и да изтегли нежното женско тяло нагоре.
Жена изпъшка със задоволство и вкара езика си в устата му, подарявайки му вкусът от собствената възбуда.
Той не й позволи да губи времето му в глупави и ненужни целувки. Блъсна я грубо към стената, изви главата й назад и захапа леко пулсиращата кожа на врата й.
Тя избухна в наслада и прехапа устни, стенейки тихо. Той не се ограничи само с безжалостни целувки. Набра нагоре дългата й, скъпа рокля, която бе внимателно подбрана за погребението, и проникна изключително грубо, затискайки ръцете й в стената.
Жената започна да стена от болка, премесена с капки чисто удовлетворение, че най – после е намерила подобен див плам, в някой с гореща кръв и сърце, които можеха да я развият. Тласъците му бяха ненужно груби, издръжливи и проникващи направо в душата й. Съблазнителните й устни занареждаха куп вулгарни думи на италиански, които го накараха да се изсмее, тихо, самодоволно и да увеличи болката й, прониквайки докрай, в последният бесен ритъм на танца, който й беше подарил, преди всичко да свърши.
Освободена от клетката, в която той я задържаше, тя се свлече изтощено на пода, дишайки тежко и превъзбудено.
Прехапа устни задоволено и заоправя полите на измачканата си рокля.
Този малък проклетник, знаеше как да обладава жените, това бе несъмнено.
- Благодаря ти много Руй. – изрече с мелодичният си глас, като се подсмихна и очерта, с перверзна наслада, пищните си гърди, надигащи се през деколтето.
- Не, мадам. – дълбокият му, всепроникващ глас, изпълни мракът на коридора – Аз съм дълбоко благодарен!
Нещо, в дръзкото звучене на гласът му жегна инстинктите й. Тя рязко вдигна глава, само за да отрази подигравателните искри, играещи в умният му поглед. Устните му бяха извити в полу усмивка, която я унижаваше.
- Копеле! - просъскаха червените й устни - Ако кажеш за това на някого ще те убия!
Младежът се усмихна за кратко и пренебрежително прибели очи.
- Какво да кажа, мадам? - игривият му глас, свъси веждите на жената – Не беше нещо, с което мога да се похваля!
Гневният вик на жена изпълни мрачният коридор. Усмивката на дявол озари едни тъмни очи, в които се четеше грозно задоволство. Лежерните му крачки отброяваха разстоянието от него до последната жертва на чара му. Единственото, което остави след себе си бе аромата на парфюма му, носещ мирисът на успеха и арогантната елегантност.
Запомнящ се, натрапчив, винаги присъстващ...

-Това шега ли е? – гласът му изпълни кабинета с недоволството си – И, ако е така Саймон .. – черните очи изпъкнаха на фона на впечатляващото лице на младежа, карайки адвоката да се изпоти от тревога - Защо си мислиш, че имам чувство за хумор?
- Сър, покойният Ви баща е бил категоричен - прошареният мъжът, и притеснено попи потта от челото си, с трепереща ръка, а след това, бързо разгърна папката на договора – завещание, което буквално представляваше едно вгорчаване на живота на младият Руй Маса - За да получите контрола над корпорация „МАСА”, първо трябва да се задомите, или ще бъдете принуден да изчакате навършването на двадесет и петте си години.
Руй свъси вежди с раздразнение. Този старец се бъркаше в плановете му, дори на три метра под земята.
С едно леко движение извади от джоба си луксозни мъжки цигари и запали една пред разширените очи на напрегнатият адвокат на семейството.
Подпря се на лакти върху коленете си, докато наблюдаваше пейзажа навън, и дърпаше вглабено от цигарата, обгръщайки лицето си в пепеляво сив дим.
- Значи, да се оженя? - установи с кисела усмивка.
-Да, сър. – кимна все още на тръни Саймон, дочул някои неща за лошият нрав на клиента си.
- Предполагам, че това не е проблем! – убийствено неразгадаемият му поглед, накара адвоката да се стегне повече – Намери ми жена!
- Сър?
- Трябва да бъда женен мъж до месец - два!
Саймон намести очилата си с неразбиращ, почти граничещ с глуповатостта поглед.
- Няма значение каква и коя е! - младежът се сепна и дръпна агресивно от цигарата между пръстите си - Да не ми доведеш някоя грозна или дебела?!
- Сър? – Саймон звучеше като седемгодишно дете, пред побойници – Не разбирам, сър?
Руй се облегна в кафявото, кожено кресло, облегна глава назад и дръпна от цигарата си, къпейки се в дим.
-Трябва да се оженя незабавно. Ти ще имаш задачата, да уредиш тази досадна подробност!
Това беше единственото, което имаше желанието да изрече. Изправи се с цялата сила на името , Маса, погледна продължително, отчаяният адвокат, и му се усмихна с пестелива усмивка. Закопча отново копчетата на досадното си, сиво сако и тръгна към вратата.
Уверен и безразличен към хорската несгода.

Руй седеше в кабинета на бледният си адвокат, устремил поглед към екрана, на който се сменяха снимките, на предложените момичета. Еднакви. Дълги крака. Нацупине устни. Перверзно излъчване. Изхабена женственост. И точно, когато щеше да запрати върху некадърният Саймон, запалката си, на екрана се появи една по – различна.
- Мири Чиро? - Се*астиян изкриви устни колебливо, прочитайки надписа под снимката - Да не е същото момиче, което заля с пунш кмета на Токио, миналият месец?
Саймон кимна бавно, обнадежден от погледа, който отразяваше интерес в очите на Руй.
Младият мъж стоеше лице в лице със снимката на младо момиче със жизнен поглед и широка усмивка, което бе прегърнало някакво рошаво куче.
Устните му се нацупиха капризно, като на малко дете. Кръстоса крака върху скъпото, махагоново бюро на Саймон, пред шашнатият му, разширен поглед. Изглеждаше му като дете, като малка кукла от кристал. Дългата й карамелена коса падаше на къдри около веселото лице. Очите й бяха светъл оттенък на кафявото, топли и изпълнени с живот.
- От всички момичета, които имат някакво състояние, ти включи три кукли барби и мис Неприятност?
Руй извърна лице към разтревоженият адвокат. Повдигането на вежди от негова страна, подкани Саймон да се защити, и простосмъртният не изгуби време, в това да се коле*ае, пред строгият поглед на страшният Маса .
- Господине ..- поде, опитвайки се да звучи възможно по – деликатно – Едната половина от дамите, не желае да ви вижда, разгневена, от .... – адвоката намести очилата си смутено.
- Чукал съм ги. – безчувствено довърши Руй, и махна с ръка – Така. И?
- Другата половина, им е забранено да се обвързват с Казанова.
Руй скръсти ръце пред гърдите си, въртейки очи от неочакваното нежелание на заможните родителите, да осигурят дъщерите си, с един от най – богатите мъже в Япония.
- Какви мижитурки! – измърмори потърквайки брадичка младежа – А, по средата?
- По средата са мис Мири и трите дами, сър. – обясни търпеливо адвоката, като наля чаша вода на клиента си и внимателно я постави някъде в страни краката му, които все още висяха на милото му бюро - Баща й е собственик на компания за кетъринг. Не са много богати, но са заможни.
- И, защо той ще има апетити да жени дъщеря си за...
- Казанова?
Руй го изгледа отмъстително и Саймон преглътна тежко буцата, заседнала в гърлото му при този тъмен поглед на наследника.
- Ами.. – съумя да проговори чак след като изпи наведнъж чашата с вода, която бе налял на клиента - Както се досещате, младата дама, има славата на доста ... – Саймон провлачи, търсейки мека дума, заместител на тази, която хората, пострадали от непохватността й, използваха - ..бих казал, че се слави, като лоша партия, която носи нещастие и разруха след себе си.
Руй се замисли за секунда. Какво значение имаше, какво дрънка „елита” на обществото?
Трябваше му жена, която да застане до него в църквата и толкова! Веднъж да получеше наследството си и щеше да я отпрати в чужбина, като издържа скъпият и начин на живот разбира се. Циничен бе. Това се четеше във всеки негов жест. Нямаше намерение да се задържа дъл

Пон Ное 29, 2010 10:05 pm

Палави желания

Палави желания

Re: Палави желания

Re: Палави желания

Re: Палави желания