Приятни сънища, Гери [+16]

Ето един one-shot, който най-вероятно никой няма да прочете, но ако има излъгали се, пишете коментари
---------------------------------

-Имало едно време едно красиво и невинно 16 годишно момиче. То живеело в малък апартамент заедно с майка си и по-малкия си брат. Всеки ден ходело на училище, а когато се приберяло вкъщи помагало с домакинството. Момичето скоро порастнало и се омъжило за дългогодишния си приятел. Родило деца и ги отгледало. Те пораснали – родили внуци. И така момичето водило щастлив и пълноценен живот до деня на своята смърт.
Обаче, някои деца нямали този късмет – също като нашата героиня Клара. Тя била на 16, но родителите й заминали когато била на 5 и повече не се върнали. Тя остана да живее с леля си, но те двете изобщо не се понасяли. След по-малко от пет минути заедно в една стая започвали такива луди скандали. Веднъж се наложило да сменят телевизора, защото Клара била толкова ядосана, че го замерила с първото нещо, което й се изпречило пред погледа, а това било металната кутия от очилата на леля й...
Звънкият смях на момиченцето прекъсна думите ми.
- Какво?! – попитах невинно, а Гери ми отвърна с усмивка:
- Това приказка за лека нощ ли е? Защото никак не ме приспива. – отговори шест годишното детенце и седна в леглото.
- А, не! Никакви такива. Лягай обратно или няма приказка! – размахах театрално пръст, а тя веднага легна и ме загледа любопитно. – Затвори очи! – момиченцето стисна очи и зачака. Пулсът й бе ускорен заради смеха, но можех да изчакам. Сега беше време за приказка. – След това лелята повече не посмяла да се кара с Клара, защото била изплашена, че следващото потрошено нещо може да бъде скъпоценната й колекция от вази.
Клара растяла сама. Почти не говорела с леля си, освен ако не се наложело да поиска допълнително пари. Момичето почти не се вясвало вкъщи. Постоянно било навън с компанията си. Обикаляли града, вършели глупости, забавлявали се и опитвали от живота, докато един ден в града не се появил нов човек. Той бил момче на около 20 години с дълга до рамената черна коса, тъмни като нощта сини очи и красиво лице и тяло. Бил потаен, обличал се в черно и почти не излизал през деня. Живеел в голямо имение в покрайнините, но никой от града не смеел да ходи там, защото смятали, че мястото е прокълнато от вещици още преди хиляди години.
След пристигането на странникът започнали мистериозни отвличания и брутални убийства.
В редките случаи, когато Kлара влизаше в час, той стоеше облегнат на оградата и я чакаше да излезе. След това я следеше, но винаги оставаше невидим за приятелите й. Тя усещаше невидимото му присъствие, но въпреки това се правеше, че няма нищо.
Един ден, докато чакаше най-голямата кифла в компанията, която всъщност бе момче, той застана пред нея и я погледна в очите. Нейните светли и кристални очи се срещнаха с неговите – тъмно сини, почти черни. Гледаха се така в продължение на минута и водеха безмълвен спор. ... – тихото промърморване, от страна на момичето, ми показа че тя спи, но щях да си довърша историята. - ... След това момичето въздъхна и се изправи, махайки слушалките от ушите си. Мъжът и посочи на къде да върви и тя тръгна. Това щеше да бъде ново и неочаквано преживяване за нея. Всички по улиците се обръщаха. Все пак си беше новина да видиш странника да се разхожда с „черната овца“ на града, помисли си момичето и се засмя. Мъжът я погледна развеселено, но не каза нищо, а продължи по пътя към имението си. Клара разбра къде отиват, още щом тръгна с него, но любопитството й беше огромно. Най-много обаче искаше да разбере:
- Защо ме следеше? – думите се изплъзнаха от устните й в момента, в който си ги помисли.
- Защото си най-интересното, избухливо, силно и твърдоглаво момиче, което никога не се отказва, и единственото такова, което познавам. – отвърна мъжът. Той не я излъга. Тя беше пълна загадка за него и точо за това я избра. Искаше да я има. Да бъде негова и да остане с него завинаги. Тя беше неговата избранница и той щеше да я превърне. Щеше да я направи същото безчувствено чудовище като себе си, но тя не знаеше за това. Тя не знаеше, че дългогодишната й мечта щеше да стане реалност, но тази реалност нямаше да е такава, каквато на нея й се искаше.
Когато пристигнаха в имението, той я заведе на втория етаж и я настани в стаята за мъчения. Момичето не седна на стола, както той очакваше, а започна да обикаля и да разглежда всичките му инструменти и уреди за изтезания. Тя си падаше садист и мазохист. Можеше да умре от болка, но поне щеше да й бъде приятно, също както можеше да причинява страдание и да умира от кеф. Но той не знаеше за това.
- Би ли ми казал името си? – попита го директно тя.
- Първо искам да знам твоето.
- Клара – отвърна спокойно момичето, сваляйки един бич от стрената и започвайки да си играе с него.
- Красиво име. – каза мъжът и замълча. – Истинското ми име е Хуан, но ти трябва да запомниш само прякора, който ще ти спасява живота, - Луцифер.
Клара се засмя. Тя знаеше, че той не е човек, но чак сега разбра намеренията му.
- Искаш да ме превърнеш във вампир, нали? – попита пре спокойно тя.
Хуан кимна рязко. Не очакваше тя да знае той какво е. Това го изненада. Очевидно щеше да я измъчва, но по друг начин.
Той се придвижи светкавично бързо и притисна тялото й до стената, като свали дрехите й с едно ловко движение. Момичето погледна останките от облеклото си и въздъхна:
- Тези ми бяха любимите. – след това се загледа в очите му и зачака да види той какво ще направи.
Мъжът се засмя, а след това целуна силно и жадно устните й, притискайки се плътно до нея. Топлината, която излъчваше тялото й, го караше да я желае още повече, а умишленото й бездействие го побъкваше. Момичето отвърна на целувката. Устните им се притискаха силно, а езиците им се преплитаха жадно. След няколко секунди, които им се сториха като цяла вечност Хуан се отдръпна от нея и остана доста изненадан от демоничното изражение на лицето й. Момичето го събори на земята, сядайки върху него и разкъсвайки жадно ризата му. След това плъзна пръсти по гладката му кожа и се подсмихна. Изправяйки се взе бича и започна да го удря със все сила по гърдите. Той я гледаше със странно и задоволно изражение. Харесваше му факта, че тя убожаваше да причинява болка на другите, но и се забавляваше. Остави я за да се позабавлява малко, а след това се изправи и за части от секундата я прикова за стената, щраквайки белезниците около китките й. Момичето си пое рязко въздух и затвори очи, очаквайки той да й причини болка, но Хуан я изненада. Той нежно засмука ухото й и спусна езика си по врата й, докато ръцете му бавно се придвижиха по корема й и замачкаха гърдите й. Устните на Клара се отвориха и тя изстена тихо. Никога през живота си не си беше представяла, че може да й хареса някой да бъде нежен с нея. Тя обичаше да се държат грубо с нея, но само физически.
- Спри... С тези... Игрички и премини... към съществената част! – изкомандва момичето на пресекулки.
Мъжът се засмя, а дъхът му погъделичка врата й.
Той се отдалечи от нея и взе най-близкия камшик. Замахна и я удари по гърба. Момичето чу свистенето на кожата, а скоро след това я усети по гърба си. Удоволствието, което това й достави беше неимоверно. Тя изстена високо, а мъжът продължи. Момичето се извиваше срещу стената и викаше от удоволствие. По гърба й се появиха прави и дълги разрези, от които започна да тече кръв, но усещането за течността стичаща се по тялото й, я възбуди още повече. Вампирът захвърли камшика на страни като се плъзна към прикованата девойка и обви ръце около крахката й талия, започвайки нежно и внимателно да облизва алените струйки от гърба й. Кръвта й беше най-хубавото нещо, което бе опитвал през целия си живот и на жив, и на мъртав. Беше остра и сладка, натрапчива и мека... Изпита огромно желание да я пресуши, но преди това...
Викът на момичето прокънтя из имението. Тя се изви назад и се притисна към него, желаейки да го усети по-навътре в себе си. Хуан беше надарен и Клара не можеше да го отрече. Той започна да се движи бавно в нея, но яростните й думи, го подтикнаха към бърз, умопомрачителен ритъм. Момичето едвам си поемаше въздух, но й харесваше. Да го усеща как се движи в нея бясно и на дълбоко беше нещо, което никой друг не можеше да й даде. Телцето й се разтрепери и оргазмът й я връхлетя като вълна цунами. Мъжът дойде секунди след нея, прошепвайки в ухото й:
- Готова ли си?
Момичето се изсмя и задъхано каза:
- И още как?!
Хуан я притисна към себе си, поемайки за последно топлината на тялото й, след това зъбите му потънаха във врата й. Момичето изпадна в екстаз, но скоро след това очите й се затвориха. Мрака я поемаше в прегъдката си, но точно преди тя изцяло да се озове на странното място, което беше тъмно, но уютно, тя усети как в гърлото й навлиза топла течност. Клара започна да преглъща жадно, а когато дойде на себе си установи, че вижда света по доста по различен начин от преди. Раните по гърба й бяха зараснали, а божествения вампир беше седнал на стола в стаята и я оглеждаше от горе до долу... -Върнах се в стаята при малкото момиченце, което спеше следко с лека усмивка на лице. Това не беше точно приказка за лека нощ, но аз можех да разказвам само за живота си. Имаше още доста случки, които може би ще ви разкажа някой ден, но сега беше време за вечеря.
- Приятни сънища, Гери! – прошепнах преди да впия зъби във врата й. Кръвта на малките винаги е толкова сладка и чиста. Звукът от сърцето й спря, точно когато се отделих от нея. След това я завих и скочих през прозореца, презимявайки се грациозно на тротоара и танцивайки с нечовешка скорост се понесох към имението, което ми носеше толкова много спомени и към човека, за който не понасях, но и без който не можех. Русата перука литна от главата ми, а кафевите контактни лещи се бяха разтворили в очите ми отдавна. Черната ми коса се развяваше от вятъра, а звездите и луната осветяваха околността.