Малка первезрница +16

Пон Дек 13, 2010 3:12 am

Така, имам идей... всеки ден ще пускам по една нова глава в продължение на 12 дни. Следователно главите ще са 12...
Не знам дали ще ви хареса. Ако е да, ми кажете за да го продължа. Ще пиша само вечер. Малко е смахнато ама какво да се прави...

Глава 1

Скъпи деца, ще ви разкажа историята за моето младо АЗ. Още, когато бях млада, глупава и много разгонена.
Учех в гимназия Такизава в град Коноха. Беше ми първата година, и това до някаква степен доста ме стресираше… сексуално. Бях стройно и красиво момиче. Спомням си даже, че когато минавах по училищните коридори всички казваха: „Коя е тя?”, „Това първата й година ли е?”, „Боже, дали е добра в леглото?” и още куп други приказки. Естествено аз не се влияех от това, което казваха, а вместо това, вървях с гордо вдигната глава.
Бях не само красива облечена, но дори и съблечена. Единственото нещо, от което се ужасявах беше това, че бях на петнайсет и все още… девствена.
Всеки път щом се изкъпех, слагах огледалце между краката си и образа на моята бохема* ме караше да се паникьосвам, защото никой все още не я беше докосвал.
Имах мечта, че когато вляза в гимназия Такизава ще имам многобройни партньори и ще правя много извратени неща, с тях в леглото си.

----

Имах среща с приятелката си Темари на една автобусна спирка, но за съжаление бях малко закъсняла и тя подлудяваше телефонът ми от звънене.
– Закъсня. – още от далеч й чувах писъка.
– Спокойно, вече съм тук. – казах й, когато вече бях до нея.
– Не че нещо, ама ти беше тази, която настояваше да пазаруваме, а закъсняваш. – това беше редовният й номер. Да ми опява, че вечно закъснявам.
– Казах, че съжалявам. – отвърнах й. Наистина беше така.
– Както и да е, какво ще купуваш? – попита ме Темари.
– Речник.
– Речник? Нямаш ли вече такъв?
– Имам, но този е различен. – и наистина беше така. – В моя подчертах всички думи с червено, които искам да ми се разяснят. „Секс”, „Девствена”, „Гениталии”, „Поза” и още куп други.
– Ти какво, да не полудя?! – Темари беше направила една доста гадна физиономия, но аз изобщо не я зачетох за важна.
Докато ме гледаше като обезумяла патка, най-нахално ни прекъснаха.
– Ей, ама ти си сладка. – някакво момче ме беше зяпнало и виждах как лигите му текат. Само след секунда се появи още един.
– Искаш ли да излезем? – попита ме вторият и започна да ме огледа от долу на горе.
– Това винаги се случва, когато излизам с теб. – рече Темари. – Е, какво ще правиш? – явно очакваше да приема поканата.
Но в този момент се замислих. Ами, ако бях с момче номер 2 в спалня, и двамата полуголи, и той разбереше, че съм девствена? Сигурно щеше да каже: „Явно не си чак толкова готина.”, или ако ми разтвореше крака и кажеше: „Леле, тук долу е доста странно.”. НЕ! Не можех да позволя това да се случи.
– Няма начин! – креснах им на двамата стоящи срещу мен.
– Прекалено много избираш, Сакура. Така няма да си хванеш приятел. – обвиняваше ме Темари, докато аз дишах тежко. С мъка на сърце трябваше да си призная, че наистина твърде много избирах.
– Имам право да избера добре изглеждащо момче, но точно такива са добри в секса… Чудя се, дали има някой такъв красив девственик, някъде там? – не знаех дали това е истина, но трябваше да рискувам. Не исках вече да съм девствена.
Когато вече бяхме пристигнали в книжарницата, от където трябваше да си купя речника, видях момче, което беше на същото това място, където бяха купищата речници, от които се нуждаех аз.
– Виж, Темари, сигурно и той е девственик като мен. А може дори да си е подчертал и същите думи, и да търси значението им. – подсмихнах се. Предполагах, че бях права.
– Не мисля така. – рече Темари, като се сряза.
Когато се вгледах в него забелязах, че той не беше кой знае какво. Рус със сини очи, но ми изглеждаше скучен.
Веднага щом ме забеляза, че го гледам върна речника обратно на мястото му и се отправи в друга посока.
Направих няколко крачки и застанах на неговото място, като си придърпах стълба, защото това, което исках беше на доста висока място. Протегнах се да го взема, въпреки, че усещах как се клатушка стълбата под мен. В мига щом речника се извади от рафта, аз залитнах назад и паднах върху нещо меко. Когато се обърнах видях онова момче, което беше преди мен на същото място.
Речникът беше върху лицето му, а той не помръдваше. Когато го вдигнах се настаних върху интимните му части без дори да забележа това.
Когато русокосият се съвзе, ме погледна и веднагически се отмести от мен, като ме остави на мръсната земя да коленича.
Докато го гледах ми мина една мисъл през главата. „Ами, че той не изглежда да е опитен, а и не изглежда никак мъжествен… Може би е точно този, когото търся.”
– Казвам се Сакура. – рекох без да се замисля. – Ти си… още девствен, нали? – исках отговорът му да е „Да”.
– Първо го попитай за името. Все пак той ти спаси задника от падане. Чак след това го попитай за нещо интимно. – развика ми се Темари.
За съжаление обаче, момчето се уплаши и избяга.
– Наистина не разбирам вкуса ти, Сакура. Нима толкова обикновено момче те интересува?
– Чудя се кой е той. – по-скоро попитах себе си отколкото Темари.
– Трудно е да се каже, след като видя само лицето му.
– Ами… всъщност аз дори невидях лицето му.
– Каквооооо?

----

Първият път трябва наистина да е важен. Да се помни. След това всичко ще е лесно.
Бях в училище и гледах през прозореца. Мъчех се да си спомня това момче, но не успявах.
– Чудя се, къде ли може да е момчето, което видяхме в книжарницата? – рече Темари.
– Хей, Сакура, може ли една снимка. – в този момент при нас дойдоха три момчета от класа.
– Снимка? – за какво им беше?! Може би искаха снимка за да могат да останат насаме и за да… за да… мастурбира …
– НЕЕ! – креснах им.
– Хей, казах без снимки. – трите момчета се изнесоха, но видях друго, което се беше навело пред мен и държеше в ръката си телефон. Грабнах му го от ръцете.
– Сакура, той го вдигна за теб. – тогава погледнах телефона и осъзнах, че беше моят. Стана ми неудобно и реших да му се извиня, но когато го погледнах разбрах, че това беше момчето от книжарницата.
– Хей, ти си онзи девственият. – казах.
– Името ми е Наруто. – повиши глас.
Когато започна часа, погледнах в разписанието, където беше записано кой къде стои в час. Този Наруто беше точно до мен. Е, той трябваше да се радва, защото го бях избрала за свой първи мъж, с когото се канех да преспя. Той трябваше да ми отнеме девствеността, както и аз неговата.

----

Докато той се разхождаше из училищните коридори, аз го следях и се мъчех да измисля план как да го съблазня. Докато не ми се отвори възможност. Наруто беше застанал до вратата на килера и се беше замислил. Бутнах го вътре и затворих вратата след себе си.
Но тук идваше трудното. Докато той ме гледаше уплашено, аз не знаех какво да правя. Бяхме само аз и той, но… какво следваше. Трябваше да го съблазня по някакъв начин…
Тогава ми хрумна нещо. Тръгнах към него и започнах да си разкопчавам блузата. С едно рязко движение вече бях останала по сутиен и гърдите ми му се блещеха пред очите. Но толкова ме хвана срам, че побягнах на вън. Никога до сега не го бях правила и не знаех какво се искаше от мен.
Тичах по коридора с всички сили и само едно ми беше в главата: „Перверзница, перверзница. Сега той те мисли за загоряла перверзница!”

----

В часа по изкуство, госпожата беше поискала някой да отиде и да оправи книгите в библиотеката. Изобщо не ми се занимаваше, но когато тя посочи мен и Наруто, настроението ми веднага се оправи. Там беше мястото, където щях да го съблазня.
Когато отидохме там се захванахме за работа. Ръцете ни се докосваха и от това ни ставаше много неудобно.
Наруто влезе в стаята за отпадъчни материали с няколко книги в ръка, а аз тихомълком го последвах. Затворих вратата. Облегнах се на нея… вече дишах тежко. Бях възбудена.
– Наруто… направи ми услуга…
– Сакура? Каква е тя? – попита ме той.
– Коремът ми… ме боли… разтрий го…
– Защо не вземеш хапче? – ама този глупак… дразнещ глупак… „Ела и ме докосни, глупако!”
– Взех, но не ми действа… Моля те…
Нагънах блузата си нагоре и открих стомаха си. С плахи движения, той се приближи.
Докосна ме и аз изстенах. За първи път някой ме докосваше там и… ми беше хубаво, но изглежда го уплаших и се дръпна за секунда, после отново постави ръка на корема ми.
– Сега, малко по-нагоре. – казах. Насочвах го към гърдите си. Зърната ми вече се бяха втвърдили и копнееха за допир.
За съжаление той така се бавеше, че притеснението ми взимаше връх.
– Хайде, докосни ме де! – развиках му се аз, което очевидно беше грешка, защото той ме изблъска от вратата и избяга… за пореден път.

---

– И какво ще правиш сега? – попита ме Темари.
– Ами, все още не съм решила. – чиста истина си беше. Какво можех да измисля сега.
– Защо просто не го помолиш да ти помогне по някой предмет. Например по математика. – предложението й не беше лошо. Даже беше доста добро. Отидох при него и му казах, че имам нужда от помощ по математика. Глупакът естествено се съгласи.
Когато бяхме останали сами в класната стая, всичко вървеше идеално. На моменти си представях как го правим на чина и звуците ми се чуват през прозореца.
Бяхме толкова близо един до друг…
В мига щом се надигнах за да го попитам нещо, устните ни бяха на сантиметри разстояние. Уплаших се. И двамата се дръпнахме.
До сега не бях мислила за първата целувка. Всичко, което исках беше чисто и просто секс. Но… целувката… Явно и тя също беше важна.

Бохема* – португалската дума за катеричка

Пон Дек 13, 2010 10:32 pm

Е, ето я и новата глава. Точно както обещах.

Глава 2

Продължавах да мисля някакъв план, с който да успея да го прелъстя, но всеки път щом се замислех си представях как ме докосва и как нежно навлиза в мен… Задънена улица бих казала. Никога до сега не бях толкова объркана и така искаща да бъде вкарана в леглото. Исках да живея, да имам много партньори в живота си, а и най-вече в леглото си. Исках секс, ама такъв разтърсващ секс, че главата да ми се блъска в таблата на леглото…(от авторката: Е, това ми се случи. Така представляваше първият ми път xD) Нима толкова много исках?!
Продължавах да се въртя в леглото си и да мисля, но как човек да мисли трезво, като си е сложил едната ръка на интимните части, а другата на гърдата… Добре де, бях адски възбудена и може би това беше една от причините да не можех да измисля план, с който да го прелъстя.
И тогава погледът ми попадна върху календара. Беше Април, следователно следващият месец беше Май – това беше един от пролетните дъждовни месеци. Вече бях готова. Имах план… просто трябваше да останем насаме.

----

Всички ученици пристигаха с мокрите си чадъри и навлизаха във вече измокрената ни сграда, наречена училище.
Тихо и кротко стоях отстрани и наблюдавах идващите ми съученици. Чаках Наруто, който естествено не се забави. След като постави чадъра си при останалите, той се отправи към класната ни стая.
Веднага дотичах до поставката с чадъри и грабнах неговият, след което го изхвърлих на боклука. Хаха, прекрасен план. Сега нямаше да има друг избор освен да се прибере с моя, или по точно с мен.

----

След края на всичките ни часове се отправих към изхода с лудо биещо сърце. Знаех, че там ще е Наруто.
Оказах се права. Той беше там и се оглеждаше за чадъра си, който всъщност беше на боклука, ама на кой му пука.
– Всичко наред ли е? – попитах го аз. Реших да се правя на глупава и май това подейства.
– Ами… всъщност ми няма чадъра. – обясни ми плахо той.
– Тогава ще се наложи да се задоволиш с моя, защото на вън вали като из ведро и надали ще рискуваш да се прибереш без нещо над главата си. – доста остроумен отговор, нали?

----

Докато вървяхме по пътя, няколко пъти дръжката на чадъра ме удари. Наруто го беше взел за да го държи по здраво, но какво ставаше след като той ме удряше в главата?! За моя изненада видях, че Наруто беше оставил половината си тяло на дъжда само и само аз да съм суха! Не можех да повярвам, беше толкова страхотно момче, а аз само го използвах за ми отнеме девствеността.
– Пристигнахме. – така се бях отнесла, че когато ми каза, че сме пристигнали не можех да повярвам.
– Т-така ли? – заекнах. Исках той да ме покани. Не, той трябваше да ме покани, иначе плана нямаше да се изпълни. Когато никой от нас не каза нито дума, външната врата се отвори и пред нас стоеше едно доста красиво момиче. Имаше прекрасна фигура и беше тооолкова секси. Напълно ме надминаваше. Имаше страхотни цици, от които заклевам се, устата ми се напълни със слюнки. Явно Наруто беше свикнал с обкръжението на толкова красива жена. С къса червеникава коса и бледо сивкави очи. Бонбонче!
– Господи, не отваряй така рязко вратата. – развика й се Наруто.
– О, какво си ми довел? – жената се доближи до мен и ме изгледа толкова перверзно, че бях на косъм да й хвана циците.
– Това е Сакура. – рече Наруто на жената, а след това се обърна към мен. – А това е сестра ми Сатсу. Студентка е.
Глътнах си граматиката при споменаването на това, че му е сестра. Толкова секси парче да има мухльо за брат… Каква странна шега си е направил Господ…
– Моля, влез. – покани ме Сатсу. – За първи път води момиче. Преди си мислех, че е обърнал резбата, но сега… е ти ми промени мнението… - тогава Сатсу направи гримаса и ме дръпна към нея като завря лицето ми между циците си. – Горе по коридора в ляво има стая. Моята е. Ако имате нужда от кондоми, можете да вземете от моите. – това ми го прошепна, но ме остави и без думи. Кондоми? Леле, за това определено не се бях сетила. Бях неподготвена, за което още повече се притесних. – Е, хайде, качвайте се горе. – рече Сатсу, но аз усещах намека й. Казваше ми: „Отивай горе и направи брат ми мъж.”. Но как можех да го направя, след като дори аз не бях истинска жена. Бях неопитна хлапачка, която искаше секс, но не знаеше от какво се нуждае…
Когато се качихме в стаята седнах на земята, а той до мен. Мълчахме доста време, докато аз не му предложих да ми донесе албумите си за да ги разгледам.
Но докато стоях сама на земята забелязах купчината списания, които той имаше. Предположих естествено, че е колекционер, но за моя изненада не беше така. Тези списания бяха порнографски. Извратен тип, но кого съдя, щом и аз бях такава. Аз също си купувах порно списания и ги разглеждах с удоволствие. Може би бяхме един за друг. Може би наистина трябваше да сме си първите. Без връзка, без навлизане в личното пространство, чисто и просо секс.
– Заповядай. – Наруто беше влязъл вече в стаята и държеше албум в ръката си. Набързо се върнах на мястото си и се престорих, че нищо не съм видяла, макар и да не беше така.
Започнах да разгръщам страниците, но още преди да се усетя той ме хвана за раменете и ме обърна към него. Глупачката аз, толкова ме хвана срам, че нямах дори смелостта да го погледна в очите, а вместо това гледах земята или по точно в панталона му, или още по точно в оная му работа. Докато стояхме така – той хванал ме за раменете, а аз вгледана в дюкяна му, изведнъж нещото започна да се надига нагоре, ама наистина нагоре. Помислих, че нещо не му е наред ама той не направи реакция, с която да ми покаже обратното. Това нещо продължаваше да се издига нагоре, като изпъваше дюкяна му. Уплаших се. Ама определено се уплаших.
– То се издига! – извиках с все сила. Изблъсках го и хукнах да излизам. Дори не си взех чадъра, а хукнах да бягам към къщи.

----

– Леле, и какво ще правиш сега? – питаше ме Темари. Вече й бях разказала всичко и се надявах да ми даде някой съвет. – Виж сега, ако това те притеснява, как тогава ще се справиш с истинската му същност. Уплашила си се само като си го видяла как се надига през материята, а как ще реагираш, когато го видиш в пълната му мощ. – жал би беше, но трябваше да си призная, че имаше право, но… но… - Имам идея. – това определено ме направи щастлива.
– Каква е? Каква е? – бързах да разбера колкото се можеше по-бързо.
– Ще разбереш след мъничко. Хайде, ела с мен. – след като каза това, ме грабна за ръката и ме повлече по коридора. Толкова бързо се движихме, че едва забелязвах хората около нас, с които се разминавахме. – Ето. – рече, след като се спря рязко. Не знаех за какво точно ми говори, затова погледнах натам, на където й сочеше пръста.
– Наруто. – извиках аз.
– Шшш, тихо. Да ни чуе ли искаш? –Темари ми беше сложила пръст на устата за да млъкна. – Чуй сега. Ще отидеш там и ще го поканиш да дойде с нас на басейн.
– Басейн? – не разбирах. Защо точно басейн?! И точно тогава ми светна крушката над главата. Ами че там ние щяхме да бъдем по бански. Банският е все едно бельото. ИДЕАЛНО. – Разбрах. – след секунда вече се поправих. – Чакай. – казах рязко, което накара Темари да ме погледне въпросително. – Ами ти. Ти имаш гадже. Защо не говориш за него? Я кажи как ти беше първият път? Ами той? А в каква поза бяхте? Къпете ли се заедно? А колко пъти в седмицата го правите?
– За това не говоря за него. – сопна ми се тя.
– Ама кажи ми дееее. – заридах й.
– Не. – отряза ме пак. – Сега отивай там и го попитай. – след секунди вече ме беше изблъскала към Наруто.
Отидох при Наруто и вместо да го поканя учтиво да дойде с нас, аз му се развиках сякаш му бях майка. Добре че Темари дойде за да оправи нещата. Очевидно аз за нещо не ставах…

----

– Не трябваше да го плашиш така, Сакура. – рече Темари.
– С-съжалявам. – искрена бях.
– Е, накъде ме водиш този път?
– В един магазин за едни неща.
– Какъв магазин и какви неща? – знаех, че Темари вече е надушила, но по-добре беше да си трая мирно и кротко.
– Не! – извика тя. Вече бяхме пред желаният от мен магазин или по точно „Секс магазин”.
– Еее, хайде де. И без това беше си виждала такива неща, а аз не. Трябва да съм подсигурена.
– Подсигурена? – знаех, че Темари се срамува да влезе, но аз не си поплювах, за това я хванах за ръката и я принудих да влезе с мен.
След около десет минути разглеждане на кондоми, вече се бях побъркала. Не знаех кои да взема. Дори не знаех размера на Наруто.
– Ти и приятелят ти, какви използвате? – обърнах се към Темари с наистина логичен въпрос.
– Какво? Няма да ти кажа?
– Хей, виж. Има всякакви. С аромат на ягода, о, и дори с магданоз… Уу, тези с магданоза не са хубави.
– Това е бонбон за кашлица. Отиде в другата колонка.
– Виж, виж, има дори и с точици. Дали са хубави? Как ли изглеждат?
– Ами представи си ги върху… нали се сещаш?
– Какво да се сещам? – не разбирах. Което ме наведе на мисълта, че трябваше да купя от всичките.
– Ще взема от всичките.
– Какво? Да не искаш да те помислят за някоя уличница?
– Разбира се, че не. Но ще ми трябват за да експериментирам с тях.
– Да експериментираш? Ти си пълно ку-ку понякога, нали? – не й обърнах внимание и продължих да пълня ръцете си с кондоми.
Първата ми работа беше, когато се прибрах, да се кача в стаята си и да изсипя чантата си върху малката масичка. Кондомите се разпиляха отгоре й, а аз наредих няколко шишета. Трябваше да се упражнявам. Пяна за коса, грижа за кожата, лакочистител, гума за триене на молив (Пп. Ако не сте загрели, обяснявам – тези неща са шишетата върху, които ще се упражнява.). Прочетох съдържанието на опаковката на първата кутия, която хванах, кондоми.

----

Времето беше идеално за басейн. Нямах търпение Наруто да ме види с перфектния ми бански. Беше доста изрязан.
Всичко вървеше идеално. И най-сетне успях да се запозная с приятеля на Темари, с когото тя беше преспала вече не веднъж. До колкото си спомням се казваше Шикамару или нещо такова.
Аз и Наруто се забавлявахме наистина много. Спускахме се по водната пързалка. Нещо, което ми нанасяше наистина приятно удоволствие, беше неговото докосване върху кожата ми. Как ме прегръща докато е зад мен и как ме придърпва към себе си. Все по близо и по-близо. Толкова много пъти се спускахме, че на края им загубих броя.
Нещото, което обаче толкова много ме ядоса беше това, че научих в края на срещата ни, ако естествено мога да я нарека така, Наруто не ме беше държал в прегръдките си, защото съм го привличала, а защото го е било страх от височини… Загубеняк. И аз исках да изгубя девствеността си с него. Ужас. Пълен кошмар!

Сря Дек 15, 2010 4:32 pm

Съобщение от авторката на фика: извинява се много, но има проблем с компа, нещо яко се е прецакал... Затова главите малко ще се забавят!

За нас остава да чакаме и да се надяваме проблема да се реши бързо!

Нед Дек 19, 2010 2:23 am

Така. Вече всико се оправи и продължавам да пиша. Както казах всеки ден ще има нова глава. Извинявам се, че така се забавих. Очаквайте 4-та глава утре (демек Неделя)вечерта.

Глава 3

За кой ли път вече се замислях как да прелъстя Наруто. Нищо не беше така, както исках.
Гледах през прозореца на училището, и нищо не ми идваше на ум. Учителката си бърбореше ли, бърбореше за някакъв фестивал, на който трябвало да се представим отлично.
– Е, кой тази година от фотографският клуб ще представи училището ни? – не се заинтересувах кой знае колко, но нещо ме провокира, и аз се обърнах към Наруто, който се беше загледал в учителката ни. И тогава го видях. Фотоапарат закачен за чина му,Веднага ми светна. Може би той беше един от воайорите, които не просто шпионираха, а даже и снимаха. Ами, ако ме беше снимал докато съм се преобличала у дома.?Ох, така исках да е истина, или, ако беше снимал докато бяхме на басейна, и не съм разбрала, или пък ако едно от зърната ми се беше показало, и това го е провокирало да ме заснеме?!?… Ох, дали… дали го беше правил до сега?! Дали ме желаеше?!
– Наруто, предлагам това да си ти. – рече учителката ни. Все още бях в шок заради това, което беше в главата ми. Толкова се бях отнесла, чак ми се струваше, че сънувам.

----

Дните отлитаха, а аз все още бях вглъбена в себе си.
Разхождах се по пътечките на парк „Звезден прах”, и обмислях какви ли не планове, които в крайна сметка се оказваха пълен провал. Докато стоях на една от пейките и гледах красивото езеро, покрай мен мина Наруто, без дори да ме забележи. Веднага скочих на крака, обидена от неговата постъпка.
– Хей, Наруто! – подвикнах му аз. Само след секунда той се обърна и ме видя.
– Ам, Здравей, Сакура. – поздрави ме той. С всеки изминал ден, лицето му ставаше все по-меко, или поне на мен така ми се струваше.
– Накъде така? – го попитах.
– Ами, понеже съм от фотографският клуб, реших да направя няколко снимки. – обясни той.
– Тук? В парка? – не разбирах.
– Тук се чувствам като у дома си. – отново не разбирах за какво ми говореше, но не ми пукаше особено, щом той беше тук значи все пак можеше и да стане нещо. Може би можехме да го направим в парка, това място беше необичайно за първи път, но пък беше и доста възбуждащо. Само след миг си представих как го правим на една от пейките, и настроението ми веднага се върна.
– Може ли да дойда с теб? – го попитах. Исках да ми направи снимки. На мен. С колкото си можеше да сексапилни изражения, с които с радост щях да го даря.
– Разбира се. – рече той.
Двамата се разхождахме из парка, Наруто снимаше ли, снимаше, но не мен, а природата. Колкото и да се опитвах да застана пред обектива, той все го местеше и избягваше да ме снима. А как само исках да ме заснеме, може би щях да му предоставя и още нещо- още нещо от тялото си.

----

Когато пристигнахме в училище, се насочихме към стаята на фотографският клуб. Там той щеше да прояви снимките. Когато ми беше казал това, в мен веднага се зароди план, които щеше де се изпълни, в тази стая имаше още една, която беше тъмна,служеше за проявяване снимките. Идеалният план, идеалното място. Там в тъмнината щях да му позволя да ме докосва където си пожелае. Щях да го даря с неописуемо вдъхновение, което щеше да го провокира да направи още снимки, но не на природата, а на вече докоснатото ми от него тяло- голо и влажно.
Влязохме вътре, и той се захвана с проявяването. Поколебах се за миг, но реших, че в тъмнината нямаше от какво толкова да се срамувам.
Започнах да свалям блузата си, а след това и сутиена си, докато накрая останах без горните си дрехи.
– На-ру-то. – започнах да се приближавам към него, хванала гърдите си с ръце, и леко ги размачквах.
– Мм. – чух го да казва.
– Защо не дойдеш при мен?
– Хей, има ли някой вътре? – някой отвън се провикна. Явно се канеше да влезе. Ако го направеше, щеше да ме види полугола… Ужас!
Замръзнах и чух, че Наруто се обади и предупреди този отвън да не влиза, защото проявяваше снимки, и щеше да ги съсипе. Започнах да крача назад, за да се върна при падналите от преди малко дрехи и да се облека, но за мое съжаление Наруто тръгна да светва лампата. Едва успях да си вдигна дрехите, но той продължаваше да опипва стената и да мрънка. Тогава го усети, ръката на Наруто докосна голата ми гърда.
– К-какво е това? – попита той. Май говореше повече на себе си, отколкото на мен.
Продължаваше да натиска, без дори да знае, а аз се възбуждах от натиска, които ми оказваше. Така сладък и някак си натрапчив, настояваше за още и още, а аз исках точно това. Преди да се усетя, от устата ми излезе стон, който го накара да замръзне, и да се отдръпне от мен. Явно беше разбрал какво всъщност е мачкал.
Набързо облякох дрехите си, и най-неочаквано лампата светна, а аз се изстрелях като ракета и избягах.

----

Вечерта не можах да заспя. Мислите ми бяха окупирани от Наруто и неговата ръка. Как мачкаше гърдата ми…
Докосвах се… бавно между бедрата, и разтривах мястото, където беше ръката му. Определено набирах скорост, макар и малко по-бавно отколкото очаквах.

----

В училище не беше по- различно, там също мислех само за ръката на Наруто. Въпреки че ме докосваше без дори да знае това, пак ми доставяше удоволствие. Сега вече го исках по-силно от всякога.

Пон Дек 20, 2010 12:41 am

Глава 4

Фестивалът наближаваше. Щях да участвам на наддавания, или по точно момчетата в училище щяха да наддават за мен. Колкото по-голяма беше сумата, толкова по-красиво и известно беше момичето. Не се и съмнявах, че това щях да бъда аз. Бях най-известното и най-красивото момиче в училище, което беше девствено. Все още!

----

Вечерта на фестивала всичко беше идеално. Единственото обаче, за което мислех, беше за Наруто и неговата ръка. Дори, когато се оправях не спирах да мисля за него. Така беше и предишните дни. Едва се отклонявах от това мое влечение към секса. Вече толкова пъти сънувах как го правим, че когато се събуждах мислех, че това наистина се е случвало. Макар и да не беше така. То беше толкова реално и истинско… Толкова възбуждащо и опияняващо… Някак ме караше да искам още и още, макар и само в съня…
Когато се качих на сцената при другите момиче, ме обля истинска наслада на сексапил. Знаех, не, бях убедена, че ще спечеля и, че ще замъгля всички момичета, които бяха дръзнали да се качат на сцената рамо до рамо с мен. Щяха да загубят и това щеше да ми донесе неописуема радост. Щяха да ми завиждат. А момчетата, които щяха да наддават за мен, щяха да покажат на Наруто, че аз съм едно наистина впечатляващо момиче, което не всеки може да има.
Наддаването започна. Момчетата наддаваха, а зад нас имаше скала, която определяше най-сексапилното момиче. Надминавах ги всичките, освен една, която ме настигаше. Когато се обърнах не можех да повярвам. Не я познавах. Явно беше нова ученичка. С дълга черна коса и изумително черни очи. Нищо чудно, че момчетата се чудеха коя от двете ни да изберат. Започнах да се притеснявам. Ами, ако загубех от това момиче… Тогава какво? Наруто може би щеше да избере нея вместо мен… Единственото, което ми оставаше, беше да се моля да спечеля. Нещо, което никога не правех.
Молитвите ми бяха оправдани. Спечелих и тогава видях как Наруто гледаше само и единствено в мен. Видях в очите му желание, което от много време насам исках да видя. Нещо, което дори преди не можех да предизвикам. Сега обаче, успях.

----

Времето си летеше ли, летеше, а аз не можех да се насладя на истинската същност на фестивала, защото беше мое задължение, като победител в конкурса, да танцувам с всеки гласувал и наддавал за мен. Танцувах ли, танцувах, но така и не се почувствах жива. Усмихвах се, но усмивката ми не беше истинска. Поглеждах в очите на момчетата, но не виждах себе си в тях. Виждах единствено тяхното желание да обладаят тялото ми. Да проникнат в мен и да гледат жадно очите ми преди да свърша. Те не виждаха нищо друго освен секс в очите ми, в тялото ми и между краката ми. Исках поне един да можеше да ме погледне по начин, необясним за мен и съществуването ми.
– Реших да те поканя на танц, но виждам, че си доста заета. – чух гласа на Наруто зад гърба си. Тогава ми хрумна нещо. Ако толкова много искаше да танцува с мен, щеше да изчака на опашката от редуващи се момчета.
– Да. Ще се наложи да се наредиш на опашката. – рекох, като посочих с пръст края на опашката.
Чак сега я забелязвах. Беше доста голяма. За първи път от началото на вечерта изпитах желание тази опашка, от момчета, да се изпари и да се доближа до Наруто. Толкова много исках да усетя ръцете му върху себе си. Да усетя топлината му.
Наруто ми обърна гръб и отиде зад всички момчета за да си изчака реда.
Не бях забелязала, че той би искал да танцува с мен. Да ме погледне в очите… Тогава ме обля един въпрос. Какво щяха да казват очите му?
Още един…
Още един…
Още един…
Само още един…
Нямах търпение да дойде неговият ред, а момчетата сякаш нямаха край.
И… точно, когато дойде реда му, се чу камбаната, която ни даваше знак, че фестивалът е свършил, и че трябва да се разотиваме. Не исках да си отива, не и без танца ми с него.
– Е, явно чакането беше напразно. – каза той.
– Не. – провикнах се. И наистина не беше. – Реших. Ти ме чакаше толкова време, така че ще направя изключение.
Аз и Наруто се доближихме един до друг. Той обхвана кръста ми и ме привлече към себе си. Бях права, топлината от тялото му ми харесваше. Сякаш се чувствах в свои води, сякаш нищо друго на света не съществуваше. Когато се опитах да надигна глава за да видя очите му, той не ми позволи. Гледах земята, а така исках да видя очите му. Исках да разбера какво казват…

----

След като мина фестивалът, осъзнах нещо важно. Ние, тук в Япония, често ни се налагаше да празнуваме празник подобен на Свети Валентин. Имаше си определени дати, по няколко пъти в годината. Тези малки събития радваха някои щастливи двойки, но огорчаваше други, които все още не бяха намерили своята половинка. Такива като мен.
В училище се суетеше суматоха около момичетата.
– Не. Какво ще правя? Трябва да си намеря някой за празника. – едно от момичетата в класа ридаеше пред своята приятелка. Стана ми жал за нея, но аз бях в същата ситуация.
– Хах, ние с теб Темари сме заети. – тихо с Темари подслушвахме разговорите на вайкащите се момичета. – Точно за празника ще си обръснем половите органи.
– Какви ги говориш?! Няма да стане! – каза ми Темари малко притеснена.
– Какво?! Записано е в закона за празнуване на тези дати, че се прави секс. – обясних й набързо.
– Не е вярно. – отвърна ми тя.
– Но ти ще правиш секс, нали?
– Да. – притеснението й нарастваше. – Е, вие с Наруто уговорихте ли се за среща? – стана ми гадно…
– Не. – беше наистина гадно. Исках той да ме покани, но още преди да се усетя, няколко момчета от класа ми налетяха като мухи на мед и започнаха да ме канят. Не исках да излизам с никой от тях, исках да изляза с Наруто и той да ми е първия. За това просто отклоних предложенията им.

----

След училищните занятия трябваше да помагам в библиотеката заедно с Наруто.
Стояхме заедно на бюрото и никой не продумваше дума. Чудех се дали щеше да ме покани, но той не направи никаква реакция, че би го направил.
– Празникът наближава. – започнах аз. Реших, че щом той нямаше смелостта да ме покани, трябваше аз. – Чувала съм, че на този ден всички се клатят сякаш има земетресение. – когато отново го погледнах в очите с моя неотразим секси поглед, той изглеждаше така сякаш не разбра това, което му казах.
– Сакура! – толкова силно и ясно изговори името ми, че чак се слисах от мъжката му натрапчивост. – Свободна ли си за празника? – най-сетне го изрече. От вътре кипях от радост.
– Щом си направи труда да ме поканиш, няма да ти откажа. Гледай да не ме заведеш на някое скучно място. – след като казах това, станах с книги в ръце и тръгнах да ги поставям по местата им.

----

Стоях в стаята си същата тази вечер и разглеждах едно списание. Започнах да обмислям как ще съм облечена. Все пак това щеше да е първият ми път, когато щях да правя секс. Вечерята щеше да е хубава, хотелът също. Както й леглото. Там, на това място, щях да оставя следите си.
Толкова бях вглъбена в себе си, че не забелязах сестра ми и новото й гадже да стоят на вратата зяпнали ме.
Това момиче продължаваше да ме изумява. Доста често водеше момчета у дома и се затваряше в стаята си с тях. Нямаше ли най-накрая да се спре на някое и да се приключваше.
Но… да си призная… харесваше ми да чувам звуците, които идваха от стаята й. Бяха прекрасни. Надявах се и аз някой ден да издавам такива звуци.

----

Вече бях готова за срещата. Бях малко закъсняла, но Наруто щеше да ми прости.
Когато пристигнах, той вече ме чакаше.
Толкова много исках всичко да приключи, че грабнах ръката му и го поведох напред. Но… ето, че моята превъзбуда ме накара да хвана грешната ръка, на грешния човек. Гаджето му тичаше след нас заедно с Наруто. Гаф!
Когато се настанихме в ресторанта с Наруто реших да изпробвам великият си трик с очите. Това можеше да накара всеки да се влюби в мен. Но… когато погледнах към него с поглед подобен на изгубено котенце, той се беше навел и моя поглед попадна върху други очи, които мигновено се впиха в моите. Отново гаф!
Всичко вървеше на опаки. А толкова много исках да правя секс. Когато изведнъж Наруто хвана ръката ми и постави в нея малка кутийка. Бавно я отворих и пред очите ми проблеснаха две сребристи обеци. Дали с това ми намекваше, че ме искаше в леглото си?! Разбира се, че да. Кой не би ме поискал?!
Тогава го поведох към любовните хотели, където всички влюбени и не чак толкова влюбени, водеха половинките си за да се поклатят.
Започнах да се оглеждам за подходящ хотел, а Наруто само ме следваше. Вървяхме ли, вървяхме докато накрая не подминахме всички хотели. Нямаше повече…
Нещото, което наистина ме изненада беше как Наруто ме обърна към него и сложи ръцете си върху раменете ми. Гледахме се очи в очи. Изумих се… От очите му бликаше топлина. Толкова ми беше приятно… Бях щастлива, че той беше поел инициативата. Но… той не правеше нищо, освен да ме гледа.
Тогава реших, че щом той го беше страх да ме целуне, то тогава щях да го направя аз.
Хванах лицето му в шепи и така се засилих към него, че вместо да го целуна си ударихме главите… Трети гаф за вечерта! Или може би… не съвсем. В крайна сметка целувката се получи. И от една проста целувка бързо се прехвърлихме към фреска.
След като се отдръпнах от него, нямах смелостта да го погледна в очите. Избягах цялата почервеняла.
Стигнах до един стълб и вече оставаща без дъх, седнах на земята.
Не знаех, че е така трудно. Това беше първата ми целувка… Първата… А какво ми предстоеше всъщност след тази целувка? Щях ли да го погледна пак в очите. Точно тогава усетих напрежение в гърдите си…
Невероятно беше колко бързо ме беше намерил Наруто. Стоеше и ме гледаше. Тогава на мен ми хрумна нещо. Хванах го за ръката и го повлякох към парка на влюбените. Там всеки правеше нещо и то доста често. Там миришеше на секс. Ама на много секс.
Настанихме се на една от пейките. До нас имаше една двойка, която доста се беше разгорещила.
Така и така бях вече стигнала до тук – трябваше да продължа.
– Тук не е ли малко топло. – гласът ми беше толкова възбуден. Започнах да си разкопчавам горнището и гърдите ми се показаха секси деликатно. Видях погледа му как попадна върху тях. Напрежението напираше… усещах ги как искат да бъдат докоснати.
Реших, че трябва да се доближа към него или по точно, да се наглася в подходяща поза, но когато се изправих се подхлъзнах на обелка от банан и залитнах към Наруто. За мое щастие, той ме сграбчи и аз за секунда се озовах в скута му.
Очи в очи…
Видах ръката му как се протяга да сграбчи гърдата ми, но я спря на сантиметри от нея. Исках… исках да ме докосне… колкото се можеше по-бързо. Ядосана на себе си, а и на него също, дръпнах ръката му и я поставих върху гърдата си. За моя участ обаче, той направи такава физиономия, че аз се уплаших. Ами, ако гърдите ми не бяха такива каквито той ги обичаше?! Трябваше да си сложа онзи сутиен с големите подплънки. Може би щяха да му харесат повече…
Невярващо, но той сложи и другата си ръка на другата ми гърда. Започваше да ми харесва все повече и повече. И тогава… точно, когато щяхме да се целунем отново, в храстите под едно дърво, се чу опияняващия звук на жена, в която току-що бяха проникнали в нея. Двамата с Наруто погледнахме на там и за първи път в живота си, видях какво представлява истинският секс. Секс…
Беше толкова красиво… Тя обкрачила го, а той я подпираше и беше хванал едната й гарда като я масажираше…
Само след секунди чухме щракане… Обърнахме се и видяхме няколко воайора, които снимаха с фотоапаратите си. Това ни отказа… Искахме и двамата да правим секс… Но да ни снимат… Нямаше как да го позволим, след като и на двама ни щеше да ни е първия път…
По-най-бързият начин станахме и си тръгнахме умърлушени… Без секс…

Вто Дек 21, 2010 10:34 am

Сега малко ще се позабави главичката, защото снощи баща ми ми съобщи, че започвам курсовете за книжка и трябва да се съсредоточа върху това.

Нед Дек 26, 2010 11:58 pm

Чесно, ама аз пиша голяма простотия...

Глава 5

Спящата красавица. Аз.
– Сакура.
– Сакура.
– Сакура! – сепнах се при чуването на името си. Някой ме викаше, докато аз все още спях.
Когато се събудих подскочих в леглото. Видях срещу себе си, мен с брада. Дълга бяла брада с мустаци. Нещо не беше наред или може би аз не бях наред. Или може би спях. Не бях сигурна…
– Наблюдавам те от доста време насам. – рече брадатата аз. Не можех да повярвам, че съм наблюдавана от нещо такова. – Не ме гледай така. Колко време мислиш, че ще ти отнеме за да съблазниш непривлекателно момче като Наруто?
– Но ние вече се целувахме. – противоречах на… на и аз не знам на какво точно, но противоречах.
– О, и ти си горда от тази малка целувка? – това нещо говореше ли, говореше, и то все неща, които бяха чиста истина. – Твоята Еро сила се понижава! – отсече ме. – Ако не ми вярваш, постави ръце на гърдите си и виж. – поставих двете си ръце на гърдите и започнах да ги мачкам с кръгови движения. Това нещо беше право. Гърдите ми не бяха такива, каквито бяха преди. Определено бях изгубила част от Еро силата си.
Строполих се на леглото сякаш беше единственото място, което можеше да скрие срамът ми.
– Виждаш ли къде е проблема?! Време е още веднъж да изостриш Еро силата си. Ако го направиш, денят в който Наруто ще бъде твой, ще е скоро. – след като каза това сякаш от нищото се изпари.

----

Трябваше да измисля начин, по който да мога да съблазня Наруто. Трябваше да си върна част от Еро силата, защото без нея, не се чувствах достатъчно привлекателна и секси.
Когато пристигнах в класната стая минах покрай две мои съученички.
– Просто трябваше да си махна гащичките, но реших да махна всичко. – Тава беше. Решението, което така търсех. Щях да започна с него без гащички. Нямаше да е така зле, както когато при сутиена ми. Сега всичко щеше да бъде различно. Веднага щях да му скоча щом се надърви.

----

На другия ден, когато отивах на училище, реших да отида без гащички. Да си призная – това не беше едно от най умните ми постъпки. Имаше студен вятър, а поличката, с която бях, постоянно се надигаше. С големи мъки я предържах надолу.
Денят наистина беше ужасен. Седалката на чина ми беше студена, когато седнах, а и учителят ми можеше да види всичко. По време на междучасията, когато трябваше да се местим в други стаи се изкачвах по стъпалата с прикрепена на задника тетрадка или учебник, който да ме скрива поне малко.
След часовете отново щях да бъда в библиотеката с Наруто. Там, може би, щях да му покажа своята бохема.
Не мина много време и когато двамата бяхме един до друг пред рафтовете с книги в библиотеката, аз не се стърпях и му казах:
– Н-наруто… - и тогава ми светна. Ами ако го изплашех?! Ами… ако избягаше от мен. К-какво щях да правя тогава. Може би нямаше да хареса моята бохема… - Ами… - започнах аз едва, едва. – Харесваш ли момичета без гащички? – чак, когато го изрекох на глас, разбрах колко глупаво наистина звучеше.
– Ами… не знам дали харесвам… - това не беше добър отговор. Явно не обичаше да вижда момичета без гащички.
Изведнъж точно, когато бях готова да се обърна и да му дам гръб, чух как рязко се отваря прозореца и как се блъска в стената. Силният вятър нахлу в стаята и точно за секунда полата ми се вдигна нагоре откривайки моята бохема в цялата й прелест. Нямах време да реагирам. Виждах очите му как ме гледат… там… долу… А след още по-кратко време, Наруто се беше изстрелял от стаята, оставяйки ме сама в компанията на блъскащият се вятър между слабините ми.

Малка первезрница +16

Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16

Re: Малка первезрница +16