Love to Hate you {ItaSaku}

Пет Дек 17, 2010 5:03 pm

Малка идейка се зароди в главата ми след като хвърлих поглед на някои от последните глави на мангата. Зимата е сезонът, в който се вдъхновявам, така че във фика настроението е...зимно.
Надявам се да ви хареса, и се надявам че няма много грешки doh

Пролог

Тази година зимата настъпи по-рано в шиноби света. В края на Ноември обикновено все още беше достатъчно топло, че човек да излезе по суичър. За разлика от онова "обикновено", сега никой дори не искаше да си подаде носа навън от вкъщи, без да е загърнат с дебел кожух. Това забеляза Сакура Харуно на връщане от поредната си разузнавателна мисия в Кумогакуре. Тя отскоро беше стнала част от АНБУ отборите на Коноха и все още не бяха започнали да й дават прекалено сложни мисии, въпреки че тя сенадяваше на някое хубаво дълго приключение изпълнено с адреналин.
Студът се беше разпрострял чак до южната граница на страната на Дъжда, когато Сакура мина оттам. Вечната влага в Амегакуре се беше предала пред невъобразимия мраз. Всичко беше замръзнало и добре покрито със дебел слой сняг. По улиците не се виждаше жива душа. Снегът скриптеше под стъпките на младата куноичи, което много я дразнеше. Нинджите трябваше да се движат безшумно, а през зимата това беше практически невъзможно. Струваше й се, че някой я следи. Чуваше стъпките му и усещаше присъствието му, някъде не много далеч от нея. Въпреки това, всеки път щом се обърнеше, звукът от стъпките спираше, чакрата изчезваше, а в снежната виелица не се мяркаха никакви силуети.
През зимата дните ставаха по-къси и се стъмваше рано. Сакура беше започнала да става параноична поради този факт. Наближаваше мястото, където населените местности свършваха и от Коноха я делеше само гората. Познаваше тази гора като дланта на ръката си. Колко ли пъти й се беше налагало да минава оттам? Хиляди, даже повече. Тя погледна отново към страната на Дъжда. На фона на тъмните сгради се виждаха няколко светли прозорци и малко коледна украса тук-таме. На Сакура й се прииска да се върне обратно в града и да потърси някой хан, където да отседне за през нощта. Единственото нещо, което имаше сила да промени решението й, беше слухът, който не беше подминал Коноха. Акацки бяха започнали да се раздвижват и по-последни сведения укритието им се намираше някъде из Амегакуре.
Сакура остана за момент на портата на селото загледана в мрачната гора. Не искаше да прекара нощта там, а и се нуждаеше от топло легло и баня. От около седмица беше на път и не беше имала възможността да се наспи както трябва. След още малко обмисляне на ситуацията, реши да изневери на разума си и да остане. Поне за тази вечер. Акацки биха били крайно побъркани, ако бяха останали в страната на Дъжда в този отвратителен студ, нали?
Стражата на портата упъти Сакура към най-близкия хан и тя забърза натам, внимавайки да не се подхлъзне. Фактът, че под снега имаше лед, беше сам по-себе си доста досаден. Наложи й се да забрави за предишните си страхове и да се съсредоточи върху хлъзгавата повърхност. След като се лута достатъчно дълго, най-накрая намери мястото посочено й от стражата.
Приличаше на малък хотел, от онези - много старите. Когато влезе вътре се изненада от атмосферата. Беше светло и изпълнено с хора. Ето къде се крият, когато застудее, помисли си Сакура и се огледа. Повечето бяха нинджи. Имаше и няколко мисинг-нини, чиито лица помнеше от документите в Коноха. Във всеки случай, тя беше против битките, тъй като не й влизаха в задълженията на тази мисия. Сакура успя да се добере все някак до рецепцията, преминавайки през тълпата във фоаето.
-Добър вечер, с какво мога да ви бъда полезна? -попита възрастната дама зад бюрото и постави очилата си на място.
-Ъм, единична стая за тази нощ. -отговори Сакура, наблюдавайки всяко действие на възрастната жена. Тя стана и отиде едно дълго табло с ключове.
-Това е за вас, госпожице. Стая 204. -жената се усмихна, подавайки ключа. -Приятна вечер.
Сакура се изненада на собствения си ентусиазъм, когато почти изтича нагоре по стълбите. Единственото, което я възпираше, беше фактът, че беше порядъчно замръзнала, уморена и чантата й сякаш тежеше цял тон. Бързо успя да се ориентира в дългия коридор и без проблем намери стаята, отредена за нея. Когато влезе вътре, първото нещо, което грабна внимението й, беше голямото легло, покрито със снежно бели чалшафи. Отдавна не беше виждала, това чудо наречено легло. Напоследък й се беше налагало да спи на студа, завита плътно в спалния си чувал. Сега, съдбата й предоставяше възможност да се наслади на заслужена почивка.
В момента, в който излезе от банята по нощница и се просна на леглото, вече беше забравила за всичките си неволи през тази мисия, за снежната буря, която вилнееше навън и за Акацки. Тя потъна в дълбок и необеспокояван сън, сякаш до сега не беше спала никога...
Късно през нощта пред стаята на Сакура спряха стъпки. Двама позакъснели пътници също бяха намерили това, което търсеха.
-Cега ли ще влезем или ще чакаме до сутринта. -попита по-високият силует.
-Предлагам засега да се движим инкогнито. Ще задействаме плана, когато дойде подходящ момент...

Кажете ми какво мислите, плс
blush