Без име

Тфа е едно доста старо разказче, което бях написала за Стеф. Героя ми е малко гаден, но просто такава беше темата и аз нямах друг избор освен малко да променя характера му. А за заглавие не съм мислила. Enjoy (:


Будилникът звънна с онова досадно звънене предвещаващо поредния ужасен ден в училище. Изпод завивките се подаде една ръка, която се пресегна към нощното шкафче, изключи досадната машинка и след това се отпусна свободно да виси от леглото. Изведнъж вратата рязко се отвори и вътре влезе едно момиче.
-Алекс!!! Пак се успиваш мързеливо копеле такова! – изкрещя тя хвърляйки се отгоре му.
-Н-намиии! Кучка такава! К’во си мислиш,че правиш? Това си е моя работа какво правя! Остави ме намира! – развика й се той мъчейки се да я събори.
Нами се изправи, хвана Алекс за боксерките и най-безцеремонно го събори на земята.
-Престани да мрънкаш, а ставай!-тя се обърна и излезе затръшвайки вратата след себе си.
Двайсет минути по-късно двамата вече вървяха към училището. Времето беше мрачно и валеше силен дъжд. Слънцето тук-таме проблясваше зад някой облак, но не даваше признаци да се развидели.
-Виждаш ли к’во е гадно времето. Моето настроение е същото след всекидневното ужасно събуждане от твоя страна. Много мила сестра имам..Няма що- мърмореше Алекс
-Оф престани да мърморясваш.Опитвам се да говоря по телефона с Мика. Каза ми, че Джоан си имала ново гадже…
-Да, да , ясно. Хайде сис оставям те.
Той се запъти към едно момче, което вървеше с ръце в джобовете и слушаше силно музика. Алекс си сложи слънчевите очила, разроши си малко косата и прегърна през рамо момчето:
-Хей Казума! К’во слушаш? Дай насам експерта да чуе и да каже дали се заслужава-захили се момчето взимайки слушалката от ухото на приятеля си.
-Алекс! Внимавай да не те убие слънцето. Хахахаха.-Казума се заливаше от смях.
-Много смешно. Въпросът не е до слънцето, а да съм готин. Е аз съм си неустоимо готин и без тях. Те просто са завършек на моята перфектност.
-Мисля, че ти просто си един идиот с прекалено голямо самочувствие, но както и да е. Стигнахме до училище най-накрая. Хей какво правиш??
Алекс бе изкарал кутия цигари, една от тях вече беше в устата му и той тъкмо се готвеше да я запали.
-К’во бе? Някъф проблем ли имаш?
-Да! В училище е забранено пушенето, а и звънецът вече би.
-И мен кво ме интересува, че часът е почнал? Да не би да съм длъжен да влизам навреме в час? А и няма никакво правило, което забранява пушенето в двора.
-Оф явно пак си се моткал някъде, когато са чели правилника. Прави каквото искаш. Аз влизам в час. Не искам отново да загазя заради тебе-момчето се обърна и влезе в сградата оставяйки приятеля си сам на двора.
Няколко минути по-късно Алекс влезе в класната стая, погледна госпожата и без да каже нещо се врътна и си седна на мястото.
-Алексис!-извика госпожата – Къде мислиш, че се намираш?
-К’во? Влизам в час. Някъф проблем?-сопна и се момчето
-Излизай от часа ми!ВЕДНАГА!
-Уф че сме нагли. Не стига, че си направих труда да вляза в час, а и ме гони..-той си взе нещата и излезе.
В коридора видя две момчета от по-долните класове, които играеха на карти.
-Ней момчета, -викна им той- нещо съм гладен.
-Хах. Съжалявам брато, проблема си е твой.- отвърна едното момче.
-Казах, че съм гладен!-той се засили към тях, хвана момчето и го засили към стената.- Дай ми парите си!
-З-з-заповядай. –заеквайки той му даде всичките си пари.
Алексис се обърна и го заключи в най-близкото шкафче. След това се обърна към другото момче и започна да го рита. То се сви на кълбо на земята и започна да реве. Побойникът се смееше и се радваше.
-Алекс! Какво правиш? – беше сестра му, която бе застанала зад него. –Ела с мен при директорката.
-К’во? Сис какво ти става?- обърна се учудено към нея.
-Сам си го направи-тя го хвана и го задърпа към директорския кабинет. След като влязоха, момичето обясни на директорката какво бе направил брат й.
-Алексис- започна жената- изключвам те от училище поради нарушаване на правилата.
-Какво?? Нищо не съм направил. Те започнаха….
-Не ме интересува кой е започнал. Изчезвай от тук, или ще извикам полиция.
Момчето я погледна гневно, обърна се и излезе от стаята. След като се прибра в тях, хвърли се на леглото си и заспа.