- ~DrEaM~Doujinshi [доужиншита]
От : София
Рожден ден : 11.02.1996
Години : 28
Мнения : 76
Дата на рег. : 31.10.2010
Шестнайсет.. и влюбени! (по Наруто)
Пет Дек 24, 2010 11:25 am
Фика не е мой. Превеждам го от английски на български.Пишете коментари и ако ви харесва да постна още глави.
МАРТ
Темата с рожденият ми ден, най-вече ако онзи ден завърсваш шестнайсет е много ама страшно много странна.
Спомням си когато завърших дванайсет бяхме отишли в Бенихана, в ресторант с родителите ми.Бяхме си поръчали скариди и аз бях взела една скарида от чинията ми за да я изсползвам в подходящият момент. На следващия ден Хината, най-добрата ми приятелка беше дошла у дома и седнахме на канапето. В този момент аз извадих скаридата от джоба си и правех страшни звуци за да я изсплаша. Говорим за много викания. Говорим за много изплашено лице. И говорим за една много ядосана сестра-Сандра.
Ах, доброто старо време.
Но днес, също беше много хубав ден, защото завърших шестнайсет.
Фактът че завърших шестнайсет беше нещо странно за мен но се опитвах да запазя самообладание.
Със сигурност големите ще ме наричат още "дете". Но детските ми години бяха минали. Когато бях дете, говорих като дете, държах се като дете и мислех като дете. Сега когато пораснах оставих всичко детско в миналото.
Днешния ден беше някак тъжен, дори със страхотното парти със заспиване у нас и дори със срещата която сме запазили при Цунаде за грим. Когато порастваш винаги чустваш носталгия- гърдите ти растът и така нататък. Носиш по хубави дрехи но се чустваш странно когато хората те зяпат. И да не забравяме темата с приятелството. В доброто старо време всичко беше много по-лесно. Примерно малкото ми братче Сай е на шест години и е приятел с всички, дори и с децата които не харесва. Един ден отидох с майка ми да го взема от училище( тъй като моето училище беше затворено заради наркотици но това е друга тема) и видях едно момченце да щипе Сай по ръката.
-Кой беше този който те ощипа?-попитах когато влязохме в колата.
-Гаара.-каза Сай.
-И защо те ощипа?
-Защото има големи нокти и иска да ме накара да повярвам че е змия защото ме е страх от змии.
-Какъв глупак!-казах.
-Сакура!- скара ми се майка.
-Добре де, но се държи като глупак.-казах.
-Гаара не е добро дете ако прави това.
-И аз не го харесвам.-каза Сай.
-Друг път можеш да стоиш до майка или до някой приятел но не до Гаара.-предложих му.
Сай ме погледна объркано.
-Но той е мой приятел.-каза всякаш ми обясняваше нещо напълно нормално.
В гимназията обаче ако някой те ощипе нямаше да си приятел с него. Но в гимназията вместо да те ощипят правеха други неща за да..се направят за змия. Да ти се подиграват че блузката ти е твърде тясна или къса. Е, не се оплаквам. Хината е най-добрата ми приятелка номер1
а Ино най-добрата ми приятелка номер2. И Темари бившата ми приятелка. А, хубавото че завърших шестнайсет е че си имам гадже. Но не се радвайте защото още не сме стигнали до съществената част. Аз съм шестнайсет а още не съм се целувала. Трагично нали? Ино беше се целувала поне пет пъти с момчета а Хината дори не знаеше каква е тази дума. Гаджето ми е голям красавец, с черните му очи и готиния му момчешки стил и прекрасната му черна коса кято си пасваше идеално с бледата му кожа. По нататък ще се оженим, ще гледаме телевизия на канапето и ще имаме малки дечица на име Сакура и Саске.
Не! Опа! Какво пък е това! Шегувам се, помислих си. Добре, да си призная притеснявам се се от факта че харесвам Саке и, че и аз му харесвам.
Бащите на Хината и на Ино пристигнаха у дома в 5:00 часа. Хината и Ино живееха с бащите си: Хината защото майка и почина когато беше още бебе и Ино защото родителите и се разведоха. Майка и живее в Южна Каролина. Ино има нова майка която не е особено добра. Малко е кисела най-вече с Ино. От друга страна баща и е много готин.
Ино излезе от колата на баща си и тичаше към мен.
-Честит, рожденден, глупачке!-извика Ино и ме прегърна силно. Засмях се.
-Благодаря!
Хината целуна баща си. Беше много сладка когато беше с баща си. Извади си багажа от колата на баща и и започна да тича към мен. Щяха да останат с мен у дома за цяла нощ.
-Време е за купон!-каза Ино.
Помогнах им да оставят работите си вкъщи и после ни извика майка.
-Готови сме!-казах.-Време е да вървим! Чака ни личната ни педикюрка!
-Не педикюрка,-поправи ме Ино. -Педикюристите правят педикюр!
-Мисля че правят и маникюр!-каза и Хината.
-Чака ни личният ни съветник за красота.-каза Ино.
-А, дааа!-казах и си помислих: да всезнайке.
Майка излезе носейки токчета и една стилна блузка с панталони.
-Здрасти, момичета!-каза.
-Здрасти гж. Пери!-казаха Хината и Ино с един глас.
-Да тръгваме!-каза вярвайки че е много модерна. Татко който току ще излезе на вънка каза.
-Ще се видим после, сладурано!
-Боже!-казах а Хината и Ино се засмяха. -Татко, не казвай това никога повече.
Татко се засмя и каза.
-Забавлявайте се момичета.
МАРТ
Темата с рожденият ми ден, най-вече ако онзи ден завърсваш шестнайсет е много ама страшно много странна.
Спомням си когато завърших дванайсет бяхме отишли в Бенихана, в ресторант с родителите ми.Бяхме си поръчали скариди и аз бях взела една скарида от чинията ми за да я изсползвам в подходящият момент. На следващия ден Хината, най-добрата ми приятелка беше дошла у дома и седнахме на канапето. В този момент аз извадих скаридата от джоба си и правех страшни звуци за да я изсплаша. Говорим за много викания. Говорим за много изплашено лице. И говорим за една много ядосана сестра-Сандра.
Ах, доброто старо време.
Но днес, също беше много хубав ден, защото завърших шестнайсет.
Фактът че завърших шестнайсет беше нещо странно за мен но се опитвах да запазя самообладание.
Със сигурност големите ще ме наричат още "дете". Но детските ми години бяха минали. Когато бях дете, говорих като дете, държах се като дете и мислех като дете. Сега когато пораснах оставих всичко детско в миналото.
Днешния ден беше някак тъжен, дори със страхотното парти със заспиване у нас и дори със срещата която сме запазили при Цунаде за грим. Когато порастваш винаги чустваш носталгия- гърдите ти растът и така нататък. Носиш по хубави дрехи но се чустваш странно когато хората те зяпат. И да не забравяме темата с приятелството. В доброто старо време всичко беше много по-лесно. Примерно малкото ми братче Сай е на шест години и е приятел с всички, дори и с децата които не харесва. Един ден отидох с майка ми да го взема от училище( тъй като моето училище беше затворено заради наркотици но това е друга тема) и видях едно момченце да щипе Сай по ръката.
-Кой беше този който те ощипа?-попитах когато влязохме в колата.
-Гаара.-каза Сай.
-И защо те ощипа?
-Защото има големи нокти и иска да ме накара да повярвам че е змия защото ме е страх от змии.
-Какъв глупак!-казах.
-Сакура!- скара ми се майка.
-Добре де, но се държи като глупак.-казах.
-Гаара не е добро дете ако прави това.
-И аз не го харесвам.-каза Сай.
-Друг път можеш да стоиш до майка или до някой приятел но не до Гаара.-предложих му.
Сай ме погледна объркано.
-Но той е мой приятел.-каза всякаш ми обясняваше нещо напълно нормално.
В гимназията обаче ако някой те ощипе нямаше да си приятел с него. Но в гимназията вместо да те ощипят правеха други неща за да..се направят за змия. Да ти се подиграват че блузката ти е твърде тясна или къса. Е, не се оплаквам. Хината е най-добрата ми приятелка номер1
а Ино най-добрата ми приятелка номер2. И Темари бившата ми приятелка. А, хубавото че завърших шестнайсет е че си имам гадже. Но не се радвайте защото още не сме стигнали до съществената част. Аз съм шестнайсет а още не съм се целувала. Трагично нали? Ино беше се целувала поне пет пъти с момчета а Хината дори не знаеше каква е тази дума. Гаджето ми е голям красавец, с черните му очи и готиния му момчешки стил и прекрасната му черна коса кято си пасваше идеално с бледата му кожа. По нататък ще се оженим, ще гледаме телевизия на канапето и ще имаме малки дечица на име Сакура и Саске.
Не! Опа! Какво пък е това! Шегувам се, помислих си. Добре, да си призная притеснявам се се от факта че харесвам Саке и, че и аз му харесвам.
Бащите на Хината и на Ино пристигнаха у дома в 5:00 часа. Хината и Ино живееха с бащите си: Хината защото майка и почина когато беше още бебе и Ино защото родителите и се разведоха. Майка и живее в Южна Каролина. Ино има нова майка която не е особено добра. Малко е кисела най-вече с Ино. От друга страна баща и е много готин.
Ино излезе от колата на баща си и тичаше към мен.
-Честит, рожденден, глупачке!-извика Ино и ме прегърна силно. Засмях се.
-Благодаря!
Хината целуна баща си. Беше много сладка когато беше с баща си. Извади си багажа от колата на баща и и започна да тича към мен. Щяха да останат с мен у дома за цяла нощ.
-Време е за купон!-каза Ино.
Помогнах им да оставят работите си вкъщи и после ни извика майка.
-Готови сме!-казах.-Време е да вървим! Чака ни личната ни педикюрка!
-Не педикюрка,-поправи ме Ино. -Педикюристите правят педикюр!
-Мисля че правят и маникюр!-каза и Хината.
-Чака ни личният ни съветник за красота.-каза Ино.
-А, дааа!-казах и си помислих: да всезнайке.
Майка излезе носейки токчета и една стилна блузка с панталони.
-Здрасти, момичета!-каза.
-Здрасти гж. Пери!-казаха Хината и Ино с един глас.
-Да тръгваме!-каза вярвайки че е много модерна. Татко който току ще излезе на вънка каза.
-Ще се видим после, сладурано!
-Боже!-казах а Хината и Ино се засмяха. -Татко, не казвай това никога повече.
Татко се засмя и каза.
-Забавлявайте се момичета.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите