Call Me Dracula 18 +

Call Me Dracula
Епизод 1
Едва бе свалила коженото си яке и забеляза малко черно пликче с нейното име отгоре, изящно драснато със сребрист блестящ химикал.
Чарли Клинтън.
Остави чантата си и го разпечата внимателно, въпреки че изгаряше от любопитство. Вътре намери прилежно сгънат лист от плътна бяла хартия. Всичко изглеждаше скъпо и изискано. Разтвори го и започна да чете. Беше покана за ежегодното парти на банката, в която работеше. Отдолу с красиви букви беше изписана темата на партито, а именно - „Animated Sluts `n` Super Nerds”.

* * *

„Е, какво мислиш?” – Даяна стегна опашката си от сложно направени плитки и продължи – „За партито, имам предвид. Добра площадка. За игра”.
„Откъде знаеш за това?...”
„От разговора ни вчера. Не знаеше ли за моята силна интуиция?! Прословута е. Мога да разбера всичко, стига да искам, имам си... начини” – смигна й. Този малък жест, придружен с точно тези думи, само за секунди избистри всичко за Чарли. И брюнетката вече затвърди подозренията си от предния ден. Тя се напрегна за момент. После се отпусна и се засмя. Даяна ехидно се усмихна в отговор.
„Вампир, значи...” – обади се най-накрая Клинтън. Всички кръвопиещи имаха силно развита интуиция и шесто чувство. Освен това и всички бяха „надарени” от природата с по едно уникално умение, което беше силно индивидуално – много зависеше от самия вампир, неговите предпочитания и начина му на живот. Затова този дар се „придобиваше” едва когато индивида бе достигнал „зряла” възраст и се бе изградил като характер.
Даяна сякаш човъркаше в главата й, защото започна да се обяснява точно по този въпрос.
„Моята дарба е да прикривам същността си. Никой не може да разбере, че съм вампир, освен ако не го поискам аз. Това ми помага – приобщавам се към жертвата, която не може да усети нищо нечовешко у мен и когато най-малко го очаква... Разбираш ме. Е не ми помага само за това, но”...
Приятелката й кимна.
„Целта ти е третия във фирмата, нали?! Обаятелния мъжки?! Обзалагам се, че физическата наслада от захапването ще е върховна. И ще се задействаш на партито, нали ...”
Чарли облиза устни и разтвори устни в похотлива и многозначна усмивка.
„И само се замисли – темата е идеална. Трябва да отидеш облечена като нея”.
„Коя е тя?”
„Шегуваш ли се?! Всеки мъж си има такава. Произлиза от комиксите, които той е чел и събирал, когато е бил на тринайсет. Тя е тази, която все още присъства в мокрите му сънища, въпреки, че оттогава са минали много години. В стегнати прилепнали дрешки, с необикновенно големи цици, тя е рисуваната мръсница, вечното лошо момиче, една мечта...”
„Говориш прекалено много за прекалено малко време. Но идеята ми харесва”.
Двете се засмяха и привършиха коктейлите си в мълчание. След това Чарли се отпусна в стола си и очите й зашариха по тялото на Даяна. Кремавата й рокля беше прекрасно съчетана с сините токове и якето. Погледът й беше палав, закачлив, подканваше я.
Брюнетката внезапно бе изпълнена с желание. Дръпна я за ръката и я поведе към денсинга. Музиката ставаше все по-силна и ритмична, диджеят сякаш беше взел контрол над телата на хората и сега те съществуваха само за една-едничка цел – танца.

I know them other guys, they’ve been talkin’ about the way I do what I do...
They heard I was good, they wanna see if it’s true...
They know you’re the one I wanna give it to. I can see you want me too.

Силни разноцветни светлини започнаха да премигват непрестанно, редувайки се. Имаше бели, червени, зелени, сини... Едновременно засилваха усещането и ослепяваха хората. Като в транс.

Страстта надви. Чарли бавно я подкара към тоалетните. Бутна рязко вратата, след това и самата Даяна в стената, изкарвайки въздуха й. Пристъпи напред като диво животно към плячка и пред изумения й поглед разпра роклята й. Две обезобразени парчета плат паднаха на пода.
„Хей, това е Долче!” – едва изпуфтя.
Чарли запуши устата й с ръка, езикът й опитваше тялото на приятелката й, яростно, настоятелно, докато свободната й ръка грубо опипваше, драскаше. С едно движение я премести върху мивките.
Блондинката не възрази и просто се остави в ръцете й. Обточи тялото си назад и го подпря в хладната повърхност на огледалото зад нея. Брюнетката вдигна глава от врата й и я огледа. Изпод тънкия прозрачен плат на сутиена й личаха едро набъбналите й зърна. Чарли свали бавно презрамките една по една, обсипвайки раменете й с горещи целувки. Пое гърдите й в ръце, поигра си с тях и започна да ги мачка. Стисна зърната й между палеците и показалците си и завъртя нежно, а накрая се наведе и засмука сочно като сукалче. Даяна едва поемаше въздух от собствената си възбуда. Тъмнокосата вампирка усети желанието й и се спусна на юг. Момичето изпищя и затвори очи. Чарли приближи лицето си до нейното. Започна да шепне мръсни заплахи в ухото й, докато с другата ръка бръкна под бельото й и грубо започна да отърква пръстите си в клитора й. Даяна стисна здраво ръцете й, опитвайки се да вика, но от гърлото й не излезе нищо друго освен сладостен стон.
Брюнетката отново се намести между краката й. Притисна лицето си в бикините й и го потърка в тях. Беше толкова влажна... Засмука я през бикините. Това я подлуди и през цялото й тяло премина приятен гърч. Тя посегна да свали бельото си, но Чарли я спря и вместо това просто го отмести. Пусна съблазнителна усмивка и се приведе още по-ниско. Започна да лиже бавно, с въртеливи движения, като от време на време езикът й влизаше вътре. Помагаше си и с два от пръстите си, като вкарваше и изкарваше бързо.
Чарли се вдигна от нея, но продължи да я обработва с ръка.
„Не искам да спираш. Не!” – едва отрони приятелката й, без дори да гледа в нея.
Тя не отговори. Дръпна косата й, така че да открие лявото й рамо и неочаквано заби зъбите си там. Засмука и тялото й се изпълни с неописуема наслада. Даяна отвори широко очи и цялото й тяло започна да се тресе неистово. Дръпна Чарли плътно към себе си. Стенанията й огласиха помещението, погледът й се размъти и постепенно изгуби...

Call Me Dracula
Епизод 2
Тракането от токчетата й по паважа оттекваше в далечината и звучеше някак самотно. Наколо бе призрачно пусто, единствената светлина идваше от луната, зловещо огряла улицата...
Но Чарли никак не се безпокоеше от околната картинка. iPod-ът й беше увеличен на максимум и тя се наслаждаваше на басовото хаус парче.
Краката й един по един бавно и плавно се плъзнаха на шофьорското място на луксозния й джип, тя остави чантата си на седалката до нея, махна слушалките от ушите си и съвсем неочаквано се засмя. След това се обърна назад.
„Мислех, че сега, когато имам кола, която струва повече от всичко, което съм принуждавала хората да ми дадат, щеше поне да задействаш алармата...” – въздъхна.

От тъмната задна част на колата й се надигна силует и след секунда се очерта атлетична фигура, семпло, но секси облечена в прилепнала черна блуза и дънки. Наполовина скрито от мрака се показа красиво мъжко лице, с тъмнокафява небрежна коса, съвсем леко набола брада по едрата челюст и играещи арогантни очи, мраморно синьо-зелени. Устата на непознатия бе присвита нагоре, сякаш бе сърдит.
„Здравей и на теб” – проговори накрая той. По гласът му се разпознаваше, че е раздразнен. Изражението му постепенно се промени. Той се усмихна по до болка познатия й арогантен начин. Изглеждаше като много, много лошо момче. От онзи тип, с когото не искаш да се занимаваш, защото е прекалено опасен, но просто не можеш да му устоиш – „Очаквам целувката си за добре дошъл”.
Момичето го подкани да седне до нея. Вдигна рамене, сякаш да се оправдае – „Имам ли друг избор?”
„Искаш ли я, Деймън? Ето я” – тя стисна здраво брадичката му, наклони се към него и захапа горната му устна, докато пусне кръв. Облиза червената течност и засмука долната. Вкара езика си и страстно го целуна. Той отвърна по-настоятелно, обгърна лицето й с ръцете си, заигра се с косата й. Езиците им неуморно се „боричкаха” в палава, влажна игра, докато Клинтън не я прекъсна.
„Просто обожаваш да ме дразниш, не е ли така... Бет Купър” – упрекна я Деймън, наричайки я с името, което тя използва при първата им среща.

Париж, 1901.
Елегантен и изтупан, обут в бричове, със златен часовник, чиято верижка дискретно се показва от джоба, Деймън пристига в известен нео-бурлеска бар. Захласнато наблюдава кан-кан представление. В главната роля се появява красива жена с буйни къдрици, ослепителна усмивка и ярко облекло. Тя флиртува с поглед, гали, примамва, запленява публиката си. И най-вече него. Забавлението се пренася и зад кулисите. Деймън поднася кърваво червена роза и ласкателства. Не пламва искра, а цял пожар. Няколко дни не излизат от будуарът на госпожицата. Следват срещи в различни години на различни места, като „различни” хора. Токио, Рим, Ню Йорк...

„Каква е истинската причина да сте тук, господин Салваторе?”
„Възбужда ме, когато ми говориш на вие” – измърка той и отново поднесе арогантна усмивка -„Ще остана в града известно време. Да разчитам ли на теб?”
„Моето място - моите правила”.
„М-м-м-м... Господарката на къщата... Секси. Съгласен съм” .

Чарли караше бързо, вече навлизаха в по-оживената част на Ел Ей. На един светофар попаднаха в задръстване и случайно или не, от страната на шофьора се появи кобалтово синьото порше на Барни. Все още не я бе забелязал, но тя усещаше, че всеки момент това щеше да стане, затова хвана главата на Деймън и плътно я притисна към бедрата си, така че той да не се вижда и тя да е привидно сама.
„Довери ми се” – изсъска му преди да каже каквото и да е било.
„Тук всъщност ми харесва повече” – едва изрече той и Чарли го натисна надолу, в знак да мълчи.
Шефът й спусна стъклото на колата си и се обърна към подчинената си по име.
„Г-н Стинсън” – вампирката тъкмо щеше да каже нещо, когато усети, че долу става нещо. Деймън се бе вмъкнал под роклята й и леко я целуваше. Едва се сдържа да не издаде звук. Стисна крака. Единствения отговор бе едно саркастично изпуфтяване срещу бикините й. В следващия миг автомобилите се раздвижиха около нея и тя видя силната зелена светлина, идваща отгоре.
„До утре” – смигна й шефа й и зави.
Чарли хвана разрошената му коса и го повдигна грубо с едната си ръка, докато с другата караше.
„Това място ми липсваше” – Деймън прехапа език и повдигна вежди, предизвиквайки я. Тя го стрелна с убийствен поглед.
„За какво ти е?” – полюбопитства.
„Имам си причини”.
„Каквото и да е, винаги можеш да изтриеш спомените му. Нямаше нужда да ме криеш”.
„Не мога, той е вампир” – Чарли паркира колата с бърза маневра.
„О...” – чернокосият се направи на изненадан.
Къщата на Клинтън определено бе... огромна. Отвъд възможностите на който и да е PR на банка. Но работата й беше само за прикритие. Истинските пари идваха с това, което притежаваше като вампир, а именно да манипулира човешката психика.
„Допада ми, но не е ли голяма само за теб?” – огледа се Деймън.
„Харесвам големи неща”.
Деймън се приближи плътно до нея и наклони глава на една страна, усмихвайки се мръснишки.
„Не си променила вкуса си” – отблеляза и погали бузата й с опакото на ръката си, после добави нежно – „Няма ли да похапнем навън?”
Брюнетката се засмя.
„Нещо смешно ли намираш в това?”
„Нали не мислиш, че това което правиш на обикновените момичета минава и при мен” – отвърна му.
Чарли изчезна за няколко минути в една от и се върна облечена в слим и тренчкот. Докато обуваше токовете си усети погледът му върху задника си.
„И на него му е мъчно за теб” – пошегува се.
Деймън приветливо кимна, хванал ръце една в друга:
„Не се и съмнявам”
Тя го поведе към гаража, където ги чакаше малка червена спортна кола.

Спряха пред клуб, пукащ се по шевовете отвътре, но и отвън имаше пословична опашка, започваща от началото на улицата.
„Е, какво да бъде? Френско...” – Деймън говореше, докато покрай него минаваха различни момичета. Една азиатка го подмина – „...или суши?” – той тръгна към последното момиче, но Чарли го спря, хващайки го за рамото.
„Правило номер едно – аз избирам храната за вкъщи” – напомни му. Дръпна го и двамата се наредиха най-отпред на опашката.
„Съжелявам госпожице, ще трябва да изчакате реда си” – обясни бодигардът пред тях.
Клинтън затвори очи. Когато отново ги отвори, тя погледна право в неговите и се усмихна приветливо. Зениците й се разшириха драстично.
„Ще ме пуснеш вътре. Както и него. Колкото до този разговор... Никога не се е провеждал”.
„Ще ви пусна вътре. Разговорът не се е провеждал” – повтори мъжът.
„Чудесно” – кимна вампирката и поведе Деймън навътре.
Момичето грациозно се придвижваше измежду тълпата. Музиката бумтеше със техно миксове на известни поп и рок парчета. Тя се концентрира върху сетивата си. Кой миришеше най-добре? Със всяка секунда надушваше миризма на кръв, по-добра от предишната. Но ето че една се открои от останалите. Беше силна и дълбока. Нямаше да намери по-подходяща. Приближи се до момичето и я хвана за ръката. Стресната, червенокосата се обърна и я изгледа сърдито.
„Как се казваш?”
„Не, че те интересува!”
Чарли отново задейства хипнотичното си умение и повтори въпроса си. Този път отговор последва.
„Каси”.
„Добре, Каси, ще дойдеш с мен. Ще се забавляваме”
„Ще дойда с теб и ще се забавляваме” – кимна момичето и я последва към изхода.

„Като в доброто старо време...” – ухили се Деймън, прехапал език и добави –„Музика. Трябва ни музика”.
Той пусна секси рок парче и „затанцува” с Каси, а когато Чарли се присъедини към танца, той сложи ръцете си на кръста й и придърпа и двете по-плътно към себе си. Клинтън започна да целува врата на непознатата под погледа му и няколко пъти вдигна очи, взирайки се в неговите.
Гладът й надделя и лицето й доби вид на хищник. Очите й се оцветиха в червено, а вените под тях изпъкнаха и станаха лилави. Вампирката оголи зъбите си и ги заби навътре в меката човешка плът. Деймън се присъедини към приятелката си и заедно засмукаха сладката кръв в пълен екстаз.
След малко вдигна замаяно глава. Очите му бяха забелени от удоволствие, облиза кучешките си зъби и се усмихна се доволно. Повдигна късата пола на момичето и отново започна да пие, този път от бедрото й.
„Тази... Как й беше името? Не е ли превъзходна на вкус?!” – Чарли пое ръката на Каси и настървено загълта нова доза кръв.

Деймън бе отпуснал глава назад в едно от креслата, с чаша скоч в ръка, а Чарли сервираше гореща мока. Когато се настани срещу него и видя как спокойно отпива от кафето си, той не издържа. Стана и се озова зад нея за части от секундата.
„Сексът с мен... Не ти ли липсва?” – прошепна й с изкусителен глас, отметна косата от врата й и нежно я погали. Приближи се до ухото й и прокара върха на езика си по периферията му...
„Просто не го показвам” – тя се обърна и с едно движение го бутна в стената, която откликна с кух пукот. Двамата мълчаливо се взираха един в друг, той опрян на хладната повърхност, тя пред него, надянала похотлива маска.
„Мммм” – мръснишката усмивка на лицето подсказваше намеренията му.
Деймън пристъпи напред. Очите му я следяха. В тях се виждаше желание, пламтящо, разгарящо се.
Дистанцията между тях се изгуби за миг.

Call Me Dracula

Епизод 3


Жената прокара нокътя си по хартията и нацупи устни. След кратък мисловен разговор, тя кимна на себе си и повдигна лилав плик за писмо. Вътре внимателно постави ръчно направена картичка и го запечата. Усмихна се от добре свършената работа и се провикна:
„Вирджния. Вирджиния, ела!”
Вратата се отвори в съвсем тесен процеп и смугла червенокоска, извивайки се, вмъкна тялото си наполовината. Вдигна глава - чакаше задачата си. Погледът й обаче падна върху кутията с голяма розова панделка и тя се сети за какво ставаше въпрос. Без да проронва и дума, със скоростта на светлината, тя пое пакета и изчезна толкова бързо, колкото се бе появила.

* * *

Разстоянието помежду им се изгуби за миг.
Телата им се награбиха бясно, вампирът я притисна силно в себе си и се опита да попие колкото може повече от вкуса й. Чарли скочи в него, той я задържа здраво, повдигна я, обхващайки с ръце краката й и обсипа деколтето й с горещи целувки. Премахна туниката й и нарязаното клинче и продължи да изучава нежните й извивки. Момичето се наведе назад и блажено отпусна глава. Езикът му оставяше влажна следа от коремчето до продължението на врата й. Стигна до брадичката, засмука я и отново се върна на устните й. Докосванията му бяха изпълнени с груба страст и настойчивост и оставяха след себе си приятно усещане.
Чарли му помогна да свали тясната си фланелка, след това с едно движение го прикова към пода и застана върху него. Мъжът грабна ръката й и я постави върху члена си, а мръснишката му усмивка неотклонно го следваше. Той я потърка върху възгигналата се груба повърхност на дънките си. Тръпки възбуда разтресоха Клинтън. Тя скочи на студения мраморен плот и го придърпа нетърпеливо към себе си.
„Сега” – очите й се присвиха, добивайки опасен блясък, досущ като на лавица, канеща се да разкъса жертвата си.
Вампирът стисна в шепата си няколко кичура мека коса, облегна я назад, надвеси се над нея, прошепна нещо мръсно срещу лицето й и проникна дълбоко. Чарли изпъшка ниско и разтвори краката си колкото можа. Членът му влизаше бавно и всеки тласък носеше със себе си гореща приливна вълна, разплискваща пяната си към всяко малко ъгълче в телата им. Мъниста от сладка пот се спускаха по изпъкналите мускули на гърба на Деймън. Погледът му се размъти, дишаше учестено, единствено съсредоточен над това което усещаше, преизпълващо го отвътре, пулсиращо, нажежено до приятно гъделичкаща болка, готово да излязе на повърхността.
„Приближи се. Още” – нареди момичето. Ниско долу в нея също се разгаряше огън. Тя обви краката си около дупето му и го прибута максимално в себе си, стенейки тихо. Кълбото от удоволствие, загнездило се в Деймън сякаш утрои размерите си, преизпълни се и му достави неописуемо чувство. Той отвори очи и забеляза, че Чарли бе впила зъбите си в кожата на рамото му.
„Каква чудесна идея...” – отбеляза и веднага последва примера й, съединявайки се с нея в легендарния “Cercle du plaisir” – Кръг на удоволствието. Кръвта, циркулираща в тялото на вампир и пита от такъв, съдържа силни упоителни вещества, действащи като екстази и кокаин, взети заедно.
„Ce sentiment explodingly йtonnamment chaud а l'intйrieur. Il vient sur l'extйrieur” – прошепна бавно Чарли, гледайки го настоятелно, право в очите, със много, много секси тембър, сякаш известяваше големия финал. Заби кърваво червените си нокти навътре в кожата му и се притегли към него до колкото бе възможно.

Now we're on this planet I'm in love
With all your danger, danger
We can live forever
I can be your vacant angel, angel
Beautiful dangerous

Общ стон се откъсна под формата на меки гърлени звуци и от двамата. Докато неговият беше по-животински и примитивен, нейният наподобяваше ниско задоволно „м-р-р-р-р-р”. Деймън се отпусна върху нея и двамата останаха да лежат на кухненския плот, все така задъхани.

* * *

„М-м-м-м-м!” – запротиви се полу-насън Деймън, когато момичето се опита да го отмести от гърдата си – „Време е за закуска” – пророни и направи жест с уста, сякаш сучеше.
Чарли просто „отстрани” главата му, безпристрастна към последвалата му „тъжна” физиономия. Загърна се с къс кадифен халат и се настани пред масичката за кафе. Деймън седна срещу нея миг по-късно, обут само в дънките си, с разрошена коса и доволна усмивка. Тъкмо щеше да подхвърли някоя закачка, когато на вратата се иззвъня. Момичето повдигна вежда, кой ли можеше да е по това време?!
Беше Даяна.
Изглеждаше пребледняла и възмутена. Чарли я покани да влезе и тя смутено се настани до полуголия непознат.
„Трябва да ти кажа нещо... Насаме” – обясни блондинката.
„Аз съм вампир. Мога да ви чуя във всяка една от стаите. Не, че ме интересува, но ще закусвам, а в този случай ти си натрапницата. Така че... Изплюй всичко”.
„Деймън” –Клинтън го стрелна с поглед назидателно.
Даяна не обърна внимание на пропития със сърказъм глас на мъжа и изстреля на един дъх:
„Това, което се случи в тоалетната... Аз не съм лесбийка! Въздействаш ми по някакъв начин...Какво ми направи?!”

Call Me Dracula

Епизод 4

Деймън се задави с глътка кафе. Погледът му препускаше от едното момиче на другото.
„Какво искаш да кажеш? Не помниш ли, че след като пихме по коктейл, аз си тръгнах, а ти остана?” – недоумяваше Чарли.
„Не, помня как ме опипваше, целуваше и...”
Ръката на вампира се плъзна незабележимо под масата, върху бедрото на Чарли. Тя я отблъсна и отговори спокойно:
„Той може да потвърди. Не съм била аз, но съм поласкана, че си мислила за мен”.
„О...” – възкликна блондинката и изплю едно несигурно „сигурно”. Въздъхна и поседя още малко, като се опитваше да събере разбърканите си мисли.
Клинтън изпрати приятелката си до преддверието на къщата, посъветва я да поспи малко и се сбогува с нея. Когато се върна във всекидневната и се обърна, беше прибутана обратно върху вратата. Деймън. Топлият му дъх галеше кожата й, очите му следваха нейните неотлъчно, а пръстите му стискаха фината й брадичка в силна схватка. Тя поиска още. Устните й легнаха в неговите, перфектно допълвайки се, в продължителна и изпепеляваща целувка.
„Има нещо, което не ми казваш. Какво е то?” – внезапно се отдръпна Деймън. Беше сигурен, че нещо му е спестено. По тялото й за части от секундата премина неприятна тръпка. Тя се овладя и избяга умело:
„Затова ли ме изкушаваш и размяташ това прекрасно тяло насам-натам,... – наклони се, захапа долната му устна, дръпна към себе си леко и пусна. Нишка кръв се спусна от ухапаното. Чарли облиза течността и довърши изречението си – „...за да ти споделя плановете си...!?”
„Давай направо” – в този миг Деймън хвана и прикова над главата й китките й и се усмихна накриво.
„Забравяш, че съм по-силната тук” – отскубна се от него внезапно и тръгна към стаята си. Вампирът се появи пред нея и препречи пътя й, изпъчвайки гладките си гърди напред. Знаеше, че пред него стои труден характер. Но все още беше горд притежатела на чара си.
„Няма ли да останеш? Ще сготвя италианска храна и ще правим секс. Много секс” –подканващо вдигна вежди и по лицето му се разля познатата усмивка.
„Звучи страхотно...” – отвърна тя, докато изхлузваше халата си и слагаше отворена черна ризка. Деймън заинтригувано следеше гърдите й при различните движения. Момичето наклони глава на една страна, сякаш обмисляше вариантите. Всъщност много й се искаше, но Барни все още стоеше в графата „Неизпълнено”, а една натрапчива мисъл не спираше да се върти в главата й, откакто Даяна й сподели за предната вечер – „...но трябва да тръгвам”.
Той се приближи и обрамчи лицето й с ръце. Клинтън застана на ухото му, сякаш за да му сподели нещо тайно. Захапа го. Отдръпна се и му смигна хитро.

* * *

Чарли почука. След като не получи отговор, открехна вратата и повика шефа си:
„Господин Стинсън” – гласът й издаваше безразличие, но усмивката й грееше съблазнително. Мъжът стана от кожения стол и се обърна към нея. Направи му впечатление дръзкия й поглед, очертан в плътно черно. Тя подаде няколко папки и обясни, че трябва да подпише всяка последна страница от тях. Докато го правеше, съвсем нарочно търсеше контакт и уж случайно докосваше ръката си към неговата. Стинсън, за разлика от обикновено - брутално октровен, сега само се усмихна. На себе си.
„За какво са?” – попита я с очи.
„Отчети. Не би трябвало да ги нося аз, но това е друг въпрос” – тонът й изведнъж охладня. Завъртя се и през гръб добави – „Трябват ми до пет”.
След това грациозно се изниза от кабинета.
Барни постоя прав и разшири усмивката си максимално...

* * *

„Часове обикаляне. И си струваше” – задоволно отбеляза момичето и придърпа еферния червен плат към себе си. Отново го върна в плика и съсредоточи вниманието си върху витрините – имаше едно последно нещо, което й трябваше за перфектната вечер. Тя бавно се отдалечаваше от бутиците и навлезе в тясна уличка...

* * *

Група подпийнали мъже бавно се придвижваха в тъмното. От време на време някой подвикваше „Да й го начукам” и всички избухваха в гръмогласен смях.
Така извървяха няколко преки, когато стигнаха съвсем обезлюдял район, само една женска фигура се мяркаше в края.
Приятелите се пооживиха, когато я видяха и започнаха да й подвикват. Момичето ги забеляза и като че ли се стресна. Побърза да се шмугне между два блока. Това още повече нахъса групичката и те забързаха към завоя.
„Хей, писано, няма нужда да се криеш” – провикна се някакъв тъмнокос от компанията. Говореше носово, с австралийски акцент.
Завиха. Жената стоеше там, в ъгъла, и се опитваше да отключи вратата към блока. Ключовете й дрънкаха обезпокояващо. В страха си тя ги изпусна и те паднаха в един тесен процеп. Наведе се и протегна ръката си, която не достигаше със съвсем малко, за да ги вземе.
Същият мъж се засмя силно, вече на метър от нея. Останалите бяха отстъпили няколко крачки назад.
„Какво ще правиш, красавице? Няма къде да избягаш. Няма и кой да те чуе” – простичко заяви. После забеляза плика в ръцете й, който тя стискаше нервно и го измъкна с едно движение – „Я, какво си имаме тук! Момчета, гледайте!” - той се обърна, разгърна изрязана рокля и я развя като знаме.
„Моля ви, не ме наранявайте” – чу пропит със сърказъм глас зад себе си.
Непознатият се ядоса и провлачи:
„Смешно ли ти е?! Знаеш ли кой...”

Гласът му секна. Беше прикован към бетона на сградата за части от секундата. Изплашените очи на мацката сега бяха като ледени. Сви ръката си в юмрук и я заби дълбоко в корема му. Тъмна течност оплиска лицето й, правейки го дори по-зловещо. Тя заговори много тихо, докато разперваше и прибираше пръстите си в стомаха му. Мъжът дори не смееше да изкрещи.
„Знаех, че сте некачествена стока. Боклуци. Опозори роклята ми... Но, предполагам, че човек трябва да е благодарен и за малкото, което му се дава” – с едно бързо движение извади сърцето му и го запрати на паважа. Няколко последни удара раздвижиха тъканта му. След това спря.
„Прекалено съм погнусена от него. Виж, вие сте друга работа... Предполагам. Е, ще опитам и ще видя...” – ухили се.

* * *

„Ще ми донесеш ли хавлия?” – приглушен женски глас се дочу от банята. Вампирът остави дебелата стъклена чаша с бърбън и се надигна рязко. Взе голяма бяла хавлия и се запъти към Чарли. Тя си бе дошла по-рано и веднага се бе скрила в банята, което бе странно, но Деймън лесно го подмина, може би мислеше, че е някакъв вид ентусиазъм към предстоящите общи забавления...
Горещ тежък въздух го обхвана, веднага щом влезе. Вратата на кабинката, замъглена от темпертатурата на водата се отвори широко. В самото помещение светлината се регулираше, а сега – приглушена, придаваше още по-възбуждащ вид на гледката.
Тялото й – голо, обсипано с капчици, с наподобяваща на хищник извивка на гърба и... голям порозовял белег от врата към рамото. Не. Това не беше Чарли.
Сега вратът на непознатата бе притиснат между пръстите на Деймън. Водата шуртеше по лицето му и мокреше косата му.
„Коя си ти?” – изъска.
„Здравей и на теб”.

Call Me Dracula

Епизод 5

„Здравей и на теб”.
Голият й гръб допираше влажната стена, ръцете й свободно стояха до тялото – отказваше да се съпротивлява. Като че ли й беше забавно. Тя се усмихна дружелюбно и килна глава на една страна. Деймън стискаше силно гърлото й, погледът му я следеше заплашително. Затегна хватката си.

„Хайде, не мисля, че искаш да правиш това” – ухили се и обви пръсти около китките му. Натисна силно. Вампирът изпуфтя, обърна се и заби лакътя си в корема й. Тя отскочи, завъртя се и го тласна към огледалото. Хвана брадичката му и я повдигна, притискайки тялото му със своето.

„Салватор, нали така?”

Зад тях някой се изкашля.

„Лена” – на вратата стоеше Чарли, скръстила ръце в абсурдно вталеното си кожено яке - „Като за начало... Защо не спрете водата?”

Вампирката изящно се придвижи до тях, подмина ги, завъртя кранчето и водата секна. Пресегна се към пода и подаде падналата на земята хавлия на непознатата. Лена я пое и разсеяно благодари, сякаш нищо от случващото се не бе странно. Отдръпна се от Деймън и отново се усмихна, този път заговорнически. Намигна. Мъжът сбръчи ноздри в заплашителна гримаса.

„Госпожа Мейсън е наминала, нали?” – приятелски попита Чарли.

„Законната собственичка на имота? Да, извадих късмет с това” – ухили се Лена, докато подсушаваше косата си
.
„Защо реши да се отбиеш точно тук?” – продължи да я разпитва.

„Как защо? Не помниш ли, че бяхме най-добри приятелки! Преди ти да изчезнеш, разбира се” – края на изречението Лена довърши с назидателен тон.

Деймън бе крайно раздразнен. Непознатата, която нахлу, сега се държеше така, сякаш живееше тук. Насочи се към вазата, пълна с пръчки бамбук. Смяташе да забие една в сърцето й, независимо дали беше приятелка на Чарли или не. Подобна наглост, особено към него го влудяваше. Клинтън обаче го спря с поглед. Вампирът разбра малко от този един поглед, но предостатъчно: Нищо не беше такова, каквото изглеждаше.
Изкашля се, подмина ги без да каже дума, откачи коженото си яке от закачалката и излезе.

„Браво, добро момче” – подвикна след него Лена язвително.

Натисна дръжката. Влезе. Ослуша се. Клинтън се показа от кухнята с купа ягоди в ръце. Въпросителното му изражение й подсказа какво очаква. Отрицателно поклати глава в отговор. Настани се в едно от креслата, вперила кафявите си очи в него. Отхапа от сочния плод.
Мина доста време така - в тишина. Деймън съблече якето си бавно, метна го върху някаква старинна мебел. Замисли се.
„Ще се опитам да ти обясня чрез сън. Колкото и да не ми се иска” – наруши мълчанието вампирката и затърка слепоочията си. Пое дълбоко въздух. Не бе разказвала тази история на никого преди. Защо да го прави сега?... Но още помнеше какво е да не знаеш.

Изпусна дълбока въздишка. Усмихна се. В усмивката й се долавяше горчива ирония. Деймън отиде до масичката, сипа си два пръста от най-стария бърбън, който успя да намери. Отпи бавно. Остави го на земята, легна на кожения диван.
„Когато си готова”.
Не знаеше колко време бе минало, но скоро се унесе. Сънят веднага започна – беше като множество отрязъци от филм. Филмът имаше филтър – премрежен и блед, какъвто слагат, за да покажат, че случилото се е много назад в миналото.

Кадрите просто вървяха пред очите му:

„Позабавлявай я, накарай я да се чувства специална, единствена. Прегърни я, целуни я, докосни я, прелъсти я... След това я убий. Както намериш за добре – одушаване, удавяне, прерязване на гърлото...” – ентусиазмът на жената се покачваше с всеки следващ начин за умъртвяване, който споменеше. Когато свърши се облегна на гърдите му доволно, пресегна се, улови ръката му и я обсипа с целувки.
„И ти нямаш нищо против?” – мъжът впери любопитен поглед в нея, надигайки се на лакът.
„Стига да е мъртва...” – лаконично отсече, сетне смени тона си и измърка – „А и ти си само мой”. Обърна се и го възседна. Той плъзна ръцете си по дупето й, гърдите й, шията й.
„Завинаги, Лена” – очите му пробляснаха по странен начин, но тя бе твърде опиянена от ласките му, за да забележи.

* * *

„Опитай го. Предизвиквам те да го опиташ!” – подкани я, смеейки се.

„Какво е?” – засмя се на свой ред момичето и облегна главата си в скута му.

„Специално вино. Отлежало е повече от петдесет години” – гордо обяви и разклати леко златистия бокал, който държеше. Течността вътре се разплиска с подозрителен звук.

„Наистина ли?...” – тя се вгледа в лицето му. Русолява коса, мръсно русолява, пясъчно русолява. Сини, съвършено дълбоки очи, с толкова много нишки и резки в тях, толкова много шарки и орнаменти, тя се губеше в тях. Гладко, мускулесто тяло, големи, мъжествени ръце... А какво беше това, което усещаше, когато го виждаше? Нещо странно... Нещо нетипично за нея.
Любов?!... Дали беше любов?!

Мъжът понечи да допре съда до устните й. Тя го отблъсна.

„Изпий го, Бел, довери ми се, изпий го” - гласът му я примамваше, тя отвори устата си доверчиво и изпи няколко големи глътки... Всъщност какво беше това?!
Кръв! Това беше кръв. Тъмна, мистериозна... Но не и човешка. Дали беше кръв на някакво животно?!... Затвори очи, за да се наслади на странния вкус, останал в устата й. Когато ги отвори го видя – свиреп, по лицето му избиваха вени, предните му зъби се бяха издължили.
Анабел се уплаши и понечи да избяга, но очите му – хипнотизиращи, мамещи я спряха. Тя се вгледа в тях. Толкова кристални...

Искаше да бъде така завинаги... Усети пробождаща болка в областта на врата. И така няколко минути, които й се сториха векове. Докато постепенно светлините не изгаснаха.

* * *

„Лукас?”
„Да”
„Направи ли го?”
„Направих го” – заяви.
„Къде е трупа?” – последва нов въпрос. Лена не криеше, че е нервна.
„Вероятно в момента кучетата го довършват. Или вълците. Има ли значение?” – Лукас я прегърна. Последва страстна целувка.
„Не. Вече не” – поуспокои се. Сетне го потърси отново:
„Лукас?”
Мъжът незабележмо кимна. Беше отегчен, но умело го прикриваше.
„Обичам те” – изчурулика.
„И аз, скъпа моя Лена, и аз” – той я притисна по-силно, а очите му отново заблестяха странно.

* * *

„Превърнал си я! Превърнал си нея, но не и мен!” – крещеше истерично жената.
Заблъска с юмруци по гръдта на Лукас и продължаваше да хлипа – „Животно! ОБИЧАШ Я! МАЛКАТА КУЧКА ТЕ Е ОПЛЕЛА В МРЕЖИТЕ СИ, НЕ Е ЛИ ТАКА?!”

Нададе поредния писък. Нахвърли се върху него.
Лукас се ядоса и я удари. Лена изпищя и залитна. Известно време стоеше невярваща, зяпнала с отворена уста. Избърса кръвта от бузата си, треперейки се изправи. Обърна се – по посока на вратата. Видя чифт очи да наблюдава сцената. Яростта й се надигна:

„Това е тя, нали?! Ще я убия. ЩЕ Я УБИЯ!”

Мъжът пристъпи напред, хвана я. Чу се глухо пукване – беше счупил врата й.

Лена падна безжизнена на пода, с все така ококорени очи.

Сънят свърши внезапно. Деймън все още лежеше, асимилирайки информацията. Когато навърза всичко в едно, се изправи до седнало положение, взе бърбъна, отпи няколко пъти и отбеляза съвсем спокойно:

„Ти си Анабел, нали...”