Опустошителна любов

Нед Яну 09, 2011 11:26 am

Ето го и поредния съвсем нов фик. Той е по Братството на черния кинжал и се надявам да го довърша, което не е много сигурно, защото ме чакат "Куин" и "Земята на мървтите". Та, не вярвам, че ще има заинтересувани от фика. Само да поясня, че става въпрос за вампири и преди да кажете "Пак ли?!", прочетете първа глава. Иначе поредицата е страшно хубава. Всички герои от фика принадлежът на Дж. Р. Уорд освен Пашън, която е главната ми героиня. Също така има малко разместване с един от братята. Ем, надявам се все пак да ви хареса и да има кой да го следи...

Речник на термините

Братството на черния кинжал - Отлично тренирани вампири воини, които защитават вида си от Обществото на лесърите. В резултат на сеекция в рамките на расата братята притежават огромна физическа и психическа устойчивост, както и способността за бързо оцеляване. Повечето от тях не са кръвни братя, приемат се официално в братството по предложение на членовете му. Агресивни, самоуверени и потайни по природа, те съществуват отделно от цивилните вампири и рядко контактуват с представители на други класи, освен когато трябва да се хранят. За тях се разказват легенди и са на особена почит в света на вампирите. Могат да бъдат убити при много тежко нараняване, например ако получат огнестрелна рана или бъдат прободени в сърцето.

доген - Член на класата на прислужниците в света на вампирите. Могат да излизат през деня, но остаряват изключително бързо. Продължителността на живота им е около 500 години.

Избраниците - Жени вампири, обучени да служат на Скрайб Върджин. Представителки на аристокрацията, въпреки че са се отдали по-скоро на духовен, отколкото на светски живот. Почти не общуват с мъжете вампири, но могат да се отдават на воините по нареждане на Скрайб Върджин. Имат способността да предсказват бъдещето. В миналото за задоволявали нуждите от кръв на членовете на братството, но братята са изоставили тази практика.

кръвен роб - Вампир от мъжки или женски пол, принуден да задоволява нуждите от кръв на друг вампир. Практиката да се държат кръвни роби почти е изчезнала, макар и да не е обявена за незаконна.

лесър - Човек без душа, който преследва и унищожава вампирите, член на Обществото на лесърите. Ьа да бъде убит, лесърът трябва да бъде прободен в гърдите, иначе е безсмъртен. Лесърите не се хранят, не пият нищо и са импотентни. Излъчват миризма на бе*ешка пудра.

лийлан - Гальовна, ласкава дума, която може да се преведа като любим, любима.

нала - Дума, която показва силни чувства. Означава "любим"

Скрайб Върджин - Мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт.

хелрен - Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжките вампири могат да имат брак с повече от една жена.

шелан - Вампир от женски пол, бракосъчетан с мъжки. Обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята теритоия.

Речник на имената

Рот (Wrath) - гняв
Тормент, Тор (Tohrment) - страдание
Рейдж (Rhage) - ярост
Зейдист, Зи (Zsadist)- садист
Вишъс, Ви (Vishous) - порочен
Фюри (Phury) - мощ
Бъч, Дестройър (Dehstroyer) - унищожител
Джон, Терър (Tehrror) - терор
Ривендж, Рив (Rehvenge) - отмъщение
Пашън (Passion) - страст

Глава 1

Рот седеше на стола зад бюрото си и преглеждаше някакви документи. Беше изключително съсредоточен над написаното, но мигновено щеше да реагира, ако има проблем. Слепият крал – така го наричаха всички и имаше защо. Той наистина бе сляп, но това не му пречеше да държи Братството под контрол и да се грижи за своята шелан – Бет. Беше последният останал чистокръвен вампир и нямаше намерение да напуска този свят скоро. С дългата си катранено черна коса, ненормално висок ръст, който останалите от братята не притежаваха, черното си облекло и тъмни очила, приличаше на гангстер, готов да ти пръсне мозъка на секундата, не – на стотната. Но всъщност само на външност бе страховит. Рот обичаше своето семейство и се грижеше за околните. Никога не допускаше грешки, имаше стратегия за дори най-неизмъкваема ситуация и винаги беше подготвен за всичко. Какво облегчение е да живееш с такъв човек!
Сега обаче той имаше много важни неща за уреждане. Джон скоро щеше да се превърне изцяло във вампир и трябваше да му намери жена, от която да пие. Леш и Блейлок се представиха отлично в последното спречкване с лесърите и щеше да им предостави възможност да станат членове на Братството. За тази цел трябваше да измисли поне 3 тежки изпитания и за двамата. И рожденият ден на Нала бе след 3 дни. Божичко, имаше толкова много работа, а в събота щеше да е същинска лудница.
Рот въздъхна изморено. Не беше спал от два дни. Бет всякак се опитваше да го накара да си легне, но без успех. Накрая просто се отказа, като се надяваше, че ще му се доспи скоро. Но не. Нищо такова не стана. Това допълнително я изнерви и двамата поспориха. За останалите братя и техните шелан това беше изненадващо. Да видят краля и кралицата да се карат – някак неестествено им се струваше. Накрая Бет и Рот се споразумяха – той трябваше да спи поне 10 часа и тя щеше да го остави на мира.
Мери - жената на Рейдж и Бела – шелан на Зейдист, започнаха да правят планове за партито още преди една седмица. Цяла нощ не мигнаха и на следващия ден бяха измислили всичко. Бет щеше да напише поканите, тъй като почеркът и беше просто зашеметитело прекрасен, Джейн –шелан на Вишъс, се зае с украсата заедно с Мариса. Фюри реши да направи специален подарък за племеницата си и се заключи в стаята си, за да не може другите да видят какво прави. Вишъс оправяше някои подробности с музиката и звука, Бъч и Рейдж строяха нещо като олтар до стената срещу входната врата на голяма зала, а Зейдист преподаваше уроците в академията. Всички бяха в еуфория. Фриз –икономът, обеща да направи гала вечеря. Толкова се зарадва като разбра за партито. А Нала – рожденичката, беше при Рот или Ривендж – брата на Бела. Макар че беше бебе, тя не се страхуваше от масивните им, огромни тела, да даже напротив – намираше ги за много смешни.
Телефонът в кабинета на краля зазвъня. Той вдигна:
-Казвай, Бъч.
Човекът от другата страна започна да говори и Ви влезе в стаята.
-Имаме проблем. – Каза напрегнато. Чак сега Рот забеляза, че двамата му другари му съобщиха едно и също. Повдигна вежди.
-Бъч, къде си?
-Пред имението. – Отвърна ченгето и тъкмо да обясни какво става, когато Рот ко прекъсна.
-Изчакай малко. – Обърна се към Вишъс и попита – Какво има?
-Намерихме жена, човек пред голямата порта.
Краля изръмжа недоволно. Не, това не можеше да се случва.
-Рот, ало? – Развика се Бъч.
-Да, тук съм. Пред голяма порта ли си?
-Да... – Отговори му несигурно човекът. – Намерих...
-Човек. Знам. – Довърши вместо него Рот. – Ви току-що ми каза.
-Какво да правя с нея?
-Внеси я вътре. Тогава ще реша.
И разговорът приключи. Кралят завъртя очи към Вишъс.
-Да отидем да препудпредим останалите. Тя не бива да ни вижда. Колкто по-малко хора види, толкова по-добре.
След което двамата слязоха долу. Стълбите водеха право към голямата зала, където се бяха събрали всички и откъдето щеше да влезе Бъч с жената.
-Спрете каквото правите. – Заповяда им той и всички се обърнаха към него. В този момент влезе ченгето с човешкото тяло на ръце. Жените поставиха ръце на устата си в шок и ужас. Това, което Бъч държеше не беше жена, а момиче. На около 17-18 години. И, Божичко, имаше рани и кървеше!
-Боже мой! – Прошепна стреснато Мери и се сгуши в Рейдж, който я прегърна силно.
-Бъч, отнеси я горе. В стаята близо до тази на Джон.
На Рот никак не му се понрави идеята, че сега цялото Братство и техните шелан се замесиха в това.Ченгето тръгна нагоре по стълбите, а струйки кръв оставяха следи след него.
-Какво става? – Попита разгневено Зи и с бавни крачки запристъпва към жена си.
-Бъч я е намерил пред голямата порта. – Отвърна Рот.
-Господи, тя ще се оправи ли? – Чу се уплашеният глас на Бела.
-Да, ако Хавърс я прегледа, колкото се може по-скоро. – Отвърна й Зейдист, поставяйки длани на раменете й.
-Мери, ти ще се грижиш за нея. Аз и Бет отиваме в другото имение. Момичето трябва да познава, ако е възможно, само теб. Можеш да споменеш и Фриц, тъй като той също може да я наглежда. Другите обаче трябва да останат скрити. Ясно?
Мери кимна.
-Добре. А сега някой ще ми каже ли от къде идва тя и как се казва?
-Казва се Пашън Уинчестър и живее в Бевърли Хилс. Дошла е тук преди няколко часа. Намерих самолетен билет в чантата й, както и три кредитни карти, шофьорска книжка, карта за карате клуб, йога клуб, чип за намаление в някакъв си супермаркет, ключове както за собствената й кола, така и за тази, с която се състезава по пистите плюс джобно ножче. – Каза Фюри, преглеждайки какво още има в малката чантичка. Бет и Джейн се усмихнаха една на друга, Мери остана приятно изненадана, а Бела и Мариса не можеха да повярват на ушите си. Да не говорим за братята. Сякаш някой ги беше удар и то много силно. Всички бяха слисани и гледаха невярващо към Фюри. – Не е опасна. – Заключи накрая той, гледайки зяпналите физиономии на другарите си. - А, и носеше това. – В ръката му имаше книга. – За вампири е. Изглежда обича да чете за нас.
Рот целия настръхна и Фюри побърза да го успокои.
-Спокойно, всичко написано тук, е измислица.
Сякаш камък му падна от сърцето. С това двамата с Бет се дематериализираха в Южното имение и оставихе останалите без ума и дума.
-Пашън знае как да се забавлява. –Каза Ви усмихнат и изключително доволен от това, което чу преди малко. Джейн се засмя.
-Обича адреналина, няма спор. – Довърши тя и се метна на Вишъс откъм гърба. В залата отекна смях.
-По-спокойно, мила. Не искам да си счупиш нещо.
-Аз съм призрак, забрави ли?
Лицето на Вишъс помръкна и тя разбра, че го е засегнала.
-Искаше ми се да не го беше казала. – Отвърна й мрачно, но в същия миг по лицето му пробягна дяволита усмивка и той пренесе Джейн до спалнята. Чу се доволно ръмжене от някого.
-Това момиче ще създаде проблеми. – Заключи Зи, намръщвайки се.
-Стига де... – Скастри го Бела. – Тя е силна, нищо повече.
-Жените не бива да са силни. Ние сме тези, които са задължени да ги защитават Те трябва да са просто неустоими. – Каза й той и я целуна по челото.
-Е, явно Пашън не е такава.
-Но е буйна. Виж какви неща прави! – Обади се Мариса по-скоро негодуващо.
-А вие знаете ли, че вместо да спорим каква точно трябва да е тя, е най-добре някой да проверих как е. – Каза Рейдж и се усмихна. Всички кимнаха в съгласие.
-Аз ще отида. – Предложи Мери. –И без това Рот нареди на мен да се грижа за нея. А вие най-добре се приберете по стаите.
Бела и Мариса се спогледаха, после погледнаха към Зейдист, който веднага се нацупи, разбирайки какво двете имаха предвид. Чуха се стъпки. Фюри се оттегляше. Мариса го последва и двамата изкачиха стълбите до втория етаж. След него тръгна и Зи, а Бела дотича до него. След като останаха сами, Рейдж каза на Мери:
-Внимавай с момичето, о’кей?
По лицето му беше изписана тъга, като че ли съжаляваше, че именно неговата жена трябва да понася онази неприятна гледка, която бе непознатата. Не искаше да я оставя сама. Ами ако момичето го прихване нещо? Ами ако вземе да блъска и троши, и иска да я убие? При тази мисъл той едва не запрати кинжала си в отсрещната стена. Мери забеляза притеснението му.
-Знеш, че съм работила с различни, болни деца, нали? – Попита го нежно. Рейдж я погледна право в очите и обичта, която видя там, за малко не го порази. Той кимна. Тя се усмихна – Значи няма от какво да се тревожиш.
-Но ако има нещо веднага ще ме извикаш. – Не можеше да не й каже това. Чувстваше, че трябва да го направи. За пореден път, за да бъде поне малко спокоен.
-Да, добре. Ще те извикам, но мисля, че няма да има нужда. – Отвърна му и дланта й погали едната му буза, после Мери се обърна и се запъти към стаята, в която беше настанена Пашън.
Отвори вратата и видя Бъч и Хавърс да говорят.
-Здравейте, как е тя? – Въпросът се изплъзна от устата й мигновено. Мъжете се обърнаха към нея, поздравиха я само с едно кимване и започнаха да обясняват.
-Ранена е много лошо. – Съобщи докторът. – Две от ребрата от лявата и от дясната страна са, може да се каже, счупени, а останалите много лошо натъртени. Глезенът й се е разминал само с едно изкълчване, но се беше подул доста и ще я наболява до около една седмица, докато отокът окончателно спадне. Дясната й ръка едва не е била измъкната от рамото, а лявата има множество синини и натъртвания.
Мери не можеше да повярва. Горкото момиче, помисли си. Чак нея я заболеваше, когато слушаше диагнозата й.
-Също така има няколко прободни рани, но са по-скоро като драскотини. – Продължи да обяснява Хавърс. – Главата й е била пукната отпред, от дясната страна на челото, но не е нищо кой знае колко сериозно. Обаче... – Тук той замлъкна за кратко. Мери за момент си помисли, че ще каже, че е мъртва. – Обаче долната половина на десния й крак едва не е била изтръгната от коляното. По-точно е била напът да бъде изтръгната, но слава богу, не е. Има разстегнати сухожилия и капачката на коляното е почти счупена, затова я гипсирах, но не съм сигурен дали ще зарастне. Коляното има прекалено много травми. В най-добрия случай ще се оправи, но ще накуцва, а в още по-добрия, всичко ще бъде наред.
Мери едва не припадна. Причерня й. Бъч веднага отиде до нея и положи длани от двете страни на ръцете й, така че, ако случайно падне, да може да я задържи. Но това не се случи.
-Добре ли си? – Попита воинът. Тя преглътна шумно и отговори:
-Добре съм, не се притеснявай.
-Искаш ли да повикам Рейдж?
-Не! – Каза рязко и Бъч повдигна вежди. – Няма за какво да се тревожи. Добре съм.
След това погледна към горкото момиче. Не мислеше, че ще е способна да оцелее, но я виж ти! Това било възможно. Изведнъж почувства нещо към нея. Желание да й помогне, което не й даваше мира и обич. Несъмнено такъв човек има потенциал и не е на тази земя просто ей така, помисли си.
Отдръпна се от хватката на Бъч и го погледна. Той продължаваше да я гледа притеснено. Бе чула, че когато все още работел в отдел „Убийства”, го наричали Железния. И има защо. Браян О’нийл или само Бъч беше изключително опасен. Новината, че е наследник на Рот, се стовари върху всички като гръм от ясно небе. Малко след това той получи имато Дестройър и беше ключа към изтребването на всички лесъри. После Бъч се ожени за Мариса, за която дори не можеше и да мечтае, когато бе човек. Сега двамата са щастливи заедно и това страшно много радва Рот, тъй като Мариса беше първоначалната му шелан преди да се появи Бет, за която е женен сега и завинаги.
-Какво ме гледаш така? – Попита Бъч смутено. Мери се засмя и отвърна:
-Просто се радвам, че си при нас. Това е.
Той й се усмихна, когато чу Хавърс да казва:
-Има нещо нередно в момичето. Взех й кръв и ще помоля доктор Джейн също да си каже мнението.
-Какво откри? – Запита Бъч рязко.
-Не мога да ви кажа, докато не съм напълно сигурен. А сега ме извинете, имам доста работа.
И си тръгна. Мери също направи яколко крачки към отворената врата и преди напълно да излезе, каза на вампира:
-Ако искаш остани при нея. Тя няма да се събуди скоро, а аз трябва да отида при Рейдж, който сигурно се е поболял от притеснение. Бъч се усмихна и кучешките му зъби блеснаха в мрака.
-Разбира се, върви. Аз ще поостана.

Нед Яну 09, 2011 11:28 am

Опустошителна любов

Опустошителна любов

Re: Опустошителна любов