Агонията на японската мафия - по Naruto

Съб Яну 15, 2011 9:26 pm

Това е най- новото ми фикче и се надявам да ви хареса Агонията на японската мафия - по Naruto 787605

Приятно четене Агонията на японската мафия - по Naruto 787605

Фикчето го посвещавам на моето зайче - sexydiva4ka, на моята сис - onyx&pink, както и на всички вас Агонията на японската мафия - по Naruto 183921

Глава 1- Оковани в една верига част 1

Беше Септември.... Есента настъпваше, а дърветата бяха увиснали надолу повехналите си листа. Свежестта им беше мъртва отдавна, а топлината и красотата на лятото бяха изчезнали. Тротоарите и паветата бяха покрити с прах, а хората отегчено четяха вестници по фирмите или домовете си. По улиците прибягваха минувачи, заради нажеженият асфалт, а таксита спираха и вземаха клиенти. През деня богаташите спяха, а вечерта уреждаха мръсните си сделки.
Около три часа след обяд се появи лек ветрец, коле*аейки се дали да навлезе в града или не, като се шмугна в малките улички, но после развя листата на дърветата и разпиля рекламите, които бяха пръснати по бутките за билети. Единствено под безмилостният припек на слънцето се движеха трима мъже, които вървяха напред и нищо не ги интересуваше. Двама от тях бяха хванати под ръка, допрели рамената си един до друг, а третият се движеше на крачка зад тях с разкопчани горните три копчета на униформата си, заради жегата. Видът на двамата отпред не беше, като на останалите- единият беше облечен с дрипи и укаляни ботуши, а вторият със смокинг и лъскави лачени обувки. Първият имаше черна, като смъртта коса; раздалечени изпод гъстите му вежди дръпнати очи и нямаше нищо чудно, че прякорът му беше - Хан. Другарят му под ръка изглеждаше по- млад, но беше на същата възраст, като Хан; висок със слабо телосложение, мускулест и кристално сини очи; златната му коса се вееше от вятъра на всички страни, а лицето му беше румено и приличаше на момиче. Прякорът му беше - Синчето и не бе много уместно измислен.
- Какво реши.- запита русокосият, като облиза разранената си устна.
- Не ми се ще да го убиваме.- въздъхна Хан, като гледаше към земята.
- Ами, тогава да се връщаме в дранголникът на гости на началника на затвора.- Синчето стрелна поглед към синьото небе, по което плуваше един облак.
- Не виждаш ли пистолетът му?- отвърна Хан и погледна към полицаят зад тях.- Извикай го.
Синчето извади от джоба си цигари и извади една от кутията. Извърна се назад и запита с лека усмивка на лицето си.
- Началник, ще ми дадеш ли огънче?
- Защо да не ти дам?- каза високо униформеният и потърси по джобовете си. Извади една запалка и я запали. Синчето се наведе да припали цигарата, но в същото време Хан стовари ръката си с всичка сила върху полицаят. Той падна на колене, гледайки изумен и се свлече безжизнен на земята. Хан и Синчето се втурнаха към най- близката къща, която имаше изход. На улицата лежеше, като пиян полицаят, а вятърът го посипваше с прах. Облакът пълзеше по небесвода и прегърмяваше. Едри капки започнаха да капят по земята, а униформеният мъж едва се надигна, държейки се за главата. След това се изправи и се огледа, но нямаше и следа от затворниците. Дъждът валеше, а потопът, който се бе образувал заливаше една по една улиците на Коноха. В кварталът на богатите водата все още беше малко, а площадът се превръщаше в дъно на море.
- И настъпи краят на света...- каза с насмешка Синчето, гледайки залетият с вода трамвай. Бегълците седяха в една малка закусвалня и чакаха дъждът да спре. Обикновено в нея нямаше хора, но сега беше пълна с преглъдняла и шумна тълпа. Никой не забелязваше измокреният смокинг на Синчето и окъсаното сако на спътникът му. Двамата държаха закопчаните си с белезници ръце под масата, Хан гледаше посетителите страшно и подозрително, а русокосият въртеше небесните си очи на всички страни и детински подсмърчаше.
- Лошо се накисна.- изсмя се той и побутна съседа си.- Как ти викат? Нали сега сме братя, дори нещо повече.- този път дръпна ръката си и опъна веригите под масата.
- Хан.- намусено отвърна чернокосият.
- Хан?- изсмя се още веднъж Синчето.- Да не си роднина на кривогледият татарин? Май баба ти е прегрешила с някой татарин.- не преставаше да се смее той, а устните на Хан се бяха извили намръщено нагоре и искаше да му извие врата, заради подигравката му. Очите на чернокосият мъж го гледаха и го изучаваха, все едно искаха да разгадаят всичко, което се въртеше в главата му.
- Хан, Хан...- внезапно заговори Синчето.- А, как са те кръстили?
- Саске.- бързо отговори Хан и се усмихна, а на бузата му се появи тръпчинка.
- А, аз съм Наруто, но нашите ми викат Синчето.- гордо каза той.- Значи Саске и Наруто. И двамата сме от един дол дренки. И, какво прибраха те за малко, тъй ли?
- Какво?- попита Саске.
- По нашенски, не чаткаш ли? Имам предвид случайно ли са те пипнали или си от бранша?- Синчето изпи бирата си и остави празната чаша на масата. Хан повдигна рамене и също изпразни чашата си с бира.
- С какво ще плащаме? Нямам пукната пара, защото в участъка ги прибраха всичките.
- Хвани ми сакото и разпори подплатата му.- Саске направи точно това, което спътникът му каза- хвана сакото му и рапори подплата. Под нея намери две банкноти по десет и ги извади на масата.- Последните са, можеш ли така лесно да ги дадеш?- за тогавашното време беше солидна сума.- Не знам само как ще си махнем гривничките?- изви крайчетата на устните си в усмивка и белезниците издрънчаха. Хан огледа вилицата и каза.
- Дръж, специалисте.- Наруто хвана вилицата, а Саске започна да отчупва парче от нея, сякаш не беше от желязо.
- Пръстите ти са, като стомана.- каза Синчето изненадан, наблюдавайки целият процес.
- Като потеглиш ралото и ти ще свикнеш.- Хан отчупи зъба на вилицата, натисна го в масата и го изви, като кука. След това пусна ръката си отдолу и мушна куката в катинара на белезниците. Отправи поглед към тавана, а устните му се мърдаха, все едно произнасяше заклинание. След няколко минутки въздъхна облекчен и сложи на масата освободените си ръце. Разтри разранената си китка, погледна навън през прозорецът и заговори.
- Ето, че времето се оправи.- дъждът беше спрял, а небето се изчистваше от черните облаци. Хан стана от стола, взе едната банкнота, а другата притика към Наруто.
- Остани си със здраве.- каза той и тръгна към изхода на закусвалнята.
Русокосият го хвана за ръкава и Хан се спря.
- Ами аз? Брат си в беда ли ще изоставиш, подлецо?- веригата на белезниците издрънча, която висеше на ръката му.
- Пъхни си я джоба и си върви по пътя, приятелчетата ти ще я махнат.- безразлично отговори Саске. Лицето му стоеше спокойно, а смръщените му очи оглеждаха закусвалнята и се опитваше да се махне, колкото се може по- скоро.- Ти си специалист, а аз съм селянин, затова пътищата ни се разделят.
- За теб е добре да останеш.- Синчето бавно произнасяше всяка дума, за да привлече вниманието на спътникът си. Едната вежда на чернокосият се повдигна и любопитството обземаше тялото му.
- Не ме плаши.- усмихна се Хан, а злите му зеници гледаха студено, все едно искаше да го промуши с нож в сърцето. Синчето го пусна, а той взе куката.
- Имам предложение за теб. Седни.- Наруто удари по масата с чашата пълна с бира, а тя се разсипа. Келнерът моментално ристигна, а русокосият наперено заповяда.- Почисти и донеси нещо по- силно.- момчето избърса разлятото с престилката си и веднагически изчезна. Хан взе куката и мушна ръката си по масата. Чу се звън на метал и сложи белезниците на коленете на Наруто.
- Запази си ги за спомен, специалисте.
- Злопаметен си.- Синчето пъхна белезниците в джоба си.- Не си загубен... Хич не си загубен.- каза той и се разсмя. Другарят му също се усмихна.
- Загубените или са в гроба, или в пандиза.- устните му се затвориха в мълчание, а закусвалнатя се изпразни. Само на една маса зад вратата някакъв дрипльо пиеше бира.
Собственикът на закусвалнята отиде до дрипавият човек, взе вече празната му чаша и му прошушна нещо сърдито. Просякът придърпа гашите си нагоре, изплю се звучно и подсвирквайки си излезе на улицата. Приближи се до стоящото отсреща такси.
- ей, приятел, давай към полицията.- шофьорът огледа дрехите му и щом видя окъсаната му моряшка блуза, мръсното му лице и сплъстените коси се извърна на другата страна. Просъкят отново придърпа гащите си и тръгна към площада. след това сви в една уличка и след около половин час се озова пред криминалният отдел на полицията. Влезе вътре и се шмугна незабелязано в един от кабинете, в който зад огромното бюро седеше солиден, възрастен мъж с очила.
- Ще разрешите ли да вляза, господин помощник- инспектор?- запита просякът.
- Вече сте влезли, Курамуно.- Асамуно свали очилата си и започна да ги забърсва с млечно розова кърпичка.
Агентът трета стешен Сасори Курамуно работеше вече трети месец в криминалният отдел и щеше да бъде много щастлив, ако не беше фамилията му, която малко хора не забелязваха, а останалите му се присмиваха, заради нея.
Помощник- инспекторът никога не си позволяваше да се шегува с името му и в тонът му, когато произнасяше фамилията му нямаше нито подигравка, нито подхилкване от негова страна.
Сасори го погледна с облекчение и започна да рапортува.
- Обектите.- Курамуно винаги използваше някое клише.- Избягаха, изчакаха да спре дъждът в закусвалянта до магазина за цветя Яхуро. Поръчаха си бира. Оставих Тейнок там и му наредих да не ги изпуска от очи.
Асамуно не реагира, защото знаеше, че таксиметровият шофьор Тейнок беше агент първа степен, който работеше в криминалният отдел от шест години и беше опитен работник.
- Благодаря ви, Курамуно... Преоблечете се и докладвайте на Сакунаре.
- Слушам.- изкозирува той, отвори вратата и за малко щеше да се сблъска с влизащият в кабинета сътрудник с полицейска униформа, който само преди час съпровождаше Хан и Синчето.
- Как е здравето, Дейдара?- подигравателно подметна Сасори.- Боли ли те главичката?- Хасука Дейдара беше среден на ръст и с още мокра коса. Той погледна с недоумение Курамуно и разпери ръце.
- Ставаш досаден, братле.- Сасори разбра намека и побърза да изчезне, а Дейдара влезе в кабинета, затвори вратата зад себе си и възмутено заговори.
- Не се бяхме разбрали така, Асамуно Какаши.- инспекторът сложи очилата си, поразхлаби стегната си яка и въздъхна.
- Наскоро ми се роди син.- Дейдара хвана главата си с ръце, все едно искаше да я махне и да я сложи пред помощник- инспектора, като веществено доказателство за нарушенията.- Син, Какаши! Той е съвсем мъничък и има нужда от баща си, трябва някой да се грижи за него.
- И с какво ви наредиха така?- Заинтересува се Асамуно. Очилата скриваха подигравателните му очи, а тонът му беше искрено състрадателен.
- С какво, с какво.- смути се Дейдара.- С юмрук! Преди 20 години един войник ме прасна с пистолет, а аз само се олюлях и нищо повече. А сега...
- От възрастта е, братко.- Асамуно се разсмя и му посочи стола.- Доколкото разбирам са ви ударили. Кой по- точно?
- Чернокосият, като с чук...
- Тъй...- Какаши го гледаше в очите и го изпитваше.
- Вие казахте в случай на бягство да стрелям във въздуха, но за бой нищо не казахте.- Дейдара искаше да поклати недоволно глава, но не смееше, защото болката го пробождаше в слепоочието.
- Значи ги изпуснахте?- Асамуно кимна.- Случва се, но тъй, като ви е за първи път няма да ви наказваме. Надявам се, че за бъдеще Хасука Дейдара...- Дейдара бавно се надигна и разтвори устни, но пред себе си виждаше зловещите очи на инспекторът и не можеше да изрази възмущението си.
- Добре де, какво излиза сега? Не.- сложи ръце на гърдите си, за да се изперчи.- Никой не беше казвал, че се подготвя бягство от затвора, но аз подразбрах.
- И напразно, уважаеми, Хасука Дейдара.- Асамуно стана от бюрото, като даваше да се разбере, че разговорът беше приключил.
- Чакайте.- Дейдара започна да ръкомаха, като се наместваше по- удобно на стола.- А, защо точно мен определиха да ги изпровождам? И Курамуно Сасори, който току щобеше при вас, вчера ми издрънка, че.... Всъщност кой от бегълците е наш?...

Следва продължение....

Агонията на японската мафия - по Naruto Komentar