[коментари] Изповед

Ами успя да ме разплачеш *подсмърча*
Получило се е страхотно, оригинално и напълно истинско - това много рядко се среща.
Грешки не видях, а и с тия замъглени очи трудно ще видя хД.
Справила си се чудесно!!!

Ето това е нещо, което си залужава всеки написан ред и всяка дума. Не става въпрос за глупости, с които от много време се начетох, посещавайки този и другия форум. Навсякъде любов, секс и разврат. Нищо, за което да се замислиш. Нищо,което да те развълнува. Така де, ако бях на 12-13 години и бях девствена, щях да си търся хентай-фикчета, с които е пълен нета.

И честно, мила, досега не можах да видя фик, в който да ме накара да почувствам нещо, някаква тръпка, докато ако беше книгите, които чета, щеше да бъде друго. Но твоето сега... Е, това се казва талант! Огромен, огромен талант. Само с няколко изречения успя да кондензираш всичко онова, което аз бих писала на няколко страници с пояснения и дрън-дрън описания.

Страхотно! Страхотно!

Нямам думи!

Мхм... Сега и аз да защитя коментара си пред мода, който изказа доста интересно гледната си точка.

Та така... Kazu-chan е на 14 години, и следователно ходи на училище. Там в часа по литература се учат автори, техни произвидения, четат се и критики, правят се анализи. Поне по моето време така беше. Не знам как е в училище в момента, но ако не се учи това, което аз учех навремето, мога само да съжалявам учебната система. Но да не се отклонявам от основното. Така де, мен ми бе кеф в часа по литература, особено анализите и критиките върху дадено произвидение бяха моя страст. Но за да критикуваш нещо, каквото и да е било, трябва да си чел някой критик. Още помня, че имах за домашно анализ на "Мъртви души" на Гогол. Не знам дали се учи в момента, но е известен още и с "Ревизор". А сега на въпроса: Kazu-chan, знаеш ли в какъв жанр се определя "Мъртви души"? Отговарям аз: роман-поема. Роман, защото притежава всеобхватност и задълбоченост на описаните в него събития. Поема, защото е пълен с лирически отстъпления, които звучат като песен и имат голяма нотка патетичност...

Грешката според мене е ,че неправилно схващаш понятието стихотворение. А както знаем поемата е и стихотворение. Мислиш си, че щом е такова, то трябва да има ритъм, темп, рима... Но както виждаш има стилове в литературата, които нямат такива ясно изразени белези и пак се водят поеми. Мисля, че дори и Христо Ботев с "Хайдути" няма белези на стихотворение освен след четири пет думи да почва на нов ред, но се води поема. Сега може би разбираш защо така се изразих за тази нейна творба.

Има си патетика, плавно наслагване на чувства, думите са подбрани по тоналност... Все едно чета "Мъртвите души" на Гогол. И ако не е целяла точно това, а е направила както го е почувствала вътре в себе си, това говори за талант.

П.П. Извинявам се, Kazu-chan, ако съм те обидила с коментара си! И може ли линк към творбата ти, за да я прочета. Естествено, ако ти имаш желание. Към авторката: страшна си, моето момиче! Продължавай да ме радваш!
П.П.П. Боже, пак стана голям коментар, а не исках да пиша километри мнение!