Сладко избавление

Той я гледаше безкруполно и похотливо.А тя стоеше с навидно спокойно лице,зад което бошуваха негативни емоции.Стегнатото и тяло се извиваше в еротични пози ,като използваше и пилона от време на време.
Дженифър работеше,като стриптизьорка,тъй като нямаше друг начин да преживевява.Реши,че е по-добре да танцува полугола пред пияни мъже,от колкото да продава тялото си и да се оставя в ръцете им.
Саймън бе млад,богат и красив.Комбинация,която караше жените да го желаят,а мъжете да се страхуват от него.Думи,като "моля" или "благодаря" не съществуваха в иначе разнообразния му речник.Саймън обичашв жените почти толкова,колкото и те него,с тази разлика,че ги обичаше само под звивките си.Обичаше това,което правеха там.Това,което правеха на него.Хареса и Дженифър.
Бара беше изискан,стилен.Няколко пъти бе наблюдавал,танцуващите момичета с приятелите си,но Джен му бе направила най-голямо впечатление.Виждаше,че тя мрази работата си.Изпитваше огромно желание да я унижава с погледа и докосванията си,с думите си.
Дългата и кафява коса се посипа по едното и рамо,когато тя изви тяло на едната си страна,плавно,като балерина.Саймън се засмя и отпи глътка от уискито си.Джен ядосано стисна устни,но посмя да каже или направи нещо,което просто щеше да и коства работата.
-Ела насама.-повика я с пръст.
Сапарето,в което я писка бе малко.Той седеше на диван,а тя танцуваше на малката кръгла сцена.Беше заобиколена от стени и врата и на Джен и се прииска да е Железния човек.
-Казах да дойдеш.-повтори се той,с лека заплашителна нотка и равен глас,когато тя дори не го погледна.
Младата жена преглътна отврашението и се приближи с танцова стъпка.Не го поглеждаше.Така и бе по-лесно.Беше достатъчно близо до него,че няколко пъти неумишлено докосна колената му със своите.
Очите на Саймън продължаваха да събличат тялото и нагло и без задръжки.Гледаше я така,сякаш си представяше,че прави секс с нея.Рязкото му изправяне пропъди контрола й.Тя мигновено спря и се отдръпна от него,допирайки се до сцената.Той беше притеснително близо.Прекалено близо.Отмести кичур от правата й коса и тя извърна глава.Мъжът се засмя.
-Какво има?-попиа весело.
-Не е в задълженията ми да ви позволявам да ме докосвате.-отвърна тя сериозно,напрегнато.
Саймън направи още една крачка към нея.Джен притъи дъх.Нежно,почти внимателно я хвана за гърлото.Приближи лицето си,без да стиска врата и.Погали лицето й с върха на пръстите си.
-Мога да те купя,колкото си пъти поискам-сякаш,за да подчертае думите си притисна силното си тяло в нейното треперещо.-И след това още толкова и още толкова...
-Махнете се от мен.-въпреки усилията,гласът и потрепери.
-Иначе от какво?-подкани я.
Свободната му ръка се зае да се спуска по гърдите и корема и бавно и прелъстително.Така сякаш това тяло му принадлежеше по право.Джен издаде звук на отчаяние,докато пръстите му продължаваха пътешествието си.
-Ще викам-предупреди тя.
Саймън стисна гърлото й и Джен се вкопчи в китката му,внезапно уплашена.
-Заплашваш ли ме?-ядоса се той,но имаше доза подигравка.
Уви косата и около ръката си и оказа натиск,който истръгна нов стон на агония,отчаяние.-Давай.Направи сцена.-прехапа устни.-Ти си просто стриптизьорка,която е длъжна да задоволява каприза ми.Ще ме обвиниш в това,че изпозлвам услугите ти?-повдигна вежди,поставяйки ефекта от заплахата и под съмнение
-Аз не съм курва.Не можете да ме имете.Можете само да ме гледате.Ако търсите физически удоволствия ви предлагам да си намерите друг бар,където предлагат такива.
Смеха,очевидно нещо естествено за природата му,отново излезе от устата му.Това изненада Джен.
-Повечето стриптизьорки предлагат услугите си.-притисна се в нея.
-Аз не съм от тях.-заяви тя,като преглътна.
-Много бързо можеш да се превърнеш.-прошепна той в ухото и.
Освободи гърлото й,като хвана ръката й и я постави на слабините си.Джен извика по-скоро възмутена,от колкото уплашена,отблъна го от себе си и му удари звучна плесница.Главата му се извъртя настрани от удара,но тялото му не се помръдна.Дженифър видя как една вена видимо запулсира на врата му.Той бавно обърна лице към нейното стиснал зъби.Тя се дръпна крачка назад.Обърна се и хвана дръжката на вратата.
-Знам,че имаш нужда от пари.-спря я той.
Джен се сепна.Не го погледна,но и не натисна дръжката.Саймън се усмихна.
-Срещу честна сделка съм доста способен да ти помогна.-продължи.
-Мога да се оправя и сама.-гласът и отново потрепери.
Не можеше да се оправи сама.Знаеше го.И той го знаеше.Все пак проверяваше обстойно жените,които въргаляше в леглото си.Тя мразеше работата си и през няколко пъти през които бе танцувала за него не успя да го скрие.Сега той и предлагаше избалвение.Спасение.Срещу честна сделка,както сам поясни.
-Мога да ти дам повече пари с мен за една вечер,от колкото ще изкараш тук за години наред.
Джен се извърна ядосано към него.
-Вие сте жалък,-изплю тя-Да уговаряте така безсрамно жена да си легне с вас.
Саймън отново стисна зъби.Вбесен се приближи към нея и заби дланта си във вратата до главата й.
-Боя се,че не разбираш-изсъска той.-Мога да те взема още сега.Хиляди неща мога да ти сторя тук,в тази малка стаи1ка без свидетели.
Тя преглътна.Този мъж я плашеше.Възползваше се не само от физическата си сила.Една нощ?Само това ли искаше от нея?Но какво щеше да и направи за тази една нощ?Не веднъж беше проявила непокорството си спрямо него.Ако решеш да я накаже?Тогава нямаше да може да се оплаче на никого.Нямаше да има право.И все пак той и предлагаш измъкване.Една нощ нямаше да направи курва,нали?Тя бе спала само с двама мъже зза двадесет и две години живот.Можеше да се отдаде на този мъж един единствен път и живота и щеше да се уреди...или поне някаква част от него.
-Една нощ с вас?-обощи с трудност.
Онази злобна усмивка отнвоо си проправи път през лицето му.Да,щеше да я има.Да,щеше да бъде яростен и страстен,но и нежен същевременно.Щеше да се забавлява с нея по всеки един начин,който щеше да я накара да се почувства нищожна.

Вечерта тя бе в хотела.Скъпия,голям хотел,в който не би могла да си позволи да бъде дори след години работа.Само мисълта,че това скоро ще се промени я придържаше към вече даденото обещание.Забулена в тези мисли,Джен изпусна лудешка въздишка,когато Саймън отвори вратата и облегна ръка на нея.
-Мислех,че нма да дойдеш.-каза и сякаш снизходително.
Джен преглътна буцата в гърлото си.
-Тук съм.-насили се да се усмихне,като се опита да прикрие факта,че едвам се сдържа много бързо да се окаже не тук.
Сега просто трябваше да изиграе ролята си и всико щеше да бъде наред...
-Харесва ми.-усмихна се той.
-Кое?-почуди се по детски тя.
-Ролята.Явно разбираш мястото си в тази ситуация.
Джен се намръщи,но не посмя да каже нещо.Мина покрай него и остави чантата си на канапето.Саймън я огледа докато затваряше вратата.Под черното и палто се виждаха само изтърканите сини дънки и раздърпаните маратонки.Няма стил,с жалост си помисли той,далеч по добре е когато не е облечена.
Тя понечи да махне палтото си,но се сепна,когато усети ръцете му на рамената си.
-Само да ти взема палтото,не се безпокой.-присмя се на страха й той.
Дженифър отново се намуси но отпусна ръце и му позволи да поеме дрехата й.
-По-добре се отпусни,сладурано.-каза и,докато наливаше две чаши с алкохол,като преди това бе захвърлил палтото й най-демонстративно.Явно се опитвшае да я смути и явно успяваше.
-Чака те дълга нощ.-усмихна се на мисълта и и подаде чашата.-Наздраве.-смигна и.
-Наздраве.-отвърна и пресуши чашата си на един дъх.

Саймън я погледна със задоволство след третата чаша греховна течност.Жена,която можеше да пие?Винаги се впечатляваше от подобни,привидно незначителни,"таланти".Поне компенсираше външния й вид.От близо половин час не си бяха разменили и думичка.Оставяше я да свикне с присъствието му и да я напие малко,за да не седи като дърво под него,когато игрите започнат.
Умението й да се налива бе единственото от което бе впечатлен до момента.Нямаше значение какъв е умствения й капацицет...все пак нямаше да обсъждат важни въпроси.Поне не много.Начинът по който излгеждаше,обаче,бе нещо от значение.Никога не би я помислил за стриптизьорка ако я види на улицата.Никога не би я пожелал ако не я беше виждал полугола,танцуваща,задоволяваща очите му насила.Беше със захабена мъжка риза,която прикриваше не само горната част на тялото й,но и по голямата част от бедрата.
-Едно не мога да разбера...-поде той,докато продължаваше да я оглежда със съжаление.
Джен бе опряла лакти на колената си и се взираше в четвъртата чаша.Вдигна вял поглед към него,сякаш изтръгната от дълбоки мисли.
-Разхождаш се гола на сцена пред десетки мъже...-продължи-Защо носиш тези отвратителни дрехи?-имаше присмех в начина, по който зададе въпроса си.
Тя се разсърди и отговори хапливо и грубо.
-Не съм тук,за да си говоря с теб.-изправи се.-Да започваме с...ам..-стисна зъби-.Просто да започваме,за да приключим по-бързо.
Саймън се засмя.Джен все повече намразваше този смях.Приближи се към нея и тя веднага съжали за острите си думи,с които буквално го подканваше да дойде и да я съблече,да я положи на леглото и да вземе всичко,което поиска от нея.Той обаче остави приемливо разстояние помежду им.
-Бързаш ли за някъде?-попита я.Не...подигра й се.
Тя се поколе*а и накрая просто смирено сведе глава.Трябваше да продължи.Бе дала думата си.Трябваше да прекара цялата нощ с него независимо какво щеше да иска от нея.Кимна си сама на себе си и го погледна,като хвана черните му очите в капан.
-Разбира се,че не.-усмихна му се.
Той присви преценяващо очи.Въздъхна и я подмина,отправяйки се към малката тоалетка.Отвори най-горното чекмедже и извади папка,която хвърли към масата пред Джен.Тя сбърчи вежди.Погледна го въпросително.
-Какво е това?
Лицето на Саймън стана различно.Не я гледаше похотливо.Не я гледаше с никакъв намек за секс.Гледаше я по скоро делово.Успоредно,с което и ядосано,гневно.
-Малко информация,която искам от теб,преди да преминем към забанвата чат.Преди една седмица при теб дойде мъж...-започна той,като се спря за миг,сякаш обмисляйки какво точно да и каже.
Джен се засмя.
-Преди една седмица при мен дойдоха доста мъже.-каза го сякаш на себе си.
-Специфичен мъж.-поясни с тон, сякаш отвръщаше на обида-Беше облечен с червен костюм и носеше куфар със себе си.
Тя отвори уста.Обърка се.
-Какво...?
-Завлече те в едно от отделените сапарета.Показа ти снимка,зададе ти въпрос и ти кимна.
Очите й се разшириха.Неразбирането продължаваше да си стои в нея,като все пак пробиваха и няколко капки спомен.
-Кой беше на снимката,Дженифър?-попита я директно и тя замръзна,когато го чу да произнася името й.
-Аз...не...не си спомням.-излъга спонтанно.Спомняше си.Спомни си перфектно човека на снимката и описанието,което и бе дадено за този човек.
Излъга,но не особено успешно.Саймън се подсмихна и поклати едвам забележимо глава.Отново въздъхна и й обърна гръб,бъркайки в ново чекмедже.
-Може би това ще освежи паметта ти.-обърна се към нея и се облегна на тоалетката с дружелюбна усмивка,когато показа красивия си сребърен пистолет,който подпря на лицето си.
-Сега мислиш ли,че ще можеш да се сетиш?-попита я без да сваля усмивката си.
Джен се засмя нервно.Абсурдна реакция в подобна ситуация.
-Ами...-противно на волята си отстъпи няколко крачки,все едно можеше да се предпази.-Поставяйки го по този начин,предполагам ще успея.-само факта,че е на безопасно разстояние и даваше необяснимо успокоение,но и то я напусна,когато той притъпи към нея.Премерено,хищнически.
Тя продължи назад,докато не се опря в нощното шкафче.Тогава се подпря на него за опора.Саймън застана пред нея,почти допирайки я с тяло.Положи дулото на пистолета под брадичката й и повдигна лицето й към своето.
-Кой беше на снимката?-повтори.
Напрегна се цялата.Уплаши се.

...Музиката дънеше в ушите не само на посетителите,но и на работещите дами.Тази нощ беше учудващо силна.Дженифър споделяше сцената заедно с още няколко момичета.Подсвиркванията се чуваха от всякъде.Пред нейния пилон се бяха събрали най-малко хора,за което бе благодарна.Мъжът с червено облекло хвана окото й,не защото беше много красив,или елегантен или просто защото се отличаваше с нещо уникално.Направи и впечатление заради шапката.Носеше черна шапка с голяма периферия,сякаш се опитваше да скрие лицето си,да остане незабелязан,което комичния му костюм не позволяваше.С такъв ярък цвят оставаш без преспектива в идеята да се покриеш.
Веселието й обаче се стопи,когато той си проправи път през тълпата и я повика с пръст.Винаги преглъщаше в такива моменти.Това бе нещо,като предразполагане преди да предпиеме гнусното бъдеще.Слезе от сцената,последвана от ругатни за прекъсването на танца.Нищо не можеше да направи.Веднъж повикат ли я,трябваше да се отзове.Мъжът я преведе през гостите на заведението и я настани в едно от най-крайните сапарета.Там поне музиката не се чуваше толкова.
-Как се казваш?-попита я непознатия.
-Жасмин.-отвърна.Това бе името,което използваше пред клиенти.
Мъжът кимна.
-Красиво име имате,Жасмин.В тон с красивото ви лице.-поласка я.
Джен обаче не се чувстваше поласкана.
-С какво мога да ви помогна?-зададе направо тя.
Мъжът се загледа в нея със светлите си очи и накрая постави черен куфар на масата.Отвори го и извади жълт плик,който и подаде.
Джен се подсмихна и поклати глава ,интерпретирайки погрешно действето му.
-Съжалявам,господине,но аз не съм за това.-каза му,като се наложи да се провиква,за да може да я чуе.-За секс трябва да говорите с момичетата,които седят отвънка.Аз само танцувам.
Опита се да стане,но той я хвана за ръката и я дръпна обратно.
-Отворете плика,Жасмин.-трябваше да прозвучи,като молба,само че си беше чиста заповед.
Жената присви очи и троснато взе плика от масата.Отлепи го и измъкна малка снимка.Повдигна вежди.
-Погледнете мъжа и ми кажете дали го познавате.-инструктира я.
Продължителен яден поглед и тя изпълни заръката.Въздъхна,съсредоточавайки се в/у снимката.Повдигна небрежно рамене.
-Идвал е няколко пъти.Защо?-хвърли снимката на масата.
-Говорил ли си е с вас?-игнорира я мъжът.
Джен изду бузи и се замисли.Беше и досадно.
-Не...Често ме напъхваше в отделните стаи...Трябваше да танцувам за него.Ако под говорене имате предвид мръснишки коментари и похотливи закачки,то да...Много си говорехме.
-Съсредоточете се,Жасмин.-ядоса се непознатия.-Той е меко казано необикновен.Ще ви бъда благодарен ако се напънете.
Джен отнво се вторачи в снимката,която очевидно бе направена без знанието на позиращия.Черната му къса коса,стоеше естествено нагоре.Имаше красиви тъмни,почти черни очи и изваяни скули.Беше красив,което правеше присъствието му поносимо.Имаше примамливи устни.Буквално те молеха да ги докоснеш.
-Веднъж спомена нещо за банки.-прокара пръсти през косата си.-Не точно на мен.Говореше по телефона и го чух,докато танцувах.Обясняваше,че е гладен и,че е способен да изпие дори...-напрегна лицето си в опит да се сети.-До тук съм.Нататък ми се губи.Музиката стана прекалено силна,хората започнаха да викат,а и въобще не ми пукаше,че разговаря.-погледна го осъдително.
Човека насреща й кимна,след преценяващия поглед който стовари върху нея.Прибра снимката в плика,а плика в куфара.Стана,но се поколе*а,когато излезе от сапарето.Подпря се на масата и се надвеси срещу нея.
-Явно ви е хвърлил око.-каза и.-Нпаравете си услуга и се пазете от него.В този мъж...няма нищо човешко.

Тогава не й пукаше.Не обърна внимание на предупреждението.Помисли,че е шега...или поне,че не говори сериозно.Или поне,че не говори съвсем сериозно.Джен имаше нужда от пари и не смяташе да губи възможности да ги получи,само защото странник й казва,че някой си там бил зъл.Много хора бяха зли и тя бе изпитала това неведнъж.
-Кой беше на снимката?-изръмжа,губещ контрол.Притисна пистолета болезнено под брадичката й.
Уплашена,че ако разбере,че го лъже може и да не доживее да види утрешния ден тя изплю истината.
-Ти.-отговори бързо,преди да си спечели белег или удар.Не обичаше да я удрят.-Показа ми теб.
-Защо?-попита я по-тихо,по-спокойно.
Джен преглътна трудно.Болката от пистолета буквално забит в кожата й я принуждаваше да извива глава все повече.
-Не знам.-призна му.
Саймън зарови пръсти в косата й и се притисна в тялото й без да помества оръжието си.
-Лъжеш.-изсъска.
-Не те лъжа.Не знам.Каза ми само да стоя далеч от теб.Каза,че си опасен.Нищо друго.
-Какво друго те попита?-зададе следващия въпрос нетърпеливо.
-Дали сме си говорили...Само това.Кълна се само това.
Искаше да махне проклетото оръжие от лицето и.Болеше я.Постигна желанието си.Той рязко я пусна и се отдели на няколко крачки от нея,като замислено скръсти ръце и подпря дулото под собствената си брадичка.Мислеше.Прекъсна тежкото си действие,когато телефона му извъня.Извади го от джоба си и го сложи на ухото си,като не откъсваше поглед от Джен.
-Да?-вдигна и пое направо.
Заслуша се за няколко дълги мига.След което усмивка се появи на лицето му.
-Не...-проточи.-Имам си забавление докато стане време...Да.Ще изкопча каквото има да се изкопчва и след това ще те уведомя.-продължаваше да гледа Джен със засмяни,доволни очи.Затоври и хвърли безцеремонно телефона на тоалетката зад себе си.
-А сега...-плесна с ръце и ги потърка,като огледа жената пред себе си.-Да смесим работата с удоволствието.
Хвана най-горното копче на бялата си риза и го разкопча....