Фик - Ти си героя в него !Записването приключи

Нов град, ново училище, нови приятели и както се очаква и нови врагове, препядствия и любов. Това я очакваше Лили от днес нататък. След развода на майка й и баща й тя реши да остана при татко си. Той който си беше купил къща на черноморието (Варна) , за да бъде по далеч от бившата си жена. Лили беше едно много мило русенско момиче, с никой не се караше и беше винаги усмихната. Много момчета я харесваха,защото нейния стил беше точно като кукла барби, с роклички, полички, розови дрешки, абе сладко се обличаше. Но след развода това момиче изчезна! Лили стана една малка бунтарка. От сладките розови сандалки тя заноси бели кецове, от сладките полички, тя носеше само дънки и от потничетата със сладки картинки на котенца тя обличаше само изчистени потници.А за характера да не й говорим! Пред мама и тати си е същата по характер - тяхното малко "ангелче", но пред другите .. ауу да не си й пред очите когато е ядосана, ще чуеш много мръсни думи. Преди любимото й занимание бяха: лакове за нокти, рисуване и играене на Барби, а сега е фен на тема спортни коли, дай й само да кара кола и е супер.
-Лили, миличка! Моля те, намали скоростта! Боже! Караш със 130km/h! Намали, моля те! Дъщее! - пищеше бащата на Лили, която караше колата вече от 1 час.
-Споко уе, тате! Аз викам ли ти кат караш едвам с 40? А?А?А? Аз съм добър шофьор и сега като ми викаш на главата ще взема се дрънна в някое дърво и после ти ще си виновен! - каза Лили на притеснения си баща. След 3 часовото пътуване с колата, най-накрая пристигнаха пред новият дом на Лили. Тя нямаше търпение да влезе и да разгледа къщата. Баща й направи знак , че може тя първа да влезе. Момичето тръгна с бърза крачка към предната врата , но тя беше спряна от някакъв дразнещ смях:
-Хахаха -се смееше някой злобно и то не беше само един човек, а няколко. Обърна се Лили и видя 3 момичета, седнали на стъпалата пред съседната къща, и си "шушукаха" за новата им комшийка
- Гледайте я , пхаха, как може да се облече с тениска и къси дънки! Ама това е демоде!? Хахаха. - каза едно момиче с черна коса, на висок ток, и една сребриста рокля, която от слънчевата светлина светеше много красиво.
-А пък виж и косата, все едно виждам баба ми на село , тя такива прически си прави, пхахаха! Дори и по хубави и от нейната! МУХАХАХАХА! - провикна се едно момиче със синия коса и имаше закачено цвете на косата си. Тя беше със лилава тениска със разголен гръб, къса лилава поличка и както се очаква с лилави сандали.
-Оо, господи, вижте пък кецовете й !? Не вярвах да видя момиче с кецове през Септември. - викна и третото момиче. Тя беше с кестенява коса и на бретонна си имаше руси кичури. Момичето беше облечено цялото в бяло: бял панталон, бели токчета, бял потник, бели гривни, бели обеци, дори имаше бяла лента за коса на главата си.
-ПХАХАХА! - смееха се злобно и трите момичета. Лили ги погледна злобно и тъкмо да им покаже един жест на уважение с ръката си, баща й я спря веднага.
-Недей Лилс -Пилс , тя е от богато семейство, и ще ти е комшийка и може би и съученичка. - В мислите на Лили *Мамка й, ще я виждам тъз пъча по 24 часа. Ще я направя лудА! * бащата продължи . - Тя се казва Елисавета Вон Аизенберг ..
-Елисаавиет Боон Айзберг ли? Тя да не е дъщеря на някой "лорд" или на някой от титаник, или на някой сладолед?! Има май такъв сладолед! - каза с присмех Лили гледайки към трите момичета.
-Не бе ,Мечо , Елисавета Вон Аизенберг и си близо като каза това за лорд-а! Тя е дъщерята на собственика на много курорти на морето.
-ТаТк0! Казах ти да не ме наричаш "мечо" на публични места, а за името , майната му!Тай ли иначе няма да ми трябва да го казвам. И като е богата тя за каква се мисли?! - След тея думи бащата влезе в къщата , а Лили след него , но малко преди да влезе , показа се отново. Свирна към трите "кокони" и им показа среден пръст с думите "Майната ви , кучки!" но без глас , че да не може баща й да я чуе, но сигурна ,че те са я разбрали..
Трите седящи момичета бяха Елисавет, Конан и Хината. Елисавет беше най - богатото момиче във Варна. Тя бе с белите дрехи, най-устата от трите и тяхната лидерка .А Хината и Конан бяха единствените 2 момичета който я търпяха, може би защото са като нея. Хината се казваше момичето с сребърната рокля и третото момиче се казваше Конан- момичето с лилавите дрехи. Трите бяха известни понеже бяха бяха гаджета с Еф3. Еф3 са 3-мата най - красиви, умни, недостъпни и богати момчета - Саске, Гаара и Джи. Саске беше синът на Директора на Гимназия Коноха - най-елитното училище в цяла България. В него училище се влизаше много трудно: или само с пари или със пълни шестици. Гаара беше синът на най-известния полицай. Баща му можеше да разкрие всяко престъпление, но за баща е много строг, все едно е в казарма. Остана и третото момче - Джи. Той беше много голяма личност. Като боксьор беше печелил много първи места. Баща му притежаваше най-хубавата болница в България , може би и дори извън нея. А майка му беше известна певица. Малко се отплеснахме от историята, но ето какво стана при трите момичета след като Лили им "метна" и влезе в новата къща:
-Тази пикла какво си мисли ,че прави!?! Ще ни показва пръсти! Да си ги тика в дупето! - пищеше възмутено Конан, която беше зачервена от яд, че само с домат можеше да й се сравни лицето.
-Споко бе Конан, споко! Дишай през носа, издишай през устата .. браво .. хайде пак! Дишай през носа, издишай през устата. - казваше Хината за да успокой Конан. Защото тя като се ядоса прекалено много и дълго припада.
-Кончита! Хинита! Имам план! - промълви Елисавет умно и загадъчно под носът си след което застана пред тях. - Вижте сега, тя е нова в града и ще бъде нова и в някое даскало. Ако не се лъжа бях чула баща й докато купуваше къщата беше казал ,че ще бъде в Гимназия Конохa, т.е. ще бъде в нашето даскало и нататък знаете какво ще правим. - довърши момичето с един много доволен поглед и триеки рацете си една в друга. А Хината и Конан се спогледаха и се усмихнаха злобно " МУХАХАХАХАХАХА!"
- Между другото, днеска Саске си купува най-новия модел спортна кола! Opel Kalibra! Ще ме вози с нея до даскало. - хвалеше се Елисавет, за да ги дразни двете момичета, докато си гледаше новия маникюр
-А пък моя Джи пък има лодка и пътувахме през лятото, всеки ден с нея. Знаете ли колко е романтично при сините вълни, нежния морски вятър .. - говореше Хината която бе спряна от Конан.
-През лятото!? Всеки ден!?! Или по-точно само два пъти за Цялото лято. Но да не говорим за моя Гаара. Цял ден ми угажда, купи ми 2 златни огърлици, няколко пръстена, едно много сладко кожено яке и още купчина неща. - фукаше се и Конан. Но при тях тези разговори бяха нещо обичайно. Всеки ден се фукат , на кой гаджето какво повече има или кой е по- богат и такива неща.
- Туф-Туф-Туф! Дърр- Дърр- Дъррр! Тън-Тън-Тън! - това бяха звуците на трите телефона на момичетата, когато полочават съобщение. И трите получиха по едно и също време съобщения , понеже се бяха абонирали за училищния сайт " Клюкарката " в която е очевидно, че се пращат смс с клюки из даскало. Но кой е основател на сайта и кой пиши тези клюки , никой не знае. Ето какво пишеше в новото, което току що получиха

- Знаех си, че този Наруто не си поплюла и не е толкова невиден колкото се изкарва. - сподели Хината
- Аз се чудя кой ли са момичетата който са ходили с него? - зачуди се Конан.
- Момичета, нали знаете, след няколко дена " Клюкарката" ще е разкрила този случай до край и ще ни сподели. - каза Елисавет надменно
- О,да , и не само на нас, а на цялото училище! - допълни Хината леко с ироничен глас.
- Ох, Хинита! Как си можела да го харесваш в първи клас този Наруто ? - пипита учудено Елисавет.
- Ох, моля ви да сменим темата! - каза на смях Хината и тръгнаха да обсъждат как ще постъпят в новата ученичка .


..:: В друга част на Варна ::..

-Мамо, моля те! Маменце, моля те! Мила моя майко, моля ТЕ! - повтаряше момичето умолявайки майка си , докато се прибираха.
- Не, казах ! Няма начин! Как може да искаш да не ходиш на училище, Мими? Там е забавно и ти не искаш да отидеш баш на първия .. - но майката беше прекъсната.
-Не казвам ,че не е забавно.. но не ми се става в толкова рано. Как може да на искат на 15 септември да сме толкова рано в училище. - каза момичето намусено
-Рано !? 9:30 е рано за теб !? Ами как после ще ходиш на училище в 7:30. Оле ако те разбера че си закъсняла за някой първи час, дупе да ти е яко! - говореше с заплашителен тон жената гледайки страшно дъщеря си и тръгна с бърза крачка напред и момичето остана назад.
-Ъмм, май ще отида на даскало. Но трябва да ми купиш нов сутие.. - и момичето не може да довърши думата "сутиен" понеже се блъсна в някой.
-Ох извинете .. - каза Мими докато се потъркваше лицето , и след това отвори очи и видя в кого се бе блъснала. - Га.. Гаара.. Извинете ме много ,че се блъснах във вас. - каза тя цялата зачервена.
-Колко си непохватна! - отвърна сериозно Гаара без да я поглежда. След това обърна лицето си към нея гледайки я в гърдите - Но да не забравиш да си купиш сутиен .. че този стария съм те виждал много пъти! - довърши той , след което намигна на Мими и си тръгна. Момичето беше цялата зачервена като домат , а майка й я видя чак тогава ,че момичето е останало назад и я питаше само :
-Защо се бавиш толкова? И си се зачервила като домат! Да нямаш температура? - жената беше изпуснала разговора за сутиена и не знаеше нищо.
-Ох, мамо и ти всичко трябва да знаеш, ама че си клюкарка! - отвърна момичето един вид леко ядосана. - Я! Я виж кой е там. Това май е Златина с майка си , аре върви да обсъдиш клюките с майка й. - и Мими тръгна да бута майка си към приятелката си и нейната майка. Златина и Мими са от детската градина най - добри приятелки, както и майките им. Двете момичета също учат в Коноха, макар и да не са богати, но са много умни и двете лудо влюбени в Гаара.
-Здравейте семейство! -каза Мими след което застана до Златина и я хвана за ръката - Хайде мамо , приятно висене навън и гледане на готини пичове, ние отиваме да се поразходим! По-малко цигари и по малко пиене на бира, ясно!? Чао, и умната. - помята Мими, задърпа Златина и изчезнаха със скоростта на слънцето..

(СЛЕД ОКОЛО 5 Мин.)

-Хей, Мими? За ко ме задърпа толкова яростно, все едно си видяла призрак! К'во е станало? - попита загрижено Златина и я гледаше притеснено.
-Ъм .. пф! Ядосах се! Или по-точно видях Гаара! - каза момичето с тъп поглед =_='
-Какво!? Къде? Как? Но.. той каза ли ти нещо? Ами ти? - питаше Златина нетърпеливо , бутайки я за да отговори.
-Ами.. ами аз се блъснах в него докато говорех уж с майка ми за купуване на нов сутиен и .. и той чу за това и ми каза "Но да не забравиш да си купиш сутиен .. че този стария съм те виждал много пъти!" - промълви зачервена и от яд и от срам. Златина само мълчеше или по точно беше един вид в "шок". След това момичето погледна към Мими.
-Господи! Ти си видяла Гаара и сте си приказвали за сутиени!? Оле, как искам и аз да се блъсна в него, той е толкова, ауу, толкова красив и секси.
-Съгласна съм. - и двете момичета тръгнаха да обикалят из магазините за нови неща за даскало или изобщо.


-Уффф!! Излизай от тъпия кенеф вече бе! Стойш от 100 часа! Да не си паднала вътре!?! Ехоо!?! Ще ме отразиш ли, ма! Оле , Тони, честно ти казвам ако не ми беше сестра .. ! - викаше и лопаше нетърпеливо и изнервено Джи. А зад вратата се чуваше един писклив глас.
-О, боже! Я да вариш да си чупиш главата! И без това не сме истински брат и сестра! Просто родителите ни се ожениха, но ти да си ми брат!? Господ да ме пази, пф! - и след това момичето излезе. Беше цялата нагласена като за излизане. - Ето, тоалетната е свободна !
- Къде отиваш, Тони? Пак при гаджето си Итачи за да се чукате в колата му? - попита момчето с леко загадъчна усмивка.
- За твоя информация аз скъсах с Итачи! И не правим секс! - каза момичето обръщайки му гръб.
- О, значи си свободна.. - хвана я за ръката Джи за да я спре и я обърна към него.
- Махай си гнусните ръце от мен! - отвърна Тони леко нервно.
- Онази вечер не казваше това, напротив, дори ги искаше и не само тях. Помниш ли? - казвайки това я притисна към себе си. Започна да я целува по врата и да я бара за задника. Тони се правеше на отвратена, но истината беше, че й харесваше.
- Знам, че искаш пак да се повтори случилото се, нали сестричке? - промълви Джи до ухото на момичето, след което го захапа леко.
- Може и да искам, може и да не искам! - каза момичето бавно и отнесено. - Но нали помниш, че тогава бях пияна и .. - Джи си сложи пръста пред устните в знак да млъкне. След това бавно се доближи главата си към нейната, но момичето се у свести и тъкмо да я целуне Джи .. - Дуум! - Тони го удари с коляно между краката
- АААУУУ! МА ЖЕНО! Това БОЛИ! - извика Джи , на който му дойде от изневиделица. - Защо го направи, по дяволите? - попита някак с умилителен глас от болката и изненадата.
- Че съм спала веднъж с теб не означава абсолютно нищо! Ясно? Първо аз онази вечер не помня нищо, само дето на сутринта се събудих в твоя апартамент до теб. Но това не означава нищо, дори може да си си измислил. А може и дори да си ме изнасилил, бях пияна! - говореше разгневено Тони - О, да! Бях забравила. В трезво състояние и милиони да ми дават няма да спя с тебе! А и вече сме семейство! Чао , кажи на майка ми ,че ще се върна до 10 вечерта! - "сподели" Тони и си взе чантата и излезе навън. Джи още стоеше свит на четири и хванал се за оная му работа която го белеше като за световно. Но в ума му останаха думите " .. дори може да си си измислил! " .
- Значи съм си измислил, а? Хмм явно трябва да ти покажа доказателство. Снимките! Но къде ли съм ги сложил .. - мърмореше си Джи леко раздразнен. - Но знам точно каде да ги сложа за да ги види. Мхх " клюкарката" ще ми помогне...
Чудите се, какво общо има между тези хора, който живеят в трите края на Варна..? Ами ще ви кажа! Всички те ще са и са съученици. Не само в едно даскало, а и в един клас. Тази учебна тяхна година ще бъде интересна, май..

Некс -->> Глава втора (~ № 2 ~) - Първият учебен ден >.<



ето я и дълго очакваната глава ;д дано да ви хареса, макар че е мноо тъпа ;д

Глава втора (~ № 2 - II ~) - Първият учебен ден >.<
Час - 08:23 h
Ден: 15.09.2010г.
..:: В къщата на Елисавет ::..

- Уааа! Нямам време! Нямам, нямам, нямам! Гррр !! Трябва ми машина на времето! Ох, изоставам с графика! Нееее ... – пищеше, паникиосано Елисавет, докато обикаляше из стаята си, още не оправена за училище. Цялата бе рошава, нито не беше си измила зъбите, нито се беше облякл се, нито гримирала, нищо не бе направила общо взето. Явно се беше успала. - Ооо , нее ! Вече е осем и половина!? Ох, фък! Тъпата аларма. на новата ми Нокия. се е*ава с мен, много жестоко! Трябваше да ме събуди в седем и трийсет, а не в осем и триисет! Да я .. таковам у алармата !! Като се върна от даскало ще кажа на тате да купи нов телефон, но без дефекна аларма и ще съдим издателите на Nokia ^^ . - каза доволно, с дяволска усмивка тя и пак започна с паникьосването – Защо все на мен! Саске ще дойде в 9 часа, с новата си кола, да ме вземе за даскало, а аз приличам на плашило! Трябва бързо да се наглася.. даа! - Успокояваше се момичето, пред огледалото си, в стаята, докато си решеше косата.
- "о0о колко си прост, има ли смисъл с теб да говоря. о0о колко си прост .." - това беше мелодията на телефона, когато някой й звъни.
-Офф! Кой се е разванял по никое време? * Взема си телефона и поглежда.* Саске?! За ко пък ми звъни точно пъ’ той ?! 0_о *Вдига му.-* Ало! – отговори, изнервено момичето, а от телефона се чу ,спокойния и тих глас на Саскето !
-Готова ли си? Защото след малко идвам да те взема. Най-късно след около

15 – 20 минути.

- С..след малко? Правилно ли чух! След малко идваш тук! Идваш да ме вземеш за училище!? - Объркано попита момичето и погледна към огледалото и си видя живота на лента .. Уоу! Май това за нея означаваше края на света. 2012 настъпи за нея по – бързо, явно.
-Да , промяна в плана, ще тръгнем по-рано. Вместо девет часа, ще тръгнем към девет без двадесет. Ще обикаляме около даскало, за да видят новата ми кола. Аре след малко да си готова! Няма да те чакам много дълго, нали знаеш ! - предупреди я, леко заплашително и затвори телефона, преди Елисавет да му отговори.
-След няма и двадесет минути трябва да съм готова?! Невъзможно.. нее .. - Елисавет стоеше паралезирана няколко секунди, виждаше как й се срива света! Тя да отиде, на първият учебен ден, не нагласена - това значи, че е дошъл Апокалипсисът. После се освести и за секунди си направи една шик прическа. Изми си зъбите, с американската си четка за зъби и френската паста за зъби, облече училищната униформа,която й стоеше много готино, накачули си сребърните гривни, сложи си 2-та пръстена с 50 каратовите диаманти – подарък ,за петиците си в училище, пръсна се с любимия си парфюм "Ън аморе" и се обу с нейните красиви сребърни токчета, дизайн на Мадонна. След това застана пред огледалото си, за да се нагримира. Сложи си пудра, спирала, руж, и своя гланц " Какао Моко Какао " , без когото не можеше да живее.. Турна си на двете си уши един як чифт сребърни обици и след като беше готова, тръгна да се хвали сама себе си ..
-Успях! Хепи! Аз съм страхотна *намига си*! Секси! Даа, точно ти! *сочи се на огледалото*Как може да си толкова незаконно красива .. Ах, сладуранка. ;) - Тъкмо се беше нагласила, оглеждаше и преди да тръгне, телефона й звънна. Беше пак Саске, звънеше й в знак да слиза долу, понеже, той беше пристигнал, пред тях и я чакаше.Тя си взе чантата и потегли към вратата, за да се види със своя "любим".

..:: В съседната къща (Къщата на Лили)::..
Час - 08:41

Лили беше почти готова, но реши да погледне през прозореца и да подиша малко чист въздух, но отваряйки прозореца вижда .. най – красивия на света.
-ОМГ! Влюбена съм.. - прошепна момичето с един тихичък и нежен глас. - Оле, как може да е толкова красив, спортна натура. Моя живот! Какво ли не бих дала само да го погаля. - продължи момичето радостно и енергично, викайки и поскачайки в стаята си - Тази кола е превъзходна, бих убила за такава кола, обичам я! Но, кого чака тази кола? И на кого е? Сигурно е много богат, за да си я позволи. В списанието "CarS NeW" пишеше, че тази кола ще бъде пусната първо във Франция и то за един милион щатски долара през Септември. Как е възможно да са толкова бързи и вече да са си я купили. - тъкмо изрече тези думи и Лили видя как нейната комшийка излиза от тях и влиза в колата и замина на някъде. Момичето се ядоса много щом я зърна и то точно в тази прелестна кола.
-Мамка й! Тя май найстина е много богата. Купила си е колата и си има шофьор. Ох, и аз искаам.. - мърмореше си Лилу докато затваряше прозореца.
-Лилс - Пилс, на кого говориш ? - попита баща й, който влезна в стаята целия нагласен. Днеска му беше първият ден на новата му работа, като сержант, в една полицейска академия.
- Уооу, тате! Страхотен си! Бахти и пича дет си с този костюм! - ласкаеше Лили своя татко.
- И ти не си по - зле от мен, мечо! Гле’й как ти отива тази униформа! Тази сладка поличка и тази дантелена ризка.. - възхищаваше се баща й и обикаляше около нея, за да я види изцяло.
-Татко! Спри се! Ядосваш ме! - провика се момичето с лъжливо сериозен глас.
- Ох, съжелявам. Не мога да повярвам, че вече не си моето малко момиченце, а вече си голяма мадама. - говореше сериозно баща й, чак му се насълзиха очите. След това не издържа и се просна на земята и зарева като малко бебе. – Уааа .. от кога не те бях виждал с поличка! Спомням си, когато беше малка, имаше същата поличка .. –, но баща й спря да говори, понеже осети, че е останал сам в стаята *>*
-*Тряаас*- това само се чу, от входната врата. Това означава, че Лилу се е измъкнала, докато баща й си изливал чуствата .. Лили след като излезе от къщата си хвана пътя към новото си даскало.

..:: В дома на Джи ::..
час – 08:20

Джи лежеше на леглото още, но не спеше, беше си буден. По едно време из под юргана, с който Джи се беше завил, се подадоха две женски глави, едното момиче беше от едната страна на Джи, а другото от другата страна на момчето.
Тези глави бяха не, на който и да било, а точно на Хината и Тони и надали са спали из под юргана до Джи..
- Ох, Джи .. трябва ли ? - говореше глезено Хината с едни миловидни очички.
- Хайде де, Джинце .. - промълви и Тони с миличък глас.
- Съжелявам, момичета ! Но живота е радост и тъга ! При вас до сега беше радост, но трябва да ходим на училище .. - говореше някак си гордо Джи, но Хината го спря.
-Но Джиии ";(" ! Хайде поне още един път да го направим .. - молеше го усилено момичето.
- Моля теее ! - извикаха двете момичета с някакъв еротичен писък ..
- Ох, момичета ! Много палави момичета. Сега ще си го получите. - отговори на тяхните молитви, Джи и се усмихна много доволно. Същата усмивка придобиха и Хината и Тони.
Двете момичета се надигнаха над Джи и тръгнаха да се целуват и да се опипват и така нататък, а Джи си лежеше под тях и се кефеше на гледката, докато ...
- Дзъъъън, Айде.. Оп, Оп, Оп , Завартиии го - докато амармата, на телефона му не прекъсна извратения му сън.- МамА ТиИ! - извика Джи, на телефона, докато го фраскаше в стената. В същият момент вратата на стаята му се отвори. Беше Тони, която имаше четка за зъби в устата.
- Ох, това ли ме чака всяка сутрин преди даскало? Да блъскаш телефона в стената? Пък после казваш, че тези дупки по стената били от бурен секс! Пхаха! - ту фъфлеше, ту говореше , Тони, с присмех естествено и след като се
изказа и изхили злобно и гадно, затвори врата и си замина да си доизмива зъбите.
След 20 мин. и двамата бяха готови, а частната лимозина ги чакаше пред дома им. Джи и Тони седнаха един срещу друг. Както винаги Джи не издържа да не се издрака.
- Тони, с тази къса поличка бих те опънал още тук! - и посегна да я погали за баджака.
-Махни си мазните рачички от мен. Видях де си ги вреш в твоята стая, викайки " ооо Хината .. " - каза момичето, блъскайки му ръката.
- Ще видим! После да не ми се молиш за тези ръце? - момчето се усмихна отново мръснишки и подло дори един вид.
- Майната ти бе! Извратеняк, психясало смотан! - каза Тони и се загледа към прозореца, с надежда да стигнат по-бързо до даскало, защото се задушаваше в тази обстановка, но на момчето му беше приятно да я гледа, как налива масло в огъня.

къщата на Зу (Златина)
час - 08:29 мин.

Зу беше вече готова за училище. Всичко вървеше по вода. Нагласена, прическата перфектна, както казах, всичко е окей! Зу беше много прицизна, ако нещо се обърка или изпада в депресия, или изригва като вулкан, или реве, или крещи, неща от тоя сорт.. Какво да Ви кажа. Оставаше само да си напише на скайпа "Училище - мъчилище", както и в фейсбуук "Fuck the fucking school" и щеше да е готова. Е почти готова. Трябваше и да викне Мими. Обу си сладките обувчици и запъти към къщата на своята приятелка. След пет минути беше вече пред вратата на Мими. Тъкмо посегна да почука и вратата се отвори
рязко. Зу се стрестна и даде крачка назад, тогава видя човека, който отвори вратата като ненормален.
- Направии пъът Златинчеее ! - крещеше от вратата, оспалата се майка.. Все пак Мими трябва да се метне на някой от родителите си .. Зу се залепи до стената и направи път на жената. Майката си натика една филия хляб в устата си
и зачака асансьора. Настана неловка тишина - Зу стоеше залепена за стената и още бе уплашена от турнадото, профочало покрай нея, а мамата на Мими с пълна уста, мляскайки като крава .. По едно време жената се сети за нещо и тръгна да се мъчи да говори.
-Уле!! За’айх та събудя Фифи!! - говореше със пълна уста майката.
- Какво? Захапали сте две филий?- попита Зу със един странен поглед. След 2 сек, тукмо преглътна, като пуйка и асансьора дойде. Докато влизаше вътре изкрещя пак:
-Събуди Мими, моля те... - и трясна асансьора.. Зу стоеше като статуя, нали знаете, че лошите вести докато стигнат до мозака, минават първо през ушите, после да се преработи и минават малко секунди..
-КАКВО КАЗААА !?!?! - извика като полудяла Зу. Влезе в апартамента на Мими, като някой убиец от ужасите, които гледате от Замундата. Влезе в стаята на Мими, която чак си попръцкваше от удоволствие на съня си. Хвана една чехла, с която Мими си ходеше у тях си и я тупна по главата.
-СТАВААЙ! - от ушите и излизаше пушек, а очите бяха кървясали като на зомби. Мими отвори леко очи и още беше сънена и само изрече:
- Да бъдеш .. или .. да .. не бъдеш .. Къф беше въпроса ти, Хамлет? - отвърна някво бавно и лигаво.
- ХАМЛЕТ !?! - е, вече това беше последната капка, черешката на тортичката. Хвана чехлата и тръгна да я дъни с нея, докато не отиде да се изкъпи, след като излезе от банята продалжи да я бие, докато не си измие зъбите и така нататак. Ех , тази чехла много помогна. Мими беше готова в 08:42 мин. Скорост майка.
- Мерси Зу, малко прекали с боя, но иначе съм готова на време. - каза Мими доволна от себе си дори.
- Няма защо, нали за това са приятелките, да те вкарат в правилният път ! - каза Зу , след което я хвана за ръката и я задърпа, защото не е желателно да закасняват за даскало.

Професионална Гимназия Коноха " проф. М. Джексън" (ПГК)
час - 08:50

"Забелязан: Саске Учиха с
нова придобивка.
Мама и тате пак са
купили нова играчка
на синчето си.
Нека да ти е честита
колата, С.
--- -- - -- Х.О.Х.О.
- клюкарката. "

- Саске, клюкарката е писала за тебе! - говореше Елисавет докато обикаляха с колата даскалото.
-Мани я тая! Няма си друга работа, че следи чуждите животи! - изрепчи се един вид Саске.
Зу и Мими пристигнаха на даскало тъкмо на време. Бягали през цялото време, потънали в пот.
- Мамка му! Зу! Ще ме убиеш бе, жена! Цяла сутрин ме биеш, а и ме караш и да тичам! - говореше запъхтено Мими.
- Няма лошо да тичаш! Здравословно е ! - каза момичето и тъкмо си вдигна ръцете един вид като за прозявка.
- Ох, шит! Зу .. май миришеш на пот ! - каза Мими докато се хилеше с глас.
- Мими ! Ти миришеш също ! - каза Зу, гледайки я злобно, но Мими продължи да се хили. В същият момент Зу забеляза, че някой ги гледа от 5 минути.. - Ей Мими! Ела насам да ти кажа нещо, ама тихо! - прошепна Зу и Мими видя, че е нещо сериозно и спря да се хили. След това се доближи и очакваше да чуе какво е станало. - Зад нас има някой, който на гледа от 5 минути насам. Почва да ме притеснява, тъй като ти си по-отворената се обърни и виж кой е! - каза Зу и буташе приятелката си да се обърне и погледне.
- Няма начин ! Или и двете се обръщаме или нито една ! - ядосано говореше Мими.
- Добре и двете се обръщаме! Раз .. Два .. Три!! - и двете се обърнаха плахо и погледнаха. Беше някво момче подпряло се на едно дърво. Виждаше се, че е готин. След една секунда като го погледнаха и веднага се обърнаха напред и почнаха да си шушукат.
-Мамка му! Тоз’ е готин. Познаваме ли го? - попита Мими
-Хмм. Изглеждаше ми познат. Но не можах да му видя лицето. Може и да го познаваме! - отвърна Зу и направи поглед на Мими в знак пак да го погледнат. Мими кимна с глава и двете пак се обърнаха, но този път рязко. В същия момент пред тях стоеше човекът, който ги следеше. Момичетата надигнаха глава и видяха лицето на "готиния".
- Гаа..ра.. - двете момичета казаха в един тон. Още в шок , седяха и го гледаха с отворени усти.
- Момичета, не е хубаво да стойте с отворена уста! Може някоя муха да влезе вътре. Но при тази миризма около вас .. надали! - усмихна се гадно както винаги и замина към някаде. А двете момичета останаха зацепенени от казаното. След около 10 минути по-късно, Мими се осъзна и побутна Зу.
- Хей, в даскало в шкавчето си нямаш ни някоя Рексона? - попита Мими с надежда ..
-О, да! Имам! - каза Зу, хвана Мими за ръка и затичаха към даскалото. Отидоха до шкафчето на Зу, управиха миризмата и вече доволни излязоха от училището. Застанаха на едно място на двора, там където по принцип си стоят, и тръгнаха да си говорят за разни неща ..

Тони побърза да слезе от колата веднага щом спря пред училището. Тя се беше разбрала да се срещнат, пред даскало, с нейния най-добър приятел Неджи. Тя го видя и тръгна да слиза от колата и в същия момент нещо я дръпна и тя седна пак в колата.
- Идиот! Какво искаш от мен ! - ядосано говореше към Джи и го гледаше злобно.
- Исках да ти пожелая приятен ден , хубавице. - отговори й момчето с лека усмивка , която винаги я имаше.
- Не ти го искам пожеланието! - каза Тони и бързо слезе от колата и тръгна към Неджи ядосано.
- Карай към задният вход на училището! - каза Джи на шофьора на лимото и той тръгна. А Джи си мислеше за нещо, но какво ли беше то ..
- Хей, Тони, какво има? Да не те е ядосал пак доведеният ти брат ? - попита Неджи, като видя момичето.
- Е чи кой друг ! Задник ! - и след тези думи, тръгнаха към двора на училището.

Лили след като обърка около 4 пъти училището, пристигна на време. Отиде на двора на училището и тръгна да се заоглежда, случайно да види някой познат. По едно време забеляза на едно място, че имаше много голяма тълпа.
- * Я да отида и да видя. Може да раздават нещо безплатно! Да, ще отида да си взема! * - помисли си Лил и веднага с бърза походка отиде там.