Болка или Любов е животът

Този oneshot го написах днес и реших да го пусна в форума Надявам се да ви хареса

Силен дъжд се сипеше от намръщеното небе, гръмотевиците се спускаха и удряха звучно земята, а светкавиците осветяваха зловещо потъмнелите облаци. Вятърът духаше и смразяваше всичко наоколо. Улиците на града бяха пусти- хартии и реклами летяха, заради вихрите, а уличните псета ровеха в боклука или се давеха за подхвърлено парче хляб. От време на време викове и скандали на пияници се разнасяха от кръчмите, а светофарите седяха и светеха бездушно. Асфалтът беше подгизнал от дъжда, а едрите капки безмилостно падаха и брулеха красивото лице на единственото момиче, което вървеше с бавни крачки напред. Тялото й едва се движеше и се олюляваше. Вдигаше ръка и се подпираше на стените, за да не падне. В треперещата си ръка държеше нож, а от теменужено сините й очи се стичаха безброй сълзи. Стискаше зъби и ридаеше. Тази вечер бе най- ужасната в животът й. Вървеше и проклинаше съдбата си. Защо, когато бе щастлива и открила любовта, трябваше да се случи това? Защо?
Вдигна внезапно поглед напред и пред нея стоеше градската църква. Изкачи се по стълбите и стигна остарялата дървена врата. Вдигна ръка и я бутна напред. Оглушаващото скърцане се разнесе из голямата зала, а статуята на Господ я гледаше право в очите. Взираше се в побелелите му и безчувствени очи, направи няколко крачки напред и се строполи на земята безсилна. Ножът отскочи и издрънча пред нея. Силно стенание от болка излезе изпод устните й, а сълзите й не спираха да падат.
- Защо?- вдигна ръка и изрече тези думи изпълнени с мъка и все едно обвиняваше някой. - Защо ми причини всичкото това, Господи?- отново запита, а статуята продължаваше да я гледа и да не помръдва. - Мразя те!- извика с все глас и падна на пода. Ръката й държеше ножът и го стискаше... Очите й се ококориха и все едно някой я беше изпепелил. Виждаше четири момчета как държат беззащитно и се гаврят с нея. Тялото й започна да трепери, а пръстите й трепнеха от страх. Краката й омекваха и сякаш губеше контрол над тялото си. Бавно повдигна ръка и я сложи пред гърдите си и още повече се вцепени. Виждаше самата себе си и какво точно бяха направили онези зверове с нея и тялото й. Усещаше допирът на студената им кожа; чуваше унижителните им и подигравателни смехове, заради сълзите, които се стичаха от небесните й очи и викът, който молеше за помощ. Как мръсните им ръце раздърпваха дрехите й, а юмруците им я удряха и оставяха тъмно сини петна по тялото й. Чувстваше пронизващата болка, раздираща я от вътре, която й причиняваха те. Тъмна кръв беше засъхнала по разцепената й устна, а малките капчици вода се пързаляха по черната права коса на момичето. Казваше се Бриджит Ричърдсън и тази вечер щеше да стане на 17 години. Тя беше обикновено момиче, а семесйтвото й бедно, но живеещо в мир и спокойствие. Бриджит нямаше нито брат, нито сестра, но обич никога не й липсваше. Тя беше мила и добра с всички; забавляваше се и винаги би подала ръка на нуждаещ от помощ човек. Душата й беше чиста, като кристал и невинна, като реката. Очите й винаги блестяха и не бяха проливали сълзи, не познаваше дори омразата и самотата. Даниел Скот- това беше любовта на живота й и момчето, за което би умряла. Той беше с пет години по- голям от нея, но още от първата среща стрелата на любовта ги беше пронизала и съединила в едно. Тази вечер трябваше да бъде най- прекрасната и вълшебна, защото Бриджит и Даниел щяха да прекарат заедно, само двамата рожденият й ден. Чернокоската беше тръгнала към мястото, където щяха да се срещнат, но ненадейно пред нея се изпречиха четири млади момчета. До един бяха пияни и много по- силни от Ричърдсън. Тя опита да се върне, но те бяха усетили и пожелали страхът й. Двама от тях започнаха да я удрят, а останалите се смееха и се забавляваха на безсилието й. Бриджит се свлече на земята, а момчетата започнаха да я ритат. Тялото й посиняваше, а от устните и веждата й бликна кръв. Всяка една част от нея я болеше, а костите й се пукаха. Веднага след като спря побоя, двете момчета, които наблюдаваха я хванаха и започнаха да късат дрехите й. Ужасът беше обзел чернокоската и незнаеше какво да прави. Викаше и плачеше. Кървавите й сълзи излизаха една след другаи падаха по земята. Почувства пронизваща болка между краката и разбра, че те бяха отнели най- чистото и детско в нея. Бяха изпепелили мечтите и изпепелили душата й. Така си минаваше времето и зверовете се изреждаха. Навлизаха в тялото й без капка жал го режеха, като с нож. Когато и четиримата свършиха удоволствието си, захвърлиха алкохолът си по нея. Една от бутилките уцели Бриджит и се пръсна. Зелените стъкълца пробождаха кожата й и навлизаха навътре. Алената кръв започна да шурти, като изведро, а единият се провикна.
- Харесали ти, курво?- изсмя се просташки и си тръгнаха. Там, на улицата, младото момиче лежеше и стенеше от болка. За тях Бриджит беше поредната кукла на конци, която можеха да контролират и нараняват, както поискат. След известно време Ричърдсън едва се изправи и тръгна по опустялата и замряла улица, търсейки спасение за вече умърсената си душа...
- Мразя те!- жалостен вик се разнесе из църквата. - Дано, изгниете в ада, проклетници!- плачът й се впиваше в стените, а сълзите й се засмукваха от земята. Мъката и отчаянието бяха обзели нараненото и опетнено тяло. Искрите на щастие бяха изчезнали от прелестните й очи, а ангелското й лице беше пребледняло и изгубило красотата си. Пламъкът за живот, който гореше в нея беше изгасен от четирите момчета. Какво щеше да прави? Как щеше да го понесе? Как щеше да погледне в очите на Даниел и да му го каже? Това я измъчваше и още повече я подтикваше към погромът и самата й смърт... Стисна за пореден път лъскавият нож и го вдигна на нивото на гърдите и го насочи към сърцето си. Затвори очи и изрече прощалните си думи.
- Сбогом, мамо и татко...- няколко сълзи се прокраднаха изпод клепачите й и излязоха навън.- Сбогом, Даниел...- едва сега малките капки паднаха по бузите й. - Винаги ще те обичам.- последните думи се повтаряха в главата й, а тя замахна с ножа към себе си. В този момент на прага на църквата се появи високо момче.
- Бриджит... Не!- веднага се засили към нея и хвана ножа. Моментално го отблъсна настрани и той за втори път издрънча дяволски върху земята. Клепачите на момичето се разтвориха и теменужените й очи се срещнаха с тези на Даниел.
- Да...- заекна тя.- Даниел?- русокосото момче стоеше смразен на място и не помръдваше дори. Виждаше окъсаните й дрехи; синините, които му привличаха вниманието; кръвта по лицето и между краката й. Една сълза се появи в очите му, обгърна я с ръце и я притисна силно до тялото си. Целуна я и започна да милва косата й нежно.
- Какво са ти сторили, любов моя?- запита той, ронейки кървави сълзи. Бриджит се сгуши в него и заплака.
- Не съм вече твоя, любими... Опетниха ме... Унижиха ме... Не заслужавам да си до мен...- не спираше да говори тя и да счупва сърцето му.- Защо не ме остави да умра, а сега трябва да живея с тази болка?- Даниел повдигна брадичката й и я целуна пламенно.
- Не говори така, любима, аз те обичам и не искам да те загубя. Ако теб те няма на този свят, за мен няма да има живот.- разплаканите й очи ронеха сълзи, а той се облегна на една от църковните пейки и я положи върху гърдите си. За пореден път се сгуши в него.
- Как ме откри?- запита, почти успокоила се вече.
- Това е силата на любовта ми, мило.- след като беше чакал дълги часове на тяхното място, Даниел се притиснил за нея и тръгнал да я търси из града, защото Бриджит я нямало в домът й. Минал покрай отдавна изоставената църква и видял отворената врата.Нещо го накарало да тръгне към нея и в главата си чувал глас, който му шептял да влезе вътре... Русокосият я притисна до себе си и заговори.
- Не се притеснявай, любов моя, всичко на този свят се връща.- Бриджит затвори очи и заспа, а Даниел я зави с якето си. Така остана цяла нощ, прегърнал любовта на живота си и пазейкия от целият свят... Навън времето беше утихнало и облаците бяха започнали да се размърдват. Луната малко по малко се показваше, а капките вода се спускаха от улуците на къщите и образуваха локчи по улиците. Всичко беше започнало да става, както преди, но единственото, което се бе случило онази нощ беше, че в "Катастрофа са загинали на място четирима пияни младежи." Господ беше отмъстил за сълзите на Бриджит и бе й дал втори шанс да изживее пълноценно и щастливо животът си с Даниел....

Край.