[коментари] СасуСаку - Тайната

Преди време бях писала един коментар за фикчето на Sakura_111 със заглавие "Пътищата ни отново се срещнаха". Тя прие критиката с разбиране и ми предложи да редактирам главите й, за да подобри стила си. Приех, разбира се, защо не... Но грешките, които тя бе допуснала, и ти ги правиш... предполагам без да се замисляш... Коментарът преди мен (този на JoInT{}MaNia4ka) е съвсем уместен и аз бих искала да те попитам същото. Защото...
1.Нямаш стил! Не знам какво си представяш под стил, но ще ти го разясня така... Това е сбор от конструкцията на текста, повтарянето на някои думи, като част от фона на речта ти, вмъкването на описание и начина на възпроизвеждане на самия текст... Т.е. стила е прекалено важен, затова те съветвам да обърнеш внимание на него. Наистина трябва да прочетеш доста книжки. От онези, които са тежки, дълги и които малко хора четат, може би защото са трудно смилаеми. Когато аз бях на 15-16 години бях пратила някаква творба на издателство "..." и от там ми беше писала една литературоведка - г-жа Николова. Започнахме кореспонденция с писма и основното, което обсъждахме бе изграждането на стил. Аз, честно казано, не разбирах това. Тя ми разясни по следния начин: взе произволно изречение от творбата ми (онова, което описва чувствата на героинята ми) и го разби на части. Всяка дума рецензира, размести ги и добави своя прилагателна, за да стане по-добро. Попитах я дали някой ще обърне внимание на разместването, а тя ми прати отговор, който се състоеше от простите думи: "Миме, читателят няма да го забележи. Но ние - да. Как мислиш, от кои хора трябва да се коригираш? От нас или от читателите?". Отговорих си на риторичния й въпрос почти веднага. Предполагам и ти ще си го отговориш.

Стилът се изгражда от четене на много книги и съвсем не е уникален и единствен. Т.е. ако си мислиш, че можеш да пишеш страхотно и си въобразяваш, че си уникална, трябва да те разочаровам. В литературата няма уникален стил. Всичко е било създадено преди теб и много автори копират стил от други автори на класиката. Комбинират ги и вмятат свои изрази и думи, подреждат по свой начин изреченията или започват открая, за да свършат в началото... Но като цяло, пак повтарям: такова животно като уникален стил няма! От тук следва, че четейки сериозна литература и копирайки стила на класиците има вероятност нещото да се приеме ласкаво от критиците. Но ако четеш улична проза и такава, за която обикновено няма де*ати, какво трябва да чакаш?

2.Пример: "Понеже закъснявах,минах през прозореца и познайте кой видях../ дупка/Саске Учиха и отбора му./дупка/Какво ли прави тук ? /дупка/Всъщност не ме интересува./ поредната дупка/Как може да се връща,след всичко,което ни причини?/още една дупка/Бях вцепенена и ядосана."
Разяснение: дупките са "луфта" между изреченията ти, а да ти кажа докрая така и не го запълваш. Ето примера за липсата на стил. Ако имаше такъв, изреченията по състав нямаше да са прости, а ще са сложни и това ще компенсира малко от малко другите ти пропуски. Запълването на "луфта" ще ти донесе желания темп на развитие. Сега при наличието му, историята ти се развива светкавично, а това никак не е добре!

3.Кратко. Прекалено кратко. Фикът трябва да е от порядъка на 1500-2500 думи. Ъм, как мислиш твоите дали имат 200- 300? Ми да, аз за разлика от повечето съм свикнала да чета нещо дълго и развлечено, нещо, което да ме ангажира да мисля, не да си казвам: "Леле, че тъпня!"

Съвет: чети книги! Знам, че може би ще настръхнеш при мисълта да четеш нещо друго освен учебници, но от друга страна, ако имаш желание, едва ли ще е трудно за теб.

Извод: творбата ти иска качествена редакция и всякакъв по-нататъшен коментар е излишен!

Олеле!

Нямам думи. Не само, че не си си взела елементарна бележка от коментарите, ами продължаваш да си "пееш" същата песен. Посочих ти грешки, които би трябвало малко да те стреснат... Ама нещо не те трогва това!

Понеже няма напредък, нито си взимаш бележки, творчеството ти вече не ме вълнува! Всъщност по всички критерии и правила това не е творчество. Може да ти го каже всеки, който малко от малко разбира от писане, не само аз!!!

Не че нещо ама си е истина главите са толкова кратки , че ще трябва да се съберат поне три за да стане само пролога. Да не говорим за цяла глава и съм съгласна с другите трябва ти редакция .

Стига бе хора, какво ви става не мога да разбера Толкова злобни сте станали Момичето е на 12 години, а вие се нахвърляте срещу нея, все едно искате да я разкъсате.... Хубаво, cool_cherry обясни й и даде примери за подобрение, но то не става като на магия... Щраква с пръсти и хоп, вече се е поправила Дръжте се, като нормални хора и не повтаряйте изказаното от другите.... Ако не можете да изразите собствено мнение, не го пишете.... Разбрахме, че има редактор. Защо не й казахте: "Ще ти бъда редактор, за да ти помогнем", а вие я разплаквате... Май наистина тук хората стават, като в allanimes ... Съжалявам, че го казвам, но от коментарите ви личи... И какъв стил може да има, като е едва на 12- знам повтарям се, но това е невъзможно за нейната възраст...

По фика.... Не прочетох много, но видях, че имаше пунктуационни грешки и пропуснати запетаи пред думите; повторения; липсват ти описания и се помъчи да наблегнеш на обстановката, природата, както й на чувствата.... Това е от мен

П.П. Браво на cool_cherry, защото тя беше единствената, която даде пример и дори обясни някои неща, за помощ на момичето

Мислех да не пиша, но последния коментар на Death_Angel, ме накара да си променя решението. Извинявам се за спама, но си мисля, че подхванахме хубава тема, а именно изграждането на стил. Първо искам да се извиня на девойката, ако с някои думи от коментарите ми съм я наскърбила, защото:

...Защо не й казахте: "Ще ти бъда редактор, за да ти помогнем", а вие я разплаквате...

Миличка, коментарите не са само за да ти казват колко е хубаво онова, което пишеш... Разбери, че трябва да има критика иначе няма как да се подобриш. Пък ако почнеш да се отказваш още в началото, мислиш ли, че по този начин угаждаш на себе си? Вмятам само, че и аз съм била на твоите години и съм допускала същите грешки като теб. Но затова пък съм имала хора, които са разбирали от литература, изказвали са критики и те всъщност ме накараха да се подобря. Бях упорита и инат... Бъди такава, разбра ли? Щом имаш желание и искаш, тогава не виждам проблем да не можеш. Недей приема критиката навътре, не искам и да се комплексираш...
Това се отнася за всички, към които съм отправила някаква критика!
Пък и не съм казала, че си критичен случай, иначе щях да напиша това: "Не става. Липсва това, това, това и това... Няма как да запълниш пропуските. Откажи се!"
Пък ако толкова държиш да ти покажа кое как става, няма проблем да ми пишеш с лично съобщение. Ще се опитам да ти обърна максимално внимание и да ти покажа начина на изглаждане на грешките ти.

Подозирам, че много хора от форума, на които съм им направила коментар, различен от хвалебствия, са обидени и огорчени. Искаш ли да бъдеш посредствена като тях и също толкова глупава? Просто се замисли върху това, че само с градивна критика, ще успееш да стигнеш много далеч!

Пожелавам ти успех в писането, а също и поздрави на редактора ти! Няма да се откажа да ти чета творчеството, така, че очаквай още коментари от моя страна!

П.П. Толкова много се извинявам за спама! Ако Death_Angel или някой друг модератор прецени, че е спам, да изтрие мнението ми! Нямам нищо против!

Пуснах редактираната версия,така,че ако искате я прочетете.Дано ви хареса

Прочетох я.

Забелязвам, че за краткото време, през което ти не написа нищо (нито редакция, нито нова глава!) е имало подобрение. Изреченията ти по състав от прости, са станали сложни, а това напълно "унищожи" луфта, който преди се забелязваше. Доволна съм, че си взела впредвид съвета ми, но... има още какво да се желае.

Пак има нужда от редакция в някои моменти. Така например, действието във фика тече монотонно. "Тя направи това, това, това и това..." Изреждаш само действия и описваш тези действия, но пак са кухи като съдържание, защото нямат "пълнител" от мисли, чувства или спомени. Представяш Сакура като предмет в пространството и не й даваш никакъв живот. Т.е. стилът ти все още не е оформен, но си почнала да го оправяш. Сега ще ти кажа за какво става дума. На тази сцена:

В главата ми нахлуваха безброй въпроси, които явно нямаха никакъв отговор. Бях много ядосана, но осъзнавайки се, се огледах и видях,че и Наруто се намира в стаята.Отидох до Лейди Цунаде, поглеждайки към дългата й руса коса, която притежаваше и се вгледах в кафявите й очи, извинявайки се за закъснението, а после се обърнах към отбор Хеби.
Погледнах съвсем за кратко Саске, установявайки, че косата му, все още бе черна и щръкнала на всички страни, а очите му, все тъй черни и неразгадаеми. След приключването със Саске погледнах и Карин, забелязвайки странната й червена коса и тъмносините й очи, а след като приключих и с нейния "оглед", погледнах и зъбатия член на отбора, а именно Суйгетсу. Специфичния бял цвят на косата му идеално се допълваше и от лилавите му очи.
За финал оставих Джуго, който бе собственик на оранжева коса и кафяви очи, а след завършения успешно "оглед", се подпрях на бюрото на Хокагето, разположено под прозореца, стискайки го много здраво, защото ако не го направех, то тогава щях да смеля някой от присъстващите.

трябва да има наслагване на емоции, съпричастност, спомени. Нещо, което да ангажира читателя и той явно да почувства какво става в кабинета на Цунаде. Трябва ти ДРАМА! А това на тази възраст, в която си в момента, ще ти е доста трудно да пресъздаваш, понеже не знаеш на какво да наблегнеш. В случая си наблегнала на поетапното описание на героите във фикчето. Това не носи емоционалност, по-скоро клише, което е използвано от всеки и навява скука. А може да изглежда така:
Редакция:
В главата ми се мятаха безброй много въпроси, които не намираха отговор. Не знаех какво трябва да чувствам в този момент, но после ясно усетих гняв. Гняв, който ме задушаваше и аз не можех да си поема дъх. Черните очи на Саске, които той беше впил в мен, не ме успокояваха. Само ме караха да си спомням за онази вечер, в която го молех да остане при мен. Казах му, че го обичам. Исках да усети, че ще бъда до него винаги. А вместо това просто ми обърна гръб и каза: "Аз съм отмъстител. Моят път е друг!" Копеле! Глупаво, ненормално копеле, вкопчено единствено и само в себе си и в това, какво чувства. Остави ме сама. А сега... Сега ме гледаше по същият проклет и безразличен начин, както тогава. Все едно не беше минало толкова време и все едно пред нас не стоеше пропаст... и т.н., и т.н.

Мога да напиша още и всичкото ще е само чувства и преживяване, но това се постига с много тренинг и писане постоянно. За това и казвам, че ще ти е трудно сега да го направиш от раз. Съветът ми е да продължиш да пишеш. Някъде бях чела, че количеството ражда качеството. Колкото повече пишеш, толкова повече ще се подобряваш!

И последно: понеже забелязах в предишните коментари, че съм те разплаквала, ще вметна ей-така. Попаднах на едно момиче (може и да не е момиче, а жена като мен!), което ми показа грешки в "Розата", на които не бях обръщала внимание. Не се разсърдих, напротив: накара ме да я уважавам повече. Та тя каза, че коментари от рода на стереотипи: "Харесва ми!", са напълно излишни. Те не ти дават насоки, нито ти казват евентуални грешки, които си допуснала. Радвай се на онези, които имат някакъв смисъл и които не са заяждане, нито обявяване на война. Тогава и само с такива, имаш шанс да се развиваш. Поне аз винаги съм се коригирала от тях и смея да твърдя, че съм израснала. Все още си малка и едва ли ще ме разбереш, но се надявам след време да се сетиш за тези мои думи.

ОК... Явно ти си редакторката на въпросната млада дама. Но не разбирам защо се впрягаш толкова. Не всеки ще бъде доволен от творението и това трябва да го разбереш още от сега. За това си има жанрове, както и почитатели за определения жанр. На едни няма да им хареса идеята, на други конструкцията, на трети заглавието, на четвърти темпа..., но забрави благородната кауза да угаждаш на всеки. Няма да успееш!

Така например никога няма да ме видиш да седна да чета проза, която само описва някоя любовна история (която между впрочем в доста фикове е залегнало това, ама нейсе). Няма ли нещо друго между редовете, някаква идея, въпросната драсканица се превръща за мене в тъпня. Но това се отнася за мен. Друг може и да му хареса това, следователно да се впрягаш на всяко негативно мнение е прахосване на излишна енергия и време, което би запълнила с по-полезни неща.

Относно редакцията, както вече казах има още за доизкусуряване и наблегнах на онези моменти, които ми се видяха важни. Но съвсем не съм заблудена, че девойката ще оправи пропуските от раз, аз мисля, че казах и това:

А това на тази възраст, в която си в момента, ще ти е доста трудно да пресъздаваш, понеже не знаеш на какво да наблегнеш.

Нарочно цитирах сама себе си, за да покажа реда на мислите си!
Единственото положително нещо в редакцията сега е превръщането на простите изречения в сложни и загубата на "дупките". За другото трябва време, четене на книги, коментари на критици и здраво писане нон-стоп. Само така би успяла да се подобри, иначе колкото и да наливаш стил, той ще съкне. Тя трябва да намери този стил, не ти да й даваш заемки от своя.

Както казах, има още работа по фикчето. Но пуснатата глава не означава, че е загуба на време. Това е стъпка, етап, който тя би могла да преодолее, вземайки си бележка от коментарите, все едно негативни или положителни.

Но още веднъж повтарям няма абсолютно никакъв смисъл от гняв и обида.


Последният коментар на sweet secret беше абсолютен спам, който не бе нито по темата, нито пък беше редно да си казва напълно субективното мнение в тема, вместо направо да пише лично съобщение на човека, който според нея не е прав. Всеки подобен коментар ще бъде трит от мен, без дори да се замислям! И освен това ако се отнасяше за мен коронната й изцепка, че съм се правила на критик, а съм нямала основа, нека си запази блудкавото впечатление само за себе си! Поне да дава коментар, който не е спам и който е по въпросната творба, че поне да има причина да стои тук, а не да я трия веднага!

Браво малката няма да те критикувам,защото никой не се ражда научен... Хубаво, е че имаш и редактор. С малко повече гледане на драми и четене на други фикове ще станеш добра. Пускай нова глава ....
Успех !!!

П.П. Не обръщай внимание на тези който само приказват през главата си,а на тези който когато се карат показват правилния път.....


Ще чакам следващата глава с удоволстие

Браво мацка,продължавай в същия дух!
Няма да те критикувам.Идеята е добра.
Аре ще се видим в даскало.
Късмет,Бухте!!!

Пъце,Пъце,Пъце - забавна както винаги.И да не ти харесва ми кажи!Няма да се сърдя!Знам,че не е кой знае какво!


Най - много след седмица ще пусна нова глава

Здрасти! Хвърлям по поглед-два на историята ти. Не мога да кажа нищо за идеята, защото просто не следя фика ти обстойно, но имам забележки, надявам се да ги приемеш. Ще говоря само за последните две глави, защото там проследих нещата по-вниамтелно.
Не можах да схвана това със "Взех си раницата и преди да е успял да каже нещо,затворих вратата.Толкова много чувства се разбушуваха днес в мен,че просто не знаех какво да направя.
-Сутринта-
Беше петък..." не разбрах това следващата сутрин ли е, или правиш ретроспекция? Даваш едно много подробно описание на точния час, в който нещо се случва или трябва да се случи. Смятам, че е излишно, освен това ги пишеш с цифри, което е грешно. " - Едва ли! /Наруто/
- Както искаш,чао /Сакура/
Затворих и отидох да се оправя.
- 20:30 -
Тръгнах към плажа,но щом стигнах видях Саске.Беше на мястото,което е беше написано отзад бележката.
- Какво правиш тук? - попитах аз
- Чаках ви.Къде е Наруто?/Саске/
- Значи ти си оставил бележките?/Сакура/" Извинявай, просто наистина не разбирам това. Поянсяваш кой говори, или... какво? Опитваш се да покажеш къде и кога се случва действието, но това "- 20:30 -" не е начина.
Имаш адски много диалог, но поне си го представила добре, така че донякъде компенсираш липсата на описания. Но донякъде, защото ти липсват. Например, когато Сакура се хвърля в обятитята на Гаара, в единия момент, той е обгърнал кръста й, в следващия тя ровичка гардероба си... Ето, до кости обясняваш кое време е и в колко точно се звъни на вратата, но от друга страна героите ти все едно летят във времето и пространството. Сякаш за секунди се местят от едно място на друго и не си пояснила това движение.
Това е впечатлението ми в общи линии. Надявам се да не съм те засегнала. Не искам това. Обърни внимание, ако искаш недей, просто исках да посоча грешките, които според мен са важни. Успех нататък!

Не е нещо особено,но с времето се надявам да станеш по добра.Не се сърди че те критикувам(за добро е).