[коментари] Една цигара

Реших да напиша коментар.

Докато пишех това ми беше доста трудно. Да пиша в 3-то лице се чувствам все едно ме карат да решавам уравнение: C=2cotg(алфа) - (корен)5 . sin(алфа)...
Трудно ми е да пиша така, защото ми е по-трудно да изразя чувствата на героя. Имам чувството, че това което съм написала и просто отбий номер. Някак не ми идва отръки - така да се изразя. Ако някой се понапъни да го прочете и да напише къде ми е грешката в това, ще съм му много благодарна.

На мен разказът много ми хареса. Наистина те кара да се замислиш за живота и за това как не бива да го пропиляваш. Каза, че не те бива да пишеш в 3-то лице, но е много добре написано. На мен специално и пари да ми дават не мога да пиша от името на героя. Правописни грешки....не видях. Продължавай да пишеш, аз ще следя за още твои разкази и фикове.

Добре де, греша ли като си мисля, че лицето (дали първо, второ, трето...), когато пишеш е без абсолютно никакво значение. Така например в повечето класически романи на английската или европейската литература няма първо лице, но може и да греша. И в трето лице на тези произвидения се разглеждат общочовешки проблеми и въпроси. Сещаш се, за любовта, смисъла на битието, изкуплението, смъртта... Едно нещо е красиво и стойностно само тогава, когато разглежда даден проблем, психологически и философски, когато те кара да се замислиш и да изградиш собствена концепция за идеята си.

Както каза момичето преди мен, идеята ти е интересна и провокативна, но ми се струва, че използваш твърде клиширани изрази. Пък и може съвсем да съм изперкала, за да виждам това. Така де , ще коментирам това, което според мен липсва, но това си е лично мое мнение и не целя да казвам, че съм права.

Та казвах аз за клишетата... Нали знаеш значението на тази дума? Има няколко израза и думи, които употребяваш и са прекалено изтъркани и банални, т.е. всеки ги използва малко или много и текста като цяло губи оригиналност. Пък смея да твърдя, че такъв текст, който си написала сега, му трябва именно това. Оригинални изрази и загатване на спомени с няколко тежки думи, за да се създаде така желаната драма. Какво намеквам? Ето това:

Той бръкна в джоба си смутен от тези мисли и извади кутия с цигари. Между пръстите му се прокрадна една цигара и я постави между устните си. Извади запалка, запали и после дръпна от цигарата.
Никотинът навлезе в тялото му, като премина от гърлото, направо в дробовете му. Мъжът не се обезпокои, а тъкмо обратното, това го караше да се чувства жив.
Продължи пътят си и се замисли за проблемите си. За семейството, което все още не беше създал. За живота, които малко или много беше пропилял. За изгубените шансове, които живото му бе подал като залък хляб и за много изгубени любови.

(оригиналният текст)
А сега да се опитам аз:
Той бръкна в джоба си смутен от тези мисли и извади кутия с цигари. Американски "Пал Мал". Дълга кутия със заоблени краища. Любимите му. Между пръстите му се прокрадна цигара и я постави между устните си. Извади износена запалка, запали леко отронващото се връхче и после дръпна силно.
Никотиновият дим раздра гърлото му като нокти на любовница. Пушеше цигари от дванадесет годишен, които тогава заместваха волята му за живот и бяха единствения му досег със света навън. Оня свят на "Марлборо" и каубоя, яхнал чистокръвен жребец. Прерията, ширнала се пред този свободен човек, бе и пред неговите очи винаги, когато мечтаеше да заживее по-добър живот. Каквото и да означаваше добрия живот. Вместо това виждаше отчайващата мизерия и клоаката на клонгата, мръсната тиня на водата, която в крайните квартали беше гъста и лепкава киша. И тази воня го дърпаше надолу, не му даваше да диша, не му даваше да живее, да мечтае... Държеше го като пъпна връв, а той не можеше да скъса с това минало, колкото и да се бе опитвал.
Отдавна се бе измъкнал от клонгата, но колкото и да бягаше от нея, откриваше, че тя винаги го следваше, където и да идеше, каквото и да направеше. Беше негова сянка и колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че тя го надвиваше, но и тя бе стимула му да продължи да вярва, че би могъл да победи собствената си съдба.
Цигарите бяха единственото, което бе останало от миналото му и той вярваше, че те винаги ще го съпътстват до смъртта. Бягаше от тях, но и се нуждаеше от тях. Те бяха повик на мечтата му да види прерията, да усети свободата и... да изживее живота си отначало...

Малко дълго се получи. Извинявам се. Това е моя концепция и разсъждение за живота. Използвах метафора за цигарата като начин да се откъснеш от реалността и да изживееш живота си пълноценно, т.е. да не зависиш от външни фактори, да си свободен да правиш избор, да вярваш... Вмъкнах спомен за клонгата и ще поясня, че това са крайните квартали на Сампенг, където разврата, проституцията, убийствата и кражбите са ежедневие. Клонгата е нарицателно за клоака... Да не навлизам в подробности обаче.

С една дума: вмятай спомени и използвай думи, богати на контрасти и такива, които създават усещане за драма и за тежест. Избягвай клишета! Задължително. Понеже имаш усет, ще разбереш в кой точно момент е нужно да вметнеш спомена, за да обогатиш персонажа си!
Като цяло и това, което си написала, страшно ми харесва.

cool cheryll написа:Добре де, греша ли като си мисля, че лицето (дали първо, второ, трето...), когато пишеш е без абсолютно никакво значение. Така например в повечето класически романи на английската или европейската литература няма първо лице, но може и да греша. И в трето лице на тези произвидения се разглеждат общочовешки проблеми и въпроси. Сещаш се, за любовта, смисъла на битието, изкуплението, смъртта... Едно нещо е красиво и стойностно само тогава, когато разглежда даден проблем, психологически и философски, когато те кара да се замислиш и да изградиш собствена концепция за идеята си.

Както каза момичето преди мен, идеята ти е интересна и провокативна, но ми се струва, че използваш твърде клиширани изрази. Пък и може съвсем да съм изперкала, за да виждам това. Така де , ще коментирам това, което според мен липсва, но това си е лично мое мнение и не целя да казвам, че съм права.

Та казвах аз за клишетата... Нали знаеш значението на тази дума? Има няколко израза и думи, които употребяваш и са прекалено изтъркани и банални, т.е. всеки ги използва малко или много и текста като цяло губи оригиналност. Пък смея да твърдя, че такъв текст, който си написала сега, му трябва именно това. Оригинални изрази и загатване на спомени с няколко тежки думи, за да се създаде така желаната драма. Какво намеквам? Ето това:

Той бръкна в джоба си смутен от тези мисли и извади кутия с цигари. Между пръстите му се прокрадна една цигара и я постави между устните си. Извади запалка, запали и после дръпна от цигарата.
Никотинът навлезе в тялото му, като премина от гърлото, направо в дробовете му. Мъжът не се обезпокои, а тъкмо обратното, това го караше да се чувства жив.
Продължи пътят си и се замисли за проблемите си. За семейството, което все още не беше създал. За живота, които малко или много беше пропилял. За изгубените шансове, които живото му бе подал като залък хляб и за много изгубени любови.

(оригиналният текст)
А сега да се опитам аз:
Той бръкна в джоба си смутен от тези мисли и извади кутия с цигари. Американски "Пал Мал". Дълга кутия със заоблени краища. Любимите му. Между пръстите му се прокрадна цигара и я постави между устните си. Извади износена запалка, запали леко отронващото се връхче и после дръпна силно.
Никотиновият дим раздра гърлото му като нокти на любовница. Пушеше цигари от дванадесет годишен, които тогава заместваха волята му за живот и бяха единствения му досег със света навън. Оня свят на "Марлборо" и каубоя, яхнал чистокръвен жребец. Прерията, ширнала се пред този свободен човек, бе и пред неговите очи винаги, когато мечтаеше да заживее по-добър живот. Каквото и да означаваше добрия живот. Вместо това виждаше отчайващата мизерия и клоаката на клонгата, мръсната тиня на водата, която в крайните квартали беше гъста и лепкава киша. И тази воня го дърпаше надолу, не му даваше да диша, не му даваше да живее, да мечтае... Държеше го като пъпна връв, а той не можеше да скъса с това минало, колкото и да се бе опитвал.
Отдавна се бе измъкнал от клонгата, но колкото и да бягаше от нея, откриваше, че тя винаги го следваше, където и да идеше, каквото и да направеше. Беше негова сянка и колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че тя го надвиваше, но и тя бе стимула му да продължи да вярва, че би могъл да победи собствената си съдба.
Цигарите бяха единственото, което бе останало от миналото му и той вярваше, че те винаги ще го съпътстват до смъртта. Бягаше от тях, но и се нуждаеше от тях. Те бяха повик на мечтата му да види прерията, да усети свободата и... да изживее живота си отначало...

Малко дълго се получи. Извинявам се. Това е моя концепция и разсъждение за живота. Използвах метафора за цигарата като начин да се откъснеш от реалността и да изживееш живота си пълноценно, т.е. да не зависиш от външни фактори, да си свободен да правиш избор, да вярваш... Вмъкнах спомен за клонгата и ще поясня, че това са крайните квартали на Сампенг, където разврата, проституцията, убийствата и кражбите са ежедневие. Клонгата е нарицателно за клоака... Да не навлизам в подробности обаче.

С една дума: вмятай спомени и използвай думи, богати на контрасти и такива, които създават усещане за драма и за тежест. Избягвай клишета! Задължително. Понеже имаш усет, ще разбереш в кой точно момент е нужно да вметнеш спомена, за да обогатиш персонажа си!
Като цяло и това, което си написала, страшно ми харесва.

Нямаше просто как да не цитирам цилият коментар.
Благодаря, че ми каза какво пропускам и какво не бива да допускам.
Да, това което ти успя да преработиш, изглежда наистина по-добре.
Аз се сблъсквам с този проблем от доста време насам, но ще се постарая и в това отношение да се усъвършенствам, малко или много.

Бях и споменала, че през месец Март ще започна да чета "Отнесени от вихъра" и точно това ще направя. Тази вечер ще започна с първата книга и до края на седмицата ще съм я приключила. Надявам се че ще успея да се съчетая с книгата. И най-вече, надявам се да ми влезе нещо в главата.

Пп. В последно време мозъчната ми активност е доста доре. Мислите ми текът като поток.
Пп2. Голям роман ми написа. Още веднъж ти благодаря за това, че ми показа на кое трябва да наблегна повечко.