[коментари]~Различната - Не мога да спра да те обичам (ИтаШи)~

Който разбира - тук се спира!



От cool cheryll: Промених заглавието на темата за коментари, за да отговаря на новото заглавие на творбата!

Като начало - в България ли сме или в Англия или в Ирландия?????

Щом пишеш нещо българско - пък напиши заглавието на български. Българин/ка ли си или не?!
Това щях да го напиша на едно друго девойче, но като видях това заглавие, реших че ти повече го заслужаваш.
Покажи ми или не, кажи ми някое българско списание, вестник, книга или квото си щеш и ми докажи, че заглавията им са на английски език.


Веднага ти казвам да изтриеш това заглавие и да сложеш едно чисто И българско!


Аз, скоро време ще се откажа да пиша коментари...
Пак ще използвам клишираните въпроси. Стана ли са толкова клиширани, че във всеки пост вече съществуват, НО какво да се прави като обществото не обръща грам внимание на литературата...
Книги... нещо такова четеш ли??? Там внимание да се обърнал/а как е построено всичко?

Виждам, че си на 12 и много се извинявам ако съм малко груба. Знам какво е да си на 12 и знам, че критиката е нещо много гадно, когато си мислиш, че си се справил добре.

Това произведение като цяло има нужда от сериозна редакция.
От всякъде.

Сега ще цитира едно нещо, което видях в един друг форум.

"Написаното е сграда чийто основи са правописът."


Твоята сграда вече рухна. Правописът ти е под всякаква критика.
Описанията ти са плоски и безвкусни. Никакво разчупване на събитията. Граматиката ти хич я няма!
Не знам какво да ти кажа. Да си цитирам всички постове със съвети ли?!
Тези, които публикуват нещо тук или някъде другаде... трябва да се радват, че не са попаднали на истински критик, защото той просто ще им разкатаее фамилията. Една малко думичка да не е на място в едно съвсем безобидно просто изречение... или сравнение... или и аз не знам кво още, този критик ще ви изяде не само вечерята, но и ще ви остави гладни, защото ще ви унищожи с изказването си.


Няма да коментирам повече нищо, защото се отчайвам.
Прочети това и дано нещо разбереш. Това е минимално...



Наръчник за гладко писане Умберто Еко

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.

2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.

3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.

4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.

5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.

6. Написаното е сграда чийто основи са правописът.

7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не "губиш".

8. Никога не обобщавай.

9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.

10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: "Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли."

11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.

12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под "претрупване" следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).

13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.

14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.

15. Литотата е най-великата от изразните техники.

16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.

17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.

18. Слагай, запетайките, където им е мястото.

19. Не минавай често на нов ред.

Стига, разбира се, това да не е наложително.

20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.

22. Толкова ли не може без реторични въпроси?

23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.

24. Правилната употре*а на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.

25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!

26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.

27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.

28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).

29. Всяка завършена фраза трябва да има.

30. И не започвай изреченията със съюз.

Миличка, коментарът ти ми хареса! Имаш моето шест от мен! Сетих се аз за случая преди толкова години, когато бях на 15 и дадох едно разказче на литературоведката. Нужно ли е да казвам, че ме разби от критика? Буквално! Ако знаете колко плаках, няма да повярвате, че е истина! Но ми каза много неща, които запомних и които после ми повлияха. Жената ми каза истината и досега съм й благодарна за това. Истинският критик няма да го интересува дали искаш да пишеш като професиналист и да създаваш сериозна литература или пускаш теми, за да убиеш време...

Права си като казваш, че истинските разбирачи ще ти посочат всички грешки и абсолютно няма да разберат, че ще се обидиш на думите им. Те ще мислят, че ти помагат и че трябва да им благодариш. Не да скачаш и да обясняваш колко не са прави.

За творбата: абсолютно същото като предишния коментар с една забележка. Пробвай да пишеш с неутрален цвят. Червеният, който си избрала, направо ми извади очите... Ако имаш желание и хъс, пускай следващите глави от фика си. Тези коментари може да не ти харесат, но това не трябва да е бариера, за да спреш напълно да твориш.

Добре,разбрах те,но не съм единствената,която пише с Английски думи.И к'во от къде съм,дали съм българка или не!Ако ти пречи си го искарай на теб.Какви са тия комплексари тук,туй че може да има правила,но не съм първата нито последната! Надявам се,че си ме разбрала.
Не се заяждам,а просто казвам! ;)

Слушай сега, сладка моя! Надявам се да прочетеш целия ми коментар, който още от сега казвам, че ще е дълъг, но обещавам да ти кажа истината и само истината. Убедена съм, че ще си помислиш, че се заяждам с теб, но се надявам след това да помислиш върху думите ми и да признаеш поне пред себе си това, което виждам аз. Защото знам, че и другите го виждат, но пък не коментират... Не мисля, че JoInT{}MaNia4ka се заяждаше със теб, че така да скачаш и да се обиждаш от мнение, което тя не е скрила, нито пък е целяла да те обиди. За заглавието на фикчето ти напълно съм съгласна с нея. Защото аз не разбирам английски и когато копнах твоето заглавие и си го преведох в страничката на Гугъл, разбрах, че се казва всъщност "Не мога да спра да те обичам" и ветроятна двойка ИтаШи. Демек ти самата и Итачи, който явно те вълнува прекалено много. Все си мисля, че нашия език е благозвучен и има много повече въздействие и емоции, отколкото английския. Можеш да рисуваш с него, метафорично казано, а имаш ли дар слова, тогава си бог... И в тоя ред на мисли защо не го написа на български и защо си мислиш, че ще въздействаш повече на читателите с чужд език, който някои (като мен!) няма да разберат и ще им се наложи да го превеждат в долнопробният преводач на Гугъл?!

После JoInT{}MaNia4ka ти каза една доста голяма, ОГРОМНА истина за писането въобще. Не само онова, което се осмеляваш да постваш тук, но и онова, което пишеш в даскало като теми, есета, контролни, разкази с елементи на разсъждения, съчинения... Да изброявам ли още? Едно писане се учи, а ти нямаш малка база, върху която да градиш написаното. С други думи, ще цитирам няколко правила в българският правопис и правоговор и които несъмнено важат и за англо-говорящите:
!1! След препинателен знак (точка, запетая, удивителен, многоточие, скоби...) се оставя разстояние. Погледни моя коментар и сама прецени къде бъркаш ти във фика си. Поствам ти и една рецензия на едно твое изречение, произволно измъкнато от текста за да разбереш нагледно:

Беше сутрин,слънчев и хубав ден.Събудих се,потърках си очите мързеливо и лека по-лека ги отворих.По едно време чух някой да ме вика.

Това да кажем. А трябва да бъде така: Беше сутрин, слънчев и хубав ден. Събудих се, потърках си очите мързеливо и лека - полека ги отворих. По едно време чух някой да ме вика.

Друг е въпроса, че още в това пъро изречение на фикчето ти съществува рязко противоречие. Хм, хем сутрин, хем ден! Последно какво е?!

!2! Трябва ли пак да се поватрям с предишни мои мннения, че тези скобки, в които автора обяснява нещо, което не касае текста, нито има някаква идея да стои обяснението там, са смешни. Какво ми казваш с това. Информация за клюка или се опитваш да ми въздействаш по някакъв начин?! Въздържай се от тези dd и разни дето изразяват собствените ти емоции, защото съкват ТОТАЛНО. Пишеш текст! Не пишеш клюка в скайп, която си чула! Едва ли в даскало, когато пишеш тема, добавяш и тези dd и разни там емотиконки. Защо си мислиш, че тук е по-различно от училище? Че то и тук тези правила важат!

!3!

2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.

А именно разни там клишета и изрази, които са ползвани от всички и които дразнят. Но дразнят качествено! А използваш ли ги, означава, момичето ми, че не си прочела една книга, която малко от малко да заличи този недостатък. Схващаш може би, че ако не бъдеш оригинална в изказа си и в постройката на текста, обричаш идеята си да бъде също толкова клиширана и еднаква с другите. Пък и какво ли очаквам. Все пак си на 12 - път широк, свят голям... Много имаш да се учиш. Почни от сега! Като за начало, вземи някоя хубава книга. Стойностна, класическа... Избягвай разните там розови романчета и чиклит-прозичка, защото рискуваш да станеш посредствена аматьорка. Това е съвет, който навремето получих от професора! Давам ти го безплатно. Малък бонус, който дано да вземеш присърце, а не да го забравиш веднага след като прочетеш това!

!4!

5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.

Това мисля, че ти обясних и по-рано. Разните там малки скобки, в които бягаш от идеята си и ни обясняваш, че не си могла да измислиш нещо по-добро!

!5!

Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.

Има ли смисъл да копирам именно тези словосъчетания и чуждици, но все пак:

...днес не ми е много на КЕФ...

!6!

Само тъпите копелета се изразяват просташки.

Изразът ти опредлено е просташки, такъв, който се упоребява в училище и на улицата. Такъв, който съществува само в пародии, НО НЕ И В НОРМАЛЕН ТЕКСТ!!!

!7!

Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.

При тебе да бъдеш конкретна е сложна задача. Не си конкретна. Така и не разбрах как изглежда като външност нито Итачи, нито Шиноку. Да не говорим за второстепенните персонажи - Какаши, Цунаде, Шисуи, Мизуки... Аз и ти ги знаем, и всички във форума, а другите?! Как мислиш добиват ли някаква представа за героите ти? Няма да се спирам за вътрешния им свят, нито чувствата или емоциите... Те не съществуват, поне според онова, което чета във фикът ти. Няма образност. Няма емоционалност. Няма въздействие! Пълна боза!!!

А ако почна да цитирам всичките правила, които JoInT{}MaNia4ka пусна, за да можеш да ги прочетеш и да помислиш върху тях, ти нямаш едно НЕнарушено правило. Постройката на идеята ти, самият слаб изказ, цялото това дерайлиране от авторова реч и изразяване на емоции като, че сме в скайп-а, е просто някава доста гадна подигравка с литературата. Сори! Грубо е от моя страна, но истината си е такава. И да, забрави за четенето на други фикове! Може само да ги четеш и да се забавляваш, но не и да се ръководиш от тях, защото повечето са просто... поредната боза, както между впрочем се превърна твоя фик!

Съветът ми е да бъдеш уверена. Искаше да ти кажат грешките. Казах ти ги. Опитай се сега да ги поправиш. Ако си достатъчно настоятелна, ще успееш.

Иначе е по-добре да се откажеш! Каквото и да избереш, ти пожелавам успех.
И ако случайно пак пуснеш, не се и съмнавяй, че аз ще си кажа веднага мнението, колкото и да не ти харесва!

Разбрах те.Не няма да се сърдя.Благодаря ти,че ми показа грешките.Не и се сопам,просо вчера ми беше много гадно и така...Извинявам се,ако съм казала нещо.Редактирах си ги.Сега мисля,че е малко по-добре.Не съм някаква хваната от улицата.Леля ми беше класна от 1-4 клас по Английски и затова съм перфекна по Английски.Не че това означава нещо.Относно заглавието.Не знам как да го кръстя на български.Нищо не ми хрумва. ;д