Момичето на Ада

Вто Мар 15, 2011 10:32 pm

Така, ето един от многото ми разкази, но този за разлика от другите е звършен ^^ Надявам се да Ви хареса и предварително се извинявам за правописните и пунктоационните грешки, които сигурно са в изобили, но другите глави, които ще пускам са вече проверени ^^

Глава 1- Тъмнината в сърцата на хората

- Не! Моля ви, спрете! - викаше момичето през сълзи и се дърпаше, но те не спираха. Продължаваха да я блъскат и ритат. Чувстваше се твърде сама, беззащитна и слаба, за това не знаеше какво друго да направи освен да вика, да вика въпреки, че няма кой да я чуе. За момент момичето млъкна. Сякаш вече не и пукаше какво ще се случи с нея.
- Какво стана? Защо млъкна, така не е интересно. Викай, моли се милост! - извика в лицето 'и едно от 4-те момчета, които я биеха. Той я беше хванал за ризата и я дърпаше към себе си, но ризата не издържа на тежестта и се скъса. Момичето го игнорираше, а той и заби един шамар и тя отново се струполи на земята. Русата и коса се разпиля по земята, а сълзите 'и обляха бузите 'и за пореден път. Тя се досети кой е виновен за това - една от нейните съученички. Беше им платила, за да я пребият. Почти нищо около тях не се виждаше. Беше 22:00 часа и на всякъде беше тъмно, а те я бяха захвърлилив тъмна уличка, за да не могат случайни минувачи да ги видят. Катранено черните 'и очи се взираха в пустоща. Нямаше какво да направи. Беше безсилна..
Когато се прибра момичето отиде право в стаята си. родителите 'и вече си бяха легнали, дъщеря им често излизаше да се разхожда и да гледа звездите, за твоа не се притесняваха. А и за да се притесняват първо трбва да 'и обърнат малко внимание, а те бяха твърде заети с работа. Когато русокосото момиче се качи в стаята си, то направо легна на лиеглото без да се преоблича. Не можа да заспи. Но и не 'и се спеше. Беше погълната от мислите си, които непрестанно нахлуваха в главата 'и. Отново и отново.
На сутринта лицето и вече беше изсъхнало, но очите 'и все още бяха насълзени и зачервени.
- Акира, ставай! - чу се женски глас, който викаше момичето. Тя стана бавно,облече си униформата, върза си косата на две високи странични опашки, както обикновенно. Отиде в банята да си измие лицето и зъбите и слезе на първия етаж. Отиде в кухнята и седна на масата, за да закуски. Мускулите на ръзете я боляха и за това ядеше по-бавно от обикновенно.
- Како, добре ли си? -попита едно малко момиченце с кафеви очи, които приличаха на малки звезди, и къса руса коса. То стоеше на стола до Акира.
- Да, Саеко, защо да не съм ? - отвърна момичето и мило се усмихна на сестричката си - Радвам се, че поне теб те интересува какво става с мен.- родителите на Акира се направиха, че не се чули нищо, но си пролича, че се ядосаха от коментара на дъщеря си. Те не забелязаха по-различно държание от страна на Акира. Това, че се движи по-бавно не им направи никакво впечатление.
Когато Акира приключи със закуската тя си взе чантата и излезе безмълвно от къщата, а сестра 'и затвори вратата зад нея.
През целия път до училище Акира гледаше бездушно на долу. Вървеше много бавно. Не можеше по-бързо. Беше сиобула клин, за да не 'и се личат синините по кракатаи беше с риза с дълъг ръкав, за да не се виждат раните по ръцете 'и.
Акира стигна до училище на време. Беше преценила колко време ще 'и отнеме, за да се придвижи в това състояние. Мина главната порта и след това влезе в училищната сграда, мина по коридора и влезе в класната си стая. Чина 'и се намираше на 2-рата редица от ляво на дясно, 3-тия чин. Бяха единични, по 5 на редица. Тя седна ан стола си и си извади нещата за часа, подпря се на дясната си ръка и зачака звънеца да удари.
Часа минаваше съвсем нормално, но някъде към средата върху чина на Акира падна някаква хартийка.Тя я взе, огледа се, но никой негледаше към нея. Разтвори яи очите 'и се разшириха пълнейки се с гняв, много гняв. "Как беше снощи, хареса ли ти разходката? " -това бе написано на бележката. След това Акира отново извъртя глава на зад и погледна към едномомиче с къдрава кестенява коса, дълга до раменете и сини очи, които я гледаха надменно. Момичето се беше усмихнало арогнантно и приканливо. Акира отново обърна главата си на пред, нямаше какво да направи. Тя затвори очите си ядосано, стисна бележкат в юмрука си и наведе глава.
Звънеца за последния час удари, вече и последния час беше свършил. Акира остана още около 10 минути в класната стая, за да си допиша това, което беше на дъската и да си събере нещата. Вече нямаше ученици останали в сградата. Акира излезе през врататаот сградата и тръгна да слиза по стапалата, но в този момент някойя дръпна в дясно, след това този някой я блъсна към стената и я притисна. Това беше кафевокосото момиче, което 'и беше хвърлило бележката, а именно Миьоко.
- Казах ти, че не харесвам когато ми отказват. - каза злобно момичето и я погледна ядосано. Миьоко хвана Акира за косата и я засили към земята. Русокосото момиче падна и затвориочи. Стисна юмруци,беше се ядосала, нов този момент дойдохаоще две момичета. Едното беше с много къса, права коса,черна като очите. Казваше се Наюки, а другото момиче беше Шизуку. Тя беше с дълга до кръста права кестенява коса и зелени очи. Шизуку не беше като Миьоко и Наюки, на тях им харесваше да унижават другите,но Юизуку не беше такава. Тя беше мила и тиха, но преди няколко години тези две момичета я бяха спасили от същия тормоз.
- Утре донеси парите или по-добре не идвай на училище! - каза Наюки като се наведе към Акира и я хвана за ръката и след това пак я блъсна. После треите момичета си тръгнаха оставяки съученичката си на земята.

Чет Мар 17, 2011 12:12 am

Момичето на Ада

Момичето на Ада

Re: Момичето на Ада