{Коментари} Сасусаку фикче

Фикчето ми хареса =) Само главите трябва да са малко по-дълги и описанията също. Препоръчвам ти след реплика на героите да казваш по някакъв начин чия е, защото на места малко се обърках.. =) Продължавай да пишеш !

Здравей, миличка! За 11-годишно девойче си се справила добре и ти пожелавам да продължаваш да пишеш. Изреченията, с които конструираш мисълта си, макар да са сложни имат като, че ли прост смисъл.

Да вземем, например, този абзац:

Сутринта настъпи бързо и алармата ми звънна. Колкото и да не ми се искаше станах и се отправих към банята. Измих си лицето и зъбите. След това се върнах в стаята и старателно сресах косата и се напръсках с парфюм. Облякох си дънки до коленете, бяла тениска с надпис KISS ME и кецовете ми. Отидох в кухнята, сипах на котето ми ядене и затършувах из хладилника. Взех си една ябълка, грабнах си раницата и заключих входната врата. Забързах към училище.

Действията, които героинята ти прави се изреждат подред, без да се набляга на нещо друго. Не е фатално, разбира се, но след като си почнала да ги пишеш, защо не се опиташ да ги правиш някак сложни по смисъл. Това е първата крачка към изграждането на стил, който вероятно ще намериш с много тренировки. Ще ти дам пример с моя стил, но не ти препоръчвам да го копираш, а да намериш такъв, който имаш.

Редакция: Колкото и да ми се искаше да се излежавам, сутринта настъпи бързо и алармата на часовника ми ме събуди, откъсвайки ме напълно от съня ми. Боже, колко мразех да ставам, а го правех всеки ден с мисълта, че така или иначе трябваше да го сторя. Станах и влачейки крака, се добрах до банята. Измих си зъбите и лицето, а студената вода ме освежи напълно. Бодро се върнах в стаята и сресах старателно дългата (късата, не много дългата - ти решаваш каква ще е!) си коса и се напръсках с любимия ми парфюм. Беше мускусен с леки нотки на лимон и ме допълваше идеално. Избрах си дънки до коленете и бяла тениска с надпис. Огледах се в голямото огледало на гардероба, преценявайки със типичната женска суета плюсовете и минусите на тялото си и останах доволна от огледа. Усмивката не слизаше от лицето ми, когато слязох долу в кухнята и сипах на котето ми храна в малката паничка до вратата. Казваше се Амбър (тук е моя измислица, но спокойно можеш да избереш друго име или да пропуснеш тази част; но така или иначе вдъхваш повече живот на самата творба, която като за начало е твърде кратка и всяко описание няма да й е излишно!) и я бях взела от приюта за изоставени животни в една самотна Коледа, когато за кой ли път път родителите ми бяха на поредната бизнес среща. Не беше специална порода, но това нямаше никакво значение за мен. Така или иначе след това тя се превърна в приятелка, която винаги ме успокояваше след тежък ден. Лягаше на гърдите ми и мъркането й убиваше всяка негативна мисъл. Сега я погалих зад ушите гальовно, на което тя не обърна внимание заета с паничката си, а аз погледнах към часовника тъкмо навреме, за да отбележа, че отново закъснявах. Грабнах една ябълка от хладилника, чантата си, заключих входната врата и забързах към сградата на училището.

Както виждаш сама само с няколко описания, вмъкнати в твоите изречения, аз направих абзаца ти троен по обем от това, което ти си написала. Смея да твърдя, че по този начин вдъхнах повече живот на персонажа ти. Разбира се, можеше да се процедира със цялата ти творба, докато добие окончателен вид.

Това, което направих току-що не е за цел да те обидя преднамерено, а да ти покажа, че можеш повече. И да се опиташ да намериш това повече в себе си. Надявам се да послушаш съвета ми и да си вземеш мъничка бележка. И последно: избягвай постването на линкове към картинки, в които искаш да опишеш облеклото. Това съква тотално!!!

Не бързай в пусакнето на следващата част! Дай си време, тренировки и се опитай да надминеш себе си! Успех!