Просто живот

-Не трябваше. – Повтаряше Ангелът. – Не трябваше, а се случи...
-И какво толкова? – Запита Дяволът. – Просто живот.
Ангелът се обърна към него с насълзени очи и с цялата скръб, която изпитваше в момента, едва продума. Гласът му бе тих, изпълнен с болка, но достатъчно уверен в онова, което казва.
-И ти си просто живот.
Дяволът отначало се засмя. Бил просто живот? Той?! Той бе този, от кого всички се страхуваха. Е, някои го боготворяха и от това егото му се повдигаше повече, но пък смяташе тези хора за глупаци. Ако знаеха кое е добро за тях, нямаше да споменават името му за щяло и не щяло. Мракът не бе предназначен за никой. Той бе само за него. Това бе неговото местенце, а ето , че едни обикновени смъртни са готови да дадът всичко, за да го зърнат поне за миг.
Глупаци, повтори той на ум.
-Аз не съм просто живот. – Каза властно Дяволът. Ангелът стоеше свит в ъгъла и плачеше. – Аз съм мрака, страха и ужаса. И живея вечно.
-И аз живея вечно. – Проговори Ангелът. Изправи се бавно и се насочи към своя събеседник. В стаята, в която бяха, бе тъмно и студено. Но пък имаше малка вратичка, която водеше до по-малка стая – топла и уютна. Когато се приближи достатъчно до него, Ангелът продължи да говори. – Но съм просто живот. Ние с теб не сме обикновени, но и те не са обикновени.
-Какви глупости говориш? – Попита Дяволът, смеейки се отново. – Ти си един хленчещ досадник. Още се чудя какво правиш тук? Защо не се махаш вече? Няма място за теб.
-Не мога. – Отговори му спокойно. – Все още имам място тук.
Дяволът се огледа и забеляза малката вратичка. Усмихна се иронично, като повдигна вежди.
-Това ли ти е мястото? Та там едва се побираш.
-Но се побирам, нали?
-Няма никакъв смисъл. Скоро и без нея ще останеш.
Ангелът повдигна ремене.
-Така да е, но аз ще бъда тук, докато ме искат.
-Че кой те иска?
-То. – И посочи тавана. Чуваха се ритмични удари и леко поклащане на стените.
-Ами ако то те пропъди? Тогава какво?
-Нищо. – Отговори простичко Ангелът. Дяволът се зачуди. – Ще заживея другаде отново. Аз съм просто живот.
Дяволът ококори очи.
-И аз като изчезна, ще заживея другаде. – Повтори шокирано той. Събеседникът му кимна, потупа го по рамото и се запъти към малката вратичка.
– Просто живот, приятелю.
След като Ангелът излезе, Дяволът каза:
-Всичко е дотолкова вечно, доколкото човек иска то да бъде. И аз сега съм тук, но утре мога да бъда там, а в други ден – кой знае? – Настъпи кратка пауза, след което той отново проговори. – Да, просто живот, приятелю. Нищо повече.