Фик по Пърси Джаксън и Боговете на Олимп

Фика е по Пърси Джаксън, но тук той е второстепенен герой. Фика е мой и на Rin. Извинявам се за грешките. Приятно четене.



Първа глава
Фрея отива в лагера


Момичето най накрая стигна до лагера на нечистокръвните и на пръв поглед не виждаше нищо особенно. Зад нея се чу поредното ръмжене и тя реши да побърза.Оставаха и няколко метра до голямата ела. Майка и' и беше казала, че като мине след нея вече ще е в безопасност. Фрея се затича и мина покрай елата. Усети, че минава през нещо феерично и тънко и се огледа къде е. Пред себе си видя голяма долина стигаща до океана, на която имаше много малки къщички и една голяма, волейболно игрище, ягодово поле, гора и .... много деца на различни възрасти. Тя пристъпи напред и се огледа отново, а после тръгна към голямата къща. На верандата видя един голям дебел мъж, един ъъъ ... кентавър и един който беше полу-човек, полу-коза, които играеха карти. Тя тя не можеше да повярва на очите си и запристъпва назад, но се спъна в един камък и се чу звучно „туп“. Тримата вдигнаха поглед от картите и видяха момичето. Дебелака заговори пръв:
- Коя си ти? Ново попълнение в лагера?
- Май да. А вие кой сте по дяволите?
- Аз съм господин Д. А ти малка пикло коя си?
- Ъм Фрея Уилсън. А вие сте онзи пич с виното. Дионис.
- Не знам от къде тръгна това, но ако още един ме нарече „онзи пич с виното“ ще се превърне в храст.
- Онзи пич с виното! - провикна се някой и се чу весел кикот.
- Абе вие е*авате ли се с мен? Я ела ти миличко чучело, не се безпокой ще бъдеш храст.
Едно момиче с черни очи и коса се появи от къщата и се усмихна.
- А то било дъщеричката на Хадес. Ти май доста често си растение а? Е сега ще опознаеш какво е да си още един растителен вид. - Дионис вдигна ръка, но момичето го прекъсна.
- По – добре остави това. Ще взема да разведа новата и да и покажа хижата. Ти между другото чия дъщеря си?
- На Арес.
- Арес – възкликна чернокоската – ама ти си много сладка.
- Абе този някога ще спре ли да се чука. Не разбирам какво толкова му харесват жените. - рече Дионис.
Двете момичета тръгнаха без да удостоят богът на виното с отговор.
- На тоя май му хлопа дъската. Между другото аз съм Фрея. - брюнетката подаде ръка и се усмихна като че ли на сила.
- Ще му свикнеш на стария Дионис. Все някога. Може би. Аз съм Касандра.
Двете момичета минаха покрай златно – черна хижа със запалени факли ,в който гореше зелен огън. Тази хижа я пазеха две зомбита. Щерката на Арес изглеждаше потресена за това Касандра побърза да обясни.
- Това е моята хижа. За сега тук сме само аз и брат ми Нико. Но пък ти от друга страна имаш около двадесет братя и сестри. Кои от кои по – ужасни.
- Яко. За хижата имам предвид. Иначе ще ми е приятно да се запозная с братята и сестрите си. Ще ми хареса да ги бия. - Момичето погледна с доста зловещ поглед. В същия момент от една хижа излезе едро, мускулесто момиче и се озъби като видя момичетата.
- Я новачка, тъкмо ми беше станало скучно.
- Та това е Клариса, твоя сестра. Връщаш ли си думите назад?
- Ми, не.
- Еми добре, изборът си е твой. Ама тук си имаме традиция за посрещане на новите. Обикновено тази чест се пада на Клариса, така че те оставям на нея. - каза дъщерята на Хадес – После я заведи в хижата си – обърна се тя към ръгбистката и си тръгна.
- Ха в моята хижа? Да не би да си ми сестра? Ти?
- Очевидно. Аз съм Фрея.
- Хм, дори и да си ми сестра ще преминеш ритуала за новак, не се безпокой.
- Не си падам по празненства и ритуали, така че зарежи. Червената хижа ми харесва. Нашата ли е?
- Да. Надявам се да харесваш рок и да се биеш, защото за нас това е обичайно.
- Да, слушам рок и обожавам да се бия.
- Е добре. Щом обичаш боя, намери някое от отрочетата на Посейдон и го смажи о бой.
- Само ми покажи хижата им. - Фрея не се усмихваше, но се смееше и то доста зловещо.
- Ето онази там. Да те видим какво можеш защото иначе повярвай ми ще заобичаш ритуали. - момичето посочи едно хижа от морски камъни.
Все пак съм дъщеря на Арес, какво очакваш. - Фрея тръгна с бавни крачки и подсвирквайки си.
Не след дълго стигна до хижата на Посейдон и надникна през вратата. Вътре имаше пет – шест деца, които говореха и се смееха. Момичето почука и влезе с фалшива усмивка.
- Здравейте казвам се Фрея Уилсън и търся хижата си. Можете ли да ми помогнете? - Едно момче изглеждащо на дванадесет години стана и се насочи към нея.
- Кой е родителят ти бог?
- Нека да проверя! - синеочката хвана момчето за яката и го вдигна, а после го удари. Набързо го натупа, а другите деца от хижата я гледаха с отворени усти.
- Хм, май е Арес. Някой още да иска да ме упъти?
Едно момче на около деветнадесет години стана и каза.
- Аз съм Пърси и ако си търсиш хижата просто следвай разрушенията.
- Благодаря! Мисля, че в този лагер ще ми е изключително приятно и както виждам има хубави момчета. Ще се видим отново Пърси.- Фрея пусна още една фалшива усмивка и тръгна. Преди да излезе от вратата се обърна и прати въздушна целувка на зеленоокият младеж.
Клариса наблюдаваше новата си сестра и това което видя и хареса. Това момиче определено беше дъщеря на Арес.
- Добре се справи - каза и тя -Видя сметката на фуклйовците, който си мислят че са голяма работа само защото са деца на един от Тримата големи.
- Да и на мен не ми харесват. Къде каза, че е хижата ми?
- Аз пък мисля, че Пърси е очарователен. - рече момичето което беше подразнило пича с виното.
- Според теб всички са очарователни. - изръмжа Клариса.
- Я ти от къде се появи?- Момичето щеше да започне разпален разговор, но нова фигура се появи в кръга от момичета.
- Намери ли си хижата? Виждам, че сте се събрали три адски змии.
- Пърси! Скоро се срещнахме както очаквах. Какво ни удостоява с честта да ни навести доброто момче на тати Посейдон? А сладък?- Фрея отново пусна фалшивата си усмивка но в нея имаше примесено и нещо флиртаджийско.
- Анабет ще те убие! - каза Касандра - Ако ти е мил живота не флиртувай с Пърси. Въпреки това винаги можеш да дойдеш да те утешавам като Анабет те зареже. - Обърна се тя към Пърси.
- О, стига бе ще повърна. - каза Клариса и направи отвратена гримаса.
- Аз не се оплаквам като ти и Крис постоянно се натискате.
- Хайде, хайде ще изплашите момчето. мисля, че е време да си видя вече леглото, а теб сладур с удоволствие бих те поканила в него, но мисля, че мога да си намеря по-добър. - Брюнетката се засмя и се обърна към Касандра - Оставям ти го и не ми пука коя е Анабет или която и да е било друга. Мога да имам което си поискам момче дори и да е на щерка на Афродита. - Фрея тръгна към хижата на Арес и изчезна вътре сред рок музиката. Двете момичета се спогледаха, а Пърси остана зяпнал и започна да говори.
- Тя не бива да се среща с Анабет.
- О да определено. - подкрепи го Клариса.
- Аз пък мисля, че ще станат добри приятелки. - Намеси се Касандра.
Двамата лагерници я погледнаха все едно е луда, но тя не им обърна внимание.
*Тази новачка ще се окаже доста интересна * каза си чернокоската и изчезна.
- За какво дойде водорасляк?
- За да видя дали новата се оправи и да ти помогна с ритуала след като понаби едно от братчетата ми. Но на теб какво ти пука. Гледам си я пуснала да мине и без него.
- Тя не е единствената дето се отърва от ритуала. Ти, Нико и Касандра също минахте без него. Спомням си случая с Касандра - Тате и Хадес доста дълго бяха сърдити. Е поне се разбра, че Хадес много обича децата си.
- Е той ги обича ама не знаеш какво прави мащехата им с тях. Сигурно не е приятно да си цвете.
- Сигурно. Както и да е вземи се прибирай при малките си чучела, че да не се промъкне още някой мой брат или сестра и да ги ступа.
- Значи ти си накарала...как и беше името..Фрея да Фрея да набие Посейдонов син? Защо? Изпитваше ли я?
- Не просто вие сте най - не симпатичните герой в лагера. Прекалено сте надути. Пък щом една новачка наби отроче на Посейдон, значи че просто се надувате но за нищо не ставате.
Пърси остана с отворена уста, загледан в вече отдалечаващата се дъщеря на бога на войната.