Джутсу и Грозота

Не е мое,но го поствам щото е бати якото...
------------------------------------1 епизод-----------------------------------

Наруто и Сакура се намират в помещението, което ще промени завинаги живота им - тук започва изцяло тяхната "кариера" като нинджи. Вече са генини, и нямат търпение да разберат с кого ще се паднат.

След има няма половин час, Ирука Сенсей им съобщил разпределението.
В един отбор бяха Наруто, Сакура и .... някакво тихо и мълчаливо момче, което Наруто гледаше гневно.

Сакура: Познаваш ли го?
Наруто ядосано кимна.
Кой е той?
- Казва се Саске... - изръмжа Наруто.
Още щом го погледна, Сакура веднага хлътна по този Саске. Втурна се към него, избутвайки Наруто доста силно от пътя си:
- Здравей, Саске, аз съм Сакура!
Саске се обърнал да види кой го безпокои и стоял мълчалив така около 10 секунди.
Сакура подлудя като видя неговото лице. "Той ме погледна!" - зарадва се тя наум.
- Искаш ли да се запознаем? - прекъсна тишината тя.
Докато тя се е радвала на погледа обаче, Саске вече се обърнал на друга страна и мислеше за нещо. И така... още много време icon_lol



------------------------------------30 епизод---------------------------------

Вече тримата бяха един отбор. Сакура постояно гледаше жадно Саске, а той си продължаваше да не й проронва и думичка.
Най-накрая Сакура отново се престраши:
- От доста време сме в един отбор, Саске, не искаш ли да се запознаем вече?
Той се обърна и я погледна хладно. После като стрела набързо отсече:
- Ми... не.
"Той ми проговорииии! " - радваше се Сакура наум. icon_lol
-------------------------------------------73 епизод----------------------------------------

В момента отбор 7 се изправя срещу най-силният си до момента противник - Забуза. Като вижда кой е срещу им - трима слаби генини и някакъв дърт тийнейджър, четящ Icha Icha Paradise, се изхилил и започнал да се смее на висок глас:
- Хахахахахаха! Ще бъде забавно да ви убия!
Саске разтревожено се огледал. След като преценил ситуацията, провикнал се на Сакура:
- Как ти беше името?
- Моето ли? - усмихнала се тя. - Сакура!
- Ок, Сакура, мръдни се от сегашната си позиция, точно на две крачки от Забуза си. Да те убие ли искаш?!
Сакура веднага го послушала и тя, и клиентът им, който седял до нея отишли на по-далечно място.
Тя веднага почнала да се радва наум: "На Саске му пука за мен!!!"
Саске я изгледал и злобно си помислил: "Тъпа сврака. С предишната си позиция заплашваше живота на клиента ни!"
------------------------------------------------357 епизод-----------------------------

Битката със Забуза най-накрая приключи (омфг, 300 епизода битка smile ). Саске, Наруто и Какаши бяха в болницата да лекуват раните си. А Сакура? Ъмм... Тя сменяше кърпите на болните, тъй като беше напълно непокътната, нали тя играе ролята на мажоретка и мед. сестра...

Намираме се в стаята на Саске. Той, освен, че е набит супер жестоко, има и треска. Цялото му чело е в пот. Сакура грижливо му бърши челото, но и гледа да не го разбуди. Много е спорно обаче, откъде дойде тая треска. От Забуза? Или от съня, който в момента сънуваше Саске? А ето и какъв бе той:
"Пейка. Пеят птички. Какаши чете Icha Icha Paradise. Хината се черви и припада, Наруто я хваща. Обикновен ден в Коноха. Докато на пейката до Саске не седна и Сакура. Нещо го накара да поиска да я целуне. "
"Сакура, целуни ме..." - каза Саске в съня си...

Явно го е и избълнувал, защото Сакура чу тези думи. Сакура се зарадвала наум: "Саске ме сънува!!"

От радост, отишла да се похвали на Ино и излязла от болничната стая. Саске все още сънувал... Изведнъж, точно когато в съня Саске и Сакура щяха да се целунат, той се събудил внезапно и гледал като заколено пиле.
- ОМГ... ААААААААА, само не отново този кошмааааааар! Кога ще ме оставиш да спя, Дявол такъв! Ааааааа!
Саске откачил и тръгнал да бяга истерично из коридорите на болницата.
Добре, ето два епизода подред :sasuke_grandfi

-----------------------------------1745 епизод-----------------------------------------

Саске и Ино си говорят за общото им бъдеще. Сакура е точно зад една стена, и подслушва какво си приказват те двамата.
- Засега нищо интересно - въздъхна розовокоската.
- Ино, късаме! - отсече изневиделица Саске.
- Но... но... защо?! Друга ли има в съзнанието ти?? - разплака се Ино.
- Ами... - Саске мислил как по-лесно да й го каже.
През това време обаче, Сакура отново прибързала със заключенията. "Той зарязва Ино! Заради мен!" - радвала се тя наум.
Толкова била радостна, че отишла да го сподели с... ъммм... там която й е приятелка.
- ... просто не се получава между нас. - продължил изречението си най-сетне Саске. - Иначе не, няма друга.



---------------------------------------2431 епизод--------------------------------------

Саске лежи в апартамента си. От доста време вече е свободен. След дълго въртене, той най-накрая заспа. Докато не дойде момента на неговият ужас - той отново сънува онзи сън за него и Сакура.
Отново се събуди внезапно и почна да разсъждава на глас:
- Хмм... Като се замисля, може би не е чак толкова зле. Може и да се получи нещо между нас със... ъъъъ... Сагуде? Сабине? Санака? Ъъъ... както там й беше името...

На сутринта той отишъл до дома на... Са... Саби... Сазу... Ъъъ, абе момичето с розовата коса. Та това момиче отворило вратата и очудено погледнало Саске.
- Йооо, ъъъ... Розова Коса! Трябва да поговорим с тебе. - казал Саске.
- Ок, слушам. - отговорила спокойно Са... ъъъ... Aйде да не почваме пак. Отсега нататък ще я наричаме Розова коса.
- Искаш ли да ходим? - директно попитал Саске.
- Минаха 2000 епизода, Саске. Вече съм с Наруто - отговорила отново спокойно Розова Коса.
- Е, хубу. - отговорил Саске, сякаш не му пукало. Да де, то наистина му беше все едно.
--------------------------------------2761 епизод--------------------------------------

След отказа на Розова Коса, Саске живя доста време като ерген. Ама му омръзна. Реши отново да има някой до себе си и реши това да е Ино.
- Радвам се, че се върна при мен, Саске - радваше се тя.
- Ахам. - отговори механично той.
- За какво си мислиш? - попита влюбено Ино, докато се увърташе около врата му.
- За... - в съзнанието му изникна образа на Розова Коса докато беше рошава след битката със Забуза (не че се е била и затова е била рошава, просто тогава имаше голям вятър) - за... Розова Коса - допълни той, без да осъзнае, че го е казал на глас.
Ино побесня:
- Ъ? Сега вече и с индианки ли ми изневеряваш?!


----------------------------------3006 епизод---------------------------------------

След неколкостотин избликвания на образа на Розова Коса в съзнанието на Саске ПРЕД Ино, тя скъса с него. Но той научи важен урок: След 3000 епизода, той най-накрая можеше вече да каже, че обича Розова Коса. Нищо, че не знаеше името й.

Саске видя Розова Коса да се разхожда по една алея. Догони я и се провика:
- Йоо... Розова Коса!
- Да? - обърна се тя.
- Постоянно мисля за теб. Не мога да те изритам от мислите си. Моля те, нека бъдем заедно! - изля си душата Саске.

Розова Коса обаче веднага си спомни нещо. Ето какво беше то:
" Тя и Ино се срещнаха един ден. Без дори Розова Коса да е питала, Ино почна да й говори за нея и Саске:
- Никога няма да е твой! Аз нося детето му!
- Ъмм... Знам, че сериалът се развива бавно, но времето в него е като застинало. Все още сте едва на 13. Как така чакаш дете от него?! - учуди се Розова Коса.
- Нима не знаеш? - подхилкна се Ино. - В любов, на война и в сапунка, всичко е позволено!
- Оу, ок. - каза розовокоската. - Имам само един въпрос. И не е свързан със Саске, защото аз вече не искам да съм с него.
- Какъв е той?
- Ъмм... Как се казвам?
- Ъъъъ, Сакура.... - отговори в недоумение Ино.
- А, ок, чак аз забравих, нали всички ме знаят като Розова Коса.
- А, хубу. - отговори Ино. "

Сакура си помисли (мерси, Ино, вече и знам името, Бог да те благослови!):
"Добре де, може би споменът трябваше да е само до частта с бебето... "- после се обърна към Саске:
- Ино чака дете от теб! Ходи при нея!
- Не е вярно. Разобличих я с помощта на гинеколог Джирая. Въпреки че тя ме излъга и потъпка достойнството ми, той беше доста радостен, че Ино му е дошла на преглед - допълни Саске.
- Не знам... Сега съм с Наруто... - отбеляза Сакура.
- Обичаш ли го? - попита я Саске.
- Ъмм...
В съзнанието й бликна спомен от една нейна нощ заедно с Наруто:
"Ела при тате, Сакура! Обещавам да те шляпам само с едната си опашка..."
- определено не ... - продължи тя.
- Тогава да се целунем в знак на нашата любов... Обичам те... - прошепнал Саске.
В този миг сякаш времето спря. Не, не ми се е повредил часовника. Просто това е от онези моменти, в които времето спира - нещо което физиците не могат да си обяснят с нито един физичен закон. Сакура и Саске понечихa да се целунат. Устните им вече почти се допираха когато...
- Не мога! - отдръпна се Сакура насълзена.
- Защо? - попита я Саске.
- Не и в момента. - допълни тя.
- Защо?! - продължаваше да пита Саске.
- Имам... херпес. - призна си Сакура.

На Саске му притъмня пред очите, прилоша му и тръгна да бяга с бясна скорост към тоалетната:
- Най-накрая, след 3000 епизода ти казвам, че те обичам, а ти ми поднасяш това?! Ewwww, гляк, повърляк, кашлюк, бла! - гърчеше се той бягайки...

[to be continued...]

-------------------------------------3010 eпизод---------------------------------

След тази случка, Сакура и Саске не смееха да си проговорят.

Сакура само плачеше в стаята си, като единствените хора, които прекъсваха рева й бяха нейната майка - за да й каже, че заминава за Идиотия; и нейната приятелка на име... ъъъ... нека условно я наречем Приятелка.
Всъщност, и Наруто я посети веднъж, за да й каже:
- Ей, Сакура, върни се при мен! Втората ми опашка е най-сладка...
Седмица след този ден, той все още ходеше с цицина, по-голяма от главата му - някои казват, че е получена от тиган; други казват, че е от тенджера. Истината си остава загадка...

Но стига за Сакура и нейният рев. Да видим какво прави Саске през всичкото това време. Той... повръщаше... Много повръщаше... и сънуваше кошмари...
Редовно се събуждаше крещейки:
- Херпееес! Херпеееес! Помооощ, той по-голям от къщата ми, ще ме изяде, Ааааааа! - сигурно всяка вечер обикаляше улиците по този начин. Като луд.

И двамата разбраха, че не може да продължават така. Трябваше им решение... Но какво беше то?
И тогава момента дойде! Хокагето, едвам мърдайки с бастуна си, след като си изповръща всичката слюнка на подиума, на който беше стъпил, тържествено обяви:
- Предстоят Изпитите за Чунин. Който генин си поиска, може да участва.
- И за к'во ни е да ставаме чунини? - запитал някой от публиката.
- Хмм - помислил си Хокагето. - защото... заплатата ви ще се дигне три пъти, ето защо.
Изведнъж публиката масово тръгна към кабинките за записване. Еей, лаком народ, ей.

Междувременно, Приятелка почука на вратата на Сакура и й каза за изпитите. Сакура не изглеждаше въодушевена. Но щом Приятелка й каза за заплатите, Сакура изхвърча веднага през вратата и каза радостно:
- С толкова много пари ще мога да си купя лекарство за херпеса! И Саске отново ще ме желае! Ааааа, отиваааам!
- Ъ, Сакура, за да станеш чунин се изискват и умения... - отбеляза Приятелка.
- Аз имам умения! - стросна й се Сакура.
- И... може ли да ми споделиш какви са те ?
- Ми... мога да рева, да вдъхвам кураж на момчетата, да хвърлям кунай, да правя два клонинга...
- Сакура, това всички го можем.
Розовокоската много се обидила и шляпнала една тава у главата й:
- Ето откъде е цицината на Наруто! И който се разправя с мен, ще получи не една, а две тави у главата си!
След това побягнала към кабинките за регистрация. По пътя обаче запалила цигара.
"Е, как иначе? Така като ме нервят... Ако не бяхте вие, мои цигарени принцове, сигурно вътрешната Сакура отдавна щеше да ме е обладала напълно" - мислеше си тя.

Саске живееше сам. Вече не говореше със Сакура, а Наруто му бе пръв опонент за сърцето на Херпеса. Да де, Сакура. Какаши пък беше на някакво събиране на редовните читатели на Icha Icha Paradise. И след като Саске и не излизаше от вкъщи, нямаше кой да му каже за изпитите.

Тогава обаче се случи нещо странно. От тавана почна да тече пясък. Саске много се учуди. Изведнъж пред очите му застана някакъв пънкар.
- Аз съм Гаара - казало пънкарчето.
- Ъмм, ок. - отговори учудено Саске. - Какво правиш тук? Ти си от селото на Пънкарите, нали? Знаеш, че те са ни врагове, нали? Как ли въобще са те пуснали...
- Дойдох заради Чунин изпитите.
- О, те са почнали? - Саске се изкефи, защото щеше да има възможността да победи Наруто в битка. "Хахаха... - мислеше си той. - "И като спечеля купата, ще купя на Херпеса едно кремче за мазане." - мечтаеше си той.
- Дочух, че си имал нещо със Сакура Харуно.
- М? Коя? За пръв път я чувам.
- Не се прави, че не знаеш за кого говоря. Набелязал съм си я отдавна. Ти се превръщаш в мой смъртен враг, защото си я доближил. Приготви се да умреш, изчадие! - изръмжа Гаара.
Последваха една-две секунди мълчание.
- Кво ме гледаш? Няма да те убивам сега. Имах предвид, че ще те убия на изпитите. Сега не си нося МРЗ-то. Без музика нямам мотивация. - допълни той. След това си тръгна.
- Не мога да повярвам! Гаара Пънкарът ми е смъртен враг! Сигурно ще ми види сметката... И всичко заради тая Сакура Харуно... Коя ли е пък тази?!

[to be continued...]

( Не знам дали забелязохте, но постепенно намалих разликата между цифрите на епизодите - просто исках да покажа с ирония, колко време се ухажват двамата. Сега вече разликата ще е само от по 4-5- серии, няма да стигаме огромни числа. Като нищо да разкажа целият сюжет на Наруто, ама пародиран, хехе. Аайде, да почваме) :

-----------------------------------3014 епизод-------------------------------------

- Какаши Сенсееей! Какаши Сенсееей!
Това ехтеше в главата на същият този човек. Явно беше заспал, или по-скоро дремеше. Така се бе натряскал със Саке на онази Icha Icha Paradise среща, че нищо не помнеше. Дори не смееше да си отвори очите - кой знае какво щеше да види около себе си. Можеше дори в момента да е чистак гол върху три жени и една баба. Нищо не се знаеше.
В крайна сметка той отново се унесе и почва да си сънува някакви простотии. Но гласът не спираше:
- Какаши Сенсееееей!! - провикна се още повече Наруто.
Като видя, че няма резултат, хлапакът решил да приложи сила.
Multi Shadow Clone Jutsu!
Около 30-ина Нарутовци извикали : "Узумаки ритник! " и ударили с всичка сила стомаха на учителя си.
- Пхуааа, бля, плюв, ааа! - Какаши още малко се погърчил, но все още сънувал. След втората серия ритници обаче не издържал, събудил се и изкрещял някаква реплика от съня си:
- Мацките мииииии! - и си държал... куная. ( В случай на опасност, човек никога не знае...).
- Ъъъм, Наруто? Какво правиш тук толкова рано?
- Днес е писменият тест за чунини. Обещахте ми да ми дадете пищовите си от времената когато Вие сте бил генин. - каза Наруто.
- Ааа, да... Пищовите... А Саске и Сакура къде са?
- Не си говорим много много напоследък. Саске има шаринган, има как да препише, а Сакура си знае всичко. Може да зубри, поне това й го признавам.
-Да, добре, ела с мен, ще ти дам пищовите и ще те изпратя до сградата за изпити. - казал Какаши. - сигурен ли си, че ще можеш да препишеш?
- Аз мога да ям Рамен без ръце! Значи всичко мога!
- Ъмм, добре, щом казваш... - въздъхнал Какаши.

Стигнали до дома му. Вътре кънтяла музика - онази, от Sexy Jutsuto на Наруто.
- С малолетните дотук! - казал Какаши и влязъл сам, без да покани Наруто.
Обаче русият нехранимайко нали е любопитко, надникнал през вратата, на която било залепен стикер "18+".
В къщата имало много скулптури - все на изваяни голи жени, някои дори му били познати, но на пръв поглед успял да разпознае само Ино.
- Хм. - помисли си Наруто.
Учителят му излезе от къщата, даде му пищовите, изпрати го до сградата и му пожела успех.
На връщане към вкъщи, той си помислил за съня, който сънувал преди Наруто да го разбуди. Хванал си куная ( може би е имало опасност наблизо, нз) и си мислел. Прибрал се вкъщи и увеличил музиката до дупка, за да не се чува и гък от къщата му. Защо ли?
Хех, сигурно е искал да си излъска куная, понеже беше малко мръсен и е искал да блести, следващият път като го използва.



-----------------------------
smile Да се разберем, това е пародия, фенове на Какаши да не се чувстват обидени! drop
Бай дъ уей, чак аз усещам колко перверзии съм изписала, хаха. Ще гледам занапред да са по-малко, че да не си помислите нещо drop smile

--------------------------------------3020 епизод------------------------------------

Изпитите започват.
Всички грабват химикалите.
Главният квестор раздава листите, като казва:
- Който преписва, не само няма да стане чунин, но и ще му намалим заплатата с 50 % ! Имам камери, устройства и бякугани навсякъде. Инсталирани са по стените. Да, точно така, добре ме разбрахте, има глави на членове от клана Хюга вградени в стената. Не се плашете, те са там от години. Свикнаха изродите им, с изроди.

След тази реч, той ги остави да пишат. Наруто се обади:
- Колко въпроса са?
- 5. - Отговори Главният квестор.
- Ъмм, господине, тук са 10 въпроса. - отговорил зачудено той.
- Точно така. Аз обаче искам 5 верни и ви пущам напред. Само недейте преписва! Това е единственото условие!

През това време Какаши си говореше с Гай.
- Е, ти даде ли пищовите си на Лий? Знаеш, че е традиция, учителите да дават пищовите си на един от учениците си. - попита Какаши.
- Не ги дадох. - отговори Гай.
- Ъ, защо? - недоумяваше Какаши.
- Не знаеш ли? Главен квестор е Тъп Кат Галош. Той не позволява преписвания. Освен това, ще намали заплатите на учениците ми. Не мога да позволя това!
Какаши гледаше с празен поглед. Капки пот избиха по челото му.
- Кога се разбра, че Тъп Кат Галош ще е Главен квестор? - попита той.
- Вчера на Джонин срещата. А, да, теб те нямаше. А къде беше?
- Ъм, за колко часа става на въпрос?
- Беше след полунощ, не искахме някой генин да ни чуе, затова изчакахме ранните часове на деня. - отговори Гай.
- Ъъъм, по това време... съм... - и Какаши не знаеше какво да каже. Причината? Просто е. Не помнеше. Може би заради всичкото онова Саке. - съм... спал! - каза набързо той.
- Ами, да не си спал, човече, сега Наруто ще се провали, понеже знам, че на него си дал пищова.
Лицето на Какаши пребледня.
- Трябва да отида до сградата за изпити! Веднага!
- Какаши, глупако, какво правиш, всичко е свършено!

През това време, в сградата за изпити...
- Ха! Това ще бъде лесна работа! - зарадва се Наруто наум, вадейки пищовите. - Хехехе...
- Наруто! - този глас прекъсна мисленото подхилкване на Наруто и той замалко да загуби самообладание и да изпусне пищова на земята.
- Ъмм, да.... - отговори плахо той, обръщайки се надясно, понеже по негови изчисления, гласът идваше оттам. - Хината? Какво правиш тук? И ти ли преписваш, а?
- Ъмм, не, аз всичко си знам... Искаш ли да ти помогна?
- Не, няма нужда, пищовите ми са железни! - възкликна Наруто.
- Ами, добре... - отговори Хината.

През това време из улиците на Коноха...
- Дано стигна навреме! Не трябва да разобличават Наруто!

Отново в сградата за изпити, на два чина от Наруто...
- Саске?!
- Херпес?!
И двамата разбраха колко неловка е ситуацията. Те седяха един до друг, като херпесът на Сакура закриваше изцяло профила на Саске и никой от дясната му страна не можеше да го види.
"Поне едно хубаво нещо да свърши тоз херпес." - помисли си Саске и активира шарингана си, за да препише.
Сакура пък си пишеше без да преписва.

Три чина зад Саске и Сакура беше пънкарчето. Слушаше American Idiot, преписваше с помощта на третото си око и си тананикаше. Един от квесторите го доближи и каза:
- Намали музиката, момченце. Даже, направо я спри! Що за дисреспект към Коноха!
Гаара го изгледа злобно и каза:
- Внимавай как ме наричаш...
- Какво? Как те наричам? Момченце ли? А не си ли такова?!
- Не, аз съм пънкарче - каза Гаара, удуши набързо квестора и продължи да преписва. - тези хора не разбират от музика... Don`t wanna be american idiot... лалала...

През това време Хината даде бележка на Наруто.
- Какво е това? - попита той.
- Просто го виж. - изчерви се тя.
На бележката пишеше: " {P} "
- Ъмм... отговорът е "р" подточка? Сигурна ли си? Защото на моят вариант възможностите са само до "д".
- О, Наруто, не мога да ти го покажа по-ясно - ядоса се леко Хината и припадна.
Наруто успя да я хване, но пищовът му падна от колената, заради дисбаланса, който тялото на Хината предизвика.
- Какво е това? - попита главния квестор.
- Ъмм, това е... - Наруто се изпоти.
През това време, Какаши влезе с гръм и трясък и без колебание заяви:
- Аз съм виновен, господине! Сложих нарочно пищова в джоба на Наруто. Исках да не става чунин!
Всички се учудиха. Главният квестор се поусъмни малко, но повярва. Събра листите на всички и им каза да дойдат утре за резултатите.
Какаши наказаха с 48 часов обществено полезен труд.

Наруто се разхождаше по улиците и разсъждаваше. Тогава видя учителя си да мете улиците.
- Какаши-сенсей! Защо го направихте?
- Защото не исках да те хванат. Ако те бяха хванали, аз щях да съм виновен. Не знаех, че това ще е Главният квестор. Тъп Кат Галош е много строг. Извинявай, Наруто. Знам, че щеше да ми се разсърдиш.
- Но, учителю, не вярвам една сръдня да Ви накара да направите такова нещо. - каза Наруто.
- Прав си. Има и друго. Знам, че си влизал вкъщи, и че си видял скулптурите. Ако ми се беше ядосал, можеше да изпееш на някого, а аз не мога да позволя това. Недей да казваш на никого, ясно?! Или ще си имаш работа с мен...
- Откъде разбрахте...
- Имам си начини. А сега марш, имам да чистя! - провикнал се Какаши и проснал една метла в главата на Наруто.
------------------------------------------3029 епизод-------------------------------------

Дойде и утрешният ден. Резултатите бяха готови. Около 350-400 генина се стекоха към сградата за изпити, за да разберат дали са се класирали. Нека проследим как протече сутринта за всеки един от Отбор 7, преди да отидат за резултатите.

Сутринта на Наруто:
Той се събуди, прозявайки се гръмогласно. После изохка - единият зъб от шапката му за спане се заби в челото му. (Да, зъбите са остри, нищо, че заради децата, аниматорите ги рисуват плюшени. о_O )
"Като стана чунин, с парите ще си купя нова шапка за спане." - мислеше си той. - "Ще си купя и ново облекло, това вече ми умаля, а и вече сигурно мас тече от него." (Не сте ли забелязали, че наистина, облеклото му е късо? :D )
След тези мисли, хапна малко замразен Рамен и отиде в сградата за изпити.

Сутринта на Саске:
- Ааа, ОМГ, херпеееЕЕЕЕЕС! - изкрещя Саске и се събуди. - Добре, това почна да става банално. - смъмри сценария Саске. - Вече сънувам този кошмар десетки епизоди.
Саске се ядоса и извика:
- Fire style! Fire Ball Jutsu!
ОМГ! Той насочва огнените си топки към мен! Ъъъ... Ааа! (Ок, майната му на Саске и неговата сутрин, пренасяме се при Сакура, преди да ме е опърлил.)

Сутринта на Сакура:
Сакура се събуди спокойна. Беше сънувала, че се събира със Саске. Беше толкова прекрасно!
Стана, и отиде до огледалото да си среше косата. Тогава... спокойната Сакура изчезна.
- АААААААА! Не мога да повярвам! Що за проклет късмет! Това някаква ШЕГА ли е?! - крещеше Сакура докато си гледаше ВТОРИЯТ херпес, който е излязъл явно докато е спала. - Сега са два. Един до друг. Това е катастрофа. Трябва да стана чунин! Не мога да позволя тези два херпеса да си направят бебета! От днес ще съм по-силна! Ще тренирам по-здраво! Край с невинната Сакура! (пхаха, тя сериозно ли си мисли, че ще стане по-силна?! xD ).
След като си изля гнева на огледалото, грабна една цигара и понечи да я запали. Но херпесите бяха толкова големи, че нямаше как да си постави цигарата на устните.
- Това е просто перфектно. - говореше си Сакура, докато дъвчеше тютюна.
След това се облече и тръгна към сградата за изпити.

Сутринта на Какаши:
Какаши отвори очи. Нямаше чаршаф върху му.
- "Странно." - помисли си той, но обръщайки се на другата страна, разбра причината. - "Оооу, да, срещата вчера. Хехехе... Score! " - радваше се наум той. - "Сега и ако разбера коя е, ще е още по-добре."

- Хей, как е, аз съм Какаааа... - той не можа да продължи. Лицето й се откри пред неговото. Беше на проктора за вторият чунин изпит - Анко.
- Хн, мн, какво? Колко е часа? - запита тя, без да си е отворила очите и да види кой е до нея.
- Ъмм... 9 и 30. - отговори едва едва Какаши. (В Коноха бе изрично забранено, по време на чунин изпити, учител на генини, които участват в изпитите да има какъвто и да било контакт с който и да е от прокторите. А тук имаше дооста голям контакт...)
- ОМГ! Закъснявам за изпита! Трябва да... - докато истерично се обличаше, Анко видя Какаши. - Какаши?! Лол, по-лошо не можеше и да стане.

Двамата се разбраха да не казват на никого - все пак това застрашаваше кариерата и на двамата.
След това Какаши се запъти към сградата за изпити. Анко пък се втурна с бясна скорост натам, защото закъсняваше.

crazy2
----------------------------------------3030 епизод----------------------------------

Намираме се в сградата за изпити. Тъп Кат Галош обявява резултатите. Какаши, Сакура, Саске и Наруто чакат заедно резултата.
Сакура се намества до Саске. Той обаче казва:
- Гълияяяк, сега пък са два?! Ааааа! - извика той и се премести до Какаши.
Сакура се натъжи. Наруто й каза:
- Седни до мен, Сакура-чан!
- Ъмм, не мерси, Наруто, устата ти мирише на замразен Рамен. - отговори Сакура. (о_O) - Какаши сенсей, може ли да седна до Вас?
- Да... - отговори Какаши. Макар че това беше по-скоро механичен отговор. В момента мислите му бяха на друго място.
"Откъде пък се пръкна Анко? Бях на среща на читатели на Icha Icha Paradise и заговорих някаква фенка на книгата. Или съм си тръгнал от срещата, или Анко чете Icha Icha Paradise. - мислеше си Какаши. - Мммм, нямам търпение да свършат изпитите, за да я питам." ( :affraid: )

И така, след около половин час настъпи мигът на истината! Опа, т.е. мигът на истината е след като Тъп Кат Галош каже резултата на отбор 73. Отбор 7 са след тях.
- Отбор 73... - провикна се Тъп Кат Галош. - вие не се класирате! Имате само по 4 верни отговора. Късам ви!
Членовете на отбор 73 се вбесиха.
- Хей, не е честно! Поне ни ги покажете, искаме да си видим грешките!
- Страхувам се, че това е невъзможно. - отговори Тъп.
- Абе ние на вас можем ли да ви ******** майката в ***** кладенец с използван кондом, а?!
Тъп се обърна към своят помощник квестор. Помощникът кимна и се провика:
- Сапун Джутсу!
Три сапуна бяха призовани от близката тоалетна и се насочиха към устите на отбор 73. Докато се усетят, генините бяха с насапунисани усти и бълваха мехурчета.
- Що за джутсу е това? Генджутсу или нинджутсу! Сефте го виждаме!
- Това е накджутсу. - усмихнал се Тъп. - Идва от Наказателно Джутсу.

- Уау, не знаех, че съществува Накджутсу! - възкликна Наруто, като миризмата на замразен Рамен излезе от устата му, когато я отвори.
- О, нима? А този твой дъх какво е мислиш? - сопна се Сакура.
- Престанете и двамата. - каза им Какаши. - Да, съществува Накджутсу, но го умеят само джонините. Представлява наказание, от което не можеш да избягаш. Някои дори казват, че е по-силно от всички други джутсута взети заедно, имено поради тая причина.
- Уааау... - възкликнаха с интерес хлапетата от отбор 7.

- А сега, Отбор 7! - провикна се Тъп. - Вие.... се класирате с минимума от точки! Честито!
- Йее! - зарадваха се всички.

След около половин час, вече всички резултати бяха готови. Всички новаци се класираха, както и отбора на Рок Лий (още не сме говорили за него, но има време). Отборът на пънкарчетата също се класира.

- И така! Последно съобщение, преди да поканя Анко, за да ви разясни втората фаза на изпита! - каза Тъп.
- Анкооо.... - промълви Какаши.
- Казахте ли нещо, сенсей? - попита Саске.
- О, не, нищо, тананикам си, лалала...

- ... Все още издирваме убиецът на нашият квестор! Бил е зверски удушен тук, на същото това място! Ако виновникът е сред тази тълпа, да си признае сега, и наказанието няма да е прекалено сурово! - провикна се пак Тъп.

Гаара, виновникът за удушването, дори и не чу думите на Главният квестор.
- Shut up, shut up, shut up, Don`t wanna hear it... - пееше си той.


-------------------------------------3031 епизод------------------------------------

Тишина. Чува се само покашляне от време на време.
- Уау, когато Тъп не е в стаята е учудващо тихо. - отбеляза Наруто.
- Шшшт, Наруто. Анко влиза! - смъмри го Какаши.
Чу се проскърцване на врата. После се чу отчупване на панта. Всички се спогледаха. Анко стоеше с празен поглед държейки вратата за бравата и размяташе портата във въздуха:
- Леле, че сме го закъсали с бюджета ама... Чак вратите ни се изпочупиха.
- Всеки, който не слуша пънк ще има малък бюджет. Такъв е Пънк законът - промълви злобно Гаара Пънкарът.
- Добре, редници, слушайте внимателно!
- Редници? Защо да сме редници? - попита тихичко Наруто.
- Хех, тя така си използва войнишки наименования. Днес сутринта мен ме наричаше генерал. - изхилка се Какаши, после пребледня, защото е разбрал, че се е изпуснал пред хлапаците. Обърна се да види реакциите им и камък паднал от сърцето му. Както никога, и тримата слушали в захлас какво говори Анко и дори не чули какво им казал учителят им.
- Извинете, сенсей, заслушах се, ще си повторите ли отговора? - опомни се Наруто.
- Слушай, слушай, моето не е важно. - сопнал се Какаши.
-Утре, точно в 1000 часа (10:00) се пригответе за път! Ще отидем в една прокълната гора! Там ще прекарате 5 дни и ще търсите като луди два скрола. После ще ги занесете в една сграда. Няма обаче да ви кажа къде е сградата, трябва сами да я намерите. Също така, никаква храна, вода или други подобни работи не се допускат! Трябва да влезете в гората без нищо "цивилизовано" по себе си! Има ли въпроси? - войнишки извикала Анко.
- Ъмм, защо гората е прокълната? - попитал някой от класиралите се генини.
- Защото два училищни автобуса са се разбили там преди 20 години. Говори се, че никой не е оцелял след катастрофата, и че там се навъртат духове. А, да също така много педофили се навъртат там.
- Духове?! Педофили?! Защо ни го причинявате? Защо ни пращате там?! - с насълзени очи крещяли някои генини.
- Защото така ми е на кеф. - отговори Анко.
- Вие нямате сърце. - промълви един генин.
- Имам аз, иначе нямаше да стоя така права срещу вас, а щях да съм просната на земята, безжизнена, защото ще съм мъртва, понеже сърцето е жизненоважен орган! - провика се Анко.
- А защо не тръгнем към гората още сега? - попитал Наруто.
- Защото искам да си почина един ден. Какво? Нямам ли право? И аз съм човек, бе! - сопна се Анко. - Даже знам как ще прекарам деня... - лукаво промълви тя и погледна Какаши.
Лицето му се изчерви. Направи й знак, който значеше: "Ще поговорим за това по-късно."

След като бяха разпуснати, генините решиха да организират купон, на който да се запознаят, да направят приятели, врагове, гаджета, и за да изучат опонентите си. Купонът щеше да е в домът на Гай. Всички очакваха партито да е пълен БУМ . Дори и пънк нинджите щяха да присъстват.
- Но само ако пускат и пънк. - промърмори Гаара, качи се на скейта си и отиде да се облече за партито.

crazy2

---------------------------------------------3035 епизод--------------------------------

- Е, какво мислиш? – попита Гай, като сочеше “полето” за купона.
- Не е ли малко... прекалено? – попита Какаши, поглеждайки буретата със саке. – Да ти потрошат къщата ли искаш?
- Важното е, децата да се забавляват. – подхилкна се Гай. – А и след този купон, всички генини ще говорят колко свобода съм им дал, и колко страхотен е бил купонът ми. Още нещо, в което ще съм по-добър от теб, Какаши – организирането на партита. – усмихна се Гай, и зъбът му блесна.
Голяма капка потече по главата на Какаши. Но понеже не му се занимаваше точно сега с детинщини, реши да зарадва Гай, като му каза:
- Прав си, Гай. Би ме. Не мога да го отрека.
- Ура! Аз победих! Вече сме 50:49 ! Аз съм по-добър, приятелю! Приеми го, хахаха! – крещеше той, докато се въртеше в кръг. – Аз съм awesome. I kick ass! Аз... – той си отвори очите и видя, че Какаши вече го нямаше в стаята. Почувства се малко глупаво, но си помисли:
“Сигурно се е махнал, защото го е било срам от загубата. Не е можел да понесе да гледа победителя в лицето. Ха!”
През това време, Какаши пък вървеше из улиците на Коноха и си мислеше:
“По какъв начин да покажа на тези дебели, гъсти вежди, че неговите състезания не ме интересуват?!”
След това се запъти към мястото, където с Анко се бяха уговорили да се видят.

Анко нервничеше. Тъп не я пускаше да излезе от сградата за изпити. Все измисляше за какво да я заговори, и всеки път, когато тя казваше: “Ок, чао, до утре!”, Тъп я спираше и почваше да й разправя за някоя своя мисия. След поне 30-тата споделена мисия, Анко не можа да издържи повече и извади цигара от джоба си.
- Какво правиш? – стросна й се Тъп. – Знаеш, че съм асматик, да ме убиеш ли искаш?!
- Ъмм...
- Ок, махам се оттук, помощ! Цигарен дим, ааа!
“Боже, как не се сетих за това по-рано?” – доволно си помисли Анко и се втурна към срещата с Какаши.

Намираме се в стаята на Сакура.
- Какво ще правя? – плачеше тя. – Не мога да отида на купона с тези двата херпеса. Що за проклет късмет? Уаа!
Приятелка почука на вратата й.
- Сакура, имам решение за твоят проблем! Казва се “Хептен” и премахва всякакви кожни заболявания за 10-ина дни!
- Не ме урежда. Трябва да се отърва от херпесите днес! – провика се Сакура.
- Ок, имам резервен план. Нося клещи!
- Че с какво ще помогнат клещите?
- Ще стисна херпесите!
- Не става, Приятелка, така само ще ги разпространиш още повече!
- Ок, ето я и последната ми идея. Нося ти един свитък...
- Свитък?! – изписка Сакура, отваряйки внезапно вратата. – Ще ме излекува ли?!
- Ъмм... да, но... само за един ден. – промълви Приятелка. – Даже и за по-малко...
- Искаш да кажеш, че ще се излекувам, но... само за купона?
- Ами, да. Действието му ще престане точно в полунощ.
- Оу?
- Да, след полунощ, херпесите отново ще се появят. Но дотогава, лицето ти ще бъде изчистено.
- Добре, дай ми го, аз ще се оправя. – отговори й Сакура.
- Ок. Късмет! – каза Приятелка и си замина.
Сакура отвори свитъка и почна да чете:
- Ти... ти... ти... ти си... тъпа... тъпа... сврааака... – Сакура се спря. – Що за заклинание е това?! Обижда ме! Но... сякаш нямам друг избор... – и продължила. – Свра... Свра... а твър... а твърдях... че... че... съм умнааа. Га... га... аз... съм... гро... гро... зна кат... като... смъъърт... смъъъртта... о... о... о... кукуригуууу...
Буквите в свитъка засияха. Чу се едно “ПАФ!”, и... това беше. Сакура стоя стъписана около 2 минути. Не смееше да се погледне в огледалото. Най-накрая, тя пристъпи едва, едва до огледалото и изкрещя:
- Господи! Лицето ми... Устните ми... чисти са! Толкова се радвам! Ураа, Саске няма да се страхува от мен, поне не и тази вечер!
След като си реши проблема, тя се запъти към купона.

- По-бързо, Канкуро! - викаше Темари.
- Чакай де, не съм решил как да си боядисам лицето! - отговори й той.
- Какво ще стане, ако отидеш с изчистено лице?
- Фенките ми няма да ме познаят! (Канкуро бе известен пънк певец от селото на пънкарите. Боята по лицето беше неговата запазена марка.)
- Офф, добре, че поне Гаара не е като теб. Не мисли само за жени и слава...
- I'm just a kid! Лалала... - пееше си Гаара.
- Какви ги говоря, той пък само за пънк мисли. Само аз ли съм нормална в това семейство?!
- Сестро, знаеш ли какво означава йероглифът на челото ми? - попита я Гаара.
- Не, не съм японка. Duh. - сопна му се Темари.
- Означава "All the punk haters should die." Ти пънк хейтър ли си? - изпитателно я погледна той и посегна към куная си, готов да атакува.
- Бога ми, не, Гаара, как можа да си го помислиш? Аз се шегувах само...
- В пънк света няма място за шеги. Всичко е fucking serious. - изръмжа той.
- Стига сте се карали! Хайде, Гаара, ако спреш да закачаш Темари, ще ти подаря старият си скееейт... Знам, че си му хвърлил око.
- Gimme, gimme, gimme! - зарадва се Гаара и веднага се успокои. - Може ли да го пробвам преди да излезем?
- Ок. - отговори Канкуро. После се обърна към Темари. - Колко пъти ще ти спасявам задника? Заради теб и пънк гащите си му дадох оня ден!
- Извинявай, Канкуро. - сведе глава Темари.
- Айде, айде, да тръгваме, че късно стана. Дано поне се напия като свиня.

Намираме се в стаята на Шикамару. Чоуджи яде чипс встрани, а Ино се опитва да събуди сънливкото, за да отидат на купона.
- Алооо, Шикамару! Стига си спал! Има купон на който трябва да отидем!
- Никога няма да се събуди по този начин. Има само един възможен вариант - да му говориш нежно в ухото. - каза с пълна уста Чоуджи.
- Това е глупаво. Няма да го направя. - стросна се Ино. Но като видя, че дори и след двеста шамара той не става, реши да пробва: - Шикамарууу, слънцеее... Стани, големецо... - говореше тя тихо в ухото му.
Шикамару отвори едното си око и измрънка:
- Разкарай се ма, пача, опитвам се да спя.
Ино позеленя от гняв и удари такъв юмрук на Шикамару, че той хвръкна във въздуха.
Шикамару най-сетне беше буден. Можеше вече да отидат на купона.

При отбора на Хината:
- Този купон ще бъде супер як. Предусещам! - изкиска се Киба, докато гледаше яката си косичка в огледалото.
- Надявам се да е приятен. - измърмори сериозно Шино.
- Там ще е Наруто! - каза Хината изчервена.
- Даа, знаем, че ще е там. - каза Киба. - Хината, ти какво знаеш за него?
- Ъмм... обичам Наруто.
- А нещо, което ние да не знаем? - допълни Шино.
- Ъъм... Ъъъ... аз... обичам Наруто и толкоз! Охх... - тя почна да скръства пръсти.
- Тоз човек още ли не загрява? - попита Киба.
- Той... той... просто... се прави на тъп, но иначе е много умен!
- Ахъм. Ще я видим тази негова умнотия. Така ще го напия, че накрая ще изтръгна от него какво чувства към теб. - изхили се Киба.
- Зад теб съм, бро. - отговори Шино.
- Ну..нужно ли е?
- Нужно е! Иначе ще си останеш стара мома с тази твоята любов. Искам племенници пък! - изхили се Киба и потупа леко Хината по главата.
- Къде е Акамару? - попита зачудено Шино.
- Заведох го при майка. Предният път като се напи, замалко да изяде Сакура. - допълни той.

В апартаментът на Рок Лий.
- Йо, браточета, как изглеждам? - попита той, а зъбът му блесна.
- Рулз, мен. - казал Неджи покашляйки. - Йо, тая трева си я бива, чоек. Кашлю, кашлю!
- Йеа, уахахаа, продаде ми я Лорд Хокаге.
- Уаха, този изрод си го бива обаче. Не може да говори, ама иначе има колекция от златни наргилета. - допълни Неджи. - Тенчи-Тен! Готова ли си?
- Да! Да тръгваме за купона! Ъ... лол, пак от онази трева, а? Колко пъти да ви казвам, че моята е 1000 пъти по-добра? Не е честно, и аз имам наркомански глад да храня. - сопна се Тен-Тен.
- Споко, Боб Марли мисли за всички ни, йооо... - каза Неджи и прегърна другарски Тенчи-Тен.
- Браточета, да тръгвамеее! - извика Рок Лий.
- Хай! - извика Неджи. - Хай, хай, чак до скай, уахъхаъахъа...

Вече сме на купона на Гай сенсей. Той хъркаше непробудно в стаята си.
Нека видим как протече вечерта за всеки от героите ни.

Чоуджи:
Той нагъна де що купи с пуканки имаше и ги изяде всичките. После тръшна една-две чаши саке и се тръшна да спи.

Ино:
Тя цяла нощ стоя като скована. Чакаше Саске да дойде, за да си поговорят, но така и не го видя. Накрая се ядоса, изпи половин буре саке и се тръшна в стаята, в която беше Шикамару. И двамата бяха мъртво пияни, та не можаха да направят някоя глупост. :))

Шикамару:
Още с идването си, той тръгна да се налива. Изпи цяло буре със саке, доспа му се, и отиде да спи. Там се срещнаха и с Ино. Нататък... знаете.

Рок Лий, Неджи, Тен-Тен:
Те тримата се събраха в един ъгъл и почнаха да пушат лулата на мира.
- Йооо, Боб Марли ни благослови тази вечер с тази благина... - говореше Рок Лий. - грехота ще е, ако не си кажем молитвата. Тен-Тен, отдавам на теб честта.
- О, добре. - отговори тя. - О, Боб Марли, който си в Ямайка, да се благослови името ти, нивата ти, насъщната ти трева и о, закриляй ни да не си пукнем някъде главите, докато вървим. В името на Боб, Марли и светата мери джейн - Амин.

След това жестоко напушване, Неджи и Тен-Тен се проснаха и заспаха един върху друг, а Рок Лий отиде до бурето със саке, лапна чучурчето и почна да гълта. Не спря дори да си вземе дъх. След като се натряска, изпочупи де що покъщина бе останала здрава и се просна да спи върху един трофей - глава на елен.

Пънк нинджите - когато те дойдоха, всички бяха или полумъртви или мъртво пияни. И те се натряскаха като свине и се проснаха да спят.
"Тъп Гаара. Ако не се беше бавил толкова, сега фенки щяха да ме прегръщат." - ядосваше се Канкуро наум.
"Тъп Гаара. Ако не се беше бавил толкова, сега сигурно вече щях да съм ухажвана от десетки мъже." -ядосваше се Темари наум.
Гаара стана от мястото си и наду музиката до дупка на някаква песен на Simple Plan.
- Ла - ла - ла... - мудно пееше той, защото едвам се държеше на краката си. След това се просна върху някаква възглавница и заспа.

Шино:
След като видя колко пропаднал беше станал купона с времето, Шино взе една бутилка бира, изхака я наведнъж и заспа. Ей така. Дори забрави защо не бе със съотборниците си.

Киба, Хината, Наруто:

Киба и Хината влязоха радостни през вратата. Първият човек, който видяха беше Наруто - танцуваше на "дансинга".
- Време е , Хината. - каза й Киба. - Кажи му какво чувстваш, но без заобикалки! Може би иска да го чуе в прав текст! Ако има проблем, аз съм ей там, при Саске.
- Добре, Киба-кун. - отговори Хината. - Наруто! Може ли да ти кажа нещо?
- Разбира се, Хината. Ти си мой човек! Кво става?
- Аз... аз... дойдох да ти кажа, че те обичам. Много, с цялото си...
Наруто я прекъсна:
- Хех, и аз много те обичам, като приятелка! - изкиска се Наруто.
- Ъмм, аз имах в предвид... като момче, Наруто. -Хината се изчерви до краен предел.
- Слушай сега, Хината. Ето каква е работата. Мен ме рисува един японец. Той съсредоточава мангата върху боищата, любовните истории не го вълнуват. Понеже това е пародия, аз знам какво става по-нататък в мангата, и мога да ти кажа, че аз така и не разбирам за чувствата ти, а и да бях разбрал, изрода Кишимото щеше пак да ме прати при Сакура. Разбираш ли? - всички тези изречения бяха под влияние на тоновете саке, които Наруто изпи нея вечер. Но пък си бяха чистата истина. - Аз също те обичам, Хината. Ама... когато съм трезвен, разсъждавам като в мангата. Съществува един свитък, далеч, далеч из пространството, който би превърнал мислите ми в пародираният ми "аз", но трудно ще го намериш. Ако го откриеш, истинските ми чувства ще излязат наяве. Ако ли не - колкото и да се мъчиш, каквото и да правиш, аз ще остана тъп, манга герой и никога няма да разбера за чувствата ти. А сега чао, че имам да танцувам, уляля! - извика Наруто и почна да се кълчи.
Хината не знаеше какво да мисли. "Дали е вярно? Съществува ли такъв свитък? Наруто не би ме излъгал! Ще намеря свитъка, каквото и да ми струва! А сега, за да помня всичко на сутринта, ще трябва да си тръгна от купона трезвена, и то сега. Не трябва да забравям тази ценна информация!"
След това тя си тръгна от партито, като първо съобщи на Киба.

Киба:
След скучният разговор със Саске и след като видя, че всички момичета в околността са мъртво пияни, Киба също се натряска с бутилка саке и се пльосна да спи.

Сакура и Саске:
Сакура влезе през входната врата. Радваше се на момента. Саске я забеляза, още от далечината и се изплаши:
- Омг... Хер... - преди да продължи, той я видя по-отблизо - видя, че херпесите ги няма. затова и не продължи с "...пес" а с "мафродита". С една дума, той каза:
- Омг, Хермафродита, Богинята на красотата, ау ау! - избаука той и се впусна към Сакура.
И двамата много си се радваха на момента. Саске, като кавалер я покани на танц. Хип хоп танц.
- Ще танцуваме ли, принцесо? - каза той мило. (това прилича все повече и повече на Пепеляшка о_O )
- Да принце мой! - отговори тя. (сериозно... o_O )
Танцуваха супер много време. Направо каталясаха. Саске тъкмо се приближи да я целуне, за да покаже любовта си, когато от старият часовник на Гай се чу:
"Куку! 12 е! Какаши, ти бе победен отново!" Паралелно със звука, от часовника излизаха две фигурки - на Гай и на Какаши, като Гай удряше един юмрук в главата на опонента си, и учителят на отбор 7 потъваше надолу.

Говорейки за Какаши, какво стана с него и Анко? Ами, има ли смисъл да разправям? Разпалиха се, бла, бла, милувки, пирувки, чаршафи... Същото като предната вечер с една дума.

Но да се върнем на Сакура. Когато разбра, че е дванайсет, тя се отскубна от ръцете на Саске и изкрещя:
- Съжалявам, но трябва да тръгвам, принце! О, прости ми!
Сакура тръгна да бяга, но се препъна в прага на вратата и си скъса джапанката.
- О, супер, нямам време да те взимам! - викала тя на джапанката си, докато бягала от къщата на Гай.
Саске взе джапанката й и... каза:
- Е*ахти тъпата версия на Пепеляшка, аз.
След като каза това, затръшна вратата, натряска се със Саке, оплака пустия си късмет и се пльосна да спи.

-------------------------------3036 епизод-------------------------

Приятен, слънчев ден в Коноха.
Един лъч светлина блесва в очите на Какаши и той ги отваря мудно:
- Офф... пак ли това проклето слънце...
- Ъф, наистина, много гадно блести... - измрънка Анко.
- Да дръпна ли пердетата? - попита Какаши с усмивка.
- Мхммм... - отговори Анко и му се усмихна.
Какаши стана и дръпна пердетата, ама проклетото слънце печеше дори и през тях.
- Ох, ужас, по-добре да тръгвам, поне навън има сянка. - измърмори Анко и почна да се облича.
- Нее... - прекъсна я Какаши. - Не искам да си тръгваш още. Чакай, ще измисля нещо.
Cloud and Rain Jutsu! - провикна се той, и мигновено на небето се появиха облаци и заваля дъжд. Че чак и гръмотевици имаше.
- О, Какаши, толкова си романтичен... каза Анко и го прегърна. В същото това време, мълнии падаха по асфалта и хората бягаха в най-различни посоки от паника.
- Само най-доброто за най-добрата. - усмихна се Какаши и...
***************************************************************************************
(Сорка, цензура, хаха.) Продължавам с това, че Анко тръгна към Прокълната Гора, а Какаши отиде до къщата на Гай.

В това време, в същата тази къща...

- Хън, мън, кой спи върху тумбака ми? - ядоса се Чоуджи сънено.
- All the punk haters should die. - иръмжа Гаара, който явно е заспал отгоре Чоуджи. - Само още една лоша дума и ти режа гърлото. - след това посегна към джоба си.- А сега, малко rebirth... Ъ? Къде ми е MP3-то?
Чоуджи го гледаше странно, а Гаара беше по-бесен и по-тъжен от всякога.
- Аааа, кой ми е взел МРЗ-ката?! Този човек ще умре! Кълна се, че ще умре! - след това се обърна към Чоуджи. - Ти ли ми я взе?! - изръмжа зловещо Гаара.
- Аз... аз... нищо не съм вземал... но сега добре ще ми послуши един памперс, аах... - Чоуджи беше много изплашен. - Моля те, не ме убивай, не знам къде ти е...
- Млъкни! - каза Гаара и запуши устата му.- Откъде се чува това? Това е Sk8er boy на Avril Lavigne!
В същото това време, само на няколко метра от пънкарчето, Наруто се разхождаше с MP3-то в ръка:
- Тук няма и една свястна песен. - изпъшка той. - Пънкът е глупав.
- Я повтори?! - прошепна Гаара гневно, докато го беше хванал отзад за врата.
- Пппффъъънккккътт... - Наруто едвам говореше, защото Гаара активно го душеше. - Ттттоой нне ссструвваа.
- Стига! - изкрещя Канкуро и откъсна Гаара от врата на Наруто. - Ще се разправяте в Прокълнатата гора, сега не е време за убийства!
- Той... моето MP3... - негодуваше пънкарчето.
- Това ли ти е проблема? - попита Канкуро. - Значи е решен! - каза той след като взе MP3-то от ръцете на Наруто и го даде на братчето си. - Айде готово, само мир да има!
- За Бога, Гаара, ти си... - Темари се опита да каже нещо, но Канкуро я срита по пищяла.
- Няма да си дам пънкарските слипове. Мисли как му говориш, край със спасяванките. - прошепна й набързо той.
Гаара се обърна към Наруто и му каза:
- От днес нататък, ти си ми смъртен враг. Приготви се да умреш! - изръмжа той и си тръгна заедно с Темари и Канкуро.
Саске се беше събудил и дочу края на разговора. Притече се към Наруто и му каза:
- Пази се. Този човек е опасен. Аз също съм му смъртен враг. Ще ни избие и двамата. - прошепна плахо Саске.
- Спокойно, готин, ще му смачкам физиономията, само да го видя, хаха! - изхили се Наруто.
"Лол, Наруто е... толкова решителен. Сигурно в него има нещо, което го прави толкова силен... Нещо животинско..." - мислеше си Саске изумен. - "Ами! Сигурно просто аз съм твърде страхлив..."
(Иронията, Саске, е че разсъждаваш много правилно, пхаха, във Наруто наистина има дух. Дух на... зъл еднорог с червена грива o_O )
След тези мисли, той и Наруто се запътиха към гората.
- Сакура, спомена, че ще ни чака там. - измрънка Наруто.
- Сякаш е знаела, че ще си тръгне по-рано, хмм... - замисли се Саске.

- Ало, ставай, поспалано, легнала си върху врата ми! - едвам промълви Шикамару.
- Хн, мън, какво? - попита Ино сънена. - Саске, това ти ли си?
- Не, просто мързеливият Шикамару. - иронично каза той.
- Ъ?! Шикамару?! Какво правиш в това легло, разкарай се! - провикна се тя и отскочи няколко метра назад.
- Омг, freedom! - извика радостно Шикамару, разтривайки врата си. - Имам късмет, че бях много натряскан. Добре, че не съм направил някоя простотия.
- Ха, сякаш щеше да направиш нещо, дори и да искаше. Толкова си мързелив. - натякна му Ино. - Ъъъф, все едно, да отиваме към Прокълната гора.
- Мхм. - кимна Шикамару.

- Тенчи-Тен? - изуми се Неджи, като видя Тен-Тен легнала плътно до него. - Какво пушихме снощи? В главата ми се въртят зайчета с каски...
- Ъъф, в моята пък се върти Мики Маус... Охх, и ти ли си мислиш същото? - погледна го тя.
- Да! Тази трева беше awesome, йо!
- Йеа, щом дори на сутринта халюцинираме... Къде е Лий?
- Пхаха, легнал е на главата на онзи кон. - изхили се Неджи, сочейки трофеят-глава на елен.
- Тъпчо, това е зебра. - поправи го Тен-Тен.
- А, да...
- Пропуснах ли нещо, браточета? - извика Лий. - Хей, защо лежа върху глава на кит?
- Това е зебра! - хорово му се сопнаха Неджи и Тен-Тен.
- А, да... - поправи се Лий. - Ще тръгваме ли за Прокълнатата гора?
- Хай. - кимна Неджи. - Толкоз хай, че чак ми се драйф...

Една буболечка ходеше по лицето на Шино. Той се събуди с лек махмурлук.
- Хайде, Киба, стига си лежал. - смъмри го Шино след като го намери проснат върху плакат на гола мадама.
- Да, ставам... - измърмори Киба. - Хината каза, че ще ни чака в гората. Да тръгваме.
- Ок. - отговори Шино.

След като всички напуснаха бърлогата на Гай, той най-накрая се събуди. Излезе от стаята и извика:
- Боже мой, що за бъркотия! - хвана се той за главата. - Дано наистина ме похвалят и бия Какаши по точки, че иначе жална им майка!
След това почна да чисти.
- Хей, Гай! - провикна се Какаши. - Лол, на това му се казва бъркотия. - подхилкна се той.
- Няма да ти е смешно когато те победя по точки, Какаши! - сопна се Гай и му тръшна вратата.
- Whatever... - каза Какаши и се отправи към Прокълнатата гора.

crazy2 Този път малко по-кратко, ама кво да се прай :baby:

---------------------------------3037 епизод -------------------------------


- Добре, войници, слушайте внимателно, няма да повтарям!
Ще излъжа ако кажа, че въобще някой генин слушаше Анко. Всеки мислеше за своите си проблеми.
Саске се обърна към Сакура, и след като видя, че тя отново има херпеси, той спокойно и каза:
- Предполагам, вече не мога да отбягвам тези херпеси. Не може вечно да ме е страх от тях. Но... не очаквай да те целувам, докато не се махнат.
- Искаш да кажеш... че ще спреш да страниш от мен? -зарадвана попита Сакура.
- Да... реших да забравя за тези... неща..., Сакура.
- Ти ми знаеш името!
- Ъмм, да, вчера си го спомних.
- Толкова съм щастлива, Саске!
- Има ли начин да се отървем от тези херпеси? Иска ми се да се отървем от тях възможно най-скоро. - подхилкна се Саске.
- Има начин, Саске, казва се "Хептен", но ще ги премахне след 10 дни.
- 10 дни... Това е цяла вечност. Но предполагам ще трябва да бъда търпелив. - продума той.
Тази рязка промяна в държанието на Саске се дължеше на Наруто. Той си мислеше: " Наруто не го е страх от Великият Гаара Пънкарът. А мен ме е страх от някакви си херпеси. Трябва да стана по-смел. Трябва да стана смел колкото Наруто!"

Наруто пък мислеше само за рамен.
"Какво ще правя 5 дни без рамен? Уаа..."

- За приключване на вторият етап от изпита, разполагате с 5 дни! Ако се забавите повече от 5 дни в гората, ви оставяме да умрете. Трябва да намерите два свитъка - един земен и един морски. Морският ще познаете по това, че мирише на бриз, а земният - на изпражнения. После трябва да ги занесете в една сграда, която сами трябва да намерите. Ще се храните с боровинки и такива подобни работи. Никакви "цивилизовани" неща не се допускат в пределите на гората! И внимавайте! Има много дупки, пропасти, зверове, може би и духове... - Анко тръгна да се прозява, и даже несвършила с прозявката, тя набързо допълни. - А, и имаме информация, че напоследък в гората се върти най-закоравелият педофил в областта, ок, успех! - след това наблъска генините в гората, като ги раздели на отбори.

Отбор Киба - Хина - Шино:
- Значи трябва да намерим два свитъка? - попита Киба.
- Да. - отговори Шино. - Наостри носа си, и ако надушиш бриз или лайна ни кажи, и ще тръгнем заедно към тази посока.
- Ок, само да извикам и Акамару. - отговори Киба. - Ъмм, Акамару?!
- Може би е предпочел да спи, все пак е доста мързеливичък. - промълви Шино.
- Какво ще правя без Акамару? - подсмръкна Киба. - Без него нито мога да се бия, нито да душа!
- Хината, може ли да използваш бякугана си? - попита я Шино.
- Да! - отговори Хината. - И ще намеря свитъка! - гордо каза тя.
- Земният ли? - попита Шино.
- Ъмм...
- Морският? - попита Киба.
- И тях, но има и трети свитък, който трябва да търся! - възкликна Хината и активира бякугана си.

Отбор Неджи - Лий - Тен:
- Йо, какво ще правим 5 дена? - попита тъжно Неджи. - не ни позволиха да си вкараме трева отвън...
- Спокойно, ще си наберем дива, чувала съм, че дава непонятна сила, щом я изпушиш! - успокои го Тен-Тен.
- Като Попай Моряка ли? - очите на Лий светнаха.
- Да, мускулите ни ще се надигнат и ще направят форма на Мери Джейн. - отговори Тен-Тен.
- Предлагам да зарежем свитъците и да потърсим от тази трева! Искам да ми порасне мускула! - предложи Неджи.
- Подкрепям! - отговориха Лий и Тен-Тен в хор.
- Да започваме тогава! - каза Неджи. - Хай! Толкоз хай, че искам чай!

Отбор Ино - Шика - Чо:
- Боже мой, какво ще правя, толкова съм гладен. - ридаеше Чоуджи.
- Мен пък ме мързи да ходя. - каза Шикамару.
- А на мен ми писна от вас! - ядоса се Ино. - Трябва да намерим свитъците! А сега, мислете как да го направим!
- Твърде уморен съм, за да мисля. - измрънка Шикамару.
- Аз пък съм твърде гладен. - отговори Чоуджи.
- Ох... аз пък съм блондинка и си нямам и на идея какво да правим... - намуси се Ино.
- Предлагам да спим. Утре ще мислим. Утрото е по-мъдро от вечерта, както са казали хората. - предложи Шикамару.
- Ееех, този нашият отбор за нищо не става: блондинка, търтей и прасе - направо супер. - въздъхна Ино.

Отборът на Пънк нинджите:
- Е, как ще намерим тези свитъци? - попита Канкуро.
- Предлагам, да изчакаме някой първо да ги намери и тогава да ги откраднем от него. - предложи Темари.
- Чудесна идея, Темари. Неслучайно си мозъка в семейството. - зарадва се Канкуро.
- Неееее! - изкрещя доста силно Гаара. - Това е катастрофа!
- Какво стана? - попита го Темари.
- Батерията на MP3-то е на една чертичка. Скоро ще падне.
- Това означава само едно... - промълви Канкуро.
- ... Гаара ще бъде в доста лошо настроение докато няма музика. - хорово продължиха изречението Темари и брат й.

Отбор Нару - Сасу - Саку:
- Буааа, какво ще правя без рамен?! - оплакваше се Наруто.
- Стига, Наруто, опяваш за това вече часове, не мислиш ли, че трябва да се концентрираме върху друго? - сопна му се Сакура.
- Предлагам да преспим и утре да търсим свитъците. - каза Саске.
- Прието! - кимнаха съотборниците му.
Докато се казаха тези думи, и тримата се проснаха да спят непробудно.

В това време клоните на съседното дърво се клатеха.
- Ау! Кабуто, разкарай този задник от скута ми, казах ти, че не си мой тип! - стросна му се Орочимару.
- Извинете, господарю, помислих си, че...
- Недей да миссслиш! - сопна му се Оро. - Аз харесвам момченца с черни коссси и черни очи... Не момчета със сини коссси!
- Но, господарю, къде да го намерим това чернокосо, чернооко момче? - попита го Кабуто.
- Таааам! - изсъска възбуден Оро, сочейки Саске. - Ммм, мисля, че е любов от пръв поглед, малък чернокоссско... - наслаждаваше му се Оро.
- Сигурен ли сте, че...
- Не ми противоречи, Кабуто! А сега, отивай в бърлогата ни, имам малко работа, която не е за пред очите ти. - изсъска самодоволно Оро.

SasuSaku Parody Copyright © tooth

Леле, моля ти се - продължавай - напиках се от смях!!!

Боже милостиви по смешна пародия на Наруто никъде не бях чела :8D: моля те пусни и други такива пародии.

омг много е смешно чакам продължението

-------------------------------------------3038 епизод---------------------------------------

Клоните на съседното дърво се клатеха. Орочимару изпиваше Саске с поглед:
- Ммм, някой ден ще дойдеш при мен, по свое желание, чернокоско... Имаш и шаринган, хмм. Това ще улесни работата ни. - прехапваше си устните Оро. - Ще ти покажа как се прави, ще го копираш и ..Ъааа! - Оро свърши. - Така, а сега да се съсредоточим върху това, което трябва да направим.
Оро скочи на земята и се приближи до хлапетата от отбор 7.
- Селото скрито в листата, а? - подхили се той. - Съвсем скоро ще превърна всеки в селото ви или в гей или в педофил, а жените ще избия! - изсъска Оро. - И ти ще ми помогнеш, сладурче. Ммм...
В това време, като за първи път, еднорогът в Наруто се обади.
- Йо, Орочимару, познавам те тебе.
- Ооо, деветозъбият еднорог, а? Я виж ти, находка...
- Със онея двамата прави каквото си искаш, но недей да пипаш моя човек. Нужен ми е за да живея.
- Спокойно, и без това ще мине време преди да нападна селото. А и не мога да се противопоставям на велика сила като теб. - подмаза се Орочимару.
- Пхаха, ей, педофил мазен, не ми се подмазвай, в момента обмисляш как да унищожиш тези деца...
- Може би тези двамцата да, но чернокоското... За него съм приготвил нещо специално... с вкус на... банан.
- Банан? И с такъв аромат ли ги има вече? - изненада се Еднорога.
- Мина време, откак бе педал, Деветозъб. Гей индустрията се разраства.
- Йее, яко. Знаеш ли каква е иронията? - хрипаво попита Еднорогът. - Аз живея в тялото на детето на човека, който ме направи нормален и почти ме уби.
- Хаха, това се казва ирония, уахауаахуахауа - смееше се Орочимару.
Еднорогът също почна да се хили гръмогласно.
Тези смехове обаче събудиха и тримата генини от отбор 7 и те отскочиха назад в бойна готовност.
- Прозяв! Точно сега ли трябва да се бием? - попита Саске.
- Ъъъф, вие се бийте хора, аз... ще гледам. - измрънка Сакура.
- Здравейте, дечица, ммм - каза Оро, облизвайки се.
- Ъъъ, педофил! - изкрещя Наруто.
- Колко си прав, момче. - изхили се Оро. - Но не се интересувам от теб.
- Да, но аз се интересувам! Shadow Clone Jutsu!
- Какво ще постигнеш с това? - запита го педофила и с един замах унищожи всички клонинги.
- Силен е! - плахо каза Саске. - Наруто, зарежи, нямаме шансове, трябва да бягаме!
- Ти като си страхливец, Саске, аз не съм! - изръмжа Наруто и хвърли 5 куная към Орочимару.
- Хей! Не съм страхлив! Аз... - Саске се ядоса. Беше си казал, че ще бъде смел колкото Наруто. И сега заради това свое изказване, трябваше да остане и да се бие срещу Орочимару. - Fire Style! Fire Ball Jutsu!
Орочимару се изсмя:
- Толкова ли можеш, Саааске? Хубаво име, ммм... - след това отбегна огнените топки.
- За много силен ли се мислиш бе?! - провикна му се Наруто. - Свършен си! - каза той уверено.
- Хахаха, само техника на друг саанин би могла да ме одраска!
- Добре тогава. Rasengan! - изкрещя Наруто и се засили с топчето чакра в ръката си.
- Наруто! Идиот! Не сме стигнали до частта, в която се запознаваш с легендарният саанин и научаваш това джутсу! - провикна му Саске.
- Оу! Верно... - топчето чакра вeднага изчезна от ръката на Наруто. Сега той се хвърляше към Оро с празни ръце.
Орочимару му изигра такъв плесник, че Наруто се залепи за едно дърво и повече не се отлепи от него.
- А сега, Саске... е време да те даря с удоволствие, което никога не си изпитвал... - мазно се усмихна Оро.
Саске пребледня и се скри зад едно дърво.
- Спокойно, чернокоско, не това удоволствие... Ще те даря с татуировка...
Докато Саске се усети, вече Оро си беше забил зъбите във врата му. Когато ги махна, на врата на Саске се появи една много яка татуировка.
- Тя ще те кара все по-силно и по-силно да искаш да дойдеш при мен, Саске. Освен това, ще те направи 300 пъти по-смел... Ще разбереш за действието й по-късно. - след като каза това, Орочимару се изпари.

В съзнанието на Наруто:
- Еднорог с червена грива? Ама че педалско! - мислеше си Наруто като видя звярът заключен зад метални порти.
- Не се подигравай, момче! Не казвай лоша дума за педалите, ей!
- Ти си педал! Ти си педал! Ляляля, бляяя... - плезеше му се той.
Еднорогът се натъжи:
- Уаа, ще ми се да бях...

Изведнъж, като от нищото тази сцена прекъсна, а Наруто отвори очи.
- Ъъъ, боли ме... - не можа да продължи. Припадна.

Сакура стоеше до Саске и му каза:
- Уау, Саске, много яка татуировка!
Саске обаче не отговаряше. Той също беше в безсъзнание. Сакура се огледа."Супер. Кой ще ме пази сега? Кого ще гледам как се бие? И двамата са аут!" - намръщи се тя и ги премести в една пещера.

През това време, в бърлогата на Орочимару:
- Трябва да съм бърз, преди господаря да се е прибрал. - помисли си Кабуто. - Summoning Jutsu!
От пушека се появи едно приятно на вид момче. Момчето изгледа Кабуто и злобно каза:
- Кога?!
- Сай, затворът ти в това джутсу ще продължи поне още 3 години. - сведе глава Кабуто.
- Не мога да повярвам! И с цялото си нахалство ме призоваваш? При положение, че не е дошло времето да ме освободиш?!
- Аз, аз... исках да те помоля за съвет... - измрънка Кабуто.
- Съвет?! Пха! Разкарай се, момче, знаеш, че няма за какво да си говорим.
- Имаме едно общо влечение! И двамата си падаме по... индивиди от нашия пол.
Когато чу тия думи, Сай се просълзи:
- Ооо, защо не каза по-рано, знаеш колко съм чувствителен на тази тема! Каквото и да е, кажи, ще ти помогна! Призовавaй ме когато си поискаш, това е прекалено важно, за да ти се сърдя, когато ме призоваваш. О, Кабуто... Какъв е проблема?
- Господарят Орочимару не ме харесва.
- Искаш съвет за свалка ли? - попита Сай.
- Ами... може...
В това време се чуха стъпки. Беше Оро.
- О, не! Господарят!
- Аз ще се махна, за да не ме види, а ти не се притеснявай да ме призоваваш всеки път, когато имаш нужда от гей съвети. - усмихна се през сълзи Сай и изчезна.
Кабуто избърса гейските си сълзи и се обърна към господаря си:
- Господарю, как мина?
- Както планирах, Кабуто. Както планирах. - самодоволно отговори Орочимару.

-------------------------------3039 епизод------------------------

След като ги заведе в пещерата, Сакура стоеше над съотборниците си с насълзени очи.
- Оле Боже, дано никой не ме нападне, че иначе ще ми видят сметката, уаа... - след това плачът и изведнъж секна. - Чакай малко. Аз трябва да стана чунин. Обещах си го! Обещах да стана по-силна! Идвай, зло! Не ме е страх от теб, ще ти извия врата по 5 различни начина, мухаха! - гордо се изсмя Сакура.
Изведнъж храсталаците зашумяха и три нинджи от селото на обратните се появиха зад гърба й.
- Ъ?! Аз.. аз... се шегувах, исках да се направя на смела пред читателите, защо ги прати бе, Господи! - ридаеше Сакура.
От небето се чу плътен глас:
- Човек не може да те разбере тебе, бе. Първо искаш зло, после не. Сега не ми се занимава, оправяй се! И без това ни трябват смъртни случаи, нещо капацитета ни замря с този положителен прираст.
- Здравей, сладурано... - каза й жената-нинджа, гледайки я в гръб.
Когато обаче Сакура се обърна, Ниса (така се казвала лесбийката-нинджа) се отврати от гледката:
- Ииииъъъъъууу! Тоби, Педалчо! Бързо да я убиваме, че не мога да я гледам!
- Нямаш проблеми Ниса, ей сега ще я довърша! изкрещя Тоби.

Междувременно при отбор Ино - Шика - Чо:
- Това почна да става досадно. - измърмори Шикамару, като видя Ино легнала върху врата му. - Разкарай се ма!
- Ъфф, какво правиш отново тук, Шикамару?! - разгневи му се Ино, след като отскочи.
- Намирам се на същото място, на което си легнах! Ти си тази, която се е наместила отгоре ми! - разкрещя й се Шикамару.
- Ммм, нямам търпение да разбера какво става по-нататък. - каза Чоуджи, гледайки съотборниците си с интерес.
- Това какво трябва да значи?! - сопнаха му се те в хор.
- А, нищо. Вижте, намерих си боровинки! - изхили се той и ги изяде наведнъж.
Ино и Шикамару го погледнаха гневно.
- А на нас защо не даде?! - ядосано го спогледа Ино.
- Хранете си се двамцата. - изхили се Чоуджи.
- Ах, ти, малък... т.е. огромен... - беснееше Ино.
- Шшшт! Вижте, Сакура се бие с обратни нинджи! - прошепна им Шикамару.
- И какво можем да направим по въпроса? - попита загрижено Чоуджи.
- Как какво? Бързо, намерете нещо за ядене, може и да не са пуканки, но това не трябва да се изпуска! - каза му Шикамару.
- Веднага! - отговори му Чоуджи и само след секунди се върна с пълна шепа боровинки.
- Какво мислите, че ще стане във второ действие? - попита Ино.
- Според мен Сакура ще нанесе удар. - каза Чоуджи.
- Хаха, да се обзаложим ли? - подхилкна му се Ино.
- 10 лева!
- 20!
- Млъквайте и двамата! - скара им се Шикамару. - Що за залози са това?! - последва малко мълчание. След това се провикна - 50 лева, че Сакура няма да отправи удар!
- Твоите 50 и още 10 отгоре! - каза Чоуджи...

Отбор Неджи - Лий - Тен:
- Слушайте сега, браточета, ще се разделим, за да потърсим дивата трева, после ще се върнем на това място. Нека това стане точно след половин час. - каза Неджи.
- Добре, съгласни сме! - извикаха Лий и Тен-Тен в хор.

При Сакура:
- Това е задето ме мислиш за чудовище! - ядоса се Сакура и прасна Тоби по главата.
- Неее! - ядосаха се Ино и Шикамару.
- Хаха, казах ви, че ще отправи удар. - изхили се Чоуджи. - Паричките ми моля!
- Проклет да си, Чоуджи. - намръщи се Ино. - Добре, залагам, че отново ще успее да удари! Явно нещо днес е в настроение да бие... 20 лева!
- Подкрепям те, няма да я подценявам повече. 20 лева, че ще отправи отново удар. - каза Шикамару.
- Хах... - похилкна се Чоуджи. - Аз пък казвам, че ще ударят НЕЯ. И залагам вашите 40 и още 10 отгоре!
- Човек не може да те разбере, тебе... - измрънка Шикамару. - Плащам!

Хъ... - изхили се Тоби. - Голяма работа, че ме удари веднъж. Няма да се повтори! - изръмжа той и я блъсна в едно дърво.
- Проклета да си, тъпачке! - изкрещя Ино от гняв.
- Хехе... - паричките ми... моля. - изхили се Чоуджи.
- Гррр... - ядоса се Шикамару. - Явно й свършиха минутите слава. Залагам 50 лева, че отново ще бъде ударена!
- Аз залагам, че ще разкрие свое тайно оръжие.. - подхили се Чоуджи. - 50 лева!
- Тайно оръжие? Тя няма такова! Та тя едвам прави Substitution Jutsu! Аз пък залагам, че ще удари, но с обикновен юмрук. Плащам 50-те лева.

А сега... - изхили се Сакура. - приготви се да видиш моето тайно оръжие. - тя погледна остро Тоби.
- Простачко, ти нямаш такова, нормална ли си?! - изкрещя Ино.
- Ако успее да го осъществи, печеля аз. Ако не успее, печели Шикамару. И в двата случая губиш, Ино. - намекна й Чоуджи.

Сакура почна да си надува бузите.
- Хъх, какво ще постигнеш с това? - изсмя й се Тоби.
От толкова много надуване, накрая херпесите й станаха по-големи и от силиконовите бомби на Памела Андерсън.
- Яяя! - изкрещя тя, и се засили супер жестоко, почна да се върти в кръг, и докато Тоби се усети, Сакура му зашлеви няколко серии удари, но не от ръце, а от херпесите й.
Тоби хвръкна във въздуха и се разби в едно дърво. Проби го, после второ и направи дълбока дупка в трето.
- Чоуджи пак печели, дами и господа! - изхили се той като прибра парите.
- И това се брои за специално оръжие?! - стросна се Ино.
- Страхувам се, че да. - измрънка Шикамару. - Чоуджи спечели честно и почтено.
- Абе ти да не си медиум, бе?! - ядоса му се Ино. - Залагам, че сега този ще я спука от бой! 20 лева!
- Не се отказваш, а? - подхили се Чоуджи. - Добре, плащам, като казвам, че тя ще го захапе за ръката.
- Хаха, за по-тъпо нещо не съм чувал! - изсмя се Шикамару. - Ино, този път, победата ни е в кърпа вързана! Плащам 20-те лева, и казвам, че Сакура ще бъде смляна от бой!

Сакура се нахвърли на Тоби и го захапа за ръката.
- Ъ? Какво по... - Тоби много се учуди.
- А сега... Виж това! - изговори тя през зъби и сряза косата си.
- Ъъъ... това пък защо беше? - продължаваше да се чуди Тоби.

След като отново бяха обрани, Ино и Шикамару измислиха план, който нямаше как да не проработи срещу медиумните умения на Чоуджи.
- Хей, Чоуджи. - каза му Шикамару. - С Ино ще ти плащаме по 5 лева, всеки път, когато Тоби я прасне по главата. А ти ще ни плащаш по 5 лева, всеки път когато тя му нанесе удар. Съгласен ли си?
Чоуджи се замисли:
"Така като я гледам, повече нищо няма да направи. което означава, че ще се напълня с пари."
- Съгласен съм! - извика Чоуджи. - Да започваме!

- Разкарай ми се от ръката, простачке! - изръмжа Тоби и я удари по главата.

- Мамка му!
- Бий се ма!
Това се чуваше от храсталаците.

Тоби се ядоса още повече и почна да я налага със серии удари по главата. Чак й спука херпесите. А Сакура само стискаше зъби и търпеше. Нямаше какво повече да направи.

- Айде ма!
- Хайде удари го поне веднъж!

След още много удари, джобовете на Ино и Шикамару олекнаха драстично.
- И ти ли си мислиш същото, Ино? - попита я Шикамару.
- Да! - извика тя, скочи на бойното поле и откъсна Тоби от Сакура. Чоуджи и Шикамару я последваха.

-Ино? - недоумяваше Сакура. - Защо... ме спасяваш, това означава ли, че отново сме приятелки? - радостно я попита Сакура.
- Ти проста ли си ма, дойдох, защото ако не бях дошла, нямаше да ми останат пари и за билет за автобус! - сопна й се Ино и погледна съотборниците си.
- И все пак, нямаме шансове срещу тия. - измърмори Шикамару.
- Залагам, че някой друг отбор ще дойде и ще поеме боя! - провикна се Чоуджи.
- Ааа, не, с тебе повече на хазарт не играем. - строснаха му се Ино и Шикамару.

------------------------------------3034 епизод-------------------------------------

Ино, Шикамару и Чоуджи стояха сковани пред обратните нинджи. Не знаеха какво да правят. Педалчо се обади:
- Аз поемам дебеличкия. Обичам бухтичките. - изхили се той.
- Аз поемам този с опашката! Обичам момчета с дълги коси! - каза Тоби.
- Аз пък поемам блондинката. Винаги съм се чудела дали са глупави и в леглото. - изсмя се Ниса.

Три огромни капки потекоха по главите на генините от Селото скрито в листата.
- Това не е хубаво. - най-накрая промълви Чоуджи.
- Хмм... Shadow Possession Jutsu! - изкрещя Шикамару и хвана в капан трите обратни шинобита. - Чоуджи! Твой ред е!
- Дадено! - кимна той, превърна тялото си в огромна бясно движеща се "топка" и премина като валяк през обратните шинобита.
- А аз какво да направя? - попита Ино развълнувана.
- Ъмм... стой си сега там. - измрънка Шикамару.
- Няма ли да се включа и аз в това?! Ами моето Mind Transfer Jutsu?!
- Ако ми кажеш от каква полза ще ни е това джутсу на този етап, и в този момент... ще съм ти благодарен. - иронично я погледна Шикамару.
- Ъмм...

Противниците им обаче не бяха хванати от гората. Малко ги заболя, след като Чоуджи ги премаза, но неусетно как, те успяха да се освободят от джутсуто на Шикамару.
- Хъ... Сякаш няма да ви хвана пак... - изхили се Шикамару.
Но този път, противниците им внимаваха повече и не паднаха отново в капана му. Накрая чакрата на Шикамару взе, че свърши. Чоуджи отново опита да ги премаже, превръщайки се в огромна, въртяща се топка, но не можеше да ги улучи. Ино пък се чудеше от каква полза може да е нейното джутцу. Накрая, след безбройните опити на дебелачето, то също свърши чакрата си и се просна изморено на земята. Ино мислеше, че ще се попикае от страх. Знаеше какво следва.
- А сега... - злобно се усмихна Тоби. - Сега е време да се позабавляваме малко...
Тримата се запътиха към всеки от генините с мазни усмивки и почнаха да си разкопчават копчетата на блузите.

20 минути по-рано, на мястото, което отбор 9 беше обявил за събирателна точка:
- Къде е тоя? - разтревожи се Тен- Тен. - Всъщност, къде са и двамата? Ахх, тези гадняри, сигурно са намерили трева и са я изпушили сами, за мен не са оставили. - ядоса се леко тя. - Трябва да ги намеря! - след това тръгна да ги търси.

Истината бе близко. Неджи и Лий се бяха срещнали и изпушили всичко, което намерили. А то беше доста. Състоянието им бе... направо страхотно. :D

Обратно при Ино - Шика -Чо:
И тримата бяха сковани от страх. Ино все още не се сещаше, че може да се всели в някой от обратните и да почне да ги налага. Ама нали беше блонди. Как да се сети?!
Шинобитата от селото на обратните бяха вече само на крачка от жертвите си.
- Няма да боли много. - изхили се Тоби.
Но точно в този момент, един кунай мина само на сантиметър от него. Той се огледа.

- Да предпазим света от педерасите!
- От изнасилване да спасим приятелите!
- Рок Лий!
- Неджи!
- Ние сме Team Weed, уахаха! - извикаха те в хор.

- Готов ли си? - попита изпитателно Лий. - Ще се позабавляваме ли?
- Уахаха, да! - изхили се Неджи. - Бякуган!
- Е, какво виждаш? - попита го Лий.
- Ъмм... прашките на онова маце...
- Ааа, искам и аз да видя, уаа - натъжи се Лий.
- Кои сте вие? И защо си търсите белята? Разкарайте се, преди да сме ***** и вас! - провикна се Педалчо.
- Страхувам се, че това няма да стане, браточе. - засмя се Лий. След това се засили и почна да ги налага и тримата наведнъж.
Неджи също се присъедини. Макар да бяха напушени много здраво, те не бяха по-слаби. Даже напротив.
- Gentle Fist! Two strikes! Four strikes! Eight Strikes! Sixteen strikes! Thirty two strikes! Sixty four strikes!
След ударите на Лий, и след убийствените атаки на Неджи, които изпиха чакрата им, те се проснаха мъртви на земята.

Всички се радваха на победата, когато... Над тялото на Саске почна да се издига лилав пушек. Той се изправи. Имаше татуировки по цялото му тяло.
- Пригответе се да умрете, нещастници, защото от нищо не ме е страх! - изръмжа той и се обърна към враговете си, които... вече бяха мъртви.
Той направи една тъпа физиономия, а останалите генини го гледаха също тъпо.
- Ъмм... за мен не останаха ли? - попита Саске.
- Ми... не. - отговори Неджи.
- Това беше сцената, в която се превръщам в злодей, която дава началото на другото ми аз, което ще тормози цяла Коноха още към 300 и кусур епизода, как така не сте ми оставили нищо?
- Сори, бро... Увлякохме се малко. - почеса се зад врата Лий. - В какъв злодей се превръщаш бе?
- Ъъъ, ще разбереш по-нататък. - смъмри го Саске. - Поне няма ли да получа една прегръдка, заради провала на голямата ми сцена?!
- О, Саске, колко си готин с тези татуировки! - възкликна Сакура и го прегърна.
- Сакура... ти... ти... вече нямаш херпеси! - каза той развълнувано.
- Така е!
- Ъмм... подстригала ли си се?!
- Да! Харесва ли ти?
- Ъъъъм... - Саске пак изгледа тъпо.

В това време Тен-Тен пристигна.
- Вие! Мошеници! Как не ви е срам! Няма ли да споделите тревата с вашата съотборничка! - изкрещя тя.
- Споко, Тенчи-Тен, Боб Марли... - Неджи не довърши, защото получи голям юмрук в лицето.
- Ето, аз имам малко останала, само недей да се ядосваш, не искам да се караме. - усмихна й се Лий.
След като Тен-Тен изпуши тревата се поуспокои и се извини на Неджи. Съотборниците й също й се извиниха.
- Вижте! Пълнолуние! - възкликна Неджи, сочейки слънцето.
- Неджи, това е само една четвърт от луната. - поправи го Тен-Тен.
- А, да.





- Е?
- Нищо не виждам. - разклати глава Хината.
- Ъъх... - намръщи се Киба. - Това не е добре за нервите ми. - каза той и бръкна във вътрешният джоб на якето си. Оттам извади една бутилчица и почна да се налива.
- К-К-Киба? - учуди се Хината. - Откога пиеш?! Та ти преди едва близваше алкохол!
- Разбиъш ли, Хинче... Работата просто стана чок серьоз. Акамару не e с мен, не мога да душа, нито да се бия без него, все още не сме намерили нито един свитък... - Киба хлипаше. Шино го гледаше тъпо. - Освен това, само аз си нямам половинка в това проклето аниме!
- Ъъм... и аз нямам, Киба. - успокои го Хината.
- Но харесваш някого! Същото е! Аз и това нямам... И аз искам любовна история! Гъл, гъл, гъл... - продължаваше да се налива той.
- Ами аз? Нито съм обвързан, нито харесвам някоя. - намекна му Шино.
- Ти... ти имаш буболечки! - измрънка Киба.
- Ти пък имаш Акамару...
- Не схващаш нали?! Твърде готин съм, за да нямам любовна афера! Ти... Гъл, гъл, гъл. - Киба почна пак да се налива. Ако беше продължил изречението, щеше да обиди приятеля си.
- Шшшт! Надушвате ли? - попита Шино. - Мирише на лайна! - каза той и се отправи към източника.
- Хлип... Аз дори не усетих миризмата, камо ли да подуша откъде идва! Гъл, гъл, гъл...

Пред тримата генини се разкри нещо страхотно - един земен свитък най-спокойно си лежеше на тревата. Шино отиде и го взе. Тъкмо мислиха пак да лягат, но чуха шум. По-скоро писък.

- Аааааааааааааа!
- О, не. - разтревожи се Канкуро.
- MP3-то... То... Спря да работиии! - изрева Гаара.
- Спокойно, братко, и преди си карал без МРЗ... - опита се да го успокои Темари.
- Хмм... предполагам ще мога да издържа... Стига някой да не ме ядоса. - изпитателно я погледна той.
По челото на Темари почна да блика пот.
- Хей, чувате ли? - попита Канкуро. - Някой идва!
Три момчета вървяха и си пееха. Явно бяха отбор, който участва в изпита, защото в ръцете си, един от тях държеше и двата свитъка. И тримата пееха различни песни, и се получи малка какафония...
- "Елате, пиленцааа, при баткоооо..."
- "... Има ли в менюто ви водка с утеха..."
Гаара едвам издържаше. Чалгата му бе най-омразната музика.
- "Защооо няма радооост... За тееееб и за мееееен!"
Киба също беше наблизо, и чувайки тази песен на Кофи Маринова се разчувства:
- Word, бро! Word! - изхлипа той. После извади второ шишенце и отново почна да се налива.
- Как не сме забелязали тая депресия досега? - зачуди се Шино, гледайки тъпо Киба.
- Той... винаги е бил лъчезарен и весел. - прошепна Хината. - Досега може би е криел депресията в себе си, но липсата на Акамару май му дойде в повече и...
- Гъл гъл, гъл... - Киба не спираше да гълта огромни глътки алкохол.
"За Бога, момче, ако искаш да живееш, спри да пееш!" - разтревожена си мислеше Темари.
Това бе възможно най-омразната песен на Гаара. Той изперка.
- Ти, кучи синеее! - изръмжа той и с един замах повали чалгарчето на тревата.
- Кво искаш бе? - попита чалгарчето, явно неразбирайки с кого си има работа.
- Ъъъф... Ок, Темари, затвори си очите, ще ти кажа когато вече са мъртви. - измрънка Канкуро с досада.
- Гаара... - натъжи се тя.
- Какво си се разтъжила? Като свърши с тях е наш ред! Нима го съжаляваш? - стросна й се Канкуро. - оХхх, трябва да измисля нещо...
Гаара изгледа злобно хлапака:
- Ти... Ти тон ли ми държиш, а?
- Бе за къв се имаш, бе олигофрен?! - озъби му се чалгарчето и го отблъсна от себе си.
- Аз... съм Гаара Пънкарът. - каза през зъби Гаара.
- Хаха, пънк?! Лелелелеле, туй е най-тъпата музика, която може да съществува, лелелеле. Чухте ли уе? - обърна се той към съотборниците си. - Пънк! Хахахахахах!
Съотборниците му също почнаха да се смеят.
Гаара без да хаби повече излишни нерви, просто прошепна:
- Sand Coffin.
След като уби чалгарчетата, се обърна към Канкуро. - Вие сте следващите! Sand...
Гаара бе прекъснат, защото чу негова позната песен. Идваше от устата на Канкуро.
- Shut up, shut up, shut up, don't wanna hear it... Get out, get out, get out, get out of my way... - след като бе пънк певец, Канкуро доста добре улучваше тоновете и на Гаара му се хареса.
- Добре, ще ви пощадя, но не спирай да пееш! - усмихна се леко Гаара и почна да припява.
Темари пък взе свитъците:
- Остава само да намерим онази сграда и втората фаза е приключена! - зарадвано каза тя.
След това те се запътиха нанякъде.

Шино бе пребледнял след ужасяващата смърт на чалгарчетата.
- Ви... Видяхте ли как ги уби без да му мигне окото? - едвам каза той.
- Беше много страшно! - насълзи се Хината от уплаха. - А ти как си, Киб... - Хината не продължи въпроса си, защото видя Киба проснат да хърка.
- Препил е. - заключи Шино.

Квестор Анко! Квестор Анко! - крещеше някакъв джонин. - Получихме информация, че самият Орочимару е бил в гората!
Анко се показа през прозореца на малката кула, в която бе настанена за през втората част от изпита и му каза:
- И?
- С цялото ми уважение, госпожо, той е много опасен!
- Кого наричаш госпожа, бе?! - развика му се Анко. - Да не съм ти на 50!
- Ъъъ... исках да кажа госпожице...
- Все едно. Не виждам какво толкова страшно може да направи дърт педофил като него. Сигурно само си е оплакнал очите, докато е гледал момченца и си е тръгнал. Повярвай ми, той е дребен мошеник, дори муха не може да убие!
- Добре, както кажете.
- За какво беше цялата олелия? - попита Какаши, който се беше скрил, за да не го видят.
- О, нищо, Орочимару бил в гората и ми докладват. - каза тя и го прегърна.
- Хъх, тази мижитурка и муха не може да убие. Няма причина да се паникьосват. - усмихна й се Какаши и я целуна.
- И аз туй казвам. - усмихна се тя.

- Значи не само сте си плакнел очите? - попита Кабуто.
- Да. - отговори му Оро. - Ще оправдая доверието на лошите от анимето, като им докажа колко зъл мога да бъда. - изсъска той. - Само почакай. Съвсем скоро, хората от Коноха ще започнат да се страхуват от мен. Толкова много, че ще се задавят всеки път като чуят името ми.
След тези думи, той брутално счупи ръката на един свой пленник.
- Няма го гейчето, което познавахте, идиоти. - изхили се той. - Сега... съм... ПЕДОФИЛ! - гордо изкрещя той и счупи и крака на горкия пленник.

Съвсем скоро ще превърна всеки в селото ви или в гей или в педофил, а жените ще избия! - изсъска Оро.

ама саске е гей и без тва а има некои като Хайде бийса МА!!!! тва много цепи много са добри

Много е добро
ПП: САСКЕ НЕ Е ГЕЙ!!!
ПП: Тоя който го е правил е много добър :):

Пародийката мииии
Радвам се, че ви харесва, от гледна точка на пародията, разбира се. Стилът на писане е под всякаква критика и затова си имам по-добри в това отношение :;): Ще постна една-две глави, ако има интерес ще продължа да качвам додето има глави... Още не съм го свършила и глава не съм писала от почти година, ама нищо... Тука и до средата не сте стигнали

-----------------3036 епизод----------------

Не след дълго, отборът на пънкарите откри сградата, която търсеше и завърши втората част от изпита. Най-радостен беше Гаара, тъй като в сградата имаше контакти, и той можеше да си зареди МР3-то. Вече беше доволен.
Темари пък постоянно припкаше до чешмата и носеше вода на Канкуро. Гърлото му бе пресъхнало, устните бяха напукани - всичко това заради часовете пеене. Поне отърва кожата - Гаара отново бе весел и си се радваше по своему.

Отбор Хина-Киба-Шино пък спеше. Непробудно. Само Киба отвреме на време ставаше за да си изповръща червата и пак заспиваше.

При останалите генини беше тихо - и те бяха заспали - кой защото бе уморен, кой защото беше напафкан като за световно - важното е да се отбележи, че всички спяха като пънове.

Чу се ръмжене на тигър.
- Рррр, Аааррргрр - ръмжеше той.
Нашите хора обаче ни приемат, ни предават. Спяха като заклани кокошки.
- Ррррр, Аааррргррр, бе! - ядоса се тигъра.
Тогава всички станаха като попарени. Дори и Наруто. Саске заби един кунай в тялото на тигъра и го изруга:
- Не стига, че ми провалиха великата сцена, не стига, че яките ми татуировки се махнаха, не стига, че гаджето ми мяза на проскубана кокошка, ами и ти ми прекъсваш съня! Ти малоумен ли си, бе!
- Саске, съзнаваш, че говориш на тигър, нали? - попита го Ино.
Саске придоби тъп поглед:
- Ъъъ... естествено! Не съм малоумен! - измрънка той.
- Хей, вижте, онези нинджи са оставили 3 земни свитъка! - възкликна Наруто.
- Иъъууу, миришат на изпражнения. - запуши си носа Сакура.
- Е, да ги разделим по равно, и така всички ще имаме да търсим само морски свитъци. - предложи Шикамару.
След като всички кимнаха, получиха по един земен свитък.
- Е, хайде да се разпръсваме и да търсим другият! - предложи Наруто и всички се разотидоха кой накъдето му скимна.

Отбор Сасу - Саку - Нару:
- Какво ще кажете да потърсим сградата и там да причакаме някого и да му откраднем морският свитък? - предложи Сакура.
- Кого? Някой отбор от някое противниково село, нали? - запита я Наруто.
- О, ми, който ни падне. - отсече тя.
- Дори и Ино - Шика - Чо? Сакура, те ти спасиха живота... - каза й Саске.
- Е... и без тях можем. - отговори му тя.
- Ъмм, Сакура, не мислим, че е особено редно... - заедно се опитаха да я разубедят Наруто и Саске.
- Наруто, на теб достатъчно съм ти набрала. Искаш да не можеш да говориш два дни ли? - изръмжа тя през зъби като запретна ръкавите си.
- ОооооООой, Сакура-чан, не искам да се караме, добре, ще правя каквото кажеш! - примоли й се Наруто.
През това време Саске се подхилкваше.
- Мило, може да си ми мило, но аз винаги съм харесвала мъже с белези и синини по лицата си. - мазно се усмихна тя и изпука пръстите си.
И цялата смелост на света, която Саске получи от Оро не му бе от полза в случая - той пребледня от страх и като вярно кученце я погледна плахо и не й противоречи повече.

Отбор Ино - Шика - Чо:
- Man, this is such a drag. - изпъшка Шикамару, след като вървеше вече няколко часа през гората.
- На български, ако обичаш. - стросна му се Ино. - Ако не си забелязал, аз съм блонди, чужди езици не знам. Освен Mind Transfer Jutsu де.
- Ъффф, така това се превръща в още по-голям drag. - вайкаше се той. - Направо не знам какво... - той прекъсна думите си. Намириса му на бриз. - Насам! - извика той и тримата побягнаха към миризмата.

Отбор Неджи - Лий - Тен:
- Работата е много зле, браточета. - развайка се Лий. - Нито едно от тези градински джуджета, които разпитах не е виждало никакъв свитък. - натъжено говореше той, сочейки 7 пъна.
- Чакай аз да пробвам. - измрънка Неджи. - Не си ги попитал правилно. - после обръщайки се към пъновете той каза: - Финю, Жиню, Диню, Гиню, Виню, Чиню, Киню... Сигурни ли сте, че не сте виждали свитък? Той прилича на един дебел масур... - почна да описва той.
След около 10 минути, съотборниците разбраха, че няма да измъкнат никаква информация от "джуджетата". Тен-Тен каза плахо:
- Лоша работа, хора. Тревата спира да ми действа. Искам още! Какво ще правим?
- Споко, сестро, аз имам малко каше. - усмихна се Лий и зъбът му блесна.
- Проблемът не е там, йо. - прошепна му Неджи. - Нямаме хартийки.
- И какво да правим? - насълзи се Лий.
- Може да ви се стори откачено, но... свитъкът е направен от много удобен материал...
Без да чакат обяснения, набързо го нарязаха, направиха си хартийки, свиха масури и почнаха да пушат. След като се напушиха, Тен-Тен попита Неджи:
- И сега какво? Нямаме никакъв свитък...
- Няма проблеми, Тенчи-Тен. Боб Марли ще ни покаже пътя!
След това, съотборниците му го последваха, защото той ги убеди, че видял някакво летящо джойнтче, което му казало да го последват. Бягали, бягали, бягали и накрая се озовали точно пред отбор Киба - Хина - Шино, които още спяха.
- Йооо, това е самият Боб Марли, ето там! Лежи си пича! - изхили се Неджи, сочейки Хината.
- Неджи, това е Неджи. - поправи го Тен-Тен.
- А, да. Това съм аз. - съгласи се той.


----------------------------3037 епизод-------------------

Отбор Нару - Саку - Сасу:
- Ок, ето ни и нас, пред сградата, която трябваше да намерим. - усмихна се Сакура.
- И сега какво? - попита Наруто.
- Как какво? Ще причакаме някой и ще го нападнем. - отговори му тя.
- А ако някой вече ви чака? - попита загадъчен глас, който се намираше точно зад тях.


Отбор Ино - Шика - Чо:
- О, чудо! - ахна зарадван Шикамару, гледайки към свитъка, който най-спокойно си лежеше на тревата до една рекичка. - Вече имаме два. - каза той и взе и втория. - Остана да намерим сградата!
- Хе, а си мислех, че за нищо не ставаме, та ние го намерихме без проблем, може даже да сме първите! - зарадвана каза Ино.
- А аз си намерих тонове ягоди! - развика се Чоуджи. - Денят не можеше да се развие по-добре!
- Така си е. - усмихна се Шикамару.

Отбор Неджи - Лий - Тен:

- И сега какво? - попита Тен-Тен.
- Как какво? Ще се събудя, стига съм спал! - измрънка Неджи и се насочи към Хината, за да я разбуди.
- Е, хайде де, Неджи, поспи още малко. - спря го Лий.
- Хн, мн... - измърмори той. - Добре, но ще легна да поспя и аз, уморен съм. - допълни той.
- Тъпчо, ти в момента спиш. - поправи го Тен-Тен.
- А, да.
- Хей, вижте! - провикна се Лий, сочейки Киба.
Киба тъкмо ставаше отново, за да си изповръща червата. Обърна се към Weed отбора и ги поздрави:
- Хай.
- И ти ли? - учудено попита Неджи.
Киба обаче не отговори. Беше твърде зает да се освобождава от ненужни стомашни сокове.
При звука на повръщането, Хината и Шино се събудиха.
- Ай сиктир, Неджи! Ти се събуди! - възкликна Тен-Тен, поглеждайки Неджи с изумление.
- Ааах, че хубаво поспах. - отвърна й той.
- Какво искате от нас? - попита Шино.
- Морски свитък, разбира се. - подхилкна се Лий. - Всъщност, и земен ни трябва.
- Съжалявам, но няма да ви дам земният си свитък. - измърмори Шино. - Но знам къде има много свитъци, събрани на едно място. - допълни той.
- Така ли? - учудено попита Хината.
- Да. Просто исках да се наспим и после да отидем там. Ако искате, елате с нас, така всички ще имаме всички нужни свитъци и ще сме доволни. - каза Шино на Weed отбора.
- Добре, съгласни сме! - кимна Лий и шестимата генини и едно черво на Киба трънаха към прословутото място.

Обратно при отбор Нару - Саку - Сасу:

- Кой си ти? - изръмжа Наруто. - Кълна се, че ще те разкъсам на парчета!
- Хъхъ, не съм заинтересован от теб, блондинчо. - изсмя се гласът. - Моята цел е Саске Учиха.
- Защо пък аз да съм ти цел? Предупреждавам те, имам смелост за стотина! - отвърна му Саске.
- Защото пречиш на любовта ми. - изръмжа през зъби тайнственият човек и излезе от сенките. - Хайде да те видим. - усмихна се той.
- Т-т-т-т-и? - едвам промълви Наруто.
- Изглеждаш изненадан, Наруто. - каза му човекът. - което е странно, защото не сме се запознавали...
- Как да не сме! - провикна се той - Ти си Кабуто! И каза, че си ни приятел! Беше генин, който повтаряше изпита за стотен път, и имаше информационни карти за всеки един от генините!
- Ъъъъ, сигурно се бъркаш. - отговори Кабуто.
- Не! Не се бъркам! Спомням си го много ясно!

#####СПОМЕН#####

"Здравейте, аз съм Кабуто, повтарям изпитите за стотен път и... ... имам информационни карти за всеки един от генините."

#####СПОМЕН#####

- Ето, виждаш ли?! - развика му се Наруто, като му разказа спомена си.
- Кхахахахахха, момче, кога ще спреш да бъркаш мангата с фика? Тук всичко е различно! Героите, историите, аферите, случките... Ха! Позволи ми да ти помогна да забравиш случките от мангата и анимето... - промълви той. - Memory Erase no Jutsu!

[следва продължение...]

Страхотно

--------------------------------------------3038 епизод---------------------------------------

Клоните на съседното дърво се клатеха. Орочимару изпиваше Саске с поглед:
- Ммм, някой ден ще дойдеш при мен, по свое желание, чернокоско... Имаш и шаринган, хмм. Това ще улесни работата ни. - прехапваше си устните Оро. - Ще ти покажа как се прави, ще го копираш и ..Ъааа! - Оро свърши. - Така, а сега да се съсредоточим върху това, което трябва да направим.
Оро скочи на земята и се приближи до хлапетата от отбор 7.
- Селото скрито в листата, а? - подхили се той. - Съвсем скоро ще превърна всеки в селото ви или в гей или в педофил, а жените ще избия! - изсъска Оро. - И ти ще ми помогнеш, сладурче. Ммм...
В това време, като за първи път, еднорогът в Наруто се обади.
- Йо, Орочимару, познавам те тебе.
- Ооо, деветозъбият еднорог, а? Я виж ти, находка...
- Със онея двамата прави каквото си искаш, но недей да пипаш моя човек. Нужен ми е за да живея.
- Спокойно, и без това ще мине време преди да нападна селото. А и не мога да се противопоставям на велика сила като теб. - подмаза се Орочимару.
- Пхаха, ей, педофил мазен, не ми се подмазвай, в момента обмисляш как да унищожиш тези деца...
- Може би тези двамцата да, но чернокоското... За него съм приготвил нещо специално... с вкус на... банан.
- Банан? И с такъв аромат ли ги има вече? - изненада се Еднорога.
- Мина време, откак бе педал, Деветозъб. Гей индустрията се разраства.
- Йее, яко. Знаеш ли каква е иронията? - хрипаво попита Еднорогът. - Аз живея в тялото на детето на човека, който ме направи нормален и почти ме уби.
- Хаха, това се казва ирония, уахауаахуахауа - смееше се Орочимару.
Еднорогът също почна да се хили гръмогласно.
Тези смехове обаче събудиха и тримата генини от отбор 7 и те отскочиха назад в бойна готовност.
- Прозяв! Точно сега ли трябва да се бием? - попита Саске.
- Ъъъф, вие се бийте хора, аз... ще гледам. - измрънка Сакура.
- Здравейте, дечица, ммм - каза Оро, облизвайки се.
- Ъъъ, педофил! - изкрещя Наруто.
- Колко си прав, момче. - изхили се Оро. - Но не се интересувам от теб.
- Да, но аз се интересувам! Shadow Clone Jutsu!
- Какво ще постигнеш с това? - запита го педофила и с един замах унищожи всички клонинги.
- Силен е! - плахо каза Саске. - Наруто, зарежи, нямаме шансове, трябва да бягаме!
- Ти като си страхливец, Саске, аз не съм! - изръмжа Наруто и хвърли 5 куная към Орочимару.
- Хей! Не съм страхлив! Аз... - Саске се ядоса. Беше си казал, че ще бъде смел колкото Наруто. И сега заради това свое изказване, трябваше да остане и да се бие срещу Орочимару. - Fire Style! Fire Ball Jutsu!
Орочимару се изсмя:
- Толкова ли можеш, Саааске? Хубаво име, ммм... - след това отбегна огнените топки.
- За много силен ли се мислиш бе?! - провикна му се Наруто. - Свършен си! - каза той уверено.
- Хахаха, само техника на друг саанин би могла да ме одраска!
- Добре тогава. Rasengan! - изкрещя Наруто и се засили с топчето чакра в ръката си.
- Наруто! Идиот! Не сме стигнали до частта, в която се запознаваш с легендарният саанин и научаваш това джутсу! - провикна му Саске.
- Оу! Верно... - топчето чакра вeднага изчезна от ръката на Наруто. Сега той се хвърляше към Оро с празни ръце.
Орочимару му изигра такъв плесник, че Наруто се залепи за едно дърво и повече не се отлепи от него.
- А сега, Саске... е време да те даря с удоволствие, което никога не си изпитвал... - мазно се усмихна Оро.
Саске пребледня и се скри зад едно дърво.
- Спокойно, чернокоско, не това удоволствие... Ще те даря с татуировка...
Докато Саске се усети, вече Оро си беше забил зъбите във врата му. Когато ги махна, на врата на Саске се появи една много яка татуировка.
- Тя ще те кара все по-силно и по-силно да искаш да дойдеш при мен, Саске. Освен това, ще те направи 300 пъти по-смел... Ще разбереш за действието й по-късно. - след като каза това, Орочимару се изпари.

В съзнанието на Наруто:
- Еднорог с червена грива? Ама че педалско! - мислеше си Наруто като видя звярът заключен зад метални порти.
- Не се подигравай, момче! Не казвай лоша дума за педалите, ей!
- Ти си педал! Ти си педал! Ляляля, бляяя... - плезеше му се той.
Еднорогът се натъжи:
- Уаа, ще ми се да бях...

Изведнъж, като от нищото тази сцена прекъсна, а Наруто отвори очи.
- Ъъъ, боли ме... - не можа да продължи. Припадна.

Сакура стоеше до Саске и му каза:
- Уау, Саске, много яка татуировка!
Саске обаче не отговаряше. Той също беше в безсъзнание. Сакура се огледа."Супер. Кой ще ме пази сега? Кого ще гледам как се бие? И двамата са аут!" - намръщи се тя и ги премести в една пещера.

През това време, в бърлогата на Орочимару:
- Трябва да съм бърз, преди господаря да се е прибрал. - помисли си Кабуто. - Summoning Jutsu!
От пушека се появи едно приятно на вид момче. Момчето изгледа Кабуто и злобно каза:
- Кога?!
- Сай, затворът ти в това джутсу ще продължи поне още 3 години. - сведе глава Кабуто.
- Не мога да повярвам! И с цялото си нахалство ме призоваваш? При положение, че не е дошло времето да ме освободиш?!
- Аз, аз... исках да те помоля за съвет... - измрънка Кабуто.
- Съвет?! Пха! Разкарай се, момче, знаеш, че няма за какво да си говорим.
- Имаме едно общо влечение! И двамата си падаме по... индивиди от нашия пол.
Когато чу тия думи, Сай се просълзи:
- Ооо, защо не каза по-рано, знаеш колко съм чувствителен на тази тема! Каквото и да е, кажи, ще ти помогна! Призовавaй ме когато си поискаш, това е прекалено важно, за да ти се сърдя, когато ме призоваваш. О, Кабуто... Какъв е проблема?
- Господарят Орочимару не ме харесва.
- Искаш съвет за свалка ли? - попита Сай.
- Ами... може...
В това време се чуха стъпки. Беше Оро.
- О, не! Господарят!
- Аз ще се махна, за да не ме види, а ти не се притеснявай да ме призоваваш всеки път, когато имаш нужда от гей съвети. - усмихна се през сълзи Сай и изчезна.
Кабуто избърса гейските си сълзи и се обърна към господаря си:
- Господарю, как мина?
- Както планирах, Кабуто. Както планирах. - самодоволно отговори Орочимару.

-------------------------------3039 епизод------------------------

След като ги заведе в пещерата, Сакура стоеше над съотборниците си с насълзени очи.
- Оле Боже, дано никой не ме нападне, че иначе ще ми видят сметката, уаа... - след това плачът и изведнъж секна. - Чакай малко. Аз трябва да стана чунин. Обещах си го! Обещах да стана по-силна! Идвай, зло! Не ме е страх от теб, ще ти извия врата по 5 различни начина, мухаха! - гордо се изсмя Сакура.
Изведнъж храсталаците зашумяха и три нинджи от селото на обратните се появиха зад гърба й.
- Ъ?! Аз.. аз... се шегувах, исках да се направя на смела пред читателите, защо ги прати бе, Господи! - ридаеше Сакура.
От небето се чу плътен глас:
- Човек не може да те разбере тебе, бе. Първо искаш зло, после не. Сега не ми се занимава, оправяй се! И без това ни трябват смъртни случаи, нещо капацитета ни замря с този положителен прираст.
- Здравей, сладурано... - каза й жената-нинджа, гледайки я в гръб.
Когато обаче Сакура се обърна, Ниса (така се казвала лесбийката-нинджа) се отврати от гледката:
- Ииииъъъъъууу! Тоби, Педалчо! Бързо да я убиваме, че не мога да я гледам!
- Нямаш проблеми Ниса, ей сега ще я довърша! изкрещя Тоби.

Междувременно при отбор Ино - Шика - Чо:
- Това почна да става досадно. - измърмори Шикамару, като видя Ино легнала върху врата му. - Разкарай се ма!
- Ъфф, какво правиш отново тук, Шикамару?! - разгневи му се Ино, след като отскочи.
- Намирам се на същото място, на което си легнах! Ти си тази, която се е наместила отгоре ми! - разкрещя й се Шикамару.
- Ммм, нямам търпение да разбера какво става по-нататък. - каза Чоуджи, гледайки съотборниците си с интерес.
- Това какво трябва да значи?! - сопнаха му се те в хор.
- А, нищо. Вижте, намерих си боровинки! - изхили се той и ги изяде наведнъж.
Ино и Шикамару го погледнаха гневно.
- А на нас защо не даде?! - ядосано го спогледа Ино.
- Хранете си се двамцата. - изхили се Чоуджи.
- Ах, ти, малък... т.е. огромен... - беснееше Ино.
- Шшшт! Вижте, Сакура се бие с обратни нинджи! - прошепна им Шикамару.
- И какво можем да направим по въпроса? - попита загрижено Чоуджи.
- Как какво? Бързо, намерете нещо за ядене, може и да не са пуканки, но това не трябва да се изпуска! - каза му Шикамару.
- Веднага! - отговори му Чоуджи и само след секунди се върна с пълна шепа боровинки.
- Какво мислите, че ще стане във второ действие? - попита Ино.
- Според мен Сакура ще нанесе удар. - каза Чоуджи.
- Хаха, да се обзаложим ли? - подхилкна му се Ино.
- 10 лева!
- 20!
- Млъквайте и двамата! - скара им се Шикамару. - Що за залози са това?! - последва малко мълчание. След това се провикна - 50 лева, че Сакура няма да отправи удар!
- Твоите 50 и още 10 отгоре! - каза Чоуджи...

Отбор Неджи - Лий - Тен:
- Слушайте сега, браточета, ще се разделим, за да потърсим дивата трева, после ще се върнем на това място. Нека това стане точно след половин час. - каза Неджи.
- Добре, съгласни сме! - извикаха Лий и Тен-Тен в хор.

При Сакура:
- Това е задето ме мислиш за чудовище! - ядоса се Сакура и прасна Тоби по главата.
- Неее! - ядосаха се Ино и Шикамару.
- Хаха, казах ви, че ще отправи удар. - изхили се Чоуджи. - Паричките ми моля!
- Проклет да си, Чоуджи. - намръщи се Ино. - Добре, залагам, че отново ще успее да удари! Явно нещо днес е в настроение да бие... 20 лева!
- Подкрепям те, няма да я подценявам повече. 20 лева, че ще отправи отново удар. - каза Шикамару.
- Хах... - похилкна се Чоуджи. - Аз пък казвам, че ще ударят НЕЯ. И залагам вашите 40 и още 10 отгоре!
- Човек не може да те разбере, тебе... - измрънка Шикамару. - Плащам!

Хъ... - изхили се Тоби. - Голяма работа, че ме удари веднъж. Няма да се повтори! - изръмжа той и я блъсна в едно дърво.
- Проклета да си, тъпачке! - изкрещя Ино от гняв.
- Хехе... - паричките ми... моля. - изхили се Чоуджи.
- Гррр... - ядоса се Шикамару. - Явно й свършиха минутите слава. Залагам 50 лева, че отново ще бъде ударена!
- Аз залагам, че ще разкрие свое тайно оръжие.. - подхили се Чоуджи. - 50 лева!
- Тайно оръжие? Тя няма такова! Та тя едвам прави Substitution Jutsu! Аз пък залагам, че ще удари, но с обикновен юмрук. Плащам 50-те лева.

А сега... - изхили се Сакура. - приготви се да видиш моето тайно оръжие. - тя погледна остро Тоби.
- Простачко, ти нямаш такова, нормална ли си?! - изкрещя Ино.
- Ако успее да го осъществи, печеля аз. Ако не успее, печели Шикамару. И в двата случая губиш, Ино. - намекна й Чоуджи.

Сакура почна да си надува бузите.
- Хъх, какво ще постигнеш с това? - изсмя й се Тоби.
От толкова много надуване, накрая херпесите й станаха по-големи и от силиконовите бомби на Памела Андерсън.
- Яяя! - изкрещя тя, и се засили супер жестоко, почна да се върти в кръг, и докато Тоби се усети, Сакура му зашлеви няколко серии удари, но не от ръце, а от херпесите й.
Тоби хвръкна във въздуха и се разби в едно дърво. Проби го, после второ и направи дълбока дупка в трето.
- Чоуджи пак печели, дами и господа! - изхили се той като прибра парите.
- И това се брои за специално оръжие?! - стросна се Ино.
- Страхувам се, че да. - измрънка Шикамару. - Чоуджи спечели честно и почтено.
- Абе ти да не си медиум, бе?! - ядоса му се Ино. - Залагам, че сега този ще я спука от бой! 20 лева!
- Не се отказваш, а? - подхили се Чоуджи. - Добре, плащам, като казвам, че тя ще го захапе за ръката.
- Хаха, за по-тъпо нещо не съм чувал! - изсмя се Шикамару. - Ино, този път, победата ни е в кърпа вързана! Плащам 20-те лева, и казвам, че Сакура ще бъде смляна от бой!

Сакура се нахвърли на Тоби и го захапа за ръката.
- Ъ? Какво по... - Тоби много се учуди.
- А сега... Виж това! - изговори тя през зъби и сряза косата си.
- Ъъъ... това пък защо беше? - продължаваше да се чуди Тоби.

След като отново бяха обрани, Ино и Шикамару измислиха план, който нямаше как да не проработи срещу медиумните умения на Чоуджи.
- Хей, Чоуджи. - каза му Шикамару. - С Ино ще ти плащаме по 5 лева, всеки път, когато Тоби я прасне по главата. А ти ще ни плащаш по 5 лева, всеки път когато тя му нанесе удар. Съгласен ли си?
Чоуджи се замисли:
"Така като я гледам, повече нищо няма да направи. което означава, че ще се напълня с пари."
- Съгласен съм! - извика Чоуджи. - Да започваме!

- Разкарай ми се от ръката, простачке! - изръмжа Тоби и я удари по главата.

- Мамка му!
- Бий се ма!
Това се чуваше от храсталаците.

Тоби се ядоса още повече и почна да я налага със серии удари по главата. Чак й спука херпесите. А Сакура само стискаше зъби и търпеше. Нямаше какво повече да направи.

- Айде ма!
- Хайде удари го поне веднъж!

След още много удари, джобовете на Ино и Шикамару олекнаха драстично.
- И ти ли си мислиш същото, Ино? - попита я Шикамару.
- Да! - извика тя, скочи на бойното поле и откъсна Тоби от Сакура. Чоуджи и Шикамару я последваха.

-Ино? - недоумяваше Сакура. - Защо... ме спасяваш, това означава ли, че отново сме приятелки? - радостно я попита Сакура.
- Ти проста ли си ма, дойдох, защото ако не бях дошла, нямаше да ми останат пари и за билет за автобус! - сопна й се Ино и погледна съотборниците си.
- И все пак, нямаме шансове срещу тия. - измърмори Шикамару.
- Залагам, че някой друг отбор ще дойде и ще поеме боя! - провикна се Чоуджи.
- Ааа, не, с тебе повече на хазарт не играем. - строснаха му се Ино и Шикамару.