Infinite fanfiction-You're number one fan

Вто Юни 07, 2011 7:56 pm

Така, ами , този фик не е мой! От сега казвам :Д Ноо да ви кажа, мен специално ме остави така О_О

Жанр:Мистерия,Трилър,хорър~
Главни герои:Kim Myungsoo (Infinite),OC (Song Mi Sook)
Поддържащи герои:Sungjong,Woohyun (Infinite)
Резюме:По-долу в Б.А ^^
Дата на публикуване на първа глава:Ъъъ...22.03.2011?
Сравнително годишно ограничение(не е абсолютно задължително да се спазва):13+ ^^

Б.А:Ок...значи...всеки от нас някога си е представял какво е да си звезда,нали?Имаш много фенове...но някои от тях не са в границите на обикновени фенове...те пристъпват личното ти пространство,знаят всичко за теб,следят те навсякъде...
Те са обсебените фенове.И Kim Myungsoo имаше нещастието да се сблъска точно с такъв фен...което нямаше особено добър край.
ПС:Вдъхнових се от новия клип на Song Jieun-Going Crazy...така че е възможно да е малко disturbing фика >.< Пък и имам навика да пиша такива фикове...във всеки случай,наслаждавайте се...доколкото можете.^^

~You're Number One Fan~
Myungsoo внимателно се отпусна на белия диван в стаята си.Напоследък беше станал нервен без сам да знае защо.Всъщност...знаеше...просто не искаше да го признае пред себе си.
Беше неспокоен заради писмата.Стотиците...стотиците хиляди писма от нея.Не я познаваше...не искаше да я познава.Знаеше за нея само едно-че е луда.Личеше от съдържанието на писмата й...обясняваше му се в любов,твърдеше,че не може да живее без него,че ако не я приеме до себе си,тя ще се самоубие...той не й вярваше.Все пак,да бъдем реалисти-може ли да се влюбиш в човек,който не познаваш?
Всичко беше проваляно от нея-фен срещи,концерти,предавания...преследваше го навсякъде.Единственото,което бе успял да опази до този момент беше телефона си.Мениджърът,директорът,дори и членовете на групата..никой не знаеше за това.Не искаше да ги забърква в и без това шантавата история.
-Kim...пристигнаха още няколко писма.-гласът на Woohyun го измъкна от вцепенението му.Момчето се пресегна и взе подадените му писма...надяваше се...молеше се да не са от нея.Грешеше.
-Нещо не е наред ли?Целият си пребледнял.-Woohyun притеснено погледна приятеля си.Усещаше,че нещо не е наред,беше така от месеци.L ставаше все по-блед,все по-слаб и все по-мълчалив.Криеше нещо и всички го знаеха...но никой не искаше да пита.
-Не...нищо..напоследък не мога да спя добре.-усмихна се разсеяно Myungsoo-Имаме ли някакви задачи днес?
-Ти не.Аз и другите петима-да.-отвърна другия-Остани тук и си почини.Няма нищо важно за изпускане.
С тези думи Woohyun бързо затвори вратата и остави момчето само.
L не искаше да остава тук.Не искаше да е сам.Страхуваше се,не си представяше цяла вечер в празния апартамент....навсичко отгоре заради скорошните земетресения и наводнения,тока спираше през половин час.
Момчето поклати глава-така или иначе нямаше да убеди другите да отиде с тях.Прекалено много се тревожеха за него,за да го изтощават толкова.
Преди паниката напълно да превземе ума му,той измъкна плейъра си от джоба и пусна първата песен с възможно най-силен звук.
*Следвам те като сянка,звъня ти...
Треперещият ти глас ме развълнува~
Пред къщата ти под мъртвата светлина на уличната лампа,
наблюдавам те през напуканият ти прозорец...
Не осъзнаваш ли,че няма да се измъкнеш от мен?*
„От всички 2434 песни точно тази трябваше да е първата...”-помисли си ядосано Myeongsoo и побърза да я смени.
*Винаги ще съм там,където си и ти~
Ще те наблюдавам,наблюдавам~
Никога няма да избягаш от погледа ми~*
„Какво по...?!”-момчето вбесено хвърли плейъра си в другия край на стаята.
-Сякаш нарочно съм наблъскал всички подобни песни вътре-прошепна изморено той и отново се настани на дивана...Не се чуваше и звук...само стрелките на часовника издаваха тихо тракане...L усещаше,че се унася и направи всичко възможно да остане буден,но накрая безбройните безсънни нощи си казаха думата.
След броени секунди,или поне така му се стори,момчето отвори очи.Разбра,че вече е късно-навън гаснеха и последните лъчи на Сеулското слънце.Здрачаваше се.
Myuongsoo сънено стана и се пресегна за телефона си.На дисплея се изписаха 45 пропуснати обаждания.Номерът беше непознат.
- Кой пък ме е търсил толкова настойчиво?-запита се сам идолът и се поколе*а дали да не звънне.Разума му казваше,че може да е на практика всеки-мениджъра с някой от хилядите си телефони,някой от залата за тренировки,друг идол или дори чистачката на жилището.Но инстинктите го уверяваха в друго.Беше тя.
Вече малко по-сигурен,L натисна бутона за изтриване.Вече нямаше и помен от тях.
В същия момент на вратата се позвъни.
-О,да...сега какво?Ще ме чака някой завистлив японец с брадва в ръка?!-промърмори отнесено момчето и изтича до вратата.Не искаше да се страхува...ако се страхуваше от нея,животът му щеше да се превърне в ад.
Когато отвори,навън нямаше никой.Абсолютно никой и нищо.
„Ставам параноичен~”-присмя се на себе си L и се върна в стаята си.Мислеше да си почине още час-два.Поне така се надяваше...но надеждите не винаги се оправдават,нали?
Месеци по-късно щеше да намрази стаята си.Щеше да намрази дивана,на който преди лежеше толкова спокойно,щеше да се отвращава само при мисълта за масата пред него.Но дотогава имаше време.
Myungsoo донякъде се бе отърсил от страховете си-нямаше го онова болезнено изтръпване.Сега просто се присмиваше на параноята си.И щеше да го прави още дълго,ако не беше хартията на масата.Писмото по-точно.Писмо от нея...
Когато погледът му попадна на застрашително бялата хартия,момчето усети капки пот да се образуват на челото му.С треперещи ръце отиде до писмото и го взе...късно след това,когато всичко беше приключило си спомняше само този момент-моментът,в който докосна листа и отвращението,което изпита.
L трескаво се огледа,но не видя никой да се крие-нито на светло,нито в сенките.
-Как е попаднало тук?-запита се на глас и се зачуди дали той не го е взел от кутията до вратата,когато отиде да отвори.Но това беше невъзможно...кутията не беше дори близо до входната врата.
-Полудявам...абсолютно и тотално се побърквам.-поусмихна се идолът.Изглежда този факт му се стори невероятно забавен.
-Добре дошъл в групата на побърканите.-сепна го женски глас.Непознат глас...както опасен,така и привлекателен.
Myeongsoo се обърна стреснато и застана лице в лице с момиче,на не повече от 17 години.Черната й коса падаше на слепнати мокри кичури около бледото й лице и покриваше тъмния блясък на очите й.Дрехите й бяха раздърпани,кални и мокри,но това,което най-много му направи впечатление бяха устните й.Без цвят-бледи и меки...отваряха се леко и едва забележимо.Изглежда непознатата беше задъхана.
-Е?Няма ли да попиташ коя съм и как влязох тук?Или вече си се досетил?-попита усмихнато момичето.Имаше нещо неприятно в усмивката й.
-Мисля,че...мисля,че се досещам...-все още шокиран,L запристъпва назад,докато краката му се удариха в дивана зад него и той се строполи.
-Изплашен ли си?Недей да се мръщиш,не ти отива.-констатира чернокосата и тръгна към момчето-Сега е време да се представя,нали?Името ми е Song Mi Sook,на 16 съм и съм най-големият ти фен.
Изглежда страховете намират притежателите си рано или късно...Myungsoo имаше чувството,че се задушава...сякаш със самото си присъствие непознатата отнемаше силите му,хранеше се със страха и енергията му.
-Ти ли пращаш онези писма?-попита сковано момчето и Mi Sook кимна:
-Значи си ги получил.Можеше поне да отговориш...дори не вдигаш телефона си.-момичето отправи поглед към тъмния дисплей-Звънях ти толкова дълго...защо не вдигна?Бях започнала да се отчайвам...затова дойдох.Трябваше да вдигнеш.Заради теб изминах много дълго разстояние и както виждаш съм мокра.Оппа е толкова лош~
Гадеше му се от лигавия и детски глас.Същността й обземаше цялото му лично пространство...вече дори не усещаше страха си.Искаше просто да я махне от погледа си.Да не слуша отвратителния й обсебващ глас,да не вижда очите й,които се забиваха в кожата му като стрелички с отрова...и най-вече-да не вижда устните й...устните,които се отваряха и затваряха толкова леко..сякаш изобщо не дишаше...но издаваше този противен звук...тези думи...
-Слушаш ли ме?-сепна го фенката-Ако продължаваш да не ме слушаш,ще ти се разсърдя.Не искаш да ти се сърдя,нали оппа?
-Аз...виж,не знам коя си,откъде по дяволите се взе тук и защо си позволяваш да ми говориш толкова фамилиарно,но ще те помоля да напуснеш,преди да съм се обадил на някой.-студено я прекъсна L-И още...не ми пращай онези писма...не ми звъни...спри да ме преследваш...
-Да те преследвам?!-прекъсна го с крясък Mi Sook,но бързо се успокои-Какво,казваш,че съм обсебена от теб ли?Мислиш,че прекалявам?
-Радвам се,че го осъзнаваш сама.-усмихна се момчето.
-Ако усмивката ти не беше толкова чаровна,щях да те ударя.-фенката прокара нервно пръсти през косата си-Грешиш...не наричай това обсебеност.Аз те обичам...обичам те до лудост,но не съм побъркана.Просто се грижа за теб...наблюдавам те.Наблюдавам те отдавна.
-Още веднъж ще те помоля да си тръгнеш.И повече не ме търси.Не искам да имам нищо общо с побъркана като теб.-отсече момчето-През последните месеци ме подлудяваше с тези писма и преследвания.Ти си луда...трябва да потърсиш професионална помощ.
-Не мога да...-момичето преглътна болезнено-Как...Как можа да го кажеш...изглежд а не осъзнаваш положението.Посветих половин година изцяло на теб.Въпреки че не те познавам...всъщност,не...познавам те по-добре от всеки друг...знам всичко за теб...от раждането до сегашното ти състояние...
-И какво е сегашното ми състояние?-L се опитваше да звучи спокойно,но истината беше,че сърцето му беше на път да се пръсне.Изпитваше омраза към момиче,което познаваше от едва пет минути.
-Полудяваш.-отвърна кратко фенката и се засмя-Няма да се оттървеш от мен.Мислех,че досега ще си го разбрал,но изглежда трябва да ти го кажа.Ще си завинаги с мен,оппа~
-Махни се.Говоря...Говоря сериозно.-Myungsoo едва сдържаше ръцете си.Беше сигурен,че ако ги отпусне,ще я стиснат за гърлото...ще я накарат да млъкне завинаги-Не искам да виждам нищо от теб...Ако се задържиш още малко аз...
-Ти какво,Kim Myeongsoo?Ще ме убиеш?-прошепна усмихнато момичето-Давай.Но си наясно,че това ще е краят за теб,нали?
-Няма да те убия.-усмихна се спокойно идолът-Ще те забравя...ще те игнорирам...не знам дали ме разбираш правилно,затова ще ти го обясня така-Ти искаш най-доброто за мен,защото си ми фенка,нали?Е,единствения начин да съм щастлив е теб да те няма.Да спреш да ме тормозиш.Да ми позволиш да се върна към ежедневието си...ежедневие без педесетина писма на ден.Ежедневие,в което ти не присъстваш...само това искам.
L се осмели да погледне в очите й.Блясъкът им беше изчезнал.Сега погледът й беше празен,а по бледите й бузи се стичаха сълзи.Не знаеше защо го бе приела толкова навътре.Вероятно нямаше и да разбере...
-Мислиш,че ще си щастлив без мен?!Не бъди глупав...сега аз изпълвам ежедневието ти...обичаш ме,знаеш го...затова и ме мразиш толкова.Ако си тръгна...наистина ли си въобразяваш,че ще живееш нормално?-гласът й бе сподавен от хлипове.Разпадаше се душевно.
-Да.-отвърна кратко,но сигурно момчето.
Mi Sook го погледна изненадано,а в очите й се четеше болка.
„Интересно колко се променя погледа й за толкова кратко време”-отбеляза наум идолът.
-Както искаш.-въпреки че лицето й бе мокро от сълзи,тя се усмихваше.Усмивката й не предвещаваше нищо добро...това беше усмивка на една луда жена-Тръгвам си.Още сега.Повече няма да ме видиш...не знам дали ще съжалявам за това...но едно знам-Ти ще съжаляваш.
С тези думи чернокосата напусна стаята светкавично...напусна и живота на човекът,в който твърдеше,че е влюбена.
Колкото до Myeongsoo...той вярваше,че сънува.Прекалено бързо и нормално свърши всичко това...беше сън и той беше убеден в това.
Докато не чу онзи звук...онзи ужасен звук на скърцащи спирачки.Тогава разбра,че за нея наистина всичко бе приключило.
Като в просъница чу сподавените гласове и викове на хората отвън.Както и очакваше,след минута чу воя на сирените.Не знаеше дали да се радва или да страда...това момиче заслужаваше ли да си хаби чувствата?
Тази вечер L не излезе да провери какво става...защото знаеше.Не искаше да вижда последиците от обсебеността й.Преоблече се,изчисти калните й стъпки,изгори писмото й.Изтри всички следи,че е била тук.След това отиде във всекидневната...не желаеше да стои и секунда повече на онова място..където тя бе стъпвала.
По-късно вечерта останалите се прибраха и тотално изтощени се запътиха към леглата си.Изключение направи само Sungjong,който мина през всекидневната заради Myeongsoo.
-Ким...ти...разбра ли за днешния инцидент?-maknae-то седна на стола срещу него-Някакво момиче е било блъснато от кола на улицата срещу нас.Казват,че сама е изкочила пред автомобила.
-Знам.-отвърна тихо момчето и прокара пръсти през косата си-Има ли още нещо или..?
-Всъщност да...по пътя ни пресрещнаха някакви хора.Казаха,че са родителите й.Съвпадение,а?-усмихна се тъжно Sungjong-Разказаха ни,че дъщеря им ти е огромна фенка и помолиха ако е възможно да присъстваш на погребението...дадоха и адреса си.Отвърнах им,че не им обещавам нищо...все пак едва ли ще искаш да отидеш...дори не я познаваш.
-Ще отида.-L вдигна глава-Кога е погребението?
-Утре...от 10:00...-maknae-то беше изненадано.Приятелят му никога не показваше симпатии към когото и да било,преструваше се,че обича феновете си.Беше студен,но именно това привличаше всички към него.
-Добре.Има ли още нещо или...?
Русото момче поклати глава и се запъти към леглото си.По пътя се замисли...дали L беше предишния L?

*На другата сутрин,централните Сеулски гробища,11:34*

-Има ли още желаещи да се сбогуват с починалата?-дребният свещеник огледа събралите се хора.По начало трябваше да е малко и скромно погребение,но присъствието на Myungsoo докара още много народ.
Идолът пристъпи напред към ковчега,в който беше положено тялото на мъртвата.Не изглеждаше зле...като се има предвид,че ударът я беше запратил на стотина метра по улицата.Гледката на мъртвото й тяло донякъде го успокояваше...защото мъртвите не говорят.Mi Sook нямаше правото да изрече и една дума повече.
-Съжалявам за това...-прошепна Myungsoo и в този момент се сети за думите й:
„Едно знам със сигурност...ти ще съжаляваш”-Изглежда беше права...донякъде...Почивай в мир...намери спокойствието си отвъд...
Тъкмо преди да се изправи,момчето забеляза нещо в нея.Някакво листче стърчеше от вътрешния джоб на сакото й.Зачуди се кой ще облече младо 16 годишно момиче в сако...след което се зачуди защо се чуди на глупости,при положение,че някакъв лист стърчеше от въпросната дреха.
-Свършвате ли скоро?-прекъсна го нетърпеливо свещеника.
-Да,да...само минутка-отвърна L и се върна към нея.
Като се стараеше никой да не забележи,той протегна ръка и извади внимателно листчето.Не го отвори в момента,беше рисковано...смачка го и го прибра в джоба си.
Когато погребението приключи,Myungsoo побърза да се върне в жилището.Знаеше,че ако се забави на гробищата,ще последват неизменни съболезнования,извинения и прочее към родителите й.А той не съжаляваше.Вече не…въпреки че осъзнаваше,че на практика е убиец.
Когато се прибра,откри жилището празно.Изглежда другите от Infinite отново бяха заминали нанякъде.
Момчето се облегна на стената в коридора и уморено се свлече по нея.Чувстваше се облекчен,радостен...сякаш се бе освободил от голям товар.
След това се сети за листчето.Внимателно го измъкна от джоба си,отвори го и с известно затруднение зачете:
„Скъпи Kim Myungsoo,ако четеш това...значи вече съм мъртва.И ти си виновен за това.Но няма да ти го натяквам,съвестта ти ще се справи с това.През последните месеци ти посветих живота си,същността си,обичах те до най-високата възможна степен.Ти беше всичко-наистина всичко за мен.Без теб животът ми беше лишен от смисъл.Но ти направи своя избор-а именно да не приемеш чувствата ми.И не ги наричай обсебеност...те са над това...това,което изпитвах беше искрена любов.Но вече е късно за това.Искам да помниш само едно Kim...никога няма да се измъкнеш от ръцете ми.Ще те стигна навсякъде.Ще се върна за теб.
~С безкрайна любов:Твоят номер едно фен~"
L въздъхна.Това бяха напразни заплахи...вярваше го...или по-скоро искаше да го вярва.Мъртвите хора не се възраждат,нали?Не те преследват в света на живите,нали?Той вярваше безспорно в това...вярваше,защото нямаше друг избор...ако не вярваше,щеше да е нищо повече от един луд.
„Ще се върна за теб...”
Думите отекнаха в съзнанието му,заедно с ритмичното почукване на вратата.
Всичко беше потънало в тишина...само почукването продължаваше...и капките...водните капки,които се стичаха и падаха пред вратата със същия ритмичен звук.Отвън стоеше някой мокър и настоятелен човек.L вече знаеше кой.

Пон Юни 20, 2011 11:49 pm

Infinite fanfiction-You're number one fan

Infinite fanfiction-You're number one fan

Re: Infinite fanfiction-You're number one fan