Месеците прекарани с теб [сасусаку фик]

Като съм начинаеща, какво друго да се очаква от мене! Не съм добра в фик-овете, но ако ми посочите грешките ми, мога да напредна. Знам, че е изтъркано вече за СасуСаку, но ще пиша за тази двойка по мое решение и се надявам да зарадвам малко фенчетата им.
Това е само част! Искам просто мнение за него дали да го продължа. Моля коментираите!

-

Лятото вече бе дошло, което значеше и ваканцията на всички от по-горните класове на училището им. Всички чакаха с голямо и неприкрито нетърпение всички тези сто и няколко дни, които ще прекарат в партита, веселие, купонясване и още много други развлечения. Никой нямаше да си прави труда да си седи в къщи, скучаеки и четейки задължително списакът с книги, даден им от завършването на всички ученици. Те щяха да се възползват от всичко това, без учене и досадни домашни, които трябваше да решават в свободното си време, което им оставаше. Лудите от 6, 7 и 8 клас със сигурност ще си подивят здравата и не по-малко от другите. Оставаха им 10 дена, далеч от този рай. А в по-малките класове всички бяха минали успешно и сега се наслаждаваха на ваканцията си, която не беше по-малка на големите тийнейджъри. Точно сега, живота на едно момиче, направило цели дванадесет години вчера, сега пътуваше с майка си и татко си на море. Колата им даваше голяма скорост. Нали са казали , че колкото по-бързо, толкова по-добре! В този изминал час, момиченцето не-спираше да разпитва за времето и както всяко друго дете то бе нетърпеливо за плажа, и подскачаше от вълнение на седалката отзад, настанена при братовчед си, и майка му. Тя не обръщаше внимание на другите пътници в колата, а само една весела и лъчезарна усмивка й се беше качила на красивото й, бяло и меко лице. Но още една дума й изкокна от устата, която беше повтарящата се въпросителна реч от половин час насам:
-Пристигнахме ли? - Майка й се изкикоти от нетърпеливостта на дедето си и й отгово съвсем простичко отново: - Не, скъпа моя Сакура! - Детето се намръщи, като се облегна на седалката и си крастоса ръцете. Името и бе Харуно Сакура. Сакура? Напомнящо на едно черешово дръвче, което цъвтеше всяка година в двора на семейство Харуно. То бе голямо и нежните му розови листенца обсипваха цялата им градина. Сакура премести погледа си към прозореца, който бе до нея и се загледа през него, като огледа бързо от скоростта на колата дръвчетата, които бяха наредени едни до други в права линия..