stupid dare!

Фикчето не е мое превеждам го от English...

chapter 1-Stupid dare

Тя не беше длъжна да ходи на този купон,точно в събота вечер.Не трябваше да се смее,но сега вече е късно.Тя почувства,че е влюбена в Ичиго Куросаки.
Всичко започна невинно.На разходка само с няколко от новите и приятели...та това дори не беше истински купон,за бога!След това някой започна тази игра на "Истината или предизвикателство"

-Хей,Орихиме,истина или предизвикателство?-извика Татсуки-чан.

Иноуе се замисли,но накрая решително извика:

-Предизвикателство!

-Добре искам да гледаш Ичиго право в очите в продължение на пет минути.-продължи Татсуки.

Това би прозвучало невинно,до момента в който не се осведомиш за последният разговор на Орихиме и най-добрата и приятелка.Те бяха намерили сайт в който се твърдеше,че ако гледаш някого в очите към пет минути между вас ще прехвърчат искри.
Орихиме се боеше,че приятелите и ще я нарекат страхливка.Така,че тя се съгласи.

"Каква глупачка съм!"-мислеше си Химе-"Какво ще правя сега?"

Тя реши,че смелостта не и стига,не и в този момент.Рязко се изправи от леглото на което беше седнала,взе си чантата и излезе навън.Запъти се към парка

-Ау,това наистина е ужасен ден!-мърмореше си Орихиме.-Няма да мога да погледна Ичиго в очите,пък камо ли да разговарям с него.

Както си вървеше обаче тя не забеляза камъчето на пътечката,спъна се в него и падна.Падна върху нещо или по-скоро върху някой!

-Иноуе,добре ли си?-попита предпазливо оранжевокосият.

-Ааа,Куросаки-кунн...ъъ...ъ.ъ...да добре съм просто невнимание,нищо повече.
-отвърна Химе и си помисли "Яяя,наблизо има мост,сега само трява да намеря как да падна в реката отдолу.".

*На другата сутрин*

Завесите в стаята му не възпрепястваха слънцето и то намери начин да погали лицето му.Въпреки,че гледката беше наистина красива за нас,за Ичиго беше в настроение- -току-що-ме-събуди-от-сън-проклет-светилник-!!!
Седна върху леглото и се погледна в огледалото.

-Торбички под очите..хмм,имало е купон значи.-промърмори той докато снощните му спомени не се връщаха.

Ичиго реши да влезе под душа.Мота се доста време докато си нагласи водата.Тя..не трябваше да е много топла,нито много студена.Като приключи се облече и отново влезе в банята,за да си измие зъбите и да свърши..каквото там се върши в тоалетната.Всичкото това отне доста време,но той взе,че се дотътри до трапезарията където неговата малка сестра беше направила закуска.От двете с Карин,Юзу умееше да върши домакинската работа по-добре.

-Къде е дъртият перверзник?-попита Ичи.

-На съвещание и не го наричай дърт перверзник.-сопна му се Юзу.

-Добре де,добре,а къде е Карин?-Ичи отново започна да досажда.

-Къде би трябвало да е според теб?На тренировки по футбол естествено!-развика се Юзу.

На последък беше станала много раздразнителна,но Ичи предпочиташе да не се отнасят с него като с крал а да му перат чорапите.

Юзу,Благодаря ти-промърмори Ичи.

Той целеше да и повдигне настроението,но нещо не му се получаваше.

Ичи не харесваше,когато член на семейството му беше нещастен или в лошо настроение,но с Юзу се бе отказал да спори отдавна.Последният път когато го направи стоя гладен почти седмица,защото тя единствена готвеше в къщата.Набързо закуси,отнесе си едно конско от сестра му,която всячески се опитваше да го убеди,че бързото хранене е вредно и излезе навън.Къде можеше да отиде?Единственото място където бе тихо и спокойно...може би паркът.Без много да му мисли Ичиго се запъти натам.Пет минути спринт и вече се намираше пред най-обширната поляна в единственият парк тук.Седна за да си почине...и тогава спомените как вчера Орихиме беше паднала върху него се върнаха.Да,в момента дори паркът беше пренаселен,не от хора,от спомени.

-Това е...отказвам се,където и да отида виждам някой от тях!Защо не ме оставят на спокойствие?-промърмори ядосано Ичи.

Трябваше да намери място където духовете да не могат да го безпокоят.Трябваше да се разходи извън градът.Върна се в къщи и взе коня си.Най-любимото за него създание сред животните..Хектор беше като негов брат и макар и да не показваше,че го разбира Ичи знаеше,че е така.Когато беше нервен конят му единствен можеше да го успокои.Напомняше му дните в които беше малко жребче.Малко и все още непохватно,но наистина много красиво.Ичи винаги се съобразяваше с него и го възприемаше като отделна личност със собствено мнение.Не,че Хектор наистина имаше такова.

-Друже,готов ли си да се поразходим?-попита Куросаки.
В отговор конят изцвили и се отърка в Ичиго.
-Приемам това за "да",да знаеш!-усмихна му се оранжевокосият и се качи върху седлото.

Куросаки-кун винаги яздеше бавно и никога не караше конят си да галопира.Според него красиви животни като тези не трябваше да се използват за лов и други подобни неща...
Минаха час...два и Хектор ожадня.Беше нужен само един поглед,за да може Ичиго да разбере това.

-Браво на теб,този път издържа много,ти си добро момче.-каза Ичиго и потупа конят.-Хайде да намерим място където да можем да те напоим!

След една две минути ходене Ичиго намери малък извор,но той бе достатъчен,за да утоли жаждата на животното.

-Знам,че няма да избягаш,така,че ще пусня юздите и ще се разходя,става ли Хектор?
Конят отново изцвили.

Тук не е място за фикчета! Обърна ли внимание на темата, в която си го поставила Проблеми/Въпроси - определено не трябва да е в тази категория. Погледни по-надолу в темните, има една специално озаглавена Фикчета постави го там, а след това му направи и тема за коментари Ще стане бързо и лесно! Забавлявай се!

Това беше време в което Ичиго можеше напълно да се освободи от тревогите си.Разходките край града на бяха нищо повече от приятно прекарване...Досега!

-6:20,Опаа?!?!?!?!-уплашено извика Ичиго.-Много прекрасно..Юзу ще ме направи на кайма,ще ме обезкости ще ми изтръгне главата и ще я използва като украшениеее!!!-хленчеше Ичиго

Той беше обещал на Юзу да я заведе на концерта на Рукия Кучики.Закъснение би провалило всичко!

-Хектор!-изкреща Ичиго.