Истинска любов (СасуСаку)

Това ми е първото фикче,което пиша,така че кажете какво мислите за него

1 глава
Едно 17годишно момиче,с розова коса и емералдово зелени очи,вървеше към новото си училище.Днес беше първият учебен ден на Сакура в училище „Норт Хай”.След 2 часа прекарани пред гардероба предишната вечер,тя се беше спряло на светло синьо потниче,бледо зелена поличка до коляното,тънка бонбонено-розова жилетка и любимите и бели обувки.Щом стигна до входа на „Норт Хай”,се спря за секунда коле*аейки се дали да влезе.
„-Хайде Сакура!Сега ли намери да се панираш...Просто влез и се усмихвай на всички!Това е.”-така си мислеше тя,докато не помръдваше от мястото си,а останалите ученици я гледаха учудено.След още 2 минути прекарани като статуя,момичето се запъти с решителна крачка към класната си стая.Държеше малко листче,на което беше написана днешната и програма.Звънецът би,а Сакура още се луташе из коридорите в търсене на стаята по Математика.Изжеднъж погледа и се спря на номера над една врата.
„-304та.Това е моята стая.Дано да не съм закъсняла много!”
С влизането си,момичето привлече погледите на всички ученици.Учителят Какаши отиде до нея,като каза на всички да запазят тичина и я представи.
-Ученици,от днес ще имаме нова ученичка в нашия клас.Тя се казва Сакура и ще се радвам,ако някой я разведе из училището днес.Сакура можеш да седнеш на онзи чин до прозореца.
Ученичката се запъти към посоченото и място,седна и си извади тетрадка и химикал.15 минути по-късно вратата се отвори и влезе едно момче с гарваново-черна и коса и катранени очи.Какаши се обърна.
-О,виждам че днес си решил да ни удостоиш с присъствието си Саске.
Момчето просто повдигна рамене и се запъти къ единственото свободно място:до Сакура.Щом седна,той погледна към розовото нещо седящо до него.На лицето и имаше широка усмивка и подаде ръка към мочето.
-Сакура!-каза тя,очаквайки и той да и отвърне.
Без да осъзнава какво прави,момчето стинсна ръката и.
-Саске..
Той си повтори името и няколко пъти,макар и да не знаеше защо го прави.Като гледаше топлата усмивка на момичето и веселите и очи,нещо се пречупваше в него.Тъмнината и мрака,намиращи се в него,се разсейваха и на тяхно място се наместваше едно приятно и топло чувство,непознато за него.Когато се усети,че я гледа вече 10 минути,завъртя главата си напред и до края на часа гледаше в една точка,повтаряйки си името на розовокоскта.Когато звънеца би,Саске все още не помръдваше.Изведнъж нещо го сръчка в ръката.Стреснато той се завъртя.
-Хей..Добре ли си??-питаше Сакура с лъчезарна усмивка на лицето си.
-ъгх..Да..Нищо ми няма.-отвърна с хладен глас Саске.
След това грабна чантата си и бързо излезе.След като момичето осъзна,че е само в стаята се запъти към двора.Там видя една свободна пейка и се запъти към нея,но пътя и беше препречен от едно момиче с дълга черна коса и синьо-лилави очи.
-Хей!-каза то с топла усмивка-Ти си новата нали?Казвам се Хината.Приятно ми е!Искаш ли да дойдеш да те запозная с другите?
-Аз съм Сакура.Разбира се!
Чернокоската я задърпа към две момичета,седящи под сянката над едно вишнево дърво.
-Хей,момичета това е Сакура и е нова тук.Това са Тен Тен и Темари.С тях сме най-добри приятелки откакто се помним.
Сакура се усмихна и се здрависа с всички.Тен Тен беше с кафява коса,вързана на два кока и лешникови очи.А темари имаше руса коса,на четири опашки и зелени очи.Четирите момичета прекараха междучасието в разпити относно живота на Сакура.Останалите часове минаха невероятно бързо.Навън се беше стъмнило,а момичето мразеше да ходи сама по тъмното.Напомняше и на някой филм на ужасите.С надежда попита новите си приятелки дали има някой в нейната посока,но отрицателният им отговор я разочарова.С бързи крачки се запъти към дома си,но имаше чувството,че някой я следи.Леко завъртя глава настрани и видя някаква тъмна сянка да се прокрадва покрай паркираните коли.Сърцето и затуптя толкова силно,че всеки момент щеше да изскочи.
„-Олелеле...Ами сега??Какво да правя?Да пищя,да го чакам да ме убие,да бягам?!”-чудеше се Сакура.
Тя отново се обърна назад и видя,че преследвача седи само на няколко метра от нея.Тогава един писък се истръгна от гърлото и розовокоската хукна дя бяга.Чуваше заглушените стъпки на непознатия след себе си.Изведнъж нещо капна на носа и,после на ръката,а накрая и по цалото тяло.Заваля много силно и момичето започна да трепери.Не знаеше дали от студ или от страх.
„-Леле,какъв късмет.Не стига,че ще ме убие някакъв психопат,ами и трябва да подгизна от този дъжд!”-мислеше си Сакура,докато усещаше как силите и я напускаха и се забавя.Изведнъж някой я дръпна,но преди момичето да успее да изпищи,някой сложи ръката си върху устата и и я завлече навътре в тъмната уличка.

дано в тази глава да съм се представила по-добре

2 глава
Сакура беше уплашена до смърт.В главата и минаваха всякакви ужасни мисли.Във всеки един момент очакваше да я наръгат с нож или да я удушат.След минутка се озова до една улична лампа,а похитителят я пусна.По бузите на розовокоската се стичаха сълзи и оставяха парещи следи.Цялата трепереше и не можеше да разбере къде е.Тогава видя,че човекът,който я беше дръпнал,се доближава до нея.Девойката нямаше никакви сили нито да избяга,нито да изпищи,камо ли да се съпротивлява.С всяка стъпка на непознатия очакваше най-лошото да се случи.
-Вече можеш да си ходиш и друг път гледай да не вървиш по такива места.-каза един страшно познат на Сакура глас.
След тези думи странникът се загуби в тъмнината.Момичето поседя известно време седнало на земята и усещаше как всяка дъждовна капка се пропива под дрехите и и смразява тялото и.С усилие се изправи,подпирайки се на уличната лампа,а коленете и трепереха.С бавни крачки се запъти към дома си и щом видя бялата входна врата на къщата,изпита някакво приятно и топло чувство.Ръцете и бяха премръзнали и с мъка успя да хване ключовете,за да отключи.Щом влезе вътре, се качи в стаята си.Съблече подгизналите дрехи,взе една хавлия и бързо отиде в банята.Завъртя топлия кран и се пъхна под водата.Горещите капки бодяха като игли премръзналата и кожа,но след малко розовокоската свикна с водата.През цялото време си мислеше за онзи познат глас,но в главата и всичко беше разбъркано,и колкото и да се опитваше да се сети къде го е чувала,все не успяваше.Щом излезе от банята,си облече пижамата и се вмъкна под завивките на леглото,но така и не можа да заспи.
Първите слънчеви лъчи нежно галеха бледата кожа на Сакура.Тя се обърна и погледна часовника,който показваше едва 5:10.Девойката разтърка очи и стана.Цяла нощ не беше мигнала,но въпреки това не изпитваше умора.Постоянно мислеше за случилото се предната вечер.Направи си кафе и седна пред компютъра.Нямаше нови писма и затова реши да се поразсее,като прекара известно време пред гардероба.След едночасово прехвърляне на всички дрехи,си избра бели дънки,розова блузка с къс ръкав,светлосин суичар и розовите кецове.Наложи се да си вземе и чадър,защото навън валеше,като из ведро.С удоволствие влезе в училище и съблече влажното горнище.Седна си на чина,но когато видя Саске,и се стори че има нещо различно в него.Отново беше с черните си блуза,дънки и кецове,но очите му изглеждаха странно.Бяха някак празни,зачервени и с тъмни кръгове отдолу.Щом си седна на мястото розовокоската усети миризмата на алкохол и цигари.Стана и някак тъжно за него.Когато забеляза,че и той я гледа,тя му се усмихна топло.
Чернокосият се подразни от нея и се обърна на другата страна.Тя беше неговата пълна противоположност.Беше весела и щастлива,можеше да развесели всеки,а щом той имаше проблеми или се напиваше,или се дрогираше.В него родителите му виждаха само един провал.Винаги са го сравняли с брат му и в началото Саске се опитваше да го настигне,но накрая осъзна,че не е нужно.Точно тогава животът му се промени.От момчето,изпълнено с мечти и надежди,се превърна в едно нищо,живеещо ден за ден.
Когато би и последният звънец всички наскачаха от чиновете.Сакура реши да вземе автобуса,защото навън валеше порой.Зачака на спирката,а до нея беше застанал Саске.Младежът трепереше под капките на дъжда,затова розовокоската се приближи и повдигна чадъра.Той се озова помежду им и момичето се усмихна.Чернокоското отново изпита онова странно чувство в стомаха си,но го пренебрегна.Автобусът на вишневото цветче дойде и тя подаде чадъра на момчето.
-Вземи!На мен не ми трябва повече!-след което тя отново го дари с една сладка усмивка и се качи.
Когато се прибра у тях Саске се учуди,че не изпитва нужда от алкохол или дрога.Всъщност в момента си мислеше за нещо съвсем различно:Сакура. На дугия ден той отново беше на спирката.Както си седеше нещо се метна на гърба му и това беше не кой да е,а самата Сакура.
-Хей!Здрасти!-радостно каза тя и потърка бузката си в неговата.Саске леко се ядоса от това и я накара да слезе.Розовокоската му стигаше до рамото и беше като малко дете до него.Когато скочи на земята,тя нацупи устни и се престори на сърдита.После на лицето и грейна поредната усмивка.
-Саске,ти на колко години си?
-На 17.-момчето се подразни от въпроса.Не беше ли очевидно на колко е?Та нали са в един клас.
-Ами тогава,защо лицето ти е меко като бе*ешко дупе?-попита Сакура,като леко се изкиска на този въпрос.Саске се усмихна едва забележимо,но не последва отговор на въпроса.Автобусът пристигна и двамата се качиха.Розовокоската побърза да седне до него,дъвчейки дъвка,а момчето се наслждаваше на приятния аромат на ягода.

3 глава
Въпреки че слуховете за Саске не бяха добри,той все пак си имаше много фенки.С неговата гарваново-черна коса,дълбоки като бездна очи и красиво лице,беше като истински ангел.Проблема беше,че той не се инетересуваше от момичета...до сега.
Докато вървяха двамата със Сакура към класната си стая, фенките му направо полудяха като ги видяха двамата.Темари забеляза приятелката си и я повика.
-Хей!-отвърна развеселено новата ученичка.
-Здрасти.Нали те посъветвахме да не се влачиш с него?!Не искам да ни намразиш,но ти го казваме за твое добро.Може да си навлечеш голе...
-Виж,няма да ви намразя.Знам,че искате да ми помогнете,но аз не мисля,че той е такъв,какъвто го описахте.Приятно ми е да прекарвам времето си с него.-след тези думи Сакура се обърна и влезе в класната стая.Седна на обичайното си място до прозореца и естествено,до Саске.Последният им час беше Физика.Учителката им даде за домашно да правят проект по двама,но чернокоското естествено пропусна този факт,защото както винаги беше заспал.Момичето беше решило вече да се прибира с автобуса,защото след онази случка с преследвача,намаше намерение повече да минава по онези малки и тъмни улички.Двамата се запътиха към спирката,но този път изпуснаха автобуса и трябваше да почакат 40минути за следващия.
-Кога искаш да направим проекта?-запита Сакура.
-Какъв проект?-учудено погледна той.
-Вярно,че ти спеше!-засмя се тя.-Ами учителката ни даде да правим проект за Слънчевата система и трябва да сме по двойки.Така че,кога искаш да го направим?
-Не ми се занимава с това.-отвърна той.
-Оооо..Хайде де!От теб ми зависи оценката...-умоляваше го розовокоската и направи кучешка физиономия.При това нейно изражение чернокоското не издържа и се засмя.Спомни си,че не се е смял така от години.
-Какво смешно има в това?-нацупи се Сакура.-Това минава при всеки.
-Добре съгласен съм,но само не прави пак това изражение!-продължаваше да се смее Саске.
-Мерсиии!-и тя се метна на врата му,като почти не го удуши.Той обожаваше аромата и и затова винаги му харесваше да е покрай него и да му дава от нейните „мечешки” прегръдки.А и усещаше,че когато е с нея забравя за всичките си проблеми и не се нуждае от алкохол или дрога.От една седмица не беше употребявал нищо и спеше спокойно.Със Сакура бяха станали неразделни.
-А къде искаш да се съберем за проекта-у нас или у вас?-запита момичето.
-Ами става ли у вас,защото вкъщи правят ремонт.-излъга той,но не му се искаше тя идва в дома му,защото майка му щеше да зададе куп въпроси и щеше да се прави на добра.Просто не му се занимаваше с това сега.
-ОК.Ела към 9:30 сутринта.
Сакура се прибра у тах.Усещаше,че нещо в Саске страшно я привлича.Но не успяваше да разбере дали го харесва като приятел или като нещо повече.Момчето и беше най-близкия човек и вече почти не се срещаше с приятелките си.Розовокоската си облече пижамата,изми си зъбите и се шмугна под завивките.Но цяла нощ не можа да си избие Саске от главата.
На другата сутрин момичето се събуди в 6:10 и реши да се изкъпе.След това си облече един лилав анцуг и зачака госта си.На вратата се звънна и Сакура отиде да отвори.
-Влизай!-покани го с весела усмивка тя.-Искаш ли нещо за пиене или ядене?
-Само сок.Мерси!-отвърна той.
След секунда момичето се върна с две чаши и кутия портокалов сок.
-Добре.Нека да започваме.Имаш ли някакви идеи?-попита момичето,а Саске я изгледа с поглед тип „Ти шегуваш ли се??”.
-Ясно!-засмя се Сакура.Чернокоското обожаваше да слуша как се смее.Нейният смях не беше като на другите момичета от училище,които само се кискаха.Той бе искрен и заразен,защото щом го чуеше на лицето му се появяваше усмивка.
-Ако искаш аз ще го направя и после ще добавя името ти.-предложи тя.
-Ми става.-каза Саске.
През цялото време се преструваше,че гледа телевизия,но всъщност постоянно наблюдаваше вишневото цветче,докато работи.От време на време тя поглеждаше към него и се усмихваше.Не знаеше защо,но всеки път щом го погледнеше и се приискваше да се усмихне.Чернокоското харесваше всичко в нея.Нежното и тяло,емералдовите очи,сладката усмивка,бонбонената и коса,малкото носле...
-Хей,Саске,ела да ми помогнеш за малко.
Момчето бавно се изправи и седна на земята срещу нея.И двамата се бяха навели над голямото парче картон изпълнено с надписи и картинки.Сакура заговори нещо и двамата вдигнаха глави,а лицата им се озоваха едва на няколко сантиметра едно от друго.