„Разделяй и владей“

Част първа


Млада, красива, стояща на поляните на Древна Атина. Лилит, гладна, жадуваща, за мъжко тяло, мъжка ласка, чакаща, но до кога. Стоеше потънала в мислите си. Погледна небето, очакваща, Арес всеки да се появи пред нея. Да я погали, да я помилва, но така ѝ не се появи. Объркана, млада, влюбена. Усещаше пареща болка в областта на гърдите си, не беше ранявана. Не можеше да си го обясни, какво ставаше с нея. Стоеше и се молеше да се появи като обикновена гъркиня, а не като властен сукубус. Мразеше човеците, прихваше странни болести от тях. Стана, бавно. Роклята, бяла, с римски дизайн, покри диаметъра от зелена площ, около нея. Изнервена, бясна. Чувствата, които се бяха събрани в нея, се блъскаха, всяко искаше надмощие над останалите. Започваше да нервничи, вървеше назад и напред, самата тя се побъркваше. Защо ѝ беше да се занимава с Бог. Беше навлязъл, дълбоко под кожата ѝ. Не можеше да го изкара от сънищата си, от мислите си. Така ли се чувстваха смъртните. Имаше чувството, че е погубена, че е паднала в някаква пропаст, от която не можеше да излезе. Отново седна на един от близките камъни. Зарови лицето си в шепите си. Подухна лек ветрец, който развя косата ѝ. Чу, че някой вика името ѝ. Беше толкова тихо. Помисли, че ѝ се е причуло. Отвори бавно очи. Беше там пред нея. Все така красив и млад, както го помнеше. Не беше се променил. Дългата, почти до раменете коса, леко начупена, гарваново черна. Зелените очи, в които всеки път, който погледнеше, потъваше някъде надълбоко. Искаше ѝ се да го целуне, отново да бъде в обятията му, отново да усети мъжествеността му в себе си, до я изпълни онова топло вълнение, да разтърси цялото ѝ съществуване. Но не тя беше силна и нямаше отново да се подаде на чувствата си. Усети как мина зад нея. Бавно постави ръката си на гърдите ѝ. Тялото ѝ се разтресе, все едно по него минаваше ток. Мина с пръсти през улея между стегнатите ѝ гърди. Притисна я към себе си. Лилит, облегна глава на рамото му, ръката му стремоглаво се спусна към корема ѝ. Беше като пластелин в ръцете му. Трябваше да се съвземе, но не можеше да излезе от транса, който беше изпълнен с топка от чувства. Ръката му продължаваше да се движи все по-надолу. Притисна бедрата си едно към друго, за да спре достъпа му. Арес усети, че тази битка, трудно щеше да успе да я вземе. Започна да целува врата ѝ, нежноста и страста, с която я даряваше, беше толкова неустоима. Знаше, как можеше да я подкупи. Лилит не успя да устой и бавно отпусна захвата на бедрата си, мъжът погали вътрешната им част, през плата. Отмести косата ѝ от едната страна на другата и продължи с ласките си отправени към врата ѝ. Не се сдържа, направи цепка на роклята ѝ при лявото бедро. Отново сложи лявата си ръка върху корема ѝ, притискайки я към своето божествено тяло, а дясната му ръка се заигра между бедрата ѝ. Проклинаще денят, в който го беше решнала, деня, в който му се отдаде, проклинаше и този ден, че се появи и отново започна да си играе с нея. Усещаше, че в нея се събираше някакво ново чувство, неизвестно за нея. Ръцете ѝ, които до сега стояха безжизнени, около тялото ѝ, намери неговите и ги хванаха, това попречи на всичката му работа. Той продължаваше да гали с устни мраморно бялата ѝ кожа. Мислеше си, че отново ще успее да надлее над нея. Но не позна. Хвана ръцете му и се завъртя грациозно, впивайки погледа си в него. Остави ги да намерят ханша ѝ, да го подалят. Но тя самата не знаеше в какво се забърква. Единственото нещо, което ѝ прошепна беше:
-Лилит,скъпа, затвори очи за момент!
Послуша го, затвори очи, отпусна се. Усети някакво смущение, нищо повече. Отвори бавно очи. Вече не бяха на полетата. Бяха на съвсем различно място. Бяха на негова територия. Бяха на Олимп. Защо успя да го позволи. Трудно, щеше да се измъкне.