[sasusaku fic] One Night Stand

Аз не съм авторът на този фик, авторът е lqlqpuff и тъй като страшно много го харесах, реших да го кача тук, а тя ми даде своето позволение.
Приятно четене и дано да ви хареса :)



1ва глава

Беше прекрасен слънчев ден в Коноха и жителите му се наслаждаваха до колкото могат.Тук не се случваха много неща.Да, имаше мол и някои големи фамилни компании като Хюга и Узумаки, но ежедневието беше сиво…или поне за част от жителите на града.Наруто Узумаки, който беше и наследникът на Узумаки ООД, се стараеше да превърне сивото си ежедневие в забавно и незабравимо.Въпреки, че от него се изискваше да спазва някои правила за приличие.Приятелката му, която той обичаше ужасно много, беше наследница на компанията Хюга.Тя беше много красиво и интелигентно момиче.Някои се чудеха как се задържа с тип като Наруто, но те двамата определено бяха един за друг.
-Не, Наруто!Гъдел ме е! – изпищя Хината в прегръдките му.
-Знам, но немога да спра да се любувам на смеха ти – каза нежно русият.
-Колко е часът?! – попита изплашено момичето.
-16:30, защо?
-Не, не отново!Трябва да тръгвам! – стана набързо и грабна чантата си.
-Чакай, къде отиваш?!
-Летището!
-Ъгххх!Мразя когато става така!


След 30 минути
-Спри колата!Ето там! – заповяда Хината на шофьора си.
-Сакура! – затичва се към нея.
-Добре дошла!
-Ъ,да , благодаря.. и отново закъсня – изрази недоволството си новодошлата.
-Хайде, влизай!
-Т-това ли е колата ти? – учуди се момичето.
-Да, подарък от татко от Швейцария.
Очите на Сакура се разшириха още повече, щом влезе в лимузината.
-Е, какво мислиш? – попита с любопитство Хината.
-Мисля, че мога да нощувам и тук, вместо да се натрапвам в къщата ти.
-Колко ми липсваше! – изсмя се гръмогласна Хин , след което даде голяма мечешка прегръдка на Сакура.
-Изморена ли си?
-Да, полетът беше доста дълъг.А и през цялото време бях заета да гледам през прозореца.


След малко
-Чувствай се като у дома си!Вече съм те представила на иконома ми, както и на някои от слугите.Ако имаш нужда от нещо, просто кажи.
-Ъхъ… - измънка Сакура, все още невярваща къде ще живее в следващите месеци.
-Стаята ти е на втория етаж, третата от дясно.Постарах се да е с хубава гледка!
-Нямаше нужда, Хината…
-Разбира се, че има! – целува я по бузката. – По добре си почини, защото по-късно трябва да те запозная с всички.


След няколко часа
*Чук Чук Чук*
-Влез!
-Значи си се събудила. – каза с усмивка Хината.
-Да и беше най-хубавата дрямка в живота ми!
-Радвам се! – отговори през смях Хин.

-А сега се приготви, ще излезем.
-Така ли? И къде ще отидем?
-Имам среща с приятелите ми в кафенето, тъкмо ще те запозная с тях.Може дори да ти покажем града.
-Да, става..
-Е, какво чакаш! Ставай, ставай!
-Добре де, добре – каза с прозявка Сакура. – Но с какво се предполага, че трябва да бъда облечена?
-О, с нищо специално – отговори набързо Хин, след което излезе от стаята.
Сакура беше нова тук, за това реши да не слага нещо съвсем „не специално”.И понеже времето навън беше необичайно топло, тя реши да облече късите си дънкови панталонки, които вървяха в комплект с розовата й ризка.



В кафето
Още от вратата Хината се впусна бясно към масата, на която стояха Наруто и приятелят му.На Сакура й трябваха няколко секунди, за да огледа заведението и след което да фокусира братовчедка си в обятиятана русо момче.Отначало се изненада, но после си спомни, че ставаше дума за Хината…
Хината й направи знак с ръка да се приближи и тя закрачи бавно към масата, но беше принудена да побърза, след като Хината я задърпа по бързо.
-Наруто, това е братовчедка ми Сакура Харуно!
-Това ли е момичето, за което не спираш да говориш? Приятно ми е най-после да се запознаем – каза с широка усмивка Наруто.
Сакура леко се изчерви, но пое ръката на русия в своята. – На мен също ми е приятно!
-Това е приятелят ми Наруто – каза въодушевено Хината. – А това до него… - продължи бъбривката – е най-добрият приятел на Наруто, както и моят – Саске Учиха.
Сакура се загледа в безизразното лице на младежа.Тя дори не слушаше Хината в този момент.Само каза – Приятно ми е да се запознаем Саске. – на което в отговор получи безразличен поглед от Саске, който сякаш казваше „Все едно”.Да, момичето се почувства изключително глупаво в този момент.
Наруто реши да разчупи тишината в неловкия момент като предложи на Сакура питие и я настани точно срещу Саске.
-Какво ще пиеш черешке? – попита той.
-Откъде знаеш, че ми казват така? – изненада се розовката.
-Много просто, името ти значи това, нали?
-Да, прав си. – усмихна се нежно тя.
-Е, какво да бъде? – продължаваше да пита русият.
-Може би фрапе – отговори Сакура.
-Само това ли? Хайде възползвай се от почерпката ми. – подкани я Наруто.
-Това е достатъчно, благодаря.
След тези думи Саске извъртя погледа си който се спря върху Сакура.До сега никое от момичетата не се бяха задоволявали „само с това” .
Саске продължаваше да се взира в красавицата.Погледът му не беше толкова безразличен сега.
-Ето и фрапето – учтиво каза сервитьорката, като подаде чашата с напитка на Сакура.
-Благодаря – отвърна тя и отпи от сламката.
-Всъщност, Сакура си търси работа – каза Хин, в опит да помогне на братовчедка си.
-Ами, защо тогава не започне работа в твоята компания? – предложи Наруто на любимата си.
-Вече й предложих…
-Не съм заинтересована от мода – побърза да се защити Сакура.
-А какво по точно искаш да започнеш? – Наруто бе доста любопитен поради факта, че не бе срещал момиче, което да не е грабнато от дрешките и обувките.Саске също я гледаше.
-Уча първо, затова държа да съм адвокат.
-Чудесно, има кой да ти помогне! – каза Наруто като погледна Саске.
-Така ли? – това беше наистина добра новина за Сакура.Ако намереше подходяща работа, би се установила тук и за по-дълго.
-Разбира се! Приятелят ми Саске има своя кантора! – след тези думи голяма усмивка се лепна на устата на Наруто и той потупа бодро Саске по рамото.
-Не става само с желание – беше единственият отговор на Саске.
Сакура го погледна изненадано.Това със сигурност не беше отговорът, който тя очакваше.
-Но ще видя какво мога да направя по въпроса. – допълни чернокосия.
-Благодаряяяяяяяяяя! - и Хината се хвърли да го прегръща.

Ето и 2 глава, предвърително се извинявам за грешките които съм допуснала и Дано ви хареса



2 глава
След като изпиха питиетата си, Наруто и Хината предложиха на Сакура да й покажат града.Тъй като не искаха да ходят пеша решиха да вземат колата на Саске.
Сакура се запъти към задната седалка на БМВ-то кабриолет, но бе най-нахално избутана от Наруто.
-Съжалявам, Черешке! Това място винаги е било за влюбените като нас.Седни отпред. – предложи той.
Сакура се настани на предното място, като се стараеше да е колкото се може по далеч от Саске, за да не му пречи.Облегна се на седалката и заби поглед в хоризонта.В този момент, Саске запали двигателя и колата тръгна.Той не бързаше, все пак целта не бе да се състезава, а да може Сакура да разгледа наоколо.Момичето чуваше кикотенето на братовчедка си, но не смееше да се обърне.
След няколко минути в това положение Сакура спря погледа си върху Саске.Той държеше волана с дясната си ръка, а с другата се бе подпрял на вратата.Погледът му беше уморен и замислен.Без да отлепя очи от пътя, той я попита:
-Какво по точно искаш да видиш? – Сакура бе като попарена защото гласът му прекъсна най-неочаквано мислите й.
-Знам ли… - отвърна най-после тя. – Може би Хината и Наруто имат нещо на ум.
-Те нямат претенции – отвърна той с лека усмивка, след като ги беше видял с огледалото за задно виждане.
Гласът на Саске звучеше много по различно сега.В кафенето й се стори, че той бе някой неприятен тип.
Сакура отново се загледа в пътя, а вятърът започна да развява косите й.Саске не пропусна този момент.
Не след дълго колата спря и Саске слезе от нея.
-Чакай, защо спираме – почуди се Наруто.Не получи отговор затова повтори въпроса си, още веднъж, но по силно.
-Доведох ви на най-красивото място, от където може да се види целия град – каза Саске.
-Не бях идвала тук – каза Хината, след което побърза да излезе от колата.Сакура също ги последва.Намираха се на един мост, под който течеше река, а две големи черешови дървета, от двата края на моста му правеха сянка, чак до средата.
-Залезът е прекрасен от тук – каза Сакура.
-Защо не си ни водил тук досега, Саске?- попита сърдито русокосият, но не успя да довърши защото Хината го дръпна настрани.
Саске се облегна на желязната рампа и се загледа в залязващото слънце.Сакура направи същото.
Той използва момента за да зададе няколко въпроса на зеленооката.
-От кога си тук? – попита я той.
-От днес. – отговори тя.
-А колко време ще се задържиш? – попита отново Саске.
-Зависи. – отговори тя.
-От?
-От много неща!
-Трябва ли да водим кръстосан разпит, за да ми кажеш нещо повече за себе си? – попита той, леко подразнен от отговорите й.
-Ти питаш, аз отговарям – отвърна тя, като го погледна право в очите.Това въобще не се хареса на Саске.Сакура разбра това и продължи.
-Добре, де, добре – допълни тя – Няма да е „кръстосан разпит”.
Сакура започна да разказва на чернокосия за своята автобиография, като не изпадаше в излишни подробности.След около час говорене, без прекъсване Сакура спра.
-Сега ми разкажи ти нещо за себе си – каза тя.
Саске погледна часовника на ръката си и каза:
-Някой друг път. – обърна се и започна да търси приятелите си.
-Толкова ли е дълга историята ти? – заинтересова се тя.
-Може и така да се каже!Наруто, къде си?Тръгваме! – никой не се показа. – Наруто! – извика още веднъж той – Нали не искаш да се прибереш пеш?
След тези думи Наруто и Хината изскочиха от тъмнината и се качиха в колата на Саске.
-Не разбира се!Ето ни!
Пристигнаха пред къщата на Хюга и колата спря.
-Благодаря за кафето, Наруто! – каза Сакура като се обърна назад.
-О, за нищо! Удоволствието беше изцяло мое – отвърна доволно той.
- И за разходката – допълни тя обръщайки се към Саске.Погледите им се срещнаха.
-Нищо особено – отвърна той.
Наруто слезе за да ги изпрати до вратата.Когато се връщаше към колата, Хината забеляза, дрехата върху Сакура не бе нейната.
-Това не е ли якето на Саске? – попита Хината.
-Ъ, да..Беше ми студено и….Чакай, Саске!Якето ти! – извика Сакура по посока на колата.
-Задръж го – отвърна той, и тръгна като остави прах след себе си.
-Явно си имаш ново яке – отбеляза Хината и влезе в къщата.
-Да си пуснем някой филм! – предложи Сакура.
-Нека да не е сега. Уморена съм и утре ме чака много работа във фирмата. – отговори с прозявка Хината.
-Разбирам.Тогава може да прочета някоя книга.
Сакура се качи в стаята си, съблече якето си, което бе с аромата на Саске и го постави върху един стол.Побърза да се съблече и влезе в банята.
Наруто и Саске обсъждаха розовокоската докато тя си взимаше душ.
-Защо й остави якето си? Мразиш момичета да притежават дрехите ти – говореше Наруто, като не спираше да гледа Саске.
-Просто яке, какво толкова.А и освен това ще ми го върне – каза Саске, без дори да напряга и мускул, за да отговори.
-И ще помогнеш ли на Сакура да си намери работа? - попита синеокия.
-Казах ти, че ще видя какво мога да направя по въпроса – отговори черноокия.
-Направи ми впечатление, че е доста различна от останалите – каза набързо Наруто – искам да кажа..
-Да, знам какво искаш да кажеш – прекъсна го Саске.
-Значи и ти си забелязал! – погледа на Наруто се промени, но Саске не отговори.

Сакура излезе от банята, завита с къса хавлиена кърпа.Оставяше мокри стъпки след себе си.
Стаята бе тъмна, единствената лампа която светеше бе над леглото й.Ароматът от якето на Саске се бе разнесъл из цялата стая.След като бе напълно готова за лягане, взе една книга и си легна.
Бе прочела няколко страници, но не бе запомнила нищо.Нещо постоянно я разсейваше и мислите й бяха далеч от написаното в книгата.Погледна якето на Саске, което все още бе на стола.Стана от леглото, обу пантофките си и взе якето в себе си.Ето какво я разсейваше – неговия аромат.
Момичето разбра, че няма смисъл да опитва да се съсредоточи в четенето при положение, че якето бе до нея, затова изгаси лампата и си легна.

Саске бе само с панталоните от анцуга си, облегнат на отворения прозорец, допивайки уискито си.
Навън имаше лек ветрец и бе наистина приятно.Загледа се в черешовото дърво на двора му, то бе там от както се помнеше.Но досега не му бе правило впечатление, колко красиви бяха цветовете му.Розовият цвят го накара да си спомни за косите на Сакура.Да, тя определено бе оставила някаква следа върху него.След поредната глътка уиски чашата се изпразни.

3 глава

Първото нещо, което Сакура направи когато се събуди бе да зарие глава във възглавницата си.Силните, слънчеви лъчи я подразниха.
Чу мелодията от телефона си и разбра ,че има sms.Стана и взе телефона си.В sms пишеше:
„След 2 часа те искам на този адрес.Няма да се справиш сама, затова си повикай такси и не закъснявай!”
Номерът бе непознат, но тя подозираше кой й го е изпратил.И все пак, не искаше да си дава напразни надежди.
„2 часа са напълно достатъчни” помисли си тя, и се запъти към банята.
Щом розовокоската се върна отново в стаята си, забеляза, че черното яке се намираше на пода.”Най-вероятно е паднало снощи” – помисли си тя.
Тя вдигна якето и аромата му отново се разнесе из цялата стая.В този момент някой почука на вратата й.
-Да – отговори тя.
Вратата се отвори и от там се показа ниска, на средна възраст жена, която държеше поднос в ръцете си.На подноса бе закуската на момичето, състояща се от палачинки, шоколад, сок и малка ваза с роза.
-Закуската ви госпожице! - каза учтиво жената, като остави подноса на ниската масичка в средата на стаята.
- Тъкмо слизах надолу, мислех да закуся в трапезарията – каза Сакура.
-Да, но госпожица Хината излезе рано и не искаше да сте сама в трапезарията, затова ме помоли да ви донеса закуската в стаята ви.
-Не мисля, че бе нужно – продължи Сакура. – можех и сама да се справя.
-И дума да не става! – отвърна възмутително жената. – Това е нашата работа тук.Ако ви трябва нещо винаги можете да се обърнете към мен. – допълни тя усмихнато и остави Сакура сама.
Сакура, бе толкова нервна, че едва вкуси от палачинките.Цялата тази тайнственост, всичко бе толкова съмнително, но все пак реши да провери какво има на въпросния адрес.
За разлика от Сакура,Саске бе доста отегчен. Денят му минаваше бавно и скучно.Саске видя лимузината на баща си в далечината.Толкова много му се искаше да не бе тук в този момент.Колата спря и шофьорът побърза да отвори, вратата.От лимузината се показа момиче с червена коса.Момичето видя Саске и веднага се хвърли в прегръдките му.
-Карин, престани! – недоволстваше той.
-И защо? Нима не се затъжи за сестра си?
-Не особено. – измрънка Саске и се освободи от прегръдката й.
-Къде тръгна? Аз сега пристигам? – заяви с пискливия си глас Карин.
-Колкото и да не ти се вярва , светът не се върти около теб.Имам си достатъчно работа в кантората – отряза я Саске и се качи в колата си.
-Мразя го! – извика червенокосата и влезе в къщата, като остави слугите да се погрижат за нещата й.

Саске бе доволен от себе си, задето се отърва толкова бързо от посрещането на досадната си сестра.На работа не го натоварваха толкова, колкото самата Карин.И щом се прибереше трябваше да измисли начин да е далеч от нея.
Докато някои хора се забавляваха, на Хината не й оставаше време да отдъхне.Бе толкова заета с работа по новата колекция.Когато най-после успя да се отпусне на стола в офиса си, някой почука на вратата „Не отново” – помисли си тя.
-Влез!
-Как е моята принцеса? – Наруто се показа с букет от бели рози.
-Зле! – отвърна тя и направи тъжна физиономия. – Един ден ме нямаше в компанията и щом се върнах, щяха да ме разкъсат с дрехите.Буквално! – оплака се тя.Наруто избухна в смях.
-Не е смешно!
-Хайде принцесо!Отпусни се! –говореше тихо Наруто, като целуваше врата й.
- Г-це Хюга, очакват ви в конферентната зала.
-Казвал ли съм ти колко мразя телефонния ти секретар?
-Ще се видим довечера! – Хината подари на Наруто една кратка целувка и излезе от стаята.
-Много мразя телефонния й секретар – говореше си Наруто на излизане от кабинета.

Напрежението на Сакура не стихваше.В таксито се почувства още по объркана.Предполагаше, че я викат по работа, затова се опитваше да се овладее преди да влезе в огромната сграда.На входа стоеше едно момиче, което я попита за името й.
-Вие ли сте Сакура Харуно?
-Да..аз съм – отвърна със спокоен тон Сакура.
-Тогава ме последвайте – усмихна с момичето и тръгна напред.
„Явно е асистентка” – помисли си Сакура, след като момичето я настани в един кабинет, в изчакване на появата на новия й шеф.
-Шефът ще дойде всеки момент – каза момичето и напусна.Сакура бе от търпеливите.Тя кръстоса краката си и започна да оглежда офиса.Беше добре обзаведен.Вратата се отвори, но Сакура не се обърна.
-Учудващо си точна – каза човекът зад нея.Сакура затаи дъх, чуваше ритъмът на сърцето в главата си.

4 глава

Сакура стана и се обърна в посока към вратата.Предложенията й се оказаха верни.
-Добро утро.Благодаря, че се отзова на молбата ми толкова бързо! – каза тя и се усмихна.
-Казах, че ще направя каквото мога – отвърна Саске и й направи знак да го последва. Заведе я в огромна зала, където имаше много работници.Чуваше се шума от клавишите на клавиатурите.Всеки работник имаше свое собствено помещение заградено с пластмасови стени.Саске показа работното място на Сакура.
-Засега си тук.Покажи, че си способна на повече и ще получиш повече. – каза той с равен тон и я остави сама.
Сакура остави чантата на бюрото , завъртя няколко пъти стола и се настани удобно.Като за начало това бе идеално.До сега не бе работила в кантора, и не бе много опитна, но бе сигурна, че ще навакса бързо.Саске се обърна няколко пъти за да проследи реакцията на Сакура и щом видя усмивката на лицето й, връхчетата на устните му се изкривиха в лека усмивка. Това да я наблюдава му правеше удоволствие, но трябваше да се върне към своите задължения, тъй като го чакаше доста работа.
Сакура се учеше бързо а и работата й харесваше.След като приключи с едни протоколи й се наложи да ги занесе в кабинета на Саске.
Дебелите папки тежаха доста, Сакура изпитваше затруднение да ги носи.Бяха образували висока купчина в ръцете й, която й пречеше да вижда.
Сакура не можа да види момичето пред нея и се блъсна в нея.Папките се разпиляха по земята.
-Внимавай къде ходиш, мамка му! – ядосваше се момичето.То бе с червена коса, и кафяви очи.Говореше грубо а погледът й излъчваше досада.
Сакура й хвърли един убийствен поглед.Наведе се да вдигне папките.Един от служителите й помогна.
Когато отново се изправи, момичето вече го нямаше.
-По дяволит! – ядоса се Сакура.Цялата информация, която бе подредила сега бе разбъркана.Това щеше да й отвори двойна работа, защото не можеше да я предаде на Саске в такъв вид.
„Как може да има такива хора?Дори не си направи труда да ми помогне.Сега ще трябва да започна от начало.УЖАС” – помисли си розовокоската докато се връщаше към работното си място.
Вече бе станало късно и всички колеги на Сакура си бяха отишли.Само тя още пренареждаше по-рано разпиляната информация.
Вече бе станало късно и всички колеги на Сакура си бяха отишли.Само тя пренареждаше разпиляната информация.Бе дори да забележи, Саске изгаси осветлението в цялото помещение където бе Сакура.
„Супер!Аз съм последна!Обзалагам се, че няма никой друг в сградата освен мен!Оу, в какво по дяволите се забърках?И то само заради една глупачка, която не гледа къде върви.А егото и бе толкова голямо, за малко да потъна в него!За коя по дяволите се мисли тя?... изведнъж осветлението угасна.
„Какво по дяволите се случва” – питаше се розовокоската.
-Хей! Тук все още работя! – извика тя.
Саске се върна и отново включи лампите.Тогава я видя.
-Сакура?Защо си още тук?Всички отдавна си тръгнаха.
-Виждам това. – отвърна саркастично розовокоската.
-Няма нужда да се престараваш, няма да те повиша още на първия работен ден! – каза с насмешка Саске.
-Не е затова, повярвай!
-Ами за какво е тогава? – продължаваше да пита Саске без отговор. – Хайде да тръгваме!
-Но аз още не съм свършила. – каза тя.
-Ще довършиш утре. – отговори Саске и взе чантата й.
-Върни ми я! – заповяда зеленооката.
-Вземи си я!
-Саске! – викаше след него Сакура, докато не стигнаха на улицата и той не й я върна.
-Оу, студено е! – каза тя и облече якето си.
-Съжалявам, този път нямам яке. –каза той и се усмихна.
-Този път си нося мое! – отвърна Сакура.Телефонът на Саске звънна и той й направи знак да не тръгва.Тя проследи разговора му.
-ДА?Аха.С мен е, добре ще я питам. – тогава той я погледна. Тя разбра, че е нещо свързано с нея.
-Беше Наруто, с Хината са в едно денонощно заведение и питат дали си гладна.Сакура долови странен звук от стомаха си, Саске също го чу.
-Ще приема това за „ДА” – каза той и се качи в колата си.Сакура се засмя и го последва.
Пристигнаха в кафенето и първото нещо, което Хината направи бе да подари на братовчедка си една огромна прегръдка.
-Е как мина първият работен ден? – попита любопитно Хината.
-Чудесно! – отвърна Сакура и се настани до нея, като се загледа в менюто.
-Нали не го казваш само защото шефа ти е тук? – пошегува се синеокия.
„Хн”… придружено с лека усмивка бе отговорът на Сакура.След като поръча се започна диалога за нещата които се бяха случили днес.Саске не бе много активен.Вниманието му падаше върху Сакура и новата й работа.
-Какво за бога става с тази поръчка? – Наруто започваше да се ядосва, като гледаше часовника си. –Обещах на чичо, че ще се върна на време за мача!
-Ами… - почуди се Сакура. – Тогава да тръгваме!
-Ида те оставя гладна?И дума да не става! – възпротиви се Хината. – Предупредих готвачите, че сме навън и няма нужда да приготвят вечеря.
-Не е проблем да пропусна вечерята. – каза набързо Сакура, но стомахът й бе на друго мнение.Звукът от стомахът и се чу от всички на масата.
-Аз ще остана с нея – каза Саске. – Вие вървете.
-Ами после.. – започна Хината.
- После ще я оставя у вас – прекъсна я той.Сакура го погледна учудено.
-Става. – каза Наруто, без дори да попита Сакура, дали е съгласна.
-Няма нужда.. – каза тихо розовокоската.
-Сама ли ще се прибереш? – попита саркастично чернокосия. – Съмнявам се.
Не след дълго поръчката на Сакура пристигна.След като се нахрани, погледна часовника си, които показваше 23:30.
-Кога отлетя това време? – попита сякаш себе си ,момичето.
-Така е когато работиш прекалено.
-Ще ми го натякваш ли сега?
-Да – отговори без коле*ание Саске.
-Дори не знаеш какво стана! – опита да се защити Сакура.
-А може би е по-добре да не знам.
Саске се качи в колата следван от доволната Сакура.И когато тя се качи в колата той потегли.
Когато стигна къщата на Хюга, той изгас двигателя и се обърна към Сакура.
-Ще те чакам утре в 09:00 – съобщи той.
-Ясно. – отвърна Сакура и излезе от колата.
Саске не я изпускаше от очи.
-И благодаря, че ме докара. – каза черешка усмихвайки се нежно.
-Длъжница си ми.
-Какво?!? – Сакура се обърна, но единственото нещо което успя да види, бе самодоволната усмивка на Саске и прахта , останала след него.
„Днес беше един добър ден.Въпреки злополуката в кантората!” помисли си Сакура, тръгвайки към входната врата на къщата на братовчедка си.