Способен на любов

Ето ви едно мое произведение. Повечето от вас сигурно са го чели в дуги форуми, но нищо. Надявам се да ви хареса и ви моля да пишете коментари.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бях седнал на една малка полянка, а тя беше в скута ми. Имаше голяма рана в корема. Губеше много кръв, а аз не можех да й помогна. Мисълта, че я губя, ме съсиваше. Погледнах я в очите и си спомних времето прекарано с нея. Първия път когато я видях бях близо до Коноха и се биех с по-малкия си брат. Почти го бях победил. Той седеше под едно дърво, целия в рани, и дори дишането му причиняваше болка. Беше лесна мишена. Метнах един кунай по него. Гледах как куная лети красиво и точно преди да го прониже в сърцето беше отклонен от някакво момиче. Тя направо се появи от въздуха. Беше красива -стройна, не много висока, но и не много ниска, с дълга, кестенява, начупена коса и прекрасни шоколадови очи. Погледна ме и каза:
- Не го искаш наистина.
Каза го не като предположение, а като факт. Започнах да се ядосвам. От къде на къде ще ми казва тя какво искам и какво не искам. Или по-точно откъде ще знае какво искам и какво не искам. Погледнах я в очите без намерение да си използвам шарингана, който беше включен, и попитах през зъби:
- Защо го спаси?
На нея като че ли изобщо не и пукаше, че шарингана ми е включен. Дори не отклони поглед като ми отговаряше:
- Не спасих него. Спасих теб.
Още докато говореше момичето тръгна към мен. Или не знаеше кой съм, или искаше да умре. Замислих се малко над второто предположение и установих, че няма да мога да я убия. Сърцето не ми даваше. Да не би току що да казах сърцето. Ужас!!! Не е възможно да съм влюбен в това момиче. Върнах се към реалността, все още потресен от мисълта, че най-вероятно съм влюбен, и я видях пред себе си. Деляха ни най-много трийсетина сантиметра. Един въпрос се изплъзна от устните ми, без дори да го обмисля:
- Какво искаш?
Тя отговори толкова тихо, че само аз да мога да я чуя:
- Теб.
Надигна се на пръсти и ме целуна, като дори и за миг не отдели очите си от моите. Това беше много неочаквано. Не знаех как да реагирам: дали да я отблъсна, или да отговоря на целувката. Реших да не правя нищо. Просто стоях и я гледах. Докато тя ме целуваше, реших, че не искам това да е последния път когато я виждам. Веднага взех решение. Щях да я взема с мен в базата. Щом отдели устните си от мойте, я вдигнах на ръце като булка и понесох към базата. Тя не каза нищо. Не се опита да избяга. Просто се беше притиснала до мен и ме гледаше влюбено. Тичах цял ден и вече се бях изморил доста, а и се стъмваше. Понеже познавах месността добре, знаех че наблизо имаше пещера, подходяща за прекарване на нощта. Тръгнах натам. След по-малко от 10 минути бяхме там. Пуснах я внимателно. Тя поседя около минута както я бях оставил, като че ли, за да си върне равновесието. След това тръгна към стената, но след първата крачка залитна. Направих две крачки и я хванах преди да се е пребила. Тя ме погледна бладодарно и се усмихна. Подмогнах и да стигне до стената и да седне. След това се замилих над това какво ще вечеряме. Трябваше да намеря нещо за ядене. Погледнах момичето. То седеше и търсеше нещо в чантата си. Не ми се искаше да я завръзвам, нито пък да я оставям сама тук, но коремът ми вече се обаждаше. Обърнах се към нея и й казах:
- Стой тук! Не си и помосляй да бягаш. -бях сигурен, че няма да тръгне, но за всеки случай да й кажа.
- Нямам намерения да мърдам оттук. А ти къде ще ходиш?
Любопитството й ме подразни, но все пак й отговорих:
- Да намеря нещо за ядене.
Тя ме изгледа учудено и попита:
- Че какво за ядене може да има в тази пустош?
- Хн..
Обърнах се и тругнах към езерото. За вечеря щеше да има печена риба, което ми напомни, че на връщане трябва да намеря дърва за огън. Момичето, което спаси брат ми, беше доста леко облечено, а тук вечерно време става студено, ако не запаля огън ще мръзне. Боже господи! Докъде стигнах! Да се притеснявам за момиче и то не просто момиче, а напълно непознато момиче. Не ми остана време за по-задълбочени мисли, защото стигнах до езерото. Намерих два кола и им заострих върховете. Включих си шарингана и след по-малко от две минути вече вървях по обратния път с двата кола, на чиито върхове имаше по една риба, в лявата ръка и купчина дърва в дясната. Започнах да тичам по-бързо. Нещо в мен искаше да види момичето, да се увери, че ме чака и е добре.След няколко минути влезнах в пещерата. Огледах се и я видях как седи до стената и се е свила на топка. Очевидно и беше студено. Оставих дървата на земята. Двата кола ги подпрах на един клон, така че рибата да не докосва пода на пещерати и без да се замислям свалих мантията си на Акатски и загърнах момичето с нея. Обърнах се и започнах да подреждам дървата във форма подходяща за огън. Когато приключих се отдалечих и казах:
- Така ще стана по-лесно. Огнен стил: Джутсу пламтяща огнена топка!
Готово. Огънят беше запален. Тръгнах да приготвям рибата, когато момичето стана, приближи се и попита:
- Може ли аз? -като сочеше рибата в ръцете ми.
Замислих се и реших да и дам. Все пак е момиче. Би трябвало да може да готви.
Кимнах и й подадох рибата и куная и отидох от другата страна на огъня. Седнах, опрял гръб в стената, и се загледах в момичето. Тя почисти рибата и започна да я пече. Не знам колко минути бяха минали откатно й дадох мантията ми, но след известно време тя я разкопча. Сега вече я огледах по-добре. Носеше светло сини, тесни дънки, бял потник без презрамки, който свършваше точно над пъпа, и високи, бели ботуши на леко токче. Гледах я доста дълго и реших, че ако наистина съм влюбен, поне съм уцелил момичето. Не след дълго тя се обади:
- Вечерята е готова.
Станах от пода и отидох при нея. Тя ми се усмихна приятелски и ми подаде едната риба. Започнах да ям. Това момиче готви великолепно. Някай ден трябва да и го кажа. Какви ги дрънкам, това ще развали репутацията ми на убиец. Ама като се замисля репутацията ми вече е на пух и прах, така че:
- Рибата е вкусна.
Момичето се обърна и каза изненадано:
- Наистина ли?!
Кимнах в знак на съгласие и продължих да ям. Ометох рибата изключително бързо. Очевидно съм бил по-гладен отколкото си мислех. Загледах се в момичето. Тя приключи с яденето доста след мен. След като сварши съблече мантията и ми я подаде. Замислих се над това, защо ми я дава при положение, че през нощта ще е още по-студено. Не измислих разумен отговор, но не казах нищо. Гледах я как се оправя за сън. Разчисти пода от малки камъчета и легна. По едно време седна и ме повика:
- Итачи..
- Хн.
- Междо другото името ми е Ким.

Браво хареса ми много.

Страхотно е!Давай още!

Фика много ме кефи :bravo: ! Моля те пускай скоро още!

Ето още малко! Enjoy!
-----------------------------------
Ким се усмихна и пак легна. Мислех да остана цяла нощ да пазя, но след първите три часа погледнах моето момиче и видях че трепери. Разкопчах мантията си и я сложих разгърната на земята. Вдигнах Ким и внимателно я сложих да легне в края на мантията. Легнах до нея, като внимавах да сме само в едната половина от наметалото ми. Завих ни с другата половина. Обърнах се настрани, притиснах момичето до гърдите си, зарових лице в косите й и заспах.
Не знам колко по-късно беше, но усетих как някой слага ръка на лицето ми. Сънено отворих очи и забелязах, че вече е сутрин. Ким лежеше срещу мен и ме гледаше. Когато видя, че отварям очи ми се усмихна:
- Добро утро, поспаланко!
Едва се познаваме, а вече ми измисля лигави имена. Не ми се мисли какво ще бъде когато започна живея с нея. Всъщност, тя не знае, че ще живее с мен. Тази мисъл леко ме поуспокои. Разтърках очи и установих, че ръката, която ме събуди, е на Ким и още е на лицето ми. Замислих се. По принцип бих убил всеки, който направи такова нещо, а сега не правех нищо. Просто лежах и гледах момичето срещу мен. Дори ми беше приятно. Не е честно. Това момиче тотално ме промени. Ама наистина ли съм променен или това е просто моето друго АЗ, което си мислех, че съм изтрил от лицето на света? Втората вероятност ми хареса повече от първата. Аз исках да съм си аз-убиеца, а не аз-чувствителното момче. Протегнах се, поставих ръката си на кръста на Ким, затворих очи и попитах:
- Защо ме събуди?
- Ами мислех, че отиваме някъде.
- Хн...
Откъде знаеше, че отиваме някъде? Това момиче мисли ли чете? Не, не е възможно. Няма такова нещо като четене на мисли. Ох. Всичко ме болеше, а имах цял ден тичане до базата. Тя беше права трябваше да тръгваме. Въпреки че така ми се спи. Отворих очи, преди пак да съм заспал, и сложих ръка на устата си, за да закрия една голяма прозявка. Ким се засмя и притисна тялото си по-близо до моето. Лицата ни бяха на сантимети едно от друго. Тя ме погледна в очите и бавно скъси малкото разстояние останало помежду ни. Усетих топлите й устни върху моите. Този път знаех какво точно искам. Притиснах тялото й към моето и отвърнах на целувката. Облизах долната й устна, показвайки й, че искам пространство. Тя ме погледна учудено, но изпълни желанието ми. Затворих очи, за да се насладя на целувката. Тази целувка премина в нещо повече. Съвсем бавно и внимателно се претърколих и легнах върху нея. Лявата ми ръка я галеше по лицето, а дясната се движеше по гърба й, притискайки я към мен. Трябваха ми няколко секунди докато разбера какво става. Бях допуснал нещата да стигнат твърде далече. Това не беше нито правилния момент, нито правилното място, а и не бях сигурен какво точно искам. Отворих оччи и се отдръпнах се от нея. Тя ме погледна учудено и прокара нежно пръстите си по гърба ми. Разтърси ме тръпка от удоволствие. Започнаха да ме обливат топли и студени вълни, но знаех че това трябва да спре. Може би някой ден в базата, в стаята ми, на леглото може и да стане, но не тук, а със сигурност не и докато не разбера дали наистина искам точно това момиче. Станах и започнах да се оправям. Ким стана след мен и също започна да се оправя. Бях напълно готов, когато тя ме попита:
- Искаш ли нещо за хапване?
Обърнах се към нея и повдигнах въпросително вежди. Тя очевидно разбра мълчаливия ми въпрос, защото каза:
- Винаги нося със себе си чипс, за непредвидени ситуации.
Трябваше да избирам между глада и чипса. То просто беше ясно, че ще взема яденето, колкото и да е вредно. Кимнах. Ким се усмихна и ми подаде една опаковка чипс. Взех я и я отворих. Мммм....с вкус на барбекю. Любимият ми. Започнах да ям. Бях преполовил опаковката, кога видях, че Ким не яде. Погледнах чипса, после нея и реших, че ще й го дам. Приближих се до нея и й го подадох. Тя ме погледна учудено и попита:
- Ама ти сериозно ли..?!
- Да ти приличам на клоун?
Момичето се засмя и взе чипса. Изчаках я да се наяде. След това се приближих до нея, вдигнах я и тръгнах към базата. До довечера би трябвало да сме стигнали, а ако поддържам такова темпо още следобяда ще сме там. Мразя този път. Всичко изглежда толкова еднакво и е толкова скучно. Поне Кисаме като е с мен е по-забавно. Винаги вадим едни бисери от рода на:
" Какво ще има за вечеря Итачи-сан?"
"Ще използвам една стара рецепта на клана Учиха....супа с акулско филе."
Тогава съвсем сериозно мислех да го направя. Толкова ме беше ядосал, че се отърва на косъм от тенджерата. Сега всичко беше по-различно. Просто пътувахме в мълчание. Аз носех Ким и си мислех за нещо, а тя ме гледаше и не беше ясно дали мисли. Чувствах се много особено в нейната компания. Мисля, че наистина съм влюбен в това момиче. Почти не я познавам, а съм влюбен в нея. Коренно съм се променил или по-точно това момиче коренно ме помени. Леле, как минава времето. Още 15 минути и сме в базата. Трябва да и завържа очите, ама то няма смисъл тя само мен гледа. Е, щях да наруша едно правило. Голяма работа. Най-много да се наложи да слушам 15 минутна лекция от Лидера. Или като се замисля той не може да изнася лекции по-къси от два часа. Въпреки всичко ще рискувам. Наближих къщата. 50 метра, 40 метра, 30 метра, 20 метра, 10 метра…Както винаги влязнох през вратата или по-точно с вратата . А Какузо не пропусна да избеснее от горния етаж:
- Какво беше това? Кой пак счупи вратата? Този път няма да плащам аз.
Въпросната персона се появи пред мен и продължи да крещи:
- Абе, загубеняк, всеки ден по няколко пъти трябва да сменям тая врата заради теб! Парите да не растат по дърветата?!
Точно в момента изобщо не ми беше до неговите глупости. Погледнах го злобно и му казах:
- Или сам ще си затвориш устата, или аз ще я затворя.
- К`ва е тая врява дето вдигате, мама ви де е*а! Прекъснахте ми ритуала.
Истеричните крясъци на Какузу успяха да прекъснат и Хидан. Това не беше добре. Сега всички щяха да се домъкнат. Погледнах към Ким. Тя се бе сгушила възможно най-близо до мен, а в очите й се четеше страх. Притиснах я към себе си в опит да я успокоя. Тя кимна, показвайки ми, че е разбрала. Хубавото беше, че другите още не бяха забелязали момичето в ръцете ми. Тъкмо бях решил да се кача в стаята си, когато се чу вика на Конан:
- Учиха в залата за съвещания. ВЕДНАГА!!! Пейн иска да говори с теб.

Радвам се, че ви харесва!
--------------------------------------------
Нямаше как да оставя Ким, но и не мажех да я взема с мен. Телепортирах се пред стаята си, а Хидан ме удостои с присъствието си.
- Итачи, т`ва маце за мен ли си го довел или за следобедна закуска за Зетсу?
- Млъквай Хидан.
Бутнах Ким с стаята си и я заключих за по-сигурно. Следваща спирка залата за заседания.
- Виждам, че си довел гостенка, Итачи. – Обърна се към мен Лидара без дори да ме поздрави.
Не намерих причина да кажа нещо в отговор затова просто замълчах.
- Какво ще я правим? – Едва ли ме питаше просто така. Продължавах да мълча, а притеснението на Конан започна да ми лази по нервите. – Ще перифразирам. Какво смяташ да правиш с нея?
Вдигнах рамене.
- Ще се позабавлявам. – Най-достоверната лъжа, коята някага бях изричал.
- Разбирам, но Итачи, много добре знаеш, че е по- лесно просто да си наемеш някое момиче. – И аз и Лидера усещахме, че се лъжем един друг. Прекалено лесно за две студенокръвни копелета като нас.
- Не ми харесват наемните момичета. – Не ми харесваше да знам, че някой друг си е играл с тях преди мен.
- Ще се приспособиш. – Каза ледено Лидера. Позволих си мимолетна усмивка и поглед към Конан.
- Не ми се налага. – Отговорих му нагло.
- Аз съм Лидера.
Това вече беше добро. Той да е Лидера. Очевидно и идея си няма, че знам за Мадара Учиха. Сега ще му напомня, че аз не съм просто един от членовете на тази организация. Тръгнах към него с умерени крачки.Всяко нервче в тялото му се напрегна, а Конан започна да замисля как да ме убие, ако му посегна. Усмихнах се, тази жена винаги е била прекалено самоуверена. Стигнах на дъх разтояние от Пейн и прошепнах.
- Не се заблуждавай. Знам всичко. Не забравяй, че и аз съм Учиха.
Той изсъска срещу мен, но в погледа му се четеше уплаха:
- Не знам за какво говориш.
Реших да му обесня по-подробно:
- Лидера на Акатски е Учиха, но не съм нито аз, нито брат ми. Не е особено трудно да се досетиш кой е.
Уплахата в очите му се превърна в ужас, който ме караше да искам да се изсмея в лицето му, но за пред света си имах репутация. Лидера не биваше да ме дразни, а още по- малко да забравя кой съм и какво знам.
- Кой още знае за това? -попита тихо Лидера.
- Все още никой и ако искаш това да остане така няма да правиш проблеми за едно момиче. – Вдигнах неособено заинтересовано рамене.
- Това няма да остане така Учиха. – Можех да чуя как нервите на Пейн се късаха и си позволих една злорада усмивка.
Лидера помисли около минута после заяви с властен тон:
- Добре. Задръж си момичето, но ако има някакви проблеми с нея, ще бъде убита.
Не осъзнавах кога бях започнак да съскам:
- В тази къща около нея няма да има проблеми, освен ако някой от другите членове не й направи нещо. Тогава не отговарям за последствията.
Пейн кимна в знам на съгласие и ми каза да се си тръгвам. Напуснах бързо залата само за да попадна при идиотите извън нея. Всички ме гледаха много, ама много учудено. Отидох до масата в кухнята и седнах на стола си. Замислих се за Ким, само и само за да игнорирам погледите впити в мен. Благословена няколко минутна тишина. Хидан бе този, който я наруши:
- Мамка ти! Не ни дръж в невидение и ние искаме да знаем за какво си говорихте преди малко!
Още няколко минутна тишина. Хидан вече беше много нервен. Изведнъж, като че ли се сети за нещо, защото каза доста радостно:
- Сетих се! Аз знам за какво са си говорили! Обсъждали са кой да я убие!
Отоговорих на Хидан ледено, за да не му напълна корема с желязо:
- Всъщност обсъждахме нейното оставане.
Ченетата на всички освен на Конан, която се беше присъединила към нас, паднаха до земята. Наистина исках да се усмихна, но се въздържах. Отне им известно време да се освестят. Дейдара започна да протестира:
- Не е честно! Защо му позволява...
- Защото той е Лидера и така е решил. Момичето на Итачи остава тук. А всеки, който по някакъв начин я засегне, не ме интересува дали с действие или изказване, ще бъде наказан... От Итачи. Ясна ли съм? – Каза сериозно Конан.
Всички кимнаха. Хидан го направи с голямо нежелание, но все пак го направи. Поуспокоих се. Обикновено никой не нарушаваше заповедите на Лидера... и на Конан. Станах се запътих към стаята си или по-точно към момичето, което беше в нея. Исках да се уверя, че нищо не и се е случило докато си бъбрех сладко, сладко с Лидера. Знаех, че всеки един член на организацията можеше да влезе в стаята ми съвсем лесно. Съмнявах се, че някой е посмял да го направи, но въпреки това бързах. Не можеш да имаш доверие на престъпници. Последния път, когато се доверих на Дейдара, външните стени на стаята ми ги нямаше, също както и Огромното количество мебели. Щях да го убия, но Лидера ме спря. Мизерника се отърва само със счупени ръце и изкълчен крак. След тази случка никой не е посмял да влезе в стаята ми, но кой знае... Само, ако някой я е докоснал ще бъде убит, независимо колко е безсмъртен или важен за организацията.

ПИШИ ОЩЕ!УЖАСНО Е ЯКО!!!НАПИШИ ОЩЕ 100 ГЛАВИ!
Фикче това е за теб:
:obi4amte:

И отново фика е много як. Направо се влюбих в ТОЗИ Итачи ! Продължавай да пишеш !!

. Спрях се пред вратата на стаята ми и си напомних да не влезна с нея. Извадих ключа. Отключих. Влязох, заключих и се огледах за Ким. Тя седеше на леглото и разглеждаше нещо. Приближих се и видях снимката на семейството ми в ръцете й. Всъщност и аз не знам защо я пазех. Погледнах Ким и се опитах да разчета емоциите изписани на лицето й: съжаление, съчувствие, разбиране и любов. Имаше и още нещо, но тя го прикриваше много добре и не можах да разбера какво е. Отказах се от опитите да разбера и се проснах по гръб на леглото до нея. Всичко ме болеше и се чувствах като парцал. Или по-точно е да се каже, че се чувствах като сдъвкан, изплют и премазан от гиганстка жаба, тежаща минимум три тона. Обърнах глава надясно и погледа ми попадна на вратата на банята. Ооо, да, свещена баня. Имах спешна нужда от душ. Станах и съблякох мантията си с едно движение. Ким ме гледаше учудено, но в момента не можех да мисля за нея. Сега щях да си взема душ, а после да си легна. Съблякох си блузата и панталоните. Останах само по боксерки. Много исках да видя реакцията на момичето зад мен, затова се обърнах. Тя се бе обърнала с гръб към мен и играеше с косата си. Беше красива. Вече бях сигурен, че я искам. С още едно от бързите си движения бях заменил боксерките си с кърпа и се запътих към банята. Реших да не си пълня ваната. Пуснах топлата вода и изпитах огромно облекчение. Вече можех да се отпусна. Изкъпах се наистина бързо. Когато излезнах, видях Ким. Беше седнала на леглото с гръб към банята. Приближих се и седнах зад нея. Тя продължи да си седи, въпреки че ме беше усетила. Знаех какво искам. Исках нея. Исках да е моя, да усетя тялото й до моето. Обвих кръста и с ръце и започнах да я целувам по врата, а тя се отпусна. Плъзнах ръцете си под потничето й и със свтъкавично го отстраних. Ким се опита да се обърне, но аз не й позволих.Следващата пречка беше сутиена. Реших, че сигурно ще иска да го използва пак, затова се постарах да го оставя цял. Започнах да обсипвам гърба й с целувки. Ръцете ми се плъзгаха по корема и гърдите й. След няколко минути я завъртях с лице към мен. Притиснах я към себе си и долепих устните си до нейните. Последва дива и страстна целувка. Започнах да плъзгам ръцете си надолу по тялото й, докато не стигнах до колана. Рязко го премахнах от пътя си. Без да прекъсвам целувката, разкопчах копчето и ципа на дънките й. Започнах да ги свалям, когато тя хвана ръцете ми и се отдръпна. Замръзнах на място. Определено не очаквах такава реакция. Вдигнах очи и видях, че Ким се беше отдалечила малко от мен. Беше прегърнала колената си и гледаше на другата страна. Какво й стана? Реагира така, сякаш никога през живота си не е била с мъж. В този момент ми просветна. Това беше. Тя никога не е била с мъж . Придърпах я в прегръдките си, долепих устни до ухото й и прошепнах:
- Девствена ли си?
Тя цялата пламна и започна да пелтечи:
- Не!... Да кажем... - Усмивка заигра по устните ми. - Добре, де. Да, девствена съм.
Целунах я отново, а мисълта, че ще съм й първият започваше все повече да ми харесва... Хванах я за кръста и я сложих да легне. Отново се заех с глупавия й панталон. Бях го смъкнал до колената, когато тя сложи краче пред гърдите ми и изрече леко задъхано:
- Чакай! Чакай! Какво правим?
Повдигнах бежди.
- Ъъъм... Секс, но това няма как да стане, ако ме дъжиш далеч от себе си.
Ким ме гледаше умно и мигаше на парцали. Докато тя мислеше, аз проследих с поглед перфектните й форми. Желанието да я имам нарастваше все повече. Отново погледнах лицето й. Тя гледаше по същия начин както преди малко. Плъзнах ръце по бедрата й и вече доста по- съсредоточено засвалях дънките й :
- Мога да те чакам цяла вечност.
Момичето ме погледна учудено и попита:
- Какво ще стане, ако си сваля крака?
- Ще искаш да повториш нощта.
Тя повдигна леко вежди и свали крака си. Отстраних остатъка от дрехите й без проблеми. Махнах кърпата от кръста си и легнах върху нея. Кожата й беше бебешки мека, тялото й излъчваше топлина, едната й ръка беше сплетена в косата ми, другата ме галеше по гърба, устните й бяха върху моите. Тя беше моя. Момичето замръзна, като усети ръката ми от вътрешната страна на бедрото си. Отделих устните си от нейните и прошепнах:
- Спокойно.
Започнах да я целувам по врата и усетих как се отпуска. Знаех, че това, което ще направя, най-вероятно ще й дойде в повече, но не беше дете, а и бях сигурен, че ще й хареса. Вкарах пръстите си в нея и започнах да ги движа, като бавно увеличавах темпото. Ким стисна очи, изви гърба си нагоре и изстена. Всяко едно нейно движение, всяко едно нейно стенание ме възбуждаше все повече и повече. Извадих пръстите си и я оставих да си поеме въздух. Настаних се между краката й и проникнах в нея, като заглуших вика й с целувка. Започнах да се движа в нея, а тя се беше притиснала в мен, сплела присти в косата ми и тихо стенеше името ми. Усмихнах се на собствения си успех и я целунах страстно. Тя беше моя –сега и завинаги.

ощееееееееее

оЩее :obi4amte: :robot:

Кога ще има още?

В процес на писане е. Искам да дам всичко от себе си и затова не бързам. Когато имам муза пиша, когато не-Не. Би трябвало до няколко дни да има още!

ToTooo написа:В процес на писане е. Искам да дам всичко от себе си и затова не бързам. Когато имам муза пиша, когато не-Не. Би трябвало до няколко дни да има още!

Супер!Много добра поетеса си!

Такаааммм...Ето още малко!
---------------------------------------
Едно почукване на вратата ме събуди. Отворих очи. Първото нещо, което видях беше момичето, лежащо върху мен. Спомних си случилото се предната вечер и се усмихнах. Напълно бях забравил за този, който ме събуди, докато не се чу още едно почукване. Прегърнах Ким и се претърколих, така че тя да легне по гръб. Станах, завих момичето в леглото ми, нахлузих първия панталон, който видях и отворих вратата. Пред погледа ми бяха моя любим Лидер-сама и перверзното копеле. Бях на седмото небе от радост. Мечтата на всеки един човек е да се събуди и първия човек, с който да говори, да е перверзен идиот. Погледнах към Лидера, а той попита:
- Е, Итачи, няма ли да ни поканиш да влезем?
Хвърлих поглед към момичето, което спеше съвсем спокойно на леглото ми. Този бърз поглед не остана незабелязан от Хидан, който се провикна:
- Споко, бе Итачи! Няма да я изнасилим... или само малко!
След по-малко от секунда бях притиснал Хидан до стената и бях опрял един кунай в гърлото му и един в семейното му бижу.
- Или си затваряш устата или оставаш без наследство. Не ми се вярва Какузу да се съгласи на зашие тази част от теб.
Мъжът изръмжа ядосано, но все пак си затвори устата. Погледнах Лидера и без думи го подканих да говори.
- Исках да ти кажа, че няма да получаваш повече мисии в рамките на две седмици... и също така ще е добре да знаеш, че Саске ще е на поляната след два дни.
Беше ме събудил само, за да ми съобщи тези две така неприятни новини. Кимнах му, за да покажа, че съм го разбрал и влезнах в стаята. Погледа ми попадна на часовника. Беше 10:30. Имах време за една тренировка. Облякох се и излезнах.
След час и половина отидох да ям. Хубавото беше, че там бяха само Дейдара и Тоби, които пак спореха за глупости. Взех си чиния и си сипах от супата, която Конан беше сготвила. Почти бях приключил, когато в стаята влезе Ким. Беше облечена с черна рокля на червени облачета. Очевидно беше съсипала някоя моя роба. Нищо...не е болка за умиране. Момичето огледа стаята и се усмихна. Дойде при мен и плъзна ръцете си по гърдите ми. Потръпнах от удоволствие, но не можех да позволя другите от организацията да разберат, че не съм безчувственото копеле, за което ме мислят. Знаех, че това ще я нарани, но нямах избор. Хванах ръцете й и я погледнах студено:
- Какво си мислиш, че правиш?
Момичето замръзна и ме погледна изненадано:
- Аз...такова...помислих си, че...
- Спри да мислиш и се махни от мен!
Виждах колко много я нараняват думите ми. Болкато в очите й се виждаше идеално. Тя стана и се запъти към вратата. Отвори я, обърна се, погледана ме и затвори. Последното, което видях бяха сълзите, свободно стичащи се по лицето й. В кухнята цареше тишина. Идиотите си бяха затворили устите и ядяха в мълчание. Болеше ме. Не исках да я наранявам, но нямах избор. Другите не биваше да разбират колко важна е Ким за мен. Наядох се бързо и излезнах. Исках да потренирам, за да разкарам всички мисли за нея от главата си. Цял следобед тренирах, но нямаше резултат. В мислите ми беше само Ким. Прибрах се в къщата и тръгнах към кухнята, от която се чуваха викове. Или Хидан и Какузу са се върнали, или Дейдара и Тоби пак спорят за глупости. Влязох в кухнята и какво да заваря... Какузу гонеше Дейдара и викаше:
- Ей, педерас нещастен. Само да ми паднеш. Ще ти отрежа косата, ще те кастрирам, ще...
Не можех да издържам повече, затова казах високо и ледено:
- Ако не спрете веднага, ще бъдете кастрирани и двамата.
В стаята настана тишина. Наядох се бързо и излезнах от кухнята, оставяйки я на произвола на съдбата. Замислих се за Ким. Дано да ми прости и да разбере, че когато сме с другите ще трябва да стои на разстояние. Влезнах в стаята и заключих след себе си. Огледах сеи видях Ким. Беше седнала на леглото и рисуваше. Дори не вдигна поглед от листа като ме чу да влизам. Очевидно я бях наранил много. Трябваше ми малко време да помисля как да й се извиня, затова реших първо да се изкъпя. Съблякох се, взех си кърпата и влезнах в банята. Пуснах душа и се отпуснах под топлата вода. Отпуснах се и забравих за всичко. Изкъпах се сравнително бързо, а като излезнах видях Ким да лежи на леглото. Избърсах се, подсуших си косата, нахлузих гащите, които използвах за пижама, и легнах зад нея. Прегърнах я през кръста и я придърпах до гърдите си. За моя, не особено голяма, изненада,тя махна ръката ми от себе си и се премести възможно най-далеч от мен. Очаквах да ми се сърди, но не и да се държи толкова студено. Заболя ме. Не обичах да говоря, но нямах избор исках да й обесня нещата.
- Ким...Виж аз съжалявам за днес наобяд...Не трябваше...
На успях да се доизкажа, защото тя ме прекъсна:
- Няма нужда да казваш каквото и да било. Очевидно за теб съм поредната играчка..И, щом искаш, още утре ще се махна от теб.
Думите й се впиха като множество ножове в наскоро събуденото ми сърце. Как можах да съм такъв идиот. Защо, по дяволите, го направих? Сега щях да й кажа истината, независимо от всичко тя трябваше да я знае. Приближих се до нея, така че да не може да избяга, защото беше притисната между стената и тялото ми, долепих устно до ухото й и й казах:
- Обичам те! –усетих как след тези думи тя се напрегна, но продължих –Ти си единствената, която ме е карала да се чувствам така. И по-точно ти си първата, която ме кара да чувствам изобщо. Ти не си играчка. Ти си най-важното нещо в живота ми. И не искам да се махаш, искам да останеш с мен...завинаги.
Последва малка напрегната тишина, след която Ким се размърда и каза:
- Само влошаваш положението... Просто ме остави и не ме спирай. Още утре ще си тръгна и няма да ти преча повече.
Въздъхнах и се отдръпнах от нея. Щом това е желанието й, няма да й се натрапвам. Тя ще си живее живота нормално, а аз ще отида при брат ми и ще довърша мисията, която Третия ми беше дал. Това трябваше да се случи още преди години, но тогава не можах. Сега вместо аз да убия брат ми, той ще убие мен.
Дълго време не можах да заспя, а когато се събудих и погледнах часовника видях, че е станало осем и трябва да тръгвам. Станах, облякох се и завих Ким, която се беше свила на леглото възможно най-далеч от мен. Целунах я по бузата и тръгнах към вратата, когато погледа ми попадна на скицника. Сетих се, че тя рисуваше нещо вчера, затова го вдигнах. На листа имаше нарисуван един много красив медальон с отворено капаче. Вътре в него имаше нещо като снимка на мен, Ким и някакво бебе. Рисунката беше прекрасна. Не можах да се сдържа. Вдигнах молива и написах: „ Дано това да се случи, но с някой по-подходящ за теб. Отивам си и няма да се видим повече. Обичам те!”. Оставих скицника на леглото до нея и излязох.

Има ли още?? :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:

Още повече се зарибявам!!! :obi4amte: :bravo: Нямам никакво търпение да прочета продължението!!

Много е яко! Пиши още!!!! Ако трябва ще те юркам да го пишеш!!!! Искам да разбера какво става по-нататък...

Ето го и очаваното продължение. Сега се чудя, дали да пича още или с този пост да свърши.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Стоях по средата на поляната със затворени очи и чаках брат си. Той щеше да дойде. Откакто ме видя как убивам родителите ни, неговата цел бе да ме убие. Сега той щеше да има тази възможност. Усетих четири чакри да идват право срещу мен. Една от тях беше по-силна от другите и имаше някак странно излъчване. Предположиш, че това е брат ми. Изчаках го да се покаже и поздравих:
- Няма да се откажеш, нали?
Той ме гледаше гневно и бе готов да се хвърли върху мен и да ме убие на момента, но отговори:
- Ти си нямаш идея какво е чувството да видиш собствения си брат, на който се възхищаваш и който обичаш, да убива родителите ти!
Това момче наистина си няма идея какво точно се случи и защо това се случи. Исках да му кажа, но бях дал клетва пред Третия, че никой няма да знае за това, но той беше мъртъв, а Саске ми беше брат.
- А ти, малки братко, си нямаш идея какво е чувството да ти наредят да убиеш клана си... брат си.
Той ме гледаше като гръмнат заек. Определено не очакваше да му кажа това. Май не очакваше да му кажа каквото и да било, но аз нямаше да живея още дълго, а той трябваше да знае някои неща. Трябваха му няколко минути да се освести и да тръгне към мен с убийствена аура и думите:
- Лъжец! Ти си един долен лъжец! Нима мислиш, че ще повярвам на тази лъжа! Ти си убиец и предател! И сега ще те убия! Ще си платиш за това, което ми причини!
Докато той тичаше към мен видях как в ръката му се образува топка от чакра. Чидори?! Нима си мисли, че ще ме победи с чидори? Гледах го как се приближава към мен. Все по-близо и по-близо. Точно преди да ме уцели хванах ръката му и казах подигравателно:
- Все още си бавен.
След което се телепортирах на едно от близките дъвета, като оставих пред Саске клонинг. Включих шарингана си и зачаках следващата му атака. Трябваха му около 10 минути, за да разбере, че се бие срещу клонинг, а не срещу мен. Да бяхте видяли лицето му... Беше повече от гневен. Той извади меча си и включи шарингана си. Най-накрая! С един скок се озовах на поляната срещу него. Изключих шарингана си и казах спокойно:
- Давай!
Брат ми и не чакаше друга покана. Насочи меча си напред и хукна към мен. Не вярвах, че ще ми е толкова лесно да седя и да чакам собствения си брат да ме убие. Затворих очи и си спомних всички онези прекрасни мигове, когато все още имахме семейство и бяхме щастливи. Усмихнах се. Отворих очи и видях Саске на около десетина метра от мен. Стиснах очи и се приготвих да усетя болката, когато усетих как някой застава пред мен. Отворих очи в същия момент, когато се чу писък, който смрази кръвта ми. Погледнах пред себе си и видях Ким, държаща се за корема. Саске стоеше на няколко крачки от нея и гледаше ту меча си, ту момичето. Болката беше в гърдите ми, точно на мястото на съцето. Направих няколко крачки напед и поех Ким в прегръдка. Вдигнах я като булка и я занесох по-далеч от Саске. Усещах, че краката ми няма да ме издържат, затова внимателно седнах на колена, като нито за миг не изпусках Ким от погледа и прегръдката си. Сега тя беше в ръцете ми и умираше, а аз я гледах и не можех да повярвам, че я губя.( прочетете първия пост) Виждах колко много я боли, но тя преглътна тази нейна болка, надигна се и ме целуна. Явно вече не ми се сърдеше. Притиснах я към себе си и отвърнах на целувката. Когато тя се отдръпна видях една сълза стичаща се по лицето й. Беше тъжна. Самата мисъл, че съм безполезен и не мога да й помогна засилваше болката ми. В очите ми се бяха насъбрали сълзи, които не можех повече на сдържам. Затворих очи и те почнаха да се стичат по лицето ми една след друга. Една топла ръка намери място на бузата ми и ме накара да отворя очи. Ким ме гледаше разтревожено. Притиснах устни в челото й и казах:
- Съжалявам за всичко. Не трябваше...
Но тя ме прекъсна с нежен глас и думите:
- Не се измъчвай и ми обещай, че няма да търсиш отмъщение!
Отмъщение... болката ми се смеси с гняв. Неконтролируем, опустушителен гняв, насочен към брат ми. Ким усети помяната в настроението ми и каза много немощно:
- Обещай ми.
- Н-не мога да обещая. –погледнах я в очите и допълних –Но заради теб ще се опитам.
Момичето се усмихна и застина. Ръката й, която до преди секунди беше на лицето ми, падна в скута й. Не! Това не е вярно. Това не може да е вярно. Тя беше единственото хубаво нещо в живота ми, а сега я нямаше. Нищо не можеше да я върне обратно при мен. Вече нищо... Стоях там, на поляната, и сълзите се стичаха по лицето ми както се стичат по лицето на дете, на което току що са взели любимата играчка. Чувствах се по подобен начин, само че Ким не беше играчка. Не... Тя беше момичето, което ми отвори очите за света и което накара моето отдавна замръзнало сърце да чувства отново, а сега я нямаше. Затворих очите й и я притиснах до мен. В съзнанието ми се появи едно име... Мадара!!! Защо, по дяволите, се сещам за този безсмъртен глупак точно сега... Безсмъртен... Той знае техника за съживяване. Господи благодаря ти! Избърсах сълзите си, хванах здраво Ким и се изправих. Погледнах Саске и изсъсках:
- Това няма да свърши така.
Телепортирах се в кабинета на Мадара и поставих Ким на бюрото му. Старецът погледна изненадано. Представях си какво вижда –S клас престъпник, със следи от сълзо по лицето, и едно мъртво момиче. Погледнах го в очите и заповядах:
- Върни ми я!
Той започна да плещи там някакви глупости, но аз не го слушах. От всичко, което каза разбрах, че ще трябва да използва част от чакрата ми. След като престана с плещенето на глупости той ми каза да сложа ръката си на сърцето на Ким. След това той сложи направи някакви знаци и сложи своята върху моята. Усетих как голямо количество чакра преминава през мен и отива в момичето. Когато всичко свърши се чувствах размазан, а Ким все още не отварчше очи. Погледнах разтревожено Мадара и попитах:
- Получи ли се?
Преди той да ми отговори Ким прошепна името ми. В първия момент не можех да повярвам, тя е жива. Болката от преди минути бавно изчезваше и бе заменяна от щастие и любов. Понечих да я вдигна на ръце, но тя стисна очи и изохка. По дяволите, забравих за рана й! Погледнах Мадара, а той ми подаде аптечка. Помогна ми да превържем раната й. След това ми благодарих, вдигнах Ким на ръце и се телепортирах в стаята ми. Поставих я внимателно на леглото и легнах до нея. Момичето се обърна настани и ме прегърна. Погледнах към нея, а тя ми се усмихна и ме целуна. След това се сгуши до мен и заспа. Прегърнах я през кръста и се замислих. Нямаше да оставя Саске да се измъкне безнаказано. Почти ми беше отнел най-скъпото нещо. Щях да си отмъстя. Той също трябваше да страда. Изгоних омразата и гадните мисли и оставих в главата и сърцето си само Ким...

Тони.... Има много тъпи правописни грешки, ама иначе е много яко както винаги!!!! Моя съвет е - ако искаш пиши , ако не искаш - не

Леле суперско е!Добре ще е ако има продължение,но ти си решаваш!

Няма ли да има продължение . Искам да разбера какво ще стане. Моля те пусни някоя глава

Super :lah: :lah: :lah: