Един фик с правилно начало и сбъркан край

Събудих се . Беше прекрасна сутрин . Не бях се и замисляла , че нещо може да се обърка . Грешах .
Станах , измих си зъбите грабнах раницата и тръгнах към училище. Отне ми около 15 мин . , въпреки че бях сравнително близо . Но заради моето чуство за равновесие и ледът , нещата се ослужниха . Влязох в класната стая , всички се развкикаха и доидоха при мен . Просто да си поговорим . Учителския звънец би , учителката влезе , заварваики ни до неиното биро . Започна да вика , на което вече всички бяхме свикнали . След 5 -тата минута крясъци на мен ми стана скучно и безралично . Тогава нещо привлече вниманието ми . Момче , непознато за мен ... Т-то влиза в нашата стая . Незнам какво е било изражението ми или пък прическата след одухването на вятара от отвън , но на него му се стори смешно и просто ми се подосмихна .


Амии кратко е знам амаа аз си го измислям ии ако има желаещи имам много идеи как да го продължа

Родължи го Няма да мога да ти кажа нещо , много е късичко .

Дай нататък да видим какво щи стане :;): :):

Дотук добре. Давай нататък Само да попитам по Наруто ли ще е (sorry за тъпия въпрос, ама...)

мии то е както искате които иска да е с наруто да каже

Ми много е късо и не мога да кажа мнение. Да видим следващата глава. Може да е по наруто. Ти си реши

тедо обичам чувството ти за хумур и дай да видим какво става нататака

ОмГ кОя си ти и кфо напраис мартИна :Д
Той продължаваше да ми се хили докъто аз го бях зяпнала с отвоерена уста. Незнам защо . Попринцип не намирах усобен интерес към момчета след като бившия ме заряза . Незнам дори защо искъм да го споделям , но ще го направя .
Беше красив , имаше руса коса и и сини очи . Но аз не го обичах заради външноста му , харесвах характера му . След като един ден телефона ми позвъня ... погледнах го и се усмихнах когато видях че е той . Отговорих . Той ми отговори с весел глас
? : здрасти Сакура ( реших да е снаруто защото се пак тфа е naruto.free.bg :P) нали ме помниш ? твоя приятел ... ? Наруто ? Усмихнах се при тази му реплика . А да забравих да кажа , имаше страхотно чуство за хумор .
Наруто : Искъм да ти кажа нещо . помислих си ве той никога не съобщава че иска да каже нещо , а просто го извиква , независимо от обстоятелствата или мястото . Поне така си мислех ...
Аз ( сакура ) : Какво има ?
Той : Аз.. нали знаеш , че те обичам .
Аз : да
Той : ем ... аз винаги ще те обичам , както сът те и обичал и преди . Като най - добра приятелка ...
Аз : какфо искъш да кажеш с това Наруто ? това да не ти е някъкъв маитап
Той : Ами мсиля , че след този няма да се засмееш. късам с теб Сакура . Просто аз винаги сум те обичал като приятелка . Аз... съжелям за това което правя . Но вече съм обеден ... обичам друга.
След това той ми затвори телефона . Аз затворих телефона , оставих го на леглото и се усмихнах сама на себеси . Учудващо не бях толкова съсипано колкото бяха приятелките ми , когато ги зарежат . Но тогава дойде . Да , почуствах го силно . (не това което си мислете перверзниици :Д ) Отчаянието ... То заблъска силно в гърдите ми . Усмивката ми замръзна . В очите ми се заформи сълза . Не смеех да я пусна за падне , защото знаех че още много такива ще я псоледват . Затова просто .. просто останах безмълвна . Борех се да не рухна . Тогава Отчаянието , с което се борих изпозва измама . Измама която не бях предвидила . Пред очите ми минаха хубавите ни моменти заедно . Тогава не издъжах . Загубих . Паднах на коленете си . Сълзите западаха . Беше обяд , но аз се почуствах сеедно не съм си почивала от години . Заспах . Точно там , на пода . Под намокрения от сълзи килим .
Та това е историята , която ме бе научила да се пазя от момчетата . Научих се да заклуча Отчаянието в една клетка и да не давам на никой клуча . Но защо .. защо искам да подаря на това момче , не този клъч .. а клуча към моето сърце .

Има малко правописни грешки, но нищо Фикчето е супер Много забавно Давай още

колко чувство , колко емоция по едно време плачех с теб
дано новото момче да е саске
и да знае6 наред съм си

Има правописни грешки, които се набиват на очи.
Трябва ти още практика, но иначе фика е много добър.
Чакам продължението и се надявам да е скоро.

мХм...
фикЪт е гоТин теДо :obi4amte: :robot:
И са раЗмърДай иСкъм за утРе дР глАва
нАли знаЙш че мнОго та оБичам ( ма не са зАлъгВай мн )

Но както и да е . Тогава една приятелка ма сръчка да си затвора остата , ама ма ИЗРЪЧКА . И аз са ядосах и тамън да и скоча да я разпердаша , госпожата извика
Маритонова ( г-жата ) :Сядяйте си по местата . И да не съм ви видяла повече тука , след биенето на учителския звънец .
Таа седнахме си ние , ама новият седеше прав , защото се чудеше при коя тиква да седне . След като неможа да реши , попита госпожата .
? ( няма да ви кажа кой е ) : Амии аз къде да сядна ?
Маринова : Сядай където искъщ! Не ме интересува . Аз ли трябва да извършвам мисловите дейности вместо вас . Ти д ане си м..
Извенъж спря да вика , защото една химикалка прелетя до нея . Ха-ха Някой отива в дирекцията . Чудя се какво ли ще е наказанието . Докато си мислих не се усетих , че съм станала права . ОмГ Тфа не беше ли моита химикала . Аз ли я хвърлиххх
Маринова : При директорката .. Веднагааа !!!!
И така след 3 - часа крешене от директора и измитане на класната стая бях свободна . И минавам по коридора и кого да видя . Новият заобиколен от момичета , много момичета , а най - отпред беше Карин . Беше смешно , но аз побеснях . Махнах си раницата от гътбът ми и като ги заринах , ама ги рина кат Бате Бойко снега в София . И след 15 мин ринене стигнах до Карин , и й се оплезих , ама така й са оплезих , че вак сливиците ми са видяха . И грабнах новия . След като го извадих от даскалото , обърнах се и казах
Аз: Сега ще черпиш
Той щеше да откаже , но след като се замисли от какфо го бях спасила ( изнасилване ) И по - точно от кого (Карин) . Реши , че наистина трябва да почепи . Бях му се ядосала и изках да го охарча . Казах да отидем на въртелешките , само там се сетих , че може да си даде паричките мазни . Първо влязохме във Къщатата на ужасите . ИЗкочи някакво подобие на призкрак . Леко се стреснах и подскочих , но после като му видях физиономията ... Такъв кикот одарих .
? : Нетрябваше ли да плачеш от страх и да ме прегурнеш и да искаш да те пазя ?
При тязи му реплика аз паднах на земята от смях
аз: Ти видяли му муцуната на тоя бе ... кат Бритни без грим .
Той : Ти си странна
аз : Не .. странното е , че не си първият , който ми го казва :m1:
.Тогава и двамата се разсмяхме . След още няколко СКЪПИ реакции , реших , че е достатъчно .
аз: Ще си ходя . Неразбрах , как ти беше името ?
Той : ( Следва продължение І

каТ чета и гЛедам емОтикониТе и напРао са гътнАх от сТола ( без маЙтап )
инаЧе тудО доБре сИ са спРавила :kisss: :lol!:
мнОго мИ е инТереснА реакциЯта на мАрта кат си пРочете имеТо

А да да кажа ся .. този фик е измислян от истински случки . Мой и на фр . Геройте също са представени като мой познати хора за тоав държанието им ще е по различно

Доста интересно Хареса ми давай още

Кога ша има нова глава дано е скоро :angel: :angel:

ами аз секи ден ги пускам .. тъйче утре

Мале, просълзих се от смях. Е, тоя сега, ако не се казва Саске... Искам нова глава!!!

Страхотно чувство за хумор...

Мале напиках се да се хиля...
Ама тия емотиконки ми бъркаха в здравето.
Идеята е оригинална, ама в толкова големи количества става прекалено.
Чакам следващата глава.

Той : Иии сега е ред кажеш причината поради , която трябва да го кажа .. ?
Аз : Защото ме обичаш
Той: Какви филми играеш ти ...
Аз : Значи няма да ми кажеш .. Пфф добре . Но ако разбера пак ще черпиш .
Той: Дадено


~~~~~~~~~~~~~~~~` НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ~~~~~~~~~~~~~

Бъззззззззззззз Бъззззззззз
Алармата ... колко я мразя .....
Бъзззззззззззз Бъзз .........

? : Сакурооооооооо , изклучи алармата

Аз : И ти ще ми липсваш

? : Уф , Тъпо изключия , защото ши ти изключа захранването
Мда да ви кажа това е брат ... колко се обичаме .
Та както и да е ........ изключих алармата в стената и станах .
Облякох си старата тениска и някъкфи дънки , помислих си за грим ама не ми са занимава .
Закусвах , обух се и тръгвам аз и Опаааа . По .. седалищни части на улицата ... Колко мразя леда . И на всичкото отгоре пред мене седеше едно момче , което се хилеше
Станах и казах
аз : Извинявай и си продължих .
Ама .... еиии ООооооо О_o Това не беше ли ония с прическата " Влез в пещерата , ако та е страх , влез по - навътре " . Обърнах се пак да го видя . И познаите какво ...Той беше , същия зачървен от смях , рошав индивид . Тръгнах да го гоня . Заклещих го .. Хахахааа няма на къде да отидеш кучеподобно ... Ела мИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ
Паднах .... пак .. върху него .... на земята .....
Това бяга последните ми мисли .... След зивестно време се сабъдих , дръвникът беше до мен и се хилеше . Каза ми
Той : Ама и ти си един скиор , да знаеш
Аз : нали .. като пате на лед
И двамата се засмяхме . Тогава влезе ... бившия .


~~~~~~~~~~~~~~~ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ ~~~~~~~~~~~~~~

няМам дУми нАпраВо
оТноВо щяХ да пАдНа от стОла
иНаче мНого мА кеФи и мОжи да гО прОдълЖиш веЧе

Ама .... еиии ООооооо О_o Това не беше ли ония с прическата " Влез в пещерата , ако та е страх , влез по - навътре " . Обърнах се пак да го видя . И познаите какво ...Той беше , същия зачървен от смях , рошав индивид .

Откъде ги измисляш тия? Докато се хилех истерично на главата сестра ми ма гледаше все едно съм луда... може би вече съм.