Един фик с правилно начало и сбъркан край

First topic message reminder :

Събудих се . Беше прекрасна сутрин . Не бях се и замисляла , че нещо може да се обърка . Грешах .
Станах , измих си зъбите грабнах раницата и тръгнах към училище. Отне ми около 15 мин . , въпреки че бях сравнително близо . Но заради моето чуство за равновесие и ледът , нещата се ослужниха . Влязох в класната стая , всички се развкикаха и доидоха при мен . Просто да си поговорим . Учителския звънец би , учителката влезе , заварваики ни до неиното биро . Започна да вика , на което вече всички бяхме свикнали . След 5 -тата минута крясъци на мен ми стана скучно и безралично . Тогава нещо привлече вниманието ми . Момче , непознато за мен ... Т-то влиза в нашата стая . Незнам какво е било изражението ми или пък прическата след одухването на вятара от отвън , но на него му се стори смешно и просто ми се подосмихна .


Амии кратко е знам амаа аз си го измислям ии ако има желаещи имам много идеи как да го продължа

няМам дУми нАпраВо
оТноВо щяХ да пАдНа от стОла
иНаче мНого мА кеФи и мОжи да гО прОдълЖиш веЧе

Ама .... еиии ООооооо О_o Това не беше ли ония с прическата " Влез в пещерата , ако та е страх , влез по - навътре " . Обърнах се пак да го видя . И познаите какво ...Той беше , същия зачървен от смях , рошав индивид .

Откъде ги измисляш тия? Докато се хилех истерично на главата сестра ми ма гледаше все едно съм луда... може би вече съм.

Сефа като го чета и са чуда ли съб го писала Ии така кое ви харесва повече такова тъжно или такова весело :?:

леми кей права си теда ич не пи6е кат хората но все пак всеки си има свой стил (макар 4е нейното не може да се каже 4е е стил) пък и тва с интервалите надали всеки го спазва (не съм сигурна)

Леми Кай написа:амиии ... нека и аз да пусна мнение ... и само от сега да кажа, че няма да щадя, а ще си казвам всичко ...
реших да прочета "фика" защото самото заглавие ме заинтригува ...
но когато отворих темата и започнах да чета ...
буквално се залепих за стената, която нека спомена е на около четири метра зад мен, след второто изречение ...
нека да го обясня с любимите ми числа ...


1-во: това, което най-много ме дразни ... по дяволите, интервал има САМО СЛЕД припинателния знак ... не преди и след него ... само СЛЕД него ...
2-ро: адски, ама наистина ужасяващо много правописни грешки ...
3-то: този "фик" се нуждае от ПРЕНАПИСВАНЕ ... просто не знам как може един разговор да звучи така:
"Той: Трябва да ти кажа нещо.
Аз: Какво има?"
това е прсто невъзможно ... това може да стане така:
"-Трябва да ти кажа нещо. - заговори той несигурно. Цялата изтръпнах. Той винаги казваше всичко без заобикалки независимо дали момента е подходящ или не.
-Какво има? - попитах притеснено аз, а паниката вече се надигаше в мен."
или нещо такова ...
4-то: абе човек ... ти тези глави да ги беше написала само с емотиконки ... сигурна съм, че така щеше да е по-добре ... или си мислиш, че като ти са кратки главите, а емотиконите са големи и повдигат редовете се създава илюзия за по-дълга глава ... жестоко се лъжеш ... вместо тея емотикони можеш да опишеш чувствата с думи ... ще е много по-добре ...
5-то: не се притеснявай, че главите са къси ... ако са добре редактирани, почти (казвам почти, защото на еория е горе-долу невъзможно да са идеални) без грешки и с повече описания ще се четат и ще се харесват на хората ...



не знам ... сигурно аз съм последния човек, който може да ги казва тези неща, поради простата причина, че пиша ужасяващо зле, но не можах да се сдържа ...
няма да се извинявам дори да съм те убидила, но това, което казах си е живата истина ... не знам другите щадят ли те или просто наистина им харесва, но това е моето мнение ...

И аз съм на това мнение...не че имам нещофика, напротив, много ми харесва... ...но грешките ти са адски много и наистина, ще е по-добре да сложиш повечко описания...но ще следя фика, защото наистина е хубав, със страхотно чувство за хумор...

П.С. съжалявам, ако си се засегнала, просто така мисля...

sakura_tedi написа: Сефа като го чета и са чуда ли съб го писала Ии така кое ви харесва повече такова тъжно или такова весело :?:

тъжно

браво .. кефско е

Супер еее... Продължавай в същия дух!

о господи кво я критикувате вие не правите ли сащите грешки айде моля ви как си иска ще пише браво подалжавай

продължи че само за тоя фик мисля непрекъснато :kisss: :kisss:

Много ми харесва...

Ем за тфа с критиките ши кажа само едно " b a b y , Не Го Пиша за Тебе

Отиде до моето легло ..Еи я чакай кфо му е на очите изглеждат.. влажни ОмГ той е плакал :8?: .След като го позяпах ще 10 мин той клекна за да достигне неговата глава , нивото на моята . Усмихна се вежливо и каза :
Наруто : Добре ли си ? Каза го с такъв нежен тон , че аз се учидих какфо става
Аз : Ем да , тренирам ... Чух момчето , чието име ми беше все още не известно , да се хили . Наруто само се подсмихна и въздъхна . Подпря си главата на леглото близо до моята ръка . Тогава усетих ... да .. той плачеше.. той плачеше за мен . Не казах нищо . По точно не посмях . Новият само седеше на прозореца до стола , правейки се , че не забелязва какфо се случва . Тогава реших за разведря малко обстановката .
аз: Ей , ония дет можеш да са порежеш на върха на косата , да знаиш , че ще ти го върна
Той: Та ти едно стихотворения не знаиш , пък ма заплашваш . Каза той подигравателно
аз: Я надуй , дядо кавала , след теб да викна , запея . Песни юнашки , хайдушки , песни за вехти войводи . Да продължавам ли ? При тази ми реплика Наруто спря да плаче и да ми мокри леглото , и се засмя .Тогава новия проговори
Рошко : ако можеш
Аз : ем не мога :m1: Поговорихме си известно време тогава влезе едно момиче ( марто това си ти ) и каза
Момичето : Ем , Наруто , лекарката каза да си тръгвате защото Сакура трябвало да си почива о и междудругото аз съм Хината

хУбав ма вЗеми наУчи иМетО на Рошко :kisss: