Спомняш ли си?

Съб Юли 16, 2011 12:45 am

Ще се радвам, ако излъгалите се да го прочетат напишат 1 коментарче, тъй като разказа е важен за мен.
--------------------------------------------
Спомняш ли си?

Дъждът валеше като из ведро, вятърът се усилваше, а аз продължавах да стоя на скалата до каменната плоча. Защо трябваше да ме оставяш? Защо не продължи да се бориш за това в което вярваш, а трябваше да се предадеш толкова лесно? Защо ми обеща, че ще сме заедно завинаги? Защо ме помоли да се омъжа за теб?
За да се предадеш точно в деня на сватбата ли? Знам, боли те от думите ми, но знаеш ли, че и мен ме боли?
Сълзи започнаха да се търкалят по лицето ми.
Спомняш ли си когато се разхождахме по плажа? Когато ме хвърляше във водата или се гонехме по пясъка? Спомняш ли си нощите, които прекарвахме сгушени един в друг гледайки звездите? Спомняш ли си колко бяхме щастливи? Спомняш ли си онзи път, когато се опитахме да качим Мусала? Бях издъхнала още преди да тръгнем, но ти ме накара да продължа. Ти ме водеше и ми помагаше. В крайна сметка, така и не се качихме до горе, но стояхме заедно на една скала, препичахме се на слънцето, което ту се показваше, ту се скриваше и гледахме върха. Спомняш ли си седемте рилски езера? Така и не стигнахме до последното… Спряхме на Окото и ти се чудеше как успявам да побера толкова много неща в една малка раничка. Тогава нямаше слънце, но пак стояхме прегърнати и съзерцавахме езерото. Спомняш ли си, когато майка ми ни завлачи на езда и ти тръгна по къси панталони? Тогава за първи път язди със седло… После имаше доста неприятни рани, но благодарение на моите мазила минаха изключително бързо. Спомняш ли си как мама ни заведе на джаз фест и през цялото време се чудехме как да се измъкнем? На края се предадохме, седнахме на тревата, прегърнахме се и гледахме звездите, говорейки си за нас.
Но сега няма нас. Сега аз останах сама, стоейки тук, до гроба ти, прегръщайки и целувайки плочата, молейки се да се върнеш. Нощта наближаваше, всички хора бяха на топло в къщите си и се радваха на семействата си, а аз още стоях на скалата, прегърнала гроба, плачейки и шепнейки ти за отминалите дни...