Минало..минало..само за това говорите [luita]

Сря Авг 03, 2011 6:51 pm

Надявам се да Ви хареса...приемам всякакви коментари..били те положителни или отрицателни.Та надявам се знаете 1-вото изречение от кой разказ е ако не знаете бих казала наистина много ми хареса и реших да го използвам тъй,като създава приятна картина макар и за малко!Главата е къса но,като за начало мисля да е това

1-ва Глава
Срещата

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.
-Какво правиш тук Итачи?-спохотливия глас на Лусия прекъсна тишината в която бяха потънали.
-Чух,че се омъжваш!Какво стана Луси,вече не ме ли обичаш?-казвайки тези думи той извърна глава към момичето седящо до него.
-Любовта ми към теб "загина" в деня,когато ми каза,че съм напаст и искаш да се махна от погледа ти...тези думи много ме огорчиха-тя прекъсна изречението с въздишка-но това остава в миналото.Е сега дойде и моя ред да бъда щастлива...до скоро Итачи..-красавицата каза тези думи все едно не я интересуваше,но истината бе,че от вътре "изгаряше" тя все още обичаше този мъж,но както бе казала преди малко "Това остава в миналото".Момичето стана от пъна на който бе седнала запътвайки се към портите на "Коноха" .... докато вървеше спомени обливаха цялото и тяло..разкъсвайки я парченце по парченце.
***
-Виж..Итачи от много време искам да ти призная нещо...аз..обичам те!
-Не ти ли омръзнаха игричките Лусия,този номер вече не минава..не и на мен!Изчезни от погледа ми макар и за малко...просто си досадна!-каза на един дъх чернокоското и въздъхна дълбоко.Момичето сведе глава и тръгна на някъде...тя се луташе..луташе се без посока.
***
-Само да знаеше как ме заболя..Итачи.Никога няма да забравя...омразата,която изпитах към теб...никога.-една сълза се търкулна по
бледата бура на чернокоската.Всички и казваха,че преличала на майка си...тя имаше неземна красота,краката и бяха прави и дълги,имаше черна,като катран коса и също толкова черни очи,но за разлика в тези на майка и имаше изкри,които все още не бяха изгаснали.Имаше стегнато и малко бюстче и също толкова малка талия.Тя не бе виждала родителите и ,защото те били загинали във войната...заради Коноха.Момичето мразеше това село..то и носеше само беди.Унесена в мисли Лусия не забеляза кога бе стигнала къщата си.Тя беше голяма и просторна,момичето отключи вратата и веднага след,като влезе получи топло и сладко мъркане на малко едва видимо същество.Красавицата погледна към пода и видя Юки...нейния другар,макар и котка тя бе готова на всичко за нея,защото Юки я бе дарила с любов и нежност..това,което някой хора не успяха да направят..НИКОГА...

Съб Авг 13, 2011 12:10 am

Минало..минало..само за това говорите [luita]

Минало..минало..само за това говорите [luita]

Re: Минало..минало..само за това говорите [luita]