Тъмен изгрев

ГЛАВА ПЪРВА




Събудих се от лъчите , който изкачаха през завесите на прозореца ми . Розовите завеси на прозореца ми ! НЕ се опитвайте да ме съдите , обожавам го този цвят . Въпреки , че преди да се пренеса тук , в тази квартитра , в моята стая стените ,пердетата и всичко останало , беше в бяло . Дори леко жълто , зареди броя на годините , който не беше пребоядисвано.
Дори будна , стоях в леглото , неподвижна , с затворени очи . Не бях готова да стана и да ги отворя . Не бях готова да понеса проблемите , който ще ми донесе този ден .
Нещо връхлетя с пълна сила в стаята ми . Не ми беше неубходимо да погледна за да знам какво беше. Беше ТЯ , по - силна от всякога. Най - добрата ми приятелка от 4 клас насам . А след нея се тътреше мързеливо и другата ми такава . Буйната се казваше Алекс и имаше тъмно сини очи . Като самото море. А сънливото полу- заспало същество беше Ники ... Никой и имам предвид НИКОЙ незнае причината защо това момиче постояно спи . Ходи по лекари и болници . Правеха й какви ли не изследвания , източиха половин литър кръв от нея и още немогат да разберат какво й е ...
Алекс закрещя ; О , Боже...! Още ли не си се сабудила . Наталия , ставай ! Мислех си , че вече се обличаш , затова отидох първо отидох при Ники и междудругото я носих по пътя , защото неможеше да си отвори очите и да си погледне в краката. Успя да се блъсне само 1 път в дърво , 2 пъти в случайни минувачи , няколко пъти падна и замалко не ни блъсна кола ! Но зареди общото благо я домъкнах на гръб до тук , А ТИ ОЩЕ НЕ СИ СТАНАЛА ... ????? Няма да закаснявам заради теб.
Иииии ме изрита от леглото. Споменах ли , че мрази да закаснява. Всеедно. Избута ме до банята , тръшкайки вратата след мен . Чу се скърцащ звук , за който бях сигурна , че е идва от пружините на леглото ми... На което Ники беше легнала. Очарователни са , нали ? Взех си душ , по време на който си мислих какви неприятности ще си имам днес . С кърпа в ръка , остановявайки , че не ми пука особено какво ще се случи. Изтрих с ръка потното огледало. Не защото исках да се огледам , а защото мразех да го оставям така. Но винаги си оставям една запотена малка част , на която рисувам усмихнато личице. Ако не аз , поне огледалото да ми е усмихнато и щастливо...
Излизайки , видях дрехите си , Алекс ги беше извадила . Беше ги оставила до спящата ми приятелка . Облякох се и наблюдавах как синеокото момиче се опитва да сабуди Ники. И най - накрая успя , след викане , бутане , ритане и крясаци .Срясах се , сложих малко гланц , за да не изглеждам бледа, Излязохме трите от моята стая . Врътнах ключът и тръгнахме заедно към училище. О , колко ги мразя тези сутрини ..........................








Фикът е лично мой . Постнала съм го за да видя чуждо мнение и да отнеса малко критика