~Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba~

Ето първата главичка,която е пародиина...просто не се сдържах...Ще се изкефите,защото има 3 фика които правя добре - СасуСаку,НаруХина и тези със Сакура и Суигетсу...

Първа глава
Суигетсу стана от леглото и влезе в банята да си измие зъбите. Все още сънен, той не забеляза,че вместо четка за зъби е взел четката за тоалетна,а преди това Джууго беше имал...така да се каже...сериозна работа...
- Ха?! – учуди се той, помирисвайки нещо... – Аве тук нещо мирише на говна...*подушване* !
В този момент той се погледна в огледалото и се осъзна.
- Бляк,Ланяйк,Повърляк!!! – той не преставаше да плюе в мивката остатъците от...не е нужно да казвам какво. – ДЖУУГООООООООООО!!! ЕЛА ТУК,ПЕ**РАСЧЕ СМОТАНОООО!!!
Суигетсу си изтърка устата и езика хиляда пъти със всички налични сапуни и не престана да плюе. След като половин час гони Джууго из щаба,той седна на изтърканото диванче за да си почине,а Карин му направи забележка:
- Престани да гониш Джууго,не стига че ядеш лайна, ами...
- Ти да мълчиш,жено! – изпуфтя Суигетсу.
- Как ме нарече? – изрепчи се тя.
- Както чу! – отвърна той.
- Млъкнете и двамата!!! – ядоса се Саске,но го каза тихо.
- Хъх... – усмихна се злобно и забато Суигетсу – Дали ще ти е приятно да опиташ вкуса на изпражненията на Джууго и на останалата кръв от тампоните на Карин?
- М-МОЛЯ?!? – Карин се засрами. – КАКВО КАЗАААААА?!? @У@ СМОТАН П##ЕРАС!!!
- Ха-Ха-Ха-Ха! – смееше се Суигетсу,защото я беше излъгал нарочно. – Наивничка!!!
- Ще те цапардосам,лай...
- Казах да спрете,глухари – прекъсна ги Саске. – Имам една задача в далечно село,която може да се изпълни и без вас,тъй че заминавам още днес...
- Но Саске-кун,не можем ли...
- Не казах!!! – прекъсна той Карин – Не си е Не...
- ЪъЪ...Ние ‘ко ‘шъ праим тука? – учуди се Суигетсу. – Откачалка,Истеричка и ...
- Полу-акула... – оправи очилата си Карин – Твърдо отказвам да остана сама с тях...
„Мамка му, тая ме дразни...” – помисли си Саске.
- Е,моето „не” си остава „не”... – каза Саске,допи си кафето и изчезна,като остави дим след себе си.
- Ух,знаех си че така ще стане – ядоса се на себе си Карин. – Глей’ да не запалиш щаба, аз отивам на шопинг за нови дрехи...
- Уф,защо като можеш да си вземеш същите от кварталните простит...
- Моля?! – прекъсна го тя.
- Не,нищо,нищо... – направи се на невинно ангелче той,но явно не проработи.
- Айде, и да не забравиш да пускаш по едно око на Джууго,че е избухлив,нали знаеш...
- Да,да добре... – Суигетсу даде автоматичен отговор,даже не беше чул какво му каза,защото превключваше каналите. Вратата се чу,когато Карин я затръшна.
- Коноха!!! Хубаво място за почивка – говореше един чичко по ТВ-то.
- Хъх,добре бе... – замахна той с ръка,отиде до уредбата,вкара един черен диск,с надпис „Metallica” и закуфя. – Е т’ва е парчето!
- Уааа!!! Иху,Маху,пер-пер,Дагадагадагадага – чуваше се от стаята на Джууго. – Муалалалалалалала!!! Виуууу,Виуууу,Виууу!!!
- Пфф... – ухили се Суигетсу. – Верно бе, забравих да му дам хапчетата...
И той се запъти към стаята му,взимайки едни сини хапчета в прозрачна кутийка от шкафа в хола...
- На,яж!!! – заповяда той,а Джууго се успокой,веднага след като ги прие...- Я,ко пишело тука... – Суигетсу се наведе да вземе едно паднало стикерче от хапчетата. – „НЕ ПРИЕМАЙ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ХАПЧЕ ДНЕВНО” – зачете на глас той големия шрифт,не забелязвайки че зад него Джууго излапва цялата кутия със хапчета. – Хах,все едно Джууго е толкоз тъп...
Суигетсу тръгна към дневната, направи си сандвич и излезе да се поразходи,пак не забелязвайки че по улиците Джууго е почнал да троши разни работи и да рита хора като футболни топки.
- Ееех,как ми се ходи някъде... – легна в парка на тревата той,докато Джууго,недалеч от него се лаеше със кучетата на хората и крадеше хорската храна,нагъвайки я в движение и оригвайки се мощно. – Хей,сетих се къде!!! Коноха е иделаният вариант за мен!!!
В този миг той видя подивелия Джууго и се хвана за главата:
- ОМГ!!! Чакай, Джууго не прави нищо !!! – извика той.
Той го настигна и задърпа нещо от джоба си нервно.
- Аве,ко праиш,ве!!! – изкрещя едно момиче,което щеше да бъде жертвата на Джууго – Аре,ве!!! Шъ мъ спасяваш или к’во?
- Трай ма!!! – изнерви се той и дръпна нещото – Усмирителна риза...Винаги ми се налага да си нося една, когато Джууго е наблизо – усмихна се той и хвана Джууго,като му закопча здраво копчетата на ризата.
- Задник! – плесна го момичето по бузата и си тръгна,а Суигетсу заговори на Джууго, докато си разтъркваше бузата:
- Не мога да ги разбера тея момичета! Ту те викат – ту не...
- ...
- Та,смятах да отида до Коноха тоя уикенд...Ако искаш с мен?
- Аз съм Мечо,ида от горица,да налапам твойта вкусна пица...
- Ох,както и да е...просто ще те оставя на Карин,пък к’вото ще да става.
Когато се върнаха, Суигетсу освободи Джууго,който се беше поуспокоил и заспа на леглото на Карин,върхи най-скъпата и рокля.
След като написа нещо върху една жълта бележка, Суигетсу я залепи на вратата,грабна раницата си и потегли към гарата.
Карин се прибра с около десет торби,каталясала и с коса,все едно е бръкнала в контакта.
- Уууфф... – изсумтя тя и се върна да заключи,но видя бележката,залепена за вратата и зачете:
„Скъпа истеричке,
Сори,ама реших да замина за Коноха,’щото нали разбираш – и аз имам нужда от почивка.
Ще ходя на плаж, па ти ще гледаш Джууго,който,впрочем спи като агънце на твоята нова рокля ли е...Абе,квот’ е там...Приятно изкарване...
П.П: Джууго трябва да пикае...”
- СКАПАНО КО*ЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! – тя толкова се ядоса,че захапа една възглавница и не я пусна докато не се успокои. – Ще му го върна тъпкано на тоя...
Междувременно,”тоя” вече беше във влака и се радваше на това че беше прее*ал Карин и си слушаше на MP3 – то Linkin Park без да забележи че седеше върху ръката на едно перверзно гледащо бабе...
Следва Продължение...

е нали обещах да пиша коментарче...-- ha-hi дано това не го прочете некое малко дете ha-hi ha-hi ттака де може и да пуснеш некоя др глава да видиме..може и да стане по-странно от т`ва.....апф geek :hihi: :hihi: :lol!: :cheers:

Йес,сър...Аз само ви чакам да ми пуснете коментарче иначе съм я направила 2рата отдавна...

Втора Глава
Бабето по едно време щипна Суигетсу за задника и той подскочи, викайки:
- Аууууууу,Бабе ще те изям!!! – направи се той на Големият лош вълк.
Суигетсу я хвана и я изхвърли през прозореца, изтупвайки ръцете си.
- Е...не исках да гушне релсите,ама... – седна си той на мястото и зачете някакво списание,пред омаяните погледи на пътниците.
- Пресни кебапчета, мооооля!!! – завика някъкъв продавач,напъхвайки кебапче в устата на нищо подозиращият Суигетсу.
- Ама...- той изплю кебапчето ядосан. – Е те са...
Той бавно взе няколко кебапчета и ги натъпка в на продавача устата,после го изрита с шут от вагона.
- Ух...Не ме оставят тия хора...Може ли мокра кърпичка - подмамливо попита той една млада дама, която треперейки му подаде исканото. – Благодаря ти,кукло.
При тези си думи отнесе втория си шамар за днес.
- Много сте оправна! – озъби се той.
3-ти шамар.
- Харесвате л..
4-ти шамар го прекъсна.
- Оф, зае*и... – промърмори си той, облегна се и заспа,защото до края оставаха два часа.
Пътуването беше много изморително, но свърши...
- Ахх... – разтегна се Суигетсу на гарата в Коноха. – Най – после.
Той вече се намираше пред портите на Коноха. Киба и Сакура трябваше
да охраняват, докато истинските пазачи са на свикване.
- Уф,ама че тъпо – подразни се Киба. – Да ни оставят на нас тая скапана работа.
- Джаф – съгаси се Акамару.
- Не мисля – сочеше с пръст Сакура един приближаващ се силует.
- О! – подкочи Киба. – Акамару,кой е този?
- Ррр,Ррр!
- КАКВО!?
- А какво ти казва Киба – попита заинтересовано Сакура,докато фигурата приближаваше.
- Че този е от отбора на Саске.
- Е*ах му съвпадението. – изпсува Сакура.
Суигетсу стигна и се спря до тях. Нямаха голямо намерение да го пускат...Все пак вие бихте ли пуснали момче, със зъби на акула, огромен меч и похотлива усмивка? Това беше риторичен въпрос, тъпако...
- Е?
- Какво „е”? – изсъска Киба.
- Дали ще ме пуснете... – погледна през вежда Суигетсу.
- Та ти си от отбора на Саске!!! – ядоса се Киба.
- Да и к’во от т’ва? Между другото,много си сладичка,кукло – намигна Суигетсу на Сакура,а тя се засрами.
- Хей,ти Сакура ли ще сваляш,ле!? – вбеси се Киба,а Акамару залая.
„О...къде ли съм чувал това име Сакура...” – замисли се Суигетсу
- Да не би да я харесваш?
- Ах,ти,малък...
Киба се нахвърли върху Суигетсу и почнаха да се бият. Сакура се затича, фрасна им по две десни,завърза ги и завика:
- ПРЕСТАНЕТЕ ИЛИ ЩЕ ВИ ПРЕЧУКАМ!!!
- Нямам нищо против – перверзно се усмихна Суигетсу.
- Ще си отнесеш още един – закани се Сакура. – За какво си дошъл?
- На почивка.
- Лъжеш. – извика Киба.
- Не.
- Лъжеш.
- НЕ,ВЕ!!!
- Лъжеш!!!
Суигетсу замълча,извади мобилния си,набра някакъв номер и даде слушалката на Киба.
- А-ало? – заекна Киба недоумяващ.
- Суигетсу!!! Как можа, КОПЕЛЕ ТАКОВА,ДА МЕ ОСТАВИШ СЪС ТОВА ПСИХО!!! ЩЕ ТЕ УБИЯ,ЩЕ ТЕ ЗАКОЛЯ,АХ,САМО ДА МИ ПАДНЕШ – викаше някои от другата страна на слушалката.
- Коя па е тая!? – затвори Киба.
- Карин. – усмихна се Суигетсу.
- Грррр... – Сакура се ядоса при споменаването и каза: Извинявай, вината е наша. Ще те черпим нещо,за наша сметка...
- Каквооо? – Киба се ядоса. – Ама ти сериозно ли?
- Е,нямам нищо против! – каза Суигетсу,докато Сакура ги развързваше. – Нека да опитам вашия „световноизвестен” рамен.
Тримата тръгнаха, въпреки възражението на Киба. През пътя си говореха за Коноха. Когато стигнаха и седнаха в ресторанта и си поръчаха (естествено) рамен.
- Ммм,днес е необичайно вкусно – възхити се Сакура.
- Като теб. – усмихна се Киба и целуна Сакура, която отвърна на целувката.
„Откога тия двамата са гаджета? Мислех си че имам някакъв шанс...всъщност все още имам...- да я отмъкна”
- Мисля да тръгвам.
- Къде ще останеш? – попита Сакура.
- Не знам – когато Суигетсу каза това, пороен дъжд заваля. – Бахму късмета...
- Е...ако искаш остани у нас. – предложи Сакура.
- Ем...
- Твърдо НЕ – отсече Киба.
„Имам голямо предчувствие за това” – усмихна се наум Суигетсу.

Продължавайте все така да пускате коментарчета и аз ще пускам главички...
П.П: Главата-в стил любовна драма(пак пародиина) ще се постарая да я пусна утре за Св.Валентин...

Трета Глава - Мъжемелачката
- Уф. – изсумтя Киба, след като Сакура го погледна на кръв. – Добре, ама само за тази вечер.
- Колко си мил – саркастично подхвърли Суигетсу.
- Гррр – Киба изръмжа, канейки се да му се нахвърли – А...
- Млъкнете! – изкомандва Сакура, повдигна пътническата чанта на Суигетсу и я подаде на Киба.
- Ама...ама...
- Никакво ама! Хайде към вкъщи.
И те тръгнаха колкото можеха по – бързо, но все пак,пред прага на къщата на Сакура бяха...
Киба – мокър като куче;
Сакура – мокра като кокошка ;
Суигетсу – мокър като риба;
Сакура бръкна в чантата си, която беше...много лека – само околко тон. Почна да търси ключовете си.
- Не,не,не. – мърмореше си тя докато вадеше съответно тоалетна чиния, кухненска мивка и лампа. – Не,не,не,не и пак не – този път тя извади руло хартия, четки за зъби, паста, куче, котка, пиле, хамстер, клетка за птици, моливи, фулмастри...
Киба и Суигетсу гледаха като изтукани купчинката „от-до”, която се оформяше пред тях.
„Май само слон няма в тая чанта” - помисли си Киба, при което Сакура извади слон, който се крепеше на топка, която пък се крепеше на консерва, която пък се крепеше на мишка.
„Са ако от чантата изскочат и 50 клоуна в детска количка, евалата!” – помисли си невъзможното Суигетсу. Невъзможно, така ли? В този миг от чантата, с бръмчене изскочи малка, колкото длан количка, а от нея – един по един точно 50 клоуна, които излязоха през вратата възмутени.
На наблюдаващите „невъзможното” им паднаха ченетата до земята.
- ЪъъЪъъъъъъъъ – каза Суигетсу.
- ЪъъъъЪъъъъъъ – повтори Киба.
- Какво? – учуди се Сакура – Никога ли не сте виждали „черна дупка”?
- Ааааааааа!!! – извика Киба в леглото си. – Това не може да е истинааааааа!!!
- Тихо бе, пич – сънено промърмори Суигетсу. – Опитвам се да спя.
- Ух. – въздъхна облекчено Киба – Значи е просто сън.
- Кое?
- Защо, па, да ти кажа?!
Но Суигетсу не го чу, защото в опит да заспи, се беше покрил с възглавницата си.
- Чакай малко...Щом сега сънувам...защо ти си тук?!
Този път Суигетсу го чу.
- Ъъъ, склерозо, вий ма поканихте тук...
- А...да,ве,верно... – Значи само частта със Сакура е била сън.
- Мммм...със Сакура – повдигна вежди синекоското.
Не е нужно да казвам какво е станало оттук нататък...Нужно е? Е,добре...Двамата се сбиха,а Сакура пак ги разтърва с викове и още бой.
- Затова ли ви поканих тук?! – викаше ядосано тя, докато им затягаше въжетата. – Да ми трошите мебелите?!
- Хе, хе, хе...- капка пот се спусна от тях...- Не беше нарочно...
- Хъх...К’во да ви правя – каза си тя под нос, развърза ги и тръгна да приготвя закуска.
Всички седнаха на масата,а Сакура остави плодовото суши пред тях и им нареди да ядат.
Обаче...
- Извинявай, Сакура-сан, но аз ям само риба за закуска – пошегува се с детски глас Суигетсу.
- Само риба? – усмихна се Киба дяволито.
- Да. САМО риба – натърти той.
- Така ли? – Киба разшири усмивката си, отиде бързо до фурната, извади нещо и се спря. Сакура предчувстваше нещо лошо, което щеше да се случи всеки момент...
- ДА!!!
- Тогава изяж това! – И Киба метна рибата от фурната по него, която се размаза върху лицето му.
- О,така ли ще играем... – Суигетсу грабна една тава наденички и ги запрати по Киба. Улучиха го леко, но той се сети че в хладилника има не доизядено, клатещо се, мазно, гадно и гранясало...желе от баба му. Бързо го взе като запуши носа си и го метна по Суигетсу. Изглеждаше че точно ще уцели жертвата си...Но, в последния момент „жертвата” клекна и така Киба уцели един много, много, много, много, МНОГО ядосан човек...
Следва Продължение...

Леле, мн яко - очаквам продължението! ha-hi

dai,,dai,, SYPER EEE ,, :cheers: :cheers: :lol!: :lol!: :lol!: :Okay:

Много са яки давай ощеЕЕееее

perffe,,davvai :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

На новата главичка бих искала да ми кажете коя част най ви изкефи...


Пета Глава - Куче там, куче тук!
- А, не я познавам! – замахна с ръка Киба, но мигновено осъзна коя е тази „цомба” – РОЗОВА КОСА И ЗЕЛЕНИ ОЧИ?!?!? ТА ТОВА Е САКУРА БЕ,БАЛЪК!!!
Изкрещя той, захлупи очите на Суигетсу, за да не гледа и двамата се потопиха под водата, защото Сакура доплува към оградата.
- Странно, преди малко сякаш някои изкрещя...Е, явно ми се е причуло – сви рамене тя и се върна обратно.
Двамата се надигнаха и поеха дълбоко въздух. Киба едва сдържаше гнева си.
- К-кажи ми, какво точно видя?
- Половината от...
- Всъщност зарежи – отказа се от идеята си Киба, излезе от водата и се покри с кърпа. Суигетсу също излезе, но не си взе хавлия. Разхождаше се гол.
- Абе, АБЕ ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ, БЕ? – ококори се Киба. – Това да не ти е планината Броукбек?
Суигетсу хвана врата си с една ръка и се усмихна.
- Идиот, това е глава 347 от мангата, а ние сме в почивка!!! – изсъска Киба, поглеждайки към излизащата от баните Сакура и бутна Суигетсу във водата, за да не я види гола.
- Плюв! – изплю водата от устата си той. – Това пък за какво беше?
- Повярвай, иска ти се да знаеш, но не може – усмихна се Киба.
Една дебеланка тъкмо излизаше от банята...Киба хвана Суигетсу и двмата скочиха във водата.- Сега вече разбрах защо ме бутна – каза Суигетсу, излизайки от водата.
Двамата се облякоха и тръгнаха към тях пеша.
- Нали знаеш, че още те мразя? – напомни му Киба.
- Да, а нали знаеш, че аз все още искам да забия твоята пичка?
- А, какво? – възкликна Киба. Беше се разсеял.
- Хн. Нищо – усмихна се дяволито Суигетсу.
Когато двамата стигнаха входната врата се чу лай. Двмата помислиха че е от съседите, но щом пристъпиха прага, едно голямо жълто куче се озъби срещу тях.
- Рррр
- Стой, аз ще се оправя. – извика Киба. – Рррр, Джаф,джаф,хнн,ауу!
- Ррруар,дфаф,бау!
- Аф,аф,ррр!
Суигетсу и Сакура, която впрочем беше в хола, но беше дошла да ги посрещне, гледаха като гръмнати, а и ченетата им бяха спуснати до земята.
- Е, разбрах. – обяви Киба.
- Какво? – попита с недоумение Сакура.
- Защо е тук. – отговори той.
- Тъкмо това се канех да ви кажа. Той е „нещото”, което взех от нас. Казва се Мичи и е мъжки.
- А-а-а-а-пчихуууууу – кихна алергичният към козина синекоско, но никой не му обърна внимание.
- Супер, може би с Акамару ще си допаднат.
- О, да щеше да го взимаш – усмихна се Сакура.
- А-а-а-а-а-а-а-пчихууууу! – кихна пак Суигетсу.
- Да не си алергичен? – попитаха другите.
- Не, оная ми работа е алергична. Естествено, че аз съм алергичен! Че кой друг? – при тези думи, той тръгна към аптеката.
- Чакай, бе! Ще дойда с теб, тъкмо да взема Акамару!
След ходенето до аптеката, взимането на кучето, кихането, вечерята, кихането, миенето на зъби, кихането и лягането, Суигетсу не можа да заспи – само се въртеше, защото беше жаден. Стана и отиде да си налее вода, но не светна лампата. Взе нещо от земята, помириса го, облиза го и си го сложи в джоба. След това светна.
- О, лайно! Добре че не го настъпах.
Следва Продължение...

Supersko е !Искам ощеее!!! :^^: :^^:

:robot: направо ме разбиват докато ги прочета поне 10 пъти спирам, че да си поема дъх от смях

Ето и дългоочакваната седма главичка...

Седма Глава – Изобразителна сексология

Сакура някак си успя да избегне преследващите я нудисти, но за сметка на това се спъна и падна в един фонтан пред усчилището.
- Ох,добре че нося сутиен – успокой се тя.
- Не за дълго! – изненада я Суигетсу.
- О, това не е ли Рики от h2o? – излъга Сакура и посочи зад него.
- Рики ли? – засияха очите на синекоското. – Къде,къде?
- Хахахахаха,колко си тъп! – Сакура побягна към класната стая,сядайки на чина си.
- Охайо, грозна кучко! – поздрави Сай, който седеше до нея.
- И на теб,дръглив дебил! – усмихна се Сакура. Всъщност, когато двамата бяха в училище винаги се поздравяваха точно така.
- Къде е гаджето ти? – попита Сай.
- Разхожда се по пищов навънка – измрънка тя. – Ще ми купиш ли един студен чай,че съм много жадна? – попита Сакура току-що дошлия Киба.
- Мхм. – съгласи се той.
- Само че,моля ти се,обуй тези – Сакура му подаде едни боксерки.
Киба тъкмо се върна с студената напитка и тамън да седне до Сакура,Суигетсу зае мястото му.
- Махай се оттам,ве!
- Няма.
- Веднага!
- Не.
- Ох... – Сакура се премести до Темари,оставяйки Киба и Суигетсу да се карат.
- Коничиуа! – поздрави професора по изобразително. – Днес ще изнеса 3-часова лекция за неодолното, физикулярно-темпориално, с леки тъмни привкуси на латеозно изкуство!
- Уууф...
- Сякаш ти разбирам нещо...- прошепна Наруто.
- Но преди това ще ви запозная с едно момиче, което също ще наблюдава лекцията.
- А? Коя ли ще е тя...- зачуди се Темари на глас.
- Представям ви 17-годишната Курин!
- Кхъ-кхъ! Карин – поправи червенокосото момиче.
- Както и да е. Тя ще наблюдава и...
- Грррр...- Сакура изръмжа,тъй че всички я чуха.
- Тя е откраднала бившето гадже на Сакура – пусна някои слух.
- Не,аз мисля че Карин ухажваше бившето ‘и гадже.
- Клас,клас – тихо! Та,Карин седни...ееето там – той посочи място недалеко от Сакура.
- Гррр... – Сакура почервеня от гняв
- Както и да е,да започваме - Трябва да сте на температура 45 градуса, платното ви да е направено от бяла кожа на черна котка,та – потапяте четката точно в 0,000001 мг боя и я насочвате на 90 градуса от изток към бла,бла,бла,бла,бла,бла,бла.
- Ох...бати скуката – изръмжа Киба.
След 1 час...
- Мисля че ще умра! – завайка се Суигетсу.
- Гррр... – ръмжеше Сакура.
1 час по-късно....
- Боже,защо ми причиняваш това? – проплака Киба.
След около час, звънеца бие, всички тръгват да излизат,но...
- Чото мате! – извика професора. – Ще имате един допълнителен час...
- Уфффф!
- Със Хидан-сенсей. Час по сексология.
- Йееееее! – извика целия клас,защото Хидан ръсеше само глупости,което беше забавно.
- Хей,Сакура – извика я Ино.
- Кажи? – отсече розовокоската.
- Карин ми каза да ти предам че си тотална ****.
- К-КАКВООООООООООО?????!!!!! – Сакура се ядоса – Е,чашата преля!!!
Сакура закрачи ядно към стоящата до прозореца Карин и я дръпна за блузата, крещеейки ‘и:
- Ах,ти малка! Навън! След училище.
- Ухаааа! Котешки бой – потриха ръце съучниците на Сакура, които я бяха последвали.
Хидан влезе в стаята,остави една книга на бюрото и перверзно се усмихна.
- За секс ли ще си говорим днес,сенсей? – попита едно момче.
- Не, за цветя и девици! – направи мек поглед Хидан. – Естествено че за секс,бе!!! За к’во друго...Така, внимаайте докато прайте секс да не спукате презарвеатива,че...ще се роди малко джашинско изчадие...- предупреди Хидан.
Той бръкна в едно чекмедже и извади изкуствен член.
- А сега,една от сладките малки дами ще излезе и ще ни покаже как би сложила презерватива на тоя дето ще я направи жена. Желаещи?
Нито едно момиче не вдигна ръка. Половината изпоприпадаха,а другите – почервеняха.
- Ето ти! – Хидан посочи едно розовокосо момиче...
Следва Продължение...

:lol!: :lol!: Велико! Просто велико. Очаквам с нетърпение следващата глава.

- За секс ли ще си говорим днес,сенсей?
- Не, за цветя и девици!

леле, продължавай, продлжавай, очичиките ми присветквът при мисълта за следващата глава :lol!: :lol!:

ПП: Джашинизма забранява сексуалните действия и едва ли Хидан би говорил за тях (по скоро Час по измъчване ще е по-подходящо), но тъй като това е пародия, ще си спеста усилията да ти пусна Джашиново проклятие.

Нарочно пиша час по сексология,защото Хидан ръси много клетви и глупости...Е,айде ся,Джашин ще му прости за мъничко :;):

на мен ми хареса и то много кога ще е следваща та глава

Скоро ще седна да я направя

ще чакам с нетърпение

яки са

Новата главичка е толкова яка,че ще се пръснете...има и гост от анимето Дет Ноут...

Девета Глава - Как да бъда мазен педал или Нашествието на шпека

- Аааа! – продължаваше да крещи Сакура. – У-Б-И-Е-Ц!!!
- Не, бе, крантооо! – нахока я непознатият. – Аз съм „L”!
- Ти си лезбиийка? – учуди се Сакура.
- Не, бееее! – извика момчето – Аз съм “L” от Death Note!
- Ти си лезбийка с умряла тетрадка, ли?
- Оф, зарежи! Отивам да търся Кира... – ядоса се “L” и тръгна обратно в анимето си.
- Охо...лезбийка с умряла тетрадка...но за какво ли ‘и е да си търси ку*а? – питаше се Сакура.
Така де, след всичко това, нашите 3-ма герой се върнаха в къщата на Сакура и всеки се захвана да прави нещо...По-точно нищо...Все пак беше вакация...
Суигетсу се къпеше във ваната, но изведнъж подаде вик:
- Оф...Де*а розовата опашка дет ми никне...да ми беше поникнало нещо друго!!!
Сакура си говореше по телефона с Темари...
- А ти к’во?
- А той к’во?
- А после?
- Наистина ли?
- Млъквай! Не може да бъде!!!
Киба гледаше ТВ, но даваха само реклами...
- На попа...-каза една селянка от рекламата...
Киба смени канала.
- ...салама му... – продължи селянката.
Киба пак смени...
- ...все един...
1 канал по-напред...
- ...и същи...
2 канала по-напред...
- ...салам...
3 канала по-напред...
- ...кренвирш...
Канал 129083498375-и...
- ...банан, морков, краставица, шпек...
- Бахму и рекламите, братче...- ядоса се Киба – Нагледал съм се на салами...пууу...
Обаче по канал 100 000 000 май дават нещо по-различно от салам...И Киба се заслуша с интерес...
- Как да бъдеш мазен педалистически гангста е порното за теб! То включва твойте 2-ма професонални гейчета... – говореше гласа от ТВ-то...
- Йо, Йо, йо! Ко стаа? Мойто име е Ар-Малкия-Фо-Изчукан-Май-Недоносен-Оф-Дъ-Недъгъв-Педераст!
- Йо, Йо, Йо! К’фо стаа? Аз съм Мики-педала!
- 1 урок! Бъди перверзен във всяко отношение и си бъркай с пръсти в задника...Ето така:
- Ко по дяволите стаа тука, ве, малки лайнета такива?! Ша ви го начукам с телефонните шайбички! Одете се шибайте бе!!!
- Урок 2!
- Уау..туй ши бъди интересно – възхити се Киба.
Следва Продължение...