~Karin x Suigetsu x Sakura x Kiba~

First topic message reminder :

Ето първата главичка,която е пародиина...просто не се сдържах...Ще се изкефите,защото има 3 фика които правя добре - СасуСаку,НаруХина и тези със Сакура и Суигетсу...

Първа глава
Суигетсу стана от леглото и влезе в банята да си измие зъбите. Все още сънен, той не забеляза,че вместо четка за зъби е взел четката за тоалетна,а преди това Джууго беше имал...така да се каже...сериозна работа...
- Ха?! – учуди се той, помирисвайки нещо... – Аве тук нещо мирише на говна...*подушване* !
В този момент той се погледна в огледалото и се осъзна.
- Бляк,Ланяйк,Повърляк!!! – той не преставаше да плюе в мивката остатъците от...не е нужно да казвам какво. – ДЖУУГООООООООООО!!! ЕЛА ТУК,ПЕ**РАСЧЕ СМОТАНОООО!!!
Суигетсу си изтърка устата и езика хиляда пъти със всички налични сапуни и не престана да плюе. След като половин час гони Джууго из щаба,той седна на изтърканото диванче за да си почине,а Карин му направи забележка:
- Престани да гониш Джууго,не стига че ядеш лайна, ами...
- Ти да мълчиш,жено! – изпуфтя Суигетсу.
- Как ме нарече? – изрепчи се тя.
- Както чу! – отвърна той.
- Млъкнете и двамата!!! – ядоса се Саске,но го каза тихо.
- Хъх... – усмихна се злобно и забато Суигетсу – Дали ще ти е приятно да опиташ вкуса на изпражненията на Джууго и на останалата кръв от тампоните на Карин?
- М-МОЛЯ?!? – Карин се засрами. – КАКВО КАЗАААААА?!? @У@ СМОТАН П##ЕРАС!!!
- Ха-Ха-Ха-Ха! – смееше се Суигетсу,защото я беше излъгал нарочно. – Наивничка!!!
- Ще те цапардосам,лай...
- Казах да спрете,глухари – прекъсна ги Саске. – Имам една задача в далечно село,която може да се изпълни и без вас,тъй че заминавам още днес...
- Но Саске-кун,не можем ли...
- Не казах!!! – прекъсна той Карин – Не си е Не...
- ЪъЪ...Ние ‘ко ‘шъ праим тука? – учуди се Суигетсу. – Откачалка,Истеричка и ...
- Полу-акула... – оправи очилата си Карин – Твърдо отказвам да остана сама с тях...
„Мамка му, тая ме дразни...” – помисли си Саске.
- Е,моето „не” си остава „не”... – каза Саске,допи си кафето и изчезна,като остави дим след себе си.
- Ух,знаех си че така ще стане – ядоса се на себе си Карин. – Глей’ да не запалиш щаба, аз отивам на шопинг за нови дрехи...
- Уф,защо като можеш да си вземеш същите от кварталните простит...
- Моля?! – прекъсна го тя.
- Не,нищо,нищо... – направи се на невинно ангелче той,но явно не проработи.
- Айде, и да не забравиш да пускаш по едно око на Джууго,че е избухлив,нали знаеш...
- Да,да добре... – Суигетсу даде автоматичен отговор,даже не беше чул какво му каза,защото превключваше каналите. Вратата се чу,когато Карин я затръшна.
- Коноха!!! Хубаво място за почивка – говореше един чичко по ТВ-то.
- Хъх,добре бе... – замахна той с ръка,отиде до уредбата,вкара един черен диск,с надпис „Metallica” и закуфя. – Е т’ва е парчето!
- Уааа!!! Иху,Маху,пер-пер,Дагадагадагадага – чуваше се от стаята на Джууго. – Муалалалалалалала!!! Виуууу,Виуууу,Виууу!!!
- Пфф... – ухили се Суигетсу. – Верно бе, забравих да му дам хапчетата...
И той се запъти към стаята му,взимайки едни сини хапчета в прозрачна кутийка от шкафа в хола...
- На,яж!!! – заповяда той,а Джууго се успокой,веднага след като ги прие...- Я,ко пишело тука... – Суигетсу се наведе да вземе едно паднало стикерче от хапчетата. – „НЕ ПРИЕМАЙ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ХАПЧЕ ДНЕВНО” – зачете на глас той големия шрифт,не забелязвайки че зад него Джууго излапва цялата кутия със хапчета. – Хах,все едно Джууго е толкоз тъп...
Суигетсу тръгна към дневната, направи си сандвич и излезе да се поразходи,пак не забелязвайки че по улиците Джууго е почнал да троши разни работи и да рита хора като футболни топки.
- Ееех,как ми се ходи някъде... – легна в парка на тревата той,докато Джууго,недалеч от него се лаеше със кучетата на хората и крадеше хорската храна,нагъвайки я в движение и оригвайки се мощно. – Хей,сетих се къде!!! Коноха е иделаният вариант за мен!!!
В този миг той видя подивелия Джууго и се хвана за главата:
- ОМГ!!! Чакай, Джууго не прави нищо !!! – извика той.
Той го настигна и задърпа нещо от джоба си нервно.
- Аве,ко праиш,ве!!! – изкрещя едно момиче,което щеше да бъде жертвата на Джууго – Аре,ве!!! Шъ мъ спасяваш или к’во?
- Трай ма!!! – изнерви се той и дръпна нещото – Усмирителна риза...Винаги ми се налага да си нося една, когато Джууго е наблизо – усмихна се той и хвана Джууго,като му закопча здраво копчетата на ризата.
- Задник! – плесна го момичето по бузата и си тръгна,а Суигетсу заговори на Джууго, докато си разтъркваше бузата:
- Не мога да ги разбера тея момичета! Ту те викат – ту не...
- ...
- Та,смятах да отида до Коноха тоя уикенд...Ако искаш с мен?
- Аз съм Мечо,ида от горица,да налапам твойта вкусна пица...
- Ох,както и да е...просто ще те оставя на Карин,пък к’вото ще да става.
Когато се върнаха, Суигетсу освободи Джууго,който се беше поуспокоил и заспа на леглото на Карин,върхи най-скъпата и рокля.
След като написа нещо върху една жълта бележка, Суигетсу я залепи на вратата,грабна раницата си и потегли към гарата.
Карин се прибра с около десет торби,каталясала и с коса,все едно е бръкнала в контакта.
- Уууфф... – изсумтя тя и се върна да заключи,но видя бележката,залепена за вратата и зачете:
„Скъпа истеричке,
Сори,ама реших да замина за Коноха,’щото нали разбираш – и аз имам нужда от почивка.
Ще ходя на плаж, па ти ще гледаш Джууго,който,впрочем спи като агънце на твоята нова рокля ли е...Абе,квот’ е там...Приятно изкарване...
П.П: Джууго трябва да пикае...”
- СКАПАНО КО*ЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! – тя толкова се ядоса,че захапа една възглавница и не я пусна докато не се успокои. – Ще му го върна тъпкано на тоя...
Междувременно,”тоя” вече беше във влака и се радваше на това че беше прее*ал Карин и си слушаше на MP3 – то Linkin Park без да забележи че седеше върху ръката на едно перверзно гледащо бабе...
Следва Продължение...

ще пускаш лии ощее ?

ем много е якичко ари още

Давай още :bravo: :bravo: :bravo: