dietro le quinte (зад колисите) СасуСакуфик

[i]1. Разликите в оригинала....
Знаете ли, филма Наруто е много по-лесен за снимане от останалите манга филмчета, в които съм участвала. Да вярно има много ефекти, каскади и прочее, но пък поне използваха истинските ни имена. Следователно няма нужда да пиша нечие име и после да ви казвам, каква роля играе. Абсолютно всеки във филма използва своето собствено име. Ех да бяха и всички със своите характери. Филма щеше да е много по-интересен. Аз съм Сакура Харуно, а това е "Зад кулисите". Предполагам, че ще ви е интересно да разберете, какви всъщност са вашите любимци в истинския живот.
Предпочитам да започна от себе си. Във филма моето най-първично описание би било "Влюбена във Саске Учиха...". Е не е така в деиствителност, аз съм сгодена за моя колега Нара, които е сладък и мил всеки път, когато говори. Не съм толкова смела и определено не съм най-голямата слабачка в отбор 7. Обичам шоколад и започвам да се притеснявам все повече, че скоро ще се превърне в мои личен опиат. Голяма грубиянка съм и определено съм зла.
Наруто... Ех, колко е смешен и решителен във филма. Съжалявам, но в действителния живот.... Неееее. Това глупаво същество си мисли, че целия свят е негов, не обича да помага на хората и изобщо не вярва във думите, които говори. Понеже е връзкар, той взе главната роля, макар че Саске е 10000% по-добър актьор. Нито е весел, нито е забавен, а усмихне ли се, значи просто е направил на някого мръсно, много мръсно. Няма сериозна приятелка, а само за по една вечер и чао.
Саске Учиха. Мечтата за всяко момиче. Не спокойно той наистина е толкова красив, само че характера му е адски различен. Той е душата на снимачната плоштадка, не е надут, а би трябвало. Зад лицето на този така самотен и потаен човек, всъщност се крие един симпатичен и открит човек. Не вървам да успея да ви убедя, но Учиха, когото аз познавам е ангел с душа на малко дете. Ако види пеперуда със сигурност ще се усмихне и ще се опита да й помогне да полети. Наистина има много обужателки, но като че ли той не си пада много по тези неща.
Ино. Ето това ще ви хареса. Тя е бунтарката ни. Каквото каже режисьора, тя го прави наобратно, задължително. Груба, често пияна и определено много развратна. А забравих да спомена, че е лизбийка. Нали? Неината половинка в живота е Хината.
Като я споменах. Тя нито е тиха, нито е миличка и жалка. Това е най-грубото и мъжеподобно момиче, което съм виждала. Може да бие почти всеки на канадска, само Саске не го е била, но все пак и той не й дава много реванши.
Шикамару. Сгоден, както подчертах. Истинско злато, много добър и изпълнителен. Е, не е чак толкова умен, както го играе, но пък е троино по мързелив, щом се наложи да прави нещо на работа.
Кого пропуснах?... А да, малко по-възрастните актьори. Такам-м-м. Какаши е също толкова сериозен, както е героя му. Често закъснява, често кръщка и естествено идеята за тъпите извинения на учителя ми, са взаимствани от самия него. Най-важния въпрос, които винаги чувам. Не, Какаши не е такъв перверзник. Книжката, която попринцип чете във филма е само обложка. Всъщност кагото види момиче е по-вероятно да я пита "това Шанел ли е?" отколкото нещо друго.
Нямаше да знаете коя е Цунаде, ако тя не беше изчукала режисьора. Кубиците силикон, тя щеше да е някои моментно фигура за серия две, ако не беше решена да стане известна.
Итачи е сто процентов брат на Саске, но във филма е силно преувеличено всичко. Всъщност Саске не харесва Итачи, защото е същински Бай Ганьо. Той е последното гадже на Карин и изглежда, че скоро ще са на път към женитба. С нея наисина не се харесваме много, но не чак толкова. Какво са няколко момичешки боя и ежедневни караници. Нали?

2. Пукнатината в плана....
" И-и-и СТОП...."- извика режисьора и това беше за днес.
Колко мразя тези серии, когато трябва да търпим Наруто по цял ден. Поне утре ще снимаме само мен и Саске. Ех, няма да забравя онази сцена, когато двама ми партньори се целунаха. След като щракнахме момента Саске хукна да си мие зъбите, устата и прочее, а Наруто удари едно малко "За дезинфекция" Саске понякога още го базика, но Наруто е такъв идиот, че дори не знае къде да се засмее.
- Сакура! Сакура!- викна Саске зад декора. - ела да ти покажа, къде ще те тормозя утре.
- Как така ще ме тормозиш?- засмях се аз.
- Ами ... нали ме обичаш от сърце!-засмя се той.- Гепах сценария утре ще се опитваш да ми откраднеш целувка.- той се усмихна дяволски, а аз издърпах сценария от ръцете си.
- Ама наистина е така. Хахаха, Учиха, скоро ще си получиш мечтаната целувка.- изплезих му се аз. Много ми е приятно да се шегувам с него.
- Мечтана!!! Скъпа, ти си влюбената в мен, не аз.- изплези ми се в отговор.
- Саске, трябва ти почивка, започна да бъркаш филма с реалността.
- Ох..- той направи нещо като кучишка тъжна муцунка, аз очаквах да се усмихне, но той не го направи.
- Саске, аз- казах аз стресната и го погледнах право в очите, а те блещукаха. След още няколко дълги секунди той се усмихна и ме разроши.
- Сладурана, пак те хванах. Е, да наистина нямам търпение да снимаме розовия сън на Сакура, но все пак.- той се смееше, а на мен не ми беше толкова смешно.
- Нали знаеш, че във всяка шегичка има 50% истина.- засмях се и аз силно.
- В моите истината е 69%.- пак ми се изплези.
Нещо в сърцето ми подскочи. Все едно започвах да си падам по него. Но това е невъзможно. Аз съм сгодена, от близо три години го познавам, а сега просто ей така да се влюбя в него...да бе.
- Саку,- прекъсна мислите ми той,- внимавай да не объркаш утре репликите, все пак ще сме на дъх растояние.- усмихна ми се той мило и си тръгна.

3. Мечтаната сцена
Половината ми колеги са се снимали в други филми досега. Ино няма как да не я помните от ниско-бюджетния сапун "Сейлар-блях", Итачи участва малко в "Краля на шаманите", аз също съм имала и други роли... но Саске не! Това му е първата роля и така да се каже грандиозният му пробив. Ако сте наясно с филма досега, единствената му близка среща с устни... е... с Наруто. Такам, стана ли ви интересно, накъде бия? Днес ще е грандиозния ден, в които той ще е най- затруднен. Му-ха-ха-ха! Дали ще го е срам от мен? Дано да не е.
- Саку, готова ли си за мега сцената? - прегърна ме Гаара, за поздрав.
- Аз да, но Ши много се притеснява. Днес е извън града и не може да ме наглежда.
- Не е смешно!- обади се Саске отзад. - Трябва ми някой, да ме пази от теб.
- А мен кои? - Усмихнах му се, докато си обръщах да го прегърна.
- Аз съм безобиден, не помниш ли? - погледна ме той леко нагло, но все пак леко престорено.
- Учиха-а-а, няма ли да забравиш тази реплика вече?
- И защо? Та ти го каза...
- И все още смятам така, ти муха не можеш да настъпиш инцидентно, камо ли да скочиш на мен.
- Внимавай, Саку, може и да го предизвикаш. - Засмя се Гаара. - всъщност... да права си.
Саске се огледа и тъй като нямаше още никого, се усмихна. Хвана ме за ръката и ме дръпна към себе си, прегърна ме и ме доближи до лицето си. Погали бузата ми с пръсти, толкова леко и нежно, че изтръпнах и затворих очи, леко се усмихнах. После той ме пусна и се усмихна победоносно.
- Добре, приятелю, признавам ти. Толкова си сладък.- започна да пърха с мигли Гаара. Последното го изчуролика адски лигаво, в стил фенклуба "Учиха-форевер".
- Уф, Гадни сте! - нацупи ни се Саске и си тръгна към гримьорната.
- Саку, иди и говори с него. Не искам да ми се обиди.
- Няма, но ще ида все пак.
Отидох към автомата и пуснах стопинки. Шоколадчето ми не падна, подбутнах го, подритнах го, абе, сритах го.... няма и няма. Неочаквано, някой ме сграбчи за раменете и ме завъртя, опря гърба ми в автомата и ме целуна. Толкова страстно, че дори забравих къде съм и желанието си да ям шоколад. Всичко в мен крещеше "Саске!", но едва ли. Той не би направил нещо, просто ей така, на импулс. След като целувката свърши, аз бях обърната отново точно толкова бързо и докато се обърна, вече нямаше никого. Бях много озадачена и докато си мислех, видях, че от срещата автомат-гръб, шоколадчето ми се е освободило. То и още едно-две. Какъв хубав ден! Взех си ги и побързах да стигна до гримьорните, преди да е дошъл Наруто или Какаши. Влязох тихичко, а и малко още си бях в шок и какво да видя. Саске стои на един стол, замечтан на някъде, с пръст върху устните си и с мъничко розов гланц, под долната устна. Очите ми се разшириха, но същевременно и блеснаха, а ако гланцът имаше вкус на ягоди.... приближих се до него, а той ме погледна учудено. Да все пак аз го гледах с блестящи очи и се приближавах прекалено много към него. Махнах гланца от устната му, а той се усмихна гузно:
- Да беше изчакал и реакцията ми ли?- казах аз и му показах гланца. Той го помириса и се усмихна.
- Извинявай... аз, не трябваше да го правя.- започна да се изчервява той.
- Саске,...
- Не, не казвай нищо, моля те, не ми се сърди...
- Саске,...
- Сакура, ако ме намразиш до гроб, няма да....
Саске не искаше да ме чуе, какво ще кажа, защото си мислеше, че ще е лошо. Незнам откъде ми дойде на ум, че точно така трябва да му запуша устата, но уви...не съм много умна. Целунах го отново и той млъкна. Не исках да отделям устни от неговите, но се наложи, когато Наруто влетя в стаята.
- О, отбор, добре м` заварили.- ухили се той идиотски.- Репетирате, а? Гле`ете да не се целунете по погрешка, чи...
- Наруто... ти как ни виждаш да се целунем, бе идиот?- попитах аз грубиянски, хвърляйки весел поглед към Саске. Той, от своя страна, си беше глътнал езика и не смееше да каже нищо. Лекичко го настъпах с токчето си и той се прокашля, направи се, че разлиства на следващата страница сценария.
- Наруто, извинявай, ама трябва да се подготвя, а тази серия.... ме затруднява.
- А-а-а, оки, чатнах...айде, гъбълчета.- изхили се отвратително той и се отправи към другия край на стаята.
След като рижият глупак се отдалечи достатъчно, Саске се направи, че чете сценария и попита:
- Сакура, какво беше това?- очите му бяха така загледани в моите, че не се усетих веднага, че вероятно трябва да отговоря.
- Ами, върнах ти жеста и сега сме квит.
- Какво? Квит? Само това ли успя да скалъпиш, за лъжа?- засмя се той едва.
- Ами и ти не скалъпи нещо по- цветно.- защитих се аз, но щом го произнесох усетих, че сама си признах лъжата.
- Аз си мислех да ти кажа, че съм ял нещо от автомата...- още щом произнесе последната дума, преглътна тежко и замълча.
- А аз мислех да излъжа, че... и аз не знам какво, но не успях.
И двамата се засмяхме и се отправихме към снимачната площадка, защото стана осем. Какаши се бавеше, затова трябваше направо да преминем към Онази сцена.
" Саске-кун,... мислех си... дали ..., - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и...."
- Ау-у-уч! Нещо ме обучи!- извиках аз нарочно.
" Саске-кун,... мислех си... дали ... - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и...."
- Апппчих.- Саске кихна зад гърба ми.
" Саске-кун,... мислех си... дали ... - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и...."
- Апппчих.- Саске пак кихна,- Саку, какъв е този парфюм? Аппчих.
Обявиха пет минути почивка, докато се преоблека.
" Саске-кун,... мислех си... дали ... - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и...."
- Стоп! Извинявам се, но звука се е размистил.- извика някой отзад.
Саске ме погледна бързо и аз си помислих "Кой ли го е разместил?" И отново...
" Саске-кун,... мислех си... дали ... - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и...."
Упс! Малко ми поддаде ръката и залитнах към него.
- Абе, хора, знаех си, че тази сцена ще е трудна, но хайде да се постараем и да го направим още виднъж, но като хората.
" Саске-кун,... мислех си... дали ... - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и...."
- Тук съм!- извика Какаши, иззад едно дърво. По кръвнишките му очи си личеше, че не се е успал...
" Саске-кун,... мислех си... дали ... - пелтечеше Сакура и се приближаваше към Саске, целуна го и за няколко секунди Саске стоеше и й отвръщаше. След това се отдръпна и я изгледа едновременно очудено и уплашено."
- Ииии стоп!
- Ура!- извика с облекчение режисьора.- Приятели, моля Ви, не ме карайте да го повтарям отново.
- Добре, че Шикамару го нямаше, че щеше да се изнерви три пъти повече от теб.- Подпря се един от сценаристите, на рамото на човека със свирката.
- Саске, свободен си. Сега е ред на Наруто, да се бори за Сакура.
Последва доста дълъг час или два. Когато Саске се върна, беше сложил една тениска с розов надпис: " По-добре ~ пъти Сакура, отколкото Наруто веднъж!". Подаде ми една и на мен, но надписът беше: " 1?!?! Неее! 7" Всички се смяха цял ден, но на мен ми беше смешно само едно. Сутринта не си сложих парфюм, защото закъснявах, а в съблекалнята забравих.

4. Годеникът
Деня мина в много шеги, относно сцената, но когато свърши, трябваше да я забравя и да се прибера у дома. Там сигурно вече ме чакаше Нара и изгаряше от нетърпение да види, какво е пропуснал. Сигурна съм, че нямаше да му е много весело да закъснея и се разбрахме с Гаара и Саске да не излизаме сега, а довечера.
Още от вратата ме посрещна аромата на печено месо. Печено е меко каза, препечено също, по-скоро изгоряло. Забързах към кухнята и заварих покъртителна гледка. Шикамару, целия червеносив, ругаещ пред пушеща тава. Започнах да се смея с глас, а той засрамено ме погледна и измърмори нещо от рода на:
- Какво да направя, като заспах. Пак ще вечеряме навън.
- Милия ми той!- през сълзи казах аз,- ела да те измия, черньо...
Смеха ми зарази и него и той седна на плота и се хвана за главата. След около пет минути весело кикотене, двамата се настанихме на канапето и започнахме да се смеем на кадрите, заснети днес.
Когато започна неловката сцена, Шикамаро леко се поизправи на канапето и се загледа. Физиономията му ставаше от кисела, към много кисела, към триста пъти по-кисела. Аз стоях и се гледах, чудейки се дали ме полазват тръпки заради Шика или заради спомена. Малко по-късно Гаара звънна на домашния и се уговориха за вечерята. Както винаги, с Шикамаро се скарахме, какво да си облека и защо ще излизаме отново със същата компания. Шикамаро не можеше да се примири, защо във филма аз харесвам друг, а не самия него. Ако имаше едно лесно, той щеше да направи филма само за мен и него. Но не става така, нали?! Поредната неуспешна сцена, мина покрай екрана на телевизора и господин Нара се закиска:
- Боже-е-е, ама вие наистина сте били мнооого зле. Как изобщо сте успели да заснемете тази сцена! Добре, че не сте я отложили за утре.
- Моля те, каже ми, че нямаш нищо против днес, все пак трябва да сме професионалисти.- започнах аз нерешително.
- Спокойно, бе любов, все пак не мисля, че ще се повтори.- каза самодоволно годеникът ми.
- Мисля, че не, прекалено много се озорихме днес, само с една целувка. Да не говорим, ако решат да прецакат Саске, отново да се опитва да имитира любов.
- Мислиш ли, че биха си причинили такава мъка?
- Не-е-е!- казахме и двамата в един глас.
Набързо се оправихме, то какво да си оправям толкова, една опашка, дънки, блузка и готово. Шика, които се изявяваше като голяма звезда се облече по- изискано, но пък покрай мен изглеждаше комично. Когато се събрахме, изглеждаше още по-комично, защото Учиха беше с по-широки дънки и от моите, а Гаара с кожени панталони. И тримата имахме вериги по дрехите и не се набивахме на очи, а Шика все едно се открояваше от тълпата. Всички си избрахме по нещо и се заехме да коментираме надълго и на широко, какво е станало днес. Ино е наругала Карин, нищо ново. Узумаки пък, отново бил решил да си направи магарията и сритал няколко фена, оплюл един репортер и им казал, че трябва да си го . . .Този човек има нужда от психоаналитик.
- Дали ще го съдят?- попита Гаара, все едно беше нещо като дишането, не че не беше.
- Не вярвам, онзи го е попитал нещо тъпо- обобщи Саске.
- Какво трябва да правим утре, Саске?- смених темата, след като вече ми писна да клюкарствам.
- Няма да е нещо интересно. Наруто иска да види под маската на Какаши. Май нащ`е хора са се изчерпали с боищата.- каза Саске и двамата се спогледахме и се разсмяхме, последвани от останалите. Напълнихме коремчетата си и след гласуване, 3 на 1 (познаите кои е против), се насочихме към къщурката на Гаара. Къщурка е твърде омалително понятие, но все пак. Портала се отвори и трите коли влязоха през него, насочвайки се към паркинга. Лъскавата кола, която караше Шикамаро, беше последен модел на Ферари, помоемо най-смотаната от всички. Саске караше подобрена под капака Импала от шейсетте години, какво ли не бих дала да ясетя педала за гаста под кеца си. Гаара имаше някакъв измислен хибрид на БМВ, измислен, но затова пък беше по-бърз от Ферарито.... я да млъкна, че доста се заговорих за коли... а споменах ли мекото ръмжене на черния звяр на Учиха....добре де, спирам, спирам. Двора беше голям и зелен, а в средата му имаше фонтан. Приличаше на някой замък, но не беше, защото в тях няма ограмна зала в подземието. Натам се насочихме и ние. В мазето на къщата беше сложена една огромна уредба и значителен брой колони. Имаше различни игри, дансинг и естествено бар, дълъг колкото помещението. На нас не ни се налагаше да ходим по клубове, когато най-добрия ни приятел си беше построил в мазето. Усилихме музиката и се насочихме към билярда. Искате ли да чуете резултатите:
1. СакуШика падна от СасуГаара;
2. СакуГаара реми с СасуШика;
3. СасуСаку победи ШикуГаара...
Стана ли ви горе-долу ясно, как се е развило всичко. След като Гаара се понапи, а Шикамаро беше доста трудно държащ се на ръце и крака, решихме да приберем останалите по домовете. Обаче излезе един проблем, всички бяхме доста пили, аз говоря в множествено, за да не се цепя. По принцип не пия, така че... Разбрахме се Саске да закара Шикамаро до нас, защото аз не мога да я карам тая ламаринчеста кутия. С много умолявания, уведих Учиха да ми позволи да карам след него, черния му тигър. Да си остане между нас, не че не мога да карам Фераренцето, но сега, щом като карам рядко, поне да карам качествени неща. Така де, стигнахме до нас.
- Не си го и помисляй, дребосъче, няма да те оставя да го носиш.- Скастри ме Саске и аз се оттеглих далеч от вратата, бягайки да отключа.
Внесоха годеника ми и го настаниха да си легне. Оправяйки възглавниците оставих ключовете за колата на Саске на нощното шкафче и тъй като сме много кадърни с него, те някак си се навряха незнайно къде. Какъв друг вариант имаше момчето, освен да ми остави колата си. Ето на това му се казва късмет. Познайте кой щеше да паркира утре Страхотната Импала пред студиото. Господи, този ден ще го запомня.
Изпратих Саске до вратата и го гушнах:
- Лека нощ, слънце.- усмихнах му се аз, но когато го пуснах, той посегна да ме целуне. Аз се отдръпнах, а лицето ми стана сериозно.- Саске, знам, че днес нещата се развиха, как да кажа...странно, но нетрябва да го повтаряме. Аз...ти...аз не съм за теб, не искам те лъжа...Чакай, моля те, нека довърша...Не казвам, че не ми хареса, но не трябваше да го правим...аз...
- Ти си обвързана...- довърши вместо мен той.
Аз затворих очите си и прехапах устни. Когато ги отворих отново, видях гърба на момчето по алеята. Въздъхнах силно и го изпратих с поглед. Когато той се обърна вдигнах ръка да го поздравя, но той само ме погледна и се качи в колата. Не ми махна... Затворих вратата, когато спрях да виждам фаровете му и се качих горе. Не успях да заспа, въртях се доста дълго време и когато разбрах, че вечерта ще е дълга, станах. Направих си горещ шоколад и седнах на лаптопа в кабинета. Проверих дали Саске е на линия, но разбира се, той не беше. Какво друго ми оставаше освен да вляза в сайта на Гаара и да отговоря на няколко въпрса на фенове. Сайта беше направен така: имаше подкатегорий за всеки един от нас. Влязох си на моята и намерих куп въпроси. Така ми минаха и последните часове до утрото.