Shana's Amnesia

First topic message reminder :

Ще пускам тема или по точно моя си история. ИСТОРИЯТА СИ Е ИЗЦЯЛО МОЯ И АКО ИМА СЪВПАДЕНИЕ С НЕЧИЕ ИМЕ ДА ЗНАЕТЕ ЧЕ НЕ Е ФИК А МОЯ ИСТОРИЯ КОЯТО АЗ ЛИЧНО САМ СЪМ СИ НАПИСАЛА! Казва се Shana's Amnesia и за да го направя по интересно ще направя нещо като трейлър и ще пусна откъс от някоя глава за да видите горе-долу за какво става на въпрос! Очаквайте я скоро първа глава ще излезе!

18-ТА ГЛАВА

Докато обиколи повечето места от студиото, Юджи се сети, че Шана може би е на покрива на сградата. Когато стигна до там видя Шана, която бе седнала на един от парапетите с гръб към него. Юджи не знаеше как да постъпи и какво да каже. Той леко пристъпи напред и после се спря.
- Шана-чан ... аз ... наистина ужасно много съжалявам от казаното! – каза с измъчен тон на гласа си той и направи още една крачка към нея. Шана не помръдваше, а той не можеше да разбере дали тя плаче.
- Шана-чан, умолявам те да ми простиш, аз наистина ужасно много съжалявам! Съжалявам за ужасното си поведение! - каза още по-измъчено и извинително той. Шана стана рязко, което го изненада и си помисли че тя отново ще побегне, но се изненада, когато тя му се поклони на деведесет градуса, без да успее да види лицето й.
- Съжалявам, че ти се развиках и че те нарекох глупак. – каза му Шана и отново обърна гърба си към него, но този път не седна, а стоеше права.
- Какво? Аз не заслужавам да ми се извиняваш! Аз трябва да съм този който да го направи! А теб те моля само да ми простиш! Моляте Шана, прости ми. – каза натъжено той и застана плътно зад нея, като постави ръката на рамото й. Шана не можеше да отговори защото се давеше в сълзите си затова му кимна в знак на съгласие. Юджи се усмихна успокоен и радостен.
- Благодаря ти Шана-чан, такова нещо няма да се повтори, обещавам ти! И още веднъж съжалявам. – каза й той. Шана пак му кимна.
- Плачеш ли? – попита той като все още държеше ръката си на рамото й. Шана поклати глава в знак на отрицание.
- Стига...не ме лъжи ... ако ти се плаче си поплачи. – каза й той и я обърна към себе си, но Шана сведе главата си надолу и бретона й закри лицето. И все пак той видя мокрото й лице и я прегърна. Тогава Шана заплака по-силно и започна да хлипа. Шана закри лицето си в гърдите му, а той галеше главата й докато Шана започна постепенно да се успокоява.
Рен, който наблюдаваше сцената гледаше скиптично.
- Значи все пак те бива да успокояваш момичета .. – каза Рен на себе си и си тръгна.
Шана подигна леко главата си и се отмести от прегръдката на Юджи.
- Благодаря, по-добре съм. – каза тя с наведена глава.
- Шана, ти кървиш! – каза леко стреснато Юджи и веднага извади кърпичка от джоба си и я даде на Шана.
- Това е нормално, предполагам имам високо кръвно или капилярните ми стени не са здрави. – каза Шана и избърса кръвта от носа си.
- Сигурна ли си? Ще се оправиш ли? След малко започват снимките. – съобщи й той.
- Да, добре съм. По-добре да се връщаме. – каза му Шана и тръгна на пред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

След снимането на филма, Юджи се погрижи Шана да стигне жива и най-вече здрава у дома си. Колата му спря пред апартамента на групата и Шана се приготви за слизане.
- Шана-чан..съжалявам за днес...наистина. – извини се отново той.
- Нали ти казах че ти прощавам! Не е нужно да се извиняваш по сто пъти. – каза му Шана и се усмихна лъчезарно.
- Как си способна да ми простиш? – попита той невярващо.
- Ами след като ми се извини няколко пъти и си искрен и наистина го мислиш и ме молиш за прошка.... няма ли аз да излезна лошата по-този начин? А и освен това всеки заслужава втори шанс. – каза му усмихнато Шана.
- Благодаря. – каза й той и също се усмихна.
- До други ден. – каза Шана и понечи да излезне от колата, но той я спря.
- Как така до други ден? Утре нямаш ли график? – попита я той.
- Имам, но с групата, а снимането на филма е в други ден. – каза му Шана.
- Ясно....предполагам че сега ще си сама у вас? Все още няма девет, другите сигурно работят. – каза й той.
- Винаги е така, понеже съм невръстна, законите не ми позволяват да работя до след девет, така че аз съм първата която да се прибере в къщи. – каза му Шана.
- Не се ли чувстваш самотно? – попита я той.
- Понякога, но понеже съм твърде уморена за да се чувствам самотно, просто се къпя и си лягам, защото когато се подготвяме за нов албум обикновенно ставаме в пет сутринта. – каза му Шана.
- Предполагам и утре ще станеш по това време?
- Да. – отговори тя.
- Тогава нека не те задържам, лека нощ и гледай да се наспиш добре за утре. – каза й той.
- Лека нощ. – каза му тя и слезна от колата. Юджи изчака докато Шана влезне в сградата за да е сигурен че е в безопастност, после потегли към вкъщи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Виж я само...спи като ангелче. – каза Никол и целуна Шана по челото. После извади фотоапарата си и реши да я снима. В хола си бяха окачили снимки на себе си и заедно, една стена бе пълна само и единствено със снимки.
- Никол вместо да я снимаш си лягай! Утре ставаме в пет сутринта а сега е единайсет! Трябва ти сън! – каза й сърдито Аюми, която стоеше в стаята по пижама и тропаше нервно с крак по земята.
- Добре, добре, наистина се държиш като майка, а и не само аз се нуждая от сън! – каза й Никол.
- Другите вече си легнаха, проверих ги! Само ти още се бунтуваш тук! Ще събудиш Шана! – скара й се шепнейки тя.
- О моля ти се и двете знаем, че Шана е полумъртва когато спи, само будилникът й може да я събуди! – оплака й се Никол и се покатери в леглото си, после се зави.
- Гася лампите. – съобщи й Аюми.
- Добре, лека нощ! – каза й Никол и прати въздушна целувка на Аюми. Тя направи същото и после затвори врата след себе си, оставяйки само и единствено мрака и тишината в стаята.

19-ТА ГЛАВА

Двадесет и трети Април, 2013. Първата годишнина от дебюта на Amnesia. Излизането на първият им пълен албум на пазара, и качването на клипа им в официалният им канал в youtube. Много емоции и много шум. Един свободен ден, в който момичетата пазаруваха по случай годишнината си, празнуваха с президента и мениджъра си, постваха благодарностите си към феновете в twitter, правене на ужасно много снимки и забавление. Цял ден за празнуване. Групата бе станала толкова популярна, че дори феновете им изпращаха подаръци, а клипът им бе събрал един милион гледания в първите дванадесет часа от качването му. Поредния счупен рекорд, поредната радост. Леко по-леко, те ставаха популярни и по-известни.

- Боже, ако можеше всеки ден да е такъв! – протегна се доволно Ели и отпи от сока си. В момента бе десет вечерта и момичетата празнуваха годишнината си заедно, като семейство.
- Да ... щеше да е яко, но утре започваме с промоциите на песента, отново ще сме под светлината на прожекторите .... и ще ставаме рано. – добави Никол. Момичетата гледаха предишните си представяния на телевизора в хола и пиха сокове а някои и алкохол, Шана нагъваше торта. Така си мина празненството им .. после започнаха и промоциите по албума, много интервюта, участия в предавания, бяха доста заети, всяка с графика си. И така до рождения ден на Мики, която стана на деветнадесет. Отново празнуваха и се веселяха, а Шана знаеше кой ден следва след рождения ден на Мики, рождения ден на Никора. Тя отново посети гробищата, но този път заедно с Кайто, който после я изпрати до тях.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Шана ... хей Шана .. хаха .. и теб ще те последва същото. – говореше някакъв силует, беше момиче, което се смееше със звънливото си гласче, но смехът й бе някак ... зловещ и плашещ. Шана не успя да разпознае момичето, преди да успее се събуди от алармата си, която показаше пет часа сутринта. Беше тъмно и Шана усети сълзите по бузите си. Тя бе уплашена и стресната. Не знаеше как да тълкува сънят си. Просто знаеше че до половин час трябва да е готова и да тръгва за последния ден от снимките на филма си. Бе тридесети Май, крайният срок за снимането на филма. Беше изминала половин година, но тя не искаше да свършва. Трябваше да е в студиото в 6.30, до 13.00 часа да са приключили и последните снимки, после да дава интервюта относно филма и прочие и накрая целия екип щеше да ходи да празнува в един ресторант по случай успешната им работа. За щастие днес нямаше музикални програми в които да промотират песента си, иначе другите трябваше да учат и нейната част и да я изпълняват без нея.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шана се качи в колата на Юджи и той потегли.
- Закусвала ли си? – попита той.
- Не.
- Да спрем тук и да ти взема нещо? – попита я той.
- Не съм гладна. – каза му безинтересно Шана.
- Сигурна ли си? Всичко наред ли е? – попита разтревожено той.
- Да, нямам апетит, може би по-късно. – каза му тя надявайки се че той ще спре с въпросите.
- Как спа? – попита отново той.
- Чудесно. – излъга го Шана и тогава той спря с въпросите си.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Добре, Шана дойде време и за последната сцена. Когато докторът излиза от операционната зала искам ти да станеш заедно с Мисаки, но да стоиш на едно място, когато виждаш че докторът клати главата си отрицателно, искам да видя шокираното ти лице и си дай малко време докато героинята ти осъзнае какво се е случило, след като осъзнаваш, че брат ти е мъртъв искам да заплачеш, но и да държиш обещанието към брат си, да се усмихваш независимо какво се случва, след това се обърни с гръб към доктора и повърви в противоположната посока до стената, там трябва да се облегнеш и да заплачеш по-силно, но и да се усмихваш, тази сцена ще е доста трудна и наистина искам да видя колко ти е трудно да се усмихнеш и все пак да го направиш. Останалата част я изрепетирахме. Понеже днес доста плака в предните сцени, ако не можеш повече да плачеш със собствените си сълзи, можем да ти намажем очите със сълзотворния крем. – каза й един от директорите като й даваше точни наставления, какво и как да направи.
- Няма нужда, ще се справя и без крема. – каза му Шана.
- Добре, радвам се. Малко актриси могат да се похвалят с този талант. – похвали я доволно той и се отдръпна на страни, седна на стола и и каза на всички да се приготвят за сцената. Шана чакаше само той да каже ‘‘екшън‘‘.

------------------------------------------ ВЪВ ФИЛМА --------------------------------------------

Докторът излезна от операционото отделение и се огледа за близките на пациента, той забеляза две жени, който седяха и чакаха за новини неспокойно. Когато той се запъти към тях и двете станаха едновременно, но едната остана назад а другато отиде до доктора.
- Е? Как е той? – попита с насъзлени очи Мисаки. Доктора погледна към другото момиче, то просто ги наблюдаваше мълчаливо, без да плаче. Мисаки забеляза, че той я гледаше и се обърна към нея.
- Това е по-малката му сестра, Ичиго. – съобщи тя на доктора.
- Все още е невръстна нали? – попита доктора. Мисаки само му кимна.
- Аз .... наистина много съжалявам .... – каза доктора, Мисаки започна да плаче, Ичиго не повярва на реакцията й, значи беше вярно, брат й бе мъртъв.
Ичиго стоя на едно място втренчена в доктора, после сълзите й започнаха да се стичат, една по една, докато скоро очите й не се превърнаха в два водопада, от който падаше гореща вода. Ичиго се мъчеше да се усмихне, мъчеше се, но ъгълчетата на устата й вървяха само на долу. Накрая тя се завъртя и тръгна в другата посока, облегна се на една стена и заплака по-силно. Мисаки и докторът я погледнаха съжалително с насълзените си очи. Виждаха мъките й и опитите й да се усмихне, успяваше но за малко, не можеше да задържи усмиката си, не можеше. Доктора се доближи до нея и постави ръка на рамото й.
- Съжалявам. – промълви той тихо. Ичиго продължаваше да плаче и да хлипа, не можеше да си поеме дъх.
- И-и-ис-кам ... б-б-бра-т с-и. – хлипаше тя. Мисаки отиде и я прегърна силно.
- Ичиго! – каза и тя и заплака.
- Н-н-ням-ам си н-н-нико-го... – продължаваше Ичиго.
- Не! Не е вярно! Имаш мен! Чуваш ли? Имаш мен! Ще живеем заедно от сега нататък, като семейство! Разбра ли ме! – говореше й Мисаки като я държеше за рамената и я караше да я погледна в очите. Ичиго само й кимна и заплка ... по-силно и прегърна Мисаки.
- Б-б-лаго-да-ря ти! – каза й Ичиго и я хвана по здраво.

Така останаха докато не чуха сигнала за да спрат с играенето.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Рен от своя страна стоеше изумен от способностите на Шана. От актьорските й способности и от това да плаче толкова истински.
Сега беше време да дават интервютата си и да споделят задкулисните си преживявания с хората. Шана поплака дори и по време на интервюто. Беше и тъжно за края на филма, сякаш героинята й бе умряла, сякаш част от нея я нямаше.
- Наистина ми е тъжно че филма приключи, беше едно наистина великолепно изживяване за мен. Успях да усета най-различни емоции и се надявам съм успяла и да покажа различни емоции. Във филма можех да бъда човек, който не съм в реалния живот и това ми позволи да разбера повече за хората, който наистина си нямат никого. Успях да покажа друга моя страна във филма, която не бих показала наистина, чувствах се повече ‘‘себе си‘‘ и успях да се опознаея по-добре. Актьорството наистима ми харесва и се надявам че скоро отново ще имам шанса да се снимам във филм или сериал. – каза Шана на един от интервюиращите, който по всичко си личеше беше повече от доволен от отговора на Шана. По-късно целия екип се запъти към ресторанта в който щяха да си кажат ‘‘Добра работа!‘‘ и ‘‘Ще се видим на премиерата на филма!‘‘.
Докато Юджи и Шана пътуваха към ресторанта, Юджи я поглеждаше сякаш искаше да я попита нещо, но го беше страх. Шана забеляза поведението му.
- Какво има? – попита го тя и се обърна към него.
- Какво да има? – попита престорено той.
- Гледаш ме от няколко минути и виждам, че изгаряш от желание да ме питаш нещо. – каза му Шана.
- Ами не... всъщност да ... по-добре да не питам, ще е грешка ако го направя. – каза й той докато отбягваше погледа й.
- Искаш да ме попиташ дали съм си мислела за Никора в сцената в която плаках поради смъртта на брат си? – зададе тя въпросът му.
- Как разбра-
- Не, не си мислех за нея. – каза Шана и се усмихна горда от себе си. – Горда съм, че Шана я нямаше там на снимачната площадка, беше само Ичиго. – допълни тя и погледна с усмивка към прозореца. Юджи също се усмихна.
- Тогава спокойно мога да ти кажа, че се справи по-добре от брат ми, когато той играеше за първи път! – каза й хитро той. Шана само му се усмихна.

В ресторанта се веселиха и пиха и говореха и плачеха и какво ли още не. Скоро всички се разотиваха и си казваха довиждане с пожелания отново да работят заедно. Другите актриси успяха да разплачат Шана, точно когато си тръгваше. С Юджи се запътиха към колата, когато Шана видя Рен заедно с мениджъра си. И понеже Рен беше окупиран от актриси-фенки цяла нощ, Шана не получи шанса си да му каже довиждане. Тя каза на Юджи да я почака за момент и отиде при Рен.
- Танака-сан! – викна Шана преди Рен да е успял да се качи в колата.
- Кобаяши-сан? – зачуди се той, после погледна към Юджи който се бе облегнал на колата си и гледаше Шана, когато забеляза, че Рен го гледа просто му махна мързеливо с лявата си ръка, тъй като другата бе заета да го подпира на колата. Рен премести погледа си върху Шана.
- Днес нямах възможност да Ви кажа довиждане и добра работа. – започна Шана. После се поклони на деветдесет градуса. – Надявам се че в бъдещето отново ще имам шанса да работя рамо до рамо с най-добрия актьор на Япония. – каза му честно тя и се усмихна.
- Благодаря, аз също ще се надявам за това. – каза й той. Шана отново му се поклони и се върна обратно при мениджъра си.
- Наистина ще се радвам. – каза Рен на себе си и се усмихна, после се качи в колата си.


- Наистина е жалко.... – каза Юджи когато с Шана стигнаха до апартамента й.
- Кое? – попита зачудено тя.
- Това, че бях твой мениджър за само два месеца. – каза натъжено той.
- Когато отново имам график като актриса, отново ще си ми мениджър! – каза му окуражаващо Шана.
- Да .. но си прекарах добре. – каза той.
- Юджи-сан, ти не си само мениджър, ти си ми и приятел! Винаги когато имам свободно време може да се виждаме! Защо не дойдеш утре? Ще промотираме новият си албум. – каза му Шана, а Юджи и се усмихна и кимна в знак на съглавие.
- А да! Освен това в други ден ще записвам три песни за саундтрака на филма, ще се наложи да си ми мениджър и в други ден! – каза му Шана и отново се засмя.
- Значи ще се видим в други ден! – каза й той и отвърна на усмивката й. Шана слезна от колата и се прибра. Юджи отново изчака докато тя се прибере в сградата и тогава потегли.
- Колко жалко за мен ... колко съм жалък ... да се влюбя в човека с който имам правото само да работя и нищо повече. –каза си Юджи и разчеса главата си гневно.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Шана ... хей Шана .. хаха .. и теб ще те последва същото. – говореше някакъв силует, беше момиче, което се смееше със звънливото си гласче, но смехът й бе някак ... зловещ и плашещ. Шана не я разпозна, но изведнъж видя сестра си да се смее, седяща на трапеца и да пада. Шана изкрещя и се събуди. Никол веднага светна лампите и отиде до нея. Шана плачеше и се сгуши в Никол.
- Страх ме е Никол. – каза Шана и се разплака по-силно. Аюми и Ели влетяха в стаята им веднага щом чуха писъци. Влезнаха в стаята и видяха Никол да държи Шана в ръцете си, която плачеше. След малко и Ами пристигна в стаята.
- Какво става? – попита Ами.
- Кошмар. – каза Аюми докато галеше главата на Шана.
- С-съжалявам че ви събудих. – каза Шана.
- Няма значение... почти е пет и така или иначе трябва да ставаме. – каза й утешително Ели.
- Добре ли си? Искаш ли нещо? – попита Ами, Шана.
- Не благодаря. – каза им тя.
- Какво сънува? – попита я Ели.
- Някакъв кошмар, вече не си спомням, само си спомням че ме страх. – излъга Шана, а другите й повярваха.
- По-добре да се оправяме. – каза Шана и стана от леглото си и отиде в банята. Другите я погледнаха съмнително, но после отидоха да се приготвят за днешния ден.

21-ВА ГЛАВА

Юджи чу силният трясък, който дойде от посоката на Шана. Когато се обърна да види какво става се стресна от вида на Шана, тя плачеше толкова силно, че лицето й бе по-червено и от домат, очите й бяха като на вампир, а вената на челото й щеше да се пръсне. Тя влезна в колата с гръм и трясък, ритна жабката и започна да плаче по-силно и от преди, като скри лицето в ръцете си. Юджи не знаеше как да реагира, всичко стана за секунди и шокът у него бе голям, беше го страх да я попита какво се е случило и с какво може да й помогне. Шана продължаваше да си плаче в агония все така шумно. Накрая Юджи постави голямата си ръка върху главата й и я потупа леко.
- Шана-чан, добре ли си? – осмели се да попита той.
- Как ти изглеждам?!? ТОВА ДОБРЕ ЛИ Е СПОРЕД ТЕБ! – викна му Шана силно и той бързо махна ръката си от главата й.
- Съжалявам ... – чу се тихо от устните й. Юджи я погледна и отново сложи ръката си на главата й.
- Няма проблеми, всеки има лоши дни. – каза й той. Шана започна леко, по леко да се успокоява.
- На къде да карам? – попита той.
- Към най-близката болница. – отговори му Шана докато избърсваше сълзите си.
- Болница?? Защо?? – попита стреснато той.
- Юджи-сан, умолявам те, в момента ти си единственият човек на когото имам доверие и към когото мога да се обърна. – каза Шана и го погледна с кървавите си очи, Юджи я съжали, а и не можеше да устои на думите, които тя му бе казала и на погледа й с който го погледна. Още в самото начало, тя се бе обърнала към него, а не към другиго за помощ, затова той просто запали колата и потегли.
- Но искам да знам какво става с теб, ок? – попита я той по-сериозно. Шана просто му кимна и обърна главата си на другата страна.
- Съжалявам, че ритнах жабката ти. – каза Шана в същото положение.


Когато стигнаха до болницата, Юджи спря колата и погледна Шана.
- Може ли да ме изчакаш тук? – попита тя.
- Може. – каза й той.
- Може би ще се забавя този път, по-добре иди и закуси някъде, все пак те дигнах рано от леглото и съм сигурна че не си ял нищо. – каза му тя.
- Имаш телефона ми ако стане нещо. – каза й той, а Шана му кимна и слезна от колата, после влезна в болницата.


След един час чакане, Шана най-накрая излезна от болницата и се качи отново в колата.
- Защо се забави? – попита той.
- Предупредих те, че ще се забавя нали? - отговори му тя с въпрос.
- Да, но защо? – попита я той по-настоятелно.
- Правех си изследвания. – каза кратко тя.
- Защо?
- За да разбера дали съм болна. – отговори леко нервно и извади една брушура за видовете ракове на костите и се зачете, Юджи караше безцелно колата си.
Шана четеше за болеста от която сестра й бе умряла.
‘‘Сарком на Ewing (Юинг) - злокачествен тумор на костите, който произлиза от клетките на костния мозък (т. е. той не е с костнотъканен произход). Може да възникне навсякъде в костите и от едно място да се разпростре навсякъде. Характеризира се с изключителна агресивност. Той е вторият по честота първичен злокачествен тумор на костите при деца и младежи. Предизвиква силна и постоянна болка.‘‘
‘‘Сарком на Юинг:
постоянна болка в крака или ръката, които са налице и в покой и често могат да будят болния от сън.
•твърда бучка в крака или ръката, която може да е болезнена.
•накуцване, ако туморът засяга крака.
•затруднено дишане, ако туморът засяга ребрата.
•повишена температура, загуба на тегло.‘‘

Това беше информацията за туморът от който сестрата на Шана бе починала. Тя се замисли след последната точка и си спомни, че теглото на сестра й постоянно варираше и в последните месеци преди да умре, имаше висока температура, за бучка в ръката й не можа да си спомни, но побърза да огледа краката си тъй като не се усещаше болки в ръцете. Докато опипваше крака си за да намери бучка, брушурата падна пред крака й и Юджи успя да я види. После шокирано заби спирачки и спря колата.
- Рак?? Не ми казвай, че си болна от рак! – каза уплашено той.
- Не знам, затова си направих изследания. – отговори просто тя докато продължаваше да пипа крака си.
- И какво правиш по дяволите?!? – попита я той все още в шок.
- Искам да проверя дали имам тумор в крака. – отговори му все така спокойно тя.
- Дай ми брошурата. – каза й той и протегна ръката си. Шана се наведе, взе брошурата и му я подаде. Юджи внимателно я прочете цялата.
- Защо си мислиш, че имаш рак? – попита я той учудено и невярващо.
- Оказва се, че сестра ми е починала от рак на костите и искам да проверя. – каза му Шана. Юджи леко се притесни от темата за сестра й. Бяха му останали лоши спомени когато Шана му се беше развикала.
- Чакай, оказва се?? Не си знаела?? – попита още по-изненадано от преди той.
- Крили са го от мен. Днес сутринта разбрах, че е починала от Сарком на Юинг. – каза му спокойно и небрежно тя.
- От какво си помисли, че е починала тогава? – попита внимателно той.
- От липса на мрежа. – каза му Шана, а Юджи повдигна веждата си в неведение.
- Сестра ми беше акробат и специалноста й беше на трапеца. Един ден по време на репетиция, свалиха мрежата, но сестра ми остана на мрежата, обещавайки, че няма да прави номера. Аз я гледах внимателно, изведнъж хвана ръката си падна от трапеца, като се размаза пред очите ми. От това си мислех че е умряла, но се оказва че е от болката причинена от рака, която я е довела до изгубването на баланса й. Майка ми и баща ми са го крили от всички. – каза Шана като престана да търси бучка по краката си. Юджи се натъжи от историята й.
- Съжалявам. – каза тихо той.
- И аз. – каза Шана.
- Радвам се, че днес се обърна към мен за помощ и ми разказа за миналото си, вече съм повече от убеден че ми имаш доверие, благодаря ти. – каза й той и се усмихна, Шана също.
- Е кога ще излезнат резултатите? – попита я той.
- Другата седмица, надявам се да дойдеш с мен? – попита леко притеснено Шана.
- Разбира се! – каза й той. – Да се прибираме? Трябва ти почивка.
- Да се прибираме. – каза му тя и се прозя, Юджи се усмихна и потегли, а Шана отново обърна главата си на другата страна. Тогава и усмивката на Юджи се стопи. Какво щеше да прави ако Шана бе болна от рак? Трябваше ли да каже на някой? Едно бе сигурно, той ОПРЕДЕЛЕНО не искаше тя да умре, не и на тази възраст, не и без да е видяла хубавите страни от живота, не й без да е разбрала чувствата му към нея.

22-РА ГЛАВА

Пети Юни, 2013, шест и трийсет сутринта, на гробищата. Студена и мрачна сутрин, силен вятър и съответно лош ден за косата. Шана постави цветята на гроба на сестра си и го позачисти и както винаги седна пред него и започна да разказва на сестра си какво се случва в живота й. Така поне половин час си мина, после Шана се поразходи в парка до гробището, където нямаше деца и беше спокойно. Докато се разхождаше, Шана видя познат силует. Беше Кайто. Тя се затича при него.
- Кайто-кун! – каза му тя като стигна до него и го тупна игриво по рамото. Кайто се стресна за момент, защото му се стори че видя Никора, не той винаги виждаше Никора в лицето и очите на Шана. Постоянно. Старата му незабравима любов, която сега бе мъртва, но сякаш се бе вселила в Шана.
- Добро утро. – каза провлачено той, макар и да не бе добро утрото.
- Отново си ме изпреварил! Доста си ранобуден. – каза му весело Шана.
- Мхм. – отвърна той.
- Ааа, обичам когато е прохладно! Мразя жегите! – каза му Шана и вдигна носа си сякаш искаше да поеме цялата миризма която идваше от парка. Кайто не отговори, просто я изгледа странно.
- Тази седмица няма да идвам в цирка, отрупана съм с работа! Но не се тревожи, Шана ще работи здраво и усилено! – каза радостно и бодро тя.
- КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА В ТАКЪВ ДЕН! ЗАБРАВИ ЛИ ЧЕ СЕСТРА ТИ Е МЪРТВА! – викна й силно той, а Шана подскочи стреснато от реакцията му, после сведе главата си виновно.
- Шана, съжалявам, просто толкова съм напрегнат и нервен. Не исках да прозвуча така, знам че си весела за да развеселиш и мен, но повярвай, това няма как да стане. – каза й измъчено той и сложи ръката на челото си, като нервно разтриваше уморените си очи.
- Изминаха пет години, не мога вечно да съм травмирана и натъжена, трябва да продължа напред, ти също. – каза му Шана, а Кайто просто кимна. После Шана постави ръката си на рамото му, опитвайки се да го успокои. Кайто се обърна към нея, но видя Никора на мястото й. Смеещата се Никора, лъчезарното и чаровно момиче. Кайто се обърна към Шана и погали бузата й с едната си ръка, а другата постави на рамото й. Шана се зачуди от реакцията му.
- Кайто-кун? – зачуди се тя от действията му. Преди да се усети, Кайто премести и другата си ръка на бузата на Шана и впи устните си в нейните. Шана ококори очите си от шока, в първият момент тя не осъзна какво се случваше, но после информацията пристигна до мозъкът й. Кайто я целуваше! Шана не знаеше как да реагира, не й харесваше, а и беше странно, никога не бе мислила за Кайто по този начин, но може би той мислеше така. Не беше първата целувка на Шана, но определно беше първата й целувка, която тя не желаеше. Шана бързо махна ръцете на Кайто от бузите си и се отдръпна, след което постави дланта на устните си и погледна Кайто уплашено и шокирано. И двамата стояха така известно време. Тогава Шана се опита да говори.
- Какво по дяолите беше тов.. – но преди да успее да довърши, Кайто отново я целуна. Шана се шокира още повече. Кайто я бе хванал през кръста и я притискаше силно към себе си, а другата му ръка държеше главата й, която се мъчеше да се отлепи от неговата. Шана го удряше с ръцете си по гърдите, но беше безполезно, защото разстоянието между тях бе максимално скъсено и Шана не можеше да засили ръцете си за да го удари по-силно. Кайто бе доста здрав в ръцете, а и тази му хватка крадеше въздуха на Шана от дробовете й. Борбата й продължи около две минути, когато накрая Шана настъпи крака му с всичка сила стараейки се токчето й да попадне точно вурху пръстите му. И бинго! Право в десетката, Кайто извика от болка и се отмести от Шана като хвана болния си крак. Шана се доближи до него и му зашлеви такъв здрав плесник, че чак свят му се изви.
- Повече да не си посмял да ме докоснеш! – викна му Шана и побягна към улицата. Когато излезна от гробищата се спря запъхтяно и се наведе като постави ръката си върху устата. От улицата се чу бибиткане и Шана се стресна, повдигна глава и видя Юджи, който я чакаше в колата. Шана се изправи и тръгна към него, като несъзнателно държеше ръката на устата си, после се качи в колата.
- Всичко наред ли е? Изглеждаш ми повече шокирана от колкото тъжна. – попита я Юджи, а Шана махна ръката си от устата.
- Да. – каза с трептящ и преграхнал глас. После се прокашля и повтори отново.
- Да добре съм, нищо ми няма, поне на мен. – каза леко злобно Шана.
- Как така на теб? Някой пострадал ли е? – попита замислено Юджи.
- Да, един приятел няма да използва левия крак поне седмица. – каза бясно Шана.
- Защо?
- Защото го настъпих с всичка сила с токчето ми.
- Защо?!
- Защото ме издразни!
- Защо?!?
- Защото ме целуна на сила! – викна Шана и двамата млъкнаха за момент и се спогледаха стреснато и шокирано, Шана защото се бе изпуснала, а Юджи от чутото.
- Чакай на сила?? Добре ли си? Кой беше? – започна с въпросите си Юджи.
- Добре съм, няма значение. – каза Шана.
- Шана кажи ми кой беше!! – викна й Юджи.
- Защо ми е да ти казвам нали съм добре! – викна му на свой ред Шана.
- Шана!!
- Един приятел, беше гадже на сестра ми! – каза му нервно и ядосано Шана.
- Н-на сестра ти?? Това не е на добре! Щом приятел на сестра ти насила е целунал по-малката й сестра, това изобщо не е на добре! – каза й силно и ясно Юджи.
- Зарежи! – викна Шана.
- Кажи ми къде е!
- Няма! Юджи просто ме откарай в агенцията имам график! Това си е мой проблем!
- Но Шана...
- Не се меси! Казах ти че съм добре, а и освен това с него сме добри приятели! Беше отчаян когато Никора умря и предполагам сега ме е припознал за нея!
- Припознал?? Шана това-
- Юджи!!! Просто карай! – викна му Шана и двамата млъкнаха отново.
- Добре, ти си добре нали? – попита Юджи със спокоен тон.
- Естествено, не е като да е първата ми целувка! – каза му сърдито Шана и се обърна на другата страна.
- Не е? – попита изненадано той.
- Да не е! Това ли те тревожеше? – попита Шана на свой ред, но не получи отговор. Юджи остана някак си разочарован. Винаги си бе мислел, че Шана не се бе целувала никога преди, но се оказва че не е така.
- Кога беше първата ти целувка? – попита леко намръщено и като дете той.
- Ти сериозно ли?? – шокира се тя от въпроса му.
- Ако ми кажеш няма да питам за момчето и ще те оставя намира.
- Ах, ти долен изнудвач!
- Чакаааам. – каза дяволите той.
- В детската градина когато бях на четири. – каза му тя сърдито.
- Това не се зачита!
- Как така не се зачита?
- Трябва да е било когато си била влюбена в някого!
- Но аз харесвах момчето по това време!
- Добре тогава втората!
- Искаше да знаеш за първата! – спона му се Шана.
- Ще кажа на президентааа..
- Гадняр!!! – викна му Шана.
- Казвай..
- Когато бях на десет.
- Третата?
- На дванайсет.
- Четвърата?
- На петнайсет.
- Петата?
- Сега.
- Аххх, а аз си мислех че си невинна! – каза преиграно той.
- Моля?!? Какво трябва да значи това? – сопна му се тя.
- Нищо, нищо. – каза небрежо той и продължи да кара, докато Шана му викаше и му се караше.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бяха изминали четири дена от инцидента с целувката и Юджи и Шана бяха отидши до болницата за да вземе Шана резултатите си. Юджи чакаше нервно в колата си за Шана, тропаше по кормилото и гледаше постояно входа на болницата. Накрая Шана се появи с огромен плик в ръка и влезна в колата.
- Е? – попита нервно Юджи.
- Още не съм го отворила. – отговори нервно Шана
- Защо?
- Страх ме е! Ти го отвори и ми кажи резултата! – каза Шана и подаде плика на Юджи. Той го отвори и почна да чете внимателно съдържанието. Шана нервно тропаше с крак.
- Добре, не си болна, напълно здрава си! Нищо ти няма! – каза облегчен Юджи.
- Наистина?! – попита смаяно Шана и дръпна плика от ръцете му и го прочете.
- О, Слава Богу! – викна Шана и прегърна Юджи от радост. Той доста се изненада от реакцията й и също я прегърна. Дългата й коса погъделичка носа му и той се опияни от аромата й. Не искаше да я пуска, никогa.

23-ТА ГЛАВА

Майката на Шана се опитваше вече две седмици да се свърже с дъщеря си, но Шана не желаеше. Не искаше и да чува за нея и баща си. Искаше да остане сама с радостта, че не е болна от рак и от това че ще живее. Искаше да сподели щастието си само с себе си.
Един ден президента я повика в офиса си. Шана леко се уплаши. Беше се случило така, че тя бе нарушила забраната си да излиза след 20.30 часа. Беше излезнала в 00.00 часа защото тоалетната им хартия наистина бе свършила, а другите момичета спаха по това време, а Шана наистина имаше нужда да се ... сещате се.
- Знаеш ли защо те повиках? – попита сериозно президента. Имаше прекалено много бели, които Шана бе направила ... и ако каже за едната, може да се окаже, че той не е знаел за това и ще стане по-лошо.
- Кажи ми какво си направила. – каза й още по плашещо и сериозно той. Шана преглътна тежко. Тези въпроси наистина я затруднявха. Не можеше да каже какво е направила.
- Наистина не знам за какво говорите. – каза Шана. Президента мълча пет минути, което още повече я напрегна и нервира.
- Викнах те не защото си направила нещо нередно, а защото знам че ще направиш нещо! – каза й все така сериозно той. На Шана й паднаха очите. Това ли беше?? За това ли я повика?
- Моля? – попита Шана объркано.
- Да наистина те повиках за това, но има и още нещо. – каза той. Шана се стресна. Ами сега? Ако е разбрал за цирка и нощните й разходки? Мимори понечи да каже нещо, но преди да успее беше прекъснат от телефона си.
- BROOOMANCE … BRO-O-OMAANCE… It’s like Eminem and Dr. Dre – зазвъня телефона му. Смехът на Шана напираше в нея, затова докато той говореше по телефона, Шана се обърна на другата страна и започна да се преструва, че разглежда странната му колекция от фигурки.
- Добре, да разбрахме се, дочуване. Шана? – повика я той. Шана се обърна рязко от неочакваното му повикване и той веднага забеляза изражението й, което просто се молеше да се размее.
- Нещо смешно ли има? – попита той и повдигна едната си вежда.
- Ами.. не не. – каза тя като успя да вземе котрола над усните си които се превиваха в усмивка.
- Както и да е, повиках те защото получи роля за сериал. – съобщи той.
- За сериал?
- Да, имаш два дена срок да решиш дали приемаш ролята си. – каза й той.
- Как се казва сериалът? – попита тя.
- Цветна луна. – отговори той.
- Каква е ролята ми?
- Главна роля, ще си дъщерята на банкер, отвличат героинята ти и се влюбваш в един от престъпниците които искат подкуп за теб. Много вероятно е да има и целувки ..
- Ясно.
- Ще говорим допълнително с родителите ти, за да видим дали те са съгласни да участваш в тази драма, виждаш ли, героинята ти е с цапната уста и е много вероятно да се наложи да кажеш някоя лоша дума, ако не ти, то другите актьори и за това ще е нужно родителско съгласие, заради атмосферата в която ще работиш. – поясни той. Изражението й се промени, чак сега се сети че родителите й могат веднага да я отпишат от агенцията, защото е непълнолетна. Изражението и стана тъжно и угрижено.
- Какво има? – попита президента като забеляза драстичната промяна в лицето й.
- Нужно ли е да говорите с тях. – каза Шана с насълзени очи. Президента се шокира от реакцията й.
- Какво не е наред? – попита разтревожено той.
- Приемам ролята, но моля Ви ... не говорете с родителите ми. – помоли го тя.
- Защо? Шана аз трябва да имам тяхното съгласие, изискване от продуцентите и директорите е, не от мен. – съобщи й той.
- Разбирам. – каза тъжно Шана. – Тогава, успех с това да получите тяхното съгласие, ако питат за мен, кажете им че тяхното мнение не ме интересува. – довърши тя и излезна от офиса му, оставяйки го в недоумение и изумление от реакцията й и от казаното.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Още ли не си говорила с тях? – попита Юджи. Шана само кимна.
- И те е страх от това да не те изключат от агенцията? – попита отново той, а Шана отново му кимна. Шана бе казала на Юджи за случилото се, само на него можеше да каже, защото той вече знаеше прекалено много за нея и семейството й.
- Ахх, не ти е лесно. – каза й той и се засмя леко иронично. Шана кимна. Двамата бяха на покрива на едно заведение, което не работеше днес и ядоха палачинки с шоколад. Юджи забеляза, че Шана имаше шоколад по края на устните.
- Шана, обърни се към мен. – каза й той. Шана се обърна и го погледна в очите, той нея също. После с палеца си махна шоколада от лицето й и го облиза.
- Плейбойските ти номера няма да минат при мен, нищо от това няма да ме разсее, стресне или развесели. – каза му оттегчено Шана и се обърна на другата страна.
- Кой каза че се опитвам да те разсея или стресна? – попита сериозно той. Шана повдигна рамене.
- Скоро ще стане 20.30, хайде да тръгваме. – каза й той и скоро двамата потеглиха към общежитието на Шана.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шана и Юджи се разхождаха късно вечерта по запустелите и затънтени улици на Токио след като премиерта на филма бе приключила. Приготвяха се да се пребират, защото бе десет вечерта, а обувките на Шана я обиваха и бе принудена да ходи боса по асфалта. Юджи се притесняваше да не се нарани, беше й предложил да я носи на конче, но роклята й бе прекалено тясна за да се разкрачи. Трябваше да пресекат улицата за да стигнат до колата му. Улицата бе леко осветена и пуста, Шана мина по нея с танцова стъпка, Юджи просто й се смя, тя беше доста по напред от него. Изведнж една кола изкочи от нищото и се насочи по посоката на Шана. Юджи веднга се втурна към нея докато колата караше с висока скорост. Сега Юджи и колата се състезаваха кой първи щеше да стигне до Шана. Победител бе Юджи. Точно преди колата да удари Шана, Юджи я избута на отсрещния тротоар, карайки я да падне по лице, и докато Шана щеше да се размине с повърхностни рани, Юджи можеше и да умре. Колата го бе бутнала и сега той лежеше безжизнено на улицата. Шана махна косата от очите си и се обърна към Юджи. Страхът облада тялото й и тя не можеше да мръдне. Чрез лазене Шана се добра до него и го погледна.
- Юджи-сан .. – каза просълзено Шана. Тя разрови чантата си и намери телефона за да се обади на линейка, но за съжаление батерията й бе паднала.
- По дявлите! – викна тя и разрови сакто на Юджи за неговия телефон. Когато го намери бързо набра спешна помощ и им даде инструкции къде се намира. Ръцете й все още трепереха и сълзи все още капеха от очите й.
- Юджи-сан! Моля те отвори очи! Моля те. – каза Шана и зарови главата си в сакото му. Когато се повдигна за да види дали има някаква реакция от негова страна, единственото което видя бе кървяшата му глава. Шана продължи да плаче и не знаеше какво да прави, носът й кървеше силно, ръцете й също кървяха заради падането, коляното също. Скоро линейката пристигна.

24-ТА ГЛАВА

Кръв. Кръв. Много кръв. Прекалено много за нея, прекалено много. Шана стоеше окървавена и чакаше да чуе новини за Юджи. Красивата и бяла рокля бе омазана с кръвта му, кръвта на Юджи. Тя бе навсякъде, по ръцете й, по дрехите й, по лицето й, дори и под ноктите.
- Кобаяши-сан, Юджи-сан има ли близки освен Вас? – попита един доктор задавайки се от стаята на Юджи.
- Не знам, не, да! Тоест да! Има! – каза Шана докато обикаляше нервно и напрегнато в кръгове из коридора.
- Моля да позвъните. Намерихме телефонът му. Заповядайте. – каза доктора и връчи телефона. Шана веднага започна да рови из контактите за да се сети кой му бе близък. Майка му? Не, тя бе болна, можеше да стане по-лошо ако позвъни на нея, не знаеше нищо за баща му, остана само Рен. Тя бързо го набра и чакаше. Даваше само свободно.
- По дяволите вдигни! – каза си Шана докато набираше Рен за четвърти път. Накрая Рен вдигна.
- Какво? – каза с досада той.
- Танака-сан ... – каза с трептящ глас Шана и започна да плаче.
- К-Кобаяши-сан??? – изненада се той. Очите му веднага се разшириха и разбра че нещо не е наред, затова грабна якето си и се запъти към колата си.
- Какво има? – попита спокойно той надявайки се да успокои Шана.
- Юджи-сан ... п-пострада в инцидент! – каза Шана и започна да плаче с глас, Рен я чу.
- Идвам! Кажи ми в коя болница! – каза Рен като вече палеше двигателя на колата.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Рен пристигна в болницата и започна да се оглежда за Шана. Накрая я видя. Видя босо момиче с рошава коса и окървавени дрехи, дрехите с които беше на премиерата на филма. Шана веднага го видя и стана от стола.
- Много съжалявам! – каза Шана и почна да плаче, цялото й лице беше в кръв. Рен се стресна.
- Какво става? – попита спокойно той.
- Не знам. Нищо не са казали .. – започна Шана и закри лицето си с ръце, Рен забеляза кръвта по ръцете й, тя беше навсякъде.
- Опитай се да се успокоиш! – каза й той и постави ръцете си върху рамената й.
- Много съжалявам ... заради мен, заради мен Юджи-сан е в това състояние. Аз съм виновна! – каза Шана и продължи да плаче все така силно, закривайки лицето си.
- Кобаяши-сан ... – каза Рен тихо и я остави за момент. После я завлече в дамската тоалетна и започна да мие ръцете й старателно до основи. Шана беше като неадекватна. Рен изми кръвта от краката и лицето й също. Най-трудно му бе с лицето, защото Шана се дърпаше. Накрая огледа Шана и единственото място в кръв бяха дрехите й. Рен би ги разкъсал с удоволствие само и само тя да не вижда кръвта, но не можеше да направи толкова вулгарно нещо с непълнолетно момиче, затова съблече сакто си и го сложи на Шана, като я закопча така че да не се отваря. После я хвана за ръката и я повлече в коридора където отново седяха и чакаха за новини. Малко по малко Шана се отнасяше и заспа.
- Вие ли сте роднина на Юджи Танака? – попита един доктор като се доближи до тях.
- Да. Аз съм му брат. – каза Рен спокойно, сякаш не му пукаше особено за брат му.
- Не се тревожете, в безопастност е, има девет шева в главата и счупена ръка, но всичко друго е наред. – увери го доктора.
- Хн, тази тиква винаги минава покрай капките. – каза скиптично той. Доктора се засмя.
- Ако искате може да го видите, въпреки че спи в момента, ще го изпишем след пет дена. – съобщи той, а Рен му кимна. После се обърна към спящата на рамото му Шана, изпъшка тежко и премисли добре какво да прави, накрая се обади на президента и му каза всичко. После взе обувките на Шана и нея в ръце и я понесе към колата му. После я откара към мястото за което се бяха разбрали с президента.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шана отвори очите си бавно и веднага ги затвори, спа още двайсет минути и накрая се събуди в непозната стая в огромно легло. Огледа се наоколо и забеляза че беше с пижамата си. Взе халата си който също бе при нея и го облече. Огледа добре стаята преди да излезне и установи, че нищо от това не й е познато. Когато отвори стаята чу шум от хола. Беше телевизорът, значи имаше друг човек освен нея.
- О, вече си станала. – каза небрежно Рен, без да се обръща към нея. Шана се шокира и започна да се оглежда отново.
- Т-т-ти?? А-аз .. какво става тук?!? – попита нервно Шана. Накрая си спомни какво се бе случило, и забеляза, че не беше с дрехите от вчера.
- Какво по дяволите! Защо съм с пижама?? – извика стресната тя.
- Никол те преоблече, наложи се да спиш тук защото вашето общежитие бе твърде далеч за да те закарам до там и Никол дойде с някои твои неща, заедно с президента. – обясни й той.
- К-къде е тя? – попита все така шокирано тя.
- Отиде да купи разни продукти за да ти сготви когато се събудиш. – каза небрежно той. Шана забеляза чаршафите и възглавницата на дивана.
- Съжалявам, че сте спал на дивана заради мен, но защо трябваше да пренощувам тук? – попита Шана.
- Така нареди президента.
- Хааа?? – попита Шана в недоумение.
-Аз самия не знам какви игрички играе. Не се тревожи аз не съм спал тук, на дивана спа Никол, каза че си имала отвратителни навици докато спиш, това е апартамента на внучките му, Лейла и Мария. Не ме мисли за някакъв плейбой или перверзник. – каза той и отпи от мялкото си.
- Танака-сан Вие сте същия като брат си! – казз тихо Шана.
- Какво?? – викна той и се обърна към нея.
- Нищо, нищо. – каза тя и размаха ръката си.
След малко Никол пристигна, сготви на Шана и Рен, президента дойде и дълго говореха за инцидента. Накрая се запътиха към болницата за да посетят Юджи.

В колата беше гробна тишина, при положение че четирима души бяха вътре.
- Танака-сан, съжалявам че заради мен Юджи трябваше да пострада. – каза виновно Шана.
- Просто е вършил работата си. – каза просто Рен.
- Работата му е да се справя с графика ми, а не да жертва живота си заради мен! – каза леко ядосано Шана.
- Мениджърите трябва да пазят идолите. – каза той.
- Да, но не по този начин! – викна Шана.
- Защо не? – попита той.
- Защото не той, а аз трябваше да съм на легло! Защото не е честно другите да плащат за грешките ми! – каза му Шана ядосана, начина по който Рен се държа беше досаден и отвратителен. Тези думи поразиха Рен. Спомни си че преди време, брат му бе казал същите думи. Той не каза нищо повече, двамата с Шана не си говореха по пътя нито в болницата, когато отидоха да видят Юджи.
Шана веднага се облегчи щом разбра, че Юджи е добре и се затича в стаята му и го прегърна. Рен се облегна на рамката на вратата и ги гледаше.
- Юджи-сан, толкова много съжалявам! – каза Шана, наклонена над леглото му, прегърнала го. Юджи също я бе прегърнал и бе затворил очите си.
- Аз не съжалявам, щом ти си добре. – каза той. Рен забеляза изражението му и присви очи. По всичко си личеше, че той наистина бе щастлив да види Шана и да я има в прегръдките си .. и че това тя е добре. Рен четеше лицето му като книга, той беше влюбен в Шана.

25-ТА ГЛАВА

Седмица след изписването на Юджи от болницата, Шана постоянно се влачеше след него и се грижеше за него. Чувството на вина беше здраво натегнало над нея и я измъчваше с всяка изминала минута. Юджи нямаше нищо против Шана да е около него и да се грижи за него, но факта че тя го правеше от вината която изпитваше не го правеше особено щастлив. Юджи искаше вниманието й и грижите й, но не от вина и съжаление, а от любов. Единственото което можеше да направи сега бе да се радва на това което получаваше от нея.
- Ще дойдеш ли на традиционното пътуване на агенцията в Окинава? – попита Шана, докато се мъчеше да вземе чантата от ръцете на Юджи за да не се натоварва.
- Естествено! Всеки член на агенцията пътува до там. – каза й Юджи.
- Да, но ръката ти .. – каза Шана и погледна към гипса му.
- Пътуването е след месец, до тогава гипса ще е махнат и всичко ще е ок. – увери я той.

Всяка година всички работници, артисти, модели, актьори, певци, мениджъри, композитори и т.н. пътуваха за две седмици до Окинава за да си отпочинат. На острова си имаха собствен хотел, който се използваше само и единствено от членовeте на агенцията. Всички се опознаваха, почиваха си и се забавляваха. Любимото време в годината на всеки един от SAM Entertainment. Миналата година пътуването се отложи заради олимпийските игри и пре-натоварения график на всички в агенцията, но тази година купона щеше да го има.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Юджи използваше състоянието си за да прекарва повече време с Шана, като например тази вечер се бе обадил на Шана и я бе помолил да се разходят и да си вземат храна от любимият му щанд. И естествено Шана се бе съгласила.
- Нека аз взема торбите. – каза му Шана и ги взе. И понеже торбите бяха в гипсираната му рака, тя внимателно ги измъкна от там, но Юджи хвана ръката й и спря действията й. Шана се учуди и го погледна, той я гледаше някак сърдито.
- Това което правиш създава погрешни впечатления. – каза остро той като я гледаше в очите.
- Какво? – попита объркано тя.
- Прекаляваш с грижите. – каза той и отмести погледа и ръката си от нея. Шана просто мълча през останалия път, докато се качиха в колата.
- Юджи-сан – каза Шана, но после замлъкна.
- Какво? – попита любопитно той.
- Нищо. – отговори му тя.
- Кажи. Има ли нещо? – настоя той.
- Не. Не, няма нищо. – каза Шана.
- О, ще спра за малко тук, дояде ми се от хлебчетата с пълнежите. – каза й Юджи и отби колата, после спря. Той бързо мина през улицата и отиде до щанда. Шана излезна от колата и го изчака. Беше прохладна лятна нощ и вече беше тъмно. Така както Шана беше отпуснала врата си назад забеляза Кайто да се приближава срещу нея. Шана се стресна и автоматично вкопчи ръката си в тази на Юджи. Той я изгледа странно и се учуди на реакцията й, но когато я погледна забеляза че погледа й беше в друга посока, а ръката й стискаше здраво ръкава на Юджи. После той забеляза Кайто, който също гледаше Шана.
- Всичко наред ли е? – попита я той като се наведе и й прошепна в ухото. Шана се стресна от гласа му и се обърна рязко към него. После забеляза местоположението на ръката си и бързо я отмести от неговата.
- Да, да. – каза нервно и напрегнато тя. Юджи присви очите си, а Шана се опита да избегне погледа му.
- Щ-ще се връщам .. при колата. – каза Шана и пресече улицата. Юджи плати и тръгна към нея. После отново потеглиха.
- Сигурна ли си че не искаш да ми кажеш нещо? – попита той без да я поглежда.
- Като например? – попита нервно тя.
- Реакцията ти от по-рано. – поясни той.
- Коя реакция? – направи се на глупава тя.
- Тази в която стиска ръкава на ризата ми толкова силно, че я измачка. – каза спокойно той.
- Какво не мога ли да правя това? – попита Шана като се мъчеше да избегне темата.
- Нямам нищо против, но така се държат двойките, а ние не сме такава. – каза й той като обърна главата си към нея. Шана гледаше напред, през прозореца на колата.
- Така ли? Съжалявам тогава. – каза Шана забила погледа си напред.
- Кое беше момчето с което се гледахте? – попита той.
- Кое момче? – попита тя.
- Онова от което ми изглеждаше че си уплашена или изненадана да видиш. – поясни той.
- Приятел. – каза просто тя.
- Ако беше така, защо не го поздрави?
- Трябва ли?
- Нали така правят приятелите?
- Какво ти влиза в работата?! – викна му Шана и обърна главата си към него. По всичко си личеше че е ядосана.
- Това е момчето, което те целуна миналия месец, нали?
- И какво ако е? – попита ядосано тя.
- ........ Уплаши ли се когато го видя? – попита спокойно Юджи.
- Малко. – каза тихо тя.
- Защо?
- Не знам.
- Шана, аз ... – започна той, но спря.
- Какво? – попита го тя.
- .. Пристигнахме. – каза той. Шана погледна през прозореца и видя че са пред апартамента й.
- Оу... добре тогава аз ще тръгвам. – каза Шана и побърза да слезне от колата, но Юджи я хвана за ръката и Шана се обърна към него. Лице в лице. После Юджи приближи лицето си близо до това на Шана.
- Какво- опита се да каже Шана, но Юджи вече беше залепил устните си върху нейните. Очите на Шана бяха широко отворени, можеше да се отдръпне, но не го направи. След няколко секунди Юджи се отдръпна от нея. Шана стоя на същата позиция без да се мести или отдръпва.
- Аз .. – започна Юджи, но Шана го прекъсна.
- До други ден Юджи-сан. – каза Шана и слезна от колата.

26-ТА ГЛАВА

- Шана ще закъснеем!! – викна й в ухото Никол.
- Какво? За къде? – попита сънето тя, увита като пашкул в одеалото си.
- Как така за къде?? ДНЕС ПЪТУВАМЕ ДО ОКИНАВА С АГЕНЦИЯТА!!! СТАВАЙ ЛЕНИВ ПАШКУЛ РАЗДРУСАН! – викна й Никол и махна одеалото от нея. И понеже Шана се крепеше на него, следователно падна от леглото си.
- Добре че оправихме багажите си вчера вечерта!! До половин час Ямамото-сан ще ни вземе с колата от там до агенцията, после ще се разпределим, кой с кой, и коя кола ще пътува до кораба и после сме на кораба а после сме в Окинава и после .... ПОЧИВКАААА!!! – каза замечтано Никол.
- Добре, добре. – каза измъчено Шана и отиде в банята.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Добре всички седем джуджета са на лице ... и багажите им разбира се, ако се сетите за нещо сега е момента, тръгнем ли веднъж няма да спираме! – каза Ямамото като слагаше и поседния куфар в багажника. Беше едва седем сутринта и никой не беше готов да проведе трезвен разговор.
- А! Аз забравих нещо! ДА СЕ НАСПЯ!! – каза Шана.
- Добра шега, но няма да се връщаме за да си доспиш. – отвърна й той.
- Не е шега! А и ако отиваме на почивка ... поне да тръгнем в по прилично време от това! – сопна се тя, като сложи възглавницата си за врат на врата.
- Мога ли да знам от принцесата кое е това прилично време? – попира дразнещо той.
- Осем часа. – каза просто тя.
- Това не го очаквах от теб-
- ВЕЧЕРТА! – прекъсна го тя.
- Влизай в колата Шана! – каза уморено той. След като всички се натовариха, петнадесет минути път до агенцията и чакане за да се проверят кой е тук и дали всеки си е взел багажа и кой в коя кола ще бъде с кой най-накрая бяха готови за път. Аюми, Ели и Ами щяха да пътуват с колата на мениджъра си в която попринцип пътуваха всички седем момичета, за да имат повече място да си отпочинат. Никол, Иви и Мики щяха да са в друг голям мини ван заедно с един от помощник-мениджърите си, а Шана .... щеше да пътува с Юджи и мерцедеса му и двете му кучета, немска овчарка и голден ред рийвър.
- Mother of god … мениджъра ти е ... млад! – каза слисано Никол. Шана само кимна до нея.
- Ехаа и искаш да ми кажеш че той ти е мениджър!? Ако беше идол всички щяха да му се лепят като мухи за лайно! – обади се Ели. Шана отново кимна.
- Колко е красив! На колко е? – попита Иви.
- На двайсет и две .. – каза Шана.
- По дяволите! – викна Аюми. Другите я погледнаха странно.
- По-млад е от мен! – каза разочаровано тя. Другите кимнаха.
- Единствения мъж, който може да стъпи на палеца на Танака Рен! – каза с възхита Мики.
- Да защото това е брат му! – обади се Ами.
- От къде знаеш!? – попита стреснато Шана.
- Прочетох го в едно списание, след дебюта му на мениджър е казал кой е брат му. – отговори Ами спокойно.
- Как се казва? – попита Никол.
- Танака Юджи. – казаха Ами и Шана в един глас.
- ААА идва насам. – казаха развълнувано Мики и Ели. Шана извъртя очите си на 360 градуса заради реакцията им.
- Дами, приятно ми е, аз съм Танака Юджи, но моля да се обръщате към мен с Юджи. – каза той ката се поклони и подате ръката си на всяка една от тях. Когато стигна до Шана обаче я придърпа към себе си, като я изкара от редичката, която бяха образували.
- Ако позволите ще открадна хлапето за два часа и половина. – каза той докато държеше Шана под ръка.
- Добре. – казаха едновремено всички заслепени от красотата му и маниера му на общуване.
- Добре тогава ще се видим по-късно на кораба! – каза той и поведе Шана със себе си към колата му.
- Не съм хлапе! – сопмна му се тя.
- Пак ли не си си доспала? – попита той. Шана само го изгледа злобно.
- Ясно ... е добре тогава принцесо скачай в колата при кучетата ще пътуваме цели два часа и половина и ще може да си поспиш. – съобщи й той като й отвори вратата на колата.

- Аххх, да беше и нашия мениджър такъв ... – каза замечтано Мики.
- Малко се притеснявам за Шана. – каза разтревожено Аюми.
- Защо? Я виж какво гадже си има за мениджър! – каза весело Ели.
- Точно заради това ... прекалено е млад за мениджър, а и някак си ... не знам сякаш ... не знам. – каза объркано Аюми.
- Нали не си мислиш че ще посегне на Шана? – попита изненадано Никол.
- Не знам някак си ... – започна Аюми.
- Стига Аюми стегни се! Той е професионалист! Нали ако прекрачи границата ще си пати много! – успокои я Никол.
- Прави сте, не знам какво ме прихвана. – каза Аюми.
- Завистта че ти нямаш толкова готин мениджър те прихвана. – каза закачливо Ели и обви ръката си около врата на Аюми, и те накрая се качиха по колите си и потеглиха към пристанището където ги чакаше огромния кораб, който щеше да натовари и колите заедно с тристате души които пътуваха към Окинава.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Как се казват кучетата? – попита Шана.
- Немската овчарка се казва Макс, а Рийвърът Хару. – каза той.
- От кога ги имаш? – попита отново тя.
- От около две години.
- Ахам. – каза Шана. Очевидно нямаше тема за разговор, а неловкото мълчание също не беше вариант. Особено след целувката....
- Хей виж там са другите. – каза Юджи и посочи прозореца на Шана. Когато погледна през него видя Никол и Мики как подават главите си през прозорците и да се плезят на Шана. Тя също свали прозореца си и започнаха да се плезят и да си викат през колите. Всъщност цялата магистрала беше пълна с коли на хората от агенцията, все пак триста души бяха. Имаше около четиресет коли и мини ванчета. Вятъра беше силена така или иначе, но беше по-силен когато се покажеш от прозореца на движеща се с сто и педесет кола. Шана беше подала изцяло главата си и се плезеше на Никол. От силния вятър обаче, ластика и фръкна и дългата й коса се разпиля навсякъде по лицето й. От отсрещната страна Никол се спука да се смее на Шана, докато тя закусваше с косата си.
- Юджи затвори прозореца! – викна Шана докато прибра главата си в колата. Юджи затвори прозореца, но половината коса на Шана остана на вън. Накрая и той почна да се смее.
- Не е смешно! Просто косата ми е дълга. – каза сърдито Шана.
- Прекаленооо дълга. – поправи я той. – Защо не я подстрижеш поне малко?
- Не искам. – отговори кратко тя.
- В момента сме пред Аюми и другите ако искаш се покажи през шибидаха. – предложи й той. Очите на Шана светнаха.
- Може ли? – попита развълнувано тя.
- Може. – отговори той и отвори шибидаха и Шана като кученце се премести на задната седалка за по-добра опора и се показа. После помаха на колата пред нея. Аюми и Ели също се показаха от шибидаха.
- Аюмиииии! – викаше Шана докато косата й летеше на всички посоки.
- Шана веднага влизай в колата! – креще й Аюми, докато Ели викаше ‘‘юююхууу‘‘.
- Какво? – викна Шана.
- Влезни в колата!!! – крещеше Аюми.
- КАКВО???
- ВЛЕЗ В КОЛАТА!!!
- Влез ти! Юджи-сан ми позволи да се покажа!! – викна й Шана.
- Юджи?? – каза стреснато Аюми и бързо влезна в колата.
- Ямамото-сан онзи Юджи е позволил на Шана да се подаде от шибидаха! – оплака се Аюми.
- Ще му се обадя и ще ми кажа да я прибере. – каза спокойно той.
- Полудяхте ли?!? Да му звъните докато шофирате! – викна Аюми.
- Добре, добре. Кажи на Ели да се прибира иначе ще събудите Ами с виковете си, милото дете толкова е тиха, нищо чудно че ми е любимка от групата. – каза той.
- Казахте ли нещо? – попита с остър тон Аюми.
- Не не. – поправи се той.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

След два часа и половина най-накрая всички бяха на пристанището.
- Добре моля всички да ме чуят! – провикна се президента с високоговорител в ръката си. – Ще отнеме време докато всички четиресет коли се натоварят на кораба, ще тръгнем до час за това сме резервилали отсрещното заведение за да закусите всички, моля отправете се на там и не се бутайте, има място за всички. – каза той и някои вече се втурнаха към заведението.
- Шана, стомаха ти изкъркори поне десет пъти, отивай да закусваш. – каза й Юджи и Шана му кимна. Тя и другите момичета заедно с мениджъра си хапнаха добре и така докато не се качиха на кораба. Прекрасен голям и луксозен кораб със стаи в които можеш да си отпочинеш, защото плаването им до Окинава щеше да трае около шест часа. Някои отпускаха в басейна, други в стаите си, трети гледаха как земята се отдалечава от тях и само синьото небе и вода оставаше.
- Кога трябва да стигнем в Окинава? – попита Шана, Никол която беше в една стая с нея заедно с Мики.
- Сега е 12.00 .. значи някъде към 18.00, 18.30 най-късно трябва да сме на острова. – съобщи й Никол.
- Добре, ще те помоля ако сега заспя да ме събудиш в два часа. – каза й Шана и се обърна на другата страна.
- Ще си проспиш пътуването! – обади се Мики.
- На кой му пука? Шест часа няма какво да правя, по-добре да поспя два а другите четири ще ги мисля после. Мога да посвиря на китара. – каза спокойно тя.
- Можеш да свириш и на китара? – попита учудено Мики.
- Да, лека нощ, тоест ден, охх се тая ще поспя. – каза им Шана и след пет минути се чу тежкото й дишане, определено спа дълбоко и непробудно.

- Чакай, Никол направихме грешка! – каза разтревожено Мики.
- Каква?
- Оставихме Шана да спи, а не взехме будилникът й!! – каза с ужас Мики.
- ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕЕ!!! – викнаха и двете.

28-МА ГЛАВА


Времето напредваше, дните си минаваха, и така неусетно Шана отново се оказа заедно с Юджи в една кола на път към студиото където Шана щеше да започне снимките на новия си сериал. В колата не си говреха, на вън не си говореха изобщо не си говореха. Това продължаваше в продължение на дни. Накрая Юджи не издържа.
- Шана чуй, относно случката на острова .. – започна той, но Шана веднага го прекъсна.
- Забрави за това. – каза остро тя.
- Не мога! Тези неща не се забравят толкова лесно! Случилото се трябва да се обсъди или искаш да сме така постоянно? Да не си говорим? – попита я той и я погледна.
- Забрави. – повтори тя и понечи да излезне от колата, но Юджи побърза и заключи вратата.
- Какво си мислиш че правиш?! – попита ядосано Шана.
- Обожавам тези функции на колата. – каза Юджи и се засмя.
- Аз пък не! Отключи ми! Искам да сляза. – каза сърдито Шана.
- Първо ще ме изслушаш. – каза й той.
- Не няма да те слушам! За какво ми е? Казах ти да забравиш. – сопна се тя.
- Просто ме изслушай! – повиши тона си той.
- Не искам, толкова ли е трудно да забравиш за това? – попита го изнервено тя.
- ДА! ТРУДНО Е! Особено когато си около мен! – викна Юджи. Шана се смути.
- Тогава отключи вратата. – каза тихо тя със сведена глава.
- Не и докато не разрешим проблема! – отвърна той.
- Защо ми е да те слушам!? – съпротиви се Шана.
- Защото и ти имаш вина! – викна й той.
- Моля?!? Каква? – попита изумено и невярващо Шана.
- Отвърна на целувката ми и си виновна че те харесвам! – каза силно Юджи, забил погледа си в нея. Шана веднага отмести погледа си от него.
- Моляте, пусни ме да сляза. – каза тихо Шана.
- Съжалявам че толкова избързах и че по този начин се развиха нещата, но аз наистина те харесам! Никога не съм се чувствал по този начин и никога не съм отделял толкова внимание на момиче! – говореше й Юджи.
- Моляте, отключи. – повтори се Шана.
- Харесва ми всичко което правиш, как се отнасяш с хората и как се справяш с проблемите в живота си, харесва ми начина по който пееш, танцуваш и се усмихваш! – продължаваше той.
- Юджи , моля те! – каза имъчено Шана стиснала дръжката на вратата, навела глава надолу.
- Харесвам всичко в теб! ВСИЧКО! – каза той докато я гледаше.
- НО АЗ НЕ ТЕ ХАРЕСВАМ!!! – кресна насреща му Шана, очите и бяха насълзени. Толкова директно му го бе казала, че на Юджи не му се вярваше.
- Съжалявам ... – каза после тихо тя. После чу щракването на вратата, знак че е отключена.
- Съжалявам. – каза още веднъж тя и слезна от колата, тичешком се прибра в апартамента.


Веднага щом видяха лицето й, Никол и Аюми веднага отидоха в стаята на Аюми за да проведът един дъъъълъг разговор.
- Какво е направил сега? – попита строго Аюми.
- Той наистина ме харесва. – каза стреснато Шана и избърса последната си сълза.
- Той ли ти каза? – попита Никол.
- ДА! Всичко ми каза, колко ме харесвал, как пея, как танцувам... – сподели Шана.
- Отрежи го! – каза остро Никол.
- Направих го! По най-гадния начи при това! – оплака се Шана.
- Ако мога да попитам ... какво му каза? – попита Аюми.
- Изкрещях му в очите че не го харесвам .. после се изнвиних и слезнах от колата след като я отключи. – каза Шана.
- Чакай, чакай ... бил е заключил колата??? – попита шокирано Аюми, Шана само й кимна в съгласие.
- Шана, ще го убия ако го видя! – уведоми я Аюми.
- Това беше ще кажем на президента! – съобщи Никол.
- НЕ! НЕ! ЗА НИЩО НА СВЕТА! – викна притеснено Шана. – Оставете ме само да се оправя с Юджи! Моля ви! – помоги ли Шана. Двете с Аюми се спогледаха недоверчиво, но накрая кимнаха в съгласие.
- Имаш една седмица. – каза Аюми.
- Благодаря! – каза Шана.
- А сега изчезвайте, спи ми се. – каза им Аюми и ги изпъди.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шана и Юджи отново бяха в колата пред общежитието на Шана. Нито един от двама им не знаеше как да започне разговора.
- Юджи .. относно вчера, съжалявам, но аз наистина не мога да отвърна на чувствата ти, съжалявам че те подведох като отвърнах на целувката ти, съжалявам че бях толкова директна към теб. – каза съжалително Шана като се стара да го гледа в очите. Юджи се засмя.
- Човек не може да ти се сърди. – каза успокоително той.
- Другата седмица няма да се виждаме ... надявам се че ще е достатъчна за да, за да ... ами за да .. как да кажа. – каза нервно Шана и се почеса по врата.
- За да те преодолея? За да те забравя? – попита той. Шана кимна смутено.
- Няма да е лесно нали знаеш? – попита я той.
- Съжалявам. – каза тихо тя.
- Но може да ми помогнеш за да те преодолея по-бързо и да съм сигурен че нищо няма да излезе от нас. – сподели той с нея.
- Какво? – попита тя.
- Кажи ми .. защо ме остави и двата пъти да те целуна, а на втория .. отвърна? Сигурна ли си че не изпитваш нещо? – попита той.
- Убедена съм, не съм сигурна защо го направих, но съжалявам че те подведох. – каза Шана.
- Направи го от чувството на вина, нали? За дето аз бях блъснат от колата, а не ти. – попита той и я погледна.
- Съжалявам. – бяха единствените думи които изленаха от устата й.
- Знаех си, знаех че го правиш заради това ... и все пак се възползвах от ситуацията. Не се тревожи, това ще ми е за урок. – каза й той и се усмихна.
- Юджи-сан може ли да си останем добри приятели? Ако е възможно най-добри? – попита Шана, Юджи я изгледа странно.
- Разбира се. – каза с усмивка той.
- Добре, аз тогава ще тръгвам. – каза Шана.
- Шана – спря я той – имам последно искане от теб.
- Какво? – попита любопитно тя.
- Може ли да получа целувка по бузата, моля те? – попита мило той с кучешки очички.
- Добре. – съгласи се Шана и се приведе към лицето му. Юджи затвори очите си и зачака Шана да го целуне ... за последен път. Преди да го е целунала, Шана се спря и погледна устните му.
- Това е последната ни целувка. – каза тя и допря устните си в неговите. Юджи се изненада и отвори очите си, за да види спокойно затворените очи на Шана. После той постави ръката си на бузата й, а тя се подпря на рамото му с дясната си ръка. След малко се разделиха един от друг.
- До другата седмица. – каза усмихнато Шана и излезна от колата. Юджи отново я изчака да влезне в сградата и после потегли.
По пътя си мислеше за случилото се и постави ръката си на устните си. Беше опияняваща и прекрасна целувка за него. Бе му харесала и сега не знаеше дали ще е способен да забрави за Шана.
- Голям глупак си Юджи, голям. – говореше той на себе си.

29-ТА ГЛАВА


Краят на Октомври, студена есен и първи признаци на простуда и грип се забелязваха у повечето хора. Шана не беше говорила с родителите си от инцидента около смъртта на Никора, от цели пет месеца. Родителите й се бяха притеснили силно за нея и нейното здраве. След като се бях свързали с мениджъра й, с момичетата, че дори и с президента на агенцията и след много много убеждавания, Шана най-накрая се бе решила да говори с тях, за първи път от много време.
Сега семейство Кобаяши седяха на кръглата маса в трапезарията и се гледаха мълчаливо, Шана беше нацупена със скръстени ръце.
- Шана, наистина, наистина много много съжаляваме за случилото се, моляте, прости ни. – каза майка й умолително.
- Дъще, съжалявам, разкайвам се от постъпката си, съжалявам ... много съжалявам. – рече баща й. Шана ги погледна безинтересно и надменно.
- Шана. моля те кажи нещо. – помоли я майка й. Шана я погледна презрително.
- Знам че съжалявате и че ви боли, всеки човек прави грешки и това е нормално... – каза Шана спокойно.
- Значи всичко е наред? – попитаха радостно родителите.
- Гледай ги само! – каза презрително и недоволно Шана. – Ще ме изчакате да се доискажа! – викна им тя. Родителите й се стреснаха. Шана продължи:
- Естествено, че ще продължаваме да поддържаме добра връзка и ще се държим като семейство, но тази ви лъжа никога, НИКОГА НЯМА ДА ВИ Я ПРОСТЯ!! – каза им остро и злобно тя. Родителите й се спогледха.
- Но Шана , ние ...
- Какво вие?? Извинихте се и очаквате да щракна с пръсти и да ви простя?? – прекъсна ги тя. – Няма да ви простя, с времето ще ми мине гневът който се е събрал в мен сега, който ме кара да ви убия, за това в следващите месеци не ми се мяркайте пред очите и се постарайте да не чувам нищо за вас! – каза злобно тя на родителите си. Майка й започна да плаче.
- Разбрах ме се, когато ви потърся тогава ще говорите с мен, да не сте посмяли отново да звъните в агенцията! – каза им Шана и понечи да си тръгва. Майка й стана за да я спре, но баща й хвана ръката на майка й. Тя го погледна, но после и двамата решиха да я оставят намира.
На прага на вратата обаче, точно когато отвори, видя млад строен и красив мъж, познато лице.
- Та-Тамаки! – каза изненадано Шана и сложи ръка на устните си.
- Здравей принцесо! – каза с усмивка момчето. Тогава Шана му се хвърли на врата карайки го да пусне чантите и куфарите си на вратата.

След двучасово говорене на дълго и на широко, Тамаки бързо влезна в крак с обстоятелствата в семейството си.
- Не мога да повярвам че сте ни лъгали! – каза разочаровано той. Родителите им отново сведоха глави. Тамаки беше бесен.
- Шана, хайде. – каза той и стана от масата.
- Къде? – попита тя.
- Ще видиш. – отговори й той и двамата изленаха от къщата без да кажат каквото и да било на родителите си.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- От доста време не съм бил тук. – каза Тамаки и почисти плочата.
- От цели пет години. – информира го Шана.
- Още ли се сърдиш? – попита я той без да се обърша към нея. Той беше клекнал пред гроба, а Шана стоеше права зад него със скръстени ръце.
- Ти как мислиш? Замина за Амрика пет месеца след като Никора умря и се завръщаш чак сега, след пет години. – каза му сърдито Шана.
- Мислех че си радостна да ме видиш. – сподели той.
- Така е, но както казах на мама и татко, тази ти постъпка никога няма да ти я простя, никога, отношенията ни остават същите, но това което направи преди пет години няма как да го простя или забравя. – каза студено тя.
- Виж се само, колко си се променила! – каза той.
- В момента съм на годините, на които ти бе преди пет години, когато напусна Япония. Завърши ли? – попита го тя.
- Да.
- Защо се прибра?
- Започнах да се разкайвам за действията си, а и семейството ми липсваше. – каза й честно той. Шана само му кимна.
- Разбрах, че си започнала отново с акробатика, и че вече си доста известна. – съобщи й той, тя отново му кимна.
- Разбрах и че ..
- Че си спомням за смъртта на Никора? – довърши тя вместо него, този път Тамаки й кимна.
- Как си? – попита той, стоейки с гръб към нея, вече изправен.
- Ти как мислиш?
- Не те ли е страх?
-От?
- От смъртта, от акробатиката?
- Не.
- Защо?
- Защото не познавам смъртта че да се страхувам от нея. –Тамаки се засмя иронично на думите й, колко по-зрели бяха те от преди пет години. Тамаки се обърна и я прегърна. Шана все още стоеше със скръстените си ръце, Тамаки целуна челото й.
- Съжалявам, че избягах от проблемите си и че те оставих сама да се оправяш с мама и татко. – каза натъжено той. Сълзите на Шана вече се разхождаха по бузите й.
- Радвам се че си призна грешката. – каза тя. Двамата останаха така още малко, докато той не я закара обратно в новия й дом.
- Чао, ще се виждаме. – каза му Шана и слезна от колата.
- Чао принцесо. – каза й той и й помаха.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Изминаха няколко месеца, групата беше обявена за най-добрата група на Япония за 2013, сега бе зимата на 2014. Шана стана на осемнадесет години. Беше се сближила с толкова много хора, беше постигнала толкова много като човек, като артист, като музикат, като акробат. Всичко беше толкова хубаво, беше станала близка с Рен след като бяха снимали сериал заедно. Опознаха се по-добре и вече нямаше причина да се мразят без самите те да не знаят защо. Имаше толкова много моменти в които Шана го опреличаваше на брат му, заради начина му на държане.
От друга страна Мики се беше влюбила в Юджи, когато го сервира на другите Аюми и Никол се спогледаха странно, защото знаеха че Юджи си харесваше Шана. Естествено това беше довело до голям спор между Шана и Мики, но с времето и това отмина.
Шана усети искри между Никол и брат й. Като малко дяволче, тя търсеше удобен момент да ги сватоса.

И нейният любовен живот не оставаше по-назад. През Май и тя получи обяснение в любов ... или нещо такова.

- Това беше отвратително. – изкоментира погнусена Шана.
- Случват се и такива неща. – каза спокойно до нея Рен.
- Как пък не! Се на мене! – спомна му се ядосано тя. Рен се засмя.
- Тук добре ли е да те оставя? – попита той и паркира джипа си.
- Перфектно е. – отговори тя.
- Утре да те взема ли? – попита я той преди да е слезнала.
- И Юджи може да го направи, все пак ми е мениджър.
- Какво става между вас? – попита леко раздразнено той.
- Какво да става? Нищо не става. – каза Шана и понечи да слезе, но вратата беше заключена.
- Пак същия номер! – изпъшка недоволно тя.
- Какво? Същия? И Юджи ли го е правил? – попита любопитно Рен.
- Да нали сте братя, да не останете и Вие по-назад, трябва и Вие да притиснете момиче между четири стени. – оплака се Шана.
- Какво точно става между вас? – попита ядосано той.
- Какво Ви става? Това не е ваша работа! Отворете ми вратата. – каза му Шана.
- Имало ли е някаква афера между вас? – попита я той.
- Да. – каза Шана без да й пука.
- Моля? Каква?
- Целунахме се три пъти, сега знаете, отворете ми вратата! – каза небрежно Шана.
- Моля? – викна по-шокирано той.
- Танака-сан, какво става между мен и брат Ви, си остава менжду мен и брат Ви! – каза му ядосано Шана.
- Осъзнаваш ли че тези неща са забранени? И ти казах да не използваш формалности когато сме сами. – каза раздразнено Рен.
- Това беше ... просто защото ... наистина ми е неудобно да Ви обяснявам толкова лични работи! – сопна се Шана.
- Обясни ми! – заповяда й той.
- Моля? Какво Ви интересува, така или иначе? – попита разгневено тя.
- Интересува ме!
- Не сте ми никакъв и нямам задължението да Ви давам обяснения! – агрументира тя.
- Но-
- Отвори проклетата врата, за Бога! – прекъсна го силно Шана като пропусна да използва формална форма. – Не искам да те слушам, не искам да разговарям с теб! Ще го правя само когато трябва да работим заедно, каквото искаш да ми кажеш в момента спести си го! Защото за мен няма да означава нищо, абсолютно нищо! – викаше насреща му тя.
- Сигурна ли си? – попита спокойно той. Шана го погледна стреснато, но после му кимна в знак на сългасие.
- Тогава ... защо очите ти са насълени? – попита отново спокойно той.
- Не го прави .. – замоли се тя.
- Но е същото и при теб нали? Харесваш ме, нали? – попита я той с надежда, Шана започна да плаче. Рен хвана малкото й лице в ръцете си и я целуна. Шана хвана неговите ръце, но не можеше да ги отмести от лицето си, нямаше силата да го направи, защото тази целувка й хареса. Рен се отмести от нея.
- Хареса ти, нали? – попита я той.
- Никога не го прави повече, чуваш ли? НИКОГА! – викна Шана.
- Защо?!? И ти ме харесваш! – викна й обратно той.
- От нас нищо няма да се получи! НИКОГА ... няма да бъдем заедно. – каза му Шана.
- Това ли е окончателния ти отговор? – попита студено и обидено Рен.
- Да. – каза Шана без да го поглежда.
- Кажи ми го в очите! – викна Рен и одари по кормилото. Преди да се случи още нещо, Шана отключи вратата си и хукна на някъде. Рен просто остана да я гледа, там как се отдалечаваше от него....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Изминаха седмици от случката, когато Шана се реши да говори с Рен.

- Танака-сан, може ли за момент? – попита го тя. Той и кимна и двамата се преместиха на друго място, далче от другите.
- Относно случката преди две седмици.. – започна тя.
- Относно това-
- Сега аз говоря! – прекъсна го грубо Шана. – Исках просто да Ви кажа, колко ме разочаровахте с поведението си! Вие сте голям мъж, мисля че ще е добре да се държите като за годините си! Да се обяснявате в любов и да ме целувате така небрежно, сякаш не значи нищо е нещо много грозно! А съм идол, идолите придналежат на публиката и на феновете си, това знаете много добре! Никога не съм казвала че Ви харесвам, това да си правите заключения че аз Ви харесвам или това че съм харесала целувката е толкова долно! Моля Ви от сега нататък да спазвате дистанцията си, не желая да разговарям с Вас за каквото и да било освен работа. Това беше. – каза колкото се може по-грубо и гадно Шана, просто знаеше как да доразмаже сърцето на някой, който я обичаше. Рен беше повече от стъписан от чутото. В момента беше повече от убеден, че Шана е дявол, не е момичето за което се представя. Гневът напираше в него толкова бързо, искаше да счупи нещо... мразеше я, мразеше себе си, че я харесва.

След казаното Шана бързо си тръгна и се покри в тоалетните, където изля цял водопад сълзи. Сама тя не можеше да повярва на казаното от нея ... толкова гадни думи, толкова ковари, освен че доразкашка сърцето на Рен, тя го направи и на глупак, нещо което всеки мъж мрази. Освен него тя нарани и себе си. Но това е единствения начин да му помогне да я забрави ... преди тя да се е увлякла прекалено много в любовта.


.... Боли когато разбият сърцето ти ... когато си признал любовта си на някой и оставаш с разбито сърце .. боли .... но това да разбиеш сърцето на човека, който обичаш и твоето едновременно, боли повече!

31-ВА ГЛАВА

- ДЕТЕТО МИИ!!! МИЛОТО МИ ДЕТЕЕЕЕ!! ДЕТЕНЦЕТО МИИИИ... – креще в агония майката на Шана. Родителите на всички седем момичета и семейството на Ямамото бяха в болницата, чакащи пред операционната, за новини .... добри новини.
- ШАНАААААА!!! ШАНААА НЕ МЕ ОСТАВЯЙ ШАНАААА. – дереше се майка й от мъка. Тамаки и баща му трябваше да одържат плачещата майка, която се бореше със зъби и нокти да влезне в операционната зала за да види дъщеря си ... жива.
- За Бога Сора, успокой се! – крещеше мъжът й. Сора се свлече на земята безпомощно. Родителите на другите също плакаха безпомощно и агонично.

Един час измина .... един доктор се появи за да съобщи че състоянието на Иви е стабилно и това че живота й е извън опасност, но все още е в безсъзнание.
Половин час по-късно съобщиха че състоянието на Мики и Ами също е стабилно, но също като Иви, в безсъзнание.

Още един час по-късно .... с по-тежки и по-сериозни наранявания, живота на Ели също е в безопасност.
Аюми, като всички момичета е в безопасност, но в безсъзнание.

Час по-късно ... с трудности и тежки наранявания, Никол е изкарана от опасност, в бесъзнание.
Мениджъра им също е добре.

Час по-късно ... няма новини за Шана.
Половин час по-късно ... нищо.
Майка й започна да се отчайва и депресира...
Чак на сутринта, един доктор потърси родителите й, който бяха прекарали ноща на неудобните столове.
- Вие ли сте семейството на Кобаяши Шана? – попита един лекар като се доближи до тях.
- ДА! Да ние сме! Аз съм майка й, как е тя? Жива е нали? Моля Ви кажете ми че детето ми е живо, наистина няма да мога да преживея втора загуба, моля Ви. – каза майка й като скочи нервно от стола си, с притеснен и нервен глас.
- Моля да не ме прекъсвате, ще трябва да говоря дълго. – съобщи той. Тамаки му кимна и настани майка си на стола.
- Състоянието на Кобаяши-сан е доста критично. – започна той, а Сора писна от мъка и заплака, Тамаки се опита да я успокои.
- Седяла е на мястото до шофьора, тоест най-опасното място. Шана е поела по-голямата част от удара на колата, поради защитна реакция от страна на шофьора. Има счупени десни крак и ръка, две счупени ребра, които са засегнали някои органи, три пукнати ребра, вътрешен и външен кръвоизлив, мозъчна фрактура и множество повърхности рани. – съобщи диагнозата й той. Семейството й се плашеше, че дори и жива, не й оставаше дълго живот.
- Съжалявам – каза лекарят – Кобаяши-сан е в критично състояние .. тя е в кома на командно дишане. – съобщи той. Майка й продължи да лее сълзи и мъка, баща й брат й ... те всички плакаха.
- Знаете ли .. дали.. има ли шансове тя да .. – опита се да попита Тамаки, но не можеше, беше трудно, много трудно.
- Съжалявам, не сме сигурни дали ще се събуди, шансовете са малки, но възможни .. ако до три месеца не се събуди ... тогава предполагам че шансовете ще са 1 на 1 000 000 000 000. – съобщи той. Тамаки само кимна със сведена глава.
- Може ли да я видим? – попита той.
- За сега не, първо трябва да се уверим че състоянието й е стабилно, все още е в операционата зала. – каза им той.
- Какво искате да кажате? Не е ли стабилно? – попита шокирано баща й.
- Заради счупените й ребра, които са засегнали важни органи и заради голямата загуба на кръв, не знаем дали ще се появат усложнения. – каза им той. След като не го питаха за нищо друго, той се поклони и се оттегли.

Измина седмица от инцидента. Родителите на Шана бяха потресени от гледката, която се разкри пред очите им, когато видяха дъщеря си. Тръби стърчаха навсякъде от нея, огромна маска закриваше половината й лице, лицето и имаше голям белег, по ръцете й също имаше белези, огромна машина отчитаща сърцебиенето й пиукаше гадно и коварно.
Майка й се доближи до нея и целуна челото й, после я погали. Стоя при нея два часа, държейки ръката й, молейки се за здравето й.

На втората седмица, състоянието на Шана вече беше стабилно, извън опасност за живота. Сега родителите й се молеха тя да се събуди колкото се може по-скоро от комата. На втората седмица Иви беше изписана от болницата със повърхности наранявания.
На трета Мики и Ами със счупени крайници като Аюми и Ели. След месец и Никол беше изписана след като се оправи от мозъчното си сътресение. Всички шест момичета трябваше да посещават психолог за да преодолеят този грозен инцидент.

Два месеца по-късно и мениджъра им се прибра в къщи. Всички идоли посещаваха Шана, новините относно инцидента на групата се бяха разпространали и какви ли не версии имаше за състоянието на Шана. Много репортери искаха да вземат интервю от момичетата, които вече бяха изписани от болницата, всички бяха потресени от случката, всеки вестник, всяко списание, всеки сайт бе пълен с новини за Amnesia.



Средата на Октомври, два месеца от инцидента. Никол гледаше тихото и спокойно лице на Шана, гледаше го, взираше се него. Крещеше си на ум ‘‘Хайде събуди се!! Не бъди толкова тиха! Не бъди толкова спокойна! Ти си нашата Шана, ти си нашето момиченце ... ти си ми като сестра ... ти си ми семейство ... моля те‘‘ ... зрението на Никол се замъгляваше заради напиращите сълзи. Те се стичаха една по една, тя плачеше тихо, без звук, бе шум, но с много, много болка и агония.

Рен и Юджи идваха и я посещаваха веднъж в седмицата, и двамата приеха новините много тежко, цялата агенция ги прие тежко. Всички прекратиха графиците си, абсолютно всички. Бяха изпаднали в скърб. Президента я посещаваше често, дори малката Мария, която се бе привързала толкова много към нея също страдаше и я бе посетила веднъж.
Ямамото се обвиняваше с всеки изминал ден за случилото се, заради проклетия си рефлекс той бе отбил колата в ляво, оставяайки Шана да поеме удара.
Момичетата преминаваха през тежка травма, едва ядяха и пиха течности, затова им се налагаше да ходят често до болницата. Родителите им бяха толкова притеснени за тях.
Мрачното време подчертаваше болката в сърцата им.


Трети месец ... признаци за живот у Шана ... нулеви ..


- Изминаха три месеца .. някой да е забелязал някаква реакция у Кобаяши-сан? – попита лекарят, като преглеждаше статистиките.
- Не .. – каза с празна душа майка й, очите й гледаха в друга посока. – Тя спи толкова спокойно ... като мъртвите, тя никога не е спала неподвжино, това дете беше толкова жизнено, а сега .. сега тя е полу-мъртва. – каза натъжено майка й и отново почна да плаче.
- И аз не забелязах и капка живот у нея. Стои в тази поза вече три месеца ... цели три месеца без да помръдне. – каза с преграхналия си глас баща й. Лека по-лека .. всички губеха надежда ... може би Шана наистина щеше да продължи да спи така ... по този начин .. завинаги.


Четири месеца по-късно, студена зима караше хората да мръзнат и да боледуват. Шана все още така спокойно и неподвижно спеше в болничното си легло. Всеки ден приятелките й идваха, семейството й също и й говореха, разказваха й какво щяха да правят заедно като се събуди от зимния си сън.
Кайто, Йошида, Нана ... всички идваха с надеждата че тя ще ги чуе и че ще си отвори очите .....

Все още на командно дишане, никаква реакция от нея ... Япония губеше таланта си, губеше Кобаяши Шана, детето чудо, усъвършенствало се на пианото и цигулката, песнопойната красавица, талантливата актриса, наследница на класиците от барока и ренесанса .... малкото момиче си отиваше ... краят й беше трагичен .. точно както на всички извстни класици и музиканти ... живота я напускаше ... силата й изчезваше, усмивката й отдавна не бе на лицето й, гласа й не се чуваше ... само празнотата се усещаше ... само болката беше там .. ...

32-РА ГЛАВА

‘‘Къде съм? Защо е толкова тъмно? Къде са всички???‘‘ питаше се уплашено момиче. Изведнъж видя много хора, много хора облечени в черно. Валеше дъжд и беше мрачно и студено. Въздуха беше неприятен и непоносим, момичето разтърка добре очите си и видя, че многото хора бяха на погребение. Все познати лица виждаше тя, но много тъжни бяха израженията им. Момичето погледана в посоката, в която бяха насочени погледите на всички. Беше една надгробна плоча. Голяма и измокрена от дъжда, момичето се вгледа в плочата, когато прочете нещо шокиращо: ‘‘Кобаяши Шана 1996 – 2015‘‘.
- Какво?!? НЕ! ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ВЯРНО! ТА АЗ СЪМ ТУК! – изкрещя от ужас и уплаха Шана, като нервно опипваше лицето и тялото си за да се увери че е там ... и наистина бе там, тя усещаше тялото си.
- Какво за Бога е това!! Та аз съм тук и съм жива! – викаше насреща им Шана, но те не я виждаха. Никой не я виждаше, въпреки че тя им крещеше с всичка сила и махаше с ръце, никой и нищо не я забелязваше.
- Моля ви!!! Погледнете ме! Вижте ме!! – дреше се тя, докато люти сълзи падаха от очите й.
- Моля ви! ... Тамаки ... Никол!!! МАМО!! – плачеше горчиво и агонично тя. После отиде до Тамаки и го докосна ... или поне тя така си помисли, когато ръката й буквално мина през тялото на брат й. Шана се стресна от случилото се и опита да хване ръката на майка си, но не ... никой не я виждаше, никой не я чуваше, никой не я усещаше ... нея я нямаше, тя беше просто дух, прозрачна ... Шана се строполи на мократа земя и заплака силно.
- МОЛЯ ВИИИ!!! НЕ ИСКАМ ДА УМРА!! ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ! НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗДЕЛЯМ С НИКОГО .... някой ..... моля те някой да ми помогне! – каза безпомощно и бенадеждно тя. Всички плакаха, всички скърбяха, Шана също.
- Моля те! – каза едвам Шана, легнала изцяло на мократа почва, неспособна да се изправи, тя ги чуваше, плачат им, болката им, мъката им. Шана стисна силно очите си и заби глава в земята отчаяна, че повече никога няма да ги види, да види семейството си, приятелите си ....


- Ее еее не знаех че си с толкова слаб дух! – каза женски глас. Шана рязко вдигна главата си и видя непзоната жена да стои пред нея със скръстени ръце някъде в тъмницата в която се намираше.
- Коя си ти? – попита бързо Шана и се изправи.
- Това не е важно сега. – каза кротко жената.
- Къде съм? Какво стана с другите? – попита уплашено Шана.
- Другите са там където трябва да са .... но ти не си Шана. – каза жената със странен тон.
- Какво значи това? – попита я объркано тя.
- Видя ги преди малко, нали? Как плачат и скърбят за теб... – започна жената.
- Какво искаш да кажеш с това? – попита уплашено тя.
- Нищо, все пак ти сама видя какво пише на плочата ... – каза й небрежно жената.
- Не съм мъртва! Не съм! – каза Шана като сама не вярваше на думите си.
- Ако не си ... тогава защо се срещнахме? Защо стоиш пред мен сега? – каза жената с лега тъга в думите си.
- Какво? Познавам ли те? – попита объркано Шана.
- Съжалявам, не мога да ти кажа това ... трябва сама да разбереш. – рече и палаво тя.
- Наистина ли съм мъртва? – попита Шана.
- Ти ми кажи .. наистина ли си толкова слаба, толкова бързо се предаваш? – попита жената.
- Аз .. не знам, искам да се върна при другите. – каза тъжно Шана.
- Наистина ли го искаш? Можеш да останеш и с мен. – каза жената.
- Искам при семейството си. – каза тя.
- Сигурна ли си?
- Да! – каза повче от уверено Шана.
- Добре, но за да се върнеш при тях ... ще се наложи да платиш. – каза дяволито жената.
- С какво? – попита тя.
- Ще разбереш като се върнеш при тях, но само ако си готова да платиш цената.
- Готова съм! – каза уверено тя.
- Хмм .. решителността и глупостта ти не са се променили.. – похвали я тя.
- Добре върни ме обратно! – каза й Шана.
- Да те върна? Явно не искаш да се връщаш щом до сега не си ги чула. – каза небрежно жената.
- Не съм ги чула? – запита се Шана. После започна да се ослушва за нечий глас.
- Предполагам те не те искат обратно. – изтърси й жената. Шана не обърна внимание на коментара й, а продължи да се ослушва.

- Шана! Хайде отвори очите! Шана! Хайде!! – чу тя познат глас.
- Чувам ги! Те ме викат! – каза въодушевено и радосттно тя.
- Уоаауу, браво на теб, отне ти доста време. – каза критично жената. Шана я погледна сърдито.
- И все пак, браво на теб. – поздрави я жената. – Хайде чао, предполагам ще се видим в по-късен период с теб.
- Чакай, ами цената която трябва да платя? – попита Шана и осъзна че жената изчезваше и лека по лека всичко ставаше черно.
- Ти вече я плати ... малка тиквичке. – каза с огромна и топла усмивка жената. Шана ококори очите си и протегна ръка, опитвайки се да я хване, но не можеше да я стигне.
- Почакай, Никора!! ПОЧАКАЙ!! – крещеше Шана със сълзи на очите си, а Никора й се усмихваше все така мило и топло.
- Грижи се за себе си. – бяха последните й думи, които Шана чу, преди тя напълно да изчезне от погледа й.
- НЕЕЕ!!! – викна Шана по сестра си с протегнати ръце.


- Очите й! Тя току-що ги сви! Даже плаче! Значи се събужда! – викна радостно Никол.
- Бързо! Викнете лекаря. – каза Тамаки и се доближи до Шана.

С влажни, насълзени очи, Шана ги отвори и погледна бялата стая.

- Отвори ги! Събуди се! – каза въодушевено Никол.
- Тихо! Да не я стресираме има шансове пак да изпадне в кома! – каза й Тамаки.

Четиринадесети Януари, 2016, Кобаяши Шана се събуди от петмесечната си кома.