Shana's Amnesia

First topic message reminder :

Ще пускам тема или по точно моя си история. ИСТОРИЯТА СИ Е ИЗЦЯЛО МОЯ И АКО ИМА СЪВПАДЕНИЕ С НЕЧИЕ ИМЕ ДА ЗНАЕТЕ ЧЕ НЕ Е ФИК А МОЯ ИСТОРИЯ КОЯТО АЗ ЛИЧНО САМ СЪМ СИ НАПИСАЛА! Казва се Shana's Amnesia и за да го направя по интересно ще направя нещо като трейлър и ще пусна откъс от някоя глава за да видите горе-долу за какво става на въпрос! Очаквайте я скоро първа глава ще излезе!

32-РА ГЛАВА

‘‘Къде съм? Защо е толкова тъмно? Къде са всички???‘‘ питаше се уплашено момиче. Изведнъж видя много хора, много хора облечени в черно. Валеше дъжд и беше мрачно и студено. Въздуха беше неприятен и непоносим, момичето разтърка добре очите си и видя, че многото хора бяха на погребение. Все познати лица виждаше тя, но много тъжни бяха израженията им. Момичето погледана в посоката, в която бяха насочени погледите на всички. Беше една надгробна плоча. Голяма и измокрена от дъжда, момичето се вгледа в плочата, когато прочете нещо шокиращо: ‘‘Кобаяши Шана 1996 – 2015‘‘.
- Какво?!? НЕ! ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ВЯРНО! ТА АЗ СЪМ ТУК! – изкрещя от ужас и уплаха Шана, като нервно опипваше лицето и тялото си за да се увери че е там ... и наистина бе там, тя усещаше тялото си.
- Какво за Бога е това!! Та аз съм тук и съм жива! – викаше насреща им Шана, но те не я виждаха. Никой не я виждаше, въпреки че тя им крещеше с всичка сила и махаше с ръце, никой и нищо не я забелязваше.
- Моля ви!!! Погледнете ме! Вижте ме!! – дреше се тя, докато люти сълзи падаха от очите й.
- Моля ви! ... Тамаки ... Никол!!! МАМО!! – плачеше горчиво и агонично тя. После отиде до Тамаки и го докосна ... или поне тя така си помисли, когато ръката й буквално мина през тялото на брат й. Шана се стресна от случилото се и опита да хване ръката на майка си, но не ... никой не я виждаше, никой не я чуваше, никой не я усещаше ... нея я нямаше, тя беше просто дух, прозрачна ... Шана се строполи на мократа земя и заплака силно.
- МОЛЯ ВИИИ!!! НЕ ИСКАМ ДА УМРА!! ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ! НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗДЕЛЯМ С НИКОГО .... някой ..... моля те някой да ми помогне! – каза безпомощно и бенадеждно тя. Всички плакаха, всички скърбяха, Шана също.
- Моля те! – каза едвам Шана, легнала изцяло на мократа почва, неспособна да се изправи, тя ги чуваше, плачат им, болката им, мъката им. Шана стисна силно очите си и заби глава в земята отчаяна, че повече никога няма да ги види, да види семейството си, приятелите си ....


- Ее еее не знаех че си с толкова слаб дух! – каза женски глас. Шана рязко вдигна главата си и видя непзоната жена да стои пред нея със скръстени ръце някъде в тъмницата в която се намираше.
- Коя си ти? – попита бързо Шана и се изправи.
- Това не е важно сега. – каза кротко жената.
- Къде съм? Какво стана с другите? – попита уплашено Шана.
- Другите са там където трябва да са .... но ти не си Шана. – каза жената със странен тон.
- Какво значи това? – попита я объркано тя.
- Видя ги преди малко, нали? Как плачат и скърбят за теб... – започна жената.
- Какво искаш да кажеш с това? – попита уплашено тя.
- Нищо, все пак ти сама видя какво пише на плочата ... – каза й небрежно жената.
- Не съм мъртва! Не съм! – каза Шана като сама не вярваше на думите си.
- Ако не си ... тогава защо се срещнахме? Защо стоиш пред мен сега? – каза жената с лега тъга в думите си.
- Какво? Познавам ли те? – попита объркано Шана.
- Съжалявам, не мога да ти кажа това ... трябва сама да разбереш. – рече и палаво тя.
- Наистина ли съм мъртва? – попита Шана.
- Ти ми кажи .. наистина ли си толкова слаба, толкова бързо се предаваш? – попита жената.
- Аз .. не знам, искам да се върна при другите. – каза тъжно Шана.
- Наистина ли го искаш? Можеш да останеш и с мен. – каза жената.
- Искам при семейството си. – каза тя.
- Сигурна ли си?
- Да! – каза повче от уверено Шана.
- Добре, но за да се върнеш при тях ... ще се наложи да платиш. – каза дяволито жената.
- С какво? – попита тя.
- Ще разбереш като се върнеш при тях, но само ако си готова да платиш цената.
- Готова съм! – каза уверено тя.
- Хмм .. решителността и глупостта ти не са се променили.. – похвали я тя.
- Добре върни ме обратно! – каза й Шана.
- Да те върна? Явно не искаш да се връщаш щом до сега не си ги чула. – каза небрежно жената.
- Не съм ги чула? – запита се Шана. После започна да се ослушва за нечий глас.
- Предполагам те не те искат обратно. – изтърси й жената. Шана не обърна внимание на коментара й, а продължи да се ослушва.

- Шана! Хайде отвори очите! Шана! Хайде!! – чу тя познат глас.
- Чувам ги! Те ме викат! – каза въодушевено и радосттно тя.
- Уоаауу, браво на теб, отне ти доста време. – каза критично жената. Шана я погледна сърдито.
- И все пак, браво на теб. – поздрави я жената. – Хайде чао, предполагам ще се видим в по-късен период с теб.
- Чакай, ами цената която трябва да платя? – попита Шана и осъзна че жената изчезваше и лека по лека всичко ставаше черно.
- Ти вече я плати ... малка тиквичке. – каза с огромна и топла усмивка жената. Шана ококори очите си и протегна ръка, опитвайки се да я хване, но не можеше да я стигне.
- Почакай, Никора!! ПОЧАКАЙ!! – крещеше Шана със сълзи на очите си, а Никора й се усмихваше все така мило и топло.
- Грижи се за себе си. – бяха последните й думи, които Шана чу, преди тя напълно да изчезне от погледа й.
- НЕЕЕ!!! – викна Шана по сестра си с протегнати ръце.


- Очите й! Тя току-що ги сви! Даже плаче! Значи се събужда! – викна радостно Никол.
- Бързо! Викнете лекаря. – каза Тамаки и се доближи до Шана.

С влажни, насълзени очи, Шана ги отвори и погледна бялата стая.

- Отвори ги! Събуди се! – каза въодушевено Никол.
- Тихо! Да не я стресираме има шансове пак да изпадне в кома! – каза й Тамаки.

Четиринадесети Януари, 2016, Кобаяши Шана се събуди от петмесечната си кома.

[/b]- Защото съм толкова сама, защото тебе няма те сега, защото липсваш ми много ти, защото ме напусна ей така. Обичам те аз помни, знам че с мен си ти, но празнота остави ти голяма, болката аз няма да забравя ... – четеше си тихо Шана някакъв текст, който намери в шкафчето си. На вратата се почука и майка й влезна в стаята.
- Имаш ли нужда от нещо? – попита я тя. Шана й поклати глава, майка й реши да я остави на спокойствие.
- Всъщност .. – започна тя, а майка й се спря и бързо се обърна към нея.
- Да? – попита я тя.
- Какъв е този текст? И защо е в шкафчето ми? – попита тя и вдигна лисчето по-нависоко, така че майка й да го фокусира. Тя се доближи и го взе, после прочете написаното и се усмихна тъжно.
- Това е първата песен която написа, беше на тринайсет. – каза майка й и й върна листа.
- Така ли? Толкова малка? Но текста е някак ... травмиращ и тъжен, как така съм написала нещо толкова тъжо? – попита майка си тя.
- По-това време изживя тежък период, предполагам по този начин си изразила емоциите си, песента е публикувана в първия пълен албум на групата, можеш да я чуеш ако искаш, всички дискове са на рафта. – каза майка й и ги посочи.
- Ооо, добре ще ги чуя. – каза тя и се усмихна, майка й също.

Предимно така минаваше времето на Шана в гледане на снимки, на клипчета със семейството и приятелите си, слушане на музка, истории и други.
Естествено Шана си припомняше и свиренето на китара, пиано и цигулка. Когато скоро се получи това от дълги тренировки: (https://www.youtube.com/watch?v=f8VuXfg9HXU). Майка й чу музиката и се затича към стаята й. Естествено Шана беше с гръб към вратата, а мелодията на цигулката й я беше отнесла за да усети присъствието на цялото си семейство. Когато приключи с изпълнението си те й ръкопляскаха. Шана се стресна от внезапния шум и се обърна рязко.
- Радвам се че си припомняш тези неща. – каза майка й и я прегърна.
- Кои неща? – попита объркано тя.
- Това. – каза майка й и й посочи цигулката. – Изкуството, занимаваш се с него от шест годишна, че дори и по-рано! Отнема доста време докато един достоен артист изпълни такова произведение. – похвали я майка й. Шана се усмихна.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Пролетта разцъфваше в малките кокичета, които се подаваха от мократа и все още студена земя. Зимата си бе отишла, но все още можеше да се усети студа.
В агенцията за таланти, се провеждаше много важен разговор:

- Аз взех своето решение. – каза сериозно Никол.
- Аз също. – повториха се няколко други гласа. Президента въздъхна тежко и се облегна на стола си.
- Сигурни ли сте в решенията си? – попита ги той. Ами, Аюми, Никол, Иви, Мики и Ели му кимнаха сигурно.
- Родителите ви също са съгласи? – попита той сериозно.
- Мимори-сан, мисля че всички сме достатъчно големи за да взимаме наши решения. Дори Шана вече е на двайсет, простнахме, моето бъдеще мога само АЗ да го определя, никой друг няма правото да се меша в решенията ми и да ми дава акъл, когато засяга само и единствено мен, освен това вече не сме деца, никоя от нас не е, това е нашето решение. – каза уверена в думите си Аюми. Мимори се усмихна.
- Нали знаете, че въпреки катастрофата която изживяхте, няма да се смиля над вас и да ви тренирам по-леко. – каза дяволито той.
- За нас ще е чест да е по-трудно! – каза горделиво Ами.
- Добре тогава, радвам се за вас, поздравления! След три месеца и двете под-групи на Amnesia ще се завърнат на сцената с новите си мини албуми. – поздрави ги президента. – Подготовките ви започват от утре. – довърши той. Другите пляснаха с ръце щастливо.
- Заради състоянието на Шана за сега няма да пиша в медиите че цялата групата ще се завръща на сцената. – съобщи им той и момичетата кимнаха.
- Как е Шана? – попита ги после той.
- Припомня си свиренето на китара, пиано и цигулка, но все още не си я спомняла нищо, поне откакто си спомни нещо за Танака-сан. – отговори Ели.
- Рен, а? – каза замислено той. – Свободни сте. – каза им той и ги отпрати.

------------------------------------------------------------------------------------------------

И по иронична шега на президента, Рен бе помолен да се срещне с Шана, току виж си спомнила нещо я за него, я за миналото си като цяло.
Двамата вървяха на една безлюдна алея в покрайнините на Токио. Рен я бе извел на по-непренаселено място, за да нямат проблеми с феновете си или папараците, които дебнеха добра възможност да питат Шана какви ли не въпроси.
След няколко минутно мълчаливо разхождане, Шана и Рен седнаха на една от пейките над които се намираха красивите Сакури, които разцъфтяваха.
- Рен? – попита Шана. Рен се изненада от начина по който тя го назова. И преди му бе говорила на ‘‘ти‘‘, но сега за първи път тя го наричаше с първото му име.
- Да? – каза леко притеснено той.
- Случайно, ние да сме били заедно? – попита тя без да й пука, гледайки в нищото пред нея.
- К-какво?! – попита шокирано той. Ако сега в този момент имаше с какво да се задави, щеше направо да си умре. Сегашната Шана и предишната нямаха нищо общо, начина по който говореха, маниерите ... всичко бе различно.
- Какво те кара да мислиш така? – попита объркано той на път да се задави с въздуха.
- Ами, не знам, може би ти си единствения човек който не идва да ме посещава толкова често, и не съм чувала никакви истории с теб, а хората казват че сме работили заедно. Освен това не успях да си спомня нищо друго освен нещо за теб. – каза честно тя с втренчения си поглед в нищото.
- И все пак, защо ме питаш това? – попита я той, сам можеше да си направи извода, но беше друго да го чуеш от самата нея.
- Ами .. факта че момента в който те видях и веднага изникна в съзнанието ми и си споминх нещо за теб, не значи ли че сме изживяли много неща заедно? Значи ли това че сме били влюбени? И това ли е причината поради която не ме посещаваш? Защото не си те спомням? – попита тя и се обърна към него, но за нейна изненада видя отрицание в погледа му, видя болката и ... презрението. Шана се шокира от изражението му.
- Или ... – започна тихо и плахо тя, гледайки го в очите - ... съм те наранила толкова много че боли дори да мислиш за мен?

БАМ! В ДЕСЯТКАТА! Със спомените си или без тях, Шана все още можеше да чете хората като отворена книга. Рен все още я гледаше с този поглед който подобяваше омраза към нея, но също така и безпомощност от това да я обича и да таи силни чувстава към нея.

- Знаеш ли дори не мога да ти кажа че съжалявам, защото аз не си спомням и самата себе си. За това не мога да ти кажа какъв човек съм и защо съм го направила. – каза му тя все още гледаща в очите му, които я пронизваха. Само няколко сантиметра, само няколко сантимета ги деляха от това той да я прегърне, но знаеше че ще нарани себе си, Шана му го бе казала ясно, да се държи като възрастен мъж.
- За това мога само да ти обещая, че ще дам всичко от себе си за да си спомня какво точно се е случило между нас и какво точно съм ти казала, за да мога да ти се извиня! – каза сериозно и честно Шана неотделяйки погледа си от неговия.
- Защо ти е да ми се извиняваш? Казаното казано. – каза й той.
- Защото никой човек, НИКОЙ, не заслужава да бъде правен на идиот когато признава искрените си чувства към някой! – каза му тя като сълзи капеха от големите й черни очи. Рен се изненада от случващото се.
- Добре ли си? – попита я притеснено той.
- Да. – каза му тя и потърка очите си. – Искам да се прибирам.
- Добре. – каза той и й помогна да стане. По средата на пътя обаче Рен се спря разко и се обърна към ходещата зад него Шана.
- Защо помисли че си се подиграла с чувставата ми? – попита в недоумение той.
- Защото си спомних, когато ти казах да се държиш като за възраста си и да не си правиш грешни изводи. –каза Шана докато ревеше като бебе. Рен се уплаши от реакцията и просто я прегърна и я потупа по главата, нещо което майките правят когато бебето им хленчи.
- Спокойно, спокойно! – каза й мило той. – Ще си спомниш всичко много скоро и ще разбереш що за задник съм! – каза окуражаващо той. Шана се засмя.


Така й беше. В рамките на месец Шана възвърна паметта си. Много радости, много емоции, много караници, много ... проблеми.
Но всичко започна да идва на мястото си, Шана взе твърдото решение да продължи с групата и с цирка. Оправдание: ‘‘Така или иначе живота ми е цирк, дай поне да го тренирам за да е по-добре огранизиран.‘‘ бе казала тя на родителите си. Предстояха й доста трудни етапи, като например да говори пред медиите отнсоно инцидента преди осем месеца, за сестра си която вече цяла Япония бе разбрала, за трагичния й край, и за това че тя е акробат.[/size]

37-МА ГЛАВА


Рен бавно отвори очите си и забеляза една наистина нацупена и сърдита Шана, да го гледа злобно и втренчено право в очите, с поглед тя забиваше ножове по тялото му. Рен я огледа добре за да види огромния бинт около рамото й и си споми какво се бе случило, тя го бе спасила, бе спасила живота му.
- Шана .. аз.. – каза той с преграхнал глас.
- Ти какво? Побъркан ли си или какво? – попита го ядосано тя. Рен бе изненадан от способността й да обижда хора, с който до преди малко бе говорела с формална форма.
- Наистина съжалявам! Как си? – попита я той и седна на леглото си.
- Как съм? Не съм добре както виждаш! Рамото ми е изкълчено заради теб! Не съм виждала по глупав човек от теб, наистина ти хлопа дъската! – обиждаше го тя.
- Съжалявам! Съжалявам за егоистичната си постъпка! Съжалявам че заради мен, си ранена! – извини й се той.
- И по-добре да съжаляваш! Наистина съм бясна! Никога не съм виждала подобна постъпка като твоята, никога! – каза му изумена тя. Рен просто я гледаше, не знаеше как може да й отговори.
- Толкова мнoго ли знача за теб, че да стигнеш до там да се качиш до върха? В това твое положение? – запита го Шана с вече по тъжна тоналност. Рен я погледна объркано.
- Говоря за фобията ти от високо! Много добре знаеш че те е страх и че лесно губиш съзнание когато си на високо, но въпреки всичко се качи горе! – скара му се тя.
- От къде знаеш? – попита ококорено той.
- Брат ти ми каза! Мисли за себе си, аз съм професионалист!
- Дори и професионалистите правят грешки! – скара й се той.
- Знам! Но ти нямаш място горе! Осъзнаваш ли че застраши живота и на двама ни! Цяло чудо е че те хванах! Знаеш ли колко ме уплаши! – викна му през сълзи тя.
- Значи ти пука за мен? – попита той.
- Пука ми естествено! Но ти ме принуди да изживея същото което изживях със сестра си! Знаеш ли колко трудно ми бе да се държа адекватно в подобна ситуация, ами ако не бях способна да се движа заради страха и паниката? – викна му тя ядосано и стана от стола си. Рен чак сега осъзна глупавото си държание. Не само своя живот бе изложил на опасност, но й този на Шана, в опитите си да я предпази, той я бе изложил на по-голяма опасност и я бе накарал да си припомни миналото си.
- Наистина съжалявам. – каза й той.
- ....
- Съжалявам че те принудих да рискуваш живота си, заради мен.
- Не си ме принуждавал, бих се опитала да спася всеки, който значи много за мен, а ти значиш много за мен. – призна му тя. – И знам че ти, знаейки опасностите и страхът ти от височини, се качи до горе, за да си сигурен че аз ще съм добре, защото те е грижа за мен. Единствения човек, който е правел подобно нещо, който е рискувал живота си за да ми помогне, това бе сестра ми, и когато тя умря се заклех на гроба й, че когато се появи втори такъв човек в живота ми, ще дам всичко от себе си за да го защитавам и обичам, дори и той да не се нуждае от моята помощ или обич. – каза му Шана, гледайки го в очите, докато нейните сълзи се стичаха една по една от очите й.
Рен стана от леглото си и я прегърна силно, много силно, така сякаш никога няма да я пусне. Шана започна да плаче с глас по-силно, а Рен я галеше по главата за да я успокои, накрая самата тя обви ръцете си около кръста му, така сякаш никога няма да го пусне...



Времето си минаваше и скоро всичко се върна както бе преди, освен някои нови промени в живота на някои хора. Като например Аюми бе признала на момичетата че от година излиза с един от помощник директорите на агенцията, Ами и Ели също имаха приятели. Шана също беше във връзка с Рен от три седмици, като решиха да я държат в тайна от феновете си, само мениджърите им, президента, Юджи и момичетата знаеха за тях.
Година по-късно Иви също бе намерила своя партньор и това бе, партньора на Шана в цирка, Кайто. Мики и Юджи също бяха дали шанс на любовта си и излизаха заедно. По-късно Шана най-накрая сватоса брат си и Никол, те също бяха заедно.
Всички момичета си имаха по някой, някой специален за тях до себе си.

-------------------------------------------------------------------------------------

Рен и Шана се разхождаха из пустите улици на Фукока. Бяха заминали в покрайнините на града за два дена и една нощ, за да си отпочинат от пренатоварените си графици и от колегите си. Беше тъмно и нямаше пукната кола или човек на улицата. Двамата се държаха за ръце и просто ходеха.

- Въпреки че сме заедно от година и три месеца, това е точно шестият път в който сме на среща. – каза разочаровано Рен. Шана се засмя.
- Какво, сега броиш дните като обсебена фенка ли? – присмя му се тя.
- Какво като ги броя? Лошо ли е? – попита като дете той.
- Не е лошо, просто не съм очаквала че ще знаеш точно от колко време сме заедно, а това със срещите сигурно и президента знае колко са на брой, нормално е. И двамата сме заети хора. – каза му тя.
- Да, но все пак, само шест пъти! – каза невярващо той.
- Хаха.
- Не искам да бъде постояно така, искам да прекарваме повече време заедно, като семейство! – призна той. Шана леко се смути.
- Виж Рен, кариерата ми е важна, сега съм едва на двадесет и две, за семейство ще мисля след като стана на трийсет. – съобщи му тя.
- Чак тогава?! – попита невярващо той. Тя само му кимна. На Рен не му се вярваше, очакваше от Шана че ще е от този тип момичета, който бихда живяли щастливо с партньора си до края на живота си, но тя бе друга история, Шана правеше това което харесваше и обичаше и не си позволяваше да се тревожи за бъдещето си.


След като се прибраха в хотела си, двамта вечеряха и после отидоха в стаята си. Шана се просна като прани гащи на леглото си.
- Преоблечи се. – каза й Рен.
- Мързи ме. – оплака се тя.
- Няма да спиш в чистите чаршафи с мръсните си дрехи! – направи й забележка той.
- Голяма свекърва си! – каза ядосано Шана и с мъка се преоблече.
Двамата после се боричкаха и гъделичкаха в леглото и така докато Рен не изтряска главата си в скирна, последвано от бурния и подигравателен смях на Шана. Ядосано Рен впи устните си в тези на Шана и я целуна силно, после обви ръцете си около кръста й и ги остави да шават нагоре-надолу по тялото на Шана...

Честно да си кажа, почти се разревах докато писах тази глава ... да скоро ще приключвам историята

38-МА ГЛАВА

Четири години по-късно, 23 Април 2022 година, десет години от дебюта на Amnesia. Цели десет години от съвместната работа на Аюми, Ели, Ами, Никол, Иви, Мики и Шана. Цели десет години те живяха заедно, работеха заедно и правеха какви ли не неща заедно, много рядко се случваше група да достигне до десетата си годишнина, максимумът бе само пет години.
Въпреки тежкия инцидент през който преминаха, момичетата продължиха кариерите си, а днес, днес празнуваха десетата си годишнина в Tokyo Dome, където се побираха 50, 000 души. Заедно с феновете си те празнуваха и десетият им соло концерт. Най-щастливият и най-хубавият им момент някога, толкова много емоции, толкова много, защото това бе последния концерт на групата. Последният завинаги. Краят на най-успялата някога група в Азия и други държави.

Последният им десети албум се състоеше от цели двадесет и една песни, всички от които бяха написани от членовете на групата. Аюми, Ели, Ами, Никол, Иви, Мики и Шана, всяка една от тях бе написала по една песен, и имаше по една соло песен в албума си, останалите седем тя бяха написали заедно като група.
Последната песен от албума им се казваше Memory и бе написана в чест на феновете им, които бяха с тях през всичките десет години, които ги подкрепяха въпреки трудностите, за да им благодарят за всичко което бяха изживяли заедно.

Беше доста емоционална песен, тъй като разказваше за нещата от живота, беше балада, което я правеше още по-драматичнa и сълзотворна.
Причината поради, която групата се разделяше бе, че всяко нещо си има край, и колкото и да не искаха да се разделят, момичетата знаеха че това щеше да се случи рано или късно, освен това някои от тях или по-точно всички освен Шана, искаха да започнат семеен живот с партньорите си с които се срещаха от години.

- Искам да кажа .. – каза на микрофона плачещата Аюми докато стоеше в редичка с останалите членове на сцената и изнасяше последната си реч - ... толкова много, толкова много съм благодарна, на феновете, на мениджърите ни, на президента, на членовете на групата, на родителите ми, на приятелите ми ... БЛАГОДАРЯ ВИ! Въпреки решението ми да се оттегля от сцената и да се концентрирам върху семейството си, не мога да направя нищо освен да съм много тъжна, че това е последният ни концерт. Обичам ви и ви благодаря за ценните моменти, БЛАГОДАРЯ! – каза и тя и закри мокрото си лице, другите момичета също плачеха от думите й. Беше доста емоционален момент.
Ред дойде и на Ели.

- Също като Аюми, аз съм благодарна на всички, които направиха успеха ни възможен, направиха ни най-добрата група и ни научиха на толкова много неща. – каза тя и прекъсна за момент за да преглътне сълзите си. – Както казват хората, всяко нещо си има край, и краят на групата ни дойде, но се съмнявам че ще доживея да видя друга група да надминава успеха, които ние постигнахме! През тези години минахме през ада за да стигнем до тук и знам че напълно си струваше! Благодаря на хората, които направиха успеха ни възможен. – приключи речта си Ели.

- Моята реч няма да се отличава от другите две, просто искам да кажа че през последните десет години изживях най-трудните си, най-болезнените си моменти, но също така и най-щастливите, най-красивите, с моите сестри! – каза Ами като сдържаше сълзите си. – Благодарна съм от това което научих през годините си, разочарована от провалите и гордна от това че ги преодолях.

- Memory! – викна Никол на феновете си, в замяна те всички й викнаха обратно и я окуражиха. – Нека да останем завинаги приятели, ок? – каза им сладко тя като се стараеше да поддържа обстановката весела, дори и на трийсет години, Никол си беше Никол. – Нека никога да не забравяме за Amnesia, за членовете й, за успехите й, но най-вече за мен! – каза шеговито тя и накра не само феновете но й членовете на групата да се хилят през сълзи. – Нека да не забравяме трудностите през които преминахме, хубавите моменти и победите ни. Нека ... – започна да плаче тя - ... нека винаги се помним и обичаме и нека нашата музика не се забравя и нека тя винаги да се помни, нека тя винаги да ви радва! – каза на публиката тя и се обърна с гръб към тях за да не виждат сълзите й.

- Нека винаги си останем не само идоли и фенове, а и приятели! – започна речта си Иви. – Всяка една от нас ще започне живота си, ще започне да прави нови неща, ще създаде семейство, но приятелството между нас си останава нали? – попита тя феновете си и посочи с микрофона си към тях за да чуе отговора им. – Memory, дори и групата ни да не е завинаги, музиката ни е вечна! Нека тя да ви радва така както винаги ви е радвала и нека ви напомня защо станахте наши фенове. – завърши тя.

- Благодаря на всички, които са ни подкрепяли и обичали и ще продължават да ни обичат, радостна съм че някои наши фенове израстнаха с нашата музика, заедно с нас. – каза сълзливо Мики и направи дълга пауза докато продължи. – Надявам се че в бъдеще, всички ще продължаваме да се подкрепяме взаимно. – каза тя и също като Никол се обърна и заплака.

- Тъжна съм, че се разделям с членовете на групата. – каза Шана докато река от сълзи течеше по бузите й. – За мен групата значи семейство, тъжна съм че се разделям със семейството си, с моите сестри, които искат да създадат свое собствено такова семейство. Тъжно ми е че след тези десет години съвместен живот, ще се наложи да си кажем чао. Беше наистина – каза Шана и сложи ръка пред устата си, после започна да хлипа. - .. беше наистина доста екстремно да живееш с шест кокошки, които постоянно ти лазят по нервите, но всъщото време те обичат и помагат! Благодарение на групата бях сбособна да създам истински приятели, на които мога да се доверя и на които мога да разчитам. Сега, когато си помисля че трябва да спя сама в една стая ... наистина не искам да се разделям с тях. – каза натъжено тя и си пое въздух. – Дори и на двадесет и шест, наистина не искам да съм сама в стая, искам съжителството ми да продължи колкото се може по-дълго. Безбройните бели които си правехме една на друга, караниците ни, боя с възглавници, дори подпалихме кухнята! – каза през сълзи тя. – Не искам да се разделям с това, но явно трябва, благодаря на феновете, на родителите си, на президента, на мениджърите ни за всичко което направиха за нас през последните години. – прикючи с речта си тя и скоро последният им концер бе закрит.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Последната нощ на момичетата в апартамента им. 22.00 часа всички по пижами в хола, гледайки телевизора на който бяха те, всичките им изпълнения, концертите им, наградите им. Момичетата бяха забили сълзливите си очи в екрана и си припомняха всеки един момент заедно, дебюта им, нанасянето им в апартамента, всичко което бяха правили заедно, първото им пътуване до Окинава, ВСИЧКО.

- Ами когато наводнихме? – каза Никол и почна да се смее.
- Не ми и припомняй! Мислех си че ще умрем! – каза й невярващо Ами.
- Кой беше виновен? – попита Ели.
- ТИ!!!- каза всички в един глас.
- Как така аз? – каза изненадано тя.
- Иви щеше да се къпе във ваната! Не аз! – защити се тя.
- Каквото и да казваш, без полза е, станалото станало! – каза й Иви.
- Ами пожара? – попита Ели.
- Шана все още е неопитна в кухнята! – каза разочаровано Никол. Шана от своя страна я замери с възглавница.
- Така си е! – сългасиха се Мики и Аюми.

Така мина и последна им вечер, в разговори за миналото и бъдещето, какви щяха да са плановете им и прочие.
На сутринта момичетата изнесоха и последния си багаж от апартамента, на входа на прага всичките седем застанаха и се огледаха за последен път.
- Наистина това място ще ми липсва. – каза Аюми.
- И на мен. – съгласиха се другите.
- Колко е празно, така го заварихме и когато се нанасяхме. – каза тъжно Иви.
- Чао дом прекрасни! – каза Никол.
- Спомените .. хубави спомени! – въздъхна тежко Мики.

Това беше, момичетата предадоха ключовете си от апартамента на мениджъра си.
Всичките седем бяха в офиса на президента за да подпишат официалното си отписване от компанията.

- Добре, беше ми приятно. Наистина прекрасни години! – каза президента и затовори папката с договорите.
- И на нас! – каза Аюми.
- Чакай, Шана защо не подписа? – попита я Никол.
- Защо ми е? Аз оставам. – каза тя.
- Няма ли да се концентрираш върху семейство и прочие, искам да кажа с Рен сте заедно от пет години вече... – започна Ели.
- Семейство? Прекалено ми е рано за тези глупости, сега съм соло. – намигна им палаво тя.

Да, това бе решението на Шана, да започне соло кариерата си, изненада не само за бившите й колежки и мениджъра й, но и за феновете и за самият Рен. Не само кариерата си, но и работата в цирка щеше да продължи тя.
Феновете на Amnesia бяха радостни, че един от членовете на групата няма да напуска индустрията.

След месец от раздялата на групата, Шана бе изпаднала в тежка депресия. Сега тя има свой апартамент, където живееше сама. Това я бе довело до нервна криза, шока от живеенето сама. Не допускаше никой до себе си. Рен идваше всяка вечер и тропаше по врата й като ненормален преследвач, но Шана не му отваряше. Не отваряше на никой. Единствената утеха тя намираше у алкохола. Няколко бутили уиски се търкаляха по паркета в хола и кухнята й, а видът й бе повече от отвратителен. Повечето време тя прекарваше на дивана с бутилка алкохол, гледайки стари клипчета на групатa.

39-ТА ГЛАВА

Три месеца изминаха от раздялата на групата. За всички беше ясно че членовете на групата ще се съсредоточът върху семействата си, освен Шана. Дори и сега да беше в публична връзка с Рен, тя бе твърдо решена да започне соло кариерата си като певица, да продължи като актриса и акробат. Заради пре-пренатовареният й график, срещите с Рен бяха стигнали до нулата. Не бяха излизали на среща от цяла година.
Шана се изкара сама от тежката си травма, след като се нальока като последната свиня с алкохол през последния месец след раздялата на групата, но сега всичко й беше по-леко и беше готова да се завръща на сцената при феновете си, които бяха повече от доволни когато разбраха, че поне един от членовете на групата ще се завръща.
Шана се подготвяше усилено за дебюта си като соло артист, защото искаше тя сама да напише всички пет песни от първият й мини албум, не само текста, но й музиката. Беше решила да експериментира с по-провокативна и екстраваганта музика и хореография, по-секси и по-флиртаджийски имидж.

Два месеца по-късно, завръщането й я отпрати на първо място на момента и наградите веднага заваляха, имайки се в предвид, че Amnesia имаше най-много фенове от всички групи до сега, не бе голяма чудо и факта, че всички фенове сега или бяха фенове на Шана или я подкрепяха, което я направи сензация. Факта че сама е написала текста и музиката на албума си се хареса на само на феновете, но и на много хора, които са работили с нея или са искали да работят с нея.

За щастие на Рен и двамата снимаха в една сграда днес, по коридорите те се разминаха и си поговориха:
- Хей! Как си? – каза Рен и я целуна.
- Бързам. – каза му тя и понечи да тръгне, но той я хвана за ръката и спря движението й. Шана го погледна странно.
- Кога ще се видим? – попита сериозно той.
- Не знам, много съм заета в момента. – каза му тя и се откопчи от хватката му.
- Кога ще знаеш? – попита леко раздразнено той.
- Виж, може да говорим по-късно, ела в апартамента ми, имаш ключ, но ще се прибера след полунощ. – информира тя и побягна по студения коридор. Рен просто въздъхна тежко.

Срещата им не се състоя, защото Шана не се прибра, Рен й написа над педесет съобщения и й се обади над двадесет пъти.
Времето им заедно никакво го нямаше. Единственото време, в което се виждаха бе само когато се разминаваха я по коридори, я на улицата докато шофираха.
След промоциите на албума, най-накрая се намери място за среща.

- Как е филма? – попита Шана и постави вилици и лъжици на масата.
- Добре. – каза просто той.
- Радвам се. – отговори тя и сервира яденето. Двамата бяха у Шана и вечеряха приготвеното от нея.
- Как е? – попита тя, като изчака Рен да преглътне хапката си.
- Добре е. – отговори със същия тон той.
- Знам, че ми се сърдиш заради това, че не сме се виждали от два месеца. – каза му тя.
- От пет Шана, от цели пет! – поправи я раздразнено той.
- Така ли? Мислех си че са два. – каза замислено тя.- Та как е работата? – попита тя.
- Вече ти казах, добре. – повтори се той.
- А, да. – каза разсеяно тя. И двамата не знаеха какво да си кажат, толкова време не бяха прекарвали заедно, че все едно са на първа среща.
След като се навечеряха, Рен подхвана темата, която му стържеше мозъка от месеци вече.

- Шана, какво мислиш относно решението на другите членове на групата? – попита той.
- Кои решения? – зачуди се тя.
- Това да се концентрират върху семействата си. – подчерта той.
- Това ли? – попита тя.
- Да това. – каза нетърпеливо той като чакаше отговора й.
- Нищо не мисля, тяхна си работа, след като се чувстват готови за това, прав им път. – каза му тя.
- Само това ли?
- Да, защо? Ти какво мислиш? – попита тя.
- Мисля че не лоша идея, да създадеш семейство с човека, който обичаш. – Шана разбра намека му и остави вицилата си нервно на чинията.
- А, аз мисля че ти казах, че за семейство ще мисля в по-късен етап от живота ми. – каза остро тя.
- Шана, аз вече съм на 31.
- Е, и? Аз съм на 26! Казах ти че ще започна да мисля за това след като навърша 30. – сопна се тя.
- Защо винаги си толкова чувствителна на тема семейство!? – попита с по-раздразнен и повишен тон той.
- А ти защо толкова настояваш за семейство? – отвърна му със същия тон тя.
- Защото искам такова! И искам да е с теб! – викна й той. Шана стана рязко от масата и отиде до тоалетната, след минута се върна и седна на масата.
- Виж, семейство значи деца, а с мен това може й да не се получи. – каза му тя.
- Какво искаш да кажеш? Знам че не си готова сега, аз също, но в по-късен етап от живота ни...
- НЕ! – викна тя. – Не! Това не е проблема .. – каза тя с по-мек тон.
- Какво искаш да кажеш? – попита уплашено той.
- Явно не си чувал за рисковете, които крие акробатиката спрямо жените? – попита иронично тя. Рен просто я гледаше и чакаше отговор от нея.
- Тялото поема големи поражения по време на тренировките през които преминавам .. възможно е да съм неспособна да имам деца. – каза му тя директо, а устата на Рен щеше да падне от чутото. – Съжалявам, че ти казвам сега, щеше да е по-лесно ако те бях предупредила по-рано.
- Занела си за рисковете и все пак си продължила? – попита невярващо той. Тя му кимна в отговор.
- Защо? – попита той.
- Защото правя нещата, които ми доставят удоволствие, защото искам! И не искам да унищожавам живота си сега заради бъдещето. – каза му тя.
- Ти сама каза че това не е сигурно, значи .. – започна Рен.
- Казвам ти, в момента кариерата ми е по-важна от всичко, ако толкова много искаш деца или семейство и то сега, тогава аз не съм отговора. – каза му тя.
- Не съм с теб защото искам деца! С теб съм защото те обичам! И не ме интересува дали можеш да имаш деца или не, аз оставам с теб! Каза че ще се замислиш за семейстово на трийсет? Добре догава, ще почакам още четири години, докато решиш. – отговори й той. Шана се зарадва от отговора му.

След четири месеца, Шана бе на свадбата на Никол и брат си, по-късно и на тази на Аюми, Ели и Ами.

Година по-късно Никол роди първото си момиченце, Аюми роди близнаци, Ели момиче и Ами също, а Иви и Мики се омъжиха.

Още една година по-късно Ели роди второто си момиче, а Никол първото си момче. Иви и Мики родиха първите си момичета.

След друга година Ами роди второто си момиче.

След поредната година Иви роди второто си момиче, а Мики първото си момче.

Шана, вече на трийсет реши да се откаже от кариерата си, не защото искаше да се жени, а защото наследи агенцията, тя щеше да е бъдещия президент на най-известната агенция в цяла Азия.
Точно когато Рен си помисли, че ще имат време за себе си ...

Е хора, това е последната глава от моята история която писах през последните няколко месеца, беше доста интересно да си измислям герои и като цяло да правя нещо оригинално. Малко съм разстроена от липсата на всякакви коментари и съм благодарна на двама души, за които съм сигурна че я следяха и продължават да следат историята ми. Надявам се да получа някое коментарче, но това не е важно аз съм доволна че написах историята си от начало до край и стм доволна че хората които я четат я харесват!
Благодаря на всички, които обърнаха внимание на историята ми и я харесаха!

40-ТА ГЛАВА

Шана се пенсионира от цирка, заради вече напредналата си възраст и заради това че щеше да се концентрира върху семейството си, и работата си едновременно. Кайто стана управител на цирка, също така и треньор. Шана взимаше курсове относно как да управляваш голяма агенция препълнена с идоли под надзора на бъдещият и бивш президент.

През Май, Шана се омъжи за Рен и заживяха заедно в новата си огромна двуетажна къща, която бе в крайните квартали на Токио, за да имат повече спокойствие.
Когато нямаше какво да се прави, двамата често гледаха децата на Юджи и Никол. Не им бе лесно с четири олигофренчета, които тичаха нагоре-надолу из къщата им, но какво да се прави, това бяха техните племенници.

Често момичетата се събираха заедно като в доброто старо време.
Аюми се бе завърнала на работа като мениджър, предстоеше й да се грижи за нова група от четири момичета, Ели също стана един от работниците на бъдещя президент Шана, тя бе вокален инструктор и учител, щеше да преподава на доста бъдещи таланти, Ами се завърна пред камерата като стана телевизионен водещ на едно от най-популярните предавания в Япония, където можеше да интервюира доста известни знаменитости, отново обратно в агенцията под надзора на Шана, Никол, прочута с ергичността, харизмата си и танцовите си умения от дните си на идол, сега беше един от хореографите в агенцията, Иви, за изненада на всички стана продуцент, често работеше с Ами заради студиото в което работеха, Мики реши да стане фотограф, това си я влечеше още преди да стане идол и сега имаше възможността да работи мечтаната работа и да запечатва спомени на хартия.

През зимата на 2027, Шана и Рен станаха родители на първото си дете. Беше момче, Шана имаше по-усложнена бременност от другите, но всичко мина добре, всички се радваха на новините за семейството, което се увеличаваше.
Година по-късно през Август тя роди и вторият си син. Децата доста усложниха работата й като президент на агенция, затова Рен бе прекратил, може би временно работата си на актьор, за да се грижи за семейството си и да помага на Шана в работата.
Две години по-късно се роди и първото им момиче.

След три години усилена работа в къщи с помоща на Рен, Шана отново се завърна в агенцията като президент и не само, пишеше песни за новите групи и сама ги обучаваше за това как да си истински идол, караше ги да се опитват да пишат сами песни и да работят усилено, учеше ги как да преминават през трудностите и как да се справят с тях.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Една студена зима, Рен бе прегърнал Шана и гледаха как снега падаше на парцали през огромния си прозорец, двамата се наслаждаваха на тишината и спокойствието в уютния им дом. Рен бе подпрял брадичката си на рамото на Шана и се подхилкваше доволно и щастливо.

- Защо се смееш? – попита го Шана.
- Защото съм щастлив. – отговори просто той.
- И на какво дължа това? – попита тя.
- На една прекрасна жена! – похвали той.
- Така ли? Мога ли да знам, коя е тази прекрасна жена?
- Тя е, наистина най-красивата, най-добрата майка, най-големия работохолик, който познавам и най-вече, най-добрата съпруга на света! – възхвали я той.
- Мисля че я познавам! В момента и тя е щастлива. – каза му тя.
- Така ли? И на какво дължим това? – попита замислено той.
- На това че има най-красивите деца, най-яката работа, най-добрите си приятели с нея и най-вече най-любящия съпруг! – възхвали го тя. Рен се усмихна и обърна Шана към себе си, после погледна в тъмните й топли очи, хвана лицето й с ръцете си и я целуна, тя му отвърна. Целувката им продължи доста дълго, след което отново се вгледаха през прозореца.

- Мамо? Може ли да си вземем бисквитки? – попита малко момиченце със звънливото си детско гласче докато търкаше сънено очичките си. Рен и Шана се обърнаха от изненадващия въпрос.
- Кога стана? – попита зачудено Шана.
- Сега. – каза момиченцето. – Мамо може ли? – попита нетърпеливо тя.
- Да мамо, може ли, може ли? – попитаха в един глас двете момчета.
- Вие? Не ми казвайте че събудихте сестра си! – скара им се Шана.
- Не сме! – казаха едновремнно те.
- Ахх, както и да е. – въздъхна Шана – може, сега ще ви ги дам, идете в кухнята. – заръча им тя и те веднага побегнаха на там.
- Спокойствието дойде към края си. – каза тя на Рен, а той все още я държеше в прегръдките си и се засмя.

Всичко беше толкова хубаво, като в приказка, спокойно и тихо, двамата отново се целунаха, но спокойствието си отиде когато чуха стъкло да се чупи от кухнята. И двамата погледнаха на там.

- Започва се. – каза Шана и се запъти към кухнята, Рен се усмихна и погледна към големият им семеен портрет, който бе окачен на стената, усмихна се отново и отиде в кухнята да помага на Шана с бъркотията.


--------------------------------- 15 години по-късно ----------------------------------


Най- големият син на Рен и Шана, бе решил да учи за инжинер и работеше усилено и учеше здраво за да вземе изпитите си, бе гордостта на семейството, вторият им син от друга страна бе завършил училище и не знаеше какво точно иска да прави от там насетне с живота си и понеже не знаеше, реши да стане актьор. Рен леко се бе обидил на думите му: ‘‘Не знам какво искам да правя, за това реших да стана актьор!‘‘, сякаш казваше на баща си, че не знаел какво да прави със собствения си живот и за това бе актьор.
А най-малкия член на семейството бе идол, соло артист и също така член на група заедно с децата на Аюми, Ами Мики и Никол, модел и актриса, която следваше стъпките на майка си, пиеше и композираше песните си сама и също така бе бунтар. На 16 се бе отказала от училището за да се концентрира върху кариерата си, имаше няколко пиерсинга на ухото и татуировка, което не се хареса на Рен, но на Шана лично и хареса как й стоят.

Така си минаваха годините, всеки си работеше и се грижеше за децата си.
Къщата на Рен и Шана им се струваше малка и самотна заради липсата на децата им които бяха самостоятелни, защото или бяха достатъчно голями или защото бяха идоли и живееха с членовете на групата си, въпреки че се виждаха почти всеки ден, беше друго когато живееха заедно. За това Шана бе намерила перфектното решение, бяха си взели три кучета, големи кучета, за да има за какво да се грижат сега когато децата им бяха големи.

Това беше историята на Кобаяши Шана, нейното минало, настояще и бъдеще. Живота на звезда и работеща майка с щастливо семейство и съпруг, които много я обичаха.

И естествено трите кучета, които също я обичаха и ревнуваха от Рен.