Sasusaku : Love is eternal

Здрасти , хора , значи аз съм нова тука , до сега не съм писала фикове и зн ,че СасуСаку е мн изтъркана и изчерпана тема ама аз съм луда фенка и няма начин да не напиша нещо най-накрая.Съжелявам за грешките , ако на някой му хареса ще продължа!
Тва е малко късо ама...



1 глава


Отдъхна си , след ,което изми ръцете си и излезе от стаята.Макар че работата й беше лека и й харесваше днес беше особено нашрегната.Реши , че е време да се прибира и остави няколко бели листа на рецепцията.-

- Вкъщи ли? - Попита я Ино , която пилеше ноктите си , изстегнала се на огромното кожено кресло.Сакура се усмихна топло и отговори.-

- Ами крайно време е! Ти кога ще си ходиш? - Беше малко изненадана от това колко много време Ино прекарваше на това място.По цял ден стоеше зад компютъра и си играеше с пилата.Но пък какво му беше да се чудиш?Тя не правеше нищо.Тогава розовокосата девойка взе чадъра си и излезе от клиниката.Навън беше топло, но вълеше дъжд и не искаше да се измокри.Беше 6:30 вечерта и по пътя тя срещна Наруто.-

- Сакура!Какво става?

- Ами нищо.Прибирам се.

- От работа?Не мислиш ли, че трябва да се поотпуснеш малко?Постояно си на работа. - Каза Наруто слагайки ръце на тила си както обикновено.-

- Просто днес останах до по - късно.

- Добре! - Отговори той усмихнато и си продължи по пътя.Колко е загрижен , помосли си тя с ирония.
Стигайки дома ,тя влезе през входната врата , заключи я , остави чадъра на пода и отиде в хола.Сядайки на дивана тя зачете любимата си книга.За момент я остави с усмивка започна да си спомня колко весело й беше когато малките Саске и Наруто спореха за най-различни глупости.През последните 2-3 години беше започнала да осъзнава колко лесно контролира емоцийте си и още по - лесно манипулира хората около себе си.Любовта й към Саске бавно и неусетно изстиваше и тя разбираше ,че това ,което й бе подарил - болката ,която й беше причинил я бе направила по-силна сега.Бяха изминали пет години откакто той си беше тръгнал.Живота й беше прекрасен - имаше хубава работа , голямо жилище и добри приятели.Беше една от най - добрите медицински сестри в селото и всички я познаваха.
Мислите й бяха прекъснати когато чу почукване на входната врата.Тя излезе от хола и отвори на неочаквания гост.На вратата бе Киба.-

- Сакура , Тсунаде ни вика! - Тя знаеше, че ще е нещо такова и попита -

- 7:30 вечерта е! - макар че знаеше, че и без това щеше да тръгне с него.

- Тя... - Сакура не го остави да довърши и излезе от жилището си оставяйки отключено.

След като стигнаха до сградата двамата влезнаха през входа й и бързо се изкачиха по огромните стълби.Вече изкачили десете етажа на огромната
бежова сграда те поеха към кабинета на хокагето.-

- Какво има? - Попита задъхано Сакура.Тсунаде директно отговори.-

- Учиха се връща в Коноха! - След като думите й достигнаха до съзнанието на двамата младежи Сакура преспокойно и каза.-

- Е? - Тсунаде и Киба се изненадаха от хладнокръвието й и хокагето продължи.-

- Не знаем защо се връща , може би иска прошка , може би е убил най - после Итачи , а може би иска да унищожи селото ,но...

- Добре ! - Каза Сакура решително , а Киба дори не се и опитваше да се включи в разговора.-

- Ще сме готови още от утре и ще съобщя на Наруто! - И тогава профуча през изхода като светкавица.



малко късо ама нямам време трябва да уча , малко е тъпичко , ама ще стане по - инт по нататък , ако не ви хареса ми кажете , така или иначе ще го продължа , още един път ще ви кажа ,че до ся не съм писала фикчета , сорръ за грешките и мсс

Преместих темата ти със фика в раздел Фикчета, където би трябвало да е мястото й. Коментари към фика ти могат да се пишат тук: Love is eternal #Коментирайте!#

реших направо да я пусна в отг.



Сакура не знаеше какво да прави, преди няколко часа мислеше, че той никога няма да се върне, а ето хоп , и тоя нещастник се появява!Не мислеше, че още го обича макар и да знаеше, че там някъде има приятелско чувство ,но нямаше да му прости за невежеството и за това, че дори не осъзнаваше как бе предал цялото село и нея.Единственото ,което усещаше в момента беше вълнение.Нямаше я умората.Беше любопитна как изглеждаше той сега ,дали се бе променил...,едва ли ,но тя ,не много, се надяваше ,че той е придобил способноста да чувства нещо освен омраза и жажда за отмъщение.
Но точно сега не можеше да мисли за него.Тя не чувстваше умора ,но знаеше,че трябва да поспи.

На другата сутрин Тя реши да посети Наруто и да го информира за завръщането на Учиха , този...ох как щеше да го подреди тя...
Стигайки до жилището на русокосия й приятел тя почука силно на вратата , кокалчетата й, незнайно защо, я заболяха ,но тя игнорира тази болка и зачака Наруто да й отвори.Тогава на вратата му се появи ( poznajte koi )Хината в черен потник и обичайният й сив панталон.Сакура я изгледа въпросително все едно я пита : Какво по дяволите правиш тук ?! :, а Хината й се усмихна топло и каза.-

- Здравей ,Сакура - чан , как си?

- Къде е Наруто? - Тъмносинекосото момиче не обърна внимания на това, че гостенката й дори не я поздрави и остави вратата отворена след ,което отиде да събуди Наруто.Какво прави Хината тук, се запита розовокоската макар и да знаеше отговора.Тогава Наруто се появи пулогол на входната врата и радостно поздрави Сакура.-

- Здравей , какво те води?

- Това ,че Учиха се връща в селото следващите дни! - Каза тя без и да трепне.Изражението на Наруто веднага се помрачи и излезе навън затваряйки вратата след себе си.-

- Значи си разбрала?

- А ти знаеше ли за това? Е , разбира се аз трябваше да го разбера от Тсунаде , нали? - Каза тя спокойно с лека ирония в гласа , но не беше ядосана.-

- Просто не исках да те разтройвам! - Каза Наруто.Сакура вдигна перфектната си , сякаш изрисувана вежда и отговори.-

- Да ме разтройш?Ти си пълен идиот! - И тогава се запъти към изхода на жилищната сграда , но тогава Наруто , все още по гащи я хвана за ръката и каза.-

- Защо? Защото знам, че все още го обичаш ли?И не искам да те натъжавам?

Ето тук Наруто я оплеска и той го знаеше.Тя бавно се обърна към него и му заби такъв тукат ,какъвто чупи и най - големия й рекорд! -

- Вече не! - И тогава излезе бавно и спокойно , оставяйки го да лежи като умрял.



Значи хора ся съм на училище и зн че е хипер късо ама... имам да уча!Съжелявам хора !

3 главааааааааа съжелявам ама главичките ще са малко къси ама нямам никво време и си нямам и редактор абе трагедия и половина нооо тва е малко по - дългичко тва еее



3 глава


Не й се искаше да се прибира , беше хубава сутрин и й се прииска да се поразходи. Докато вървеше , с насмешка , си спомни за това как Хината отвори вратата на Наруто. Вървеше слуха ,че са заедно ,но Сакура не повярва на това .Той би й казал.И тогава се сети за ...Саске. Беше любопитна да го види след толкова години ,но нищо повече.
Тя се разхождаше безцелно , но след секунди осъзна, че е достигнала портите на Коноха. Загледа се в едно малко орехче (вид врабченце ) да прехвърча наоколо.-

- Сакура.- Край...Тя замръзна на място...Този глас, толкова познат...Защо? Мамка му , защо сега ?Тя се обърна с надеждата ,че това не беше той, но уви...-

- Саске? - Тсунаде ги бе предупредила, че той ще се завърне , но Сакура сякаш не искаше да повярва , да го възприеме. Но беше истина! Той ,висок и мъжествен , от плът и кръв седеше на 4-5 метра от нея , с бялата си риза , небрежно облечена , показвайки част мускулестите му гърди на бял свят.Но това не беше нещото ,което тя забеляза веднага. Лицето му , лицето ,което тя някога смяташе за най - красивото , както винаги безизразно се взираше в красивите й смарагдовозелени очи , украсени с гъсти черни мигли в , които за всеобща изненада не напираха сълзите ,които той очакваше.Тогава тя се върна в реалноста - знаеше,че той ще дойде някой ден ,но не го очакваше точно сега, точно в този момент , затова реши да контролира чувствата си.Изведнъж лицето й стана беземоционални и каза.-

- Какво искаш? - Тя застана решително и сви юмруци.Изненадан от реакцията й , той иронично отговори.-

- Ами просто реших да ви видя и да си побъбрим! - И тогава самодоволна усмивка се появи на лицето му.-

- Няма ли ,, О , Саске - кун , толкова ми липсваше , обичам те!ґґ?- И тогава Сакура влезе в действие като се изсмя наистина искрено.Той не можеше да асимилира тази си нейна реакция затова замълча и стана сериозен.След като успокои смеха си се усмихна и каза.-

- Саске , защо си тук? - И после стана спокойна и студена.

- Дойдох да поискам прошка от хокагето и...от теб! - И тогава Сакура се отпусна и като зашеметена замря.Какво?Саске Учиха да иска прошка?От някого?От нея?>>...Не...Да! Изведнъж те се усмихна докато той още стоеше като статуя.-

- Саске , аз отдавна ти простих...- Той се изненада.Но това ,че той е съжалил за постъпката си по онова време не значеше нищо.Тя прибави -

- Аз трябва да ти благодаря! - ,млъкна и се обърна готова да си тръгне.Той не можа да разбере какво точно имаше тя в предвид.После я последва ,изучаваики я отгоре до долу с поглед.Тя знаеше ,че той я следва и затова реши да го заведе при Тсунаде.От портите на селото до сградата където бе кабинета до хокагето имаше половин час път.След секунди Сакура раздра тишината и го попита студено , тя не се преструваше , бе станала такава с времето.-

- Сам ли си? - Без каквато и да е емоция той отговори просто.-

- Не.

Не?Това ли е? Тя искаше отговор в пълно изречение , но ясно бе ,че няма да го получи и замълча.След 10-15 минути тя отново попита.-

- Откога си тук?

- От час-два. - Тя завъртя зелените си очи и изчака докато той мине пред нея.Застана на едно място докато той продължаваше да върви и след като Саске се оказа на определена дистанция тя продължи да върви.Сега тя можеше спокойно да го разгледа без да се притеснява.И двамата знаеха,че го бе направила нарочно.
Беше станал по мускулест , висок и чаровен.Единственото ,което чувстваше сега беше любопитсво.Нищо.Друго.
След 5 минути двамата стигнаха до жълтеникаво-оранжевата сграда.Саске перфектно се ореантира , сякаш никога не бе напускал селото.Наоколо нямаше никого.Изведнъж той спря, точно пред входа и каза с тъга в черните очи...-

- Нищо не се е променило. - И беше прав...Всичко си бе същото.Но начина по който го каза , това я накара да се замисли сериозно.Дали не е напуснал селото по принуда? Дали СЕЛОТО и жителите му не му липсваха>?Тя много добре знаеше ,че това нямаше как да разбере , беше невъзможно да изстръгнеш каквото и да е от един Учиха...знаеше от опит.
Те бавно влязоха през големите дебели каменни червени порти и се заискачваха към кабинета на Тсунаде.Стигайки до червената вратата на стаята на хокагето Саске спря сякаш казваше на Сакура : Ти влез първа : и си бе обяснимо.Тя кимна и влезе , заварвайки Тсунаде да отпива от обедния си чай ( ми то вечи е обед ).-

- Тсунаде - сама ... - Само начина по който го изрече накара Саске да потръпне.Защо ли ?Русата жена вдигна глава.-

- Да?!

- Той... -Тя наведе поглед към пода...- е тук.-Тсунаде абсолютно промени изражението си , изправи се и заповяда.-

- Да влезе! - И тогава Учиха с цялото си безсрамно величие обходи паркета на грамадната стая.Русокосата повдигна вежда при раздърпания вид и спокойното лице на Саске и седна на голямото си черно кресло.-

- Получихме информация , че ти...- Чернокосият я прекъсна.-

- Знам , дойдо да помоля за прошка и не, не съм сам. - Тсунаде изглеждаше ядосана ,но подтисна гнева си заради нежния усмихнат поглед на Сакура.Тогава набързо попита.-

- Кой е с теб?

- Отбора ми.Те няма да се пречкат , настанил съм ги в селото. - В този момент двете жени в стаята изпаднаха в прикрит ужас.Какво?Защо Сакура не се бе сетила за това? Саске Учиха и отбора му се бяха промъкнали в Коноха незабелязано! Как ? А следващията въпрос ,който си зададоха бе : Къде ще отседне Саске ? : . О ,ами отговора бе прост :

- Сакура , Саске ще трябва да отседне при теб , знам ,че имаш една свободна стая. - Розовокоската понечи да отговори ,но устните й бяха пресъхнали.Какво ? Той , Саске Учиха , този на когото никой нямаше доверие , този когото всеки при възможност би убил , този престъпник извършил множество убийства щеше да остане в дома й???За кой дявол?

- Не! - При отговора на младата девойка Саске се подсмихна неприкрито.-

- Тсунаде - сама , та той е дошъл да иска прошка ! А вие простила ли сте му! Няма начин този човек да остане в дома ми! Още по малко след като утре цял ден няма да съм там! - И тогава повиши тон.- Как по дяволите решихте Учиха да остане вкъщи след като е тук едва от 2 часа? Аз..-

- Тсунаде спокойно я прекъсна.-

- Сакура , аз имам доверие на Теб и знам ,че ще се справиш! За мен това е още по - недопустимо , но няма друг начин! Докато не изясним някои работи , но дотогава Саске ще отседне при теб.Освен това ако Той искаше да стори зло някому отдавана да го е направил!Свободни сте!- Сакура замря ,а Саске през цялото време се подсмихваше нескрито и самодоволно.

4 глаааааааааааа ах саске саске саскеее!
така тука ст инт!


4 глава


Сакура вървеше твърдо, събрала юмруци , а до нея и Саске, който беше спокоен както винаги. Защо? Защо , мамка му се появи сега? Защо въобще се появи ,по дяволите? Пръква се от някъде и обръща живота й с краката нагоре.-

- Не мога да повярвам! - Промърмори си тя през зъби.Той се усмихна леко, недолувимо и каза тихо.-

- В кое?- В този момент Сакура спря и замря.Как така кое?Този идиот се появява , и тя не знае защо и от къде и...
После се замисли...Защо беше тук? Не можеше просто да се върне и да помоли за прошка ей така.Нямаше смисъл...А може би е искал ново начало след хилядите убийства , които бе извършил? Не! Може би...
Тя се успокои и продължи.-

- Няма значение. - После се усмихна.Той остана озъдачен и започна да размишлява.
Защо ли му бе благодариля по-рано?
След това си помисли за това как я бе наранил преди 5 години.
Саске бе достатъчно досетлив и проницателен за разбере - Сакура му благодари за това, че я бе наранил така и я беше направил по- силна.: По този начин без дори той да осъзнае той й бе показал ,че в живота си тя ще преживее множество разочарования и по - добре би било да изгради невидимата барирера ,коята да я защитава от емоцийте и никога повече да не изпита любов отколкото да се влюби и да страда.
Той се усмихна ,горд от направеното ,но после лицето му придоби ужасно мрачна гримаса.Саске не бе направил нищо - единственото ,което бе постигнал бе да унищожи част от последната останала човещина в нея след като я бе изоставил.Тогава той не осъзнаваше какви щети й бе нанесал , но сега разбра - Итачи му бе причинил същото...
Мислите му се разсеяха от това ,че със Сакура вече бяха стигнали дома й.Явно живее в апартамент ,помисли си той след като се намираха пред висока сграда ,очевидно не къща! Тя извади връзка ключове от задния джоб на полата си (начи сигурно помните ,че в Наруто Шипуден тя имаше една синя пола , която носеше с вишнево-червения потник)
и отключи дървената черна врата на входа на сивата сграда.Пред тях се разкри огромно каменно стълбище , което подсети и двамата за пейката от камък на ,която Саске я бе оставил преди пет години.Странно ,но Сакура не се бе сещала за онзи момент когато слизаше по това стълбище , може би стана така защо бе с него.Въпреки това тя не потрепна.Двамата младежи се заискачваха по стълбите и след като измиха първите 2 етажа тя спря пред още една врата.Тогава с вързопчето от ключове ,което все още бе в нежната й ръка тя отключи входа на жилището си и влезе , последвана от Саске.Сакура се събу след ,което и младия мъж до нея и двамата поеха към хола без да продумат.Момичето посочи на Саске приятно жълтеникавия диван и влезе в кухнята ,но гостът й се настани на едно червено , средно на големина , трикрако столче до масата , срещу дивана.Той заразглежда околната обстановка и забеляза колко умело бе обзавела хола си.Изведнъж тя влезе в стаята , игнорирайки това, че той бе седнал не където му бе казала/показала ,а на столчето и седна на дивана , който се намираше от другата страна на черната масичка.Саске започна да изучава начина по който тя се държеше и за негова изненада, не можеше да разбере дали е ядосана или просто изморена.-

- Гладен ли си?

- Не.- Лицата и двамата бяха безизразни както обикновено.Тогава , след 5- минутна тишина той я разцепи.-

- Но искам да се изкъпя.- Тя остана леко изненадана от това, а той се подсмихваше почти недолувимо,видимо еднинствено за нея.Тя игнорира това и каза.-

- Носиш ли дрехи със себе си? - При въпроса й я изгледа така сякаш я питаше : А според теб? : , тогаз тя стана , отвори една непозната за него врата , влезе и после излезе ,носейки в ръцете разни дрехи.После ги подаде на Саске и отиде в кухнята където възнамеряваше да приготви чай.
Той я изгледа въпросително , докато тя излизаше от стаята , но после спря и се обърна.-

- Искаш ли чай?

- Не. - Само това ли знаеш , запита се тя отивайки в кухнята , оставяйки го с купчинката дрехи в ръцете.
Той ги остави на масата и разкри ,че сред тях има и една хавлиена кърпа , два черни панталона , една бяла блуза и бельо.Бяха като нови. Макар че някой хора биха се възмотили , той не почувства никакво смущение.
В този момент се сети за отбора му - Суигетсу и онази противна кучка Карин ( умриии карин мА ) , за нещастие най - надежния им съотборник бе убит в жестока мисия.Какво ли правеха тези идиоти сега?Вероятно се заяждаха един с друг , но на него не му и пукаше.Беше се разбрал с тях.В края на месеца...
Изведнъж Сакура влезе в хола с две чаши врящ чай и за пореден път седна на дивана оставяйки топлите напитки на масата.Саске вече бе събрал дрехите...-

- Казах ти , че не искам чай.- Каза той след като се изправи ,все още с купчината дрехи в ръце и я изгледа въпросително : Къде е банята>>?:
Ха!Какво ми пука?А от къде знаеш ,че е за теб ?,помисли си тя заглеждайки се в врящия ментов чай , след това му посочи една бяла вратичка до тази на спалнята.Той се запъти към нея , влезе и затвори тихо и леко вратата след себе си.



* * * *


Итачи седеше ,облегнат на черния си кожен стол и замислено се взираше в пейзажа отвън.
*Значи малкият ми брат си въобразява ,че ме е победил?*
След това си спомни съдбовната си битка със Саске , в деня в ,който той се опита да го убие и успя , но за съжеление на почти цялото население на Огнената Страна мистериозен нинджа го бе съживил чрез забранена техника.
Итачи знаеше ,че брат му се бе върнал в Коноха и само издебваше удобния момент да го нападне и убие.И този момент щеше да настъпи , но дали щеше да успее?



Тва ще разберете в 5 глава , която ще пусна най - вероятно в блиските дни , ако ви каресва тази поснете комент ,ако не...пак пуснете

късоооооооо


5 глава


Сакура стоеше , привършила с чая си , и четеше любимата си книга.Чашата на Саске стоеше , изтинала и разсърдена.Явно се бе изкъпал и вече се обличаше защото момичето в хола вече не чуваше звука на водата, но тя не мислеше за това.Четеше ,,Любов и гнявґґ - стар американски любовен роман в ,който се разказа за вечната неугасваща обич на Вивиан , която е влюбена в Джон , но той никога не я допуска до себе си.Още не бе стигнала до края.Докато го четеше ,Сакура не изпитваше нищо освен любопитство - как ще се развият нещата, обикновено би свързала тази история с нейната и би се разплакала...Тогава Саске излезе от банята , облечен в черните панталон и блуза , и остави останалите дрехи на дивана до момичето.
Беше смешен.Косата му беше разчорлена,а бузите му - червени , но не от срам или нещо такова , а от това ,че се бе изкъпал туко-що.Да излезеш от топлата баня е като да те полеят с ледена вода.Сакура се засмя.Саске попита.-

- На кой са? - Ясно беше ,че става въпрос за дрехите.Той не допусна ,че тя си има приятел, но и да си имаше Сакура не би му дала неговите дрехи.Тогава...
Момичето затвори книгата.Лицето й стана студено , камено и бяло.-

- На баща ми.

Настъпи тишина.Саске седна на червения стол.Сакура погледна на другата страна замислено.С необичайно любопитство за него ,каза.-

- Той къде е? - Очакваше да му каже ,че най - после се е изнесла от дома им и сега той си живее с майка й.Сакура се загледа втренчено в изстиналия чай и отговори .-

- Той почина преди няколко години.- Саске неприкрито се изненада.Не бе очаквал такова нещо.Винаги мислеше Сакура за момичето на татко.Всъщност той не познаваше родителите й, не знаеше дали изобщо има такива.Е,явно не
я познаваше толкова добре колкото си мислеше.-

- А майка ти? - Не знаеше от къде дойде това.Сигурно сега щеше да я натъжи и тя , разплакана да си отиде в стаята...Спомни с и колко много бе плакал той когато Итачи уби родителите им.

- И тя с него.Бяха на мисия.Той ми каза ,че ще си дойдат ,но...- Направи пауза.-така и не стана.- Ясно.Били са убити.В този момент тя не показа каквито и да е емоций.Той промълви.-

- Преди колко време?

- 3 години.- Тя прехапа устни.2 години след като той я бе изоставил родителите й са били убити - достатъчно е за един нормален човек да изпадне в депресия , дори да направи опит за самоубийство.Но тя е останала силна и е продължила напред.Сакура се засмя и така уби черната сянка, надвиснала над тях.Той се изненада.Беше около 4:30 часа следобед , погледна тя .

- Кога стана четири и половина? - попита тя тихо. Изведнъж Саске се изправи и каза.-

- Сакура.

- Да? - каза тя все така все още усмихната.

- Трябва да доведа хората си.- Тя се изненада и попита с нотка на леко раздразнение.-

- Колко са?

- Двама.

- В спалнята за гости има спалня само за двама.Вие сте трима. - Той се подсмихна безсрамно и нахално и каза.-

- Ще спя при теб. - Тогава излезе от хола , оставяйки я зяпнала , без да може да каже нищо.



сорри хора ама в тая глава едвали ще разберем кво стаа с Итачии сорри и за грешките

6 главааааааа начи сега става малко по интересно такаммм тази е малко по къса ама за сметка на тва другите ще са по дълги съжелявам и за грешките



6 глава


Докато чакаше Саске да доведе ,,хората сиґґ,Сакура довършваше 17 глава от книгата,изведнъж й се приспа.Ще затворя очи за малко, помисли си тя ,но в последствие заспа на дивана.
Вече беше шест и половина и Саске още не се бе прибрал с отбора си , но момичето на дивана не мислеше за това ,ами сладко спеше.
Изведнъж вратата се отвори и чернокосият влезе върте.С него водеше младо момче , на неговите години и с подобна мускулатура както и червенокоса девойка , вероятно на възраста на Сакура.
Розовокоската все още спеше.
Без каквито и да е угризения Саске се приближи към спящата и я побутна леко.Тя бавно разтвори очи ,разтърка ги и се изправи в седнало положение.След като забеляза гостите дрезгаво и тихо промалви.-

- О , извинявай.- Каза ,поглеждайки Саске , Суигетсу й се усмихваше топло, забеляза тя и отвърна със същата приятна усмивка.Саске видя това.Двамата си разменяха усмивки докато Карин седеше отстрани със скръстени ръце.Тогава червенокосата проговори.-

- Така и не разбрах защо сме тук.- Изражението и на тримата я заобикалящи се промени, тогава Суи реши да й отговори.-

- Ами може би защото ти постоянно мрънкаш! - Сакура сладко се засмя.Саске забеляза това и леко се подсмихна.-

- Съжелявам , не се представих , аз съм Сакура. - каза тя , изправяйки се , подавайки ръка на белокосия Суигетсу.Той отново се усмихна и се ръкостиска с момичето.-

- Аз съм Суигетсу , но можеш да ме наричаш Суи.

- Това е Карин. - Най - накрая каза Саске със студени глас и изражение.Сакура ,все още усмихната подаде ръка и на нея, но тя я изгледа злобно , без да сваля ръце от гърдите.-

- Голяма е фръцла.- Подшушна й Суи , макар да знаеше ,че всички го чуват.Сакура прилепна ръце към тялото и се усмихна още по- широко.

- Радвам се ,че се запознахме , гладни ли сте? Има рамен.- Рече розовокосата , с лице към гостите, някак игнорирайки Саске.-

- А аз се радвам, че попита , не съм ял от цяла вечност. - Отговори Суигетсу , Карин само изхъмнка ,а Саске не отговори нищо загледан в нея.Четиримата се запътиха към кухнята.
Докато Сакура приготвяше храната седящата до масата червенокоска мърмореше нещо под носа си , Саске седеше като вкъменен , а другият й гост я разпитваше/.-

- Сакура , разкажи ми за себе си , от къде познаваш Саске ?

- Ами няма нищо интересно за разказване.- Саске потрепна леко.

- Е , хайде де.Все има нещо.- Каза белокосият отново.-

- Ами аз съм родена тук , - Отговори тя без да се обръща , докато приготвяше рамена.- учила съм в академията , след това трябваше да сформират отборите , нали така , та избраха мен , Саске и Наруто , наш приятел.
Тогава бях на 11-12 години.След около 2 години Саске напусна отбора , - Саске започна да пука пръсти.- после избраха друг наш приятел за съотборник , казва се Сай.Когато станах на петнайсет отбора се разпадна напълно , Наруто започна да се обочава при Джирая - сенсей , Сай си остана запален художник , а аз се тренирах при хокагето , -
При тези думи присъстващите останаха впечатлени , Сакура все още не се бе обърнала ,но усети недоумението им - , но все още ходехме на мисий заедно.После станах медик нинджа и заживях сама тук. - Тя взе четитите купи две по две и ги остави на масата.-

- Ами родителите ти ? - Попита Суи вдишвайки упояващата миризма на храната.- Саске го ритна изпод масата.
Не бе предполагал ,че би могъл да бъде толкова състрадателен , но нищо чудно , и той бе преживял смъртта на родителите си , дори много по -малък.Момчето до Саске го изгледа въпросително.Без дори да го поглежда Саске безвучно отговори.-
-Починали са.- Суигетсу прочете устните му и млъкна.- Сакура се обърна към тях.-

- Те починаха преди около три години.- Каза тя усмихвайки се.Всички се успокоиха , омълчаха се и започнаха да ядат.-

-Сакура , това е великолепно!- Каза белокосият младеж.-

- Радвам се, че ти харесва. Има едни проблем обаче , има само една стая за гости , в която има спалня само за двама.Тогава Карин се надигна и каза.-

-Аз ще спя на пода , но не и до това леке!- погледна тя Суи злобно.-

-Ох , умрял съм да ти спя до туловището.- Отговори Суигетсу.Нямам избор,по-
мисли си Сакура , ужасена при мисълта.-

- Няма проблем , хора, Карин , ти ще спиш в гостната , Суи - на дивана , а Саске ще спи при мен.- После преглътна с неприязъм, а Саске се подсмихна самодоволно.-

- Казах ти.- Каза тихо той, но и без това другите не го чуха защото бяха заети да се заяждат един с друг.Само Сакура го чу.Първи ден и битката започна.


Туий е ама др път ще е по - дългичко , прощавай те
.

7 главааааааааа




7 глава


След като Сакура и гостите й приключиха с вечерята решиха да отидат в хола и да правят нещо.Карин и Саске седнаха на червените трикраки столчета, а Сак и Суи - на дивана.Сакура застана по турски и уби тишината като попита Саске.-

- Саске, ще ми разкажеш ли за битката си с Итачи? - Рече тя усмихнато, навеждайки глава на страни.Всички останали стояха вкъменени, очаквайки чернокосият да избухне защото знаеха, че това е тема, която не подлежи на обсъждане, но тя го направи за цел да си отмъсти на Саске.Защо трябваше да ляга при нея когато можеше да накара Карин да го направи, понеже беше момиче и кавалерски да отиде на дивана.За щастие на съотборниците си Саске спокойно отговори.-

- Няма нищо за разказване.- Другите си отдъхнаха.Но Сак не се отказа.-

- Е, хайде де.

- Нищо особено.- На лицето му се изписа горда усмивка.- Просто го разбих!- Лицето на Сакура остана усмихнато, но очите й помръкнаха.-

- Добре тогава...Карин, искаш ли да ми разкажеш за себе си.

- Не! - Отговори тя , скръствайки ръце.

- Наистина, Сакура, няма за разказване! Ако трябва да опиша Карин с 3 думи то ще са : Тъпа грозна кучка.Непрекъснато мрънка и нахалничи.- При тези думи Саске се засмя леко.Всички го погледнаха въпросително.-

- Не те бях чувала да се смееш така от...Не те бях чувала да се смееш въобще.- Каза Сакура умилостивена.Смехът му бе искрен.Учиха да се смее?Не просто да се подиграва, а да се смее истински.Е, това не е нещо, което виждаш всеки ден.
Вечерта мина бързо в дълги разговори от страна на Сакура и заяждания между Суигетсу и Карин.Единствено Саске седеше мълчалив и размишляваше като се взираше в розовокосата, която дори не усещаше погледа му върху себе си.
Колко много се бе променила...Все пак си остана добра и благородна, съхрани чувството си за хумор, но сърцето й се бе вкъменило.Бе се изменила вътрешно и външно - бе стана по - висока, разбира се, косата й беше до гърдите, а очите й бяха празни и изпълнени със самота и потушена омраза.

- Време е за лягане.- Каза изведнъж Сакура като се изправи, с усмивка и ръце на кръста, като майка, която напътстваше децата си.Тримата покорно станаха.След като се настаниха всеки на мястото си Сак запита дали някой ще използва банята.Отговорите бяха отрицателни затова влезе спокойна, съблече се и пусна топлата вода.Суи я видя и за да не й създава неудобства, отпуснал се на дивана, се обърна с гръб.
Междувременно Саске излезе от стаята и седна на червеното столче като прошепна.-

- Суигетсу! - Белокосият се обърна, завит почти през глава със завивката, която домакинята им му даде и дрезгаво попита.-

- Какво?

- Утре сутрин се изнасяте.

- Какво? Защо ? Тук е толкова хубаво, Сакура готви страхотно, не като кучката! - Прошепна той.Тогава от спалнята за гости се чу;

- Чух те, проклета рибо!

- Няма време за глупости.Трябва да разбереш дали Итачи ще нападне селото.-Прошепна отново чернокосият.-

- Да бе! Просто искаш да останеш тук със Сакура, нали? Сами...- Имаше нещо вярно в казаното,но не за друго, а просто искаше да я опознае по-добре,да разбере какво се е променило в нея.И все пак тази работа с Итачи го притесняваше.-

- Стига глупости.Разбра ме добре!- Каза тихо и студено Саске, и се отпусна на облегалката на трикракото столче, слагайки ръце на тила - нещо необичайно за него.Навиците му се бяха променили с времето.-

- Остави ме да спя! - Шепна му Суи.-

- Ще изчакам Сакура да се преоблече.- Отговори Саске.

След около десет минути от банята излезе момичето с снежнобяла хавлиена кърпа прикриваща малко, но достатъчна част от тялото й.В ръцете си дъжеше малко дрехи.Суи вече се бе обърнал с гръб към останалите в опит да заспи, а Саске стоеше все така с ръце на тила.Тя бързо влезе в стаята си.Саске се подсмихна.
След около още 5 минути Саске реши, че Сакура вече ще е готова, стана и почука на вратата.-

- Един момент.- Чу се сладкия й глас.Но той бе нетърпелив и влезе .
Пред него се разкри такава гледка: Тя стоеше чисто гола, права, красива.Не беше кльощава, нито пък едра, имаше едри, пищни,но не прекалено гърди, плосък корем, стегнато дупе и стройни прави крака.Тя го изгледа студено.После се приближи бавно, без да се старае да скрие голотата си, надигна се на пръсти и прошепна в ухото му.-

- Казах : един момент.- Той беше стъписан.Студенината в гласа й го прониза...Тя се обърна, а той се загледа в задника й.-

- Още ли си тук?- Попита тя студено, обръщайки глава.-

- Ще те изчакам.- Отговори той тихо, все още изненадан, стъписан, леко потресен и после леко затвори вратата.Суи вече спеше, което вероятно и Карин правеше.
След 2-3 минути тя излезе облечена в мрежеста черна блуза под, която носеше и коженият си черен потник стигащ до под гърдите с една презрамка(сигурно се сещате) и стария тъмно зелен клин и отиде в кухнята.Саске използва и влезе стаята.Леглото бе оправено, а дрехите й прибрани.Явно е побързала, помисли си той.Свали черната блуза и я остави на едно столче до спалнята.Видя, че на стената стои едно огледало в,което виждаше отражението си.Стана и започна да оглежда тялото си в него без много да кокетничи.Тогава розовокоската влезе с купичка ориз в стаята.-

- Колко си суетен.- Усмихна се тя докато сядаше на леглото.Той легна на спалнята слагайки ръце на тила.Сакура дори не го погледна когато започна да яде от съдаржанието на дървената купичка.-

- И аз искам.- Каза тихо той.Тя се подсмихна и отговори.-

- Вземи си.- Не бе очаквала той да поиска затова не си направи труда да му донесе или въобще да го попита.Тогава мускулестата му ръка изскочи от никъде и понечи да вземе купичката, но уви...Благодарение на опита му да си открадне от храната той разсипа ориза и изцапа Сакура, дрехите й и чаршафите.-

- Мамка му, колко си...- Каза тя през зъби.Саске се усмихна, лягайки.-

- Излез, за да се преоблека, глупако.- Рече тя гневно докато вдигаше купата от пода.-

- Защо?- Попита той подсмихвайки се.-

- Вече нямаш какво да криеш.- Тогава тя го изгледа студено и свали подобието на блуза.Сякаш казвайки : Добре тогава, нямаш проблеми! : След това и зеления панталон и остана по бельо.Няма да ти направя удоволствието, идиот такъв, помисли си тя сваляйки и коженото горнище, излагайки гърдите си на показ.Тя го изгледа предизвикателно.Той се изправи и тръгвайки към вратата, й се усмихна самодоволно, но и остана разочарован, защото очакваше тя да побегне засрамена.Е, явно не я познаваше толкова добре.А колкото за гледка...е, определено си струваше.

8 глава , най- яко е да пишеш фик , ама още по- яко е да пишеш фик на докато слушаш яка музика!


8 глава


Тя вече се беше облякла.Отиде до кухнята, взе метличката и измете килима в спалнята.Саске явно бе в банята защото не й се мяркаше.Вече беше изчистила и върнала метлата когато Саске влезе тихо в стаята и се излегна на леглото.
Сакура си спомни за момента когато се разсъбличаше пред него, а той се хилеше нахално.Тя гледаше студено докато сресваше косата си пред огледалото.-

- А аз съм суетен.

- Пф, не си ли чувал, че е полезно косата да се сресва преди и след лягане?...Невеж...-Отговори му тя поглеждайки го в огледалото.-

-Хм.Не си ли на работа утре?Няма да се наспиш.- Каза той с нотка на ирония.Тогава тя си спомни, че утре е фестивала по случай 150- годишнината от съществуването на селото.Това беше банално и тя го знаеше.Как можа да го забрави.Тогава подигравателно му се усмихна и каза.-

- Нима си забравил?

- Кое?- Тя наведе глава преструвайки се на разочарована, когато всъщност не й пукаше и й се прииска да се развика, но каза тихо.-

- Като си такъв идиот...поне да помнеше...Утре е фестивала.- После стана усмихната и се мушна под завивките до него.-

- Помня.

- Забрави го! - Каза тя докато се наместваше измежду чаршафите.Той стоеше като замръзнал.-

- Добре.Утре не си на работа. - Каза той кратко и точно както винаги със студеното си изражение.Тя не очакваше друго - малко бяха моментите когато се държеше като нормален човек.-

- Да.- Каза тя тихо и затвори очи.Той се обърна с лице към гърба й и ,завити до кръста, започна да изучава извивките.Колко се е променила,мислеше си той.Бе станала по - красива, по- силна физически, умствено и емоционално.Много бяха нещата, които той не знаеше за нея - например ,че е така добра в кухнята, беше по- самостоятелна отколкото мислеше.След като я бе изоставил рядко мислеше за нея, а когато го правеше не предполагаше, че би могла да превъзмогне липсата му в живота си.
След тези кратки размишления той вдиша от приятния аромат на кожата й без да се замисля върху него и заспа.

На другата сутрин Сакура се събуди сама в леглото.Стана, облече червения си потник върху коженото горнище и вместо зеления - черен клин, след всичко това отиде в хола.Суи не беше на дивана върху, който беше сгъната прилежно завивката.Щеше й се и Саске да беше толкова подреден.Тогава провери и в стаята за гости.В нея нямаше никой, а леглото бе оправено.
Кучка е, но не оставя другите да вървят след нея, помисли си розовокоската като затваряше вратата от дъб.Сигурно бяха решили да не я будят и да си намерят нещо за ядене.Отиде в кухнята, а в нея видя единствения и неповторим Саске Учиха да унищожава последните й запаси от чери доматчета. (Тц тц тц , как не те е срам Саске пф )Сакура се усмихна и извади мляко от хладилника.-

- Къде са другите?

- Разкарах ги.- Каза той с пълна уста.Сакура се обърна и го изгледа свирепо.-

- Защо?

- Така.

- Хм.- Само отговори Сакура и седна срещу него.-

- Знам, че не си го убил.- Каза после момичето без да го погледне.Лицето му стана сериозно.-

- И знам също, че си изпратил Суи и Карин да го проследят.- Ясно - беше го чула, и явно бе доста досетлива.-

- Това не ти влиза в работата.

- Добре, и без това нямах търпение да се преместиш в другата стая.- Отвърна му тя и се усмихна победоносно.Обикновено би я наранил с тези негови думи ,но те отдавна нямаха ефект.Приключиха тази тема.И въпреки, че Саске бе в Коноха едва от два дни и двамата усещаха, че това между тях ще прерасне в приятелство.Изведнъж на вратата се почука.-

- Познай! - Промърмори Сак , отивайки да отвори.В момент в, който допусна до себе си госта жестоко съжали - върху нея се нахвърли Наруто, който крещеше с цяло гърло, за щастие бе прегракнал.-

- Сакура - чан! - Тя отвърна на прегръдката му и след като се отлепи от лапите му каза със сърказъм.-

- Заповядай! - Наруто се насочи към кухнята, влизайки през отворената врата , изгледа Саске кръвнешката.-

- Какво правиш тук? - Саске го изгледа студено.-

- На какво ти прилича? - Наруто очакваше Саске ,но не и в кухнята на Сакура рано сутринта.Тогава изгледа влизащата Сак и каза топло.-

- Тази вечер е празника! Ще дойдете до Исуко, нали?

- Разбира се, Наруто. - Отговори Сакура нетърпеливо.Наруто усети това и побърза да си тръгне.-

- Добре , просто исках да съм сигурен.- Каза и като светкавица излезе от жилището.-

- Ти да видиш..- Каза Сакура...

- Явно не се радва да ме види.- Промърмори чернокосият.

- Просто е объркан. - Рече топло Сакура, подавайки му чаша с чай.Той се усмихна съвсем леко, почти невидимо.Има напредък, помисли си Сакура като сядаше.И тя и Саске знаеха, че ще се спогудят и дори ще станат приятели.




Такам хора нямам никво време ама 9 та ще е дълга съжелявам

СУПЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Невероятна глава Надявам се да има продължение скоро!

djeni написа:СУПЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Невероятна глава Надявам се да има продължение скоро!

мн ти благодаря, предпочитам да имам един читател който да ми хареса фик отколкото страшно много които да ме критикуват и т.н.Значи не знам кога ще ч пусна следващата ама 100% ще продалжа

Има коментарна тема --->Sasusaku : Love is eternal #Коментирайте!# Оставям тези постове тук, както и коментара на Джени, но това ще ви е за последен път!

При още коментари в темата с фика, постовете ще бъдат изтрити!

моля да си пишете в темата за коменти щото ще ми изтрият постовете



9 глава


- Не мога да повярвам, че Саске ме остави с теб в пустоща.А беше толкова хубаво при Сакура, тя готви приказно!

- Суи, и аз не мога да те понасям, но трябва да преглътнем различията си и да разберем къде се намира Итачи, освен това не сме в пустоща, a в гората.- Каза с лека усмивка Карин.Да, те отдавна бяха излезнали от Коноха и от близо 3 часа обикаляха местноста, надявайки се да открият нещо.-

- Суигетсу, невероятно е , но осъзнах някой неща - трябва да се сработим, за да разберем какъв е плана на Итачи , защото ако продължаваш да мрънкаш няма да открием нищо и Коноха ще бъде сравнена със земята! - Извика тя, а после тихо прибави, подскачайки от клон на клон.-

- А аз съм твърде млада и красива за да умра! - При тези думи белокосият й съотборник се засмя подигравателно.Изведнъж момичето се спря на един огромен клон.Суигетсу също спря учуден.-

- Какво има?

- Засичам 3 - ма нинджи, идват точно към нас! - Тогава от огромните корони на дърветата се появиха Итачи и двамата му довереници - Сасори и Дейдара ( разбира се ) .-

- Я виж ти, какво си имаме тук! - Каза русокосият като облиза устни.Итачи погледна Суигетсу, който бе на неподходящо малка дистаниця от съотборничката си и студено каза.-

- Знаем, че брат ми ви е изпратил! - После извади катана си.Още щом той и хората му се появиха Суи и Карин бяха застанали в отбранителна поза.Но Итачи не им подари и шанса да се сражават когато щракна с пръсти и всичко се обгърна в катранен дим.След част от секундата на мястото където се намираха вече нямаше никой.

-


- Хайде да излезем! Много ми е скучно! - Каза Сакура.Тя стоеше седнала на пода, а той размишляваше на дивана.-

- Ехо!

- Хм.

- Хм.Само това ли ще кажеш.Е, мълчанието е съгласие.- Тогава стана и отиде в стаята си.- Саске въобще не се интересуваше.Сега бе потънал в размисъл - какво ли правят Суигетсу и Карин и открили ли са нещо.Другото, което беше - какво беше това странно чувство.Имаше усещането, че всеки път когато погледнеше Сакура нещо отвътре го гъделичкаше.Допусна възможноста, че може би има някакви по - особени чувства към нея - да е влюбен, но после бързо я отхвърли.Не, не можеше, просто...не! Бе в Коноха едва от 2 дни.Реши да изчака за да разбере как ще се развият неща със Суи, Карин и дори Сакура.

След като вече бе в стаята си, Сакура отвори някакъв шкаф в, който държеше дрехите си.От него извади кимоното на майка си.Преди тя да почине помоли дъщеря си да го пробва, но тя й отказа за, което после съжали.То бе много красиво - беше вишневочервено с розови цветчета и зелени листенца.Имаше по една цепка от всяка страна.Облече го и се огледа.Стоеше й много добре, тя обу сребристите си пантофки и завърза косата си на кок.Реши, че е прекалено семпло и остави 2-3 кичура коса да се спускат свободно след, което взе черното си ветрило на, което бяха изписани няколко бели лилий.Накрая предположи, че ще изглежда прекалено натруфено, но се оказа перфектна.После излезе от стаята си и затана на вратата.Скърцането й привлече вниманието на Саске.Той се обърна към нея и разтвори леко устни в изненада.-

- Е? - Попита го тя с топла усмивка.Да, беше вярно! Той имаше някакви симпатий към нея, които не можеше да контролира.Но не можеше и да повярва за колко кратко време бе усетил тези чувства към нея.Както преди малко, той реши да почака и да види дали това дразнещо чувство ще изчезне.-

- Красива си. - Отговори той с лека усмивка.Тя не беше сигурна, че беше чула правилно.Но все пак каза.-

- Благодаря.- Харесваше й този Саске.Беше мил и не кроеше непрекъснато планове как да осъкати брат си.Беше сигурна, че това щеше да се превърне в едно страхотно приятелство.-

- Ще излизаме ли? - Попите го тя.

- Да.- Отговори той като се изправи и я хвана през ръката.Да , те нямаха връзка, но нямаше причина да не бъде мил с нея.Все пак тя го приюти в жилището си и нито един път не се оплака.Караше го да се чувства като у дома си.При това, което той направи Сакура го изгледа леко изненадано.Тя излязоха от апартамента в неизвестие за случващото се със Суи и Карин.

(за жалост щото съм сигурна , че Саске щеше да разкатае Итачи )


Червенокосата скоро отвори очи и направи, шокиращо за нея откритие - беше седнала на стол, ръцете й бяха завързани както и краката й.Помещението в, което се намираше бе тъмно, но имаше достатъчна светлина, за да види Суигетсу, също вързан за стол, до нея и явно в безсъзнание.Момичето предположи, че Итачи и другите са ги похитили, но спомените й бяха избледнели.
Единственото, което можеше да прави сега е да стои в очакване на най - лошото.Явно въжетата бяха доста здраво завързани защото китките й започнаха да я болят.Изведнъж чу подсмъркване - изглежда Суи вече се бе свестил.Той се сепна когато разкри в какво положение се намира.-

- Отвлекли са ни, нали? - Прошепна той в мрака.Карин му отговори шепнешком.-

- Явно.- Тогава Суигетсу изпадна в яростен пристъп и започна да крещи.-

- Мамка му , защо? Защо, по дяволите? Дори не можем да разберем къде се намираме! Сега сигурно ще ни разпитват! - Карин не можа да издържи и също се разкрещя, безсилна да му зашлеви шамар.-

- Ако не беше такова мрънкало нямаше да сме в това положение.Ако не Итачи, то Саске ще ни убие! Толкова си безполезен!

- Тъпа кучка, за всичко си виновна ти ! Не мога... - Той замря когато чу стъпки.Изведнъж врата се отвори и ярката светлина нахлу с намерението да изпепели очите на вързаните.Дейдара, изглежда, запали осветлението.
Пред похитените се разкри страховита гледка ; намираха се в ужасна зеленикава каменна стая.Мръсотия плуваше във водата на пода.Досега не бяха, но успяха да усетят миризмата на мърша.Карин дори видя плъх да пълзи на стената, но сдържа писъка на отвръщение.Изглежда от лявата им страна имаше още една врата.Тогава през, вече отворената, Итачи и Сасори удостоиха с присъствие отвлечените.Лидера им пропусна посрещането и клекна в краката на вързаните.Заплашително извади катана си (отново )и го постави с острието надолу като се облегна на дръжката на самото оръжие за да запази равновесие в тази си поза.Тогава студено проговори.-

- Прескачам глупостите и ви питам : Какво смята Саске да прави? - Да, беше ясно, че знаеше защо ги е изпратил , иначе щеше да ги попита.Суигетсу отговори подигравателно.-

- Ако си мислиш, че ще изкопчиш нещо си се излъгал! - Тогава Сасори се приближи към него и го удари със сила по- голяма и от тази на Сакура , явно ,за да впечатли Итачи, но безуспешно.Суигетсу явно бе изпаднал в несвяст защото не реагира.

- Сега, искам да ми кажеш какви са плановете на Саске, за да не пострадаш! - Каза Итачи като се усмихна мазно и погали бузата на момичето.Тя не можеше да помръдне, потресена в ужас, страх и отвръщение.Кой знае какво щяха да й причинят ако си замълчи.Тя наистина не знаеше нищо.Саске споделяше плановете си единствено със Суигетсу , а и нея не я интересуваше.Очите й се напълниха със сълзи.-

- Не знам.- Пророни едва тя.Итачи извади кунай и го допря до шията й.-

- Е, хайде де, разкажи ми, интересно ми е.- Каза той със зловеща усмивка.Изчака секунда и започна да драска кожата й с острието на куная.Тя започна да хълца.
Суи се събуди и изкашля кръв.Сасори и Дейдара стояха отстрани и наблюдаваха с насмешка.

- Не знам, не знам, Саске не ми казва нищо.- Каза тя през сълзи.Но Итачи не се отказа.Тогава започна да рисува с куная по кожата на врата й.В резултат тя започна да стене от болка.Дейдара започна да се смее съдистично, докато Сасори се хилеше тихичко.-

- Да видим какво ще ни каже този приятел.- Каза ледено чернокосият мъчител и се премести при Суигетсу.Заложника запази самообладание за разлика от приятелката си, която плачеше в болка и го гледаше с укор.

- Хайде, амиго , кажи ни, какво смята да направи малкото ми братче! В противен случай нещо ужасно ще се случи с приятелчето ти.- Проговори той като се обърна към Карин и започна да си играе с нейн кичур коса.Тя стоеше като препарирана.

- Прави каквото искаш, нищо не знам.- Започна да блафира
белокосият,завързан.Итачи се захили злокобно и Суи веднага съжали за казаното.Похитителя се изправи , обърна се към Сасори и направи някакъв знак с пръсти.Тогава червенокосият направи, предвещаваща нищо хубаво, гримаса и се приближи към момичето, все още ридаещо.После той я хвана за косата и я завлачи към другата врата по мръсният под.Тя започна да крещи от болка и безсилие.-

- Не! Не! Суигетсу , моля те! - Но Суи единствено замижа.Искаше му се, толкова много, но не можеше да издаде Саске.Дейдара продължаваше да се смее, че чак се хвана през корема.Итачи се усмихваше победоносно, но явно прибързваше със заключенията защото Суигетсу нямаше никакво намерение да издаде каквато и да е информация.Скоро Сасори, който вече бе вкарал Карин в съседната стая, затвори вратата.Настъпи зловещата тишина.Всички замълчаха, единствен Итачи зяпаше Суи със страховита усмивка. Изведнъж от другото помещение се чу страховит писък.Белокосият се отврати когато в съзнанието му изплуваха най - различни ужасяващи картини.Писъците продължаваха, а Суигетсу едва издържаше когато си представяше какво може да й причинява онзи изверг.След повече от 20 минути в плач и крясъци, в понизителен и съдистичен смях от страна на Дей , заложникът не можа да понесе повече и извика.-

- Кучи син проклет, ще ви кажа всичко, само я пуснете! Пуснете я! - Тогава виковете спряха и вратата се отвори.От стята излетя момичето цялото окървавено и се приземи в краката на завързаното момче.Тя беше в съзнание и все още дишаше, но бе като мъртва.Суи отвори очите си и я погледна - дрехите й бяха разкъсани и цялата беше в кръв.Най - много имаше, и явно все още бликаше, от между краката й.Тя се раздвижи.Итачи се приближи към нея и я хвана през остатъка от блузата.-

- Говори!

- Той реши да се върне в Коноха, да спечели доверието й, да се съюзи с теб и да я унищожи! - Отговори той бавно като наблягаше на всяка дума.Всъщност в тези думи нямаше нищо вярно.Той излъга.Итачи остави бавно и спокойно момичето в скута на Суигетсу.-

- Карин! Прости ми! - Прошепна той в ухото й така, че само тя да го чуе.Тя се усмихна леко и изпадна в несвяст.-

- Развържи го.- Заповяда той на Дейдара.Блондинът отиде зад белокоското и развърза ръцете и краката му.Суигетсу стана и вдигна обезобразеното момиче на ръце.Сасори най - после излезе от стаята за мъчения и отвори вратата на тази в, която държаха Суи завързан.

- Тръгвай! - Каза чернокосия без да се интересува, че заложниците ще се върнат в Коноха и ще издадат къде се намира скривалището му.



хи хи хи тая е малко по дълга за това др ще е по късичка съжелявам бг на всички ви!!!

10 главаааа малко по късичко



10 глава


Саске и Сакура вече се намираха на центъра на селото.Чернокосият вървеше на половин метър от момичето.Тя оживено и весело разглеждаше всеки минувач от глава до пети.Минаващите мъже заинтересувано й се усмихваха и се заглеждаха по красивите й бедра и пищни гърди.Тя също им се усмихваше учтиво , но явно те възприемаха отговорите й като опит за флирт.Единствен Саске вървеше бавно до нея и умопомрачено изглеждаше младите мъже, интересуващи се от Сакура .Те веднага променяха изражението си при вида му.Чернокосият й придружител не знаеше защо реагираше така, но и не го интересуваше стига тези копелета да не флиртуваха с момичето до него.
Замисли се - защо изведнъж бе станал толкова покровителствен от към розовокоската...Или имаше нещо друго? Не, просто трябваше да престане защото щеше да създаде погрешно впечатление, например, че са двойка.
Изведнъж мислите му бяха прекъснати когато осъзна, че със Сакура бяха спряли - пред тях стояха Хината, облечена в красиво и прилепнало по тялото черно кимоно с почти същите сребристи пантофки като на розовокоската, а до нея - Наруто в обичайните си оранжеви одежди.-

- Здравейте! - Каза изведнъж сивоокото момиче, усмихнато и необичайно...несрамежливо.Явно е преодоляла неувереността си, помисли си Сакура и също я поздрави.-

- Здравей.- После се замисли, Саске не бе обелил дума откакто бяха излезнали и реши да го включи в разговора.-

- Е, Саске, няма ли да поздравиш Хината? Все пак не сте се виждали от...- Но чернокосият долуви това ,че розовокосата искаше да го издразни и реши да от върне.-

- Да, права си! - После се приближи към двойката, наведе се съвсем леко към синекосата и хвана бледата й нежна ръка в своята.Усмихна се почти недолувимо и каза.-

- Много време мина, Хината.- После се обърна и изгледа злокобно Наруто,който му отвърна със същото, и пусна внимателно сребърната й длан.Момичето се изчерви и каза тихо.-

- Да, Саске - кун.- В сините очи на русокосият й приятел бе долувена ревност, но после бързо изгасна.Това е Саске, все пак, помисли си с успокоение той.Сакура не направи удоволствието на чернокосият и се усмихна без каквито и да е нотки на раздразнание.После каза.-

- Тази вечер е фестивала, къде ще празнувате?

- Ще хапнем рамен и ще се приберем! - Отговори силно Наруто с етусиазирана усмивка и прегърна Хината.-

- Вие заедно ли сте? - Попита тя като се отскубна от ръцете на блондина.Сакура сви вежди в недоумение и отговори с въпрос.-

- Хина, как ти хрумна? - После смени темата когато забеляза, че Саске се подсмихваше. - Между другото , не ти казах, но изглеждаш невероятно.- Хината се усмихна и каза.-

- О, благодаря, и аз не споменах, прекрасна си!- Двете момичета си размениха по една искрена усмивка докато двамата темерути до тях се гледаха със злоба.
Четеримата продължиха да се забавляват по центъра на Коноха, нищо не подозиращи за случващото се краи съотборниците на Саске.

здрасти , това е 11 глава, ще е малко - по дълга от предишната дето беше хипер къса, съжелявам за това.


11 глава


Денят бързо напредна и вечерта настъпи.Навсякъде имаше жълти, зелени, оранжеви и всякакви други светлини, а хората се веселяха и забравяха всички свой грижи.Сакура разглеждаше всяка светлинка, всеки минувач, всяко дете, което танцуваше и играеше.Тя пляскаше с ръце и се кикотеше като малко момиченце.Саске стовеше на 2 стъпки от нея и наблюдаваше забавата.Тогава всичко замлъкна когато се появи красиво русо момиче, всички впиха очи в нея, а тя се провика.-

- Ще танцуваме ли?- Хората, опкръжили я, отговориха положително и тогава засвириха най - различни инструменти.Всички, жени, мъже и деца затанцуваха.Намираха се по средатата на улицата, дюкянчетата светеха и разпродаваха всякакви храни и напитки и набираха оборот, какъвто нямаше да направят през цялата година.Беше същинска лудница, всички пееха, танцуваха, крещяха и се веселяха.Сакура срещна кого ли не - Ино със Сай, мързеливия Шикамару с оная лакомия Чоджи, Хината с Наруто и всички други.Единствен Саске се бе лепна за розовокоската, с лека самодоволна усмивка, размишляващ.Девойката го хвана за ръката с усмивка на лице и го поведе на някъде.Те стигнаха до едно синеоко момиче с морковена коса, което раздаваше безплатно саке.-

- Хайде, Саске, да си вземем.- Той я изгледа сериозно и отговори твърдо.-

- Не мисля, че е добра идея! - Но тя не го послуша и взе една дървена чашка с алкохола.Отново го задърпа и скоро доближиха една тъмна горичка.Сакура спря и на един дъх изпи сакето, после отдъхна и хвърли чашата.Саске се засмя на безгрижността й и каза.-

- По - полека.- Тя прекоси гъстата растителност, последвана от чернокосия и скоро двамата се озоваха пред огромно езеро, кристално чисто и много красиво.Саске спокойно попита.-

- Какво правим тук?

- Преди идвах тук и разпусках.Сега е такъв момент защото мисля, че съм пияна до козирката.

- Та ти туко - що изпи една единствена чашка.

- Да, но и това е достатъчно.- Отговори му тя с усмивка, после захвърли сребристите пантофки и започна да съблича кимоното.-

- Какво смяташ да ...- Отново проговори той, но знаеше отговора.Момичето вече беше свалило прекрасната дреха под, която имаше...бельо.Бикини и черно силиконово потниче с една презрамка.Саске направи гримаса.-

- Нали днес се изкъпа?!

- Никога не съм мислила, че би могъл да си говориш сам толкова много време.- Каза тя с детски смях и свали потника и долнището.Той я изгледа въпросително.-

- Все пак си ме виждал гола.- После голишарчето приближи водата и когато усети, че тя е топла рязко навлезе вътре.Да, беше много пияна, но все пак имаше реален поглед над нещата и реши да поплува.След като създаде достатъчно голяма дистанция между себе си и брега извика.-

- Хайде., Саске, влез във водата! - Той я изгледа в дълечината и я послуша.Свали сандалите (абе те нали имаха едни черни сандали нали така) и ризата си и остана по обичайния си лилаво - син панталон.После захвърли катана и скочи във водата.Макар и да бе дълеч, пръските измокриха косата на Сакура.Тя се усмихна с победоносна усмивка защото знаеше, че е трудно да накараш един Учиха да направи нещо против волята си, но изглежда допира на топлата и чиста вода му се услаждаше.Той доближи момичето и се усмихна заради голотата й и това, че в момента се беше напила.Тя направи стойка на модел във водата и каза.-

- Какво има, не съм ли страхотна?- Той се засмя когато тя изстегна ръце и уреди гърдите си на показ.-

- Прекрасна си.- Отговори той съвсем искрено и онези пеперуди в корема отново се появиха.Той ги игнорира защото знаеше, че ако се поддадеше на чувствата си нямаше да бъде достатъчно силен да убие брат си, а той не искаше да допусне слабости и да остави онова копеле живо.
Сакура се приближи към него и го прегърна.Той остана като препариран, не вярващ на очите си.Почувства гърдите й върху свойте и остана безмълвен.Внезапно тя прошепна.-

- Саске...- После пое дъх.- нали знаеш, че когато се напие, човек си казва всичко.- Да, отчасти беше вярно.При такова нетрезво състояние можеше да се очаква от един човек да си каже някоя истина, неизвестна за другите.Момчето сложи длан върху гърба й за да не потъне от бездействието си.-

- Искам да знаеше, че аз...аз много те обичах.И ти много ме нарани.Все още го правиш... - Той най - накрая се съвзе и й шепна.-

- Кое?

- Все още ме нараняваш...- Каза тя тихо, затваряйки очи, след кратка пауза.- Защото отново ме накара се влюбя в теб! - После замлъкна и се отлепи с усмивка. В момента тя не бе на себе си и явно не знаеше какво говори, но това, което казваше може би бе вярно.Саске, все още изпаднал в малък шок се доближи и я пое в ръцете си.Тя не се противопостави, съвсем не, дори се отпусна.-

- Знаеш ли,...мисля, че и аз се влюбвам в теб.- Каза той с някаква различна нотка в гласа.- Но трябва да ми помогнеш, не съм обичал така от доста време.Научи ме...- Тя го погледна с насълзени очи и обви крака около кръста му.Той я гледаше със своята невидима усмивка.Тогава наведе леко глава и я целуна така страстно, както никога.Не бе целувал някоя така.Розовокоската не се отдръпна.Не реагира.Но после му отвърна със същата любов.
Сякаш никога не е спирала да ме обича, помисли си той със затворени очи.Отражението на луната се виждаше в водата.А влюбените стояха прегърнати и целунати в топлото езеро.


сори за грешките ама бързах

12 главаааа тука стаа вече интересно




12 глава


Саске и момичето, вече облечени и запътили се към дома, мълчаха през целия път.Тя държеше ледената му ръка и се усмихваше сладко.Той леко се усмихваше, но отново бе потънал в мисли.Да, след тази целувка беше сигурен, че има чувства към нея.Какво ли се случваше със Суи и Карин?Дали бяха открили нещо?
Двамата вече бяха стигнали жилището на Сакура.Те влязоха през вратата и розовокосата едва не падна.-

- Да,...да знаеш,че пих и преди да излезем...- Прошепна като се изправяше с помоща му.-

- Ясно къде била работата.Не можеш да се напиеш от една чашка.- Каза той, но не получи отговор.В началото, когато бяха навън не й личеше, че е пила.Момичето, с походка на котка отиде в хола.Чернокосият се постара да заключи вратата когато чу писък.Той бавно и спокойно отиде в стаята и я завари на пода с ръце върху устни - Суигетсу стоеше по средата на всекидневната над раненото тяло на Карин.Саске се приближи, хвана розовокосата през ръката и я вдигна на ръце, тя по малко затваряше очи, възприемайки случващото се и като че ли изпадаше в безсъзнание.Момчето я остави на дивана.Тя не се възпротиви.
След като я положи отиде до Суигетсу, който се взираше с празен поглед в одрасканото лице на червенокосата.Черноокият постави длан върху рамото и каза.-

- Ще изчакаме Сакура да изтрезнее и после ще се погрижи за нея.- След тези негови думи се замисли ; наистина не можеше да повярва колко състрадателен е станал.Суигетсу се засмя леко.-

- Какво стана? - Попита тихо Саске, махайки ръката си.Белокосият изправи стойка и пое дъх, после каза.-

- След като излязохме от селото,...бяхме някъде в гората, и от нищото се появиха Итачи, Сасори и Дейдара и нещо стана, нищо не виждах, имаше някакъв дим, от там не помня, после......да, бяхме вързани в някаква стая, беше много тъмно и тогава влезнаха онея копелета и започнаха да ни разпитват.- Той направи кратка пауза.Саске не променяше изражението си.-

- Той започна от Карин...

- Кой той?

- Итачи. - Чернокосият промени погледа си на сравнително гневен. - Започна да я реже, аз...После се премести при мен и започна да ме пита, но аз замълчах, тогава каза на ...

- Сасори? - Каза вече спокоен Саске.

- Да, каза му нещо и той хвана Карин за косата... - Той погледна на другата страна.

- И?! - Повиши тон събеседника му.Суи преглътна тежко.-

- Закара я в някаква стая и после...

- Нататък. - Заповеднически каза Саске.

- После аз не издържах и му казах, че ти... - Саске го изглед с укор.-

- Излъгах го; казах му, че след като спечелиш доверието на селото ще се съюзиш с него и ще унищожите Коноха. - Чернокосият се изправи и замислено погледна лежащата Сакура, очевадно вече трезва, и усмихната толкова изкусително.Тя вдигна лявата си ръка и докосна гърдата си.Той й се усмихна и отново се обърна към белокосият.-

- После дойдохме тук.

- Добре си му казал.- После се приближи към Карин и я вдигна на ръце.Тя изстена от болка, все още в пулобудно състояние.Саске я заведе в стаята за гости и я остави на леглото.Затвори врата и после помогна на Суигетсу да стане и седне на един от трикраките столове.След това ,със самодоволна усмивка отиде, повдигна Сакура, заведе я в тяхната стая и отново отиде в хола.-

- Не се тревожи.- Каза тихо, сядайки на дивана срещу Суи.- Ще се погрижим за нея.- Наистина звучеше по - загрижен от всякога.Нямаше какво да се мисли, каже или направи - от както беше пристигнал в Коноха бе станал човек, такъв какъвто изпитва емоций.Суигетсу се засмя леко и облекчение се разля по вените му.Той отиде в банята и се изми.

Сакура лежеше на леглото и наум крещеше ; обичам те, обичам те, Учиха.Какво щеше да прави сега? Ами ако пак бе решен да разбие сърцето й? Тя уби тези мисли и си зададе въпроса : Как ще се наспи за работа?
Лесно, щеше да си вземе отпуск, все пак работеше от сутрин до вечер...
Мислите й бяха прекъснати от скърцането на вратата.Саске бе влязъл в стаята.Той хвърли катана на пода и легна на леглото до нея.Тя се обърна на другата страна за да разбере как ще реагира той.Единственото ,което направи Саске беше да я пита.-

- Трезвена ли си? - И все пак той знаеше, че е, беше в трезво състояние откакто се изкъпа в езерото,но все пак...Тя се обърна към него с едно движение е седна по турски, любимата й поза.-

- Разбира се! - После свали кимоното много бързо и остана по бельо.-

- Хайде да играем на нещо.- Той я изгледа с насмешка - беше като малко детенце.- Добре, ммм, истина или предизвикателство, Учиха?

- Истина. - Каза той, заставайки с ръце на тила.

- Детствен ли си, Саске Учиха? - Попита тя, като че ли бе пияна, беше много уморена.Усмихна се.Той я изгледа многозначително.Помълча малко и отговори с въпрос.-

- Що за въпрос?

- Въпрос като въпрос! Отговаряй!

- Добре де,...не съм.- Каза й той най - накрая и с това като че ли и зашлеви шамар.Разбира се, тя знаеше, че нямаше как великия Учиха да бъде, но се издразни от факта, че на осемнадесет години тя все още беше девственица.-

- Мои ред.А ти?

- Аз какво?

- Ти девствена ли си? - Попита той с дяволска усмивка.Но Сакура беше добра актриса и лесно манипулираше хората, престорено каза.-

- Разбира се, че не съм девствена, как ти хрумна? - Излъга го тя.Уви, Саске повярва на думите й.-

- В такъв случай, няма защо да чакам толкова.- После се приближи и сля устни с нейните.Той уви ръка окола кръста й.


Ще има продължение, съжелявам за грешките

13 главааа




13 глава


Той учи ръка около кръста й.Тя се отдръпна и го изгледа въпросително, после стана от леглото.Саске й се усмихна студено.-

- Какво има?

- Какво има ли?...Знаеш ли, сега съм по - добре, ще проверя Карин.- Запъти се към вратата тя.После излезе.Той промени изражението си - на лицето му се изписа мазна усмивка.Хе, разбира се, тя беше детствена, как можа да й повярва? Но като се замислиш беше нормално да излъже, все пак, кое момиче на осемнайсет години щеше да признае, че никога не е правило...Чернокосият избистри ума си от тези мисли и излезе от стаята.Реши да потърси нещо за ядене и отиде в кухнята.

Розовокосата отиде в стаята в, която Карин бе.Влизайки в стаята си мислиеше, че при гледката отново би се шокирала, но не излезе така.Червенокосата лежеше на, вече окървавените чаршафи и дишаше тежко, замижала.Но Сакура не мислeше за мръсните завивки - сега трябваше да помогне на момичето.Тя не я познаваше добре, почти не я беше заговаряла, но я съжали.Имаше рани, кръв и мрасотия по цялото тяло, та тя дори не беше облечена, дрехите й бяха частично унищожени.Запита се как е могъл Саске просто да я просне на леглото.
Тя се приближи към един дъбов шкаф и от него извади малка аптечка.И в двете спални имаше по една.Но я остави и отиде до банята от където взе мокри кърпи.След като отново отиде в стаята за гости , много внимателно свали парцалите, някогашните дрехи, и разгледа тялото на момичето.В момента Карин беше в съзнание, но все едно беше изпаднала в някакъв,...не можеше да се опише, стоеше неподвижна, сякаш изобщо не знаеше какво й правят.Да, имаше хубаво тяло.Сакура проми главата си от тези глупави мисли и се зае за работа.С една от мокрите кърпи, отново внимавайки за да не причини болка, почисти кръвта и мрасотията от кожата на червенокосото момиче.Тя не реагира.След като приключи и с това извади спирт и памуче и проми всяка една драскотина и рана.Нещата, които разбра бяха, че онова копеле я бе изнасилил и явно беше забивал трески в кожата й защото намери една огромна трескичка забита в гърба й.Скапан кучи син...Стана й много мъчно, но не можеше да направи нищо по въпроса освен да я подкрепи физически и емоционално.Промивайки всички рани и синини я остави гола и отиде до своята стая. Там завари чернокосят да яде царевица в нейната любима дървена купичка.-

- Царевица?- Попита го Сакура. Той я изгледа многозначително.-

- Да.- Каза той със своя обичаен беизразен поглед.Тя вдигна рамене без да обръща внимание и отвори друг шкаф.От него изкара една бяла нощничка.Реши, че стои добре на Карин.Точно преди да излезе Саске я спря.-

- Сакура.-Тя се обърна.-

- Да?

- Благодаря.- Отговори той, тя му се усмихна сладко, без да се замисля защо й благодари и затвори вратата след себе си.После влезе в другата спалня.Това разкарване я измори.Приближи се тихо към лежащото момиче.То сякаш не помръдваше, но тя знаеше, че ще се оправи.Старателно и много трудно облече нощницата на момичето и я зави с един тънък и чист чаршаф.Отдълечавайки се от момичето, с намерението да напусне стаята чу леко кашляне.Тя се обърна с надеждата, че може би Карин е отворила очи и за щастие се оказа права.Без много да се вълнува отиде до леглото на раненото момиче и застана на колене пред него.Прошепна.-

- Карин.

- С-сакура...аз..той...- После горчиви сълзи започнаха да се търкалят по бледото лице.-

- Спокойно , тук съм.- Очите на Сакура също се насълзиха.Тя леко погали бузата на Карин, тя се усмихна лекичко и затвори очи. Това беше нейното ,,благодаряґґ.Розовокоската, вече успокоила се, спокойно и много тихо напусна.
Облекчена, протегна ръце.Чак сега забеляза Суи, който спокойно и, вероятно, много дълбоко спеше.Беше късно и реши да си легне.Бе точно пред вратата, когато се сети, че Саске отново ще опита да си легне с нея, съжали, че го беше излъгала, но вече беше късно за това.Беше неизбежно.Изненада се за колко кратко време се бяха влюбили един в друг.Но тя вече знаеше, че я обича истински, просто го знаеше.И тя го обичаше, беше му подарила сърцето, съдбата и душата си, защо не и тялото си? Освен това мислеше, че е крайно време.Тя тихо отвори вратата и влезе.Внезапно той се появи пред нея, с цел да я стресне.-

- Изкара ми ангелите! - Прошепна възмотено тя.Саске се приближи и обви ръце около кръста й като я целуна лекичко по бузата.Тя се усмихна замечтано, но се върна в реалността.Той продължи да целува шията й, а тя се опита да се отскубне.


съжелявам че е толкова кратко и има грешки ама нямам време, не мога по - бързо.

много благодаря за коментарите



14 глава


Измъквайки се от лапите му, Сакура го изгледа виновно.Да, не й се искаше да го лъже, но и двамата знаеха истината.Той й се усмихна снизходително и отново леко наведе глава, за да я целуне и тя не го спря.Саске я вдигна на ръце ,а момичето уви крака си около кръста му.Беше лека като перце и той безпроблемно, със затворени очи, целувайки я, се приближи към леглото.Придвижвайки се, се сети, че бяха оставили вратата отворена, но сега не го интересуваше.В този момент Сакура беше най - важната.Веднъж усетил ръба на спалнята, се наведе, с намерението да сложи момичето легнало.В този миг нищо нямаше значение, бледолилавите стени бяха невидими, сякаш в стаята нямаше нищо освен празно пространсво.Ледени капки пот избиха Сакура.Изправяйки се, след като я беше сложил да легне, той се втренчи в смарагдовите очи на розовокоската.Преди да стане неловко, Саске отново се наведе над нея, така, че да не легне върху нея защото щеше да я притесни, а се подпря на коленете си и левия си лакът.С другата си ръка галеше розовите й коси, целувайки кадифената кожа.Момичето поруменя леко и сливайки устни с неговите, на интервали се усмихваше лекичко.Изведнъж тя затвори очи в очакване.Толкова е красива, помисли си той, сваляйки ризата бавно.Без да отваря очи, Сакура реши да му помогне като откопча закопчалката на презрамката си.Саске се вгледа в гръдта й.Събличайки се колкото се може по - бързо, той не пропускаше да целуне всяко необлечено местенце по тялото й, а тя се усмихваше блажено.След като остана единствено по бельо, чернокосият се зае да съблича и нея.Момичето отвори очи и бързо обърна поглед към другата страна.
Изведнъж, по ирония на съдбата, светлината огасна и двамата влюбени се сепнаха, но после бързо се успокоиха, решили да се възползват, защото така притесненията им щяха да изчезнат.Розовокосата се обърна към него, той усети погледа й върху себе си и се усмихна на предстоящето.Беше по - хубаво от колкото си мислеше...Бе тъмно, но през прозореца се прокрадваше една тънка струя светлина, която позволяваше на Сакура да вижда мускулестите му гърди и ръце,но не и лицето му.Това я успокояваше до известна степен.Тя се изправи съвсем леко, колкото да успее да откопчее малките закопчалки на потника си.Саске не се помръдна, остана леко приведен и това я накара да се запита дали му създава дискомфорт, но побърза и отново легна като остави, вече откопчаното, горнище върху гърдите си.Черноокият бавно го взе и го остави отстрани.Сега момичето беше само по долнището си, легнала и сладко усмихната.Тя очакваше от него да я води, тъй като и двамата знаеха, че е неопитна.Саске пак се приведе над нея, устните им бяха на сънтиметри едни от други.Тя неволно ги отвори и ментовият й дъх заля лицето му.Чернокосият мъж вдиша от аромата й и се изсмя леко, почти недолувимо, макар и да беше толкова близо до нея.Сакура не почака още и бързо, но не прекалено, свали бельото си и остана чисто гола.Единственото, което виждаше той бяха гърдите и корема й, но това му беше достатъчно, за да се възбуди.Вече се стичаха приятните капки пот по врата му.Младежа също свали долнището си.Тя се притесни, но вече знаеше, че той я обича и, че можеше да му се довери.Беше напълно убедена, че нямаше да я нарани.Саске нежно и внимателно обхвана бедрата й и бавно я издърпа към себе си.Розовокоската леко се засмя с палава нотка, и той се зарадва, че не й е създал неодобство.Целуна я зад ухото и й прошепна.-

- Сигурна ли си? Още не е късно да...- Но той не довърши защото тя изтцъка в отговор .После Саске зарови глава в косата й и спокойно се опита да проникне в нея ; члена му допря най - нежното й място и тя потрепна, омълчала се.Накрая той успя и тя усети страхотна болка.Сакура изпищя силно, а Саске реагира обезуспокоено като надигна леко глава и прошепна в ухото й.-

- Спокойно, отпусни се.- Но, допрял буза у нейната, усети едра сълза, попиваща кожата му.Явно я бе заболяло много и той реши да прекрати това мъчение.Саске се изправи леко, но, явно разбрало намерението му, момичето впи нокти в кожата на гърба му и прошена умолително.-

- Моля те, недей, искам го...- Тогава чернокосия се подчини и отново се приведе над горещото й, влажно красиво тяло.Отново прониквайки в нея, Сакура не усети нищо от първия момент, но след миг почувства приятно усещане.Започна да диша тежко, по този начин подсказа на любимия си, че не усеща болка повече.Той се усмихна самодоволно и започна много бавно и нежно да се движи напред - назад.Сакура започна да стене тихичко на неравни интервали.След около 5 минути той забърза движенията си и в последсвие виковите й се усилиха.


нямах време и зн че има грешки съжелявам

тази е малко по - дълга, съжелявам за грешките ,но нямам много време на компа и не знам кога ще пусна 16- та


15 глава


Беше й толкова хубаво...Саске бе недоволен, че я беше наранил по - рано, но сега виждаше, че й прави удоволствие.Продължаваха да се движат в такт, беше приказно, искаше им се никога да не се свършва.По цялото й тяло се стичаше пот.Изведнъж момичето замлъкна и се надигна, а той, объркан, я попита.-

- Добре ли си? - Тя му се усмихна, пренебрегвайки факта, че чернокосият не виждаше лицето й.Но така й не му отговори, ами застана на колене пред него, както и той стоеше в момента, й го целуна властно, вкарвайки езика си в устата му.Саске изстена доволно.Не беше сигурна дали прави грешка, но вече беше късно.Ами ако просто искаше да я използва, ей така за удоволствие, но вече беше прекалено влюбена в него...Реши да го
изпита ; погледна го в очите, сега виждаща ги, пълни със страст и любов, и каза тихо -

- Обичам те! - за първи път...Саске отговори без коле*ание.-

- И аз теб.- Вече беше сигурна.Прегърна го силно и му се остави.
Двамата прекараха цялата нощ в ласки...Горкичките те, дори не подозираха какви бяха плановете на Итачи...


А Итачи нервно седеше на коженото кресло, опрял лакти на дървената маса.Облегалката на стола попиваше потта, стичаща се по врата му.Той размишляваше върху детството си.Изведнъж чернокосият въздъхна тежко, а от устата му се изля огромна топка пара.Беше тъмно като в рог, а и студено, но той не объщаше внимание.
Да, уби родителите си както и целия си клан преди около 10 години, но не за друго, а защото, според кривата му логика, е трябвало да даде причина на Саске да продължи да живее, след като по - големият му брат се изпари и създаде Акатските.И защо? Това е въпроса.Всичко това нямаше смисъл...Единственото, което беше направил е, че беше лишил себе си и брат си от нормално детство.Често стигаше две крайности - съвсем нормален човек и маниакален психопат.С годините се беше пооправил, но все още имаше нужда да убива.И не просто да убива, а да убива силни противници, достойни за мощта му, такива като Саске.Никога нямаше да разбере какво го караше да прави тези глупости.Може би заради тръпката.
Изведнъж в главата му изплува спомена за червенокосото момиче.
Беше получил погрешна информация.Макар и жаден за мъст убиец, Итачи беше и прозорлив и вече знаеше точно какви са плановете на братчето му.
Той се беше върнал в родното им село защото много добре му беше известно, че с по - големия му брат са последните от клана Учиха и бързо трябваше да създаде наследство.И точно за това толкова много искаше да го убие.Всъщност Итачи беше много объркан.Защо искаше да го направи, нямаше да разбере...Но знаеше, че някъде вътре в себе си обичаше Саске...Така той прекара цялата нощ - в размишления, въпроси и планове, до сутринта без да мигне.



Съмна се, а Сакура лежеше, замижала, като си спомняше за снощните си приключения.Обичаше го и не искаше повече никога да бъде сама.Незнайно как ,но от затворените й очи потекоха едри сълзи.Чак сега осъзнаваше колко самотна се се чувствала през тези години.След като Саске си тръгна тя често плачеше горчиво, но след секунди избързваше сълзите и си припомняше колко бе силна майка й.Сега се гордееше колко силна беше станала.
След минутка усети топлата ръка на любимия й около кръста си.Той усмихнато и дрезгаво прошепна в ухото й.-

- Добро утро.- Тя побърза да убие сълзите и се усмихна, подсмърквайки.Той се осъмни и се надвеси над нея.-

- Какво има, мила? - Гласа му, тона му, погледа му, докосването му, вече знаеше, че не можеше да живее без тях.Розовокоската цялостно се обърна към него и го прегърна.Бяха завити с почти прозрачни чаршафи.Сакура се огледа - спомни си, че много обичаше своята спалня, дъбовите си шкафчета, слънцето, надничащо през прозореца.От този момент се чувстваше жива.От този момент се чувстваше щастлива.Нямаше нищо по - хубаво.Тя надигна глава и се вгледа в сънливите му, черни очи.Усмихна се още по широко и се измъкна от леглото.Той се сепна й я изгледа въпросително.Не я беше виждал по - радостна.Беше толкова красива, винаги беше красива.Розовокоската уви чаршафа около тялото си и като малко детенце подскокна и се измъкна от стаята.
Саске вдигна рамене и отново се просна върху меките бежови възглавници.Вглеждайки се в светлината отвън се усмихна живо.Знаеше, че вече може да обича, че вече е човек.

Вече вън от стаята, Сакура забеляза Суигетсу седнал на дивана единствено по къси панталони, гледайки я с забавна насмешка. Все едно я питаше; Какво правиш почти гола насред хола? Тя се засрами от освободеността си и се изчерви.-

- Извинявай.- Прошепна леко и влетя обратно в спалнята си.Саске отново се стресна от тежките й стъпки и стана, увил една калъфка около срамните си части.Затваряйки вратата Сакура го погледна закачливо, а после с укор.-

- Ей, аз спя върху тази...- Но той не й позволи да довърши и я целуна нежно по устните.След като прекрати това й се усмихна сладко, а тя, съвземайки се се обърна на друга страна, отвори едно чекмедже и изкара една много дълга блуза, по - скоро рокля и едни бикини, разкара завивката и ги облече.Саске, наслаждавайки се на гледката, също свали чаршафа и каза.-

- За едно бързо?- Но тя му кимна отрицателно и излезе от стаята с намерението да направи закуска.
Той направи сърдита гримаса и скоро след това се облече.





съжелявам хора не ме мразете

такам...ще я направя колкото се може по - дълга и без...грешки , съжелявам



16 глава


След като Сакура, Саске й Суигетсу закусиха, момичето реши, че трябва да погледне Карин.Тя не е яла от...два дни може би, помисли си розовокоската, запътила се към стаята й с купа пролетни ролца.Преди да влезе през голямата врата усети тежка буца в гърлото си - искаше й се да попита момичето какво й се е случило, но реши, че няма да е тактична ако веднага започне да я тормози с разни въпроси.Със свободната ръка тя докосна леката дръжка на бравата и възможно най - тихо я дръпна надолу.Щом вратата се отвори тя влезе като се постара да я затвори внимателно.Мекият килим докосна нежните й стъпала и тя се усмихна когато се сети за преживяванията си със Саске.Беше толкова нежен и внимателен...Розовокоската се приближи към леглото и седна на дървения стол до него, все още с купичката в ръце.-

- Карин.- Каза тя тихо.За нейна изненада червенокоската не беше сменила позата си от вчера, стоеше все така...Беше като мъртва.Това леко притесни Сакура.Но скоро раненото девойче отвори очи и се усмихна толкова широко, че седналото момиче прикрито се стресна.Но просто реши, че Карин се радва да я види.Червенокосата изтри усмивката каза.-

- Здравей...- Зеленооката отмести един розов кичур коса и остави купата с храна на нощното шкафче.Тя преглътна шумно и се усмихна тъжно.-

- Как си? Донесох ти малко храна...Искаш ли...да ми разкажеш какво се случи.- При тези думи Карин заговори така сякаш водеха съвсем обикновен разговор.Съвсем леко и с нормален тон.-

- Суи сигурно ти е казал...Когато те ни хванаха искаха да изкопчат информация от него за Саске, но той не им каза нищо затова решиха да го шантажират...Един от тях ме хвана и ме заведе в една стая и...- Тя докосна една дълбока, но малка рана на бузата си.Наблягаше на думите си като на съвсем нормални приказки.Какво става? Какви мисии имахте вчера? Има ли нещо ново под слънцето? После пое дъх и продължи, отвивайки чаршафите.Беше й топло.-

- Той...- Но Сакура не искаше да продължава и я прекъсна.-

- Знам какво ти е направил.Не е нужно...Ето, хапни! - И поднесе храната към устата й, но Карин й кимна отрицателно и й се усмихна приятелски.-

- Сакура.- Отново проговори тя.Розовокосата вдигна очи от ролцата й я изгледа въпросително.-

- Благодаря ти за всичко, което правиш за нас.- Промълви и затвори очи.Сакура веднага разбра, че случилото й се е било ужасяващо.Тя стана, остави купата на шкафа, наведе се над Карин и я целуна по челото.После излезе от стаята...Заставайки на вратата реши, че след изживяванията си с любимия ще е добре да се изкъпе.



- Разкажи ми за нея.- Каза Суи със стряскаща усмивка.Саске стоеше спокойно на стола без да слуша събеседника като си припомняше как беше отнел девственоста на Сакура. Радваше се, че се беше запазила.Но реши, че трябва да обърне внимание и на Суигетсу.-

- Защо не си гледаш твоята работа? - Отговори му Саске със самодоволна усмивка.Явно белокосият се беше съвзел.Тогава усмивката на съотборника на чернокосия се разшири и с лек смях отново проговори.-

- Значи ти хареса, а? - Мъже...Колко обичаха да се хвалят.-

- Нямаш си и представа...- Каза Саске като стана и се запъти към изхода на кухнята.Суи остана разочарован, горкия, не можа да изкопчи нищо...



Сакура вече се беше съблякла и се намираше по топлите пръски на леещата се вода.Бе толкова отпускащо.Разгледа тялото си и се запита дали се беше харесала на Саске.Поне се надяваше да му беше направила удоволствието.Имаха връзка едва от...три дни и тя без коле*ание се съгласи да спи с него...И въпреки, че избързаха, меко казано, розовокоската не съжаляваше.Искаше й се непрекъснато да бъде в обятията му, да я целува, да я докосва...Лицето й поруменя при мисълта, че вчеращната случка можеше да се повтори.Но тя нямаше нищо против...
Изведнъж момичето долуви скърцане.-

- Сакура...- Прошепна палаво Саске влизайки в банята, загърнал се от кръста надолу с хавлиена хърпа.Тя се обърна с широко отворени очи.-

- Някой ден ще ми докараш удар! - Каза тя с нотки на раздразнение, но в същото време и на възбуда.Той вдигна вежда.-

- О, значи не ме искаш? - И понечи да отвори вратата,но...-

- Кой е казал, че не те искам?- Попита го тя напускайки течащата вода и без да се старае да скрие голото си тяло се надигна на пръсти и го целуна...


* * * *

- Ето какъв е плана; след месец ще се промъкнем в Коноха, ще заловим брат ми и ще го доведем тук.- Каза много тихо, тежко и спокойно Итачи, почти през зъби.Всичките присъстващи в стаята го изгледаха многозначително.Запитаха се защо щяха да го правят, а ако ще го правят защо чак след месец.Изведнъж Дейдара се обади намусено. -

- Никой не познава Саске по - добре от теб, но не мислиш ли, че ще се затрудним...

- Не, знам точно къде е.Ако трябва ще вземем съотборниците му като заложници.- Прекъсна го чернокосият им лидер без да променя тона си.- Имате цял месец да се подготвите! - С тези думи имаше в предвид, че малкото му братче е много силен противник.Да, така беше, макар че тренировките му оредяваха,...та той почти не ходеше да тренира, но притежаваше огромна сила.-

- Свободни сте! Сасори , ти остани.- Проговори отново мъжа, докато всички членове на Акатските напускаха мрачното помещение.Итачи не се помръдна, стоеше в обичайната си поза - седнал на големия кожен стол.Червенокосият му направи недоволна гримаса.-

- Какво има?

- Разбрах, че брат ми си има приятелка, била много красива...- Итачи му се усмихна.В превод думите му казваха, че непременно трябва да си я вземат като сувенир.-

- Нямаш проблем.- Подсмихна се мазно Сасори, излизайки.Чернокосият остана сам в тъмната стая.Миришеше на мухал и тая антипатична обстановка отвръщаваше и него, но сега това не го интересуваше...
Значи малкият е завърза някакво момиченце, помисли си той.Това щеше да бъде най - сладкото отмъщение.



постарах се колкото можах, съжелявам ако ви разочаровам отново

такам 17 глава е тук по дълги от последната няма как да станат главите съжелявам много



17 глава 1/2


Минаха две седмици от както Саске се беше върнал в родното си село Коноха...
Карин почти се бе възтановила физически, но емоционалната рана си беше останала все още прясна затова Сакура реши, че след като момичето оздравее напълно ще й намери жилище.Суигетсу се беше установил наблизо, а двамата любовници решиха, че трябва да заживеят заедно.
Колко хубаво, а? Но нещата не бяха така прекрасни както всички си мислеха...



- Не мислиш ли, че е време да ставаме? - Промърмори розовокоската като се протягаше, лежаща до любимия.Светлината безсрамно надничаше през завесите и изгаряше очите й. Приятеля й стоеше със затворени очи и се опитваше да задържи момичето в прегръдките си, но безуспешно.Мина време преди той да й отговори.-

- Не...- Едва доловимо каза чернокосият като сладко се прозяваше.Сакура се надвеси над него и го целуна по бузата.В отговор той й направи сърдита муцуна.Тя вдигна вежда и после се сети, че това не му е достатъчно.Тогава, докосвайки устните му, ги облиза и вплете език с неговия.Да, сега беше доволен.Усмихвайки се перверзно й предложи.-

- Да си вземем душ? - След тези думи зеленоочката го погледна подозрително и каза иронично.-

- Не мислиш ли, че ще ти омръзна все някога? - После се замисли ; дали пък той не планираше да се разделят след като му писне от нея ? Мъжа й се усмихна и рече.-

- Това не може да стане...- Тогава отново сляха устни...



Вече беше обяд и слънцето жарко и безмилостно убиваше всяко дребно същество, усмелило се да излезе навън, затова Саске и Сакура решиха да си останат.
Розовокоската приготвяше някаква храна и си спомняше как мина рождения ден на Хината преди няколко дни - беше страхотно, бяха се събрали повече от двайсет и пет човека и бе много забавно.
Саске все още се излежаваше.Не беше мързелив, дори изобщо, но всичкия този секс изцеждаше силите му.
Докато Сакура работеше в лечебницата, чернокосият придружаваше анбу нинджите в мисиите и така се издържаха.Те не вършеха каквато и да е работа всъщност, а им плащаха безбожно големи суми.Когато тя беше малка родителите й едва свързваха двата края и Сакура не искаше да повтори техните грешки.Искаше първо да се образова и да започне хубава работа за да може да осигури всичко нужно за семейството си.Беше млада и красива и беше сигурна, че вече е намерила истинската любов, но имаше още няколко години пред себе си преди да реши, че вече иска дечица.
Когато си мислеше за това си представяше едно мини Саске и една малка Сакура.
Сладка усмивка се изписа върху лицето.Зарязвайки храната напусна кухнята и отиде в спалнята си.Там намери Саске най - после да се облича и се нахвърли върху него. Беше като малките деца , толкова невинна и крехка, но в същото време толкова дяволски красива.
Поваляйки го на земята го целуна властно, но и нежно и започна да се разсъблича.-

- Какво ти става? - Попита я със страст в очите Саске, знаеше какво ще последва.Вече свалила потничето си, прикри с него гърдите си и го попита със съркастични поглед и тон.-

- О, Саске Учиха се измори? Ами сигурно си капнал от толкова...- Но момичето не можа да довърши изречението си когато ролите им се размениха и се озова под него.-

- Аз не съм капнал, но ти определено ще се умориш! - Проговори черноокият мъж като бе притиснал ръцете й у пода и се усмихваше сатанински.Със скептичен поглед тя промълви палаво.-

- Не съм много сигурна! - В следващия момент обаче се чу страховит трясък, вероятно идващ от кухнята.

17 глава 2/2



Сакура стреснато се надигна.Опаси се, че Карин е изпуснала нещо, но звука беше прекалено силен и реши да провери, като преди това си сложи потника, надолу носеше един черен панталон на Саске, който й беше много удобен.
Излизайки от стаята си, и последвана от любовника си, тя мина по коридора - единствения път към кухнята.Вратата й зееше.Погледна чернокосият уплашено, който за разлика от нея вече вървеше пред момичето, със спокойни поглед и походка.Изведнъж розовокоската се успокои.Знаеше, че щом той е с нея нищо няма да й се случи.Влизайки в стаята, двамата направиха шокиращо откритие - Итачи спокойно се беше разположил на един от дървените столове до масата, а от другата й страна,срещу него и Дейдара.Сакура забеляза зеещата дупка на прозореца през, която явно натрапниците се бяха промъкнали.Тя и Саске застанаха в отбранителни пози.По - младият изгледа брат си гневно и през зъби попита.-

- Какво правиш тук? - А Итачи съвсем машинално вдигна ръце и каза с насмешка.-

- Дойдох да те посетя.Мина много време, а ти...- После многообещаващо погледна момичето до по - малкия си брат - тя беше толкова изплашена, не беше виждал по - ужaсин човек.Тя не можеше да продума, изведнъж се приближи към Саске, без да сваля плахия си поглед.Дейдара се поинтересува.-

- Това приятелката ти ли е? - Без да се помръдва той премести очи върху красивото й тяло.-

- Голяма хубавица е, нали? - Усмихнато в отговор попита чернокосият срещу двамата престъпници, вече спокоен.В следващия момент усети ноктите на момичето до него, впити в рамото си.Той докосна гърба й с пръст като знак да не се паникьосва.Тя се поуспокои, но страха не я напусна, от години не се бе чувствала толкова...застрашена.Отпусна се леко и прикри емоцията си.Изведнъж Итачи се изправи.
Саске знаеше, че сега трябва да се сражава с брат си, но беше прекалено изморен, не беше спал от няколко дни.Подсмихна се като си припомни колко бурни нощи бе имал с девойката до него.
Но погледа му се помрачи като си помисли, че сега двамата неканени гости може да проникнат в дома им и да правят каквото си поискат, а той нямаше сили да им се противопостави по какъвто и да е начин.
По ирония на съдбата и за щастие на него и приятелката му през входната врата влезе Суигетсу...Тц, какво съвпадение, а, помисли си Сакура с разливащото се облекчение по вените й.-

- Какво става тука? - Попита с невярваща физиономия Суи, виждащ Саске и момичето му , стоящи на вратата на кухнята.Приближавайки се към тя, а те дори не помръдваха видя усмихнати Дейдара и Итачи.Ужас се изписа на лицето му.Майчице, прелетя през мозъка му...Какво щяха да правят? Той решително мина пред двамата си приятели и с престорена усмивка се подигра.-

- Я виж какво си имаме тук! - Но ужасната несигурност не го беше оставила.Обърна се към обитателите на дома и видя уморените им лица.Сякаш бяха така капнали, че... Белокосият трябваше веднага да измисли план, но преди да прехвърли възможностите през главата си Итачи извади острия си катан и без да прави усилие го допря у гърдите му.Ужасна усмивка заигра по лицето на чернокосия натрапник.Какво ли щеше да стане сега, запита се розовокосата.Дори повече на брой, те нямаха никакъв шанс, сякаш някаква невидима сила беше изцедила всичките им сили.-

- Прекалено много те обичам, братко.- Проговори отново Итачи с безчувствена усмивка.- За това ще ти подаря живота, но ще ти взема друго...- И след тези думи дим обгърна него, непомръдващия Дей и Сакура.Ужасени, Суи и Саске се оглеждаха безпомощно в черния облак, търсещи смарагдовите очи на момичето, а след секунда пушека изчезна и заедно с него и похитителите и момичето.Нея я нямаше.Чернокосият никога се беше чувствал толкова безпомощен.Беше направо нелепо...



ох хора голяма мъка са ми тия пусти описания...тва е хора нещо което съм написала супер бавно за 20 мин , а аз за 20 мин нищо не мога да направя, постарах се колкото мога сорри тука ми стаа мн интересно