НаруКиба - Скрита любов

Пон Юни 25, 2012 11:55 pm

Здравейте! Благодаря, че четете тази история.
За още истории НаруХКиба, моля посетете тези линкове

https://naruto-hit.catsboard.com/t14439-topic
https://naruto-hit.catsboard.com/t14829-topic

Ако не си фен на шонен-ай по-добре спри с четенето до тук!

Така за тези които имат намерение да четат нека да дам малко повече информация smile

Събитието се развива две години и половина след заминаването на Наруто от Коноха да тренира с Джирая ( перверзният отшелник )
Когато той се прибира в родното си село, той разбира, че вече няма тези отношения към Сакура. По-късно Наруто установява, че когато стои близо до Киба изпитва странни чувства, чувства който до сега не е изпитвал към другиго.

Този ден започна както всеки друг, изгряващо слънце, пеещи птички, течащата река. Хммм един страхотен ден за разходка! На пръв поглед всичко изглеждаше нормално, но този ден нямаше да бъде толкова необикновен за нашите приятели от Коноха.

"- Наруто готов ли си ?", попита Джирая с широка усмивка.
"- Без съмнение сенсей, чакам този момент от две години и половина. Нямам търпение да се видя с всичките ми приятели, най-вече с Сакура-чан. Сигурно е пораснала и е станала по-красива."
"- Ах, тази любов... Спомням си за пръв път когато аз се влюбих", каза Джирая с замечтан поглед към небето.
"- Ей, ей перверзен отшелнико, недей да започваш с твойте перверзни исторй!", изкрещя Наруто сочейки го с пръст.
"- Момче имай поне малко уважение към мен, все пак съм ти учител. Не можеш да ме наричаш постоянно по този начин!"
Този "важен" разговор се водеше пред портите на Коноха. Наруто и Джирая седяха там повече от половин час гледайки селото.
"- Хайде време е да влизаме Наруто", каза Джирая потупвайки го по рамото. Когато те наближиха патрула на входа на селото, познат глас ги спря.
"- Хей, кои сте вие?, нямате право да влизате в селото без право, покажете си документите"
Когато Наруто чу тези думи, той се обърна и видя не кой да е друг а самият Ирука. Той не го бе виждал толкова отдавна.
"- Ирука сенсей. Това съм аз Наруто! " каза той, почесвайки се зад главата.
"- Наруто? Не мога да повярвам колко си пораснал!"
Ирука бе впечатлен от ръста на момчето, за последно когато го бе видял, той беше не повече от метър и петдесет висок.
"- Сенсей, радвам се да ви ивдя, толкова време мина, но защо сте на пост тук, а не сте в академията?", попита Наруто учудено.
"- Сега академията е в ремонт и учителите ни разпределиха да помагаме с каквото можем"
Наруто харесваше да си говори със своят учител, но нямаше търпение да се види и с останалите си приятели, за това той махна ръка за сбогом и тръгна към своят апартамент. По пътя, той срещна Хината и Ино. Както винаги, щом Хината го видя тя се изчерви и припадна. Наруто се разтревожи и помоли Ино да я закара до болницата, защото той си мислеше, че тя е болна...
(Колко глупаво от негова страна, как до сега не е забелязал, че тя го харесва)
Остава още няколко метра до старият апартамент на Наруто, когато той чу силен лай. Той тръгна да се обръща, но бе твърде късно. Преди да се осети той бе повален на земята от голямо бяло куче.
"- Хей, хей! Спри се, да не съм ти плюшена играчка.", извика Наруто с усмивка на лицето.
"- Акамару, вече можеш да спреш да лигавиш лицето на Наруто!"
Този глас бе доста познат на Наруто, как няма това бе неговият най-добър приятел от детството му. Това бе Киба Инузука. Познат още като момчето куче.
"- Ей! Кучешки дъх, това ти ли си?", каза Наруто учудено.
"- Кой друг се разхожда наоколо с куче като мен?", отговори Киба усмихвайки се.
"- Куче?, ти наричаш това куче. Киба, за бога Акамару прилича на кон."
"- Не съм забелязал да е пораснал толкова много, може би защото съм постоянно с него", каза Киба с объркано изражение.
"- Но като говорим за промяна, Наруто ти си пораснал доста."
Киба седеше и гледаше русото момче с странен поглед.
" Хмм, тялото му изглежда доста стегнато", помисли си Киба.
" Какво?, да не би току що да си помислих, че Наруто е секси?"
" Какво ми става?", помисли си Киба удряки се по главата
"- Ей Киба какво има? Изглеждаш ми притеснен"
"- Нищо ми няма, просто се сетих за нещо"
Наруто знаеше, че нещо тормозеше Киба, защото той не бе от хората които можеха да лъжат добре
"- Хайде де, кажи ми. Виждам много ясно, че нещо те тормози. Кажи ми аз съм ти приятел и винаги ще бъда!"
"- Не мисля, че е нещо за което трябва да се тревожиш Наруто"
Киба се опитваше да избегне темата в продължение на няколко минути, докато Наруто не видя Сакура.
"- А... Наруто аз ще тръгвам, имам да свърша една работа. Нека да се видим утре сутринта на тренировъчната площадка да потренираме като доброто старто време ?"
"- Добре Киба, довиждане до утре"
"- Наруто!, толкова време мина" каза Сакура прегръщайки силно русото момче. Наруто бе щастлив да види Сакура, но за момент се усети, че не изпитва същите чувства като преди, ако това се бе случили преди две години, той сигурно щеше да се опита да направи нещо откачено, но този път той разбра, че не изпитва нищо повече от приятелски чувства.
"-Сакура, радвам се, че те виждам", каза Наруто усмихвайки се с ръце зад главата си. Толкова време Наруто чакаше да срещне Сакура и да си поговори с нея за нещата които бе преживял през последните две години и половина, но нещо друго го разсейваше. Той се чувстваше доста объркан, неговите очаквания бяха съвсем други. Замислен, той изпрати Сакура до тях, по пътя те говореха за миналото. Когато Наруто изпрати Сакура той пое към своят малък апартамент. Наруто се качи по стълбите, когато стигна до последният етаж, той бръкна в джоба си и изкара ръждясалият ключ за неговият дом.
Опита на два пъти да отключи вратата безуспешно, но на третият път успя с по голям натиск на вратата. Влизайки, той остана без дъх, стаята бе покрита цяла в прах. По най-бързият начин той отвори прозореца за да си поеме глътка въздух. Наруто изчисти стаята си и след половин час легна на леглото си. Странни мисли го тормозеха. По-рано когато се бе видял с Киба, той бе усетил някаква топлина, която го пронизваше в корема. Не след дълго той заспа, прегърнал плюшената играчка (бяло кученце), която Киба му бе подарил за десетият му рожден ден.

(Така това е въвеждащата част и знам, че е доста слаба, но трябваше да направя въведение към същинската част,(в другата част обещавам да има по-перверзни работи НаруКиба - Скрита любов 787605

) . Ако ви хареса моля оставете коментар)

Пишете вашите коментари тук --> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Вто Юни 26, 2012 7:25 pm

Наруто

Часът бе 8:00, когато Наруто чу своят будилник да звънни. Слънцето бе изгряло и всички бяха вече навън. Наруто стана от леглото си и влезна в банята да си вземе един горещ душ. След десет минути той излезна, носейки хавлия увита около кръста. Водата още се стичаше от русата му бодлива коса, по тялото му. Когато се облече, той закуси една купичка с зърнена закуска и мляко. Когато видя, че времето приближаваше 9:30, той бързо заключи врата на апартамента си и тръгна да тича по прашните улици на Коноха, към тренировъчната площадка.

Киба

" Ммм Наруто, много си добър.", измъмри Киба в сънят си.
Не след дълго Киба се събуди с ужасено изражение на лицето си.
" Какво по дяволите сънувах току що? Да не би да съм... гей?"
Киба бе шокиран от съня, който бе сънувал. Той стана от леглото и забеляза, че нещо не бе наред, неговите боксерки бяха изпънати. Тогава той погледна надолу и видя, че бе получил ерекция.
" О, не може да е истина! Какво ще правя? Да ли наистина харесвам Наруто или това е просто етап от пубертета в който просто искам да правя секс с всеки който видя?"
Киба се чудеше какво да прави, но тогава се сети за вчера, когато той срещна русото момче. При тази мисъл той се изчерви "Може би наистина го харесвам", каза си той с усмивка.

Киба/Наруто

"- Хей!, Наруто защо закъсня толкова много?", попита Киба със сърдито изражение. Наруто стоеше приклекнал с ръце на колената си опитвайки се да си поеме въздух.
"- Извинявам се Киба, просто загубих представа за времето", отвърна русото момче с кучешка физиономия, опитвайки се да изглежда невинно.
"- Добре, хайде да започваме, какво ще кажеш за спаринг?", попита Киба.
" Хмм, така ще мога да го пипам", помисли си момчето куче.
"- Както кажеш кучешки дъх, каквото и да избереш, винаги ще бъдеш победен"
"- Нека да видим какво можеш, блонди", каза Киба с широка усмивка.
За момент Наруто замръзна, като чу тези думи. "- Да не би да ме нарече блонди?, не сигурно си въобразявам."
Момчетата тренираха в продължение на няколко часа.
" Страхотно, успях да го пипна няколко пъти без да изглежда, че го правя нарочно" (Ах този перверзен Киба)
"- Киба мисля, че стига толкова за днеска, нека да се поразходим из гората?"
"- С удоволствие.", отвърна Киба, гледайки изпотеното тяло на русото момче.
" Успокой се, успокой се, не мисли за такива неща", казваше си Киба докато гледаше Наруто. Той се притесняваше от факта, че може да изгуби контрол над чувствата си и да направи нещо нередно. През цялото време докато се разхождаха, те не обелиха и думичка, само от време на време Киба поглеждаше Наруто.
"- Ам.. Киба, мисля че стана твърде късно, трябва да се прибираме, но ако искаш може да се поразходим още?",попита Наруто, гледайки Киба право в неговите очи. За момент Киба се изгуби в сапфирените очи на русото момче.
"- Ей, Киба!, чуваш ли ме?"
"- Да, аз... просто се замислих за нещо"
"- Отново ли те тормози същото нещо като вчера?, Хайде кажи ми какво има, ако не ми се доверяваш, значи не си ми приятел и ми нямаш доверие"
Киба бе шокиран от тези думи, той трябваше да избира пред това да предаде тяхното приятелство и да си замълчи или да каже истината.
"- Наруто, аз.... не мога да ти кажа, съжалявам"
"- Киба, мислих си, че си ми приятел, но явно съм грешал!", каза Наруто с сърдито изражение.
"- Наруто, ти си ми приятел, но разбери не мога да ти кажа, ще ме намразиш!", отговори Киба с насълзени очи, опитвайки се да си прикрие лицето с ръка.
"- Щом е така, аз ще си тръгвам, когато решиш, че можеш да ми се довериш, знаеш къде да ме намериш", каза Наруто обръщайки гръб на Киба.
Момчето куче бе потресено от това, което се бе случило, той седеше на земята с ръце около свитите си крака, подпрял главата си на колената, той се чудеше какво да прави.

Какво ще стане с Киба? Да ли той ще каже истината на Наруто или ще реши да сложи край на това приятелство? Ще разберем в следващата част.
Благодаря на всички които им харесва и които четат това :)
Не забравяйте да пишете и коментари.

Пишете вашите коментари тук --> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Сря Юни 27, 2012 7:06 pm

Киба

"- Наруто, аз т..е..., аз те обичам"
Имаше минута неловко мълчание, след което русото момче отвърна на неговите думи.
"- Киба, какво подяволите си мислиш? Аз не съм гей, никога няма да те харесвам, напротив даже те намразих повече след това което каза!"
"- Наруто, моля те не ме изоставяй. Защо, защо неможеш да разбереш какви чувства изпитвам към тебе."
"- Киба, не искам повече да те виждам, ти си извратен!"
"- Моля те, не искам да загубя най-добрият си приятел заради чувствата си. Поне бъди мой приятел, нищо повече не искам"
Киба бе прав, още от малки Наруто и Киба бяха неразделни. Вярно е, че те винаги се караха и съравноваваха, но те правеха всичко заедно. Те тренираха, учеха и играеха заедно.
"- Съжалявам Киба, но немога да дружа с хора като тебе", каза Наруто с извращение и побягна.
Киба се събуди с вик и започна да плаче.
"- Ей Киба, какво има?, успокой се.", каза майка му влизайки в стаята с разтревожено лице.
"- Мамо, нищо, аз просто сънувах един кошмар, нищо повече"
Тсуме знаеше, че нещо не е наред( майчин инстинкт ).
"- Хей, хайде, знаеш че можеш да ми кажеш какво те тревожи, все пак аз съм твоя майка."
"- Всичко е наред, просто искам да остана на саме, може ли ?"
"- Както кажеш Киба", каза Тсуме и затвори вратата на стаята.
Киба не искаше да заспива повече, всеки път щом затваряше очи, той се стряскаше,
защото спомените от сънят нахлуваха в главата му.
"- Какво ще правя, ако не му кажа истината, той няма да ми проговори повече и ще го загубя като приятел, но ако кажа истината, може пак да ме изостави. Ооо Боже, какво да правя!"

Наруто

Тази вечер той си легна ядосан от постъпката на момчето куче.
" Немога да повярвам, че той постъпи така, мислех си че ми е приятел, е явно съм грешал."
Не след дълго русото момче заспа с насълзени очи. Той бе съкрушен от случилото се по-рано.
"- Наруто, какво правиш тук?", попита Киба учудено след като отвори входната врата. Наруто сведе поглед и прошепна:
"- Киба, аз искам да се извиня за вчерашната си реакция. Бях много ядосан и мислех егоестично. Не искам никога повече да се караме за такива дребни неща, но моляте ако те тревожи нещо кажи ми, аз винаги ще бъда до тебе, надявам се да ми..."
Наруто бе прекъснат от страстната целувка на Киба, който си бе поправил път към русото момче, незнайно кога.
"- Наруто, аз те обичам и никога не бих могъл да ти се сърдя"
"- Ах.., Киба", въздъхна джинчурикито от страстната целувка.
Той не знаеше как да реаргира от случилото се, не предполагаше че ще му хареса толкова много ,но бе объркан от чувствата които изпитваше към момчето куче.
"- Киба, аз.. незнам какво да кажа, аз.."
"- Шшш, тихо Наруто, неказвай нищо, просто се отдай на чувствата си", каза Киба и притисна Наруто към тялото си.
Наруто се чувстваше спокоен и защитен в ръцете на Киба, всичко бе толкова прекрасно.
"- Ей, не плачи, всичко е наред, не се сърдя за нищо.", прошепна Киба улавяйки сълзите на Наруто с целувки.
"- Киба, моляте не ме изоставяй, незнам какво ще правя без теб, най-добрият ми приятел"
"- Наруто, никога не бих си помислил да те изоставям, аз немога без теб глупчо"
Киба прегърна Наруто, прегрътката бе страстна и продължителна. Наруто погледна Киба в очите и за миг се загуби в тях.
Киба от друга страна също бе потънал в сините очите на Наруто, когато той ги гледаше, имаше чувство че гледа морето.
"- Наруто, обичам те с цялото си сърце"
"- Киба и аз те обичам!"
Наруто се събуди целият облян в пот, спомени от съня нахлуваха в неговата глава, той се чудеше какво бе това чуство, което бе почуствал повреме на съня. Той се чустваше защитен и обичан, всичко което искаше. Русото момче бе много объркано, незнаеше какво да прави.
" Мисля, че наистина го харесвам, но какво ще му кажа?", зачуди се джинчурикито, докато влизаше в банята да си вземе душ.
Наруто бе загубил представа за времето, когато излезна след час и половина от банята, той седна на леглото си и погледна плюшената играчка, която Киба му бе подарил.
" Редно е да му кажа как се чувствам, той ми е приятел и трябва да знае, ако наистина е такъв, той не би ме напуснал, само заради това, което изпитвам към него.

Хммм.. Какво ли ще се случи?
Прочетете следващия фик и ще разберете :)
Благодаря че пишете коментари тук ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Чет Юни 28, 2012 11:12 am

Наруто

Часът бе 6:30, Наруто седеше на тераста си и гледаше изгрева на слънцето. Всичко което Наруто искаше, бе да бъде до своят най-добър приятел. Русото момче се чудеше как да разкрие свойте чувтства към Киба. Той се страхуваше много, но знаше, че няма друг начин освен де отиде при него и да излее свойте чувства. След един час дълги размисли, той знаеше какво да направи. Уверен, Наруто пое към гората, където се намираше имението на калан Инузука. Той вървеше нервно и несигорно. Непоносима жега тормозише джинчурикито.
" Все едно имам пеперуди в стомаха, какво по дяволите е това чувство!", изръмжа Наруто държейки се с ръка за корема. Скоро имението на инузука се появи на хоризонта, Наруто пое дълбоко въздух и закрачи по уверено.

Киба

" Акамару, кажи ми какво да правя. Наистина харесвам Наруто, но незнам как да му го кажа, страх ме е да не ми се збъдне сънят. Ако това се случи, няма да мога да го приживея."
Белият звяр го погледна жално и искимтя:
" Не се тревожете господарю, сигорен съм че всичко ще бъде наред."
Киба се зарадва от думите и прегърна своят верен приятел.
"- Това е Акамару, ще отида при него да говоря, не мога повече така, не издържам.", измъмри Киба със сълзи на очите.

Киба/Наруто

Туп,туп,туп..., някой почука на врата.
Киба бе много учуден, кой би дощъл по това време да го търси.
Той избърса сълзите си и слезна да отвори вратата. Той изпадна в шок когато видя, че това не е никой друг, а самият Наруто.
" Наруто, какво правиш тук?", попита Киба учудено.
" Киба, тази вечер мислих дълго и искам да ти кажа нещо"
" Наруто и аз мислих дълго и мисля, че съм готов да ти кажа какво ме тормозеше тези дни"
И двете момчета седяха и гледаха земята неловко. Искаше им се всичко да свърши бързо и да мине добре.
"- Киба, мисля, че... че... а.з"
" Ох!, по дяволите немога да го кажа"
"- Киба, аз те харесвам."
"- Наруто, аз те харесвам.", каза Киба учудено.
"- Не, ти неме разбра правилно, мисля, че те харесвам като повече от приятел" Тези думи шокираха Киба, той незнаеше как да реаргира, нима неговите страхове са били напразно? Всичко от което се е страхувал е било само илюзия на неговото въображение.
"- Моляте Киба, не ме мрази заради чувствата ми към тебе, просто неможех крия, твоа което изпитвам към тебе"
"- Наруто", каза момчето куче с лека усмивка,
" няма начин да ти се сърдя, ти си ми най-добрият приятел, ти си всичко за мене. Наруто, аз те.." Всичко стана толкова бързо. Киба не знаеше какво се случи, за момент той се осъзна, той бе притиснат от тялото на Наруто. Техните устни бяха заключени в една страсна целувка, която продължи няколко минути. Когато те прекъснаха целувката, за да си поемат въздух, Киба каза:
" Наруто, немога да повярвам, че и ти си се чуствал по този начин. Нещото което ме тормозише, бе чуството ми за обич към тебе. Страхувах се, че ако ти бях казал истинат, ти щеше да ме напуснеш завинаги" Киба се разплака и сложи ръка на лицето си за да скрие сълзите си. Наруто прегърна Киба с ръка през кръста и го целуна нежно по носа.
"- Не се притеснявай Киба, вече съм тук и никой няма да ни раздели. Обичам те!"
"- Наруто и аз те обчиам.", прошепна Киба и сключи свойте усни с усните на Наруто.
Всичко което имаше значение в момента бе, че те са заедно и, че никой не можеше да развали този момент за нищо на света.

НаруКиба - Скрита любов 2mw6tkh

Всичко върви по план, Киба и Наруто се събраха. Нека заедно да проследим техните действия в следващите няколко глави.
Благодаря че пишете коментари ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Чет Юни 28, 2012 11:57 pm

Извинявам се за допуснатите правописни грешки предварително.

"- Киба, хайде да се поразходим из гората, времето е прекрасно"
Киба целуна Наруто за последно и тръгнаха да се разхождат ръка за ркъа. Нежен вятър се промъкваше из клоните на дърветата, всичко бе толкова спокойно.
"- Ей, Нруто виж", извика радостно Киба, сочейки една поляна усипана с цветя. (Ммм да Киба обичаше цветята още от малък) Без много да мисли, момчето куче подскочи от радост и се "гмурна" в морето от розови и жълти светя. Киба легна на земята и протегна ръце нагоре гледайки русото момче.
"- Ела при мене, забавно е и релаксиращо", каза Киба с усмивка.
Наруто не бе много по тези неща, но неочаквано Киба го дръпна за ръката. Той попадна в топлата прегръдка на своят приятел. Наруто лежеше върху Киба, с лгава на неговите гърди. Киба потърка лицето си в златната коса на Наруто.
"- Как-какво правиш? Киба?"
Киба просто продължи да си играе с косата на Наруто. В отговор на въпрос, той прокара ръцете си към ципът на якето му, той бавно разкопча якето на русото момче.
"- Ох". - Наруто въздъхна тихо.
Киба се усмихна в косата му. "Наруто. Ти имаш най-сексапилният глас който някога съм чувал, въздъхни още един път за мен." Той влачеше пръстите си по мусколестото тяло на русото момче.
"- Ох! Киба!",Наруто натисна тялото си напред стенйки името на Киба.
Киба бавно си проправяше път до врата на Наруто. Той хапеше и лижеше, порпавяки си път до кръстовище, където шията се срещаше с рамото. Наруто изпадаше в екстаз, докато пулсът му разтеше. Киба продължи да изследва тялото на русото момче. Той оставяше огън по кожата му. Ръцете му слизаха все по надоло и по надоло, докато те достигнаха кръста. Киба бавно откопча оранжевочерният панталон и бавно го свали , плъзгайки го не търпеливо по нежните крака на Наруто. Киба обърна Наруто по корем, техните твърди членове се търкаха един в друг през дрехите, които все още, покриваха долната половина на телата им. Двамата вздъхнаха, наслаждавайки се на триенето. Киба грабна пулсираща маса през боксерките и започна с леки движения на горе и на долу да задоволява русото момче, получавайки в замяна страсни целувки и въздишки. Киба не издържаше повече, той се наведе и премахна боксерките на Наруто с оста. Наруто се усмихна и започна да разкопчава панталона на Киба, минуто по късно и двамата бяха напълно голи.
"- Киба, искам да те опитам", каза Наруто с перверзна усмивка.
"- Нека да видим какво можеш блонди", отвърна Киба прехапвайки долната си усна.
Киба искимта от удовлоствие, когато Наруто постави върха на езика си върху главата, той бавно започна да движи езика си нагоре и на долу.
Наруто сложи усните си върху главата му, бавно отвори устата си и започна да повтаря същите движения, наслаждавайки се на слабо солената течност, която отделяше русото момче.
Наруто бе готов да свърши само от въздишките, които идваха от Киба.
Киба отметна глава назаде и затоври очи, наслаждавайки се на мократа топлина, която излъчваше устата на Наруто. Русото момче прегърна Киба с лявата си ръка, а с дясната продължи да го задоволява.
Киба не издържа повече и след няколко секунди свърши, бяла течност се разля върху стомасите на двете момчета. Чуството което изпита Наруто, го накара да свърши веднага след Киба. Дишайки тежко, Наруто легна върху Киба, наслаждавайки се на чувството, което току-що изпита. Киба имаше странно желание да прекара колкото се можеше повече време с Наруто, за това той го покани да преси в тях.
НаруКиба - Скрита любов Em32b

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291
Приемам идей за следващата част ( който има да пише на лично )

Пет Юни 29, 2012 8:07 pm

"- Мамо, може ли Наруто да остане тази нощ в къщи, защото стана доста късно, а той живее в другият край на Коноха", попита Киба майка си с кучешка физиономия.
"- Добре киба, но само при условия, че няма да стоите до късно и че няма да вдигате много шум", отвърна Тсуме.
(Клана Инузука не бяха едни от най-вселите хора. Те се славеха с желязното си държание, Тсуме бе една от тези хора, който не показваха чувствата си, както и нейната дъщеря Хана)
"- О, благодаря ти мамо! Обещавам, че ще пазим тишина"
"- Наруто, можеш да влезеш, говорих с майка и тя ми разреши"
Русото момче се усмихна и влезна.
"- Добър вечер госпожо Инузука", каза Наруто плахо.
О, да той знаеше за тяхното желязно държание, за това той се опитваше да превлича колкото може по-малко внимание към себе си.
"- Моля те Наруто, наричай ме Тсуме"
"- Добре Тсуме", отговори джинчурикито с недоверие.
След вечеря двете момчета се насочиха към стаята на Киба.
"- Наруто, изчакай само една минутка да изчистя стаяти, защото е доста разхвърляно"
След пет минути Киба отвори вратата на стаята си и русото момче влезе.
"- Но Киба, тук има само едно легло, къде ще спя?"
"- Ооо добър въпрос, не бях се сещал за това. хмм, нека да помисля. Ти ще спиш на леглото, аз на земята"
"- Но Киба, не е редно, аз ще спя на земята, все пак къщата това е твоя дом"
След десет минути караница кой къде ще спи, накрая се разбраха - Киба на земята, Наруто на леглото.
Часът бе 11:30, време за сън, защото не искаха да пренебрегват думите на Тсуме. Наруто тръгна да се съблича, когато забеляза с периферното си зрение как момчето куче го гледаше.
"- Хайде Киба, знам за какво си мислиш, но не забравяй, че сме в къщата на майка ти и ако тя разбере ще ние убие."
"- Не е това което си мислиш Наруто, просто се наслаждавах на тялото ти на това, което ми пренадлежи" Русото момче се усмихна и легна под топлите завивки. Той притвори очи и също наблюдаваше как Киба си събличаше дрехите. Перверзни мисли минаваха през главата му, но веднага се досети, че майкта на Киба е Тсуме и че тя не е от няй милите хора. Не след дълго русото момче заспа. Киба седеше и гледаше своят приятел, " Колко сладко изглежда докато спи, толкова е спокоен.", помисли си Киба.
Наурто се събуди към 02:00 часа през вечерта. Той погледна надоло и видя Киба, който се бе свил на кълбо от студеният под.
"- Хей, Киба буден ли си?"
"- На.. Наруто, какво има?"
"- Ам, мислех си, дали не искаш да дойдеш при мене, виждам, че ти е студено, а леглото е достатачно голямо и за двама ни.
Не след дълго момчето се нави и легна до Наруто. Само за секунди Киба заспа увивайки ръцете си около топлото тяло на Наруто, той се сгуши в неговите гърди. Русото момче се усмихна и заспа, прегръщайки Киба.
"- Какво по дяволите?", някои извика. Двете момчета се стреснаха и отвориха веднага очи.
"- Киба, какво подяволите правите? Защо спите в едно легло?"
"- Мамо, не се ядосвай, просто стана много студено вечерта и Наруто ме помоли да легна до него."
"- Киба, искам да те питам нещо, веднага ела с мен долу в кухнята", каза тя сърдито дърпайки момчето за ръката"
" Какво направих", зачуди се Наруто, гледайки вратата с изплашено изражение.
"- Какво каза! Искаш да ми кажеш, че ти си гей и че харесваш това момче? Немога да повярвам, толкова години те гледах, а ти ми се отплащаш по този начин, обявявайки ми че си гей. Не искам да се виждаш с Наруто повече, не и докато не размислиш над глупавата постъпка която извърши!" Наруто дочу разговора и веднага се облече.
"- Тсуме, съжалявам", каза русото момче излизайки от имението.
"- Не смей да ме наричаш Тсуме повече, мръсно животно", извика Тсуме разгневена. Тя бе готова още сега да скочи и да разкъса момчето.
Наруто тръгна да бяга с насълзени очи към своят апартамент.
"- Хей Наруто, спри!", извика Сакура. Наруто дори не я чу, той искаше да бяга колкото се може повече, искаше да избяга от този свят и да отиде в света в който няма болка и тъга.
" Какво му стана на Наруто, защо се държеше така, защо плачеше?", зачуди се Сакура.

НаруКиба - Скрита любов 1hqee8

Какво ще стане с тяхната връзка? Дали Киба ще успее да забрави за Наруто?
Ще разберем в следващата част, а за тези на които им е харесало, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Съб Юни 30, 2012 1:24 am

Приятно четене и предварително се извинявам за правописните грешки.

Киба

"- Тсуме, какво подяволите направи! Ти изгони най-добрият ми приятел. Не стига, че кланът ни е един от най студените и трудно си намирам приятел, а сега и това. Защо се държиш така с него, той не е виновен за това което съм. Твоята забрана ме кара все повече и повече да искъм да съм с него. Аз никога няма да се променя, никога няма да спра да го обичам."
"- Киба, ах ти некадърен идиот! Никога няма да ти простя за тази твоя постъпка.", изрева яростно Тсуме.
"- Как може да си толкова безрасъден, какво биха си помислили хората за теб и за нашият клан"
"- Майко, неме интересува, какво мислят другите. Аз знам, че го обичам и че той ме обича, това е всичко което искам!"
"- Киба разбери правя го това за твое добро! Ако се приближиш до Наруто ще го разкъсам на парченца."
"- Що за майка си подяволите, не те ли интересува как се чустват другите, защо мислиш само за клана! Наруто няма нито майка, нито баща. Още от малък е напълно сам, непознава почти никой, как би се чуствала ти?, изрева Киба и тръшна вратата на стаята си пред лицето на майка си.
"- Докато не се връзомиш няма да нпуснеш тази къща!", извика Тсуме през вратата и слезна ядосано по стълбите, тя заключи вратата и се качи в нейната стая взимайки ключа със себе си.
" Немога така, каквото и да казва майка немога без него, той е всичко за мен и няма да позволя клана да ни раздели!"

Тсуме/Хана

"- Тсуме-чан, немислиш ли че преовеличи с държанието си? Все пак той е твой син и трябва да го приемеш такъв какъвто е."
"- Хана, само не ми казвай, че и ти одобряваш тяханата връзка, забога те са момчета!"
"- Майко, права си че са момчета но любовта няма граница, днес по рано когто се разхождах в гората ги видях случайно. Те се държаха ръка за ръка, не бях виждала някой да обича друг по този начин. Между тях имаше някаква невидима сила, която ги защитаваше, това бе нещо повече от обич, мисля че са създадени един за друг."
Тсуме бе съкрушена от тези думи, тя неможеше да повярва, че нейният син харесва друго момче. Как се бе стигнало до това? Тя си задаваше този въпрос постоянно в главата. Макар и положителните думи на Хана, тя все още мислише, че това е нередно.
"- Хана разкараи се от погледа ми, не искаш и ти да ме ядосваш!"
Хана напусна стаята и отиде при малкият си брат.
"- Хей Киба, може ли да влезна", каза тихо Хана почуквайки на вратата.
"- Ако си дошла да ми се подиграваш, давай по бързо!" Киба седеше на леглото си и плачеше, цялото му лице бе обляно със сълзи.
"- Киба никога не бих ти се подигравала, ти си малкото ми братче и винаги ще те подкрепям, независимо кого харесваш. Искам да ти кажа, че вчера когато бях в гората ви видях. Не мисля, че съм виждала нещо подобно, между вас има нещо повече от приятелство и любов, вие сте създадени един за друг." Киба неможеше да повярва на думите които каза Хана.
"- Благодаря ти нии чан ( сестричке )", промълви Киба прегъщайки здраво сестра си.
"- Ох, Киба, няма защо, за това съм твоя сестра, да те подкрепям в тежките моменти от твоят живот"

Наруто

" Това е!, всичко което ме вълнуваше в живота ми бе отнето. Какво ще правя сега, чуствам се като кукла. Боже, защо продължаваш да ме наказваж по този начин. Нямам семейство, а сега ми отнемаш и приятелите." Русото момче лежеше на леглото с лице заровено в меката възглавница, която му бе единственото останало нещо от неговите родители.
" Не издържам така! Болката... много е силна, тя ме изгаря", промълви Наруто свивайки се на топка. Спомени за предишният ден нахлуваха в главата му, спомени за прекрасните моменти които бе прекарал с Киба, неговата истинска любов.
" Трябва да сложа край на това, щом всичко свърши, няма да ме боли" Наруто стана и взе един конай, дълго време той държеше студеното метално оръжие в ръката си, мислейки си как болката ще си отиде щом сложи край на мизерният си живот.
Бам..., тялото на русото момче се просна на земята. В стаята настъпи тишина. Луната печеше през малкият прозорец, които се намираше в стаята на Наруто. Момчето лежеше на земята с конай забит в гърдите, всичко за което бе живял и мечтал бяха вече само минало.

Киба

"- Хана, съжалявам, не мога повече, трябва да отида и да видя Наруто. Моля те не се опитвай да ме спреш, защото ще дам всичко за да отида при него." Хана се усмиха и прегърна брат си, "- Киба, никога бе бих се опитала да те спра, дори и майка да ме накаже"
Киба отвърна на прегръдката и бързо скочи през отвореният прозорец на стаята. Той тичаше през гората, както никога до сега. Всичко което бе от значение за него бе да види своят любим човек, човекът с когото бе споделил любовта си. След половин час непрестанно бягане Киба стигна до апартамента на Наруто. Той погледна нагоре и видя, че лапата светеше, но не видя никой вътре. Киба се къчи бързо по стлъбите и почука на вратата. Единственият звук който се чуваше бе почукването по старата врата. Киба се притесни и без много да мисли той разби вратата с рамо.
"- Наруто!, къде си?", промълви отчаяно Киба. Единственият отговор който получи бе шепота на вятъра, които се покрадваше през малкото прозорче. Той бързо влезна в спалнята. Това което видя разби неговот сърце.
"- Наруто!!! Какво подяволите си направил, защо постъпи така", киба извика яростно, сълзи потекоха по червените му татуировки.
"- Защо трябваше да ме оставяш сам, как ще живея без тебе"
Киба клекна и прегърна безжизненото тяло на Наруто, той плачеше и целуваше челото му. За момент киба усети пулса на русото момче и веднага го грабна с две ръце и побягна към болницата, този път той плачеше от надежда, надежда , че русото момче може би все още е живо.

Благодаря че пишете коментари ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291
НаруКиба - Скрита любов Axi249

Съб Юни 30, 2012 2:32 pm

Предварително се извинявам за правописните грешки.

Киба седеше целият облян в кръвта на човекът който значише всичко за него. "- Защо по дяволите ме остави сам!", извика Киба, проронвайки сълзи над тялото на момчето. Той тичаше със всичка сила,"- Още няколко метра, дръж се Наруто!", извика Киба притискайки русото момче към своето топло тяло.
"- Бързо!, трябва ми спешна помощ", изкрещя Киба влизайки с гръм и трясък в болницата. По това време Тсунаде бе на смяна ( както знаем освен Хокаге тя е и медицинска нинджа, за това тя помага през свободното си време в болницата).
"- Киба, какво се случи, защо Наруто е прободен с кунай", прошепна Тсунаде с насълзени очи.
"- Туснаде-сама!, няма време за това, моля ви, спасете го!" Тя бързо се съвзе и извика медицински екип, който да и помага по време на операцията.
"- Господин Инузука, молим ви да останете отвънка докато операцията не приключи", обади се една от медицинските сестри.
"- И дума да не става, ще бъда до него, каквото и да става", извика Киба проронвайки сълзи.
"- Обещах му да не го изоставям, няма да наруша обещането си за нищо на света!"
След три мъчителни часа операцията най сетне приключи.
"- Туснаде-сама, той ще се оправи ли ?", попита Киба жално.
"- К..Киба, немога да ти обещая със сигорност, направихме всичко по силите си."

На сутринта

Слънцето се отразяваше в прозорците на малката бяла стая, бе толкова тихо, че единственият чум който се чуваше бе песента на птичките.
"- Нах, къде съм?", измъмри русото момче тъкрайки си очите.
" Какво правя в болницата? Киба? Това Киба ли е?"
Момчето куче лежеше с глава върху корема на момчето, той бе прекарал цяла нощ с него и бе заспал на един стол.
"- Добро утро господин Узумаки", каза една от сестрите влизайки в стаята. "- Как се чувствате?", попита тя със сериозно изражение.
"- Добре се чувствам, благодаря, че попитахте, но кой ме докара тук? Единственото нещо което си спомням бе, че лежах в леглото си и после всчико стана тъмно."
"- Момчето, което лежи до вас ви докара, сигорно значите много за него, щом той прекара цяла нощ до вас, дори когато му казахме да излезне от операционната, той не пожела да напусне и остана до вас държейки ръката ви." Тези думи разчустваха Наруто и той заплака от радост, въпреки думите на майка му той бе дошъл до тук.
"- Господин Узумаки, можете да напуснете болницата, веднага щом решите, че се чувствате добре", каза тя напускайки стаята.
"- Благодаря ви сестро", промълви Наруто галейки главата на Киба.
"- На..Наруто, ти си буден! О боже как ме разтревожи. Моляте на прави повече така! Защо посегна на живота си?"
"- Киба, аз.., чувствах неописуема болка, всичко ме болеше, не можех да дишам от болка. Милсех, че ако се убия висчко ще свърши, нямаше да ме боли."
"- Наруто, никога, ама никога не прави такава простотия повече, какво бих правил без теб! Ти си моят лъч светлина, не мога да си помисля какъв ще бъде света без теб", измъмри Киба прегръщайки русото момче.
"- Киба, извинявам се, ако не ме обичаш повече, ще те разбера"
"- Какво по дяволите говориш, никога не бих могъл да ти се сърдя и никога не бих престанал да те обичам. Бих умрял за да те защетя!", каза киба и целуна Наруто. Наруто се изгуби в топлите усни на Киба, тази целувка продължи толкова дълго, че трябваше да я прекъснат за да си поемът въздух.
"- Киба, закарайме до апартамента ми, моля те ", промълви Наруто целувайки нежно Киба по врата. Киба взе с ръце русото момче и трънга бавно, внимавайки да не нарани своят приятел.
НаруКиба - Скрита любов 2l9h2si

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Нед Юли 01, 2012 6:37 pm

Предварително се извинявам за правописните грешки.

Половин час по-късно те бяха пред врата на апртамента.
" Колко е сладък докато спи", помисли ли си Киба гледайки русото момче.
"- Хей, сънливко събуди се", каза плахо Киба целувайки момчето по челото. Наруто се усмихна и зарови лице в гърдите на Киба.
"- Ммм, само още една минутка", Киба се засмя и отнов целуна момчето. Наруто се разсънни и се изправи. Бавно бръкна в джоба си и изкара ръждясалият ключ.
"- По дяволите, вратата пак е заяла", измърмори Наруто.
"- Нека да ти помогна", каза Киба бутайки вратата с рамо.
"- Благодаря ти Киба, незнам какво щях да правя без теб"
Киба вдигна русото момче на ръце и го закара в спалнята.
"- Наруто почини си, докато аз изчистя пода"
"- Но Киба, ти не си длъжен да...", преди да довърши изречението Наруто заспа от умора. Киба зави и целуна нежно Наруто. След двайсет минути пода бе чист и той легна до Наруто. Денят се изплъзна бързо, докато двете момчета спяха спокойно.
БАМ!, вратата на апартамента бе разбита с един удър. Двете момчета се стреснаха и веднага се събудиха.
"- Киба!, ах ти некадърник, какво правиш тук? Казах ти да не напускаш къщата докато аз не ти кажа!"
"- Госпожо Инузука", отговори Наруто плахо.
"- Не се сърдете на Киба за това което е, вие сте му майка и трябва да го приемата такъв какъвто е за бога! Ако не ме обичаше сега щях да съм мъртав!" Тсуме бе потресена от думите на момчето.
"- Какво искаш да кажеш с това, че си щял да бъдеш мъртав"
"- Иска да каже, че ако не бях избягал от вкъщи и не бях отишъл при него нямаше да го намеря на пода, с забит кунай в гърдите, той щеше да умре", промълви Киба със сълзи.
"- Но кой за бога, би искал Наруто мъртъв", попита Тсуме с учуден поглед.
"- Никой!" Отвърна Киба сърдито.
"- Той щеше да погуби живота си заради тебе, и твоето егоистично държание", изръмжа момчето куче.
"- Ах ти!", извика Тсуме изстрелвайки се към Киба. Тряс! Лицето на русото момче бе зачервено от силният шамар на Тсуме.
"- На...Нарут, зашо ме предпази!", извика Киба проронвайки сълзи"
"- Ти значиш всичко за мен Киба и не бих искал да те виждам как страдаш" Русото момче бе дръпнало бързо Киба и бе поело силният удар вместо него"
"- Какво по дяволите правя!", извика Тсуме с изплашен поглед.
"- На... Наруто, Киба съжалявам. Немога да повярвам колко глупава съм била." Наруто се изправи с последни сили и прегърна Тсуме.
Всички бяха шокирани от постъпката на момчето.
"- Прощавам ви госпожо Тсуме", каза Наруто и се свлече на пода. Тя бързо хвана момчето и го сложи на леглото.
"- Колко глупава съм била, Киба прости ми за всички проблеми които ви създадох, аз не заслужавам да бъда твоя майка"
"- Ти само се опитваше да ме защитиш и да ми покажеш кое е правилно, макар и да прекали ти оставаш моя майка", отвърна момчето куче прегръщайки Тсуме.
"- Киба, заповядвам ти да останеш тук и да се грижиш за Наруто докато той оздравее!"
"- За пръв път ми даваш заповед която да ми харесва", каза Киба усмихвайки се. Той легна до Наруто и го прегърна. Наруто усети топлото тяло на Киба и веднага впи ръце в него.
"- Ох, колко сте сладки", каза Тсуме излизайки от апартамента.
" Как може да съм била толкова сляпа, та те са създадени един за друг", мислеше си тя докато вървеше по прашните улици на Коноха.

НаруКиба - Скрита любов 51udkm

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Нед Юли 01, 2012 10:26 pm

Предварително се извинявам за правописните грешки.

Часът бе 22:00 когато Киба се събуди. Той гледаше в продължение на половин час момчето.
" Не мога да повярвам, че съм с него. Всичко е толкова прекрасно, аз съм най-щастливият човек на света", помисли си Киба целувайки русото момче по врата. Наруто се усмихна и прегърна Киба през кръста и заспа отново. Момчето куче бе в малко неудобна поза, тази прегрътка му напомни за случката в гората и след по малко от миг неговите боксерки се надигнаха. Русото момче почна да се събужда, когато усети нещо твърдо под него.
" Ах, подяволите!", помисли си Киба, опитвайки да се успокои.
"- Киба, какво се опитваш да направиш докато спа?", попита учудено Наруто.
"- А, не е това което изглежда, ти ме прегърна и се сетих за случката в гората и без да искам май си припомних повече", отвърна киба с перверзна усмивка.
"- Хммм, май някой има нужда от помощ"
"- Ммм", въздъхна Киба от нежната целувка на Наруто.
"- Хайде да се позабавляваме", каза русото момче дърпайки Киба по близко до себе си.
"- Ам Киба... преди правил ли си го?", попита Наруто с изчервено лице.
Киба кимна в знак на несъгласие. Русото момче показа три пръста пред лицето на Киба и каза просто : "- Смучи". Киба се подчини, той държеше с нетърпение китката на Наруто, докато смучеше пръстите му. Русото момче почна да се възбужда докато Киба осукваше езика си около пръстите му. Когато пръстите на Наруто бяха достатъчно мокри, той плъзна ръката си по корема на Киба, слизайки все по надолу и по надолу.
"Това може да боли, но ти обещавам, че болката ще отшуми бързо.",каза Наруто успокоително. Киба бе изплашен, но само кимна в знак да продължи. Наруто добави един пръст, Киба ахна от болка, но тя бързо отшумя и даде път на насладата. Русото момче добави втория, а после и третият пръст. Той започна да ги движи , за да подготви Киба. Момчето куче започна да хленчи от болката, и пророни няколко сълзи.
"Наруто ... много ме боли ...", каза Киба. Наруто целуна гърдите на момчето опитвайки се да разсее умът на Киба. Докато той подготвяше Киба той сви пръстите си, за да потърси простатата . За секунди Киба изпъшка, когато пръстите на Наруто, намериха точното място. Наруто искара пръстите си и погледна Киба право в очите.
"Готов ли си?", попита Наруто.
"Направи го ... Искам те в мен.", каза Киба целувайки русото момче. Наруто бавно но сигурно "влезна" в Киба, получавайки страсна въздишка. Първоначално той почуства неописуема болка, за това Наруто изчака малко време докато Киба се приспособи. За момент момчето куче хвана рамото на Киба в знак да продължи. Киба чустваше още болка, но удоволствието бе по голямо.
"По дяволите Киба ... Толкова си тесен ...",изпъшка Наруто от удоволствие. Киба пъшкаше все повече, когато Наруто оцели простата му Киба изрева от удоволствие.
"- Наруто.. точно там. Ох, моного ти е голям!", каза Киба увайки краката си около кръста на русото момче. Ръцете на наруто се спуснаха и стиснаха задните части на Киба, докато той продължаваше да задоволява момчето. Киба целуна Наруто и борба за андмощие започна в техните ости, докато момчетата се бореха с езици.
Киба започна да пъшка по силно, когато Наруто почна да задоволява момчето по-бързо. Киба свали едната си ръка от рамото на русото момче и започна да се задоволява сам. Те още се целуваха, Киба извика силно името на своят любим човек и свърши върху техните стомаси.
"По дяволите ... Киба" Наруто изпъшка, докато свършваше в Киба.
Наруто държеше Киба в прегрътката си и го целуваше по челото.
"- Сега си мой.", каза Наруто усмихвайки се.
"- Така мисля", отвърна Киба.
Те станаха и отидоха до банята, взеха си душ и се върнаха обратно в леглото. Двете момчета затвориха очи и отплаваха към света на сънищата, знаеки, че вече няма какво да ги раздели.

НаруКиба - Скрита любов 22i60y

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Пон Юли 02, 2012 9:21 pm

Предварително се извинявам за правописните грешки.

Наруто се събуди пръв, което не бе обичайно за него, както всички знаем, той обичаше да си поспива до по-късно. Русото момче стана бавно от леглото гледайки да не събуди Киба.
" Ммм, колко е сладък", помисли си Наруто. Той отиде до кухнята и направи две купички с рамен.
"- Хей поспаланко, ставай", каза Наруто побутвайки Киба по рамото.
Момчето куче хвана Наруто за ръката и го дръпна, целувайки го страсно. Киба бе буден, но се правеше на заспал, той бе наблюдавал русото момче докато спи повече от половин час.
"- Ей!, не е честно.", отвърна Наруто с перверзна усмивка.
"- Хайде да ядем, докато не е истинало." След по-малко от пет минути Наруто бе изял своята порция.
"- Ммм, колко беше вкусно", каза русото момче потупвайки се по корема.
"- Наруто, ти ядеш ли нещо друго освен рамен?", попита Киба очудено.
"- Защо да ям други работи, като това ми харесва."
"- Ами не е полезно за здравето ти, а след като сме заедно, не искам да се разболяваш от нищо.", каза грижовно Киба.
"- Струва ми се, че някой е станал твърде предпазлив", отвърна Наруто прегръщаки Киба.
"- Просто искам да си здрав." Момчето куче отвърна на прегрътката с страстна целвука. Той погледна Наруто в сапфирените очи и се замечта.
"- Ей, Киба чуваш ли ме?", измъмри русото момче.
"- Извинявай, порсто се замечтах"
"- За какво си мислеше?", попита Наруто притискайки техните тела по-близко"
"- Мечтаех си за деца.", отвърна Киба. Наруто замръзна за момент, той бе шокиран от думите на момчето куче.
"- Киба, нали знаеш, че децата са голяма отговорност?"
"- Знам, за това казах, че си мечтая само.", каза Киба целувайки нежно по носа своят приятел.
Чук,чук.., някой почука на врата.
"- Ей Наруто, тука ли си ?" Познат женски глас се чу, това бе Сакура.
"- Идвам, само момент", отвърна момчето обличайки се. Наруто отвори вратата и покани момичето да влезне.
"- Сакура-чан, какво те води насам?", попита очудено Наруто.
"- Ами.. вчера те видях да плачеш и да бягаш към апартамента си, и си помислих, че нещо лошо се е случило, за това дойдох да поговоря с теб."
"- Благодаря ти много, че си загрижена за мен, но висчко се оправи."
"- Радвам се да го чуя, но какво прави Киба тук?" Наруто се обърна към Киба и го погледна в очите, той разбра, че не бе готов да разкрие тяхната тайна, за това той стана, отиде до момчето куче и го прегърна, целувайки го уверено.
"- Няма страшно.", каза Наруто.
Сакура остана потресена, момчето което я харесваше през целият си живот бе станало гадже с друго момче, но тя намираше това за доста сладко.
"- Радвам се за вас.", отвърна Сакура прегръщаки и двете момчета.
"- Радвам се, че не приемаш такива каквито сме.", каза тихо Киба с изчервено лице.
"- За това са приятелите, да се подкрепят и уважават"
"- Хайде да отидем на кино, да отпразнуваме вашата връзка", каза Сакура с усмивка.
"- Ам... Сакура, искаме да запазим това в тайна, защото не знем как биха реагирали всички."
"- Добре, може ли поне да отидем като приятели?"
"- Разбира се.", отговориха едновременно двете момчета.
Наруто взе своето жабежко протмуне и заедно с Киба и Сакура излезнаха и поеха към киното.

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291
НаруКиба - Скрита любов 2m3fltk

Сря Юли 04, 2012 10:37 pm

Предварително се извинявам за правописните грешки.

"- Благодаря ви за киното", каза Сакура с усмивка и махна за сбогом. Когато двете момчете се прибраха, те се чустваха по-уверени в това да признаят тяхана любов. Този кураж, те бяха събрали от романтичният филм който бяха гледали. Киба взе Наруто на ръце и го завлече към кухнята.
"- Ти седни, аз ще сготвя нещо по-различно от рамен", каза Киба грижовно. Наруто се облегна на стола и започна да наблюдава как момчето куче готви.
"- Хей Киба, не знаех, че можеш да готвиш."
"- Доста неща не знаеш за мен", отвърна Киба с перверзна усмивка. Киба бе наистина доста затворенно момче, още от малък той играеше единствено с своят малък приятел Акамару, който всъщност беше куче.
"- Ам Киба..", попита не сигурно русото момче.
"- Кажи Наруто, какво има?"
"- Исках просто да ти кажа, че те обичам и се радвам, че си до мен", каза Наруто с насълзени очи. Той се разплака от щастие, щастие което до сега не бе изпитвал. Киба сложи яденето в печката и веднага отиде до Наруто, той го прегърна и целуна страсно по врата, получавайки в замяна лека въздишка.
"- Винаги ще бъда до тебе, и аз те обичам.", отвърна Киба тичайки към печката, да провери яденето.
"- Ммм, много вкусно мирише, какво е?"
"- Това е спецялно ястие, което научих от сестра ми Хана, тя е запалена по кухнята, състои се от крехко пилешко месо и спеялни зеленчуци и подправки."
"- А на вкус е още по-добро", каза Наруто опитвайки малко не сигурно. След вечерята, двете момчета се запътиха към банята за да си вземат душ.
"- Искам да виждам това тяло постоянно.", каза Наруто, хвърляки един поглед на Киба.
"- Харесваш това, което виждаш, на ли блонди?", каза момчето куче изплаквайки си косата. Преди да се усети, Киба бе притиснат до стената от русото момче.
"- Вземи ме!", извика Наруто сключвайки техните устни. Целувката бе толкова продължителна, че те я прекъснаха, търсейки отчаяно въздух.
"- Както пожелаеш, лисичке", отвърна Киба и прегърна русото момче.
Двете момчета въздъхнаха от кеф, когато техните членове се допряха един до друг.
"- Наруто, преди да ти отнема децтвеноста искам да те опитам."
"- Просто млъкни и прави каквото искаш с мен."
Киба бавно почн да се смъква надалу, целувайки всяка една част от тялото му. Когато стигна до гърдите му, той започна да си играе с зърната, получавайки в замяна тешки въздишки от Наруто. След няколко секунда Киба бе стигнал до члена на русото момче. Бавно, той започна да го смуче увайки си езика около главата му.
"- Ох, Киба! Невероятен си.", каза Наруто отпускайки главата си назаде, наслаждавайки се на топлата уста на своят приятел.
С леки движения на долу и нагоре Киба успя да докара за нула време русото момче до оргазъм.
"- Ааа, Киба!", извика Наруто, напълвайки устата на Киба с бяла течност. Киба се усмихна и целуна Наруто.
"- Готов ли си за втори рунд?", попита с перверзна усмивка Киба.
"- Естествено, кученце мое.", отвърна Наруто лягайки на мокрият под.
Киба легна до него и започна да го целува бавно. Той сви ръката си и я подаде на Наруто. Русото момче я хвана и започна да смуче пръстите му, когато тя бяха напълно мокри, момчето куче започна да приготвя Наруто. След пет минути подготовка, русото момче бе напълно отпусната и готово да се наслади на Киба. Момчето куче бавно проникна в Наруто, внимавайки да него нарани.
"- Ооо, Киба!", извика Наруто от болка и удоволствие.
"- Добре ли си?", попита Киба грижовно, целувайки го по носа.
Наруто отвърна на целувката в знак да продължи.
След половин час Наруто викаше от удоволствие, което не бе изпитвал до сега.
"- Ки..Киба, не издържам повече", каза Наруто задоволявайки се с ръката си.
"- Наруто!", извика Киба свършвайки в своят приятел. Русото момче също последва Киба след няколко секунди.
"- Обичам те Наруто"
"- И аз те обичам Киба"
Двете момчета се подсушиха и легнаха под топлите завивки, прегръщаки се.

НаруКиба - Скрита любов 2m2j490

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Пет Юли 06, 2012 12:24 am

Предварително се извинявам за правописните грешки.

"- Добро утро.", каза Наруто цлувайки сънливият Киба.
"- Н...Наруто, добро утро и на теб.", отговори сънено момчето.
Чук, чук..
"- Ей, има ли някой вътре?", попита познат женски глас.
"- Един момент.", каза Наруто обличайки си черните боксерки.
"- Хана, какво те води насам?", попита русото момче учудено.
"- Майка каза да дойда да проверя как сте."
"- Хей Хана, сестричке, как си.", попита Киба с усмивка на лицето.
"- Аз съм добре. Мислех да те питам същото, но като видях с какво си облечен, реших че отговора ти щеше да е същият като моят.", отвърна Хана с зачервено лице.
"- О, подяволите!", извика Киба обръщаки се назад, за да закрие тялото си.
" Как можах да забравя да си обуя боксерките!", помисли си момчето куче.
"- Е виждам, че се справяте добре и без моя помощ. Киба, майка каза, че когато Наруто е по-добре можеш да дойдеш с него в къщи, все пак ти е приятел и тя иска да го опознае повече.
"- Тогава нека да тръгваме. Чуствам се много добре, благодарение на Киба", каза Наруто и прегърна момчето куче през кръста.
"- Ооо, колко сте сладки.", възкликна Хана и затвори вратата.
Двете момчета се облякоха бързо и тръгнаха заедно с Хана към имението на Инузука.
"- Майко прибрахме се", извика Хана товаряйки входната врата.
"- Здравейте всички.", каза Тсуме прегръщаки всеки.
"- Добър ден госпожо Инузука", каза Наруто плахо.
"- О.., моляте Наруто наричайме Тсуме или мамо, искам още един път да се извиня за случилото се." Когато русото момче чу тези думи, той започна да плаче.
"- Ей, какво има?", попита Киба прегръщайки Наруто.
"- Извинявам се, просто не бях чувал тези думи никога. Не си спомням нищо от мойте родители.", отвърна Наруто заривайки лице в гърдите на Киба. Момчето куче хванан нежно Наруто за главата и насочи неговото лице към своето.
"- Това е новото ти семейство.", каза Киба и сключи устни с устните на русото момче. Наруто прегърна силно Киба оставяйки го без въздух.
"- Колко се радвам за вас.", каза Тсуме и прегърна двете момчета.
"- Киба искам да помогнеш на Наруто да пренесе багажа си тук! Това е заповед."
"- Благодаря ти мамо.", отвърна русото момче и я прегърна.
"- Няма защо, сине."
Наруто се качи в ноявата си стая ( стаята на Киба) и започна да я оглежда по-добре. Той е бил и преди тук, но не бе забелязал колко е голяма и колко добре е обзаведена.
"- Ей Киба, сам ли си обзавеждал стаята?"
"- Да, надявам се, че ти харесва. Когато правихме ремонт преди да се върнеш от тренировката си с Джирая, заедно с Хана обзаведохме къщата.
"- Страхотно е!", каза Наруто цлувайки Киба по врата.
"- Също така стените са дебели и вратата е шумоизолираща.", каза Киба подсмихвайки се. Наруто го погледна с поглед, който означаваше, че разбира за какво говорише Киба.
"- Момчета, след пет минути да сте доло, ще обядваме.", извика Хана.
"- Ооо, тайната рецепта на Хана за свинско с зеленчуци!", въздъхна Киба подушвайки миризмата още от вратат на стаята.
"- Хайде идвайте деца.", каза Тсуме сгъвайки салфетки. Киба и Наруто слезнаха и седнаха на масата.
"- Това ни е първият обет като семейство.", каза Тсуме и вдигна чаша с саке.
"- Благодаря ви на всички, че сте толкова мили с мен, въпреки, че знаете какво се крие втре в мен."
"- Не се притеснявай Наруто, ти не си виновен за това и ние никога не бихме спрели да те обичаме, каквото и да стане.", отвърна Тсуме и отпи от сакето. След хубавият обед, Наруто и Киба отидоха до старата тренировачна площадка за да разходят Акамару.

Ако ви хареса, моля коментирайте ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t14401-topic#247291

Съб Юли 07, 2012 3:44 pm

Извинявам се предварително за допуснатите правописни грешки.

"- Ей Киба, хайде да се надбягваме като добросто старо време."
"- Наруто.., знаеш, че винаги съм бил по бърз от тебе.", отвърна Киба с усмивка.
"- Това беше преди, нека да те видим сега."
Киба направи една черта в пръстта и двете момчета застанаха на линията.
"- Състезаваме се до края на гората.", каза Наруто и дигна ръка да даде старт."
"- Давай!", извика Наруто и тръгна да тича с всичка сила. Киба даде малко преднина на русото момче и после тръгна да бяга по-бързо, той задмина Наруто целувайки го по бузата.
"- Хей, Крадец!", отвърна Наруто избухвайки в смях. Както се очакваше Наруто загуби тази надпревара.
"- Киба, мисля че заслужаваш наградата си.", каза русото момче и прегърна момчето куче, сключвайки свойте усни с неговите.
"- Арф, арф", Акамару излая разваляйки техният момент.
"- Кажи момче, какво има?", попита очудено Киба. Акамару излая още няколко пъти и после заскимтя, криеки се зад Киба.
"- Н..Наруто, трябва веднага да се разкараме от тук!". извика момчето куче дърпайки русото момче за ръката.
"- Какво по дя...?", извика Наруто виждайки пред себе си двама души облечени в черна роба с червени облаци.
"- Кои сте вие и как влязохте тук!", попита Киба с стреснат тон.
"- Много шум дигате! Ще ме заболи главата.", отвърна един от тях.
"- Наруто, бягай подяволите!", извика Киба блъскайки русото момче.
Син меч прелетя пред Наруто, успявайки да го одраска леко по кракът.
"- Киба, никога няма да те изоставя.", извика Наруто правейки стотина сенчести клонинга.
"- Значи това е джинчурикито на девето опашатата лисица.", обади се другият мъж.
"- От каде знаеш за мен?", попита Наруто изплашено.
"- Сигорно не ме помниш, аз съм Учиха Итачи!", каза мъжът и разрки шарингана си.
"- Сега нека взема това, което ми се полага.", отвърна Итачи и вкара Наруто в своете генджуцо.
"- Трябва да поговоря с теб.", каза мъжът в черната роба.
"- Няма за какво да говоря с теб.", отвърна русото момче и направи още два сенчести клонинга.
"- Разенган!", извика Наруто удряйки Итачи в стомаха.
"- Гхак!", Итачи бе повален на земята, кръв се стичаше от устата му.
"- Хаха глупак, мислиш си, че можеш да ме победиш?", отвърна Итачи появяваки се за Наруто с конай в ръка.
"- Ако исках да те убия до сега щах да съм го направил."
"- Тогава какво искаш от мен!"
"- Казах ти, че искам да поговорим.", каза Итачи и започна да прехвърля информация на русото момче чрез генджуцу.
"- Наруто, сабуди се моляте!", извика Киба отбранявайки се от атаките на Кисаме.
"- Момче, никога няма да успееш да го събудиш от транса на шарингана, нека просто да приключим с това." Кисаме се засили към Киба, които успя да направи гатсуга за да избегне удара, но това бе просто клонинг. Преди да се усети, мочмето куче бе повалено на земята с прорезна рана на корема.
"- Защо ми казваш това?", попита Наруто очудено.
"- Рано или късно ще разбереш.", отвърна Итачи и прекъсна генджуцуту.
" Моктон!", извика някой и от нищото се появи дърво, което удари Итачи.
"- Киба, Наруто добре ли сте?"
"- Капитан Ямато!", извикаха радостно двете момчета.
Итачи се изправи и направи няколко знака с ръка, черни гарги се появиха от нищото и нападнаха Ямато.
"- Моктон!", онтово извика и се покри с дървета, защитавайки се от атаката.
"- Кисаме, да изчезваме! Скоро ще дойдат още нинджи.", каза Итачи и изчезна в облак от дим. След секунда повелителя на акулите изчезна също.
"- Наруто добре ли си попита Киба.", внимавайки да не привлича някакви съмнения към себе си и Наруто.
"- Да, благодаря ти, че попита."
"- Наруто какво се случи?", попита Ямато разтревожено.
"- Непомня, всичко стана изведнъш тъмно и аз просто припаднах.", отговори русото момче.
"- Наруто, кракът ти кърви, нека да те закараме до болницата."
"- Не няма нужда, добре съм, изкам да се прибера."
"- Капитан Ямато, вие отидете до офиса на Тсунаде и съобщете за останалото, аз ще придрожа Наруто.", каза Киба и хвана Наруто под ръка.
"- Добре", отвърна Ямата и изчезна. След половин час двете момчета бяха през имението.
"- Киба, какво се е случило?", попита Тсуме, гледайки раната на Наруто.
"- Двама члена от акатцке ни нападнаха.", отвърна Киба с насълзени очи.
"- Те ни нападнаха и аз неуспях да предпазя Наруто", разплака се Киба.
"- Ей, спокойно нищо ми няма ще се оправя, аз бях този който е виновен, ти ми каза да се разкарам, но не те послушах", каза Наруто прегръщаки Киба.
"- Хайде, ще ти се ревънширам.", подшушна Киба в ухото на русото момче.

Пон Юли 09, 2012 12:26 am

Предварително се извинявам за грешките.

Двете момчета се качиха в тяхната стая и затвориха вратата. Те легнаха на леглото и се прегрнаха.
"- Наруто, по рано когато те видях припаднал на земята се изплаших много. Мислех, че съм те загубил, незнам какво ще правя ако теб те няма", пормълви Киба и заплака.
"- Ей, всичко е наред аз съм добре както и ти, не се притеснявай, няма да се отървеш от мене толкова лестно.", каза Наруто с ирония и улови сълзите на Киба с леки целувки.
"- Винаги знаеш как да ме утешиш.", каза момчето куче и придирпа Наруто по-близо до себе си.
Те заспаха прегърнати, единственото нещо което можеше да се дочуе в тази спокойна нощ бе музиката на щурците.
На сутринта Киба стана рано, внимавайки да не събуди русото момче.
Той целуна Наруто и излезна тичайки към близкият магазин за бижута.
Киба се беше сетил, че днеска Наруто имаше рожден ден и навършваше 17 години.
"- Колко пари ще ми излезне?", попита момчето куче продавача.
"- Около 5000."
" Доста е скъпо.", помисли си той, но бе готов да плати тази цена за да направи приятеля си щастлив.
"- Добре, ще го взема в десет.", каза Киба и излезна от магазина, поемайки към близката сладкарница.
"- Добър ден, искам да поръчам една голяма торта, за предпочитане да е с бял шоколад и много сметана."
"- Добре господине.", каза продавачката записвайки поръчката на един лист.
"- Ще дойда да я взема към десет часът."
"- До скоро."
"- До виждане.", отвърна Киба и се запъти обратно към вкъщи, кадето го чакаше неговата половинка. Когато момчето куче се прибра, той отиде в стаята на Тсуме и седна да поговори с нея по въпроса за рожденият ден на Наруто. След половин час преговори те се разбраха за семеен рожден ден, без познати.
"- Хей сънливко, добро утро.", каза Киба и окрадна една целувка от полуспящото момче.
"- Добро утро кученце.", отвърна русото момче протягайки ръце.
"- И от кога ме наричаш кученце?"
"- От днеска каза Наруто и прегърна Киба."
"- Честит рожден ден.", каза Киба и отвърна с целувка.
"- Ти знаеш кога ми е рожденият ден?", зачуди се русото момче.
"- Разбира се, кой си мислиш, че ти пращаше тези подараци."
"- Благодаря ти Киба, ти си наистина верен приятел, през всичките тези години си бил винаги с мен, а аз не съм забелязал, колко съм глупав."
"- Не се вини, не си виновен, за това, че си харесвал друг.", каза Киба и целуна Наруто по остата. Лека въздишка бе наградата която получи Киба.
"- Колко обичам да въздишаш.", каза Киба и целуна още веднъш Наруто.
След половин час те слезнаха в кухнята.
"- Честит рожден ден Сине, братко.", казаха Тсуме и Хана прегръщайки Наруто. Русото момче се разплака от щастие.
"- Неможете да си представите, колко съм щастлив, до сега никой не ми е честитил рожденият ден, аз дори не го празнувам. Този ден бе просто един обикновен ден за мене.
"- Но сега вече си с нас и ще празнуваме!", каза Тсуме и подаде на Наруто една кутия с панделка.
"- Това е за теб."
"- Благодаря ти много, мамо.", отвърна Наруто и започна да разопакова кутията.
"- Страхотно! Винаги съм искал такова яке.", каза Наруто обличайки го. Якето бе досущ като на Киба, сиво с голяма пухеста качулка.
"- Вече сме като близнаци.", каза русото момче и прегърна Киба, който целуна нежно Наруто по носа."
"- Ох, колко сте сладки!", извика Хана от щастие.
"- Наруто, аз имам малко работиа и ще дойда след десет минути. Моляте изчакайме тук.", каза Киба тичайки към магазина за бижута.
След десет минути момчето куче се върна с една голяма кутия за торта.
"- Честите рожден ден.", каза Киба влизайки в къщата.
"- Тората! О, невероятен си Киба."
"- Имам още една изненада за теб.", каза момчето куче и бръкна в джоба си. Той искара една малко кутйка и я подаде на момчето.
"- О боже!", извика русото момче , когато отвори подарака си.
"- Наруто, моляте прочети какво пише отвътре." Наруто седна на дивана и започна да чете.
" Наруто, искам да ти кажа, че много те обичам, незваисимо какво се случи, дори и да искаш да си намериш приятелка и да имаш деца от нея, аз винаги ще бъда до теб щом имаш нужда от мен, за теб бих обърнал света. Неговите очи се насълзиха и заплака.
"- Никога не бих те изоставил, за нищо на света.", каза русото момче и целуна страстно Киба. Деня премина в празнично настроение, веселиe и ядене. Още един прекрасен ден, който озъри мрачният живот на русото момче.

НаруКиба - Скрита любов 2v96655

Вто Юли 10, 2012 5:03 pm

Предварително се извинявам за грешките.

"- Наруто!, моляте не умирай.", извика Киба държейки русото момче в ръцете си.
"- Какво ще правя без теб! Господи защо ми го отне.", Киба седеше в гората прегърнал безжизненото тяло на Наруто. Той бе облян целият в топлата червена кръв на своят приятел.
"- НЕЕЕ!", извика момчето куче събуждайки се.
"- Киба, добре ли си ?", попита русото момче прегръщайки Киба.
"- Наруто? Ох, слава бого, било е само сън.", отвърна той и заплака.
"- Ей, спокойно тук съм, не се притеснявай, каквото и да е било е било само сън.", каза русото момче и целуна Киба.
"- На..Наруто, бях толкова изплашен, мислих, че съм те загубил завинаги."
"- Не се тревожи, никога няма да те оставя сам."
Часът бе едва 04:30, Наруто успокои Киба и те заспаха отново в прегртките си.
Слънчевите лъчи се гонеха и се опитваха да проникнат през малкти проуки на щорите за да се скрият. Нежна светлина озъри златната коса на русото момче, което те първа се пробуждаше. Той потърка свойте сини очи, очи за които биха завиядли дори небето и морето.
"- Добро утро поспаланко.", каза Киба прекравайки пръсти през русата коса на момчето."
"- Добро утро Киба.", каза Наруто и гушна момчето куче.
"- Искаш ли да хапнем нещо?", попита Киба и целуна Наруто.
"- С удоволствие, умирам от глад." Киба бе готов да сготви нещо вкусно на русото момче, когато от долният етаж се чу познат глас.
"- Момчета ако сте будни слесте и хапнете, докато не е истинало. Аз ще тръгвам на мисия. До скоро!" Е явно Киба нямаше да кара Наруто да чака.
"- Хайде блонди, нека да ядем.", каза Киба октрадвайки една целувка.
"- Хей, не е честно, аз още спя.", каза Наруто ставайки да гони момчето куче.
"- Хвани ме ако можеш.", отвърна Киба, но за жалост не бе видял Хана и се блъсна в нея.
"- Ей, какво правиш? Да не се опитваш да ме убеш.", каза Хана смеейки се.
"- Извинявам се, не те видях и.."
"- Няма проблем, просто гледай къде тичаш.", отвърна тя и прегърна Киба. След като двете момчета закусаха всеки от тях пое към своят отбор.
"- Какаши, Сакура, здавейте", каза засмян Наруто.
"- Добро утро Наруто.", казаха едновременно Какаши и Сакура.
"- Каква ни е днешната мисия?", попита русото момче очудено.
"- Днес няма да имаме мисия, ще имаме малка среща между отборите", отговори Какаши премествайки погледа си от книгата към Наруто.
"- Каква по точно ще бъде тази среща и между кои отбори?", попита Сакура.
"- Ще направим малка тренировка, за да видим как се развивата. Отборите ще бъдат разпределени по следният начин:
1-2, 3-4 , 5-6 ,7-8, 9-10" Когато русото момче разбра, че ще се падна срещо отбора на Киба той се усмихна от радост, но по-късно се усети, че може да се падне да се бие с Киба.
"- Хайде, нека да побързаме, другият отбор ни чака в гората.", каза Какаши. След двайсет минути отбор 7 пристина на ореденото място, там чакаха Киба, Шино и Хината заедно с Куренай.
"- Така нека да започнем. Ето статистиката кой срещу кого ще бъде.", каза Куренай размахвайки един лист.
" По дяволите дано не се падна с Киба!", помисли си Наруто.
" По дяволите дано не се падна с Наруто!", помисли си също Киба.
"- Сакура срещу Хината, Киба срещу Наруто, Сай срещу Шино"
" Това ще бъде доста неприятно.", помислиха си двете момчета.
"- Така първи са Наруто и Киба.", каза Куренай.
"- Нека двубоя да започне. Сега!" Наруто не искаше да нарани Киба, както и Киба не искаше да нарани русото момче. Това щеше да бъде един доста дълъг и труден двубой. Без много да се замисли Наруто направи няколко знака и се появиха три сенчести клонинга и бързо се затичаха към момчето куче с конай в ръка. Киба изкара от джоба си някакво хапче и го даде на Акамру, след няколко секунди Акамару се превърна в голямо свирепо куче.
"- Давай Акамару!", изкрещя Киба. С няколко удара Акамару оспя да повали клонингите, но Киба не бе видял как Наруто крие в сянаката на един от клонингите си сенчест шурикен. С бърза маневра, той избегна опасността, но не бе предвидил, че това е капан. Отскачайки в страни той попадна на летящ конай, които оспя да одраска дясното му рамо.
"- Хей, много добър си станал. Но не колкото мен", каза Киба с усмивка на лицето. Той направи няколко знака и Акамару се превърна в копие на Киба.
"- Fang over fang (зъб върху зъб).", изкрещя Киба насочвайки се към
Наруто. Атаката бе толкова бърза, че русото момче , дори не видя кога Киба бе стигнал до него. Бам! Наруто полетя към близкото дърво посрещайки го с гърба си.
"- Наруто добре ли си ?", попита Киба спирайки джуцото си. Единственият отговор който той получи бе пропукването на дървото от силният удър.
" По дяволите, какво направих.", помисли си Киба.
"- Хей, Наруто, кажи нещо!", извика Киба с притеснен глас. Момчето куче се втурна към него и го обърна по гръб. Той можеше да види как се стича кръв от устата му. Това бе точно като в сънят на Киба, той държеше Наруто, който бе безжизнен.
"- Сакура! По дяволите направи нещо.", извика Киба с насълзени очи.
Тя бързо дотърча до тях и започна да регенерира раните на Наруто.
"- Ако Наруто не се опрваи няма да си го простя", измъмри Киба и се разплака.
"- Ей.., н.. няма за какво да плач..еш.",обади се познат глас. Момчто куче погледна надоло и видя, че русото момче е в съзнание.
"- Ох, колко се радвам. Наруто извинявам се, че те ударих толкова силно каза Киба и целуна Наруто. Всичко бяха потресени от действията на Киба.
"- Какво по..", каза Какаши, но реши да не разваля момента.
"- Точно така, аз и киба сме приятели и нищо няма да ни раздели.", промълви Наруто и загуби съзнание отново.
"- Киба, Наруто се нуждае от малко почвика, мисля че ако го прибереш, вечерта ще бъде по-добре."
"- Добре, каза Киба и грабна русото момче със свойте ръце и го понесе към тяхната къща. Ами ако го беше загубил наистина, както се бе случило в сънят му? Какво щеше да прави сега? По пътя Киба си мислеше как може да бъде толкова груб и не внимателен.

Вто Юли 10, 2012 6:19 pm

Съб Юли 21, 2012 1:13 am

Предварително се извинявам за грешките.

Когато двете момчета пристигнаха в имението, бяха посрещнати от Тсуме.
"- Киба... Какво се е случило с Наруто?", попита майка му нервно.
"- Имахме тренировка между отборите и аз се паднах срещу Наруто.."
Преди да успее да продължи, момчето куче бе прекъснато от силният шамар на майка си.
"- Идиот! Никога не причинявай такова нещо на човекат който обичаш!", извика тя гневно. Русото момче бе потресено от случилото се. Той се изправи и прегърна Киба.
"- Ти не си виновен. Просто си вършеше работата и то доста добре, ти бе по-добър от мене. Аз загубих това е всичко. Моляте майко, не удряй повече Киба, той не е виновен за случката, аз съм винонвен, защото невнимавах.", отвърна Наруто с насълзени очи.
"- Киба, аз, извинявам се. Не знам какво ми стана за момент."
Киба не каза и дума, той се качи заедно с русото момче в тяхната стая и за затвори вратата.
"- Нека да ти помогна.", каза Наруто бутайки Киба на леглото. Той бавно прекара ръцете си през мусколестото тяло на момчето и се захвана с ципът на якето му.
"- Наруто, не сега, не съм в настроение за такова нещо.", промълви Киба целувайки нежно русото момче. Наруто легна до него и започна да се саблича, оставайки само по боксерки. След това той помогна на Киба да се съблече и двамата заспаха сгушени.
Ноща се изплъзна бързо, давайки път на светлото утро.
"- Хей момчета ставайте.", извика Тсуме от кухнята. Наруто се събуди от нейният глас и бавно се изпъна.
"- Добро утро Киба.", каза русото момче.
"- Мхмммх..", беше единственият отговор, който получи Наруто.
"- Хайде, ставай!"
"- Уоууу, успокой се! Ставам.", отвърна Киба прегръщайки русото момче през кръста.
След като закусиха, Киба и Наруто решиха да потренират в гората.
"- Хей, почакайте.", извика Сакура тичайки към тях.
"- Здравей Сакура.", отвърна усмихнато русото момче.
"- Къде отивате?"
"- Ами, мислехме да тренираме в гората."
"- О, добре."
"- Какво има ? Да не би нещо да те тревожи?"
"- Не, няма проблем.", каза Сакура и тръгна към магазина на Ино. Когато Киба и Наруто стигнаха до гората, те почнаха да тренират, внимаваки да не се повтори инцидента от вчера.
"- Хей, Киба. Мисля, че стига толкова за днеска. Нека да си починем?" Киба се усмихна в знак на сългасие, бавно се приближи към русото момче и го прегърна целувайки го страстно.
Той сключи техните устни в една незабравима целувка. Всичко бе толкова красиво и спокойно.
Прелитаха птици, вятара леко се плъзгаше по клоните на дърветата, а реката течеше спокойно плискайки зеленият бряг. Всичко бе прекрасно, но изведнъж Наруто забеляза позната фигура, която бързо изчезна в сянката на дърветата, хилейки се с демонична усмивка. Русото момче остана шокирано, той започна да трепери.
"- Ей, Наруто. Какво има?", попита загрижено момчето куче.
"- К..Киба, мисля, че видях Саске."
"- Какво? Но това е невъзможно."
"- Сигорен съм, че го видях.", отвърна русото момче и се разплака.
"- Ей, знам, че ти липсва, но моля те успокой се, не плачи.", промълви Киба и прегърна силно Наруто.
"- Моля те Киба, не му позволявай да ме хване. Не искам точно когато намерих истинската любов, нещо лошо да ми се случи."
"- Но, аз мислех, че ти искаш да го върнеш обратно.", отвърна учудено Киба.
"- Ти, не знаеш цялата истина.", каза тихо Наруто и зарови лице в топлото яке на момчето куче.
"- Какво искаш да кажеш?", попита Киба с объркано изражение.
"- Искам да кажа, че преди да напусне, Саске и аз... бяхме гаджета и той.."
"- И той какво? Кажи ми, трябва да знам. Какво се опита да направи този идиот!"
"- Той се опита да.. Моля те не ме карай да ти казвам, немога. Твърде много ме боли."
"- Наруто, искам да ми вярваш, моляте кажи ми. Каквото и да е, ще го приживеем заедно."
"- Той се опита да ме изнасили.", каза русото момче и се разплака. Киба го целуна по носа и го прегърна с големите си силни раце. Той щеше да пази своят приятел независимо от това срещу кого трябваше да се изправи.

НаруКиба - Скрита любов W6ydf

Чет Авг 09, 2012 12:12 am

Киба реши, че Наруто ще се успокои ако хапне малко Рамен, за това той го грабна с ръце и го понесе към любимото място на русото момче.
"- Здравей старче", каза весело Киба.
"- Здравейте момчета. Какво ще си поръчвате днеска?"
"- За мен нищо, но за Наруто две големи порции със пилешко." След около пет минути храната бе сервирана и русото момче веднага се захвана с нея. Когато свършиха с яденето, Киба предложи да отидат на кино. Първоначално Наруто отказваше, но като разбра, че ще пускат новият филм "Пътя на нинджата", веднага се съгласи.
"- Благодаря ти много Киба.", каза русото момче прегръщайки своят приятел.
"- Хайде да се прибираме, денят бе дълъг и съм доста изморен.", отвърна Киба с изражение на малко кученце.
"- Ооо, колко сладко, хайде добре нека да се прибираме."
Часът бе 23:00 когато те пристигнаха в имението.
"- Добър вечер на всички."
"- Здравейте момчета, как сте?", попита Хана с любопитно изражение.
"- Супер! Ходихме на кино и хапнахме рамен.", отвърна русото момче с усмивка.
"- Радвам се за вас.", каза Хана и ги прегърна. Точно преди Наруто и Киба да се качат в стаята си, някой почука на вратата.
"Хм, кой ли ще е по това време?", зачуди се момчето куче слизайки по стълбите.
"- Какаши? Какво те води насам?", попита Киба учудено.
"- Търсих Наруто навсякъде и реших, че може да е тук, искам да поговоря с него, спешно е!
"- Какаши-сенсей? Какво се е случило ?", отвърна учудено русото момче.
"- Някой е бил нападнал Сакура по-рано и тя сега е в болницата с леки изгаряния. Единственото, което успяхме да разберем за нападателя е, че използва огнен елемент и че е от тук, щом толкова много познава местността." Наруто се шокира и едва не припадна. Той бавно седна на земята и заплака държайки ръцете си на главата.
"- Хей, хей успокой се.", каза Киба и прегърна Наруто.
"- Наруто, да не би да знаеш, кой може да е случайно ?", попита Какаши учудено.
"- Т.. това сигурно е ...", промълви русото и се разплака още повече.
"- Какаши, днеска по-рано когато бяхме в гората, Наруто каза, че е видял Саске, стори ми се малко откачено, но сега като се замисля, той владееше огнен елемент." Какаши замръзна на място като чу тези думи.
"Възможно ли е да се е върнал толкова скоро? Какво ли иска да направи?"
В умът на Какаши, започнаха да изплуват всякакви версии за това какво иска и какво може би направил Саске ако се добере до тях.
"- Благодаря ви за информацията, аз ще отида да докладвам на хогаето и ако това което казвате е истина, ще си имаме големи проблеми.", каза Какаши и след секунда изчезна в облак от пушек.
Киба хвана Наруто и го заведе към тяхната стая, бавно го сложи на леглото и го зави.
"-Хей, всичко ще се оправи, не се тревожи. Сега поспи а утре, ще отидем до болницата да видим как е Сакура.
"- Киба, аз.. не знам кавко ще правя. Толкова ме е страх.", промълви Наруто и заспа. Момчето куче легна до него и го прегърна.
"Няма да позволя на тази откачалка да пипне Наруто!", помисли си Киба. Той дълго време лежеше и гледаше небето през прозореца. Луната светеше ярко и озаряваше цялото небе. След около час по-късно Киба заспа в топлата прегръдка на Наруто.

Чет Авг 09, 2012 5:06 pm

Киба/Тсуме

"Бррр.., защо е толкова студно?", помисли си Киба събуждайки се. Той се изправи и започна да търка очите си сънливо.
"- Наруто, би ли затворил прозореца, моля те." Момчето куче се протегна и погледна надоло към леглото.
"- Наруто?", каза очудено Киба. Той стана и започна да оглежда къщата.
"- НАРУТО, къде си?", извика отчаяно Киба. В продължение на 20 минути той обикаляше от етаж на етаж. Киба се върна обратно в стаята, седна на леглото и започна да се чуди, къде ли би отишъл Наруто...
"Защо, по дяволите прозореца е отворен?", Киба се изправи и отиде към прозореца. Когато посегна да го затвори, той намери отпечатак от конай на стената.
"Какво по...?", зачуди се Киба гледайки отпечатака. Той приличаше малко на знака на учиха.
Първоначално, той не се усети, но няколко секунди по-късно, го обзе ужас.
"- О, не, неможе да бъде!", извика Киба, затвори прозореца и побягна.
"- Киба? Какво има, защо викаш?", попита Тсуме разтревожена.
"- Майко, мисля, че Учиха Саске, старият съотборник на Наруто го е отвлякал. Когато се събудих Наруто го нямаше, а вчера той бе сигурен, че го е видял."
"- Какво? Никой няма право да пипа членове от семейството ми!", отвърна ядосана Тсуме.
"- Хайде, Киба, нека да проследим миризмата на Наруто и да го намерим.", изръмжа Тсуме бясно и побягна в гората. В продължение на няколко часа те търсеха усърдно миризмата на русото момче, но без успех. Слънцето започваше да изгрява, а птичките да се пробуждат. Киба реши, че ще имат по-голям шанс да го намерят, ако отиде до болницата и попита Сакура, къде е било любимото място на Саске да ходи, когато е сам. Киба се затича право към болницата със всички сили.
"- Моля ви, кажете ми номера на стаята на Сакура Харуно, спешно е!"
"- Извинете, но е твърде рано за посещения, ще ви помоля да се върнете по-късно."
"- Но вие не разбирате! Това е много важно, един приятел е в опасност и само тя може да ми помогне."
"- Щом стоят нещата така, стаята е 38, но моля ви бъдете по-бързи."
"- Благодаря ви много.", каза киба тичайки към вторият етаж на болницата.
"- Сакура, моляте събуди се!", извика момчето куче отчаяно.
"- Ки..Киба? Какво искаш толкова рано?"
"- Бързо кажи ми, къде ходеше най-често Саске, когато беше сам?" Сакура замръзна от страх, когато чу името Саске. Тя стоеше в продължение на няколко минути без да обели и една дума, гледайки обгорелите си ръце.
"- Сакура? Моляте отговори ми!"
"- Защо ме питаш такова нещо?", попита тя, опитвайки да избегне този разговор.
"- Моляте, Сакура, кажи ми, Наруто може да е в опасност! Вчера когато бяхме в гората, той каза, че е видял Саске."
"- Знаех си! Бях права, човекат който ме нападна вчера, това е бил той! По принцип, той не излизаше никога, освен да тренира. Сигурно е в имението на Учиха, потърси го там и моляте Киба, върни Наруто жив.", промълви Сакура и заспа от изтощение."
"- Обещавам ти!", каза Киба и излезна от стаята, бързайки да стигне до имението.
"Каквото и да става, аз ще го върна невредим.", каза си Киба с насълзени очи, тичайки с последни сили.
"- Майко, знам къде е! Последвай ме.", извика Киба.

Наруто/Саске

"- Какво става?", зачуди се Наруто. Той се събуди завързан за някакво легло. Огледа се наоколо, но не успя да види никой.
"- Как се озовах тук?"
"- О, виждам, че си се събудил любовнико." Някой се появи от сянката на коридора. Това бе Учиха Саске, стар приятел и беглец от селото.
"- Саске, какво искаш от мен ?", попита изплашено русото момче.
"- О, ще разбереш какво искам от теб. Но нека първо да ти помогна.", каза Саске и се доближи до Наруто, хилейки се зловещо.
"- Ако направиш нещо с мен..."
"- Какво ще стане? Мислиш, че този слабак Киба може да ми направи нещо ли? Хаха.. много надежди имаш в този мухльо."
"- Спри! Не знаеш въобще какъв човек е, той ме обича и би дал живота си за мен!"
"- И къде е сега той?", каза Саске и хвана Наруто за косата...

Вто Авг 14, 2012 8:01 pm

Искам да благодаря на:
Miss Inтerpol ^.^
Mrs. Murderer
за тяхната помощ.

Киба бягаше яростно, повтаряйки си, че ще стигне на време преди да се случи нещо ужасно на Наруто. Той подскачаше от клон на клон с такава сила, че при всеки отскок те се чупеха. Шумът от падането на клоните бе единственият звук, който нарушаваше спокойствието, в което се прокрадваше безшумният вятър, наситен с аромата на пролетни цветя. Киба се намираше по средата на старата тренировъчна площадка. Тя бе заобиколена от големи стари дървета, покрити със зелен мъх. По принцип това действаше на Киба успокояващо ,но ситуацията, в която беше, не му позволяваше и за миг да се разсее.
- Няма да си простя, ако не успея на време! - помисли си момчето куче.
Още от малък Киба бе достоен противник на Наруто, момчето куче бе един от най-бързите нинджи. С неговите обоняние и бързина мисиите бяха лесни, именно тези способности увеличаваха шанса му да намери русокосия си приятел.
- Никога преди не съм виждала Киба толкова загрижен, сигурна съм, че той обича Наруто много. Радвам се, че синът ми е намерил истинската си любов. Колко наивна съм била преди, мислейки си, че Наруто ще го провали, но като всяка майка исках моят наследник да продължи поколението, но това вече няма значение, щом те се обичат. - помисли си Тсуме, гледайки загрижено своето момче.
- Хей, Киба, почакай! - задъхана, тя извика, опитвайки се да го настигне.
- Нямам време! - отвърна Киба и се затича още по-бързо.
- Ами ако не успея да стигна навреме ? Ако той пострада, какво ще правя? Не мога да си представя живота без него, той е всичко, което някога съм обичал. - помисли си той. С всяка изминала секунда нахлуваха все по - лоши мисли в главата му, които ускоряваха неговиат пулс.
- Каква невероятна бързина, не мога да повярвам. Нито един от членовете на клана ни не е развивал такава скорост, дори и аз. Той наистина значи много за теб, а? - помисли си Тсуме и се усмихна.
През това време в имението на Учиха се вдигаше доста голям шум.
- Саске, пусни ме! Някой да ми помогне! - извика Наруто, дърпайки се силно, опитвайки се да измъкне завързаните си ръце и крака. Но неговата молба бе като глас в пустиня - недоловима за никого.
- Няма кой да те чуе, никой не е идвал в това имение от десет години - каза самодоволно Саске и плъзна горещата си ръка по лицето му, проследявайки с поглед, всяко потрепване на устните му и страхът, криещ се в погледа му, което му харесваше. Стаята, в която се намираха потвърждаваше думите на Саске. Тя бе покрита с паяжини и прах, а по стените имаше стари фамилни снимки. Единствено малкото прозорче вдъхваше надежда, проправяйки път на светлината, прокрадваща се в тази мрачна стая.
- Така, до къде бях стигнал? А, да... - Саске дръпна отново русото момче за косата, изправяйки лицето му към своето, а тъмните му очи проблясваха похотливо. Наруто бе ужасен, той не искаше всичко това да се случва.
- Саске! Моля те спри, нараняваш ме. – изстена тихо и се опита да извърти глава в страни.
- Защо не дадеш една целувка на своя стар приятел? - каза Саске и целуна Наруто грубо. Без предупреждение той прокара език между устните му, търсейки жадно този на русото момче. Наруто се опита да ги стисне, но тогава усети как юмрука на Саске пронизва корема му, изпращайки силна вълна от болка, която изкара въздуха му. Русото момче се изкашля и от очите му бликнаха топли сълзи. Сълзи, които не искаше да проронва отново. Саске бавно започна да прокарва ръце, изучавайки тялото му, сякаш в търсене на съкровища–непропускайки нито една част.
- Станал си още по-красив и от преди, този шоколадов тен, тези силни ръце и оформени мускули. Ммм, идва ми да те изям. – Учиха прехапа леко долната си устна, наслаждавайки се на топлината на кожата му.
- Не, моля те, недей, не повтаряй случката от преди, не искам! – блондинът стисна очи, опитвайки се да се измъкне от спомена, да се самозалъже, че това не е истина, че е просто един ужасен кошмар, но грубите ръце на Учиха не спираха да обхождат тялото му.
- Нека просто да довърша започнатото - отвърна Саске и започна да разкопчава ципа на якето му бавно, разкривайки черната тениска под него.
- Не мисля, че ще ни трябва и това - каза той нетърпеливо, впи ръце във фланелката на Наруто и я разкъса яростно, оставяйки кървави следи по кожата му. Узумаки се дърпаше с всичка сила, опитвайки да се освободи от въжетата, но това бе напълно невъзможно. Те бяха заключени с джутцо, което можеше да се развали само чрез символи. Китките и глезените му се бяха протъркали от силно стегнатите въжета и безполезните му опити да се измъкне. Те попиваха алената кръв, спускаща се бавно по кожата му и сякаш нарочно засилваха болката. Но болката, която му причиняваше Саске, бе по - силна дори от тази, която селяните му причиняваха, когато го биеха. Времето лекуваше неговите физически рани, но психическите оставаха. Всяко действие, което предприемаше Саске, бе като ад за русото момче. Той плачеше и викаше, опитвайки се да се освободи, но надежда нямаше. Единствено слънчевите лъчи, които се отразяваха в златните коси на Наруто, се опитваха да му помогнат, те протягаха ръце да го издърпат от това проклето място, но уви, без успех. Учиха хвана оранжевия панталон на Наруто и го дръпна рязко.
- Хмм, колко хубави боксерки. - каза Саске и ги смъкна със зъби!
- Нека да си поиграем - Той бавно започна да целува русото момче, заемайки се първо с ходилата му. С леки движения, той се придвижваше все по-нагоре. Когато стигна до неговия член, Саске подаде език и започна да задоволява своите фантазии.
- Ммм , колко си вкусен - измъмри, опитвайки се да си поеме въздух, гледайки мръснишки нагоре към лицето на Наруто, докато бавно плъзгаше езика си по цялата му дължина.
- Прости ми Киба, но не мога да издържа повече - помисли си Наруто, прехапвайки езика си, толкова силно, че цялата му устата се изпълни с кръв. Русото момче припадна, прошепвайки името на Киба. Тъмни облаци надвиснаха над небето, спирайки единственият лъч надежда, светлината през малкото прозорче. Мрак изпълни стаята, покривайки я с тъмната завеса на отчаянието.
- Ей, Наруто, какво правиш? - попита Саске учудено. Той се изправи и го погледна любопитно.
- Какво по...? - зачуди се той, когато видя кръвта да се стича от устните на Наруто.
- Хей! Чуваш ли ме? - Саске се доближи по-близко до лицето на момчето, за да провери как е, когато изведнъж...
- Гатсуга! - вратата падна с гръм и трясък, вдигайки всичкият прах във въздуха...

НаруКиба - Скрита любов

НаруКиба - Скрита любов

НаруКиба - Скрита любов (1)

НаруКиба - Скрита любов (2)

НаруКиба - Скрита любов (3)

НаруКиба - Скрита любов (4) 16+ (Вие си преценете)

НаруКиба - Скрита любов (5)

НаруКиба - Скрита любов (6)

Re: НаруКиба - Скрита любов

НаруКиба - Скрита любов (7)

НаруКиба - Скрита любов (8) 16+ (Вие си преценете)

НаруКиба - Скрита любов (9)

НаруКиба - Скрита любов (10)

НаруКиба - Скрита любов (11)

НаруКиба - Скрита любов (12)

Re: НаруКиба - Скрита любов

НаруКиба - Скрита любов (13)

Re: НаруКиба - Скрита любов

НаруКиба - Скрита любов (14)

НаруКиба - Скрита любов (15)

НаруКиба - Скрита любов (16)

Re: НаруКиба - Скрита любов

Re: НаруКиба - Скрита любов