NaruSasu - you can't fight the moonlight

Сря Авг 29, 2012 11:18 pm

Написах този фик по молба.
Искам да благодаря на страхотният редактор който имам ;)
Можете да слушате тази песен докато четете http://vbox7.com/play:0cb7c9ab
И така нека да започваме с историята.

Борба с лунната светлина

Водата едвам се движеше докато свежият полъх на вятъра се опитваше да разруши нейната повърхност. Беше красива като кристално огледало, което отразяваше облаците в небето, тътрещи се бавно в безкрайната шир.Саске Учиха пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се обърна с намръщено лице към своя по-голям брат. Итачи не обърна внимание на неговото изражение и просто го побутна леко. Саске се препъна и направи няколко крачки, засилвайки се към водата...
Всяка година техните родители ги караха да ходят на това място. Както и да е, това бе първият път, когато разрешаваха на малкото петгодишно момче да си играе само във водата, наглеждано само от по-големия си брат, който четеше книга на брега.
Саске мразеше да излиза навън. Вярно, езерото беше много красиво, но той предпочиташе да стои вкъщи и да чете или да реди пъзел. Вместо това, детето бе навън в жегата, заобиколено от мухи и всякакви други буболечки.
Саске въздъхна, вървейки към малкия кей. Той седна в края и запляска с крака във водата. Не искаше да бъде тук. Неговият брат никога не желаеше да си играе с него, затова той играеше със своя братовчед, но за жалост него го нямаше. Отегчено от средата, момчето се изправи и започна да върви.
Саске се загледа в кафявата земя, обрасла с трева, търсейки нещо интересно.
Обръщайки погледа си надясно, той замръзна. Там на отсрещния бряг седеше момче, по-малко от него. Пръстите на краката му бяха потопени в спокойната вода. То изглеждаше доста смешно, седейки там и играейки си с нещо толкова просто, обикновен мокър пясък. Като нощна пеперуда, привлечена от пламък, Саске се приближи към момчето. Неговата коса бе ярко руса, почти жълта, а очите му - искрящо сини.
Учиха започна да тича по брега, бързайки да отиде при другото момче. Колкото повече се приближаваше до него, толкова повече неща забелязваше. Русото момче имаше лек тен и три белега от всяка страна на бузите си.
- Здравей!
Саске примигна няколо пъти изненадано докато детето го поздравяваше с усмивка, махайки към него.
- Здравей! - промърмори той - Казвам се Саске...- каза сръмежливо и се почеса по ръката.
- Аз съм Наруто! –отвърна усмихнато детето - Искаш ли да играеш с мен?
Лекият ветрец се прокрадна отново, помръдвайки няколко руси кичура от златистата коса на момчето.
- Разбира се! - отвърна Саске с усмивка на лице. Той бе толкова щастлив, че е намерил с кого да си играе. След всички тези скучни дни, които той имаше, най-сетне щеше да получи малко разнообразие.
Наруто седна, незаинтересован от това дали пясъка ще полепне по неговите яркооранжеви шорти. Саске се намести до него и се намръщи докато студената вода се просмукваше в синия му бански.
- Хайде да си направим пясъчен замък.
Учиха кимна в знак на съгласие докато Наруто започна да събира купчинка пясък. Детето беше странно, но може би то щеше да направи почивните дни на Саске по-забавни.
След като нарпавиха пясъчната крепост, те решиха да поиграят на криеница...
Саске прехапа долната си устна, опитвайки се да не се засмее, докато Наруто преминаваше покрай мястото , където чернокосия се бе скрил. Малкото русо и невежо момче си нямаше на идея къде се намираше Учиха. Чернокосият имаше най-доброто скривалище!
- Саске? Ей, Саске, не искам да играя повече тази игра. – каза разтревожено Наруто. Той го търсеше от половин час и си помисли, че е избягал, защото не иска да си играе с него.
Въздъхвайки, чернокосото момче изпълзя от скривалището си и побърза да настигне другото дете. Саске се приближи на няколко сантиметра от Наруто и се нахвърли върху него, поваляйки го на земята в прегръдка. Русото момче изпищя от ужас, но когато видя, че това е новият му приятел, то започна да се смее, преобръщайки се под Учиха.
- Хей, Саске - каза то, накланяйки главата си настрани,- Ще ми бъдеш приятел, нали?
- Хм. - Саске премести момчето от себе си и седна до него.
- Все пак, някой трябва да се грижи за теб, глупаче. – отговори чернокосото момче със шеговит глас.
- Ей, аз не съм глупав! – отвърна Узумаки с учудено изражение.
- Както кажеш, глупаче. – каза закачливо Учиха.
Наруто се разплака, когато беше време другото момче да си тръгва, въпреки обещанията на Фугаку, че те ще дойдат следващата година.
Саске се затича напред и прегърна приятеля си, карайки Наруто да спре да плаче. Той стисна здраво чернокосото момче, подсмърчайки.
- Трябва да се върнеш. Моля те!
- Ще се върна. Обещавам ти! Всяка година, ти и аз!
Всяка година те се срещаха на езерото. Всичките смях, усмивки и емоции, които Саске пазеше през останалата част от годината се изливаха върху русото момче. Учиха искаше да останат приятели завинаги, но когато станаха тиинейджъри всичко се промени...
Техните родители седяха заедно, смееха се и пиеха.Семейството на Наруто си тръгваше на следващия ден, затова двете момчета прекарваха последните часове заедно...
Саске се усмихна, когато от въглените изхвръкнаха няколко искри. Той и Наруто седяха в един голям хамак, далеч от възрастните, гледайки малкия огън, който им бе направил Минато. Узумаки се беше свил на кълбо, докато по-голямото момче протягаше ръце зад главата си.
- Хей, Саске - наруши тишината Наруто, премествайки несъзнателно главата си на гърдите на чернокосото момче.
- Да?
- Утре си заминавам. - промърмори той.
Саске въздъхна и залюла леко хамака, като люлка.
- Знам глупаче.
- Но аз не искам!Ще се върнеш следващата година, нали?
- Разбира се!
Наруто се засмя и се изправи. Саске се усмихна леко и погледна русото мочме. Техните погледи се срещнаха и за момент настъпи неловка тишина.
- Ей, глупчо. - каза Учиха. Наруто излглеждаше толкова красив с тези оранжеви дрехи, светещи още по-ярко от огъня, правейки неговата кожа още по-златна. Саске се чудеше какво го накарада направи това. Може би красотата на русото момче или виното, което бяха откраднали от своите родители, но както и да е ...
Той дръпна Наруто по-близо до себе си, повдигна го леко, за да има видимост към лицете му. Техните устни се докоснаха нежно и неловко, докато Саске държеше Наруто с едната си ръка за бузата, а с другата - за кракът. Саске облиза усните си и натисна език към тези на Наруто, карайки другото момче да си отвори устата. Чернокосият плъзна езика си, опитвайки се да изследва всяка част, но едва не се поряза, когато се опитваше да го изкара. Саске дръпна Наруто още по-близо, искайки още,но тогава Узумаки го ухапа неволно.
- Ох! - Учиха пусна русото момче, изплъзвайки езика си от неговата уста. Наруто се изчерви и допря ръка до усните си.
- Извинявай - промълви Узумаки.
- Няма проблем, всичко е наред – Саске протегна отново ръка към Наруто, заравяйки пръстите си в меката му коса. Русото момче се придвижваше нетърпеливо към него.
- Саске? Наруто? Става късно! - те рязко се разделиха, когато чуха гласа на Микото.
Наруто скочи от хамака и се затича да вземе кофата с пясък, с която Минато им беше казал да изгасят огъня. Саске затвори очи за миг преди да слезе от хамака.
- Е това прецака всичко!- помисли си той.
Учиха въздъхна, клатейки краката си в хладката вода. Родителите му бяха изненадани, когато той се съгласи да дойде отново на езерото. Те очакваха от него да остане вкъщи с брат си Итачи. Саске беше изкушен от това, но нещо го накара да се върне обратно на езерото. Това беше неговото обещение към Наруто, но него го нямаше.
Когато Саске попита Минато, той му каза, че русото момче е избрало да си остане вкъщи. Очевидно Узумаки си бе намерил нов най-добър приятел на име Гаара. Не, че Саске много го интересуваше, той виждаше Наруто само един път в годината, нищо, че си пращаха имейли постоянно. Чернокосото момче се намръщи и започна да се разхожда из близката гора, викайки.
- Дявол да те вземе, глупак!Как може да ме зарежеш и да си намериш друг приятел? Да му се не види, защо ме изоставяш? Върви по дяволите! - Той бе ядосан от постъпката на русото момче. Единствено шумът на падащите листа се чуваше докато Саске се надяваше някой да отговори на неговите въпроси.
Когато се върна до лагера, той взе камък и го хвърли в езерото, причинявайки леки вълни по повърхноста на водата. Чернокосото момче не се нуждаеше от Наруто. Не го искаше. Беше си добре и без него.
Раздразнен, Саске се изправи и с всичка сила се затича към хижата.
- Трябваше да си остана у дома! - разсърдено израмжа той.
Защо по дяволите той беше тук? Итачи беше спрял да идва на тези събирания много отдавна, но тази година, нещо го накара да дойде. Саске се ядоса, когато видя своя брат да лежи и да чете книга.
- Малки братко, разкарай се от тук! - извика Итачи с презрение. О да... злият му брат го заплаши отново. Това се случваше доста често. Брат му беше доста мързелив и озлобен човек.
Саске излезе от хола и легна на леглото в стаята си. Той изкара една книга от чантата си и започна да чете.
И тази почивка отмина бързо. Наруто и Саске спряха да се виждат отдавна...
Две години по-късно:
- Сине, не искаш ли да дойдеш с нас и да поздравиш семейство Узумаки?
Саске направи груб жест с ръка и продължи да си чете книгата. О не, той не искаше да се среща с родителите на бившия си приятел заради един скучен разговор. По незнайна причина тази година, чернокосото момче, бе решило да дойде, за да си почине си от еднообразния си дом.
На Саске въобще не му пукаше за нищо. Той беше прочел книгата, когато разбра, че навън започваше да се смрачава.
Саске остави книгата на леглото си и се запъти към прозореца, за да погледне езерото. Слънцето бавно залязваше, скривайки се зад дърветата в далечината. Той въздъхна, когато видя кристалното езеро.
Саске се учуди, когато видя позната фигура, която седеше на брега.
Опитвайки се да въздържи своето любопитство, но без успех, той излезе от стаята.
Сърцето му туптеше бързо, оставяйки го без дъх.
Саске спря на няколко метра от плажа и се загледа по-внимателно. Слънцето най-накрая залезе напълно, давайки път на красивта луна. Малки светулки заблещукаха като хиляди звезди, изпълвайки околността със светлина.
Наруто обърна главата си към луната и бяла светлина озари неговото лице.
Саске направи крачка напред, запленен от красотата на момчето. Наруто беше като ангел. Целият облечен в бяло, с разкопчана риза, която се повяваше леко от вятъра.
-Наруто? - Гласът на чернокосия бе нежен, но също така и изнервен.
Узумаки се обърна бавно с широко отворени очи.
- Саске? – очудено отвърна той.
- Хм - Учиха погледна русото момче, забелязвайки, че все още е по-висок от него. – все още си толкова нисък.
- А ти си същият кретен – отвърна Наруто с усмивка. – Какво искаш?
Саске пристъпи напред. Не можейки да се контролира, той скъсяваше с всяка измината секунда дистанцията между тях. Като се спря близо до него, той прекара пръсти през неговата коса.
Русото момче се наведе опитвайки се да избегне ръката на Учиха, но без успех.
- Саске, – отвърна със стреснат глас Наруто. – спри! – извика той и се затича по брега на езерото.
- Ей, почакай, Върни се. – каза той, опитвайки се да го настигне. В този момент сърцето му бе съкрушено, но на всяка цена искаше да разбере защо Узумаки постъпваше така.
- Стой далеч от мен! – извика русото момче сърдито.
- Наруто! – промълви Учиха задъхано.
Узумаки се спря пред кея и се обърна с лице към него. Очите му бяха изпълнени с гняв.
- Какво искаш? – попита той. – Не можеш ли да ме оставиш намира?
- Ти не се върна. – отвърна Саске, затваряйки очите си за момент. – Когато бях на шестнадесет... теб те нямаше.
-Аз, хм.. - Наруто отстъпи крачка назад. - Саске тогава ... тогава бях на петнадесет, а ти беше най-добрият ми приятел, и когато ме целуна... Това ме учуди доста.
- Значи целувката не ти хареса? – попита чернокосото момче разсърдено. – Доколкото си спомням, ти беше този, който ме ухапа.
- Хей, това беше първата ми целувка, какво искаш? Тогава не бях добър в тези неща. – отвърна русокосият.
- На мен ми се стори идеално.
Саске бавно пристъпи към другото момче, спомняйки си неговите меки устни върху своите.
Наруто седеше с разкопчана риза, която разкриваше неговите стегнати мускули.Той изглеждаше толкова привлекателно.
Узумаки направи една крачка назад, но беше на ръба на кея. Той замаха с ръце и преди Саске да успее да се помръдне, русото момче падна с вик във водата. Учиха застана на ръба, гледайки тъмното езеро. След миг, Наруто изплува от водата.
- Нещастник! Ти си виновен за това. – извика той, гледайки Учиха.
Саске повдигна вежди и направи крачка назад.
- Ей, върни се тук! – изкрещя ядосано Наруто.
Саске се засмя и скочи във водата, гмуркайки се надълбоко.
- Къде по дяволите отиде?
- Аз съм точно тук – отвърна чернокосото момче, прегръщайки Узумаки. Той се опита да се освободи, но без успех.
- Сега те хванах, повече няма да ми бягаш. Още когато бях на пет исках да съм твой приятел, на петнадесет исках нещо повече. Това не се е променило. Виждам те само веднъж годишно, но усещам , че имаме дълбока връзка един с друг. Ние сме създадени да бъдем заедно, това не е грешно.
- Но аз не съм те виждал от цели три години – отвърна Наруто стреснато.
- И все още те обичам – отвърна Саске и целуна нежно русото момче по врата. Узумаки въздъхна и се хвана за неговите ръце.
- Е, Наруто, - каза Учиха, целувайки го нежно по устните. – можеш ли да се бориш с лунната светлина?
Когато беше малък, Узумаки слушаше песента „Не можеш да се бориш с лунната светлина“ и винаги се опитваше да хване луната с ръце.
Русокосият започна да се смее. Тогава Саске го дръпна по-близо до себе си и го целуна. Узумаки замръзна на място, но въобще не се опита да се съпротивлява. Саске прие това като знак и плъзна езика си по меките устни на Наруто. С лека въздишка Узумаки отвори устата си, давайки пространство на чернокосия. Русото момче си повдигна езика, започвайки любовна игра с този на Саске.
И двамата въздъхнаха от тази невероятна целувка, опитвайки се да си поемът дъх.
- Виждаш ли, не че не мога да се боря с лунната светлина, просто не искам -каза закачливо Наруто.
Тази покана накара Учиха да се възбуди още повече и без да мисли, той разкъса ризата на Узумаки. Наруто уви рацете си около врата на чернокосото момче, придърпвайки го по-близо, заравяйки пръстите си в неговата мокра коса.
Саске го целуна отново, но този път, нямаше нищо общо с невинната целувка, която бе преди три години. Наруто го ухапа отново, но този път бе игриво. Учиха бавно започна да сваля техните дрехи...
Той повдигна русото момче доста лесно, благодарение на водата, която го правеше по-лека. Узумаки уви крака около Саске и извика от удоволствие.
- Моля те, не спирай!
Наруто бързо свикна с болката и започна да се натиска надолу, желаейки още и още. Когато Учиха намери неговата “точка” , той впи ръце в неговия врат, опитвайки се да не вика от удоволствие.
Саске хвана устните на Узумаки със своите, сключвайки ги в една свирепа целувка. Учиха започна да плъзга русото момче бавно и дълбоко. Той хвана Наруто с ръце и го изкара на по-плитко. Когато водата стигаше до неговите колене, Саске бавно пусна русият на земята, открадвайки няколко целувки.
- Винаги толкова привликателен. – прошепна Саске. Русото момче се изпъна напред и захапа нежно Учиха по ухото.
- Опитай се да си привлекателен, когато имаш нещо толкова голямо отзад– отвърна той, въздишайки тежко от удоволствие.
- С-Саске! –изпъшка той, – Толкова съм близко. О, моля те, още!
- Това е, – прошепна чернокосото момче. – свърши за мен, винаги за мен.
- Твой! – извика Наруто, когато стигна ръба. – Завинаги твой!
Учиха въздъхна, когато Узумаки се стегна, правейки съпротивлението още по-голямо.. Бедрата на Саске трепнаха от екстаз и без предупреждение се нахвърли яростно върху усните му. След още петминутна любовна игра, те легнаха на мокрия пясък , опитвайки се да си поемат въздух.
- Знаеш ли какво мразя в момента?- попита Наруто – Нашите дрехи са някъде наоколо, но е прекълено тъмно, за да ги намерим.
- Е значи, ще трябва да почакаме всички да си легнат. Хм,а през това време...
- Хей, спри. Няма да го правим пак! Саске казах н.., о, да!
- Какво каза, че не те чух?
- Ммм, млъквай...

Идеята за написването на историята ми дойде от тази песен:
Leann Rhimes - Can't Fight The Moonlight
Пишете коментарите си на този адрес ---> https://naruto-hit.catsboard.com/t15698-topic
NaruSasu - you can't fight the moonlight 4uglxe

NaruSasu - you can't fight the moonlight 4uglxe