[коментари]NaruSasu - you can't fight the moonlight

Саске Учиха пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се обърна с намръщено лице към своя по-голям брат. Итачи не обърна внимание на неговото изражение и просто го побутна леко. Саске се препъна и направи няколко крачки, засилвайки се към водата...

Всяка година техните родители ги караха да ходят на това място защото...?. Както и да е, това бе първият път, когато разрешаваха на малкото петгодишно момче да си играе само във водата, наглеждано само от по-големия си брат, който четеше книга на брега.

Саске мразеше да излиза навън . Вярно, езерото беше много красиво, но той предпочиташе да стои вкъщи и да чете или да реди пъзел. Вместо това, детето бе навън в жегата, заобиколено от мухи и всякакви други буболечки.

Саске въздъхна, вървейки към малкия кей. Той (Не ти трябва "Той" при положение, че не говориш за друг жив предмет.седна в края и запляска с крака във водата. Не искаше да бъде тук(Най-накрая добро изречение! Единицата дето ти я свалих, ще ти я върна!). Неговият брат никога не желаеше да си играе с него, затова той играеше със своя братовчед, но за жалост него го нямаше(Цветните работи могат да се предотвратят, ако първо кажеш "занимаваше", а после си оставиш "играеше"). Отегчено от средата, момчето се изправи и започна да върви(Е нали на кей беше. Опиши малко как си вади краката от водата.).

Саске се загледа в кафявата земя, обрасла с трева, търсейки нещо интересно.Саске-Саке пак с теб почва абзаца :D. Вместо да търси знака "Х" по земята и да чака че да си изрови съкровище, можеш да кажеш, че е потънал в мисли, някой спомен с гореспоменатия братовчед или брат.
Обръщайки погледа си надясно, той замръзна. Там на отсрещния бряг седеше момче, по-малко от негоАко ми кажеш че сравнявайки 5 год. дете с друго по-малко от него и си видял това, ще реша, че го сравняваш с бебе до 2 години. Разлика от една година не може да се забележи рязко и то от 5годишно хлапе!. Пръстите на краката му бяха потопени в спокойната вода. То изглеждаше доста смешноПо-добре кажи, че Саске е помислил, че то изглежда смешно. Не мисля, че имаш право на този тип коментари., седейки там и играейки си с нещо толкова просто, обикновен мокър пясък . Като нощна пеперуда, привлечена от пламък, Саске се приближи към момчетоТо не беше ли на другия бряг.. Неговата коса бе ярко руса, почти жълта, а очите му - искрящо сини. Е те тука трябваше да използваш любимото си обяснение в подложните изр. или просто да мръднеш малко по-нагоре описанието на Наруто.

Spoiler:

Извинявам се, че може да съм малко груба, но това е положението. Искам да ти помогна (а и на редактора ти). Ако искаш да довърша критиката си до края на фика-натисни 1 (демек коментирай). Ако искаш да не критикувам повече фиковете ти натисни 2 (или напиши в началото на фика си забрана на гадни всезнаещи заядливки с никнейм `Melody да коментират), ако искаш по често да ти помагам-натисни 3 (или по-точно драсни ми ЛС :D), ако искаш да ме напсуваш-натисни 4 (или ми пиши на скайп boby_sav), ако искаш да ме накараш да си затворя устата-купи ми дъвки

- Здравей!
Саске примигна някол:ко пъти изненадано докато детето го поздравяваше с усмивка, махайки към него.:Малко ме обърка. Защо саске се учудва, че детето към което тича го поздравява. Но, Ок.
- Здравей! - промърмори той - Казвам се Саске...- каза ср:амежливо и се почеса по ръката.
- Аз съм Наруто! –отвърна усмихнато детето - Искаш ли да играеш с мен?
Лекият ветрец се прокрадна отново, помръдвайки няколко руси кичура от златистата коса на момчето.
По скоро бих се зарадвала, ако вятъра прави нещо на тревата/вълните, но не и по косата на Наруто. Но като цяло ми хареса този пасаж, и то доста.
- Разбира се! - отвърна Саске с усмивка на лице. Той бе толкова щастлив, че е намерил с кого да си играе. След всички тези скучни дни, които той имаше, най-сетне щеше да получи малко разнообразие.
Наруто седнана земята, незаинтересован по-добре без да го интересува дали пясъка ще полепне по неговите яркооранжеви шорти. Саске се намести до него и се намръщи, докато когато студената вода се просмукваше в синия му бански.

- Хайде да си направим пясъчен замък.
Учиха кимна в знак на съгласие докато Наруто започна да събира купчинка пясък. Детето беше странно, но може би то щеше да направи почивните дни на Саске по-забавни.
Бих се изкефила яко ако това беше представено като мисли на Саске.
След като направиха пясъчната крепост, те решиха да поиграят на криеница...
Едно готино описание на тишината и природата докато играят.
Саске прехапа долната си устна, опитвайки се да не се засмее, докато Наруто преминаваше покрай мястото , където чернокосия се бе скрил. Малкото русо и невежо това, че не може да намери Саске не го прави невеж. момче си нямаше на идея къде се е скрил приятеля мунамираше Учиха. Чернокосият имаше най-доброто скривалище! Или по-скоро Саске си мисли това.
- Саске? Ей, Саске, не искам да играя повече тази игра. – каза разтревожено Наруто. Той го търсеше от половин час и си помисли, че е избягал, защото не иска да си играе с него.
Въздъхвайки, чернокосото момче изпълзя от скривалището си и побърза да настигне другото дете. Саске Той се приближи на няколко сантиметра от Наруто и се нахвърли върху него, поваляйки го на земята в прегръдка. Русото момче изпищя от ужас, но когато видя, че това е новият му приятел, то започна да се смее, преобръщайки се под негоУчиха.
- Хей, Саске - каза то, накланяйки главата си настрани,- Ще ми бъдеш приятел, нали?
- Хм. - Саске премести момчето от себе си и седна до него.
- Все пак, някой трябва да се грижи за теб, глупаче. – отговори чернокосото момче със шеговит глас. и усмивка предполагам.
- Ей, аз не съм глупав! – отвърна Узумаки с учудено изражение. Мисля, че по-скоро би се ядосал.
- Както кажеш, глупаче. – каза закачливо Учиха.
Наруто се разплака, когато беше време другото момче да си тръгва, въпреки обещанията на Фугаку, че те ще дойдат следващата година.
Предлагам да се напише така:
Когато Наруто разбра, че е време Саске да си отива, се разплака и дори обещанията на Фугаку (който е еди какъвси) не успяха да го успокоят.
Но преди да тръгне приятелят му се затича напред и гопрегърна приятеля си, карайки Наруто да спре да плаче. Това успя да успокои Той стисна здраво чернокосото момче, шепнейки в ухото му.
- Трябва да се върнеш. Моля те!
- Ще се върна. Обещавам ти! Всяка година, ти и аз!

Всяка година те се срещаха на езерото. Всичките смях, усмивки и емоции, които Саске пазеше през останалата част от годината се изливаха върху русото момче. Учиха искаше да останат приятели завинаги, но когато станаха тиинейджъри всичко се промени...
Техните родители седяха заедно, смееха се и пиеха.Семейството на Наруто си тръгваше на следващия ден, затова двете момчета прекарваха последните часове заедно...
Саске се усмихна, когато от въглените изхвръкнаха няколко искри. Той и Наруто седяха в един голям хамак, далеч от възрастните, гледайки малкия огън, който им бе направил Минато. Узумаки се беше свил на кълбо, докато по-голямото момче протягаше ръце зад главата си.
- Хей, Саске - наруши тишината Наруто, премествайки несъзнателно главата си на гърдите на чернокосото момче. му.
Те са само двамата. Не е нужно да се пояснява толкова мног с тези имена.
- Да?
- Утре си заминавам. - промърмори той.
Саске въздъхна и залюл я леко хамака, като люлка. Какво мисли Саске за това. Малко пояснение ще дойде разведряващо.
- Знам глупаче.
- Но аз не искам!Ще се върнеш следващата година, нали?
- Разбира се!
Наруто се засмя и се изправи. Саске се усмихна леко и го погледна русото мочме. Техните погледи им се срещнаха и за момент настъпи неловка тишина.
- Ей, глупчо. - каза Учиха. Наруто излглеждаше толкова красив с тези оранжеви дрехи, светещи още по-ярко от огъня, правейки неговата кожа още по-златна. Саске се чудеше се какво го накара да направи това Кое? Какво толкова е направил до сега?. Може би красотата на русото момче или виното, което бяха откраднали от своите родители, но както и да е ... но и не искаше да знае.
Той дръпна Наруто по-близо до себе си, повдигна го леко, за да има видимост към лицет о му. Техните устни се докоснаха нежно и неловко, докато Саске държеше Наруто с едната си ръка за бузата, а с другата - за кракът. Саске Той облиза ус тните си и натисна езика си към тези на Наруто, карайки го да отвори уста. Чернокосият плъзна езика си, опитвайки се да изследва всяка част, но едва не се поряза, когато се опитваше да го изкара. Много повторения.Саске дръпна Наруто още по-близо, искайки още,но тогава Узумаки го ухапа неволно.
- Ох! - Учиха пусна русото момче, изплъзвайки езика си от неговата уста. Наруто се изчерви и допря ръка до устните си.
- Извинявай - промълви Узумаки.
- Няма проблем, всичко е наред – Саске протегна отново ръка към Наруто, заравяйки пръстите си в меката му коса. Русото момче се придвижваше нетърпеливо към него.
- Саске? Наруто? Става късно! - те рязко се разделиха, когато чуха гласа на Микото.
Наруто скочи от хамака и се затича да вземе кофата с пясък, с която Минато им беше казал да изгасят огъня. Саске затвори очи за миг преди да слезе от хамака.
- Е това прецака всичко!- помисли си той.

Учиха въздъхна, клатейки краката си в хладката вода. Родителите му бяха изненадани, когато че той се съгласи да дойде отново на езерото. Очакваха от него да остане вкъщи с брат си Итачи. Саске беше изкушен от това, но нещо го накара да се върне обратно на езерото. По-добре Саске дълго бе мислил над това и често променяше мнението си, но се сети за нещо което го накара .... Това беше неговото обещение към Наруто .
Когато пристигнаха отново на познатото място, Саске отиде при родителите на своя приятел за да го повика, но когато отиде при Минато, той му каза, че Наруто е избрал да си остане вкъщи. Очевидно Узумаки си бе намерил нов най-добър приятел на име Гаара. Не е очевидно че има нов приятел. Още по-малко очевидно е името му. Изречението е излишно. Не, че Саске много го интересуваше, той виждаше Наруто само един път в годината, нищо, че си пращаха имейли постоянно БАМ! Ем си пращат имейли ем не са се разбрали дали ще идват. Тук трябва да се помисли овечко.. Чернокосото момче се намръщи и започна и се насочида се разхожда из б къмблизката гора . Яростта насъбрала се в него го глождеше отвътре. Щеше му се да си беше останал вкъщи. Щеше му се да не се бяха срещали (ядосан е. не го винете) Искаше да извика и го направи.
- Дявол да те вземе, глупак!Как може да ме зарежеш и да си намериш друг приятел? Да му се не види, защо ме изоставяш? Върви по дяволите! - Той бе ядосан от постъпката на русото момче. Чувстваше се сякаш .....
Единствено шумът на падащите листа се чуваше докато Саске се надяваше някой да отговори на неговите въпроси. Това малко ме обърква. Не съм сигурна, че е нужно.
Когато се върна до лагера, той взе камък и го хвърли в езерото, причинявайки леки вълни по повърхността на водата. Чернокосото Той не се нуждаеше от Наруто. Не го искаше. Беше си добре и без него.
Раздразнен, Саске се изправи и с всичка сила се затича към хижата.
- Трябваше да си остана у дома! - разсърдено изръмжа той.
Защо по дяволите той беше тук? Итачи беше спрял да идва на тези събирания много отдавна, но тази година, нещо го накара да дойде. Саске се ядоса се, когато видя своя брат да лежи и да чете книга. Леле това ме обърка. Нали Итачи си е у тях.?? Моля ви се, поправете го.
- Малки братко (?? така бих говорила, ако искам да успокоя някой), разкарай се от тук! - извика Итачи с презрение. О да... злият му брат го заплаши отново. Това се случваше доста често. Брат му беше доста мързелив и озлобен човек. По скоро ще е добра да се представи като мисли на Саске.
Саске излезе от хола и легна на леглото в стаята си. Той изкара една книга от чантата си и започна да чете.
И тази почивка отмина бързо. Наруто и Саске спряха да се виждат отдавна... По-точно спряха да си пишат. Това с имейлите по-горе ми се струва ненужно.
Две години по-късно:
- Сине, не искаш ли да дойдеш с нас и да поздравиш семейство Узумаки?
Саске направи груб жест с ръка и продължи да си чете книгата. О (Стига с този вид коментари)не, той не искаше да се среща с родителите на бившия си приятел заради един скучен разговор Какъв е този разговор? . По незнайна причина тази година, чернокосото момче, бе решило да дойде, за да си почине си от еднообразния си дом. Ааа първо грубянства, а сега иска да идва?Я!?!?!
На Саске въобще не му пукаше за нищо. Той беше прочел книгата, когато разбра, че навън започваше да се смрачава. Хмм да се помисли малко върху този абзац.
Саске остави книгата на леглото си и се запъти към прозореца, за да погледне езерото. Слънцето бавно залязваше, скривайки се зад дърветата в далечината. Той въздъхна, когато видя кристалното езеро.
Саске се Учуди, когато видя позната фигура, която седеше на брега.
Опитвайки се да въздържи своето любопитство, но без успех, той излезе от стаята. Да се помисли и върху това изречение.
Сърцето му туптеше бързо, оставяйки го без дъх. Стига с тези деепричастия. Нее хубаво да се задръства така с тях.
Саске спря на няколко метра от плажа и се загледа по-внимателно. Слънцето най-накрая залезе напълно, давайки път на красивата луна. Малки светулки заблещукаха като хиляди звезди, изпълвайки които изпълниха околността със светлина.
Наруто обърна вдигна главата си към луната и бялата светлина озари неговото лице.
Саске направи крачка напред, запленен от красотата на момчето. Той беше като ангел помисли си Саске - целият облечен в бяло, с разкопчана риза, която се повяваше леко от вятъра.
-Наруто? - Гласът на чернокосия Саске бе нежен, но също така и изнервен.
- Саске? – очудено отвърна той, обръщайки главата си назад.
- Хм - Учиха погледна русото момче , го погледна, и отбеляза с усмивка: забелязвайки, че все още е по-висок от него. – все още си толкова нисък.
- А ти си същият кретен – отвърна Наруто с усмивка. тук нещо друго – Какво искаш?
Саске пристъпи напред. Не можейки да се контролира, Тук е по-добре "Без да има контрол над себе си" или "Без да осъзнава". той скъсяваше с всяка измината секунда дистанцията между тях. Като се спря близо до него, той прекара пръсти през неговата коса та му.
Русото момче се наведе опитвайки се да избегне ръката му на Учиха, но без успех.

Нататък грешките са от този тип, но не ми се коригира повече за днес (`ЩОТО НИКОЙ НЕ МИ КУПИ ДЪВКА!!!)
Въпреки всичко мярнах доста правописни грешки. Но все пак ви поздравявам за труда и за желанието да го поправите. Поправките които написах са само опционални, ако не сте съгласни не е нужно да ги поправяте.