Демон с човешкo сърце

Здравейте от доста време се замислям дали да пусна една история,започнах да пиша книга за нея и реших да я пусна.Надявам се да е нещо по различно от останалите истории и да ви хареса.Не ме щадете,коментирайте и ако има грешки съжалявам.


Пролог
Слънцето залезе отдавна,небето започна да потъмнява.Луната бавно и величествено се издигна нагоре,а небето се покри с хиляди красиви звезди.В малкия краси град цареше тишина,улиците бяха празни и мрачни.Старите сгради бяха затворени и никои не влизаше вътре.Кварталите бяха тихи и приятни.Хората си живееха спокоен и приятен живот.Но към края на града имаше тъмна и мрачна гора в която никой не се осмеляваше да влезе.Защото които навлезе в нея,не излизаше никога повече.В началото на града имаше огромни имение,портите бяха от дъб и боядисани в черно.Имаше голям двор,с късо подстригана трева,средно голям басейн тука що изчистен и градина с прекрасни цветя.Имението бе на два етажа,терасите бяха в цвят тъмно кафяво.Вратите на всички стаи бяха от черно-кафяв бук,стаите бяха боядисани в най-различни цветове като и всичко друго в стаята бе в тон с цвета.Никои от жителите не смееше да влезе вътре,защото се страхуваха от легендата.Легенда която разказваше за древните вампирски кланове,като един от най жестоките живеел от хиляди години в това имение.Но от както се заселили много хора,господарите на имението изчезнали безследно.Много мислели,че са умрели и повече не ще ги видят.Но това била груба грешка,те били живи от плът и кръв.Криели се в горите и се смесвали с хората,като нападали само вечер.Вампирите с години свикнали да живеят сред смъртни,но това което те очаквали с нетърпение било появяването на наследницата на първия непобедим клан.Наследница и момиче,което щяло да промени напълно законите и заветите на вампирите.
Първа Глава
Слънцето изгря отдавна,няколко слънчеви лъчи проникнаха в стаята на едно момиче което спеше спокойно.Бледото и красиво лице издаваше спокойствие и невинност,розовите й устните бяха леко разтворени.Дишането й бе равномерно и спокойно,изведнъж алармата й звънна и тя сънено отвори очи.Изправи се бавно и спря звъненето,протегна се и се запъти към банята.Изми лицето и зъбите си,започна да сресва дългата си катранено черна коса и се гледа в огледалото.За миг зад себе си видя някаква фигура,обърна се и разбра че е сама.Замислена се зае да облича дрехите си подготвени за училище,които се състояха от дънки,тениска и суитчер.Слушайки приятна музика започна да се гримира,видя че красивите и сиви очи бяха потъмнели.Сложи си гланц и спря музиката,излезе и видя бележката от леля си:
"Миличка налага се да пътувам защото имам важна делова среща.Oставих ти пари на масата.Ще се наложи да отсъствам две седмици.Ще съм в чужбина,ако има проблем обади ми се.
С обич леля Клариса"
Момичето прочете бележката и никаква емоция не се забеляза на лицето й,само бегла усмивка за миг се появи върху устните и.Взе раницата си и излезе заключвайки вратата.Тръгна към гимназията си и реши да се обади на най добрата си приятелка Мейси.
-Здравей-чу се мек й приятен глас.
-Как си Мейси?попита я момичетo с мекия си кадифен глас.
-Чувствам се отлично,чакаме те да дойдеш.Къде си Лекси?попита весело Мейси.
-След малко съм при вас-усмихна се Лекси.
-Добре,знаеш къде ще те чакаме-Засмя се приятелката й.
-Да знам-отговори тя и затвори телефона.
След десет минути беше на тяхното място,отиде в парка и видя приятелките си да се смеят и разговарят.Зелените очи на Мейси срещнаха тези на Лекси и в тях се появи щастие.Затича се към нея и дългата й червеникаво-кестенява коса се развя след нея.Двете се прегърнаха и отидоха при останалите.Лекси поздрави останалите си приятелки,които се казваха Стейси,Клара и Христина.Стейси красива,мила и забавна блондинка.Клара симпатично момиче с труден характер както и Лекси,високо и стройно момиче.С дълга леко къдрава черна коса и виолетови очи които се срещаха рядко.И накрая Христина,малко срамежливо но усмихнато момиче с шоколадови на цвят очи и тъмно кестенява коса.Петте бяха най-добри приятелки и се подкрепяха в всичко,но дори не осъзнаваха колко неща щяха да се променят през следващите дни.Говореха си дълго време,погледнаха часа и видяха че след малко влизат в час.Запътиха се към училището и влязоха в класната стая.Лекси седна с Мейси,Стейси a Христина с Клара с едно мило момиче на име Кали.Часа започна и госпожата им по Литература започна да преподава урока.Лекси не слушаше особено и драскаше графити в тетрадката си.Изведнъж вратата се отвори и вътре влязоха три момчета.Всички момичета започнаха да клюкарстват колко сладки и краси са били.Лекси с досада вдигна поглед и срещна черни мрачни очи които я гледаха студено.Тръпки побиха тялото и,но тя се облегна надменно на стола и ги разгледа и тримата.Наистина бяха много красиви,този който я гледаше студено беше с къса черна коса и черни очи.Другия до него беше най усмихнат от тримата,сините му очи срещнаха нейните и тя видя в тях топлина и предизвикателство.Късата му тъмно руса коса бе на бодлички,правейки го още по красив.Последния беше най красивото момче което някога бе виждала,очите му зелени и пълни с пламъчета,но омразата която излъчваше я смрази.Черната му коса беше малко по дълга от тези на приятелите му.Госпожата дълго време им говореше,докато накрая не се обърна към класа и с усмивка им каза:
-Ученици това са новите ви съученици и очаквам да се държите добре с тях.Момчета моля представете се-подкани ги с усмивка тя.
Чернооки се усмихна палаво и погледна към класа казвайки:
-Името ми е Дерек,блондито е Раян а другото момче е Саймън-представи ги с усмивка той.
-Добре можете да седнете зад,мм Лекси и Мейси.
Мейси се усмихна широко и побутна приятелката си,която гледаше госпожата ядно.Момчетата седнаха зад тях,защото само на този чин можеха да седят по трима.Мейси се обърна към тях и мило им се усмихна.
-Здравейте приятно ми е аз съм Мейси-мило им каза тя.
Раян я погледна усмихнато и хвана подадената й ръка,целуна я и усети как момичето потръпна.Мейси го изгледа срамежливо и той се засмя.Дерек се усмихна Саймън не каза нищо.Погледа му беше в Лекси,която очевидно не се интересуваше от присъствието им.Звънецът би и приятелките тръгнаха към салона,защото имаха физическо.Понеже бяха десети клас щяха да играят с единайсти.Лекси отиде да си облече екипа и видя,че има съобщение.Взе телефона си и зачете есемеса от леля си.

Надявам се да не съм допуснала много грешки,сега е ваш ред.Коментираите и ако нещо съм сбъркала поправете ме,не ме щадете

Така надявам се да харесахте първа глава затова реших да пусна и втората ^^



Втора Глава
"Миличка как си,притесних се за теб.Знам че не за пръв път те оставям сама.Затова,ако искаш покани приятелките си да спят в нас.Hо без глупости.
С обич леля"
Лекси се усмихна доволно,написа на бързо кратко съобщение и излезе.Отиде при приятелките си и седна на пейката,облегна се на Стейси и притвори очи сънено.
-Хей поспаланке събуди се най после-долетя веселия глас на Хриси.
Лекси отвори сърдито очи и погледна кисело приятелката си.Стейси се засмя.Клара също,защото Лекси изглеждаше много смешно но и сладко.След малко дойде Мейси която носеше горещ шоколад,очичките на Лекси светнаха лакомо и посегна да вземе шоколада,но Мейси го дръпна.
-Не още,първо ще изиграем един рунд:засмя се на погледа на приятелката си Мейси.
-На мен ли ми се струва или днес те лошо-мрачно каза Лекси.
-Не сме,просто ти си сънена-засмя се Клара.
-Пак си си легнала късно нали?погледна я пронизващо Мейси.
-Не-излъга Лекси.
-Напротив!настоя приятелката й.
-Не е вярно-изплези й се Лекси и се засмя.
Момичетата се засмяха с нея,но точно в този момент минаха новите момчета.Смеха на Лекси секна и ги изгледа хладно,Дерек отново я погледна,но този път по меко.Раян им се усмихна,а Саймън дори не ги удостои с поглед.Нещо в нея кипна и тя се изправи провиквайки се след тях:
-Свикнала съм на високомерие,но твоето Саймън няма граници-подигравателния й глас го накара да спре
За миг приятелките й я изгледаха уплашено,тя им се усмихна топло и го погледна.Замръзна на мястото си.В очите му прочете омраза,болка и закана.Шокирана тя не каза нищо,започнаха час и дойдоха единайсти клас.Тя веднага отиде при момчетата и се хвърли на врата на най-добрия си приятел Алън.Красиво момче с сиви очи и черна коса.Алън разроши косата и като получи сръчкване в ребрата,засмя се и попита:
-Имате нови а?в гласа му усети закачка.
-Да,но са много мълчаливи-засмя се тя.
-Нови са,ще се отпуснат-намигна й той.
-Предполагам.Леля пак отсъства-въздъхна тя.
Алън се намръщи и погледна загрижено приятелката си.
-Не смяташ ли,че леля ти отсъства доста често?попита хладно Алън.
-Има работа и не й се меша,но от както живея при нея живота ми се промени-мрачно отвърна момичето.
Алън я прегърна силно,добре знаеше как се чувства Лекси.Не бе лесно пет годишно дете да остане само на този лош свят,беше благодарен на леля й че я взе под крилата си.Усмивка премина по-красивото му лице и я пусна,трябваше да играят волейбол.Първо играеха момичетата от двата класа.Стейси биеше начален и го отблъснаха.Клара се затича и удари силно топката към Лекси,тя скочи и я заби в полето.Отбелязаха точка и самодоволна усмивка заигра по устните на Лекси,Дерек видя тази усмивка и се засмя.Саймън мрачно изгледа момичето,което дълго време търсеха.След петнайсе минути Лекси и момичетата биха,сега беше ред на момчетата.Лекси отиде до тоалетната и изплакна лицето си,подсуши го и се погледна в огледалото.Отново имаше фигура зад нея,този път тях ясно виждаше човека зад себе си.Беше Дерек!Приближи се до нея и я притисна в стената,наведе се и прошепна в ухото и:
-Не осъзнаваш силата си Лекси,за твое добро не бих се закачал с типове които са опасни-гласа му беше плътен и студен.
Тя го избута от себе си по-силно от колкото искаше и го изгледа свирепо,той се усмихна бегло и изчезна.Учудена тя остана сама,огледа се и разбра че наистина го няма.Върна се при приятелките си и им каза за предложението на леля си.Те се съгласиха,разбраха се за шест часа да се дойдат в тях.След училище Лекси си тръгна с тях,но те поеха по-други улици и се разделиха.Вървейки сама се замисли за думите на Дерек"Не осъзнаваш силата си Лекси,за твое добро не бих се закачал с типове които са опасни".Думите му кънтяха в главата й.Mина покрай имението в,което никой не живееше.Видя,че светят лампи и има скъпи коли пред него и се учуди,любопитството я изкуши.Покатери се по-оградата и скочи вътре,това което видя я смая.Беше толкова красиво вътре,огледа накратко и реши да провери кой е вътре.Приближи се тихо,погледна през прозореца и това което очите и срещнаха я накара да се вкамени.Вътре живееха новите и съученици,това което правеха с момичето я шокира.Саймън държеше момиче и пиеше кръв от нея,изведнъж я усетиха и се обърнаха към нея.Тя се ококори и се затича към вратите и се покатери,прескочи портите с лекота.Затича се и след пет минути беше в тях.Влезе задъхана и заключи вратата,изведнъж усети студ.Отвори очи и срещна червения поглед на Саймън,сърцето и заби лудо и тя ахна.

Надявам се да няма много грешки и да ви е харесало,моля ви критикуваите искам да знам ако съм сгрешила някъде за да се поправя

Така понеже "малко" се позабавих с новата глава я направих по-дълга и се надявам да ви хареса ^___^
П.П.Надявам се да нямам много грешки



Трета Глава
Гледайки я свирепо Саймън,изпита желание да й прекърши врата за дето си бута носа в личните му удоволствия.Изведнъж погледа му попадна върху тялото й.Пълните й гърди се повдигаха бързо от тежкото дишане,очите й бяха леко потъмнели а устните разтворени.Стисна зъби и се прокле,че я бе последвал.Желанието лумна в него,тъкмо да впие зъбите си в врата й и някой го дръпна силно назад.Лекси погледна спасителя си и видя,че са Раян и Дерек.Раян я взе в прегръдките си,уплашена тя погледна и видя как Дерек удря силно приятеля си и го бележи с някакви йероглифи.Саймън падна на земята,жаждата му за кръв изчезна от очите му и придобиха нормалния си цвят.Лекси избута Раян и гневно изсъска:
-Какво по-дяволите сте вие?
Раян се усмихна и отговори:
-Аз съм върколак,а те двамата вампири.
-Мислех,че тези същества са само митове и легенди-просто отвърна тя.
-Както виждаше не сме-озъби се Дерек,показвайки вампирските си зъби.
Тя му хвърли кръвнишки поглед и кръстоса ръце пред гърдите си.
-Ти самата си вампир Лески-обади се и Саймън.
За миг дъха й секна,сърцето й ускори ритъма си.Имаше чувството,че някой я стисна за врата с цел да я убие.Погледна ги объркано,отдръпна се назад и докосна студената стена.
-Не ни вярваш,тогава ще ти го докажем-доволна усмивка се появи върху устните на Саймън.
За миг си помисли,че ще довърши започнатото но сгреши.Поряза се и щом погледа й попадна върху течащата кръв нещо в нея се пречупи.Очите й почервеняха,а зъбите й се удължиха.В същия момент се спусна към раната на Саймън,той не се отдръпна когато тя започна да пие кръв.Щом се напи до насита се отдръпна и падна на колене.Беше много объркана и замаяна от случилото се.Раян клекна до нея и махна един непокорен кичур от лицето й.Загледа се в красивото й лице и се усмихна,тя му се усмихна на сила и не се възпротиви като я вдигна.Занесе я в стаята й,зави я и се върна при останалите.Погледна студено Саймън и гневно се развика:
-Да я убиеш ли искаш?Ами,ако не бяхме дошли?гласът му плющеше,като камшик върху Саймън.
Той присви очи,стисна здраво устните и го погледна.Признак,че не е добре да го закачат.
-Тя наруши спокойствието ми Раян!Никой не ме гледа,докато се храня!гласа му бе отпаднал и груб.
-Тя е принцеса-намеси се с приятелска усмивка Дерек.
-Знам,но нещо ми стана.Усетих пулса й и тотално изгубих контрол над себе си-виновно наведе глава Саймън.
Дерек го погледна приятелски и го попита по-рамото.Отлично знаеше,че приятелят му трудно се контролира и не го винеше.Едно,че принцесата сама си го беше изпросила.Но мамка му,тя беше толкова красива и невинна.Тримата си тръгнаха,оставяйки я да си почине след случилото се.Спейки спокойно,изведнъж телефона й звънна.Лекси отвори светкавично очи и за миг се почувства замаяна,сякаш пада от друг свят.След секунди си спомни всичко,тя беше нападната от Саймън.А кръвта?За миг очите й се разшириха.Тя беше пила кръв!Сърцето й биеше до пръсване и доста по-бързо от обикновено.Стана бързо и започна да оправя всичко за партито.Отвори вратата и влязоха приятелките й.Леко замислена тя не говореше особено.Играеха игри и се смееха,но не и тя.Мислите й бяха съвсем другаде.Към полунощ някой позвъня на вратата.Момичетата леко подскочиха.
-Кой ли може да е?плахо попита Хриси.
-Не знам-замисли се Лекси.
-Аз ще отворя-засмя се весело Мейси.
-Почакай!извика след нея.
Мейси стигна до вратата,тъкмо да отвори и някой хлопна вратата затваряйки я отново.Мейси погледна с широко отворени очи приятелката си и се стъписа.Очите й бяха червени!Учуди се как стигна преди нея до вратата и се отдръпна.
-Нека отворя аз-задъхано проговори Лекси.
Мейси само кимна.Лекси отвори вратата с замах,нямаше никой.Изведнъж бележка привлече вниманието й.Наведе се и я взе,започна да я чете:
,,Лекси Кинкейд,ако искаш да не пострада скъпия ти приятел Алън,ще дойдеш на моста след час.Не идвай с приятелчетата с.Ела сама или ще съжаляваш.
П.П.Време е и ние да вкусим от кръвта ти принцесо"
Очите й се ококориха,стисна зъби и смачка грубо хартията.Влезе обратно и звънна на Раян.Макар и да се познаваха от ден и половина,на него му имаше най-голямо доверие.
-Може ли услуга?нервно попита тя.
-Разбира се-засмя се той.
-Елате при момичетата и без глупости!Излезе ми спешна работа-хладно обясни.
-Станало ли е нещо?стана сериозен Раян.
-Не.Просто елате,аз тръгвам-сряза го и затвори.
Облече си черни дрехи с,които щеше да се слее с мрака.Сложи си качулката на суитчера и излезе обяснявайки на момичетата,че има спешна работа и ще с върне скоро.Щом се отдалече се затича с всички сили.Сърцето й щеше да изскочи,но това не бе важно.На всяка цена трябваше да спаси Алън,той й беше по-скъп от всичко друго заедно с Мейси.Пристигна на моста,който бе на края на града и се огледа.Освен плитка и спокойна река,мрачна и страховита гора друг нямаше.Огледа се още веднъж и изведнъж усети някой зад себе си.Обърна се рязко и зърна върколак за себе си,който я гледаше с окървавените си очи зажаднели за кръв.Отдръпна се и видя как се преобразява в красиво момче,но с плашеща усмивка и очи в които играеха дяволите пламъчета.
-Най- после имам честа да се срещна с вас принцесо-поклони се подигравателно той.
-Къде е Алън?студено попита тя.
-На сигурно място,сама си нали?погледна я пронизващо.
-Да-без коле*ание отговори.
-Отлично,тогава ела с мен-подаде й ръка.
За миг се поколе*а,но хвана студената му ръка.Той я отведе в някакво подземие.Минаваха покрай мъже и жени,които я гледаха с уважение и страх.Отвори една тежка врата с лекота и влязоха вътре.На пода беше вързан Алън,облят в кръв.Лекси се спусна към него и вдигна главата му.Удари му леки шамари и той отвори очи.Но това не беше нейния Алън!Сега очите му бяха някак различни и ... студени.Сълзи проблеснаха в очите й.Изправи се и се озова до върколака притискайки го в стената.Хванала го за врата,имаше желание да го удуши без да й мигне окото.Очите й почервеняха от гняв.
-Какво си му сторил?изкрещя гневно Лекси.
-Бях гладен и го ухапах.Вече не е човек Лекси,той е един от нас-задушавайки се от за хватката й промърмори той.
За миг тя побесня и той помисли,че ще го убие.Но вместо това го захвърли в всичка сила в станата и изпадна в безсъзнание.Отвърна приятеля си и го повдигна.Молеше се да има останали сили и наистина имаше.С светкавична скорост излязоха от подземието и отидоха в тях.Лекси отвори грубо вратата и влязоха с Алън,който едва се държеше на краката си.Дерек и Раян я погледнаха шокирано и веднага й помогнаха да го внесе.Саймън успокои момичетата,които започнаха да пищят и се замисли.

Надявам се да ви е харесала главата и разбира се да нямам много грешки .Другата глава ще я пусна в сряда или най-късно утре вечерта

Ето и следващата глава,макар и да не коментирате особено



Четвърта Глава
Щом успокоиха и разказаха историята си на момичетата,Раян гневно изгледа новата си приятелка.
-Това ли наричаш работа?пронизващо я изгледа Раян
-Не исках да рискувам,сама отидох и не се затрудних-хладно го отряза Лекси.
-Ами,ако те бяха убили?включи се и Дерек.
-Не биха посмели,всички там се страхуваха от мен-самодоволна усмивка заигра по-устните й.
-Не бъди толкова несериозна.Следващия път не се прави на герой и ни викни с теб!подигравателно промърмори Саймън.
Лекси го притисна в стената,приближи се на няколко сантиметри от устните му и проговори с съблазнителен,но опасен глас:
-Не ме предизвиквай Саймън,не ме познаваш!
Замаян от сладките й устни той не каза нищо,намръщи се и я избута леко от себе си.Щом превързаха Алън,по-късно се събуди.Отвори очи и погледа му срещна този на Лекси.В него прочете загриженост и вина,усмихна й се лъчезарно и я погали по-лицето.
-Хей мъник-проговори прегракнало той.
-Хей бате-отвърна му меко тя.
-Какво се случи?объркано попита Алън и се опита да се изправи.
Тя не му позволи и той се удиви от силата с,която го притисна обратно в леглото.Повдигна едната си вежда и учудено я погледна:
-Има ли нещо,което трябва да знам?
-Да и не е само едно-въздъхна тежко Лекси.
Разказа му цялата история,както и каква беше тя.Отначало си помисли,че му прави номер но щом осъзна че е сериозна се сепна.Виждайки очите и зъбите й,той почувства как ледени тръпки побиха гърба му.След дълъг разговор заспа уморен,Лекси го зави и излезе от стаята.Слезе долу и видя Саймън и Раян да говорят:
-Тя е същата като нея-настоя Раян.
-Не,не е-с болка отговори Саймън.
-Напротив Сай!Очите,косата и характера?Същата е като Алия-продължи да настоява Раян.
-Напротив Раян не е.Алия не беше лигла и глупачка,като нашата принцеска-подигравателно се засмя Саймън.
Раян се намръщи.
-Не си прав приятелю,не я познаваш.Лекси не е лигла и глупачка-защити я той.
-Ти също не я познаваш-засмя се отново Саймън.
Нещо прободе сърцето й,очите й се насълзиха.Обърна се и излезе от къщата.Момчетата чуха,но вече бе късно.Нея я нямаше!Дълго време Лекси се луташе из празните улици отнесена в своите мисли,думите на Саймън я бяха засегнали.Нямаше права да я съди така жестоко,не я познаваше.Поредната ангелска сълза падна от очите й,но тя не си направи труда да я изтрие.Стигна до моста на,който беше по-рано.Седна на брега и се загледа в водата,отражението й беше тъжно и унило,усмихна се на себе си.Няколко трапчинки се появиха и направиха лицето й още по-красиво.Взе една пръчка и започна да рисува с нея върху водата.Известно време се занимаваше с това,но изведнъж гневно захвърли пръчката.Изправи се и хвана едно дебело дърво,крещейки гневно го изкърти и захвърли с лекота на далеч в гората.Започна да чупи всичко попаднало й на пътя,яростта я беше завладяла.Щеше да му покаже колко жестоко греши относно преценката си за нея.Обещавайки си да му покаже своята истинска същност,доволна усмивка заигра на устните й.Седна на мократа трева и се заслуша в бесния ритъм на сърцето си.Дишайки тежко почувства топла ръка върху рамото си,вдигна бавно глава и срещна топлите и загрижени очи на Раян.Усмихна му се хладно,добре осъзнаваше че разговорът му с Саймън я бе наранил жестоко.Подаде й ръка и тя я хвана,изправи я и прегърна.Сълзите напираха да излязат,но този път нямаше да бъде слаба.Щом я пусна се състезаваха до тях.Макар и начинаеща,тя за малко да го мине.Смеейки се весело се прибраха.Дерек спря лекцията си към Саймън и погледна смеещите се Раян и Лекси.Саймън я изгледа студено и забеляза трапчинките й.Хм как не съм забелязал тази подробност - каза си замислено той.Лекси дори не го погледна,усмихна е на Дерек и отиде в кухнята.Оставяйки тримата сами,Дерек погледна Раян учудено и повдигна едната си вежда:
-Какво й направи?
-Нищо,просто си поговорихме.Споделяхме си много неща и се състезавахме до нас-усмихнато обясни Раян.
Саймън почувства как гняв го залива,мисълта че най-добрия му приятел я е прегръщал и докосвал го накара да изпита ревност.Стискайки зъби той стана и излезе от стаята,игнорирайки любопитните погледи на Раян и Дерек.Лекси си наля поредната чаша студена вода и я изпи на екс.Остави чашата и усети как студената течност се стича и почувства,колко е студена и приятна.Отиде до прозореца и се загледа съсредоточено в ярката луна,която криеха властно облаците.Усмихна се и продължи да гледа красивата луна,издигната толкова високо в небето.

Такаа надявам се да ви е харесала тази глава,ако не всеки си има мнение и не е длъжен да чете нещо което не харесва

Ето и следващата глава,надявам се поне малко да се чете



Пета Глава
Стоеше точно зад нея впил изпитателен поглед в лицето й,на което по-странна причина играеше щастлива усмивка.Лекси усети присъствието му,но дори не се обърна което още повече го изнерви.Любопитно му бе за узнае защо така студено го отблъскваше и игнорираше.Доближи се до нея и спря на няколко сантиметра от нея,тя се обърна бавно и той срещна празните й тъмни очи.Почувства се виновен,но продължи да я гледа в очите.Лекси чувстваше как сърцето й бие лудо под изпитателни му поглед,погледна към малкото останала вода в чашата и се усмихна.Това го подразни и нервно я попита:
-Има ли причина да се усмихваш?
Не го погледна веднага,погледа й беше в чашата.Вече напълно изнервен хвана грубо ръката й,придърпвайки я в прегръдките си.За миг залитна,но щом се допря до мускулестите му гърди замръзна.Лицата има бяха толкова близко,че усещаше дъха му на мента в лицето си.Дишането се учести,топлина премина през тялото за секунди.Срещна погледа му и в него прочете любопитство,желание и нежност.Това я шокира и тя прехапа долната си устна,погледа му проследи движението на устните .Кръвта му кипна,очите потъмняха и сърцето му заби лудо.Наведе се толкова близко,че устните им почти докосваха нейните и прошепна:
-Веднъж си една,друг път друга.Коя си ти всъщност Лекси?за пръв път произнесе името й с такава нежност.
Тя леко се отдръпна от него,макар желанието да слее устните им да бе по-голямо.С кръстоса ръце пред гърдите си и го погледна надменно.
-Това не те засяга!ледения й глас го сепна.
За пръв път я чуваше да говори така.През малкото време в,което я бе наблюдавал не беше такава.Смееше се и усмихваше,а сега?Сякаш пред него стоеше друг човек,не неговата Лекси.Негова ли?Объркан отхвърли тази мисъл,макар и да му хареса.Усмихна се загадъчно и тя забеляза усмивката му,седна срещу него и започна да клати чашата с вода в нея.Осъзнаваше,че погледът му шари по-тялото й но това не я интересуваше.Тя щеше да му даде урок,който да помни дълго време.Удивен от красотата й Саймън не отделяше поглед от нея.Кожата й беше толкова мека и нежна,че дори и дявола би се изкушил само за да я пипне.А гърдите й?Бяха просто прелестни,не много големи а идеални за възрастта й.Мисълта как биха пасвали идеално в ръцете му го възбуди,погледът му продължи надолу към плоския стегнат корем.Дългите бедра обути в прилепнал панталон,а краката в бяха боси позволявайки му да види малките й крачета с малки пръсти и правилна форма.Доволна усмивка пропълзя по-устните му и тя го погледна ядосано,никак не й харесваше да я оглежда толкова самоуверено.Търпението й се изчерпа,когато стана да си налее вода и той огледа стегнатия й задник.Обърна се готова да му постави силния си шамар,върху арогантното му лице.Но той отгатнал намеренията й залегна,хвана леко ръката й и я притисна в тялото си.Отлично знаеше,че този път няма да издържи на изкушението да я целуне.Но как щеше да й навреди една целувка?Погледна изпитателно гневното лице и преди да си отвори устата да го наругае,устните му докоснаха леко нейните.Думите заседнаха в гърлото .Божичко колко сладки и меки бяха.Главата му се замая от желание.Притисна я още повече в себе си страстно я разцелува,макар тя да се съпротивляваше.Колкото и да опитваше да го отблъсне,Лекси не можеше да не признае колко й харесваше целувката му.Накрая се предаде в ръцете на самия дявол,отвръщайки му той се усмихна самодоволно.Езикът му проникна в устата й,изследвайки всяко кътче в нея.Заигра се с нейния език и тя издаде стон,който го влуди.Лекси не знаеше къде се намира,зарови пръсти в косата му и се притисна в него.Чувствайки ръцете му по-тялото си изпита възбуда,както никога досега.Последната капка разум изчезна,когато усети устните му върху врата си.Притвори очи от удоволствие и с мъка го отблъсна,той я погледна учудено.Задъхана тя се подпря на масата,изгледа го предизвикателно и минавайки покрай него,прошепна с такъв глас който ще накара и Бог да падне в краката й:
-Ще се изненадаш коя и каква съм Саймън.
Гласа й се запечата в главата му.Тъй съблазнителен,тъй предизвикателен и приятен.Останал сам в кухнята се засмя,малката му принцеса определено беше различна от останалите момиче и това му хареса.Определено Раян беше прав,тя нямаше нищо общо с Алия.

Надявам се да ви е харесала и съжалявам,ако е много къса главата

Ето и следващата глава,тази е по-дълга от предишната. Надявам се да ви хареса



Шеста Глава
Слънцето изгря преди повече от час,но Лекси продължаваше да се върти в леглото.Спря алармата и сложи възглавницата върху главата си,след пет минути стана с огромно нежелание.Протегна се изпъвайки тялото си,изми лицето и зъбите си.Среса косата си и реши днес да си накъдри косата.След половин час бе готова,огледа се в огледалото и много се хареса.Реши да облече някоя рокля,което правеше доста рядко.Избра синя рокля без презрамки,която полепваше плътно по-тялото й.Гримира се и отново се погледна,определено днес щеше да поизмъчи арогантния Саймън.С злобна усмивка тръгна към гимназията,като по-пътя срещна приятелките си,те ахнаха при вида й.По-красива не я бяха виждали досега,обсипваха я с комплименти и тя се изчерви леко.Саймън вървеше умислен до двамата си смеещи приятели,изведнъж погледа му попадна на някой.Или по-скоро на нея?Щом я фокусира дъха му секна,изглеждаше толкова красива и съблазнителна.Желанието да я вземе в прегръдките си и да я разцелува го заля.Усмихна се и се засмя на себе си.Искаш война принцесо,ще я получиш - каза си с задоволство.Саймън предвкусваше сладката си победа от сега.Заедно отидоха на училище,като Раян през цялото време я обсипваше с комплименти дразнейки Саймън.Дерек й направи също развеселен от очевидното ревнуване на приятеля си.Стейси и останалите момичета се смееха,когато Саймън й подметна за вчерашната им целувка Лекси почервеня.Всички избухнаха в смях,а Лекси изгледа кръвнишки красавеца до себе си.Влизайки в час тя не спираше да се мръщи,засега я беше разигравал.Но скоро щеше да си го получи.Щом свърши часа тя отиде до тоалетната,стана й лошо и намокри бледото си лице.Подпря се на стената и пот изби по-челото й,жаждата за кръв я заля.Страхуваше да не нарани някого,тя опита да се контролира.Но уви без успех.Някой влезе при нея и тя вдигна червените си очи към нахалника дръзнел да я безпокои.Очите й срещнаха тези на Саймън,погледна я загрижено и се доближи.Лекси впи зъбите си врата му и усещайки кръвта му в себе си изпита наслада.Нахрани се и се отдръпна от него.Погледна го виновно,но и враждебно:
-Защо дойде?попита плахо.
-Защото имаше нужда от мен-просто отвърна той.
Отново сърцето й заби лудо,стомаха й се сви.С ужас установи,че ако не внимаваше ще се влюби в него.Вдигна учуден поглед към него и видя пламъчетата в очите му.Трябваше й секунда за да разбере какво замисля,отстъпи назад и сериозно му каза:
-Само да посмееш!
Саймън се засмя и я притисна в стената,отдавна всички бяха влезнали в час и никой нямаше да ги обезпокои.Вдигна ръцете й над главата й и жадно впи устните си във нейните,тя изохка от удоволствие и се притисна в него.Устните му жадно пиеха сладостта от нейните,езикът му си играеш с нейния направлявайки в играта си.Гърдите й се притискаха в неговите,а докосването им го караше да загуби има си.Вдигна бедрата й опирайки я в стената,тя обви краката си около кръста му.Чувствайки се безпомощна му прошепна в ухото:
-Не знам какво правиш,но когато си покрай мен губя разума си-прошепвайки му това захапа леко ухото му.
Саймън присви очи от удоволствие и прокара бавно устни по-бялата й шия,усещаше ускорения й пулс и се усмихна.Играейки си с косата му тя притвори очи,в следващия момент я стисна и извика името му.Устните му нежно галеха и целуваха гърдите й,карайки я да стене.Внезапно я пусна,оправи роклята и косата й и излезе,Тя беше прекалено объркана за да каже или направи нещо,оправи грима си и излезе след него.Ясно бе,че днес няма да бъде на училище.Отиде до магазин и си купи шоколад,плати го и тръгна към тях.По-улицата нямаше и жива душа,все още си спомняше случилото се преди малко.Умът й не го побираше,как можеше толкова лесно да се поддава на чувствата си.Бясна тя забърза,мина покрай имението им и внезапно спря.Мисълта,че може да е вътре й достави щастие.Коле*аейки се накрая влезе вътре,затвори тежките врати и за вървя спокойно към имението.Сърцето й ускори,погледа й се замая.С треперещи ръце отвори вратата и надникна вътре.Нямаше никой и тя се престраши да влезе още повече.Из качи стълбите бавно оглеждайки портретира на вампирите,окачени по-стените.Видя една притворена стая и се насочи към нея,нещо в нея й казваше да си тръгне.Но сърцето я водеше смело напред,стисна до вратата и спря.След няколко минути мислене бутна вратата,погледа и премина бързо вътре.За миг сърцето й спря,дъха й секна и очите й се насълзиха.Саймън целуваше и докосваше много красива жена,както правеше и с нея преди да си тръгне.Очевидно се познавахa,защото тя изглеждаше щастлива от това,че е при него както и той.За първи път видя истинска усмивка върху лицето му,но на каква цена.Сълзите вече капеха от лицето й по-пода,тя се обърна и изчезна от имението колкото се може по-бързо.Болката която й бе причинил беше жестока и незаслужена.Изключи телефона си и се преоблече в къси панталонки и тениска.Излезе и заключи,сложи си слушалките на емпетриплейра и си пусна силна музика.Отиде на своето тайно място,навлезе без страх в гората.Скочи и се покатери по-едно дебело дърво и се облегна назад давайки воля на сълзите си.Сълзи които само той умееше да ги кара да текат,тъй много и тъжни.

Надявам се да ви е харесала,в следващите глави ще се случват все по-вълнуващи неща с нашите герои.

Ето и следващата глава,надявам се да ви е интересна



Седма Глава
Дерек и Раян забелязаха отсъствието им и решиха да проверят,прибрах се възможно най-бързо.Завариха приятеля си в прегръдките на не кой да е,а самата Алия!Раян се намръщи и погледна студено Саймън,той спря да се смее и ги погледна учудено.Алия ги погледна с сивите си очи и се усмихна доволно:
-Защо си тук?попита хладно Дерек.
-Беше ми скучно,реших да посетя своя любим -палаво се засмя Алия.
-Саймън къде е тя?прокънтя гневния глас на Раян.
Саймън ги изгледа студено.
-Не знам.
Раян пристъпи към него и започна да се преобразява.
-Отговаряй,последно ти беше с нея!изкрещя бесен той.
-Казах,че не знам-гневно изсъска Саймън.
-Този път е сериозно-намеси се Дерек гледайки приятеля си тъжно.
-Малката наистина е красива и прилича на мен-засмя се Алия.
-За какво говориш?погледна я Саймън.
-Бих казала,че е влюбена в теб Саймън-усмихна се тя-видя ни докато..-не довърши защото той се сети.
-До кога ще я използваш?удари го Раян вбесен.
-Не я използвам-изтри кръвта от устата си.
-Видях сълзи в очите й,тя избяга от тук-добави Алия.
-Ако нещо й се случи,ще те убия!заплаши го Раян.
-Ти си побъркан-презрително промърмори Саймън.
Дерек тръгна след приятеля си,като спря и погледна строго Саймън.
-Тя те обича Саймън,този път ще приемеш наказанието-студено каза и изчезна в мрака.
Не знаеше колко часа са минали,чувстваше само болката от измамата на Саймън.Музиката й се менеше постоянно,но тя не даваше признак че знае.Сълзите отдавна бяха спрели,сърцето й кървеше обилно.Душата й стенеше,нещо в нея се бе пречупило.Омразата беше изместила любовта,щастието бе заменено с болката.Спря музиката и скочи на земята,приземявайки се с лекота.Очите й бяха алено червени,пълни с жажда,омраза и болка.За вървя бавно,а вятъра си играеше с косата й.Беше гладна и този път сама щеше да си осигури прехраната.Отиде в парка и се скри зад едно дърво,наблюдавайки тези които минават.Сивите й очи попаднаха върху една фигура,по-устните й заигра усмивка.Изчака да се доближи повече,в следващия момент застана зад нея но спря.Почувства силната аура на жената и се отдръпна,жертвата й се обърна към нея.За миг дъха на Лекси секна,пред нея стоеше нейно копие.За миг си помисли,че е някаква шега.В има й бавно се прокрадна спомена й с Саймън и жената.Това беше тя!Присви очи и я изгледа презрително.
-Саймън беше прав-проговори с мек и нежен глас Алия.
Лекси стисна зъби,споменаването на името му й припомни болката.Изправи се в цял ръст,отбеляза си че е по-висока от нея.Наведе се и прошепна заплашително:
-Не ми се мяркай Алия,освен ако не искаш да умреш за втори път-усмихна се мрачно тя.
Алия настръхна,осмели се да погледне в очите и замръзна.По-празни и пълни с толкова омраза и болка очи,не беше виждала.Виждайки учудването й Лекси се отдръпна,преди да изчезне чу гласа й:
-С Саймън преди бяхме сгодени,но се разделихме.Погледне ли те,ще вижда само моя образ-самодоволно се провикна тя.
Търпението на Лекси свърши,изгаряше от желание да я убие още сега.Обърна се и преди да й даде възможност да каже нещо,се озова пред нея стискайки я за врата.Вдигна я високо и с всичка сила я стисна,Алия се прокле и я изрита.Дишайки тежко погледна противницата си гневно.Лекси се засмя високо когато Алия се изправи,погледна я развеселено.По-врата и ръцете й се появиха йероглифи,при вида им Алия се ужаси.
-Знаеш ли Алия,вие убихте човека в мен.Време е да ви покажа силата си-казвайки това в ръката й се появи меч.
Алия само се усмихна.Мисълта,че ще победи тази малка принцеса и Саймън ще бъде неин й хареса.Тя също изкара два меча,зае отбранителна позиция и прецени с поглед противницата си.Лекси я погледна и в следващия момент мечовете им се сблъскаха,издавайки силен звук.Стискайки зъби Алия я отблъсна,но тя я спъна.Алия изпусна мечовете и падна тежко на земята.С широко отворени очи погледна острието на меча й.Лекси бе предоволна от победата си,замахна с меча и тъкмо да я убие чу глас,който й бе познат до болка:
-Лекси спри!гласа беше твърд,плътен и дълбок.
Тя спря,обърна се бавно и срещна студените му зелени очи които бяха насочени към Алия.Изсумтя презрително и го изгледа с такава омраза,че той се стъписа.Погледна зад него и видя тичащите преобразени в върколаци Раян и Алън.До Саймън застана Дерек вперил изпитателен поглед в нея.Тя издържа на погледа му,погледна към Алия.Саймън й помагаше да стане и без да се замисля с малък кинжал нарисува върху ръката си знаци.Кръвта й течеше обилно,щом изрече думи на древен език изчезна в дим.Всички гледаха мястото,където до преди секунди Лекси стоеше.

Надявам се да ви е харесало и съжалявам наистина много,ако е къса

Ето и осма глава.Надявам се да ви е интересна ,ако не голяма работа.Желая на всички весели празници



Осма Глава
Лекси тичаше с всички сили навътре в гората,а сърцето й биеше бясно.Спря до една река,изми кръвта и проми раната си.Намокри лицето,пи малко вода и легна върху влажната трева.Твърдо решена да вземе в ръце,тя си обеща от утре живота й коренно да се промени.Усмихна се и бавно стана от тревата,огледа района и изчезна светкавично.Прибра се в къщи и си взе душ,след половин час стоене в ваната отвори очи.Водата беше изстинала,раздвижи краката си защото се бяха схванали.Уви кърпата около стройното си тяло и източи водата.Излезе от банята и започна да суши косата си,щом приключи я среса.Облече си стара сива тениска и изтъркани бели дънки.Обу си меките чехли и слезе на първия етаж в кухнята.Стопли си пилешка супа,сипа си сок и започна да се храни.Включи телефона си,имаше сумати съобщения.Реши да ги прочете и започна от това на Стейси:
,,Хей къде си,всички се тревожим за теб".
Усмихна се бегло и отвори това от Мейси:
,,Маймуно знаеш как да ми дигнеш кръвното,звънни ми като се появиш".
Това я разсмя,макар и за кратко.Останалите бяха от Хриси,Дерек,Раян и Саймън.Тръпки побиха тялото й,но ги игнорира.Отвори съобщението и зачете:
,,Не знам къде си,но всички се тревожат за теб.Раян се кара с мен заради теб,обичам го като брат.Нямам желание да се бие с него,заради теб".
Думите му я засегнаха и тя гневно удари по-масата като разсипа сока.Как се осмеляваше да й говори така?Нямаше право,не и след това което й стори.Реши да излезе и отиде да се преоблече.Гримира се и огледа в огледалото.Носеше сиво бели дънки,бяла блуза с дълъг ръкав и надпис с името ,,Fuck The Love And Smile".Обу сивите си кецове,взе си парите и телефона и облече черното си кожено яке.Отиде в нощния клуб ,,Devil Night" и влезе спокойно,като отбягваше погледите на мъжете.Седна в ъгъла и си поръча силен коктейл.Сервитьорката донесе поръчката и си тръгна,Лекси жадно отпи от чашата.Почувства горещата течност в гърлото и се усмихна.Мина се близо час,а тя поглъщаше текила и коктейли един след друг.Облегна се назад и притвори очи,изведнъж ги отвори и срещна тези на Алън.Изправи се и му се усмихна,беше "леко" замаяна от много алкохол.Той извъртя очи и седна до нея,взимайки я в обятията си.Тя скри главата си в врата му,усети пулса му и жаждата я заля.Алън усети желанието й и не се отдръпна,когато зъбите й се впиха във врата му.Стисна очи,харесваше му да я прегръща,но бе дошъл със задача.Да я отведе в къщи!Щом се нахрани,го пусна и погледна виновно.Алън й се усмихна,погали я нежно по лицето и тя направи нещо което го шокира.Надигна се и сля устните им в едно,той й отвърна и притисна в себе си.Устните й го омагьосваха,но разумът му надделя.Пусна я и плати сметката,осъзна колко много е пияна още щом го целуна.Макар и да му хареса,Алън добре знаеше,че ако бе трезва,не би го направила.Вдигна я на ръце и изчезна в мрака.Отиде направо в имението и беше посрещна от всичките й приятели,дори и Алия бе там.Мейси и Стейси се затичаха към тях,видяха пияната си приятелка и заплакаха.Мейси седна до Клара и закри лицето си с ръце.Клара погледна ледено Саймън и без да се замисля,стана и му заби силен шамар.Той я погледна гневно и хвана грубо ръката й,тя я издърпа и го изгледа кръвнишки.
-Доближиш ли се до нея,Саймън,ще отговаряш пред мен!всичко я погледнаха шокирано.
-И какво,ако се доближа?гневно изгледа момичето Саймън.
Клара се усмихна,показвайки вампирските си зъби,очите й почервеняха и той се изненада.Дерек пристъпи към тях -обясни на всички:
-Клара е чистокръвен вампир,избрана е за пазителка на Лекси от сега ще я пази тя-с усмивка им каза той.
-Хм,ще видим-дяволито се усмихна Саймън.
Алия седна в скута му и го целуна пред всички.Точно в този момент в стаята влезе Лекси,спря като закована и ги погледна.Срещайки тъжните й очи,Саймън почувства гадно пробождане в сърцето си.Лекси откъсна погледа си от тях и погледна останалите с вяла усмивка.Момичетата й се нахвърлиха отгоре й и я събориха,тя се засмя.Всички я прегърнаха,седна при Алън и погледна Раян.
-Трябва да поговорим-обади се Дерек,като я погледна с топла усмивка.

Надявам се да ви е харесала ,за Коледа ще пусна следващата глава и обещавам да е по-дълга.Отново весели празници на всички

Първо искам да честитя Коледата на всички ,а сега ето и новата глава от мен.



Девета Глава
Лекси се изненада от усмивката му,кимна и тръгна с него и Клара,която й се усмихваше мило.Объркани,влязоха в голям кабинет.Тя седна до Клара и го погледна.
-Какво има-тихо проговори тя.
-Трябва да ти кажем някои неща-въздъхна той.
Тъгата изчезна от очите й,заменяйки се с омраза.Облегна се назад и го изгледа твърдо.
-Слушам.
-Клара е твоя пазителка и вампир,Алия е прокудена от вампирите.По-странна причина си приличате-спря поемайки си въздух-Иска да те премахне за да е отново с Саймън-спря гледайки реакцията на Лекси.
-Да го взима,нямам полза от него-хладно отсече тя.
-Добре-поколе*а се той и продължи-вече се е разнесло,че принцесата е жива.Ще дойдат много същества и ще искат силата ти Лекси-добави загрижено Дерек.
-Кога ще дойдат-попита замислено Лекси.
-Вече са тук-отвърна Клара гледайки през прозорецът.
-Интересно-усмивка грейна върху устните й.
-Какво си намислила?погледнаха я двамата.
-Имам идея-усмихна им се.
Разказа им за идеята си и те се съгласиха,повикаха и Алън и Раян.Те също се включиха,след дълги разговори излязоха от кабинета.Мина се седмица,леля й се връщаше след три дни.Късно следобед Лекси се разхождаше из парка,отнесена в своите мисли.Изведнъж се сблъска с някого,щеше да падне но две силни ръце я задържаха.Вдигна главата си и срещна мекия поглед на Саймън,учуди се.За миг си помисли,че не е той но сгреши.Мисълта,че може да бъде мил я шокира.Отдръпна се от него и тъкмо да тръгне,чу красивия му глас зад себе си:
-Заминавам-думите му улучиха право в целта.
Макар болката да я задушаваше,а сълзите да се трупаха попита тихо:
-Защо?
-Имам мисия,Алия ще дойде с мен-думите му отново нараниха сърцето й.
-Разбирам-смазано отвърна тя.
-Не е това,което си мислиш принцесо-думите му я зарадваха,но тя знаеше че лъже.
-Не ме интересува-хладно го сряза Лекси.
Думите й го засегнаха,даже нараниха.Погледна бледото й тъжно лице,веднага съжали за дето я беше наранил.Но вече бе късно за прошка,или все още имаше шанс?Пристъпи към нея,положи ръцете си върху раменете й и тя почувства топлината им.Наведе се близо до ухото й,сърцето й заби лудо.
-Прости ми Лекси-беше го казал.
Гласа му го издаде колко трудно се владее,болката в него я накара да стисне зъби.Обърна я към себе си и видя насълзените й очи,кинжал прониза сърцето му.
-Прости ми-повтори меко Саймън.
Наведе се и я целуна нежно,тялото й се напрегна.Главата й се замая,толкова много й липсваха целувките му.С мъка не му отвърна и го изблъска силно от себе си.Дълбоко изненадам,я погледна и с разочарование разбра,че вече я бе изгубил завинаги.Едва сдържаща сълзите си,Лекси му се развика:
-Нима мислиш,че може да ти се прости?Че с едно извинение и целувка,ще заличиш празнотата в сърцето ми?Грешиш,ако мислиш,че ще ти простя-казвайки му това се обърна.Сълзите вече се стичаха свободно от очите й,Саймън не каза нищо.За първи път очите му се насълзиха,погледна я за последно и каза:
-В такъв случай,сбогом принцесо-тя се обърна и видя,че се покланя.
Сърцето му спря,виждайки мокрото й лице.Обърна се и с мъка изчезна от погледа й,поглед който му припомняше какво й бе причинил.Падайки на колене,тя заплака свободно,облаците потъмняха.Върху нея се изсипа пороен дъжд,мокрейки я свободно.Дрехите й подгизнаха,сълзите й се сляха с дъжда.Дълго време стоя сама под дъжда,който плачеше заедно с нея.Дъжд който изливаше болката й толкова много.Някой клекна до нея,взе я в прегръдките си и изчезнаха.Раян я зави с одеяло и седна срещу нея,погледна бледото й лице и въздъхна,прокарвайки пръсти през мократа си коса.Дерек й се усмихна приятелски,а Клара й донесе горещ чай,като бе наградена с весела усмивка.Но истинска ли беше?

Надявам се да ви е харесала и да не е толкова къса,като предишните. Весела Коледа на всички

Ето и следващата глава,Дано да вие интересна.
П.П.Съжалявам,ако има правописни грешки.



Десета Глава
Денят беше мрачен и студен,както и настроението на Лекси.Стоеше пред прозореца и гледаше без посока навън,пред къщата спря много скъпа кола.Тя се изненада и слезе да провери кой е.Отвори вратата и видя леля си в прегръдките на красив мъж.Той усети,че го наблюдава и се обърна.Погледите им се срещнаха,очите й се разшириха.Черните му очи я гледаха надменно,а когато се засмя,видя дългите му кучешки зъби.Пулсът й се ускори,той не беше човек!Клариса погледна племенничката си и се усмихна щастливо.
-Лекси,ела мила-радостно я повика тя.
Малко ядосана Лекси отиде до тях,погледна студено мъжа пред себе си и отново чу приятния глас на леля си:
-Скъпа това е Брус Лорънс,с него ще работим заедно от днес нататък-влюбено го погледна Клариса.
-Разбира се,за мен ще бъде истинско удоволствие-усмихна й се пленяващо Брус.
Леля й се засмя влезе за малко вътре и Лекси го притисна в колата.
-Стой далеч от леля ми отрепко или не отговарям!изсъска му предупредително.
Брус се засмя,освободи се с лекота и се наведе близо до устните й,тя потръпна от отвращение.
-Напротив принцесо,ще бъда част от вас-засмя се подигравателно той.
Тя присви очи,стисна юмруци и го удари.Чу ахкането на леля си и веднага съжали за бързото си действие.
-Лекси Кинкейд,какво за бога правиш-попита смяно Клариса.
-Не й се карай Клара,тренирал съм кик бокс и я помолих да ме атакува-невинно се намеси Брус.
-Вярно ли е Лекси?попита тя.
Лекси изгаряше от желание да й разкрие всичко и да го очисти още сега.Но успя да възпре гнева си точно навреме:
-Да-процеди през зъби момичето.
-Аз ще тръгвам,до по-късно мила-Брус се наведе и целуна леля й пред очите й.
Клариса се изчерви и му махна,Лекси имаше чувството,че ще полудее.Влезе вътре,внасяйки по-тежкия багаж с лекота.Щом седна,видя учудения поглед на леля си.
-Да не си тренирала-любопитно попита тя.
-Нещо такова-смути се Лекси.
-Това е хубаво,разхубавила си се още повече-целуна я по-челото леля й.
-Мерси,лельо -усмихна се момичето.
Дълго време си говориха,докато късно вечерта някой не почука на вратата.
-Лекси,би ли отворила-помоли я Клариса.
-Добре-провикна се Лекси.
Отиде до вратата и с усмивка я отвори,усмивката й моментално се изпари от лицето й.Пред нея стоеше с надменна усмивка Брус Лорънс!Тя го погледна свирепо и затвори вратата под носа му.На звънеца се позвъня пак,тъкмо да го наругае и леля й изникна зад нея.
-Лекси!Защо не го пускаш?учудено я изгледа.
-Ами..-запецна,търсейки подходящ отговор.
-Беше забавно-спаси я Брус.
-Май обичате да играете игри вие двамата-погледна ги развеселено Клариса.
-Да-едновременно отговориха Брус и Лекси.
Брус влезе вътре,оглеждайки с интерес къщата.Лекси затвори и замисляше,ако бяха сами,как би го разчекнала.Тръгна зад тях и се качи бързо до стаята си,обади се на Клара и каза:
-Гаджето на леля ми е върколак,по-дяволите-изръмжа гневно момичето.
-Идваме-успокои я Клара.
Тъкмо затвори телефона и се позвъня на вратата.Бързи са- каза си учудено Лекси.

Надявам се да ви е харесала.Следващата ще бъде доста по-дълга от тази .Съжалявам,ако има грешки.

Следващата глава пристигна. Другата ще пусна след няколко дни,че не съм я довършила още.



Единайста Глава
Слезе долу и отвори бавно вратата.Пред нея стоеше трансформиран върколак!Лекси стисна зъби и го избута,излизайки с него.Той нададе нападателен вик и тръгна към нея.Върколака замахна,в опит да я нарани.Тя отскочи и го наръга с меча си в корема му.
-Какво искаш?гневно попита тя.
Той придоби човешки вид и тя се вгледа в кафявите му очи.
-Значи легендата за непобедимата Кинкейд е вярна-засмя се подигравателно той.
Лекси заби меча си още по-навътре и той изръмжа.
-Отговори или ще почувстваш омразата ми-изсъска тя.
Мъжът помръкна и се отдръпна леко назад.
-Не съм сам,много скоро в човешкия свят ще настъпи хаос-тихо каза той.
Лекси изкара мачът си,без да се интересува дали го боли.С крайчеца на окото си,видя тичащите си приятели.Студена усмивка се настани върху устните й и тя се подпря на меча си,но погледа й не изпускаше врага нито за миг.
-Добре ли си-задъхано попита Клара.
Лекси не каза нищо,посочи с поглед към новака.Дерек мрачно погледна мъжа и му каза на древен език:
-Кой те прати-попита на странен език Дерек.
-Не мога да кажа-твърдо отвърна мъжа.
Дерек се намръщи и докосна раната му,повтаряйки въпроса си.Той отново не отговори и Дерек заби пръстите си дълбоко в раната.Върколака изрева от болка,погледна мъчителя си кръвнишки.Клара погледна непознатия загрижено,а Лекси се намръщи.
-Достатъчно Дерек-заповяда му тя.
Той изкара ръката си грубо и мъжът падна на колене от болка.Лекси се приближи до него и вдигна главата му.
-Добре ли си-меко попита Лекси.
Той я погледна пронизващо и й позволи да докосне раната му.Усети пареща болка,но утихна след няколко минути.Хвана ръката й и я погледна изумено.Раната я нямаше!Погледна ръката й и видя,че е покрита с неговата кръв.Раян се появи зад Клара,заедно с Алън.
-Ти ме спаси-проговори на разбираем език.
Лекси му се усмихна приятелски и се опита да стане,но болката в ръката я заля.Той я хвана преди да падне,помогна й да се изправи и коленичи.Клара погледна загрижено приятелката си,Лекси се изправи и застана пред него.
-Изправи се приятелю-топло му каза тя.
Той я послуша.
-Името ми е Гейвин и идвам от планината Сият.Целта на мисията ми е да говоря с вас-обясни сериозно той.
Лекси разгледа бойното му облекло и се усмихна.
-Приятно ми е Гейвин,по-облеклото тии личи,че си войн?попита го Лекси.
Гейвин кимна в отговор.
-Ние ще се погрижим за него,ти се прибирай-обади се Раян.
Лекси го погледна сърдито и се усмихна весело на Гейвин.
-Добре-съгласи се-Но го пазете и нахранете-добави сериозно тя.
-Спокойно миличка,той е в сигурни ръце-успокои я Клара.
Лекси им се усмихна и влезе вътре в къщата.Вътре беше прекалено тихо,изведнъж в ума й проблесна едно име.Брус!Затича се към кухнята и видя,че ги няма.Обиколи цялата къща,докато не се сети за мазето.Слезе бързо долу и усети миризмата на кръв.Очите й почервеняха и тя огледа стаята.Пристъпи напред и краката й се намокриха,беше студена и слузеста течност.За миг кръвта й изстина.Мисълта,че леля й може да е мъртва я влудяваше.Страх и ужас започнаха да я завладяват,чу шум.Обърна се и в последния момент успя да избегне атаката на върколака.Светна лампите и го видя!Стоеше подпрян на стената с самодоволна усмивка,която я плашеше.Брус се засмя,зъбите му се удължиха и изостриха.
-Къде е леля ми?попита тя дрезгаво.
-Мм зад теб-усмихна се самодоволно той.
Лекси се обърна и застина на мястото си.Беше леля й!Главата й бе наведена надолу,дрехите разпокъсани с кръв по-тях.Опита се да я докосне,но очите й попаднаха на ръцете й и спря.Ноктите растяха и по-тялото й започна да има косми.Сълзи проблеснаха в очите й,леля й беше мъртва.Пред нея стоеше новата Клариса,която ще се наложи да убие.
-Лельо-тихо я повика Лекси,
Жената потръпна сякаш някой я удари с ток,вдигна леко глава и погледна Лекси.
-Тя е мъртва-студено проговори Клариса,гледайки с кървав поглед.
-Не го вярвам,не е мъртва.Ще съжаляваш за това-обърна се с червени очи към Брус.
Тъкмо да го нападне и леля й я хвана в гръб,Лекси изруга високо.Брус тръгна към тях с подигравателна усмивка.
-Леля ти ще ми бъде освен полезна, и добра мм жена-засмя се злобно той.
-Не мисли,че ще ти се размине-процеди през зъби Лекси.
-Напротив,не бъди толкова сигурна-погали я по-лицето.
Лекси усети топлината излизаща от ръката му,изпита погнуса.Опита се да отблъсне леля си,но не искаше да я нарани.Клариса заби ноктите си в рамото й и тя стисна зъби от болка.
-Съжалявам-прошепна на леля си.
В следващия момент се наведе прехвърляйки я на земята,погледна Брус но го нямаше.Тъкмо да се обърна и почувства огромна болка в тила си.Падна на земята във безсъзнание и от мрака излезе Брус.На устните му играеше дяволита усмивка.Погледна момичето,после и Клариса.
-Вземи я и да тръгваме-нареди й топло и изчезна.
Клариса вдигна с лекота племенницата си и излезе от мазето.Облаците помръкнаха,скоро се изсипа пороен дъжд.Дъжд,който сякаш опитваше да каже нещо.Клара усети жестока болка,Раян и Дерек я хванаха не разбирайки какво става с приятелката им.
-Какво става?Добре ли си?тревожно попита Дерек.
-Лекси-задъха се тя-В голяма опасност е-добави жилите изпъкнаха на врата й.
Лицето на Раян помръкна,Дерек стисна зъби а Алън почувства огромна празнота и болка в сърцето си.Трябваше да я спасят,иначе много невинни щяха да умрат.Саймън прониза последният демон,когато усети жестока болка по-цялото си тяло.Падна на колене и Алия се затича към него.Докосна го и се ококори.Очите му бяха пълни с болка и мъка,а тялото му гореше като факла.
-Връщаме се,имаш нужда от помощ-заяви твърдо тя.
Саймън нямаше сили да се съпротиви,затова само кимна леко в отговор.Алия запали огън и лицето й помръкна.Беше се случило нещо!

Надявам се да ви е харесала главата. Направих я доста по-дълга от предишните и се надявам да нямам много грешки.

Ето и следващата глава,надявам се не съм допуснала много грешки.



Дванайста Глава
Дъждът на вън се усилваше с всеки изминат час,а в небето просветваха мълнии.Лекси усети нещо мокро по-лицето си и едва отвори очи.Отначало погледа й бе размазан,но болката в ръката й я накара да се свести.Опита се да стане,но нещо здраво и студено държеше ръцете й.Беше окована!Изправи се леко в седнало положение.Огледа стаята и се намръщи.Мебелите бяха стари и изпокъсани,а стените бели и на места мръсни.Върху нея стоеше надвесена Клариса,която беше с други дрехи.Облеклото й се състоеше от къса пола,потник и високи обувки.Изглеждаше много млада вместо на двайсет и девет,изглеждаше на двайсет и две годишна.Лекси се намръщи и раздвижи ръцете си:
-Не ти ли е удобно,а?злобно попита Клариса.
Лекси изгледа свирепо леля си и се усмихна хладно.
-Напротив,удобно е-излъга тя и й намигна.
-Защо не си доволна-попита я след дълга тишина тя.
-А защо трябва да съм-сряза я ядосано Лекси.
Клариса се канеше да каже нещо,но появата на Брус я спря.Погледна го влюбено,а Лекси гневно.Беше с разкопчана черна риза,която показваше мускулите му.Черния му панталон полепваше плътно по-твърдите му бедра.
-Скъпа ми Лекси-радостно се провикна Брус.
Погледа на Лекси проследи,гъвкавото тяло на Брус как се приближаваше.Застана пред нея и се наведе взирайки се в тялото й.
-Какво целиш-рязко го стресна гласа й.
Брус клекна до нея и прокара пръст бавно по-очертанията на брадичката й.Лекси се дръпна,но това го окуражи да продължи.Клариса реши да спре играта на своя любим.
-Какво ще правим с нея-развали тишината леля й.
Брус с нежелание се отдръпна и погледна с досада Клариса.
-Каквото аз реша-студено отвърна-Качи я в стаята ми-добави и изчезна.
Лекси забеляза гнева в очите на леля си и нарочно се усмихна.Леля й видя усмивката й,стисна я за гърлото и изръмжа гневно.Пусна я и грубо я освободи.Заведе я в стаята му и завърза ръцете и краката й.Лекси започна да огледа стаята,когато Брус влезе.Тя престана с опитите да се освободи,сега беше заета с мисли.Или по-просто казан,как да избяга!Брус остави чашата с уиски и я придърпа към себе си.
-Защо не се отпуснеш-дъха му опари кожата й.
Лекси не каза нищо,погледна го мрачно.
-Ако не си мила,ще се наложи да те накажа-усмихна се той.
Тя го изгледа ядосано,през ума й мина една мисъл.За да успее да избяга,трябваше да го съблазни.Мисълта затова й се стори нелепа,но нямаше друг избор.
-Може ли да ме освободиш-меко помоли тя.
Брус се усмихна самодоволно и отвърза ръцете и краката й.Сложи я в скута си и се доближи до устните й.Лекси преглътна отвращението и не се отдръпна.Докосна бавно устните й,тя леко ги стисна.Брус поиска пространство,но тя отказа.Той я принуди и тя се предаде.В този миг й липсваше Саймън!Целувките му,лицето и закачките му.Без да осъзна отвърна на Брус,но беше късно да го спре.Той я притисна в тялото си и ръцете му започнаха да изследват тялото й.Погнуса смесена с наслада я заля,но те не можеха да изместят Саймън.Не можеха да я накарат да изгуби разума си,както той можеше.Отдръпна се леко от Брус и погледна в земята.Усмихнат той я погали и стана от леглото,като отиде да си сипе питие.Дерек тъкмо обясняваше нещо на приятелите си,когато вътре нахлуха Саймън и Алия.
-Случило ли се е нещо?погледна ги стреснато Раян.
-Саймън не е добре-обясни Алия.
Дерек го прегледа и се намръщи,той можеше да изгуби контрол по-всяко време.Нареди му да си почине,изчака да излезе и се обърна към Алия.
-Отвлякоха Лекси-студено й каза той.
Алия го погледна учудено и се намръщи.Това щеше да отдалечи нейния Саймън от нея,а това никак не й харесваше.Отиде в стаята си и започна да обмисля,какво да прави за да задържи Саймън за себе си.Чувстваше се изморен и без капка сила.Саймън въздъхна и стана от леглото,влезе в банята.Пусна водата и се съблече,капките вода се стичаха по-тялото му.Изкъпа се и излезе,попивайки със кърпа водата по-себе си.Облече си тениска и дънки,изсуши косата си и излезе от стаята.Слезе бавно по-стълбите и отиде в кухнята.Чу гласове от вътре и спря,това бяха гласовете на Дерек,Раян,Клара и Алън.Реши да влезе,но щом чу думите отнасящи се за Лекси се вкамени:
-До колкото познавам Брус,ще иска кръвта й за свои цели-сподели мнението си Раян.
-Не смятам да стоя тук,докато Лекси страда!гневно удари по-масата Клара.
-Али изглеждаше доволна,като й казахме-кисело се намеси и Алън.
-Да,забелязах го-замисли се Дерек.
-Ами Саймън?попита Клара.
-По-добре да не го тревожим,защото демона иска свобода-мрачно отвърна Дерек.
Саймън стисна зъби и влезе,опитвайки се да не избухне.Още с влизането му,всички го погледнаха стреснато.Дерек разбра,че ги е чул и се изправи.
-От кога я няма-попита сдържано Саймън.
-От близо два дни-отговори Клара.
-Леля й е наш враг и върколак.Брус я трансформира-намеси се и Раян.
Продължиха да говорят и скоро се стъмни.Лекси стоеше спокойно върху леглото на Брус и стисна зъби.Нещо й подсказваше,че Брус знае нещо което ще я шокира.Облегна се назад и притвори леко очи,след малко се унесе в сладък сън.Отново сънуваше красива жена,приличаща на нея.Тя й се усмихваше и махаше за сбогом.Студена пот изби по-лицето й,някой я докосна и тя подскочи.Срещна загрижените очи на Брус и овладя дишането си.
-Много си приличаш с нея-внезапно проговори той.
Лекси го погледна любопитно и го попита:
-А коя по-точно-тихо промърмори тя.
-Как с коя,с сестра ти разбира се-възкликна учудено Брус.
За миг Лекси пребледня,въздуха й сякаш я задуши.Тя имаше сестра!Това я изуми и стресира.Брус се усмихна самодоволно,явно така наречените й приятели й бяха спестили това.
-Казва се Леона,по-голяма е от теб с три години.Имате същите черни коса и сиви очи-започна с усмивка той-Само,че характерите ви са коренно различни-засмя се гръмко той.
-За какво говори-объркано попита момичето и стисна ръцете си в юмруци.
-За това,че ти си затворена,потайна и студена.Леона е твоя противоположност,а не безчувствен вампир като теб-думите му я засегнаха.
Първо преживя шока,че е вампир след това че има сестра.А сега научи и,че е перфектната дъщеря(това се отнася за Леона,за тези които не са разбрали ;pp).Сърцето й се сви,но въпреки това продължи да слуша разказите на Брус за сестра си.Това,което научи я шокира и зарадва.Но щом разбра,че е била с Саймън сърцето й спря.Нейния Саймън!Мисълта,че е бил лудо влюбен в сестра й я накара да се натъжи.Брус отиде при леля й да спи и я остави сама с мислите си.

Тринайста Глава

Сутринта дойде бавно,Лекси гледаше без посока през прозореца.Сивите й очи бяха студени и празни.Някой влезе вътре и тя се обърна,беше Брус.Погледна го студено и се подпря на стената и проговори:
-Какво искаш?попита гладно Лекси.
-Да ти представя някого-самодоволно се усмихна Брус.
-За какво говориш-смаяно го изгледа тя.
Брус не каза нищо,само се усмихна и отвори вратата широко и се мръдна.Изведнъж зад него се появи много красива и млада жена.Дългата й черна коса стигаше до кръста й,а сивите очи я гледаха с интерес и меко.Лицето й имаше нейни черти и тя проумя,че е нейна сестра.Брус погледна двете сестри,обърна се и излезе с усмивка от стаята.Лекси се изправи и погледна хладно сестра си.От своя страна,Леона,все още не осъзнаваше какво става.Интересно й беше приликата им със това младо момиче.Усмивка заля красивото й лице и чак сега осъзна гатанките на Брус.Приближи се бавно до сестра и заговори първа:
-Ти си Лекси Кинкейд нали-гласа й бе плътен и красив.
Лекси кимна в отговор.
-Предполагам,че си научила от Брус за мен-продължи с усмивка Леона.
-Едва вчера разбрах-студено отвърна по-младата Кинкейд.
Леона се усмихна.Сестричката й беше истинска книга,за разгадаване.Въпреки това,Леона се зарадва че най-после откри малката си сестра.Прегърна я силно и бронята на Лекси се пречупи.Отвърна на прегръдката й и сълзи за напираха в очите им.
-Къде беше през тези години?попита разчувствана Лекси.
-Имах проблеми с съвета миличка,аз съм прокуден вампир-тихо обясни по-възрастната Кинкейд.
-Защо?отдръпна се от нея-Какво си направила-продължи с разпита си момичето.
Очите на сестра й потъмняха мрачно,погледна Лекси отговори хладно:
-Според законите на съвета,трябваше да продадат един вид на принц с който да продължите рода си-погледна за миг Лекси-Аз бях твърдо против,но не ме чуха.Убих няколко съветника,като по-този начин сама избрах съдбата си-спря гледайки през прозореца.
-Заради мен си рискувала живота си како-обръщението към Леона й хареса.
Усмихна се топло на малката си сестра и я гушна сладко.
-Разбира се,че ще го рискувам за своята малка сестричка-засмя се леко Леона.
Лекси също се засмя весело.През ума й мина намерението на Брус и сивите й очи потъмняха.Леона го забеляза и се усмихна окуражително.Щастлива,че сега не е сама Лекси се усмихна.Двете излязоха от стаята,слязоха при изумения Брус и се усмихнаха.
-Когато ме доведе,не подозирах намеренията ти-усмивката на Леона се стопи-Разкарай се или ние ще те премахнем-довърши заканително Леона.
-Няма да стане-възмутено се противи Брус и повика Клариса.
-В такъв случай,ще умреш-с усмивка се намеси Лекси.
Клариса нападна Лекси,а Брус Леона.Колкото и да не искаше,Лекси бе принудена да убие леля си.Залегна и в следващия момент Клариса падна мъртва на пода.Локва кръв се образува около нея и Лекси извърна глава в страни.Леона видя мъката й,изпита гняв към мъжа който бе виновен.Дълго врем,е се биеше с Брус по-простата причина,двамата бяха добри бойци!Лекси изникна зад него и тъкмо да му прекърши врата,той се обърна и я наръга.Леона се стъписа,сестра й го изгледа свирепо.В ръката й се появи кинжал и го прониза в сърцето.Киселината в,което бе потопено оръжието можеше да убие вампир.Брус падна на колене,кръв се стече от устата му и падна.Леона изкара нежно мечът от корема на Лекси,вдигна я на ръце и изчезнаха.Дерек гледаше през прозореца,когато погледа му фокусира две фигури.Това бяха те!Извика останалите и посрещнаха сестрите Кинкейд.Леона остана до сестра си,дори и след многото опити на Клара да я остави.Щом се увери,че сестра й е добре слезе в кухнята.Там завари всички,които обичаше по-свой начин.Седна до Дерек и видя топлия му поглед,усмихна се леко.
-Знаци реши да се появиш?попита замислено Раян.
-По-скоро Брус ме откри-поправи го тя с усмивка.
-Как разбра за Лекси?намеси се Клара.
Леона я погледна преценяващо,след което погледа й омекна.
-Брус ми разказа за нея,а не му повярвах.Доведе ме при нея и останах приятно изненадана-засмя се заразително Леона.
В стаята влезе Алън и тя го погледна приятелски,усмихна й се.Седна до Саймън,който гледаше мрачно.
-Съвета искаше да говори с теб Леона-обади се Дерек.
Усмивката й моментално се изпари от лицето й.Естествено,че щяха да я търсят.Освен една далечна принцеса,Леона бе и дълго търсен престъпник.Тъкмо да отговори и при тях влезе Лекси.Беше много красива!Облечена с къса синя нощница и сънен вид беше сладка и невинна.Двете сестри се усмихнаха една на друга,Лекси седна тихо до нея.Саймън впи изпитателен поглед в любимата си и се усмихна.Не я беше виждал от няколко дни,тя срещна погледа му.Гледаха се дълго и усмихнато.Лекси погледна приятелите си и каза:
-Искам торта-весело се засмя момичето.
-Защо не-съгласи се Леона.
-Добре,ще ти донесем продуктите-весело се намеси и Клара.
Момчетата се усмихнаха,момичетата викнаха и останалите й приятелки.Лекси и Мейси си сложиха престилки,другите също.Взеха сметаната,крема и украсите за тортите.Разбиха битата сметана,Леона я опита и се усмихна.Лекси също лакомо я опита и всички избухнаха в смях,тя имаше мустаци от сметана.Момичето се ухили широко,в стаята влезе Саймън.При вида й той изпита желание да оближе сметаната и да я целуне.Усмихна се на приятелките й и излезе,като си взе каса с студена бира.
-Момчетата никак не скучаят-засмя се Стейси.
-Какво ли правят?замисли се Мейси.
-Като се замислиш имаш много умен вид-пошегува се Лекси.
Всички се засмяха,момичетата направиха три торти.Една шоколадова,ванилова и ягодова.Нарязаха парчета и ги занесоха на останалите.Лекси даде на Алия,което бе в прегръдките на Саймън.
-Мм много е вкусно-лакомо отвърна Раян.
-Радваме се,че ви харесват-мило отвърна Мейси.
Раян й се усмихна весело,хвана ръката й и я целуна страстно по-устните.Всички заръкопляскаха и се засмяха.Алън прегърна Стейси и тя се изчерви леко,Дерек се приближи до Леона и я прегърна сладко.Гейвин се престраши и тъкмо да заговори Клара,тя се обърна и му лепна страстна целувка.Лекси се усмихна тъжно,само тя беше сама.(Хриси я няма понеже е с гаджето си xD).Излезе и се качи в стаята си,облече си къса поличка.Риза с дълъг ръкав и високи обувки.Разкопча първите три копчета и се гримира,излезе от стаята.Влезе при влюбените двойки и повика сестра си:
-Може ли за малко-откъсна с мъка сестра си от Дерек.
-Какво има?попита мило Леона.
-Ще изляза малко,но сама-настоя Лекси.
Леона се намръщи.Знаеше,че се държат с нея като с дете но й мислеха доброто.Въздъхна и прокара пръсти през косата си.
-Добре,но ако стане нещо бягай!предупреди я Леона.
-Слушам како-весело изпъчи гърди момичето.
Леона разроши косата й и получи сърдит поглед,засмя се весел.С поглед изпрати излизащата си сестра,усмивката й изчезна.

Четиринайста Глава

Още щом затвори вратата,Лекси се натъжи.Истината беше,че обича Саймън!Опитваше се да го намрази,но уви напразно.Нима и волята й беше против нея?Унесена в мисли тя тръгна бавно по-улицата.Слънцето скоро щеше да залезе,а Лекси още не се бе прибрала.Леона се замисли къде ли може да е.Лекси стоеше на брега под моста и наблюдаваше рибите в водата.Въздъхна и легна на тревата,в мислите й отново се появи името му.Тя все още помнеше очите му,косата и лицето му.Намръщи се.Първата й любов освен,че я беше разочаровала я и промени коренно.Беше едва на дванайсет години,когато го видя.Вървеше точно срещу нея,а студените му очи гледаха през Лекси.Тя се влюби е него от пръв поглед,макар и да не знаеше каква голяма грешка е това.Обърна й внимание едва,когато започна да се облича разголено като другите.Но тя не прие любовта му,знаеше че е фалшива.Плачеше с дни,не се хранеше,нито излизаше.Леля й се тревожеше за нея,тя отлично знаеше какво изпитва Лекси.Премесиха се от Делас,заживяха в сегашното градче.С годините тя се промени още повече,но поне не плачеше постоянно.Сълзите в нея бяха забранени,но появата на Саймън ги призова.Безсилна срещу него просто се остави на чувствата да я водят.Макар и години по-късно Лекси се замисли за него.За момчето,което не я прие такава каквато бе.Интересно й беше как ли изглеждаше сега,след годините.Сигурно е красив-кисело си каза тя.Затвори очи и се остави на чувствата си да й говорят и напътстват.Изведнъж усети студена ръка върху оголения си корем,сепна се рязко.Изправи се бързо,заемайки бойна позиция.Щом го фокусира се вкамени.Това беше той!От плът и кръв,нейната първа любов я гледаше усмихна.Сърцето й спря,погледа й се замая,нима сънуваше?Безкрайно объркана тя го изгледа гневно.Нямаше да се размекне сега,не и след толкова години през които градеше характера си.Бронята й нямаше да се пречупи,не и за него.Огледа го и с мъка призна,че е много по-красив от преди.Виолетовите му очи я гледаха топло,а меката усмивка с която я дари срази хладнокръвието й.Тялото й потрепери леко,нима се размекваше?Стисна зъби и скръстоса ръце пред гърдите си.Късата му черна коса беше малко по-дълга от както я помнеше и стърчеше на посоки.Беше висок и строен,а мускулите прозираха през прилепналите му дрехи.Красив е много дори-горчиво призна момичето.Сравни го с нейния Саймън,почувства болка.Приличаха си по-държанието,но поне Саймън не предпочиташе някоя префърцунена лигла като него.Не се доближи до него,дори не проговори.Нямаше това желание.Изведнъж й се прииска да го прегърне,но с ужас отхвърли тези мисли.Какво й ставаше?Нима полудяваше?Погледа й се замая силно,хвана се за главата.Всичко й се завъртя сякаш е на въртележка.Щеше да падне,но две силни и топло ръце я хванаха.Преди да изгуби съзнание срещна загрижените му красиви очи.Блейк пое дълбоко въздух.Беше толкова красива,невинна и различна от преди.Вдигна я с лекота на ръце и погледна лицето й.Наистина си се променила Лекси-с усмивка си каза той.Изчезна,а на негово място се появи черен дим.Леона сложи оръжията си,готова да излезе.Тъкмо отвори вратата,когато чу глас който й бе познат до болка:
-Къде си се разбързала Леа-само един човек й казваше така.
Тялото й се скова,пулса й се ускори.Обърна се и срещна потъмнелите очи на Блейк.Погледа й веднага се прикова в спящата й сестра,Леона се ококори.Съвзе се и взе сестра си от ръцете му.Блейк не каза нищо,а мълчаливо сравни двете сестри.Приличат си като две капки вода-самодоволно отсъди той.Клара клекна до Лекси и провери пулса й,вдигна гневен поглед към красавеца и той й се усмихна.
-Какво искаш Блейк?гласа с който го каза тя кипеше от гняв и омраза.
Момчетата изгледаха странно приятелката си и непознатия,след миг усмивките им изчезнаха.Дерек се приближи до Леона и я прегърна,Блейк се усмихна незабелязано.Явно си ме забравила Леа-някак тъжно си каза той.Саймън избута приятелите си и клекна до любимата си,взе главата на Лекси в скута си и я погледна.Блейк мрачно изгледа красивия мъж и кисело се усмихна.Лекси измрънка нещо и отвори красивите си очи.Не погледна никой от приятелите си,само един човек търсеше погледа й.Блейк!Щом откри красивите му очи се надигна леко,стисна кисело устни и се изправи.Ризата се бе надигнала малко повече и всички успяха да зърнат стегнатия й корем,но й татуировката която й бе изникнала.Леона я огледа и за миг очите й се разшириха.Значи тя бе избраната.
-Почини си Лекси-нареди някак студено Леона.
Лекси се обърна към сестра си с учудена физиономия,нима го познаваше?Гняв я заля от вътре.Колко още неща по-дяволите трябваше да й кажат?Не успя да се владее и избухна гневно:
-Какво още криете от мен-гласа й беше плътен,груб и мелодичен.
Блейк огледа предишното си увлечение и се усмихна.Леона изгледа сестра си студено.
-Сега не му е времето Лекси,върви в стаята си-нареди й сдържано по-възрастната Кинкейд.
Това преля чашата.Нямаше я цели деветнайсе години и сега,когато се появи смее да й заповядва.Лекси се усмихна презрително,изгледа сестра си високомерно и преди да излети от стаята каза на висок глас:
-Не си ми майка,камо ли господар.Не си мисли,че като си по-голяма ще ме командваш!думите й я засегнаха.
Клара тръгна след приятелката си,както и останалите момичета.Дерек прегърна любимата си и забеляза сълзите в очите й.Сърдит на Лекси,той си обеща да поговори с нея сериозно.Саймън изгледа непознатия с интерес,Раян се усмихна.
-Познаваш ли малката ми-предизвикателно го попита Раян.
Блейк го изгледа студено,след което самодоволна усмивка заигра по-устните му.
-По-добре от теб самия-нагло отвърна красавеца.
Раян се изправи в цял ръст и застана пред нахалника дръзнел да го предизвика.Алън реши да се намеси и дръпна приятеля си назад.Той познаваше Лекси много по-добре от този самонадеян господин.
-Какво искаш-студено се намеси Алън.
Блейк го изгледа с интерес.Променил се е-заинтересован си каза той.До колкото го помнеше,преди години той се застъпи за Лекси.Помнеше онзи момент отлично.Беше обидил малката красавица,че е лигла и свикнала да получава всичко.Тогава този пораснал мъж се изправи срещу него,дръзна да го предизвика.Даже го предизвика на двубой,но той тогава отказа.Забеляза,че е заякнал и пораснал не само външно.Усмихна се.
-Да говоря с нея-хладно отвърна Блейк.
-Не ти ли стигаше тогава-раздразнено го изгледа Алън.
-Не се меси Алън.Преди години ти подарих живота,този път няма да бъда толкова милостив-подигравателно отвърна красавеца.
Алън го изгледа кръвнишки.Започна да се трансформира и видя удивения поглед на натрапника,който нарани малката му Лекси.
-Достатъчно Алън-нареди му твърдо Дерек.
Алън спря и с нежелание седна до Раян,който гледаше враждебно новия им гост.Дерек се приближи до Блейк,леко се поклони и щом срещнаха погледите си Блейк видя откритата му омраза.
-Какви са новините от съвета-опита се да прозвучи приятелски,но гласа му изневери.
Блейк го изгледа с насмешка и не издаде скритото си впечатление.
-Предайте ми Леона Кинкейд иначе всички ще бъдете убити-студено отговори той.
Дерек изкриви в болезнена гримаса лицето си.Да предаде любимата си?Това беше абсурдно!Беше готов на всичко за Леона,дори и да жертва живота си.Погледна свирепо мъжа пред себе си и проговори тихо:
-Няма ли начин да се избегне наказанието?
Блейк го погледна искрено учуден.Замисли и щом си спомни допълнителните думи на Сакито се намръщи.Жертвата беше прекалено голяма.Неговата Лекси нямаше да го преживее.Въпреки това реши да му го каже:
-Има,но не е лек-мрачно го изгледа-За да е жива и освободена Леона Кинкейд,трябва сестра й Лекси Кинкейд да се жертва-добави с болка той.
Дерек пребледня,Алън изпусна чашата с вода.Раян се смая,а Саймън замръзна на мястото си.Дерек се канеше да поиска друг начин,когато чу гласа й зад себе си:
-Приемам-твърдо решена се съгласи Лекси.
Блейк я погледна.Погледите им се срещнаха.Неговия учуден и загрижен,нейния твърд и без никакво коле*ание.Въздъхна тежко.Единственото нещо,което можеше да направи сега бе да се моли за нея.Лекси застана смело срещу човека,който бе разбил живота й.Погледна го надменно и минавайки покрай него му прошепна:
-И ти ще страдаш,помни ми думите-гласа й го сепна.
Нима още помнеше?Той колкото и да искаше не можеше да го забрави,но защо тя помнеше нещо толкова болезнено?Учудено я последва в кухнята,като игнорира любопитните погледи на момчетата.Видя я надвесена до прозореца и се приближи.Сърцето му биеше бързо,ушите му бучаха а пулса ускори.Застана зад нея и усети топлината на тялото й.Постави ръцете си върху раменете й и тя се обърна с лице към него.Устните й бяха толкова близко до неговите,погледа му се замая.Изгаряше от желание да я целуне,да й каже колко много съжалява.Но едва ли би му простила,не и след подигравката му.Лекси го гледаше дълго с усмивка,не направи нищо.Дори не го спря,когато се наведе и докосна устните й.Ток удари цялото й тяло,тя затвори очи.От малка мечтаеше великият Блейк Греймър да я целуне,д ай обърне внимание.Сега обаче не се изненада,нито зарадва.Не чувстваше нищо,въпреки че й хареса.Беше намразила целувките,любовта,радостта,живота.Отблъсна го леко и избута от себе си.Взе си голяма два литра бира и излезе от кухнята.Мина покрай момчетата с усмивка и се качи в стаята си.Мейси седна при любимия си и тъжно се усмихна.Клара се подпря на Гейвин и се усмихна замислено.Стейси погледна загрижено Алън и го погали нежно по-лицето,той й се усмихна.Саймън свидетел на целувката им гневни придърпа Алия към себе си и я разцелува.Лекси се върна забравила за чипсовете и видя страстната им целувка.Усети убийствена болка в себе си.Не даде признак да изпитва нещо,погледна ги студено.Взе три големи чипса и се качи горе.Той гневно изблъска Алия от себе си и затръшна вратата след себе си.Дерек го погледна съчувствено,а Леона тъжно.Самата тя преди беше лудо влюбена в този мрачен красавец.На години той беше по-голям и от двете Кинкейд.От Леона с една година,а от Лекси с четири.Леона погледна последната си любов,която бе използвала и се замисли.Блейк беше този който спаси живота й при нападението на Сакито.Ако не бе той сега щеше да е мъртва.Тя го бе наранила много.Използва любовта му,тялото му и всичко което той й подари.Кисело се усмихна и стана.Запъти се към стаята си и се затвори в себе си,в своите мисли.