Демон с човешкo сърце

Здравейте от доста време се замислям дали да пусна една история,започнах да пиша книга за нея и реших да я пусна.Надявам се да е нещо по различно от останалите истории и да ви хареса.Не ме щадете,коментирайте и ако има грешки съжалявам.


Пролог
Слънцето залезе отдавна,небето започна да потъмнява.Луната бавно и величествено се издигна нагоре,а небето се покри с хиляди красиви звезди.В малкия краси град цареше тишина,улиците бяха празни и мрачни.Старите сгради бяха затворени и никои не влизаше вътре.Кварталите бяха тихи и приятни.Хората си живееха спокоен и приятен живот.Но към края на града имаше тъмна и мрачна гора в която никой не се осмеляваше да влезе.Защото които навлезе в нея,не излизаше никога повече.В началото на града имаше огромни имение,портите бяха от дъб и боядисани в черно.Имаше голям двор,с късо подстригана трева,средно голям басейн тука що изчистен и градина с прекрасни цветя.Имението бе на два етажа,терасите бяха в цвят тъмно кафяво.Вратите на всички стаи бяха от черно-кафяв бук,стаите бяха боядисани в най-различни цветове като и всичко друго в стаята бе в тон с цвета.Никои от жителите не смееше да влезе вътре,защото се страхуваха от легендата.Легенда която разказваше за древните вампирски кланове,като един от най жестоките живеел от хиляди години в това имение.Но от както се заселили много хора,господарите на имението изчезнали безследно.Много мислели,че са умрели и повече не ще ги видят.Но това била груба грешка,те били живи от плът и кръв.Криели се в горите и се смесвали с хората,като нападали само вечер.Вампирите с години свикнали да живеят сред смъртни,но това което те очаквали с нетърпение било появяването на наследницата на първия непобедим клан.Наследница и момиче,което щяло да промени напълно законите и заветите на вампирите.
Първа Глава
Слънцето изгря отдавна,няколко слънчеви лъчи проникнаха в стаята на едно момиче което спеше спокойно.Бледото и красиво лице издаваше спокойствие и невинност,розовите й устните бяха леко разтворени.Дишането й бе равномерно и спокойно,изведнъж алармата й звънна и тя сънено отвори очи.Изправи се бавно и спря звъненето,протегна се и се запъти към банята.Изми лицето и зъбите си,започна да сресва дългата си катранено черна коса и се гледа в огледалото.За миг зад себе си видя някаква фигура,обърна се и разбра че е сама.Замислена се зае да облича дрехите си подготвени за училище,които се състояха от дънки,тениска и суитчер.Слушайки приятна музика започна да се гримира,видя че красивите и сиви очи бяха потъмнели.Сложи си гланц и спря музиката,излезе и видя бележката от леля си:
"Миличка налага се да пътувам защото имам важна делова среща.Oставих ти пари на масата.Ще се наложи да отсъствам две седмици.Ще съм в чужбина,ако има проблем обади ми се.
С обич леля Клариса"
Момичето прочете бележката и никаква емоция не се забеляза на лицето й,само бегла усмивка за миг се появи върху устните и.Взе раницата си и излезе заключвайки вратата.Тръгна към гимназията си и реши да се обади на най добрата си приятелка Мейси.
-Здравей-чу се мек й приятен глас.
-Как си Мейси?попита я момичетo с мекия си кадифен глас.
-Чувствам се отлично,чакаме те да дойдеш.Къде си Лекси?попита весело Мейси.
-След малко съм при вас-усмихна се Лекси.
-Добре,знаеш къде ще те чакаме-Засмя се приятелката й.
-Да знам-отговори тя и затвори телефона.
След десет минути беше на тяхното място,отиде в парка и видя приятелките си да се смеят и разговарят.Зелените очи на Мейси срещнаха тези на Лекси и в тях се появи щастие.Затича се към нея и дългата й червеникаво-кестенява коса се развя след нея.Двете се прегърнаха и отидоха при останалите.Лекси поздрави останалите си приятелки,които се казваха Стейси,Клара и Христина.Стейси красива,мила и забавна блондинка.Клара симпатично момиче с труден характер както и Лекси,високо и стройно момиче.С дълга леко къдрава черна коса и виолетови очи които се срещаха рядко.И накрая Христина,малко срамежливо но усмихнато момиче с шоколадови на цвят очи и тъмно кестенява коса.Петте бяха най-добри приятелки и се подкрепяха в всичко,но дори не осъзнаваха колко неща щяха да се променят през следващите дни.Говореха си дълго време,погледнаха часа и видяха че след малко влизат в час.Запътиха се към училището и влязоха в класната стая.Лекси седна с Мейси,Стейси a Христина с Клара с едно мило момиче на име Кали.Часа започна и госпожата им по Литература започна да преподава урока.Лекси не слушаше особено и драскаше графити в тетрадката си.Изведнъж вратата се отвори и вътре влязоха три момчета.Всички момичета започнаха да клюкарстват колко сладки и краси са били.Лекси с досада вдигна поглед и срещна черни мрачни очи които я гледаха студено.Тръпки побиха тялото и,но тя се облегна надменно на стола и ги разгледа и тримата.Наистина бяха много красиви,този който я гледаше студено беше с къса черна коса и черни очи.Другия до него беше най усмихнат от тримата,сините му очи срещнаха нейните и тя видя в тях топлина и предизвикателство.Късата му тъмно руса коса бе на бодлички,правейки го още по красив.Последния беше най красивото момче което някога бе виждала,очите му зелени и пълни с пламъчета,но омразата която излъчваше я смрази.Черната му коса беше малко по дълга от тези на приятелите му.Госпожата дълго време им говореше,докато накрая не се обърна към класа и с усмивка им каза:
-Ученици това са новите ви съученици и очаквам да се държите добре с тях.Момчета моля представете се-подкани ги с усмивка тя.
Чернооки се усмихна палаво и погледна към класа казвайки:
-Името ми е Дерек,блондито е Раян а другото момче е Саймън-представи ги с усмивка той.
-Добре можете да седнете зад,мм Лекси и Мейси.
Мейси се усмихна широко и побутна приятелката си,която гледаше госпожата ядно.Момчетата седнаха зад тях,защото само на този чин можеха да седят по трима.Мейси се обърна към тях и мило им се усмихна.
-Здравейте приятно ми е аз съм Мейси-мило им каза тя.
Раян я погледна усмихнато и хвана подадената й ръка,целуна я и усети как момичето потръпна.Мейси го изгледа срамежливо и той се засмя.Дерек се усмихна Саймън не каза нищо.Погледа му беше в Лекси,която очевидно не се интересуваше от присъствието им.Звънецът би и приятелките тръгнаха към салона,защото имаха физическо.Понеже бяха десети клас щяха да играят с единайсти.Лекси отиде да си облече екипа и видя,че има съобщение.Взе телефона си и зачете есемеса от леля си.

Надявам се да не съм допуснала много грешки,сега е ваш ред.Коментираите и ако нещо съм сбъркала поправете ме,не ме щадете

Четиринайста Глава

Още щом затвори вратата,Лекси се натъжи.Истината беше,че обича Саймън!Опитваше се да го намрази,но уви напразно.Нима и волята й беше против нея?Унесена в мисли тя тръгна бавно по-улицата.Слънцето скоро щеше да залезе,а Лекси още не се бе прибрала.Леона се замисли къде ли може да е.Лекси стоеше на брега под моста и наблюдаваше рибите в водата.Въздъхна и легна на тревата,в мислите й отново се появи името му.Тя все още помнеше очите му,косата и лицето му.Намръщи се.Първата й любов освен,че я беше разочаровала я и промени коренно.Беше едва на дванайсет години,когато го видя.Вървеше точно срещу нея,а студените му очи гледаха през Лекси.Тя се влюби е него от пръв поглед,макар и да не знаеше каква голяма грешка е това.Обърна й внимание едва,когато започна да се облича разголено като другите.Но тя не прие любовта му,знаеше че е фалшива.Плачеше с дни,не се хранеше,нито излизаше.Леля й се тревожеше за нея,тя отлично знаеше какво изпитва Лекси.Премесиха се от Делас,заживяха в сегашното градче.С годините тя се промени още повече,но поне не плачеше постоянно.Сълзите в нея бяха забранени,но появата на Саймън ги призова.Безсилна срещу него просто се остави на чувствата да я водят.Макар и години по-късно Лекси се замисли за него.За момчето,което не я прие такава каквато бе.Интересно й беше как ли изглеждаше сега,след годините.Сигурно е красив-кисело си каза тя.Затвори очи и се остави на чувствата си да й говорят и напътстват.Изведнъж усети студена ръка върху оголения си корем,сепна се рязко.Изправи се бързо,заемайки бойна позиция.Щом го фокусира се вкамени.Това беше той!От плът и кръв,нейната първа любов я гледаше усмихна.Сърцето й спря,погледа й се замая,нима сънуваше?Безкрайно объркана тя го изгледа гневно.Нямаше да се размекне сега,не и след толкова години през които градеше характера си.Бронята й нямаше да се пречупи,не и за него.Огледа го и с мъка призна,че е много по-красив от преди.Виолетовите му очи я гледаха топло,а меката усмивка с която я дари срази хладнокръвието й.Тялото й потрепери леко,нима се размекваше?Стисна зъби и скръстоса ръце пред гърдите си.Късата му черна коса беше малко по-дълга от както я помнеше и стърчеше на посоки.Беше висок и строен,а мускулите прозираха през прилепналите му дрехи.Красив е много дори-горчиво призна момичето.Сравни го с нейния Саймън,почувства болка.Приличаха си по-държанието,но поне Саймън не предпочиташе някоя префърцунена лигла като него.Не се доближи до него,дори не проговори.Нямаше това желание.Изведнъж й се прииска да го прегърне,но с ужас отхвърли тези мисли.Какво й ставаше?Нима полудяваше?Погледа й се замая силно,хвана се за главата.Всичко й се завъртя сякаш е на въртележка.Щеше да падне,но две силни и топло ръце я хванаха.Преди да изгуби съзнание срещна загрижените му красиви очи.Блейк пое дълбоко въздух.Беше толкова красива,невинна и различна от преди.Вдигна я с лекота на ръце и погледна лицето й.Наистина си се променила Лекси-с усмивка си каза той.Изчезна,а на негово място се появи черен дим.Леона сложи оръжията си,готова да излезе.Тъкмо отвори вратата,когато чу глас който й бе познат до болка:
-Къде си се разбързала Леа-само един човек й казваше така.
Тялото й се скова,пулса й се ускори.Обърна се и срещна потъмнелите очи на Блейк.Погледа й веднага се прикова в спящата й сестра,Леона се ококори.Съвзе се и взе сестра си от ръцете му.Блейк не каза нищо,а мълчаливо сравни двете сестри.Приличат си като две капки вода-самодоволно отсъди той.Клара клекна до Лекси и провери пулса й,вдигна гневен поглед към красавеца и той й се усмихна.
-Какво искаш Блейк?гласа с който го каза тя кипеше от гняв и омраза.
Момчетата изгледаха странно приятелката си и непознатия,след миг усмивките им изчезнаха.Дерек се приближи до Леона и я прегърна,Блейк се усмихна незабелязано.Явно си ме забравила Леа-някак тъжно си каза той.Саймън избута приятелите си и клекна до любимата си,взе главата на Лекси в скута си и я погледна.Блейк мрачно изгледа красивия мъж и кисело се усмихна.Лекси измрънка нещо и отвори красивите си очи.Не погледна никой от приятелите си,само един човек търсеше погледа й.Блейк!Щом откри красивите му очи се надигна леко,стисна кисело устни и се изправи.Ризата се бе надигнала малко повече и всички успяха да зърнат стегнатия й корем,но й татуировката която й бе изникнала.Леона я огледа и за миг очите й се разшириха.Значи тя бе избраната.
-Почини си Лекси-нареди някак студено Леона.
Лекси се обърна към сестра си с учудена физиономия,нима го познаваше?Гняв я заля от вътре.Колко още неща по-дяволите трябваше да й кажат?Не успя да се владее и избухна гневно:
-Какво още криете от мен-гласа й беше плътен,груб и мелодичен.
Блейк огледа предишното си увлечение и се усмихна.Леона изгледа сестра си студено.
-Сега не му е времето Лекси,върви в стаята си-нареди й сдържано по-възрастната Кинкейд.
Това преля чашата.Нямаше я цели деветнайсе години и сега,когато се появи смее да й заповядва.Лекси се усмихна презрително,изгледа сестра си високомерно и преди да излети от стаята каза на висок глас:
-Не си ми майка,камо ли господар.Не си мисли,че като си по-голяма ще ме командваш!думите й я засегнаха.
Клара тръгна след приятелката си,както и останалите момичета.Дерек прегърна любимата си и забеляза сълзите в очите й.Сърдит на Лекси,той си обеща да поговори с нея сериозно.Саймън изгледа непознатия с интерес,Раян се усмихна.
-Познаваш ли малката ми-предизвикателно го попита Раян.
Блейк го изгледа студено,след което самодоволна усмивка заигра по-устните му.
-По-добре от теб самия-нагло отвърна красавеца.
Раян се изправи в цял ръст и застана пред нахалника дръзнел да го предизвика.Алън реши да се намеси и дръпна приятеля си назад.Той познаваше Лекси много по-добре от този самонадеян господин.
-Какво искаш-студено се намеси Алън.
Блейк го изгледа с интерес.Променил се е-заинтересован си каза той.До колкото го помнеше,преди години той се застъпи за Лекси.Помнеше онзи момент отлично.Беше обидил малката красавица,че е лигла и свикнала да получава всичко.Тогава този пораснал мъж се изправи срещу него,дръзна да го предизвика.Даже го предизвика на двубой,но той тогава отказа.Забеляза,че е заякнал и пораснал не само външно.Усмихна се.
-Да говоря с нея-хладно отвърна Блейк.
-Не ти ли стигаше тогава-раздразнено го изгледа Алън.
-Не се меси Алън.Преди години ти подарих живота,този път няма да бъда толкова милостив-подигравателно отвърна красавеца.
Алън го изгледа кръвнишки.Започна да се трансформира и видя удивения поглед на натрапника,който нарани малката му Лекси.
-Достатъчно Алън-нареди му твърдо Дерек.
Алън спря и с нежелание седна до Раян,който гледаше враждебно новия им гост.Дерек се приближи до Блейк,леко се поклони и щом срещнаха погледите си Блейк видя откритата му омраза.
-Какви са новините от съвета-опита се да прозвучи приятелски,но гласа му изневери.
Блейк го изгледа с насмешка и не издаде скритото си впечатление.
-Предайте ми Леона Кинкейд иначе всички ще бъдете убити-студено отговори той.
Дерек изкриви в болезнена гримаса лицето си.Да предаде любимата си?Това беше абсурдно!Беше готов на всичко за Леона,дори и да жертва живота си.Погледна свирепо мъжа пред себе си и проговори тихо:
-Няма ли начин да се избегне наказанието?
Блейк го погледна искрено учуден.Замисли и щом си спомни допълнителните думи на Сакито се намръщи.Жертвата беше прекалено голяма.Неговата Лекси нямаше да го преживее.Въпреки това реши да му го каже:
-Има,но не е лек-мрачно го изгледа-За да е жива и освободена Леона Кинкейд,трябва сестра й Лекси Кинкейд да се жертва-добави с болка той.
Дерек пребледня,Алън изпусна чашата с вода.Раян се смая,а Саймън замръзна на мястото си.Дерек се канеше да поиска друг начин,когато чу гласа й зад себе си:
-Приемам-твърдо решена се съгласи Лекси.
Блейк я погледна.Погледите им се срещнаха.Неговия учуден и загрижен,нейния твърд и без никакво коле*ание.Въздъхна тежко.Единственото нещо,което можеше да направи сега бе да се моли за нея.Лекси застана смело срещу човека,който бе разбил живота й.Погледна го надменно и минавайки покрай него му прошепна:
-И ти ще страдаш,помни ми думите-гласа й го сепна.
Нима още помнеше?Той колкото и да искаше не можеше да го забрави,но защо тя помнеше нещо толкова болезнено?Учудено я последва в кухнята,като игнорира любопитните погледи на момчетата.Видя я надвесена до прозореца и се приближи.Сърцето му биеше бързо,ушите му бучаха а пулса ускори.Застана зад нея и усети топлината на тялото й.Постави ръцете си върху раменете й и тя се обърна с лице към него.Устните й бяха толкова близко до неговите,погледа му се замая.Изгаряше от желание да я целуне,да й каже колко много съжалява.Но едва ли би му простила,не и след подигравката му.Лекси го гледаше дълго с усмивка,не направи нищо.Дори не го спря,когато се наведе и докосна устните й.Ток удари цялото й тяло,тя затвори очи.От малка мечтаеше великият Блейк Греймър да я целуне,д ай обърне внимание.Сега обаче не се изненада,нито зарадва.Не чувстваше нищо,въпреки че й хареса.Беше намразила целувките,любовта,радостта,живота.Отблъсна го леко и избута от себе си.Взе си голяма два литра бира и излезе от кухнята.Мина покрай момчетата с усмивка и се качи в стаята си.Мейси седна при любимия си и тъжно се усмихна.Клара се подпря на Гейвин и се усмихна замислено.Стейси погледна загрижено Алън и го погали нежно по-лицето,той й се усмихна.Саймън свидетел на целувката им гневни придърпа Алия към себе си и я разцелува.Лекси се върна забравила за чипсовете и видя страстната им целувка.Усети убийствена болка в себе си.Не даде признак да изпитва нещо,погледна ги студено.Взе три големи чипса и се качи горе.Той гневно изблъска Алия от себе си и затръшна вратата след себе си.Дерек го погледна съчувствено,а Леона тъжно.Самата тя преди беше лудо влюбена в този мрачен красавец.На години той беше по-голям и от двете Кинкейд.От Леона с една година,а от Лекси с четири.Леона погледна последната си любов,която бе използвала и се замисли.Блейк беше този който спаси живота й при нападението на Сакито.Ако не бе той сега щеше да е мъртва.Тя го бе наранила много.Използва любовта му,тялото му и всичко което той й подари.Кисело се усмихна и стана.Запъти се към стаята си и се затвори в себе си,в своите мисли.

Отдавна не съм пускала глава,затова ето и следващата,Съжелявам за закъснението

Петнайста Глава

Утрото дойде.Лекси стана и започна да облича дрехите оставени й на леглото.Състояха се от дълг клин,черен потник с къси ръкави и пола.Всичко беше на цвят черно.Обу сандалите към облеклото и слезе при чакащите я приятели.Видя тъжните им усмивки.Знаеше какво я чака,но въпреки това им се усмихна весело.Можеше да не оцелее,но поне сестра й щеше да е жива.Поне тя щеше да продължи рода им.Мрачни мисли я заляха,но ги игнорира.В хола имаше някакви мрачно облечени мъже войни.Носеха бойни облекла в черно,а оръжията по-тях показваха че не са лесни за премахване.Усмихна се.Тъкмо се приближи към тях и се оказа окована,падна на колене и стисна зъби.Трябваше да издържи наказанието,беше длъжна.Имаше дълг към сестра си и щеше да го изпълни докрай.Войните я оковаха здраво,тя опита само веднъж да ги махне и съжали веднага.Убийствен ток наелектризира цялото й тяло и тя изкриви лицето си от болка.Приятелите й опитаха да й помогнат,но бойците им дадоха знак да стоят мирно.Блейк погледна съчувствено Лекси и всички тръгнаха.Днес бе освен рождения ден на двете сестри и датата,която оракула бе предсказал че една от тях ще умре.Лекси навърши осемнайсет години,а Леона двайсет.Щом навърши тези години Лекси щеше да почувства огромна сила,но дали ще успее да я укроти?Влязоха в огромна зала.Лекси падна на колене в средата и огледа от вътре.В залата бе пълно с всякакви същества,забеляза приятелите си.Усмихна им се на сила и чу басов глас:
-Събрали сте се тук-прогърмя басовия глас на великия Сакито Трети-за да видите наказанието на един предател-презрително добави той.
Лекси го погледна свирепо и той среща погледа й.
-Виждам,че по-младата Кинкейд е по-издръжлива от колкото я мислех-подигравателно рече той.
Леона погледна сестра си виновно,след което устреми погледа си в Сакито който я наблюдаваше студено.За миг ужас я заля.Нима смяташе наистина да допусне сестра й да умре?Сакито даде знак с ръка и на арената излязоха някакви демони.Погледнаха с насмешка Лекси и тя потръпна от ужас.Очите им я гледаха на кръв,но най-лошото бе че нямаха лица!Изкараха по-един меч и ги насочиха към нея.За миг в залата настъпи гробна тишина.Всички погледи се устремиха към гледката,която ги стъписа.Лекси коленичеше с наведена глава,а пет меча бяха забити на дълбоко в тялото й.Кръвта течеше обилно от всички нейни рани,които демоните направиха.Леона побесня.Няколко войни я хванаха за да не се намеси.Сълзи се стекоха от очите й,те щяха да я убият.Саймън стисна очи от болка,любимата му страдаше толкова много.Блейк опита да се намеси,но и него го хванаха.Първото изпитание бе да издържи на сатанинската болка,която можеха да причинят само прокудените демони.Лекси отвори очи.Изправи се сякаш мечовете не бяха в нея,издърпа демоните и ги изрита по-отделно на далеч.Изкара мечовете с болка,след което погледна Сакито гневно.Изправи се цялата в кръв и се провикна:
-Само това ли може великия Сакито Трето-предизвика го открито тя.
Сакито я погледна с възхищение.Това беше първия и може би последен вампир,който смееше да го предизвиква.Хареса я.Усмихна се и нареди да преминат към следващите изпитания.Второто беше още по-болезнено.Завързаха я така сякаш ще я разкъсат.Тя не можеше дори да мръдне пръстите си от болка.Раните й от мечовете се разраниха още повече.Болката размазваше погледа й,но тя трябваше да остане жива до край.Отвори с мъка очи и погледна как някакви войни застават пред нея.В ръцете си държаха по-един огромен кол запален с огън.Леона замръзна.Не издържа и се разкрещя:
-Ще я убиете,вие долни копелета такива-крещеше гневно Леона.
Сакито я изгледа мрачно.Думите й и обидите не го трогнаха,напротив.За тях щеше да плати сестричката й,ако оцелееше.
-Дръж си езика зад зъбите Леона Кинкейд,или сестра ти ще плати и този твой недостатък-заплаши я без капка жал той.
Тя веднага се кротна и с мъка се загледа в безжизненото тяло на малката си невинна сестра.Войните се приближиха към нея и в следващия момент викът й огласи цялата зала.Огънят сякаш я изгаряше от вътре,сърцето й за миг спря.Кръв се стече от устата й.Пулса й забави драстично.Кожата й пребледня като на мъртвец.Сакито Трети даде знак да спрат,всички погледнаха момичето.Тялото й безжизнено се свлече на пода,показвайки че вече не е сред тях.Леона започна да крещи високо,сестра й умря пред очите й.Сакито Трети почувства жестоко пробождане в черното си сърце.Гордостта му се пречупи и скочи тичайки към това смело момиче.Коленичи и сложи главата й в скута си.Лекси се бореше с мрака,който опитваше да я вземе с себе си.Но волята и желанието й победиха.Тя отвори очи и срещна тези на Сакито,гледаха я загрижено и ..виновно?Избута го от себе си и се изправи,сякаш няма никакви рани.Ахкания и възхищения се чуха из залата.Това момичето тука що беше изтърпяло най-жестоките изпитания на древния съвет,пребори се с смъртта и сега стоеше гордо изправена.Сакито се поклони пред това момиче и тя го изгледа стреснато.
-Продължавайте Сакито,само това ли е-думите й го сепнаха.
Нима това момиче искаше да умре?Сакито я погледна шокирано и даде знак да продължат по-нейно желание.Приятелите й я гледаха с сълзи,съжаление и вина.Но тя не им обръщаше внимание.Щеше да изкупи греховете на сестра си и да е най-после свободна.Лекси чувстваше как новите й сили я заливат.Усмихна се сатанински.Третото изпитание бе да се изправи срещу най-силните войни.Тя с радост го прие.Време беше да изпробва новите си сили.Първият войн я нападна,но тя не се помръдна.Изчака да се приближи и с един замах отряза главата му.Кръвта му я опръска,тя облиза устните си.Усмихна се на Сакито и изкара съвсем нови мечове,той я погледна изумено.По-меча започна да се появяват йероглифи.Двама от останалите войни я нападнаха.Тя залегна и изрита единия в корема,раните й започнаха да зарастват.Атакува другия и заби мечът в корема му надълбоко,изви се и го разряза на две.Той падна на земята и кървава локва се образува около нея,тя се усмихна.Погледна последния войн и видя ужасът в очите му.Той се опита да избяга,но му попречи.Застана пред него с наведена глава.Щом вдигна и срещнаха погледите си мъжът усети как цялото му тяло се сковава от страх и ужас.Това бяха очите на най-великия ловец вампир Кинкейд,който някога е съществувал.Лекси замахна с мечът си и го наръга,тъкмо да го довърши и спря.Обърна се към Сакито Трети и проговори:
-Нима всичките ви изпитания са толкова жалки?Разочаровахте ме-презрително се изсмя тя.
Сакито даде знак изпитанията да спрат.Младата Кинкейд бе заслужила тяхното доверие и уважение и то с право.Всички в залата се поклониха,дори и приятелите и сестра й.Лекси изкара мечът си и той изчезна.Очите й придобиха нормалния си цвят.Изпитанието беше преминато!Тя ги погледна с усмивка.Беше доказала смелостта и силата си,макар и по-толкова жесток начин.Качи се при Сакито и леко се поклони,той й даде знак да се изправи.Тя го послуша.Повика и по-голямата Кинкейд и се усмихна за пръв път искрено.
-Наследничките на най-великия клан Кинкейд са сестрите Леона и Лекси Кинкейд.Леона вече не си прокуден вампир,сестра ти изпита жестокостта ми върху себе си вместо теб.Много смело от нейна страна и аз-поклони се-се прекланям пред нея-добави с уважение той.
Лекси се усмихна леко,но фалшиво.Сестра й я прегърна силно,а Лекси просто остана с поглед към Сакито.Той й кимна и тя прегърна Леона силно.Сълзи заблестяха в очите на Леона,но в тези на Лекси нямаше.Не.Сълзите в нея бяха пресъхнали веднъж завинаги и никой нямаше да успее да ги събуди.Нито Блейк,нито Саймън.Любовта й към двамата силни войни бе изчезнала.Единственото нещо,което искаше бе да има нормален живот.Прибраха се в къщи и Лекси се отдели от приятелите си.Взе си дълъг и приятен душ.Докато се излежаваше в банята,Саймън се двоумеше.Блейк застана пред него и му се усмихна приятелски.
-Не прави моята грешка Саймън,говори с нея докато е рано.Заслужаваш да си с нея,но не и аз-приятелски му каза Блейк.
Саймън му се усмихна.Двамата с времето щяха да станат много добри приятели.Но въпреки това си оставаха просто двама мъже,които обичаха една и съща жена.Саймън се качи по-стълбите и влезе в стаята й.Нямаше я.Престраши се и влезе в банята.Завари я с леко притворени очи и разтворени устни.Лекси го усети и отвори очи.Погледите им се срещнаха.Усмихна му се вяло и взе кърпата.Без да се смущава се изправи и се уви с кърпата.Замаян от красотата на тялото й,Саймън дори не осъзна кога мина покрай него.Съвзе се и тръгна след нея.Хвана ръката й и я допря в стената.Лекси с лекота би го отблъснала,но нещо я караше да се остави.Вгледа се в красивите му зелени очи,толкова много ги обичаше преди.Усмихна се повече на себе си,от колкото на него.Искаше да е само неин,да я обича.Нима бе искала много?Надигна се на пръсти и сля устните им.Искаше само едно нещо.Да е негова,дори и за последен път.Саймън я вдигна на ръце като булка и изгаси лампите.Положи я на леглото и с възхитен поглед разгледа съвършеното й тяло.Съблече се и тя усети горещата му кожа,стисна очи.Устните му дариха всеки сантиметър от тялото й с нежни целувки.Разтапяше се под неговите целувки,искаше да не спира.Срещнаха устните си и езиците им се преплетоха в дива игра.Откъснаха се и неговите целунаха нежното й вратле,слязоха надолу.Целунаха и леко захапаха снежно белите й гърди.Лекси издаде лек стон.Изви тялото си и го усети на корема си,замръзна.Изведнъж усети пръстите му вътре в себе си,застина на мястото си.Усещането бе незабравимо.Хвана врата му и целувайки го му прошепна:
-Обичам те Саймън-думите й го изненадаха приятно.
Най-после малката му принцеса бе забравила гордостта си и беше отворила сърцето си за него.Целуна я страстно и пръстите му се замениха с устата.Лекси извика леко името му от удоволствие.Караше я да се извива от наслада.Саймън се усмихна самодоволно,пусна я от своето сладко мъчение и срещна погледа й.Очите й бяха потъмнели от страст и възбуда,задъха се.Толкова много я желаеше,но не искаше да бърза.Искаше да й покаже всички сладости и удоволствия на секса.Щеше да е само негова,а той неин.Сърцето й бе негово,неговото нейно.Устните им се сляха в страстна отнемаща им дъха целувка.Лекси усети лека болка,той проникваше възможно най-бавно и нежно в нея.Само след секунди болката изчезна.Лекси се почувства страхотно.Искаше да не спира,да продължава да й доставя удоволствия.Надигна се леко и го събори от себе си.Застана върху него и прокара бавно устни по-врата му,захапа леко и се усмихна.Устните й продължиха надолу оставяйки мокри следи по-гърдите му.Слязоха прекалено надолу и той не успя да я спре.Устните й го докосваха,галеха,целуваха.Саймън стисна очи от удоволствие.Нямаше си и на представа какво му причинява.Придърпа я към себе си преди да е изгубил контрол над себе си.Отново се сляха в едно,но този път не й позволи да се отдели от него.Лекси уви бедрата си около него за да го задържи в себе си,издаде стон.Движиха се в един ритъм,но този ритъм беше различен от другите.Беше ритъма на любовта.Дълго време останаха гушнати,докато Саймън не й прошепна:
-Винаги съм те обичал Лекси,още първия път когато те видях-целуна я нежно той.
Лекси се почувства безкрайно щастлива и отвърна на целувката му.Двамата се наслаждаваха един на друг,но дори не подозираха какво ги чака в бъдещето.Лекси много скоро щеше да почувства загуба и празнина,каквато никога не бе чувствала.Саймън щеше да се сблъска с най-големия си кошмар,но дали щеше да го пребори.Приятелите й щяха да вземат други страни,което щеше да доведе до мрачно и твърдо решение на Лекси.Двамата заспаха с усмивки на лицата си.Усмивки,които за пръв и последен път бяха истински.Усмивки,които много скоро щяха да помръкнат завинаги.