Благодаря

Пон Дек 10, 2012 1:32 am

Знам, че не е кой знае какво, но аз много му се радвам Благодаря 787605

По принцип е много по-дълго, но едва ли ще го показвам на някой + това другата част не е редактирана.

"Благодаря"

Пролет. Красиви поля, млада трева и току що паднала, свежа роса. Цветя, борещи се за вниманието на всеки един слънчев лъч. Пчелички, грижливо опрашващи всеки един цвят, пеперуди, наслаждаващи се на прекрасните цветове и закачайки се разглеждат събуждането на природата. Река, преминаваща през средата на идилията, носеща на земята наслада от съществуването си. Диви животни, идващи чак от далечната гора, за да утолят жаждата си и възвърнат силите си за живот.
А по средата стои огромно дърво, възвисяващо се над всичко съществуващо, показващо дълголетие и мощ. Дъбът е дом и защитник на много природни твари, които с обич посреща и изпраща всяка година. Клоните му се простират величествено, листата му тепърва се разлистват, а височината му вдъхва респект. Опитвайки се с всяка изминала година да достигне небето и да докосне слънцето.
Над огромното дърво се простира небе, синьо и чисто, с прекрасни бели облаци, които игриво сменят формата си и вдъхват спокойствие.
Чува се глас, идващ от нищото, някъде от горе, много високо над облаците, където дори птиците не могат да се издигнат.
- Доволна ли си? - Попита дрезгав глас, пронизващ и леко вледеняващ, вдъхващ уважение, но и страх.
- Да... - Отвърна тихо гласче, което сякаш не се страхува от него.
- Мислиш ли, че постигна това, което трябва?
- Да, така мисля...
- Съжаляваш ли за нещо?
- Не, определено не...
- Какво научи до сега?
Гласчето, което до сега отговаря точно и ясно, се замися. Следват няколко минути мълчание, но разговорът не е насилван от повтаряне на въпроса.
Синьото небе и големият дъб сякаш затаяват дъх в очакване на продължението на разговора. Животните продължават да си вършат обичайните задължения и сякаш малко се смущават от случващото се.
Не след дълго гласчето раздвижва атмосферата и започва да говори.
- Открих истинското значение на думата "Обичам" и отговорностите, свързани с нея. Създадох приятелства, които ще останат в съзнанието ми за цял живот и няма да съжалявам за това! Научих се да ценя това, което имам, и въпреки липса на друго да се стремя към прогрес и развитие, за да постигна целите си. Никога да не изгубвам дух, никога да не изгубвам себе си, никога да не съжалявам за станалото, а да гледам към бъдещето. Научих се да обичам всичко, което ме заобикаля, да се наслаждавам на всеки миг и на самия живот.
С всяка изминала дума гласчето на момичето става все по-уверено, все по-настоятелно, борбено и готво да докаже истината на твърденията си. Сякаш сърцето й тупти по-бързо от всяко друго създание на планетата, сякаш душата й е по-чиста от току-що паднал сняг, сякаш словата й се сипят като чудна музика.
- Защо си мислиш, че това е нещо истинско?
- Дори да не е, няма коле*ания в мен, а това, което става, ми носи наслада, удоволствие и щастие.
Настава мълчание... Полъхва лек ветрец, който поклаща клоните на големия дъб. Дървото се опитва да предпази всички жълъдчета, които тепърва растяха, на мястото им.
Времето става по-мрачно, по-тъмно, по-неспокойно и бурно. Животните се разбягват и бързат да се приберат на топло и сухо преди предстоящата буря. Слънцето се скрива зад мрачните облаци и само отвреме на време прокарва сноп слънчеви лъчи, които бързо се скриват. Чува се тихо прокашляне, което връща отново погледите към себе си. Момичето продължава да говори.
- Не мога да отрека, че имам и други приятели и хора, които обичам. През тези години всеки остави по малка следа от себе си в мен. Някои хора ще помня до края на дните си, някои, които много ценях, ме разочароваха. А други, с които съм се запознала по някаква случайност, просто някакво съвпадение и преплитане на общи интереси и постепенно сприятеляване, тези, които ценя и до днес. Хубаво е и да имам най-добър приятел, хубаво е да си говоря с него за всичките ми проблеми, хубаво е и когато взаимно си помагаме и не чакаме нищо в замяна. Понякога човек може да се пристрасти към приятелите си, навиците им, смеха или чувството за хумор.
Понякога ги виждам да плачат, понякога ги чувам или само ги усещам, но винаги бях до тези, които заслужават.
- Знаеш какво следва! - Отговори строгият глас, който все още внасяше смесени чувства за всички.
- Знам... вече съм готова, помъдряла...
Небе, дъжд, вятър, голямата корона на дървото, масивната част и прорезите в кората му, подчертаващи дълголетието, и един подаващ се корен. Върху него имаше нещо, наподобяващо фигура. Отново се чува прокашляне - това е момичето, което лежи подпряно на корена, вперило поглед в небето. Лицето й е бяло като сняг, косата й къса и поприкрита, руменееят розови бузки, а очите й... големи, красиви, зелени - като листата на дървото.
- Ще ти направя подарък, Боже, о, учителю мой... дойде време да ти дам най-ценното си - душата си.
- Не ти ли стигна престоят ти тук на Земята?
- Въпреки че тук има много мъка, тук ми харесва, но... ми бе достатъчно.
- Не се бой! Ти отново ще се преродиш, отново ще живееш, но без минало и без спомени. Ще ти оставя малка следа от случилото се през този ти живот, за да те мъчи и през новия, за да търсиш себе си и смисъла на живота, за да постигнеш съвършенство. Преди да стане тази трансформация, ще ти дам знания, които и не си предполагала, че съществуват, ще ги научиш за един миг.
- Съжалявам, ако съм те разочаровала, и ти благодаря!
- Гордея се с теб!
От клоните на дървото се спуска листо, то се завърта от вятъра и попада точно в ръката на момичето. Дъбът, въпреки безбройните си опити да предпази момичето от дъжда, не успява и няколко капчици попадат върху лицето й. Момичето се усмихва, затваря очи и стиска листото.
- Всичко беше сякаш за един миг... сега ще стана част от енергията...
Чуват се гръмотевиците една след друга, сякаш протестират и страдат едновременно. Земята вече се е вкаменила от студения вятър. Момиченцето, крехко като ангел, непокътнато от черни мисли, постепенно изстива... Бурята продължава и продължава... Дъбът накланя клони и страда мълчаливо... усеща се болка, която смущава всичко наоколо...

Пон Дек 10, 2012 5:09 pm

Пет Май 23, 2014 6:33 pm

Благодаря

Благодаря

Re: Благодаря

Re: Благодаря

Re: Благодаря