One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura

Беше просто един нормален и обикновен ден в Коноха. Саске беше решил да се разкарва из улиците на селото, но в същото време, на Сакура не й харесваше да стои само у тях и също излезна. Ето как денят щеше да се промени и ще е съвсем различен от изминалите. Предстоеше едно ново запознанство. Саске е едно момче, на което не му пукаше за абсолютно. Искаше просто да стане силен. Сакура от друга страна си беше пълна негова противоположност. Тя е срамежлива, не търси толкова силата, колкото приятелства и запознанства. Времето навън беше прекрасно, птиците си летяха, а хората бяха доста приветливи и весели. Саске се бе запътил към Ичираку, за да се наяде, тъй като нямаше никаква храна у тях, а пък и му харесваха рамените, които се правеха в ресторантчето. На всичкото отгоре живееше самичък. След като приключи с храната, хлапето излезе с думите "Мерси за храната !". Ето къде започваше и частта с различният ден. При излизането, хлапето се сблъска със Сакура, която беше решила просто да се разкарва по улиците. И двамата при сблъсъка успяха да паднат на земята, като момчето показа учтивост към момичето и й помогна да се изправи. Подаде ръка на момичето, за да й помогне да се изправи и каза:
- Е, ще се изправяш ли? - подсмихвайки погледна към момичето, което в миг се изчерви.
- Мерси, за помощта ! - каза тя след изправянето си. Поглеждайки го в очите, тя си помисли, че може би ще е добре да се запознае с него, а в същото време сякаш падаше по него. Явно след като момче и момиче се сблъскат един с друг, а след това си първият постъпи по джентълметски начин, жената може и да го хареса. Точно това стана и със Сакура. Тази среща на двамата беше нещо като съдбовна среща. През това време и Саске усети някакво топло чувство отвъд душата си.
- Аз съм Саске Учиха. - продума момчето след тези пет минутки мълчание. - Може ли да разбера и твоето име? Все пак аз се представих, а няма да е редно ако само ти знаеш името ми, нали? - подсмихна й се, момчето, докато я гледаше как се бе изчервила неговата нова позната.
- Р-Разбира се ! - отвърна му, момичето. - А-Аз съм.. Ъм.. Аз съм С-Сакура Х-Харуно. - ето че и нейната срамежливост се прояви. Моментално дойде и заекването. Тя се изчерви, така че, на Саске му стана леко смешно.
- Е, защо се изчерви толкова? Не съм и очаквал, че ще се срещнем така. Или изобщо, че ще се запозная с някой и то точно момиче. Както и виждаш не съм срамежлив. - момчето беше влюбено в Сакура от пръв поглед. Явно съдбите им се пресякоха и това нямаше да е просто един обикновен ден.
- Н-Не съм срамежлива. - твърдеше момичето, но едва ли щеше да залъжи нейният нов приятел. Вярно е, че Саске беше непукист, но явно сърцето му се отвори за едно момиче. Момиче, което току-що е срещнал. Което може би ще защитава след време, а може би и ще продължат тяхното приятелство. Всичко беше възможно. Саске хвана Сакура за ръката, след което я придърпа към себе си, а накрая дори я прегърна. Това беше връхната точка, а момичето си мислеше "Боже, имам чувството, че ще се пръсна. Дали наистина не го харесвам? Боже, такава съм глупачка. Щом толкова се срамувам, няма начин да не го харесвам. Може би наистина той ме привлича.". Сакура стана съвсем червена. Може би като домат. Достатъчно срамежлива, но пък й харесваше прегръдката, която момчето й даде. Сакура се отпусна и обви ръцете си около неговият широк гръб. Прекараха цял ден заедно, след тяхната среща. Забавляваха се из селото, а когато се свечери и слънцето залезе, Саске придружи момичето до нейната къща. На вратата той я спря и й каза:
- Забавлявах се днес. Бих искал да излезем отново някой път.
- Т-Така ли? А-Аз също се забавлявах и бих искала да излезем отново. - в секундата, която Сакура изрече последните си думи, Саске я приближи и целуна по устата, след което момичето отново се изчерви, но пък й хареса.
- Е. Лека вечер, Сакура. Дано излезем отново някой ден.
- Л-Лека вечер и на теб. - размахвайки едната си ръка, сложи другата на устната си и се усмихна, след което се прибра.

Надявам се за първи опит да е горе-долу добре. Ако не ви харесва, ме извинете. Все пак ми е първият fic Обаче единственото нещо, което ме човърка като погледна е краят. Мисля че или не е подходящ или трябва да се дописва.

 

hubav e